Galahad

"Етнофилетизъм" е тафтология, всъщност е само филетизъм - и двете думички значат народ. Е, напоследък се прокарва различие, на турците бълг. граждани са бълг. народ, но турски етнос А Евангелието се цитира доста неуместно. Антигръцкото движение у нас тръгва заради идеята да се замени бълг. език в богослужението с гръцки. То ако са всичики синове божии, защо гърците да са по-синове от българите. Всъщност това, което се лансира е триезичната ерес причинила толкова зло на християните и на изток и на запад. И което е по-лошо - застрашаваща самите устои на христ. вяра. Защото е било предречено, че Месията ще бъде прославян на всички земни езици. И ако Христос може да бъде прославян само на три езика ... е, сещате се какво означава това! Защо са били 12 апостоли, ако на света е достатъчен един папа - наследник само на един от апостолите?

Струва ми се, че има твърде широки понятия, за да бъде някой в безопасност. Всяко нежелание да се убива, може да се обяви за мързел. По вкус и цвят приятели няма. Мъдрият свет не е задължително да е тъжен. Болестите са вечни спътници на всеки човек. Как може да е весел някой при толкова убийства. Няма вечни врагове и вечни приятели. Дяволът не е толкова черен.

Две спорни победи над Атила Първата разбира се е тази при Шалон. Битката разглеждана като победа за римляните се описва така - Атила отстъпил вечерта, щял да се самоубие, но Аеций го пощадил за да използва хуните срещу готите. Пита се в задачката - а ако беше убил Атила какво му пречеше пак да използва хуните срещу готите? Нищо. Но мнимия успех има и друга страна - в сражението пада убит Теодерих. Както и да се погледне, това е сериозна загуба за Рим. От една страна губят единия от основните предводители. Краля има и друго важно качество за Рим - той е стар, което ще рече, че възрастта го прави по-миролюбив към Рим. Но със смъртта му се открива въпроса за трона му сред наследниците. Затова на мен ми се вижда по-вероятно втората версия за отказа на Аеций да нанесе съкрушителен удар на Атила - вестготите, неговите съюзници си заминали да си оправят проблемите за трона и римляните останали сами. А защо тогава пък Атила се оттеглил... ами много просто ... да нападне пак. Но при следващия поход Рим не успял да сформира армия, която да го спре. И така, идваме до 2 мнима победа увековечена в прочутата фпеска на Рафаело. И така - Атила настъпвал към Рим. Но някогашната слевна империя не могла да сформира армия, която да го спре. И така, при Атила бил изпратен папа Лъв. Ортодоксалната версия е бляскава - Атила виждайки папата изпаднал в пристъп на благоговение пред светия отец (още повече, че в небето над папата бдяли светите първоапостоли) и веднага се съгласил да се оттегли. Това събитие издигнало неимоверно папския авторитет. Реалността обаче била доста по-банална. Застудявало се, възниквал проблем с провизиите и особено с така важната за хунските коне трева, папата носел дарове ... И какво оставало на един разумен човек при това положение: след като трябвало така или иначе де се върне, защо да е с празни ръце, а не с папските дарове. И разбира се а се върне отново напролет.

Само дето ние сме си и били европейци хилядолетие и половина по-рано. Което ни връща към т.3. Династичната криза между Кормисош и Кардам си е точно това. А проблемите на византийците при Крум и Омуртаг идат не заради вярата, а заради едно коварно покушение срещу Крум. Разбира се мъченически загиналите войници на Никифор докато безчинствали из бълг. зами са били убитш по-рано, макар че те трудно може да минат за образец на християнска добродетел. А при Маламир е Пресиян проблемите пък идат заради метежа предизвикан от Византия на север от Дунава. Не случайно и в надписа от Филипи се казва, че българите са направили много добрини на християните, а те постъпили лошо, но бог виждал. Тъй че репресиите са били насочени срещу поданиците на императора не защото са били християни, а защото са били византийци. Със същия успех може да се твърди, че загиналите Самуилови войници били убити, респ. ослепени заради християнската си вяра от Василий ІІ.

Сред Линковете не мярнах тази страница на Уикипедията А иначе ето текста на декрета на жреците от Розетския къмък (по гръцката версия)

Ясно е, че като отворим темата няма да открием някаква прабългарска книга от рода на Библията или Корана. Така или иначе обаче сред широката публика витаят като чиста истина къде повече, къде по-малко съмнителни схващания. Затова една такава тема ще позволи да се види кое от информоционния поток който се лее в информационото пространство каква реална опора има. Още едно популярно становище. С него се обяснява архитектурата на капищата - трите вписани квадрата.

Въпреки популярното схващане, че през 1393г. с превземането на Търново е сложен край на българската църковна независимост, това далеч не е вярно. След края на Първото царство охридската патриаршия, макар и потижена в ранг на архиепископия продължила да съществува. През второто царство за кратко време при управлението на Иван Асен ІІ е била подчинена на Търновската патриаршия. След това продължава да съществува самостоятелно. През 1766-1767г. сръбската Ипечка и българската Охридска архиепископии са били усвоени от цариградската патриаршия. До тогава обаче, българския език е бил използван в богуслужението в диоцеза на тези две архиепископии. Самоковската епархия последователно е преминавала в диоцеза на тези две архиепископии. Доколкото Паисий Хилендарски безпорно е роден в диоцеза на тази епархия, то до заминаването му за Атон, богуслужението си е било на български език. Запазени са бележки на български език от архиереите на тези две архиепископии. Кондиката на Охридската архиепископия, наричана и „Кондика на св. Климент” видно от началната бележка е започната през 1677г. по времето на архиепископ Мелетий. Запазили са се от 136 страници. Част от първите страници са били откъснати, но не може да се определи колко липсват, тъй като следващите не са били номерирани. В кодиката са записвани синодални актове свързани с избора на владици, разписки и др. бележки. Повечето от синодалните актове са написани предимно на развален гръцки език, като по изключение има и някои на български. Лошия гръцки език показва, че владиците и писарите не познавали добре този език и гръцкия явно е използван предимно за офицялни документи и при контактите с останалите православни църкви. През 18век обаче гърцкото влияние се засилва, което води до подобряване на гръцкия правопис, за сметка на българския. Ето и няколко акта от кондиката: Встъпителна бележка за кондиката Синодален акт за избор на преспански владика. Синодален акт от 1679г. за избор на пелагонийски митрополит Протокол за изграждане на храм

Още четири кратки византийски хроники. Хроника № 103 - съдържа няколко автобиографични бележки от кардинал Висарион. Хроника № 88-А пък съдържа автобиографични бележки от Макарий Хризокефалос. В следващите две кратки хроники бележките са свързани основно с региона на остров Родос. Кратка хроника 106 Кратка хроника 108

Макар в масовото съзнание да няма съмнение, че прабългарите са били тангристи, в действителност, това далеч не е така несъмнео и безспорно. С покръстването на българите са се били заангажирали двата християнски центъра - Рим и Царигард, но въпреки това не е отделено достатъчно внимание на езическия култ. Княз Борис изпратил обширен въпросник до папата, но в него се говори за приложимостта на някои обичаи, а не и за същината на езическата вяра. Волжка България приема пък исляма от арабския халиф - въпреки, че по този начин е бил ангажиран и друг световен религиозен център, отново въпроса с езическия култ е остава неясен. Във връзка с богомилството си имаме Беседата на презвитер Козма, а заради близостта му с манихейството Петър Сицилийски написал специално за бълг. архиепископ "Поучителна история" - но и те не обръщат поглед към езическия период. Тъй че предлагам да обсъдим този въпрос. Ще нахвърля няколко варианта: 1. Логично е да се започне с най-популярното - тангризма. В действителност обаче Тангра се споменава само в един надпис. По-точно в един фрагментарно запазен надпис. Надписа е на колона, но липсва извивката със средната част на надписа, а са запазени само двете страни. Дефекта засяга и "Тангра". И вместо популярния прочит, че Омуртаг направил жертвоприношение на Тангра, някои предлагат и друг вариант, като напр. че бащата на Омуртаг го направил таркан. 2. Прабългарския култ не е бил стройна религия, а набор от вярвания, обряди и обичаи. Това обяснява защо виз. автори и ибн Фадлан не описват някакъв определен култ, а отделни религиозни обичаи и обряди. 3. Прабългарите са били християни. Това разбира се е вярно за отделни владетели. Някои стигат по-далеч и виждат дори Омуртаг като християнин, заради кръстния знак по надписи и на медалиона. "Преследването" на християни от бълг. владетели често си е чиста проба репресия спрямо византийците заради проявено коварство. Византийците са канонизирали като мъченици за вярата дори войниците в похода на Никифор, които определено не се отличавали с христ. добродетели - отдали се на пиянство, премазвали кърмачета, деряли кожата на жив добитък... 4. До покръстването в България е бил използван тракийския култ. Това намира известна опора в съобщението на Теофилакт за Маламир и баян Енравота - там се казва, че хана почитал слънцето и луната (тук можем да намерим връзка със Сабазий и Бендида). Връзката с Дионис пък може да се потърси в някои изображения от съкровището от Наг Сент Миклош, където има танцуващи мъже и жени с купи, а и листата могат да се възприемат като лозови. Тракийските вярвания оказали влияние дори върху Елада и Рим, тъй че е възможно да са били възприети и от българите.

За да не стане като миналия път и да е по-масово участието ето няколко жокера: 1. Не по всяко летоброене годината почва от 1.І. Църковната година започва на 1.ІХ. 2. Индиктиона е 15 годишен цикъл, т.е. повтаря се на всеки 15г. Като датировка може да се ползва в съпостанка с друго датиране. През 641г. да речем е бил 15 индиктион. 3. Годините от сътворението се съотнасят към Рождеството на Христа като по Цариградското летоброене се вади 5508, а по александрийското 5500. Св. Теофан Изповедник да речем използва александрийското, но на места изостава с година. По индиктиона ще се ориентирате кое от двете летоброенета да използвате.

За спахиите числеността следва да се диференцира времево. С нарастването на империята теоретически расте територията, от която се набирали еничарите. От друга страна обаче феодалната система, проява на която е спахийството е в упадък в цяла Европа. Неуспехите през 17в. стават причина все повече мюсюлмани под различен предлог да отбягват военната служба. Опита да се заменят спахиите с еничари не се оказва много успешен, защото и при тях започва да се кръшка. Друга страна на въпроса е, че не винаги се използва целия военен ресурс. 200 000 това е общия числен състав. Една част от тях не участвали по уважителни причини - болест... Друга част не били призовавани, защото кампанията не изисквала толкова големи ресурси. Спахии участвали в постоянните гарнизони на крепостите и не ги напускали по време на война. Спахии участвали и в потушаването на бунтове и въстания - в случая нямало накъде да кръшкат. Е, не винаги числящите се в армията били готови да удовлетворят всяка прищевка на султана. Въпреки проблемите със сбора, бройката от 200 000 далеч не е била за подценяване. В някои съчинения картината е доста апокалиптична, но империята макар и с нуеспехи - оцеляла. Ако е трабвало да разчита на ормия от около 10 000 са щели да я помелят за нула време.

Трябва да се покаже, че в България се борят с пиратството. Ама защо нашето така европейско правителство не покаже и как се плащат европийски заплати ... на българските граждани в България.

Ами и аз съм краен към неосталинисти като Иван Костов и Филип Димитров. Защото описваните подвизи на комунисти са от времето на Сталин, а не на Брежнев. А действията на Костов и Ф.Д. са сляпо подражание на управлението ан комунистите от сталиновата епоха. Лека полека и това ще стане - вече има на Альоша и Филип Македноски. Още 2-3 и комплекта ще е пълен. Инач Пловдив е превзет от Мурад І, 1 или 2 пъти, но все от него - ок. 1360-65 и ок. 1386.

Да, въстанията в Северозападна България са повече свързани с процеса на реформите в нската империя. Имат повече икономическа насоченост, отколкото национално-освободителна. Стремежа е чифлиците да бъдат разпределени между обработващите ги селяни. Доколкото в отоманската империя имало държавен феодализъм, т.е. земята се считало, че е собственост на султана, а феодалите са били разглеждани по-скоро като ползватели, то теоретически такова преразпределяне изглежда лесно. Но в живота разбира се друго и е станало по-бурно.

Колко - това риторичен въпрос ли е? Разбира се че 10 %, което както е обяснявал Ал Бож на срещи с избиратели не било никак малка сумичка. А за това дали има и такива, които не са дали. Има - "Бъдеще за България" само взима, не знае какво е да дава. То оставаше лявата ръка на И.К. да дава рушвет на дясната. Макар че като става дума за И.К., нищо чудно и това да е правил. Все пак професионален навик.

Елементарно! Вдига се цената на тока, таксата смет и данъка сгради. Всяко предприятие ползва ток и се намира в сграда. Повишаването на тези цени трябва да се вкара в цената на стоката. Така всички цени на бълг. стоки растат. Като казвам, че европейските, които ще бъдат внесени ще са на по-ниски цени, това не значи, че ще са по-евтини от днешните стоки. Ще са с по-ниска стойност от бълг. стоки, чиято цена е трябвало да се вдигне заради включените в нея по-високи цени на ток, данъци, такси... Поне в близко бъдеще - нищо хубаво.

В тежки времена от българската история голяма част от намиращите се в българските земи мощи на светци са били пръснати по света. Въпреки това обаче и до днес са се запазили в страната мощите на св. Иван Рилски и св. крал Стефан Милутин Мощите на крал Стефан Милутин са пренесени през 1460г. в София и от тогава до сега се намират в митрополитския храм. Затова понякога наричат черквата "Св. Крал". Мощите оцеляват дори през смутните години когато София е нападана от кърджалии, на пожари и бедствия. Те оцеляват и по време на масовите потурчвания. Поп Пейо описва в житието на Георги Нови Софийски как докато турците се опитвали да го убедят да приеме исляма, той с упование споменава мощите на Стефан Милутин: "Ако не вярваш, ела с мен да ти покажа крал Милутин, на име Стефан, който лежи в тоя град, как почива, като че е заспал в ковчега... и вярвай, че той е свет и ние сме свети, защото също така вярваме както и той. Та как можеш да ме учиш да напусна истинската вяра...." Градът и мощите оцеляват, въпреки желанието на Сюлейман паша да опожари София по време на Освободителната война. Мощите оцеляват дори и когато безбожните комунисти взривили катедралния храм на 10 април 1925г. Но това, което е оцеляло въпреки толкова премеждия днес вече е продадено. С любезното последничество на комунистическото мекере Стефан Данаилов. Както се казваше в един филм, г-н министъра да предаде на сърбите, че последникът им е лайно. Но да се върнем на ползата от тези сделки. Ето, че още тлеят разрушените от диваците американци сръбски храмове, а нашите православни братя славяни вече се готвят да ограбят своята посестрима църква. И каква полза ще им донесе това? Каква полза имаше сръбския крал Владислав като взе от Търново мощите на свети Сава. Нима не след дълго не се лиши от престола? Или сърбите запазиха мощите? Но полза от отнетото те нямаха никаква. Защото краля е бил свален, а през 1594г. по нареждане на Синан паша турците изгорили мощите на св. Сава и хвърлили праха в реката. А каква полза имаше деспот Константин Деян когато за оказаната помощ на турците да превземат Търново получил мощите на св. Иларион Мъгленски? Нима опази владенията си и не бяха завзети от турците? Или пък е имал полза Стефан Лазаревич, който за това, че е подмамил цар Иван Страцимир да предаде Видин на турците е получил мощите на св. Петка? Защото не след дълго и сръбската деспотовина последвала съдбата на българската държава. И загубила и свободата си, и мощите, които били отнесени във Влашко. Та и от този обир сърбите едва ли нещо ще спечелят. Но след поредния търгашки подвиг на продажното българско правителство вече в България остават само мощите на св. Иван Рилски. ______________________

За редовия гражданин - същата заплата и по-високи цени на стоки от първа необходимост - ток, парно, вода, данък сгради и такса смет... Отраничения за работа в ЕС, което иначе май щеше да е единствената полза за простосмъртния българин. За бизнеса - отпадане на покровителстващите мита, а с това заливане на пазара с по-качествени и по-евтини стоки от запада, свързано с фалит на нашенските производители. Проблеми с износа, тъй като доста от продукцията ни не отговаря на европейските изисквания. Вдигането на цените ще рефлектира на курортите и ще намали туристите. За Миглена Кунева - по-висока заплата. За нашите министри и депутати, които изтискаха максимално България - възможности да обират еврофондовете.

Даа, какво става като се ползват различни източници. Особено за датировки на този период. Както казваше един от бълг. специалисти по история на древния свят - за този период грешка от 100-200г. не е фатална, там се работи с хилядолетия. Датите ще ги синхронизирам като сложа поемата на Пентаур. Ясно е, че няма да мога да оправя различните датировки в световен мащаб, но поне мога на моя сайт да въведа единно датиране. Надявам се да намеря и пълния текст на договора с пасажа, в който се изброяват боговете, тъй че текста да е целия. А засега - нека е по Брестед - Рамзес ІІ (1298-1232).

Номера при предсказанията е, че са мъгливи. Тъй няма как да бъдат избегнати. Сметките се правят по-късно. Ясно е, че ако всичко се каже съвсем точно, шансовете да се избегне са доста по-големи. Напр. ако съвсем точно беше обяснено, че Кенеди ще бъде убит ако иде в Далас, той можеше никога да не стъпи там. И предсказанието никога нямаше да се сбъдне. Ами я си представете, че ужасния водач е едно малко сладко бебче, което мама и тати го превозват със самолет. А направете сметка колко от тези мили дядовци и бабички,чичковци и лелички, батковци и какички дето му се радват на драго сърце биха му извили вратлето, ако знаят какво чудовище ще излезе от него. И пророчеството няма да се сбъдне! Когато вече са се случили, спокойно можем да оценим верността им.

Не е задължително непременно да започне нови войни. Може просто тогава да е пренесен като бебе от една държава в друга, в която по-сетне да стане лидер. Както Наполеон благодарение на една покупко-продажба се оказал французин (продажбата на о-в Корсика). Или пък да пристигне сам, но както и Хитлер в началото когато се е появил в Германия все още да не е толкова забележителна фигура. Пък може тогава нелегално Осама да е ходил със самолет да огледа дали има нещо за събаряне в Ню-Йорк.

Този договор се споменава често когато се говори за историята на международното публично право. Той се счита за първия запазен текст на международен договор. И което е още по-интересното - запазен е в египетски и акадски вариант. Фараона Рамзес ІІ (1279-1213г.пр.н.е.) се опитал да води завоевателна политика спрямо хетите, но в битката при Кадеш през 1284г. пр.н.е хетския цар Муватал разбил войската му. При следващия владетел – Хатушил ІІІ (ок. 1275-1250г.пр.н.е.) бил сключен мирен договор с Египет. Рамзес ІІ встъпил в брак с две хетски принцеси, като след брака дъщерята на Хатушил приела египетското име Маатхорнефрура. Йероглифно копие от договора се е съхранило на стената на карнакския храм и в Рамзеума в Тива. Договора е бил записан също на акадски клинопис. Табличките с акадски вариант са намерени при разкопките в град Хатуса (дн. Богазкьой). Един от фрагментите от глинените таблички се съхранява в Ермитажа в Санкт-Петербург, Русия. Текста на договора на български език

Още 2 хроники: Кратка византийска хроника № 104 – съдържа бележки за пътуването на византийските делегати за участие във Фераро-Флорентинския събор. Кратка византийска хроника № 114 – съдържа 2 бележки: за превземането на Христополис от турците и за битката при Анакара през 1402г.

Ами романите са много. Ето няколко заглавия и от мен: Владетели: "Последните Шишмановци" на Ф. Мутафчиева на Вазов - "Борислав" и "Към пропаст" (направил ги е като певест и драма) - първата е за времето на Иван Асен, а втората за Иван Александър. "Боян магестикът" - не се сещам за автора, но е за брата на цар Петър І "Черният конник" (май автора беше Караславов, но не съм сигурен) - заляга на хиротезата, че цар Симеон и Черноризец Храбър са едно и също лице. "Златния век" - Андрей Гуляшки (екранизиран, филма е много калпав). "Алма - любовта на кан ювиги Телериг" - Елена Димитрова И някои за други събития: "Пламъци над крепостта" от Ради Царев - за превземането на Мадара от турците "Синеокият с късия меч" от Боян Болгар (екранизиран под заглавие "Дяволското оръжие") - за превземането на Несебър от Амадей Савойски. Дяволското оръжие е барута.

Ами обширна темичка. Да ги разделим на няколко етапа: 1. Васалитета - политически обособени държави помагат на султана при военните му кампании. Това е най-ранната форма, при която отоманската армия включва обособени контингенти от християнски васали на султана. Типични случаи са зедпот Стефан Лазаревич, крал Марко и деспот Константин Деян. 2. Инкорпориране в отоманската армия на християни. В завладените земи в султанската армия се запазват привилегиите на част от болярството, което продължава да служи, но вече не на своя християнски владетел, а като спахия на султана. Процеса приключва с потурчването на тези спахии, забягването им към христ. страни или загиването им при походи. Така или иначе към 16в. са почти изчезнали. на християни била поверена отбраната и ня някои от вътрешните крепости през 15в. 3. Спамагателните корпуси. Войнуците придружават отоманската армия, като се занимават с обоза. Казано на днешен език, нещо като тиловаци. И разбира се прочутия КЕЧ (но в социалистическа България там пък вече служеха турците). Мартолосите - на тях е била поверена охраната на проходите - от разбойници и противници. Отделно християните участвали при нифрам - когато местното население се вдигало от централната власт срещу някой размирник. 4. Еничарския корпус - родени християни, но потурчини. В залеза на еничарската епоха, корпуса вече се оформирал от мюсюлмани. 5. В кърджалийското смутно време, местното население - християни и мюсюлмани заедно участвали в отбраната на селищата от разбойниците. Бълг. селища разбира се отбранявали от самите българи. 6. През 19в. вече се разглеждала идеята българи-християни да служат в редовната турска армия. Турция обаче се модернизирала трудно и не успяла до Освобождението да "узрее" за тази идея.