проф. Добрев

Репликата ми е по повод въпросния летопис, дали той е единственото доказателство за християнизацията на русите от българите. Според мене те са много повече и най-разнообразни и за да не обременявам излишно тази реплика с подробности, аз ги давам в прикачения файл. Добре ще бъде да ги видите и да отговорите или зададете въпрос по същество, а не да ми отправяте разни квалификации.

Доказателствата за християнизацията на Русия от българите не са едно-единствено и изобщо не се изчерпват само с този летопис. Доказателствата.pdf

Нищо странно, защото това е основно-първото и прабългарско име на Симеон. Лабас-Паисий.pdf

Не тази е основната и главна причина. Кирилицата.pdf

В действителност, това са племенните обединения на северните, южните и западните българи. Прабългарската цветова геосимволика.pdf

Владимир воюва със сребърните/южните българи между Днепър и Буг. Сребърните българи.pdf

Никога един цар не покръства друг народ пряко-непосредствено, когато за това си има цяла патриаршия. Самуил не се нуждае от време, за да покръства русите, защото това го правят изпратените от него духовници, които пристигат в Киев с всичко необходимо за случая, включително и съответната българска книжнина. При това положение е необходима единствено и само неговата санкция. Охридската Патриаршия.pdf

Северозападната, северната и североизточната граница на Първото Българско Царство: Отвъддунавска България.pdf

Няма "руски отряди", а 6-хиляден отряд от варяги, който след победата над Фока е разпръснат и повече не съществува като ефективна военна сила. Варда Фока.pdf

В изворите няма сигурни податки, а и в литературата се стига до извода, че Владимир наистина не воюва срещу Самуил, поради това, че почива преди това: Благодарение на княз Владимир и на митрополит Михаил кръщението на русите е толкова добре подготвено, организирано и проведено, толкова възвишено-патетично, че сега вече и особено след достатъчно пълно-подробното изясняване на тяхното съдържание, съвсем различно и по новому трябва да ни прозвучат и горецитираните редове на В. Татишчев. Тъкмо поради това ние намираме за необходимо и полезно да ги цитираме и тук, но едва след някои крайно наложителни пояснения, с непременно-задължителното уточнение, че като наемници на гърците по-късно русите наистина воюват срещу българите. Това обаче не е даже и в онази последна и толкова злочесто-тъжна за всички българи битка при Беласица на 29 юли 1014 г. (В. Златарски), а чак две години след кончината на Самуил на 6 октомври 1014 г., т.е. през 1016 г. (П. Димитров) или пък през 1017 г. (Пл. Павлов), но във всички случаи едва след смъртта на Владимир през 1015 год. (Ас. Чилингиров). http://bolgnames.com/Images/Russians_2.pdf

Киевските руси ги кръщават изпратените от Самуил духовници под непосредственото ръководство и участие на личния духовник на българската княгиня Анна, митрополит Михаил. Затова княз Владимир е непосредственият кръстител на русите, а цар Самуил - техният косвен, но много по-важен кръстител, защото без него това велико дело изобщо не би могло да се случи. Двамата кръстители на Киевска Русия.pdf

Всъщност младоженката не е гъркиня, а българка, но и как може една жена да ги покръсти? Поне от 2011 г. такава загадка вече няма. Анна.pdf

Не може с факти извън моите трудове, защото последната и най-нова етимология на това име е моя. Тя по необходимост снема диалектически всички по-предишни етимологии, доколкото са ми били достъпни, разбира се. В нея по етимологически надлежния ред намират място и се анализират доста голям брой имена и апелативи от различно време. И все пак какво ще ви донесе и защо трябва името да е засвидетелствано непременно преди 9-и век? Тюркоезичността на прабългарите изобщо не я дължим на посочените историци. А ако трябва да търсим тук някакви чужди авторитети, задължително езиковеди, то такъв безспорно се явява проф. Баскаков, който пръв обособява Българската група в Тюркското езиково семейство, и то като първа по ред. С риск отново да бъда обвинен в "пренебрежително-превъзнесен тон" трябва да кажа, че истинската наука е чужда на политиката и идеологията. Затова, когато критикувам даден автор, аз не се интересувам от неговата национална или партийно-политическа принадлежност, а от това доколко и как тълкува известните за прабългарите и прабългарския език научни факти. Boris.pdf

Балкарците не са българи, а имат български субстрат, наблюдаем и в топонимията: У сванов существует предание, согласно которому верховья р. Кубани и часть бассейна р. Терека некогда принадлежали их предкам. Вот, например, что со слов сванов записал в 1887 г. В. Я. Тепцов: «Все земли по истокам Кубани и Терека... сванеты считают своими... Еще... лет 20-30 назад, сванеты брали с горцев Северного Кавказа арендную плату за земли по истокам Терека; плата эта прекратилась с покорением Западного Кавказа русскими... Сванеты на Северном Кавказе указывают башни одинаковой конструкции с сванетскими и говорят, что башни эти выстроены их предками, которым принадлежали эти земли и христианские могилы на них... На одном из истоков Кубани, Кичкенекол, сванеты указывают на развалины чрезвычайно древнего моста, как на доказательство их бывших владений. Здесь, по преданию, был город и крепость, сторожившая проход по ущелью этой реки в Сванетию. Как разложилось их государство и когда — сванеты не помнят». 4 В другой своей работе тот же автор замечает, что, по словам сванов, верховья р. Кубани в древности были населены сванами, которые потом были вытеснены за Главный кавказский [78] хребет тюркоязычными пришельцами. 5 В. В. Бардавелидзе и Р. Л. Харадзе сообщили автору этих строк, что в Сванети до сих пор еще существуют аналогичные предания. Показательно, что сванские предания согласуются с преданиями того населения, которое исторически сменило собою сванов Северного Кавказа. Так, население ущелья, по которому течет р. Восточный Черек, рассказывало, что первоначально там жили сваны и от них, будто бы, вели свое происхождение жители с. Сауты. М. Иванов, ссылаясь на мнение стариков-урусбиевцев, писал, что верховья р. Баксана в древности принадлежали сванам. 6 По преданию чегемцев, во времена одного из полулегендарных предков чегемских феодалов, Анфако, Баксанское ущелье принадлежало сванам и Анфако безуспешно пытался отвоевать его. 7 Лет 10 назад местный исследователь X. О. Лайпанов сообщил автору этих строк, что в верховьях р. Кубани им записано предание о том, что на месте с. Эльбрус в Баксанском ущелье в старину существовало сванское селение. Пребывание сванов в верховьях р. Кубани и на р. Баксане оставило след и в топонимике. Не будучи специалистом в области картвельских языков, ограничусь указанием только следующих фактов. Названия некоторых населенных пунктов в интересующем нас районе как бы дублируют названия сванских селений: Учкулан- Ушгуль, Хумара (древний Схумар) — Цхумар, Лашкута — Лашкети. Из них: Ушгуль, Цхумар и Лашкети находятся в Сванети; Учкулан и Хумара — в верховьях р. Кубани, а Лашкута — на р. Баксан. Из приведенных сопоставлений только названия Учкулан — Ушгуль допускают объяснение из тюркских языков, но они могут быть объяснены также из картвельских. 8 Объяснение остальных двух пар названий следует искать только в картвельских языках и, в первую очередь, в сванском языке. По разъяснению вице-президента Академии Наук Грузинской ССР А. Г. Шанидзе Лашкута происходит от сванских слов, означающих «место, где вешают». Отметим, что полулегендарный предок чегемских феодалов Ипар сын Анфако, проживавший в Лашкуте, носил имя, совпадавшее с названием одного из селений в Сванети (с. Ипар юго-восточнее Местии). Известная гора с развалинами средневековой церкви около Хумары, в верховьях Кубани, фигурирует на картах и в литературе под именем Шоана, Шуана, Шона. Прилегающая к горе местность в XVIII и первой половине XIX вв. входила в состав абазинской территории. Поэтому нельзя пройти мимо возможности сопоставить название горы с абхазо-абазинским термином щ˳ānwā, означающим «сваны».

Ами дай тогава линк към онази страница, за да се види кой тук само лъже и се заяжда, защото си няма друга работа!?

Както обикновено и този път изобщо не сте разбрал за какво точно става дума! Малкар.pdf

Дъщерята на Симеон, княгиня Елена-Олга е съосновател и бележит строител на руската държава. Княгиня Елена-Олга.pdf

Напълно излишно, защото вие чисто и просто не сте разбрал какво точно съм ви казал и затова го и повтарям: Много нескопосано-неграмотна аналогия, защото всъщност къпчаките балкарци заварват по тези земи българи и интегрирайки ги, възприемат тяхното народностно наименование. По такъв начин българите болгари/прабългари се оказват етнолингвистичен субстрат на новопридошлото къпчашко племе. Безспорно-неопровержимо доказателство за всичко това е и допълнително-вторичното им самоназвание малкар, получено по силата на собствено къпчашкия фонетичен закон, според който общотюрк. Б дава М: бурун-мурън.

За да ви се повярва, тази голословна декларация трябва да бъде подкрепена от списък с поне десетина научни публикации. Във и чрез тях би следвало по най-категорично-безапелационен начин да се доказва и показва, че при балкарците няма нищо общо с болгарите или кавказските хуни като антропология, език, материална и духовна култура!??

По силата на редица силно компрометиращи го причини и обстоятелства, П. Колев е последната съмнително-фамозна особа в Бг, към показанията на която би следвало да се прибягва във връзка с прабългарите. така не пишете!

Безспорно-неопровержим исторически факт! До настоящия момент обаче българските историци и лингвисти все още не са предложили неговото напълно задоволително и убедително обяснение! КГ125.rtf

Денизлер е от Денизлилер, а то от тур. denizli "приморец". Затова никак не е изключено името Варненци да е дадено по стар спомен, че тези приморци всъщност идват тук от към Варна, най-вероятно тракийски бежанци. Много нескопосано-неграмотна аналогия, защото всъщност къпчаките балкарци заварват по тези земи българи и интегрирайки ги, възприемат тяхното народностно наименование. По такъв начин българите болгари/прабългари се оказват етнолингвистичен субстрат на новопридошлото къпчашко племе. Безспорно-неопровержимо доказателство за всичко това е и допълнително-вторичното им самоназвание малкар, получено по силата на собствено къпчашкия фонетичен закон, според който общотюрк. В дава М: бурун-мурън.

Според П. Коледаров Василий се е появявал под стените на Видин. Ако обаче става дума за Воден, вероятно има научна публикация, в която горното мнение се ревизира, може ли да я цитирате?

С цел да помогне на отвъддунавските българи и да укрепи северозападната граница на България, цар Самуил жени сина си за маджарска княгиня и кръщава във Видин могъщия прабългарски княз жупан Ахтум. Ахтум.pdf