Galahad

Текстовете са твърде малки за такъв категоричен извод. Ето един пример, как фрагмент може да подведе, ако липсва цялостта. В законите на Хамурапи (има ги качени тук) в преамбюла и заключетилната част (нея ще я има по-късно) се говори за множество богове. Но да речем в параграфи 20 и 23 се говори "да се закълне в Бога", "да покаже пред бога". Да си представим, какво би станало ако до нас бяха стигнали като фрагменти само тези переграфи - говори се за бога и следователно Хамурапи ще да е бил монотеист. Цитираните надписи са прекалено малки, а някои и доста фрагментарни. Да не говорим, че в Мадарския надпис (единствения в който се говори за Тангра), думата бог ако я е имало, е стояла в липсващата част. В изданията се среща бог (теос) Тангра, но от предполагаемото теос, е запазено само "С", т.е. дори да става дума за Тангра, може вместо "ТеоС" т.е. "Бог" да е стояла думата "МегаС", т.е. великия или "АгиоС" - "светия" и т.н. Да не говорим, че на някои от надписите има и кръст! И след като е сложен християнския символ, не виждам защо да не е споменат и християнския бог. Не е просто така кръст - я да се сложи върху бълг. знаме полумесец със звезда и да видим дали всичко ще мине така просто.

В надписите се говори само за бог, но може да се има пред вид един от боговете, но да има и други. Известни са надписи на езичници-политеисти, в които се говори само за един от боговете, с чийто "небесен ресор" е свързан надписа. Ето още нещо от Завета на св. Иван Рилски (25 март 941г):

С откритието на колелото, кораба и обработката на желязото човечеството навлиза в хилядолетен технологичен застой. Правят се някои модификации, рационализаций - промени на корабните платна, откриване на скрипеца... като цяло обаче липсва съществен скок. В средата на ХVІІІв. настъва голям технологичен поврат. Едно откритие прави света по-бърз, по-динамичен и по-мобилен - парната машина. Парнита машина е бутален топлинен двигател, в който топлинната енергия на парата непоследствено се превръша в механична. Изобретена е от И. И. Ползунов през 1765г., а през същата година независимо от него и от Дж. Уат, като именно откритието на втория си пробива път и прави технологична революция. В зависимост от това дали парата действа само на едната или на двете страни на буталото парните машини биват просто или двойно действащи. Подразделят се също на бавно- и бързоходни; вертикални, хоризонтални и наклонени; едно-, дву и многоцилитдрови и т.н. Устройството и принципът на действие на хоризонталната, едноцилиндрова, двойнодействаща парна машина с шибърно пароразделение е следното: с помощта на пароразпределителния механизъм (ексцентрик, система от лостове, шибър и шибърна кутия) парата постъпва поред в лявата и дясната част на цилиндъра. Разширявайки се, тя наляга буталото, което се превмества съотв. надясно или наляво, а посредством коляново-мотовилквия механизъм (буталния прът, кръстоглав движещ се по паралелите, мотовилка и кривошип) неговото възвратно-постъпателно движение се превръща във въргеливо движение на вала и маховика. Освен шибърно, пароразделението може да бъде още клапанно или вентилно. Парната машина има някои недостатъци като невъзможност за получаване на високи оборони и голяма мощност в един агрегат, големи инерционни сили, големи габарити и др., поради които все повече се предпочита парната турбина. Парната турбина е ротационен топлинен двигател, в който потенциалната енергия (енергия на налягането) на парата се превръща в кинетична, а след това в механична. Според принципа на действие парните турбини биват активна (изобретена от Г. Лавал през 1889г.) и реактивна (изобретена от Ч.А.Пърсънз през 1884). При активната парна машина парата, след като се е разширила нарълно в дюзите, нахлува с голяма скорост в криволинейните работни канали между лопатките на работното колело, където част от кинетичната й енергия при изменението на направлението на парния поток се превръща в механична енергия и създава въртящ се момент на вала. При реактивните разширението се извършва не само в дюзите, но и в каналите между лопатките на работното колело, така че върху последните действат не само силите, възникващи при промяна на направлението на парния поток, но и реактивните сили породени от разширяването на парата в каналите. Благодарение на парната машина се появили влаковете, които бързо пренасяли големи и тежки товари по сушата, параходите, които без да се влияят от времето превозвали големи товари и пътници по реки, морета и океани ... и ТЕЦ-овете произвеждащи еленергия, за да работят нашите компютри. Текста е направен по Кратка бълг. енциклопедия - т. 4, а свимките са си мое дело. Машината се намира във Варна.

Добре, нека преди да разгледаме писмото на папа Николай І до княз Борис І, да обсъдим как най-християнския император и благочестивите членове на правителстващия синклит са извършвали прабългарски езически обреди. За целта ето Писмо на патр. Николай Мистик за български езически обреди В бележка 4 съм направил сравнителен преглед и съпоставка с други византийски сведения по този въпрос. Пък и е полезно, защото това са едни от най-ценните сведения за религията на дунавските прабългари.

Да, ама нали Крум се е клел в евангелието, а най-християнския владетел е обръщал седла!?! :!!!:

С това завършвам тази галерийка. Ако са ми интересни снимките с оръдия, ще пусна и темичка със снимки на корабни оръдия.

Няколко снимки на оръдия от бреговата охрана. Като стане дума за брегова артилерия, първото което идва на ум са далекобойните оръдия - дула с голям диаметър и голяма дължина. Затова логично първата снимка е за класическата представа за брегово оръдие. Разбира се българската брегова охрана не разполага с оръдията-рекордьори по големина, но има и по-големичко.

акто се вижда, той е също е запазен фрагментарно - липсват три ллочи в средата. Хубавото поне е, че за разлика от Мадарския надпис липсващата среда минава по хоризонталата и поне е ясно за какво се говори в запазените фрагменти. Ето пак снимка на надписите с текста Пресианов надпис от Филипи В обсъждания пасаж се отправят укори към християните с трикратно повтаряне на "Бог вижда". Текста също е на гръцки. Тъй че това прави адресата ясен, а от там и за кой бог е по-вероятно да става дума. В "Сказание за дъщерята на хана" има такова нещо, но тази творба е менте с ниска художествена стойност, направено през вт. четвърт на ХХ век. Иначе - едва ли.

контекста на надписа и местонахождението му го правят доста двусмислен и дори по-вероятното е да става дума за христ. бог. Контекста: В надписа се казва, че българите са направили много добрини на християните, християните са забравили, но бог виждал. Надписа се намира в християнска черква във Филипи, който си е доста на юг спрямо България. Изводи: Местонахождението показва, че надписа ще се чете от християни, на които не им пука какво вижда Тангра. Контекста казва, че българите са направили много добрини на византийците, византийците са отвърнали с лошо, то Бог вижда - т.е. ако византийците продължават да постъпнат така Бог ще ги накаже - не Тангра, за който на византийците ве им пука, а християнския бог. Точно в тази насока смятам да продължа. Дори и да се смени офицялната религия, следите от предишната остават - във фолклора, в някои неофицялни ообичаи свързани с новия култ. Напр. ака сте забелязали в укласата на християнските черкви в латинска америка има твърде много от любимита украса с черепи познати ни от езическите храмове. Сложната държава не се е появила от раз, а е резултат от дълго развитие. И външно влияние. Приемането на християнството показва само, че усложнената структура на държавата изисквало друга религия. И след няколко покръстени владетели, това се случило и с цялата държава. Тъй че процесите са си на лице.

И как се сметна тази дата? Нека има все пак няколко думи, за да може от играта да се научава по нещо и да е по-полезна.

Идеята на темата е да съберем колкото повече парчета и да видим какво можем да сглобим. И преди да мина към следващата група, нека сложа нещо по така зададения въпрос от извора, който смятам да използвам за нея - Ибн Фадлан "Пътешествие до Волжка България": Е, от "Бир Тенгри", пазбирате, че става дума за моногеизъм "Един е Татгра". Не се радвайте, по нататък става дума и за други тюркски култове: И както разбирате също - в случая не става дума за волките българи. Тъй че де видим как стои въпроса с вярато при Волга кък момента на приемането на исляма там. И така, както стана дума, вече се споменаха някои от изворите в нази насока: И така, ето нещо свързано с волжките българи и обяснения от техния владетел - става дума за джинове (ама не от тези, дето ги сервират в баровете, а за духове или ако се изразя с думите на патр. Фотий - бесове): А ето нещо и за свещените кучета: А ето нещо и за бившите братушки (сега си имаме брадъри) - за руснаците: За жертвите на птици (и Лъв Дякон говори за такова): Ето още нещо интересно, една доста оригинална идея на Йордан Андреев е, че така е бил ритуално убит хан Крум като ослепял и загубил орендата си :

Въпросът за равенството на хората пред Бога няма нищо общо с филетизма и игуменизма. Така както равенството на хората пред закона няма отношение към унитарните и федеративните държави. Равенството пред Бога с още по-голямо основание не дава никакво основание на епископите на Стария и Новия Рим да претендират някакво предимство. И ако Йерусалим има някакво предимство в библията пред другите градове, то никъде дам не се дава предимство на имперските столици Рим и Цараград, а още по-малко на техните епископи. Но хората и народите в своето равенство пред Бога осъществяват своето единство във вярата чрез поместните църкви. Точно така както отделните християни равни помежду си и в своето единство образуват Църквата - Христовата годеница. "Епископ" в превод озвачава "надзорник" - той надзирава определена територия. "Патриарх" буквално означава "отценачалник". Епископът на Стария Рим се нарича "папа", т.е. "баща". Сана му отговаря на патриарх. Тайнството евхаристия може да се извършва и от редовите свещеници. Херотонията да речем е от тайнствата, които се извършват от епископ.

Миланският едикт е през ІVв., създаването на Дунавска България е през VІІв. Тъй че за езическите традиции всичко си е било вече по книги. Друг е въпросът, че са разполагали с доста по богата литература за античния свят. В този смисъл това не е вярно: Всъщност доста неща от елинската митология са ни известни именно по византийски извадки от античните съчинения, напр "Мириобиблиона" на патр. Фотий (по негово време е покръстването на България). 1. Може да са и в съседни. В Омуртаговите надписи се говори за бълг. войски чак при Днепър и Днестър. 2. Може да са група тангристи настанила се на юг от Дунава - прабългари и славяни започват да се настаняват на балканите поне век преди 681г. Бесовете ще ги разгледаме малко по-нататък в тяхната си група. Апокриф е, "Видение Исаево". Но той е съставен по-късно, към 11в., когато вече е имало и кумани. Ако не се намери друг фрагмент от надписа, всеки прочит би бил произволен. Надписа във Филипи може да се разглежда не само като възпоменание, но и като послание към византийците - т.е. християнския бог вижда какво вършат последователите му. Нещо като жителите на Батак, които като почнало клането призовавали Мохамед с надеждата това да усмири башибузука. Рано е още. направихме прегледсамо на първата от възможните хипотези. Да мине към втората - българите са били християни: Плюсове: 1. Кубрат е бил покръстен и находките от Перешчепина също подкрепят това; 2. Надписа на печата на Омуртаг 3. Разказите на историците от 18 в. за покръстването на Телериг и как двамата му сина върнали народа към езичеството. 4. Дунавска България се появява и съществува върху християнски земи и все ще е останало някакво християнско ядро. 5. Кубер и Мавър са били християни. 6. Сибин и Телериг също се покръстват. Най-вероятно християнин е бил и Баян. 7. Борис твърде лесно налага християнството и лесно се справя с езическата реакция на 52 боили и Расате, т.е. езичеството може да е било религия само на част от управляващата върхушка. 8. Гоненията при Крум и наследниците му може да се свърже с идването на нова, езическа династия от аварските българи. Макар по-скоро да става дума не за гонения срещу византийците - потърпевшите са войници от армията на Крум загинали по време на похода срещу България (т.е. докато Крум се е защитавал срещу тях) или пък заради предизвикания метеж от Византия на север от Дунава, при който изселените от Одринско византийци (вкл. бъдещия имп. Василий І) били изтеглени обратно в пределите на империята. Минуси: 1. Сведенията за гонения при Крум и наследниците му. 2. Все пак при Борис е имало покръстване, което едва ли би било възможно, ако българите са християни. 3. Християнските култови сгради на север от Балкана прекъсват да се изграждат масово в периода VІІ-ІХв.

Елинския и римския религиозен култ са си били доста примитивни в началото да речем в сравнение с тракийския или египетския. В елинския да речем навлизат по пищни церемонии като елевзинските мистерии под влияние на Траките (за тези мистерии си се сочи директно). И директно са си били приети също пищните Дионисий и Бендидии. Римския тръгва от доста семпли жертвопришения, често дари не общ култ, а чисто семеен. Под влияние на туските (етруските) култа се обогатява особено с гаданията. Взимат също от гърците със съответните тракийски примеси, после от египтяните пирамидите и балсамирането ... и така се стига до бляскавия култ от навечерието на християнизирането на империята. Тъй че за византийците елински означава на общо основание езически. - това е към другата точка - че не е единен култ на набор от вярвания и обичаи Това, което сложих е частта за Тангра. Но така или иначе липсва средата, а са запазени само двете страни. Това вече позволява доста варианти. В този смисъл казах, че може да е свързан напр. с мирен договор с тангристи. Просто в средата е може да пише всичко. В земите, в които са се размотавали куманите има намерени още доста такива баби (на моя сайт в статията за куманите май има 1-2 снимки на баби). Тъй че и това е възможна версия за тях. Струва ми се, че няма да е лошо да разглреедаме поотделно различните хипотези за религията на българите с плюсовете и минусите. Например за тангризма: Плюсове: 1. Надписът - все пак е възможен и прочит, че става дума за Тангра. 2. Надписа "Бог вижда" - монотеизъм и предположение, че става дума за Тангра; тъй като е 1 е достатъчно да се каже и само Бог. 3. Прабългарите са обитавали земи където е имало тангризъм и е възможно да са приели този култ. Минуси: 1. Възможен е и друг прочит на Мадарския надпис - в едно от списанията се даваше нещо от рода на : Хан Омуртаг написа... баща ми ме направи таркан и т.н. 2. Надписа от Филипи се намира в християнска базилика. Следователно може да е като укор към християните - че техния бог вижда как са постъпили спрямо българите въпреки сторените добрини. 3. Няма друго споменаване на Тангра

Ами това определено ми прилича на почитание на слънцето и луната, казва се, че се искало от него да им се поклони. Тук вече определено се говори за българите. Византийците под "елини", разбирали въобще езичници. Тук майе мястото да вземем отношение и към каменните "баби" намерени по нашите земи. Дали обаче това са идоли на гастролиращи из нашите земи кумани (или заселили се трайно) или са си българско творение. За съжаление в НАМ не ми позволиха да снимам надписа и зорко следяха да не го направя. Но надписа определено не изглежда така. Всъщност е нещо такова: (не си спомням точно дали свършваше на Таг -гра или Та-ггра), но има липсваща среда, в запазената дясна част буква и после 2-3, а на следващия ред ггра и отново липсваща средна част. Бог си е доста свободна добавка, а Тангра вероятен прочит.

Вече и Законника на Липит-Ищар на български език. В края на първия ми пост по темата съм го споменал (с малки грешки , но ще ги оправя)

Великобританка е, затова съм изразил съжаление за упадъка на добрите островни традиции: Все пак от британските острови иде легендата за Мерлин, Девата от езерото и Моргана.

Филетизмът и национализма, макар и сходни понятия, са доста различни. Типичен пример е, че през ПСВ в армиите на Австро-унгария и Франция е имало свещеници, а двете страни воювали макар и да принадлежали в лоното на католицизма. И католическите свещеници от двете страни се молели за победа над враговете. При филетизма става дума за друго. Всеки народ да има обособена църква, да използва в богуслужението си своя език... но глава на тази църква е Христос. По-точно е обособено администрирането, но е запазено духовното единство. Затова архиерейския събор на православните църкви нанесе тежък удар на разколниците у нас. Алтернативата (има няколко нюанса, но като общо) е 1-2 глави на църквата, т.е. цариградския патриарх и папата, но задължително единия е схизматик - практически се свежда до това, главата да е един. И този глава вече не е Христос, а патриарха на Стария или Новия Рим според гледната точка. Разбира се в тези си "смирени" желания и двамата се съгласяват на компромиса да са само христови наместници над цялата вселена, като любезно оставят на Бог "оня свят". Схизмата по време на екзархията е рожба на пороците, в които е била затънала вселенската патриаршия. По същество бългрската екзархия не се е отличавала от останалите православни църкви. Този разкол е плод не на догматични различия, а на болни патриаршески амбиции и алчни гръцки владици. Движението за църковна независимост е плод не толкова на стремеж на българите да имат отзелна църква, колкото на обсебилата гръцките владици "мегали идея".

Че бягат, бягат. Ама не абдикират. Дори Константин е поставил въпроса за връщането на Сибин и е бил сложен Умор като негов наместник. С тези паралелни упраовления на владетел и владетел-изгнанник може да се обясни защо сборът от годините на управление на владетелите в именика е по-голям от периода на междуособиците (т.е. периода от Кормисош до Кардам). Теофилакт Охридски в речта на Енравота пред Маламир сочи, че се покланяли на слънцето и луната. Това вече е поне дуализъм. По-големия проблем е, че този надпис е доста повреден - липсва голяма част от средата на надписа. Действително в запазените части има думата "тангра", но пред нея и зад нея липсва доста голяма част. Тъй че става дума за голяма вероятност в надписа да се споменава Тангра и чиста проба предположение, че това може да е бог, още повече почитан от прабългарите (може напр. да е свързано с мирен договор с тангристи и Омуртаг да е изпълнил ритуал на другата страна, както Крум се е клел в евангелието при преговорите с Византия). Тъй че дори единствения паметник за тангризма си остава доста спорен.

Ами двама от хановете са станали християни - Сибин и Телериг. Умор е бил наместник на Сибин. Много ме съмнява по това време да е царял чак такъв религиозен плурализъм, та на трона спокойно да си се възкачват владетели от различно вероизповедание. Византийските автори не наблагат много на религиозния момент, тъй като виз. император се намесва във вътрешните междуособици на България, но той е бил иконоборец. А двата основни източници са написани от най-върлите противници на иконоборческата династия - Теофан Изповедник и патриарх Никифор. Което ще рече, че едва ли са имали желанието да представят Копроним в ролята на апостол. Затова наблягат повече на завоевателния елемент, освен когато просто не могат да избегнат религиозния - напр. покръстването на хановете. Всички религиозни войни и кампании съдържат в себе си множество други елемнти - турския газават (завладяване на земи и трупане на плячка), кръстоносните походи (нарасналото население на Европа, нуждаещо се от нови земи), покоряването на Америка (освен християнизирането на индианците доста внимание се е отделило и на златото)...

Доста поамериканчена приказка за магьосници. С типичните елементи на американската кино- и книгоиндустрия - бой, убиване и не особено смислен сюжет. Засега липсват само 15-те минути секс, така необходими за американското кино, както възуха и водата за всяко живо същество. Но можем да се надяваме, че поамериканчването ще прекърши и тази добрта стара албионска традиция и детската книжка на финала ще бъде обогатена и с този така важен елемент. И класическото правило - щом си видял "книга І", респ. "филм І", все едно си видял цялата поредица, като всяка следваща е развалено подражание на предишната.

Хората не се променят и си остават същите. Дори когато няма войни да се проявят в битка, пак му намират цаката: И ако яростта в битката носи победа и свързаните с нея блага, то тея юначаги от снимките си остават само със синини. Е, вярно, че най-активни са английските холигани в чийто земи викингите са оставили доста гени. И тъй като стана дума за прашки - пощуряват не само запалянковците, ами и запалянките. (;

Ама това нещо са пълни глупости. Египетската писменост е претърпяла дълго развитие - от чистата проба картинки, към развитите йероглифи (1500г. пр.н.е.), последвало още по-голямо опростяване до курсивната форма на йератичното писмо (1300г.пр.н.е.), та до пригоденото за ежедневието демотично писмо (1000-400г.пр.н.е.). Доколкото на снимките не се виждат сносни картинки, автора на статията е можел като претендира да изглеждат писанията му що годе достоверни да потърси връзка с по-късните опростени египетски знаци. Що се отнася до самия метод - в него не се търси графическа повторяемост на знаците, а се прави едно съвсем произволно уподобяване с египетски знаци. Дори да приемем, че става дума за египетско фонетично писмо - то би трябвало да е на "тракийски", което ще рече, че при положение, че този език не е толкова познат едва ли може да се разчете като египетски. Ощи повече, че езикът се мени и днес дори Паисиевата история я четем в превод на новобългарски (макар за времето си да е била написана на говорим език, като по тази начин е скъсана традицията да се пише на книжовния език от средновековието). А и ми се вижда малко вероятно надписи с подобно съдържание да се пишат върху такива плочки. Дори да приемем, че става дума за надписи едва ли е описано това. Да не говорим, че така даденото съдържание е чиста проба анахронизъм. За вярна интерпретация на знаците пък и дума не може да става. Ясно се вижда, че "жезълът" всъщност е разделителна линия. Обособяването на "редове" всъщност е измежду смислените основания, че може да става дума за писменост. И твърдения, че тези линии са "жезли" показва абсурдността на подобна теория.

Какво да кажа за статията. По нейната логика май трябва да обединим женските и мъжките съблекални! Това, че хората са християни, далеч не означава че постоянно трабва да са на калъп. Хората са християни в отношение на вярата, но се различават по много други признаци - народност, интереси ... Общността във вярата далеч не означава, че всички трябва да ходим на чалга концерти или да всички да слушат метал ... или както се казваше в един виц за рая - само музиката на Панчо Владигеров. Пък св. Сава като толкова е бил против национализма, защо е отровил Стрез?

Както се казва в такива случаи: " И все пак тя се върти". И си се върти дори тогава, когато ортодоксалната "наука" го отрича. Не знам дали учените в двора на фараона Рамзес ІІ са били също така убедени, че микроскопа и клетките са научно доказани факти. Това, че днес не можем да обясним нещо, не означава, че то не съществува.