Ka40

Златарски също си поизмисля на места. Друг негов недостатък е че дава прекалено дълги цитати от изворите, с което пък става много тежък за четене, но това пък е нормално като се има предвид, че по негово време до извори са имали достъп крайно ограничен брой хора. Това деление наистита е доста глупаво и опростено представяне на картинта. когато обаче говорим за начина на писане и на Златарски и на Мутафчиев и по-точното тоталното очерняне нав сичко византийско, не трябва да се забравя епохатав която живеят. Те съзнателно или не си носят духа на българското възраждане и вчастност неговите проблеми. А един от основните проблеми била борбата за независима българска църква, борба водена не срещу който и да е, а срещу единствената оцеляла византийска институция - Цариградската патриаршия. При това тази борба продължавала и в тяхно време - в Одринска тракия и Македония, при това борба вадена с оръжие. След това проблемите с Гърция след 1912г., като в Гърция отново се припознава Византия. Всичко това съзнателно или не рефлекира върху пресъдаването на миналото. За техният период е нормално така да се пише. За съвремеността обаче не е. В крайна сметка, ако трябва да сме честни за Византия ние сме нещо подобно на това, което са османските турци. За мен тази любов на Мутафчиев към Светослав е необяснима. Че то е все едно да изпитваш симпатии към Баязид.

Специално за Мутафчиев аз имам много лошо мнение. Много от клишетата и кухите твърдения, с които е пълна нашата историография, са именно негово творение. Също от него тръгва тенденцията, първо си правим тезата, после нагаждаме изворите стрямо нея, т.е. когато изворите противоречат на тезата ни, "коригираме" изворите, а не тезата. С този метод на работа, може да се "докаже" практически всичко. Освен това при Мутафчиев анализа се натоварва прекалено много с философски разсъжния и твърде малко опира на конкретни извори данни. Да не забравяме, че именно той прокарва идеята че не походите на Светослав били "освобождение" на българите и начало българо-руската бойна дружба, че Пловдив през 970г. е бил ромейски и набиването на кол на 20 000 заловени в битката тук е едвали не едно прогресивно дело.

Е Азия от ІІІ до края на Хв. е бил един неизчерпаем демографски резервоар за Балканите, каквото си поискаш ще намериш тук в огромни количества- арменци, евреи, сирийци, перси, мардаити и бог знае какви още. "Тракизийци" е като днешното "тракиец" в Пловдив, т.е. жител на ЖК Тракия, а тези са жители на тема Тракезион, което е напълно изкуствено название за Мала Азия. И както пловдивският "тракиец" може да българин, циганин, арменец, но в никакъв случай неи етнически трак, така и ромейският "тракезииец" може да е грък, арменец, гот, славянин, но не и "трак". С тези ромейски административни названия малко по-внимателно, че току виж се оказало, че шопите са потомци на даките, пловдивчави са етнически македонци, а ти, варненци скити.

Мда, "ей" и "ай" са типични за тюрките и монголците - Чагатай, Ногай, Октай, че дори и Алтай. В този ред на мисли се сещам и за интересните имена като Папай, Таргитай и Колаксай. Особено второто е много интересно, тъй като ми напомня за Тургут Юзал. Обаче има един малък проблем - дадените от мен имена са на скитски богове, а за тях, скитските богове, поне за момента не е доказано че са тюрки, монголи или алтайци (каквото и дазначи това).

Изключително грешно е масовото мнение в България,че Визанития е "гръцка империя". Византия, всъщност това е Римската империя и поради тази причина етническият произход на поданниците й нямал никакво значение. Може да си арменец и ромей в червата (а тези са много), може да си исавър и да си ромей в червата, може да си сириец и да си ромей в червата и накрая може да си славянин и да си най-фанатичният ромей, каквито са братята Кирил и Методий примерно. Лично аз не се сещам до 1054г. да е имало византийски император етнически грък. Така че какъв е бил етническият произход на Ирина е било абсолютно без никакво значение. А на Константин Багренородни, след като бил отстранен от реалното управление на империта, какво друго му останало освен да са занимава с история и да се подиграва с натрапените му роднини - семейството на Роман Лакапин. Аз съм далеч от мисълта, че Ирина е била живото олицетворение на византийската лукавщина и е била виновна за всичко, глупост която подобно на много други тръгва от П. Мутафчиев, просто била една византийска принцеса, която с радост станала българска царица, а поведението на синовете й показват че били възпитани в здрав български дух. Едвали може да има съмнение, че тя дошла в Преслав с няколко каруци чеиз, част от който вероятно е и преславското съкровище. Едвали може да има съмнение, че и преславските придворни дами като видяли константинополската мода, захвърлили сукманите които носили. Други пък, просто по-консервативни си предпочитали сукманите и овчите кожуси. въпрос на вкус.

по това време "тракезийци" няма. Понятието се появява след създаването на тема Тракезион около средата на VІІв.

Това че е така, така. Че българите са мразили в червата си аварите - също е така. При това положение, защо ще оставят едно аварско мекере сред владетелите си? Това "наместничество" не решава проблема, защото тогава излиза че българите са били само две години под аварска власт. Може би Гостун е бил наместик, докато Кубрат е бил в Константинопол.

Аз си мисля, че по-скоро въпросният аварски военачалник е бил българин Да не забравяме, че в каганата било пълно с българи, при това те имали по-висок статут отславяните. Ако Гостун беше аварин, като се има предвид голямата любов, която българите питаели към аварите, едвали щяха да го споменат в Именика.

Е нищо не означава. Просто дребен детал...и повод за размисъл. Ами ако и в другите случаи се окаже че соченото като "тюркско" не е баш тюркско по произход? ПП. Я по-добре внимавай с шефа да не стане някакъв сакътлък. Тя тюркската теория и с теб и без теб си е обречена и е въпрос на доизживяване.

Грешка... ама май не е грешка, ами ако мине номера. няколко пъти досега си допускал такива грешки. И като каза грешка, по-горе попитах, ама нещо нито ти, нито останалите тюрковъди ми отговораха - като анализира титлата "сюбиги" Бешевлиев споменава тюркската "ябгу", но не казва че въпросната тюркска титла е от кушански произход. Та на какво се дължи това - дали просто Бешевлиев, като човек неспециалист не е бил запознат в детайли с проблемите на историята и културата на тюркските народи, или и той просто е допуснал досадна "грешка"?

Има процес, подобен на този който описваш. Прескачаме темата за произхода на местните (вероятно след 5 века в римстака имнперия и многократни вълнина заселване на варвари и на население от Азия - "Азия изпълни пустите поля на Тракия" както се казва в един извор от ІVв.), та вероятно голяма част от местните сами не са знаели какви са. Ромеи, да обаче етнически? Били са нещо като американците в Ню Йорк, кой негър, кой китаец, кой индианец, кой латинос,кой потомъл на първите пилигрими, или италинци, немци, няма значение всички са американци и говорят един общ език - английския. Та такова нещо е било и тук. При нахлуванията си славяните и аварите отвличали огромни маси от местното население на север от Дунав. За момента в рамките на дн. България няма място, за което да може да се докаже, че е оцеляла някаква част от местната късноантична популация. Да се докаже сериозно, с аргументи. С изключениена крайбрежиено на юг от Стара планина, но както казах, там демографски нещата били толкова зле, че ромеите се принудили да преселват исаври за да запълнят поне Несебър. Та да се върнем на отвлечените от авари и славяните. Една част от тях били пускани срещу откуп. И защо не вземаш парите, след 5 години пак нахлуваш и пак отвличаш. Дето се вика нищо лично, просто бизнес, а отвлеченото население си е било просто стока. Обаче има изрични писмени данни, че славяните са държали няколко години робите, демек отвлечените и след това ги пускали, като им оставяли право на избор дали да си ходят или да останат пълноправни членове на общността. При това в дълбините на славянската общност, което по това време била северно от Дунав, с годините се натрупвал голям брой хора произхождащи от Балканите и най-вече дн. Северна България, която била най-много изложена на атаките. А там, както и в Илирия и Далмация, от където също имало много пленници, по това време се говорил латински. Също толкова много отвлечени е имало и при аварите- случаят с куберовите българи, които в огромнатаси част били ромеи,е добре известен. Тези се върнали, защото били близо, обаче тези които били изпратени във вътрешността, например в Трансилвания? Останали и с времето сесмесили с местните славяни, авари и гепиди. Най-вероятно именно това заселване на латиноезично население, отвлечено от аварите и славяните е в основата на появата на власите там още през ІХв. Защото власите в Трансилвания са си факт, колкото и нашата историография да се опитва да замаже това. Факт е също че въпросните власи са били подвластни на българите, колкото и румънската историография да се опитва да замаже това. Обаче няма данни за власи в Северна България до края на ХІІв. Другият влашки анклав е добре известен - Епир и Тесалия, където потърсили убежище голяма част от късноантичното население. През ХІ-ХІІв. епирските и тесалийскивласи плъзват из Балканите, в резултат на което към края на ХІІв. в северна България вече имало многобройни влашки групи. По същото време вероятно започва преселване и север от Дунав, в следствие на което се сливат с по-ранните влашки групи в тези области. Западните Балкани - там пък е историята е съвсем друга. Освен латиноезично е оцеляло и големи групи илирийско население (ако приемем, че албанците са техни потомци). Но механично да се пренасят реалности от Епир и Тесалия или Далмация в българските земи е груба грешка. Че то на ромеите най-големият проблем при реконкистата е именно липсата на местно население и затова постоянно влачат насам исаври, мардаити, арменци, сирийци, араби и перси. И въпреки това успяват да реромеизират единствено крайбрежието, Одринска Тракия, Беломорието и Гърция. Нестинарството е с доказан малоазиатски произход, и е свързан с преселване на гръцко население през османската епоха. Казано иначе няма нищо общо с траките. Кукерството е малко трудно да се свърже с местното късноантично население, най-малкото защото няма писмени данни за това, а от друга страна аналогични празници има при доста индоевропейски народи, пък и не само при тях.

Какво става с местните? По селата? Предполагам, априорно приемаш, че по селата в края на VІв. са живеели траки? Ами какво е станало - посрешнали са аварославянските орди като освободители от гръцкото робство (да ли пък не беше римско?), нахрани ли са ги с чеверме по тракийски, напоили са ги с тракийското вино мавруд, моми в тракийски народни от ансанбъл "Тракия" им изнесли фолклорна програма включваща нестинарски танц, коледуване и кукери, това под съпровод на тракийски гайди и тъпани. След това аварите възхитени от топлия прием, раздали част от плячката на измъчените тракийски селяни, които току що освободили от гръцко робство (да ли не беше римско?), а едрите руси и синеоки славяни, с добродушния си вид, толкова трогнали сърцата на споменатите по-горе тракийски моми, че те с радост легнали с тях, в резултат на което след девет месеца се появили плодовете на трако-славянската дружба и любов. А дали в края на VІв. селяните не били основно варвари федерати, или потомци на такива. Дали още при първите аварославянски нападения най-напред не го отнесли именно селяните. Дали не са станали жертва на аварските стрели и славянски брадви или просто били набивани на колове за забавление от добродушните славяни. Дали тези селяни, независимо от произходът им, не били част от римската империя, и се чувствали не по-малко "римляни" от жителите на Константинопол, независимо от това на какъв език псували магарето си - на гръцки, латински, готски или на все по-рядко говорения по това време тракийски? Дали аварите и славяните не са си взели сами храната и виното от местните селяни, след което са им резнали главите или в най-добрия случай са ги отвели северно от Дунав. Дали аваритеи славяните са питали местните моми с кого точно искат да легнат и дали въобще са искали да легнат с тях? Е това са двете възможности. Ако ти харесва - първата, мисля че дискусията приключи. Връзката със Солун е била възстановена чак по времето на Юстиниан ІІ. Пловдив се споменава чак през 784г. До тогава нито Филипопол, нито която и да е крепост от западната и централна част на Тракийската равнина не се споменава. Тук няма и никакви материали, които да покажат византийска власт, гарнизони или население. Предвид факта, че няколкото монети на Константин ІV, с които се датира един пожар, напоследък се идентифицираха като монети на Юстин ІІ, мисля че окончателно трябва да се изостави идеята че Силистра е била византийска през 680г.

И така, нека не разводняваме темата, а отново да се концентрираме върху нея. В тази връзка имам няколко въпроса, на които мисля, че ако не ми отговорите смислено господа тюрковъди, е безсмислено въобще да се мъчите да защитавате теза, която ви е непонятна. 1. От българските тюрковъди се сещам за Ал. Бурмов, В. Бешевлиев, Б. Симеонов, М. Москов, Ив. Венедиков, В.Гюзелев, ранния Г. Бакалов (ранният му период), Р. Рашев (щом твърдите че от вашат орда, Ок, като такъв го броим). На всички тях аргументите за тюркския произход на прабългарите са чисто езиковедски. Та конкретният ми въпрос, кой точно от тях е бил тюрколог, монголист, алтаист и въобще някой от тях знаел ли е поне да брои барем до дест по турски? Мисля че отговорът е не. За разлика от тях Ц. Тафраджийска е била монголоист, казано иначе доста по-навътре в проблема с алтайските народи от гореизброените лица. Та конкретният ми въпрос е по силата на каква логика, вие решавате че меродавно е мнението примерно на Бешевлиев, който е преводач от гръцки и латински, демек въобще не е специалист алтаист, от това на един специалист какъвто е Ц. Тафраджийска? 2. постоянно повтаряте "алтайски" народи. Е дайте точна дефиниция на това понятие - "алтайските народи са тези и тези, общото между тях е това и това" 3. съществулат ли българите като обособен етнос преди ІVв. в земите източно от Волга и по-конкретно в Алтай. И ако да цитирайте изворите за това. 4. щом толкова лежите на наставката "ар", то какво правим с тохарите? И те ли са в алтайци, в смисъла на това понятие, което дефинирате при отговора на въпрос № 2 5. имали в алтайските езици (в смисъла на "алтайски" като понятие както ще го дефинирате при отговор на въпрос №2), единна система за образуване на родови имена с характерна наставки, или случаят с "гир" при тунгузите през ХІХв. е изолирано явление. 6. по-горе, в един от постовете, дадох едно мнение за произхода на тюркското "ябгу" от кушанското yavyga, при това мнението не е нито на българин, нито на счетоводител. Според В. Бешевлиев, нашето "сюбиги" произхожда от "старотюркската владетелска титла ябгу". Как мислите, Бешевлиев защо не е споменал за кушанския произход на тюркската титла - поради това че не е специалист по тюркски народи и ли съзнателно е пропуснал. Ако отговорът е че не е споменал, защото не е специалист, то защо приемате мнението му за меродавно, ако кажете че съзнателно е пропуснал да спомене кушанския произход, то откъде сте сигурни, че не е правил системно това и в другите случаи.

Че славяните били пушечното месо, това е ясно. Така е било и в ПБЦ. Най-тежко е било положението след Фока, обаче данните в изворите са крайно оскъдни за това поради една проста причина. Аварославянските нашествия от края на VІв. са описани подробно от Теофилакт Симоката, той обаче описва събитията до нач. VІІв. За първите десетилетия на VІІв. изворите са крайно оскъдни и фраментарни и това създава илюзията, че варварите са се кротнали, каквото бастисали - бастисали. Обаче съвсем не е така. До началото на VІІв. аварите и подчинените им славяни превзамали само малки крепости, които след това не били възстановени. Останали големите градове, но това били изолирани крепости сред една пустуш и било въпрос на време да паднат като зрели круши. И това е станало през 614-615г. навсякъде в големите крепости където монетната циркулация е изследвана, това е горната граница. по-късни монети няма. През 619г. аварите замалко да пленят Ираклий, но акцията пропаднала и било сключено примирие. Възползвайки се от това примирие по обратния път аварите бастисали и малкото останали градове, но това е било в Одринска Тракия, в нашите земи те били бастисани още през 614-615г. През 626г. аварите съвместно с персите обсадили Константинопол. Както можем да се досетим, каквото оцеляло предните години, сега вече му била видяна сметката. И не само в дн. Северна България, но всички градове в Южна били унищожени - Сердика, Пауталия, Филипопол, Диоклецианопол, Берое - никъде няма данни за живот след 615г. Само Месемврия, Анхиало и Созопол оцелели. По ирония на съдбата за Месемврия има писмени данни, че била превзета в края на VІв., но очевидно скоро след това ромеите я възстановили. И Месемврия трудно може да се нарече град - по-скоро крепост. Положението в нея е било толкова плачевно че в края на VІІв. ромеите заселили там колонисти от Исаврия. След 614-615г. ромеите не владеели нищо от днешните български земи, освен казаните Месемврия, Анхиало и Созопол. През 626г. едвам опазили Константинопол, през 674-678г. отново трябвало да спасяват столицата си. За по-малко от сто години - края на VІ до 680г. изгубили целите Балкани без няколко крепости в Далмация, Гърция, Солун, южното българско крайбрежие и околностите на Константинопол, изгубили голяма част от Мала Азия, Близкия изток, Египет, северното крайбрежие на Африка, дните на Картагенския екзархат вече били преброени. Славяните станали толкова нагли че с мизерните си лодки нападали дори островите. Дори връзката между столицата и Солун била прекъсната. Казано иначе, по това време империята е била взел-дала и именно това е бил огромният шанс на Аспарух. Просто се оказал в подходящото време на подходящото място.

Значи средновековната Девня е абсолютна мизерия,а Марцианопол не. Ако искаш просто си намери и прочети Ангелов, Ат. – Марцианопол. Извори и археология, В. 1999. Представи си че си един ромей от Константипол. Както можеш да се досетиш тогава не е имало Гугъл. За сметка на това ромеите са имали кораби. Много кораби. Страшно много кораби. предполагам се сещаш че при един от опитите за десант край Варна са минали 2 600 кораба във всеки по 12 конника, като сложим и моряците, може да си представиш само за един ден що народ е минал покрай Одесос, е после малко са се понамокрили в морето, ама това е друга тема. Вероятно забравяш и Херсонес че по това време е бил ромейски, а за да се стигне до там трябва човек да се качи на кораб. А тогава корабите са плавали покрай брега. Така че туристическата дестинация Херсонес - Костантинопол е минавала покрай Одесос, и вервай ми Херсонес не е бил някава забутана крепост като Месемврия, така че дестинацията била доста популярна. Предвид тези факти, а също като добавим и рибарите, които като турските гемиджии сега, със сигурност са ловяли незаконно калкани край Калиакра, а също и търговците, то предполагам лесно можеш да се досетиш колко често ромейски кораби са минавали край Одесос. За ромеите Одесос е била географска точка между две техни владения Месемврия и Херсонес. И като каза круизи, по това време е имало и една дестинация с минаване край Марцианопол - пътят на депортираните ромеи, обаче лошото при този марширут, е че билетът почти винаги е бил еднопосочен, и нещо ромейските туристи много много не го харесвали, та се наложило ханската туроператорска фирма да вземе инициативата и да ги изпрати за своя сметка в курортния център "Отвъдунавска България" Последното споменаване на Марцианопол не е в средата на VІІв., а в средата на VІІІв. - в т.нар. Епархийски списъци от времето на Исаврийската династия. Това са обаче извори, които са доказано неадекватни за епохата, т.е. в тях механично сапреписвани данни от VІв.и не случайно се ползват като извори, само от някой български историци.

Както казах по-горе, Марцианопол също е бил бастисан по времена аварославянските нашествия. През ранното средновековие Марцианопол трудно може да се нарече град. Подобно на Варна и тук има няколко прабългарски селища. Ако съдим от масовия гроб в един от Девненските некрополи, тук е имало някакъв провинциален център, а заровените във въпросния гроб са жените и децата на някои от боилите въстанали срещу Борис. В Девня има крепост, но за съжаление данните от нейното проучване не са публикувани. Въсщност крепостта е била доста мизерна - в рамките на амфитеатъра. И е напълно възможно да е била изградена от ромеите след 970г., може и българите да са я правили в периода края на ІХ - нач. на Хв., но както казах, при положение че нее публикувана, е по-добре да не нея коментираме. Със сигурност читателите на Теофан и Никифор са чували за Марцианопол, все пак е най-важният античен и късноантичен град в района. Обаче едва ли са знаели къде е бил точно. Марцианопол е навътре, където през VІІІ-нач. на ІХв. ромеите колкото и любопитни да са били, не са могли да идат. За разлика от Марцианопол, Одесос е на брега, и поради тази причина е бил добре известен на ромеите през VІІ-ІХв., просто пичовета като са си плавали с корабите са минавали край него и им е бил географски маркер. Поради тази причина Одесос като място е бил добре известен на ромеите от края на VІІІ-нач. ІХв., докато Марцианопол, освен че са знаели че някога е имало някъде там един голям град, но къде точно- нищо не им говорило, или казано иначе говорило им толкова колкото и Никополис ад Иструм, Абритус или Нове.

Eдна или две години преди Покръстването, между българи и ромеи избухналавойна. Причините и хода не са ясни. Ясно е обаче че българите я изгубили, в резултат на което ромеите завладяли крайбрежието в т.ч. и Месемврия и Загоре, т.е. източната част на Тракийската равнина. Не е ясно дали при тази кампания са действали чрез десант или по суша. През 864г. ромеите върнали на българите Загоре, но задържали крайбрежието. При един от своите походи Константин Копроним изгаря някакви български погранични укрепления разположени по Камчия. Той обаче стига до там и се връща, т.е. не е успял ги премине, защото ако беше успял напълно да премина укрепената линия, трагедията от 811г. щеше да се разиграе 50 години по-рано. С тъй наречената битка при Върбишкия проход, има няколко малки подробности. Първо - битката най-вероятно не е във върбишкия проход, а някъде по-назапад. Второто - стената до която Никифор достигнал не е била правена в дните преди битката специално за тази цел, а просто се нахакал на един преграден вал с дървена стена, които били част от укрепителната система в Стара планина и били правени много преди това. Затова и ровът на стената е зад нея е не пред нея, затова успял и ромеите успели да я подпалат. Токущо отсечени масивни дъбови трупи не могат да горят.

Не са високи сега , тогава са били към 3-4 метра, като се сложи и ровът пред тях, дълбок около 3 м, се получава денивилация от 6-7 м. Сега си представи и ровът и валът обрасли с трънаци, а по билото на вала стрелци с лък. В гористите местности, като Стара планина, със сигурност върху ровът е имало и дървена стена.

До 970 г. ромеите са успели само веднъж да преминат българската укрепителна система през Стара планина - през 811г. Еркесията е късна - 813г. До 970г. ромеите са успели само веднъж да я преминат - във войната непосредствено преди Покръстването. Така че тази система си е била доста ефективна. Да не забравяме, че маджарите, които са нахлули в Североизточна България през 894-895г. не са преминали през валовете в Бесарабия, а са били прекарани с византийски кораби. Също и русите на Светополк нахлуват по море, а не през валовете. През ВБЦ има някакви укрепителни съоръжения в старопланинските проходи, подобни на валовете, по-скоро стени, но не са подробно изследвани и затова не са много популярни.

Като човек с дългогодишен стаж в една бакалница близо до Централна гара в София, имам някои наблюдения върху така да го кажем "цигански български" - в квартала има няколко цигански семейства, отделно контингента от пияцата и приходящите. Тези наблюдения се обогатяват и от работата ми на археологически обекти, където братята обикновено са ударната сила. "Бате, дай един син виктор" - забелязал съм, че циганите ако пушат Виктори, то е само синю, бяло - никога. -Бате, дай една Фанта - бяла или жълта - "няма смисъл" - демек "няма значение" освен род, много им е трудно и с глаголните времена. Миналата година работеме с едни цигани протестенти от Столипиново, който бяха изкълвали Библията, а освен това и редовно гледаха Хистори и Нешинъл джеографик, та беше доста забавно с реплики от типа: - "колко високи бяха високи стените на Йерихон" - викам 10 м., а те продължават "а колко дебели бяха", викам им 2 м. Намираме една бойна топки и им обяснявам, че това най-вероятно е от прашка, а те "ааа, значи с такова нещо Давид утрепа Голиат". след това "какво е това", викам "гърне". Седят и се пулят, при което най-интелигентният се усети и им обясни "чомлек" и веднага редовният въпрос "значи тогава имаше гърнета", т.е. през римския период е имало гърнета. Викам "имаше" Най-забавно беше, шефът обяснява на едно цигане нещо и то вика "нямаш ядене шефе" т.е. "нямаш ядове" На един друг обект пък имахме един рабоник, младо момче от Шекера, абсолютен син на майка Индия, обаче той гордо заявяваше че не циганин, не е дори и турчин, а османец. И името му беше едно такова, османско - Валери. Иначе, казано честно, съм на 100% убеден, че с малко повече дисциплина и желание, от тази общност може да станат едни прекрастни граждани.

Ами остани тогава с Г. Фехер и неговото ешмедеме, Б. Симеонов с неговите порове, М. Москов, който доказа че баварците са прабългари от Армения, разбира се и при В. Бешевлиев с неговите тигровълци и прабългарски знаци от съвремнни турски села. Остани си и при Н. Овчаров и измислената богиня Умай в този ред на автори мога да ти препоръчам и П. Юхас, професор Иван Добрев, а също и Ст. Йорданов, който "доказа" че границите на Стара Велика България са се охранявали от младежи - "вълци войни" (това сигурно го е гледал в някой индиански филм) и организацията на прабългарите е била идентична с тази на масаите. И не е вярно, че искаш да прочетеш нещо свястно. Искаш да натрапиш една предпоставена теза, която първо неможеш да я формулираш и второ неможеш да е аргументираш.

Така е. Обаче и Марцианопол имал същата съдба.

По-горе пишеш за някакви 10 рода, които държали властта. Това пък ми напомня за едни 10 комитата.

Нали твърдеше, че иранската теза се защитава само от счетоводители и зъболекари? А сега казваш, че си чел и Степанов и Тафраджийска. Значи през цялото време си лъгал като дърт циганин.

Абе то ние хубаво си помагаме, ама защо цялото тюрковъдно войнство е оставили Гарвана сам да се мъчи хайвана? Той доколко може защитава честа на ордата, ама все пак е много по-интересно и ползотворно да спориш с човек, който прави разлика между печенеги и османски турци. а това с пограничните окръзи е доста сериозна работа. Напомня ми за устройството на ПБЦ - в центъра българите, в периферията подчинените общности - славяни и депортирани ромеи. И като стана въпрос за устройство, тюрковъдите така и не казаха как точно това деление на център, ляво и дясно крило може да се приложи в Дунавска България до 811г. Лявото крило се падав Черно море, явно ще приемем че там е била несъществуващата българска флота, ама Отвъддунавска България, в кое крило попада, така и не ми стана ясно. Можеби там е била опашката.