Elemag

08.11.2009 / 14:47 Арестуваха боса на неаполитанската мафия Луиджи Еспозито – бос от неаполитанската мафия беше задържан от полицията в луксозна вила в Неапол. Там той живеел под фалшиво име. 49-годишният Еспозито се издирва от 2003 година за участие в организирана престъпна групировка и наркотрафик. За последните 18 месеца са арестувани над 3600 мафиоти, 15 от които са в списъка на най-издирваните бегълци в Италия. http://bnt.bg/bg/news/view/17367/arestuvah...tanskata_mafija

Това е за дискусия в друга отделна тема.

Българите са най-недоволни от прехода към демокрация Две десетилетия след рухването на комунизма в Източна Европа българите са най-недоволни от всички от смяната на тоталитаризма с демокрация. Ако през май 1991 г. - малко преди да се разпадне бившият СССР - 76% са одобрявали промяната, днес техният дял е намалял до 52%. Така страната отчита най-големия за района спад в одобрението (24 пункта), като единствените по-разочаровани са украинците - срив от 72% на 30%. България е и сред едва трите държави в ЕС, където драстично е намаляло одобрението на преминаването от планова към пазарна икономика. През 1991 г. приемането на капитализма се е харесвало на 73% от българите, днес техният дял е 53%. Подобно двуцифрено намаляване има само в страни със сериозни икономически проблеми като Унгария (-34 пункта до ниво одобрение от 46% през 2009 г.) и Литва (-26 пункта до ниво от 50%), както и в Украйна (-16 пункта до 36%). Това показва извършена през септември анкета сред над 14 хиляди души от американския социологически център "Пю" (*The Pew Research Center for the People & the Press*), която е повторение на същото проучване от 1991 г., проведено от предшественика на института - Times Mirror Center for the People and the Press (1990-1995). В допитването има и някои парадокси - почти четири пъти (от 4% на 15%) се е увеличил броят на българите, доволни от живота си, но пък 62% отговарят, че при комунизма се е живеело по-добре, а всеки шести (18%) смята, че положението му е долу-горе същото. Запитани къде по "стълбицата на добрия живот" разполагат днес състоянието си, 54% от българите посочват средата и 30% - дъното. За сравнение - 49% от чехите смятат, че са успели да си докарат добър живот. Възможно е върху тези оценки да влияе и впечатлението от последните 5 години. За този период 39% от чехите посочват, че страната им е напреднала, докато същото смятат едва 15% от българите, а 37% твърдят, че в този период България е вървяла назад. Българите обаче се надяват на следващата петилетка - 39% са оптимисти, а само 15% - песимисти. Когато отговорите се разбият по възрастови групи, се вижда, че най-младите и образовани (18-29 години) са и най-доволни от живота си. Ако през пролетта на 1991 г. доволни са били едва 3% от тях, днес те са станали 28%, или увеличение от девет пъти. В следващите три групи динамиката рязко намалява - при 30-49-годишните са доволни 15% (3% през 1991 г.), долу-горе толкова (13%) са при 50-65-годишните (при 3% през 1991 г.), а промяната при българите, които днес са в пенсионна възраст е нищожна - доволните са се "увеличил" от 5% на 8%. За сравнение - в страни като Полша, Чехия и Словакия задоволството от постигнатото в трите активни възрастови групи е в рамките на 58-32%. Разбивката по възраст в България очертава и най-дълбокото (след Русия) разделение между млади и възрастни в отношението към политическите и икономическите промени. У нас одобрение за многопартийната система дават 56% от хората на възраст 18-29 години, 61% в групата 30-49 години, 51% от тези между 50 и 64 години и 37% от пенсионерите над 65-годишна възраст. Тази разлика от 19 пункта между най-млади и най-възрастни е почти два пъти по-сериозна (34%) в одобрението за пазарната икономика. Оказва се, че българите, които във времената на митингите, "Града на истината" и организирането на първите посткомунистически избори са били тийнейджъри или в най-активна възраст до 45 години, остават по-големи поддръжници на демократичните принципи в сравнение с родените след 1989 г. и израснали в последвалата българска реалност младежи в избирателна възраст. Точно обратното е при отношението към пазарната икономика. Сред 18-29-годишните 66% са "за", докато в следващите три групи одобрението намалява на 60%, 49% и 32%. Иначе казано, помнещите "добрите години" на плановата икономика българи на възраст над 50 години не одобряват капитализма в България. Българите са и във водещата група европейци, които смятат, че успехът в живота зависи от сили извън личния им контрол. На това мнение са 61% от анкетираните в България, но така смятат и италианци (71%), германци (66%) и поляци (62%). Единствено британците в Европа вярват, че съдбата им е в собствените ръце - 55% отхвърлят твърдението за "външни сили извън моя контрол". Участниците в анкетата от България рисуват и картината на най-голямо разочарование от управлението - през 1991 г. над половината (55%) са смятали, че държавата се управлява за доброто на гражданите, а днес споделящите това мнение са се стопили до 16%. В същото време 72% от българите настояват държавата да гарантира "никой да не изпада в нужда" и едва 23% отстояват принципа държавата да не пречи на хората да преследват целите в живота си. В страни като Чехия, Италия и Великобритания съотношението е приблизително 50:50. Запитани кой е спечелил най-много от промените през 1989 г., източноевропейците категорично сочат политиците (отговори в рамките на 90-97%), следвани от бизнесмените (82-86%). България обаче се откроява с едва 11% отговор, че е имало полза и за обикновените хора, докато в Полша и Чехия така са отговорили 4-5 пъти повече анкетирани. Авторите от "Пю" посочват, че в България е съвсем очевидно предпочитането на "силния лидер" пред демократичната форма на управление - 68% искат "здрава ръка", а 74% биха избрали икономическия просперитет пред "добрата демокрация". Същото е положението в Русия, Украйна, Литва и Унгария. Докладът изтъква, че в България броят на убедените, че демократично правителство, а не някакъв силен лидер ще им реши проблемите, буквално се е стопил за последните седем години - през 2002 г. така са смятали 41% от българите, днес те са едва 26%. Впечатляващо е още, че цели 40% от българите не одобряват преминаването към многопартийна система, с което страната се нарежда на първо място по разочарование - спрямо 1991 г. спадът в одобрението на политическия плурализъм е от 26%. Любопитно е, че почти единодушно (без Украйна) източноевропейците посочват свободата на религията като характеристиката, описваща най-добре демократичната им държава. Така са отговорили 42% от българите. Следват свободата на словото (29%), но всичко останало е далеч назад - многопартийни избори (16%), цивилен контрол над армията (14%), свободни медии (13%) и едва с 8% е "справедливо правосъдие". Крайно лошата оценка за правораздаването е масова в района, като чехи, словаци и литовци дори му дават 5%. По отношение влиянието на Русия върху страната им българите (45%) и украинците (46%) са единствените, които смятат, че това е "добро". Близко по отговор до тях е Германия (40%), но докато у нас 17% оценяват руското влияние като "лошо" , то германците в тази група са 46%. Въпреки газовата криза от тази зима 48% от българите не са притеснени от енергийната зависимост от Русия. По-малко от три години след приемането на България в ЕС анкетата на "Пю" твърди, че 63% от българите смятат, че това е отслабило икономически страната. Крехко мнозинство от 54% смята, че членството на България в ЕС е нещо добро, 11% категорично го определят като "лошо", а цели 30% вече се колебаят между двете оценки. България е и страната от Източна Европа, която показва най-малко подкрепа за НАТО (54%), а всеки трети (30%) не одобрява членството в атлантическия пакт. Масово е разочарованието в района от САЩ - у нас се следва общата тенденция: делът на смятащите, че американското влияние е нещо добро, е намалял от 66% през 1991 г. на 36% през 2009 г. Българите сочат Русия като най-близкия си съюзник, а като най-голямата заплаха - Турция и САЩ, които всъщност са техни партньори в НАТО. По този показател България не е променила нищо в сравнение с 1991 г. http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/11/04/809...um_demokraciia/

Ледът в Гренландия се топи Заради климатичните промени хората в Гренландия трябва да свикнат с нов начин на живот. Традиционната им култура и обичаи са свързани с леда. А сега той се топи. Гренландците започват да привикват към едно по-топло ежедневие. Досега ледът е служел като пътна настилка и място за ловуване на птици и животни, а след пробиване на дупка - и за риболов. Сега обаче времето е нестабилно, а периодите, в които ледът изтънява, стават все по-продължителни. "В сравнение с времето отпреди 15 -20 години сега сезонът на леда е значително по-кратък. Лятото става все по-дълго, а зимата все по-къса", каза Нилс Гундел, местен жител. Гундел се препитава от лов с кучета през зимата и разходки на туристи с шейна. Това обаче става, когато заливът се покрие с лед. Преди ледения сезон е бил от октомври до май. Сега сезонът е почти наполовина по-малък - от декември до април. "Ледът в залива вече не е толкова дебел като някога. Нито можеш да плаваш с лодка, нито можеш да излезеш с кучешки впряг на лов. Вече не можем да използваме леда като едно време", допълни той. Все повече местни хора остават без препитание. Последиците - някои се опитват да си търсят късмета на друго място, други се пропиват, а трети дори се самоубиват. По неофициални данни процентът на самоубийствата в Гренландия е най-високият в света. В същото време според специалисти евентуалното по-нататъшно стопяване на леда ще открие много залежи, които ще дадат надежда за нов живот на хората. Става въпрос за откриването на ценни метали, например злато, както и диаманти, нефт, газ и много други полезни изкопаеми. Просто гренландците ще трябва да се захванат с друг тип бизнес. http://btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=144228

Недей и ти да слагаш черните очила като Невски.

Ами отваря си се. Общото е, че всеки сам може да прочете и да си направи изводите, без да е необходимо да се доверява и предоверява на "авторитети". Аз също казах по-горе, че това население като цяло е слабо мобилно и вероятността да имат нещо общо са произхода на прабългарите е малка. До колко са потомци на изконното уседнало население и до колко на завоеватели установили се след краха на Бактрия и по-късно изтикани към планините, това вече е малко спорно.

Всяко стадо си има и мърша.

Куберова България, и съкровището от Врап http://samoistina.at.ua/kubera.htm Българският XIX и XX век: 4. Съкровищата на България. От праисторията до XIV век Бони Петрунова http://www.books.svetove.com/c/p-p/m-120/i...%B2%D0%B0-.html

А ние още си я коткаме (мафията).

Е, поне изяснихме нещо. Но това сериозно внимание трябва да се обърне от учените историци, а не да се чака докато ги "разчете" някой псевдоучен.

Етнографски очерк на Зарафшанските планини, 1903 г. http://rapidshare.com/files/289445269/Zaravshan.rar

Същите аргументи обаче, могат да се използват и за да се отхвърли аварският произход на съкровището (както и всеки друг възможен), но независимо от това някои допускат и такъв. Не са безпорен, но в случая само у българите са засвидетелствани и двете титли едновременно, което се явява най-сигурния показател, с който се разполага за сега (до пълното разчитане на всички надписи, ако въобще стане някога).

Сръбската полиция задържа 500 наркодилъри при координирана специализирана операция, започнала едновременно в цяла Сърбия. Органите на реда съобщиха, че на около 100 от арестуваните е поставена мярка за неотклонение задържане под стража. При акцията, в която са участвали близо 2000 полицаи, са иззети няколко килограма наркотици. Операцията е била насочена към разкриването на дилърска мрежа, която е разпространявала дрога предимно в училища, питейни заведения и други места, посещавани предимно от млади хора. Акцията “Морава” е предизвикала парализиране на разпространителската мрежа на наркотици в страната, посочи министърът на вътрешните работи на Сърбия Ивица Дачич. Дачич, който е и вицепремиер в правителството на Мирко Цветкович, уточни, че органите на реда са претъсили над 600 обекта, и са иззели различни видове оръжие, и около 1,5 милиона долара във фалшиви банкноти, както и много крадени автомобили. “Акцията е планирана преди няколко седмици, осъществена е в координация с правосъдието и прокуратурата и за нея не е изтекла нито една информация”, уточни Дачич. Борбата срещу оранизираната престъпност е едно от условията, които трябва да изпълни Сърбия по пътя си към членство в ЕС. Балканската държава е ключов транзитен маршрут за контрабандата на наркотици от Близкия изток към Западна Европа. http://www.ekipnews.com/?p=23364 Акция "Морава" смаза наркомафията в Сърбия. А у нас? Неделя, 1 Ноември 2009 500 наркодилъри и всякакви други бандити бяха арестувани в мащабна акция на сръбската полиция, насочена преди всичко срещу продажбата на наркотици около училищата. Срещу 130 от задържаните вече са повдигнати обвинения и те отиват на съд. В акцията са участвали близо 2000 полицаи. Операцията, с кодово име "Морава", започнала рано сутринта в събота. Според министъра на вътрешните работи Ивица Дачич тя е парализирала разпространителската мрежа на наркотици в цяла Сърбия. В неделя прокурори продължават да повдигат обвинения срещу задържаните. Министърът, който е и вицепремиер в правителството на Мирко Цветкович, уточни, че органите на реда са атакували повече от 600 обекта, заловили са няколко десетки килограма наркотици, незаконно оръжие, пари, включително и фалшиви банкноти. Открити са и много крадени автомобили, които са подготвени за продажба или изнасяне в други държави. Акцията е планирана преди няколко седмици, осъществена е в пълна тайна и в координация с прокуратурата. Не е засечен никакъв теч на информация, подчерта специално Дачич пред журналисти. Премиерът поздрави служителите на реда и коментира, че спецакцията потвърждава, че Сърбия и нейното правителство демонстрират воля да се борят с организираната престъпност и корупция. Никой няма да бъде защитен и пощаден, категоричен бе Цветкович. Думите му бяха цитирани от всички световни агенции, а акцията бе сравнена с най-сериозните удари срещу наркоразпространението през последните години в Европа. Като мащаб и ефективност на Балканите не се помни такава разгромяваща атака от години. На път сме да създадем Сърбия, в която всички ще се чувстват сигурни и спокойни, подчерта още Цветкович. През 2004 г. службите в Белград проведоха акция „Сабя” срещу организираната престъпност във връзка с убийството на премиера Зоран Джинжич. Бяха арестувани десетки бандити. Срещу 200 се водят съдебни процеси. Над 40 от тях вече са с осъдителни присъди. Междувременно у нас стартира акция "Светлина". МВР ще проверява дали колите карат на къси светлини. Който забрави да си вкючи фаровете, ще бъде строго наказан. Коментар: Докато у нас се замерят със секретни доклади и „топ агенти” на ДАНС се кипрят пред микрофони и камери като фолкзвезди, сръбските им колеги показаха как се работи в името на обществото. Без шум, без PR изяви и публикации в браншови вестник. „Морава” трябва да се изучава от нашето МВР и служби. Както и „Сабя” отпреди няколко години. Тук сме още на махленско ниво: подмятания за „котараци”, „лоялни граждани” намират по улиците секретни документи, „суперсекретни” планове се разкриват в телевизионни предавания, компроматни войни в службите, а бандитите вършат своята зла дейност. Необезпокоявани от никой. Така вместо нулева, демонстрираме абсолютна толерантност към престъпността. Време е сръбските ченгета да се разшетат и у нас... http://frognews.bg/news_16637/Aktsiia__Mor...iata_v_Sarbiia/ Борис Тадич: Операция „Морава” е първият етап от борбата на Сърбия с организираната престъпност http://www.focus-news.net/?id=n1289062&chain=1

120 години Национален природонаучен музей 27.10.2009 Най-старият музей в България е основан от княз Фердинанд, който притежавал много препарирани птици, бозайници и пеперуди Националният природонаучен музей (НПМ) отбеляза днес своята 120-годишнина. Най-старият музей в България и най-богат на Балканите е основан от княз Фердинанд под името Княжески естественоисторически музей. Тогава било модно монарси да показват публично своите различни лични колекции, а Фердинанд имал специални интереси към естествените науки и притежавал много препарирани птици, бозайници и пеперуди. Първи уредник на музея бил придворният лекар д-р Паул Леверкюн, който бил известен орнитолог и подготвил първата експозиция в 14 зали на два етажа в стара сграда непосредственно до двореца в центъра на София. Тя била открита за посещение през 1907 г. През същата година бил издаден първият и единствен досега пълен каталог на колекциите, в който са изброени няколко хиляди експоната. До Първата световна война музеят се е обогатявал с колекции предимно от чужбина, подарени или купени от видни чуждестранни колекционери и пътешественици: граф Амеде Алеон, Емил Холуб, Стюарт Бейкър, Йозеф Хаберхауер, Юлиус Милде и др. През следващите десетилетия са приобщени почти всички частни колекции на животни и растения и колекциите на първите наши геолози, като напр. на Никола Неделков, Петър Чорбаджиев и Димитър Йоакимов; на Иван Нейчев, Иван Урумов и Анани Явашев; на проф. Георги Златарски и Рафаил Попов. Особено интензивно се развива музеят под ръководството на д-р Иван Буреш, който бил директор в продължение на 45 години - от 1914 до 1959 г. До 1948 г. се наричал Царски музей и представлявал основата на Царските природонаучни институти, създадени през 1918 г. Организирани са били експедиции за обогатяване на колекциите до всички български планини и до съседните балкански страни. Музеят се превърнал в основното звено за научни изследвания по природните науки в България. Започнал да издава списание с висок международен авторитет. Сегашната четириетажна сграда, която приютява колекциите от 1936 г., е единствената в София, строена специално за музей. Тя била разрушена при бомбардировките, но колекциите са запазени, защото били своевременно евакуирани. След войната сградата била възстановена в предишния вид и новата експозиция отворила отново врати за посетители през 1948 г. Тогава музеят бил преименуван на Природонаучен музей. При реорганизацията на Българската академия на науките през 1947 г. той е първата институция, която става нейно поделение. През същата година на основата на музейните колекции се създават три нови академични института - Зоологически, Ботанически и Геологически. В сградата остават само зоологическите колекции. По-късно започва период на регрес, когато музеят е затворен за посетители, а експозицията от 22 зали е намалена на 9. Едва през 1974 г. Министерският съвет взема решение за възстановяване на музея като самостоятелно научно звено към Президиума на БАН и му дава национален статут. Експозицията се разширява до 16 зали, като наново са подредени минерали, скали, вкаменелости и растения, а залите с животни са аранжирани по съвременен начин. Отново се създава библиотека на музея и ново музейно списание. През 1990 г. е основан Палеонтологичен музей като филиал на НПМ в Асеновград. Мисията на Националния природонаучен музей е насочена в няколко направления: фундаментални и приложни изследвания, управление и съхраняване на колекциите, разпространение на природонаучните знания чрез експозицията и популярната литература, обучение на докторанти и млади специалисти, експертна дейност. НПМ е единствената национална институция, пряко ангажирана със съхраняването на научни колекции от живата и неживата природа. Основни приоритети са изучаването на биологичното разнообразие, опазването на природната среда и еволюцията на организмите. Главната задача на НПМ е всестранното проучване на фауната, флората, фосилите, минералите и скалите на България и други страни. Развиваните научни направления са таксономия, фаунистика, зоогеография и екология на паякообразни, стоножки, насекоми и всички класове гръбначни животни; таксономия на фосилни бозайници, птици и брахиоподи; флористика; минералогия. НПМ е национален център по биоспелеология, по археозоология и палеонтология на гръбначните животни, по проучване на прилепите. Силно развити са и изследванията на насекомите. Годишно музеят се посещава от около 50 хил. (в някои години до 115 хил.) души. Неговите зали служат за практически занятия на студенти и ученици. http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2536411 Сайт на Националният природонаучен музей (НПМ) http://www.nmnhs.com/index_bg.php

Генерално е така, но пак бих искал да кажа, че трябва да се обърне внимане на специфичните особености на Средна Азия, защото ако се изхожда само от общи съображения винаги ще бъдем не достатъчно близо до истината. В планинските райони на Средна Азия през лятото скотовъдите използват за паша именно планинските пасища, където има по-свежа трева.

Тогава остават надписите, които са доста и най-различни. Какво казват те за притежателя (притежателите) на съкровището, могат ли да бъдат ключ към решаването на проблема?

Пиши, пиши, аз пък чета.

Да допълня малко този пост. Важно е също да се отчитат някои специфични особености на населението в Средна Азия. Една част от това население (условно наречено "автохтонно") живее основно в градовете и се занимава със земеделие, знанятчийство и търговия. П. Добрев смята, че българите трябва да се търсят именно сред това население. Работата е там, че това населенине всъщност е доста слабо мобилно. Обикновенно тези градове попадат под владение на различни царства, империи и пр., но като цяло основната маса от това неселение не мигрира. Другата част от населението на Средна Азия (да го наречен условно "периферно") има един по-мобилен начин на живот - полууседнал или полуномадски, свързан най-вече със скотовъдство, търговия и военно дело. Тези две групи население могат да враждуват, но могат да бъдат и свързани в симбиоза. В действителност именно сред тази втора група, която е много по-склонна на мащабни миграции се откриват най-много паралели с прабългарите.

Ако не е българско все пак трябва да е било нечие, нали така. Чие тогава. Може би аварско - дали аварите са имали по-развито златарство или пък хунско (на Атила?) или славянско, а може би е византийско - те със сигурност имат доста развито златарство. Съкровищено от Малая Перешчепина (най-голямото ранносредновековно съкровище - около 25 кг злато и около 50 кг сребро) също няма как да е българско. Говорим за това кой е притежавал тези съкровища, а не кой ги е изработил.

Естествено, че няма как да е Средна Азия. Просто това е абсолютно невъзможно и напълно изключено.

The Flat Earth model depicts Antarctica as an ice wall surrounding a disk shaped Earth! Ето защо няма как да паднеш когато стигнеш края!

Социологията или по-добре психиатрията. Предложение за химн на The Flat Earth Society Heaven & Hell - Falling Off the Edge of the World

ПРОБЛЕМЫ ИСТОРИИ И КУЛЬТУРЫ САРМАТОВ Тезисы докладов международной конференции 14-16 сентября 1994 года, Волгоград http://annals.xlegio.ru/sarmat/piiks.htm#01

Когато писах за отделянето на аланите исках да подчертая хронологическия период, в който очевидно се осъществява някакво по-значително разместване на племена и народи. Иначе отделянето на аланите от сарматите, според мен следва една схема, която е близка до тази свързана с отделянето на сарматите от масива на скито-сакските племена. Сарматите се консолидират някъде на изток от Волга и след това нахлуват в Европа, изтласкват и асимилират остатъците от скитите. След това заели една доста обширна територия, под влиянето на географски и вероятно исторически фактори започват да се диференцират на различни племенни групи (което съвсем не означава, че при нахруването си в Европа трябва да се били абсолютно хомогенни). Част от сарматите остават на изток от Волга, т.нар. източни сармати - китайските хроники отбелязват страната Янцай, която вероятно се локализира някъде между Прикаспието и Арал, но не твърде навътре в Азия. В последствие там се консолидира аланския етнос, който нахлува в Европа и е отбелязан от западните хронисти. Китайската хроника, която ти посочваш също индикира тази промяна и в нея страната Янцай вече се нарича Аланляо. Забележи, че китайските хроники все пак отбелязват аланите, но защо не отбелязват българите, ако те са съществували в Азия с този етноним?

http://www.bobhay.net/u3a/genes_index.html http://www.bobhay.net/_downloads/_genes/G1...%20Diaspora.pdf