проф. Добрев

В това кръщаване няма никаква загадка, а напълно основателно-закономерната претенция и заявка за българския престол: Княгиня Анна е дъщеря именно на Борис II, което следва и е видно от факта, че преди това гърците искат от българите за гаранти на мира “девойки от царска кръв” и че единствено тя е подходящата по възраст “годеница” на Владимир. Тя кръщава най-големия си син Борис, което е името не само на нейния баща, но и на нейния пра-прадядо цар Борис І Кръстител. По този начин още в този момент княгинята запазва или най-малкото предявява претенция към руския престол за своя син, който подобно на баща си Владимир и дядо си Светослав е също така българин по кръв. А при повторното кръщаване на Борис и Глеб на тях им дават имената Роман и Давид, първото от които всъщност е на чичото на княгинята княз Роман, а второто – на брата на цар Самуил княз Давид. Така Анна и Владимир дават да се разбере най-недвусмислено, че техните синове водят произхода си от българския царски дом и че в даден благоприятен случай те ще са напълно в правото си да заемат и българския престол. http://bolgnames.com/Images/Russians_2.pdf

Много неграмотно написана статия, само в един абзац има поне 15 фактически грешки, върхът на които е твърдението за "непознатия език"!?? Много странно стои тук също така и името на Счетоводителя, който е толкова далеко от тези неща, колкото Небето от Земята! Именникът съдържа календарни термини на непознат език. Първият тълкувател на Именника е финландският езиковед Миккола, който приема, че първата част от календарния термин е име на година, а втората – име на месец, като думата за година е изпусната. От текста на непознатия език, предаден с кирилски букви, не може еднозначно да се определят началото и края на отделните части на някои термини заради липсата на крайни ерове в тях. Например Миккола тълкува съчетанието верениалем като вер-ениалем, докато е възможно и тълкуване верени-алем, както би се разчленило според правописното правило в старобългарски. Същото се отнася за съчетанието текучитем твирем. Според Добрев твирем е сбъркано лично име на владетел. Миккола разглежда само теку читем като календарен термин и го разчита като „година на коня – седми месец“ според чувашките думи тиха „жребче“ и чуваш. çиччĕ, каз. жеті, тюрк. *jĕtti „седем“

В сравнение с останалите народи от Античността, материалната култура на прабългарите е на много високо ниво, особено градостроителството. Градостроителството на централноазиатските българи.pdf

Представите ви не само за цялата тази проблематика, но и за личността и делата на презвитер Григорий са повече от приблизително-повърхностни. В качеството си на "главен редактор" на Симеоновия Сборник презвитер Григорий има огромна заслуга за достигането до наши дни и на Именника на българските ханове. Презвитер Григорий.pdf

Например?

Разсъждавайки на пределно абстрактното за езиците изобщо лингвосемиотично ниво, трябва съвсем определено да кажем, че всеки отделен език възниква, формира се, развива се и функционира на основата и в рамките на конкретен етнос. В значенията на неговия речников фонд се съдържат и съществуват в превърнат вид денотатите реалии единствено и само на етноса, на основата и в рамките на който той възниква, формира се и функционира. Научната експликация чрез историко-лингвистически възприетите и утвърдени методи и средства на тези денотати реалии същевременно е и диференциация и идентификация на етническата принадлежност на въпросния език.

В Етимологията съществува строго спазваният принцип, че етимологизация не се прави без представянето в явен вид на нейната културно-историческа основа. По принцип Науката, включително и Историографията, е многослойно-йерархически организирана и структурирана сложна система от научни факти, тези, хипотези, твърдения, съждения, умозаключения, обобщения, изводи и заключения. Свеждането на Медиевистиката единствено и само до откриването и описанието на конкретно съобщение в конкретен извор неизбежно я захвърля на най-долните стъпала на научното познание, където тя дори може и да няма правото да претендира, че е наука. Проблемът е къде по-сложен и с него се занимават не от вчера, ето един от случаите, при който съюзници на Ираклий уж били хазарите, но така също и тюркутите. Следователно, изворите почти винаги си противоречат или пък взаимно се изключват и така поставят бариера пред проучването на проблема. Само че в случая се изпуска из предвид добре известният в Прабългаристиката факт, че към това време хазарите като цяло все още не са на Кавказ и те в никакъв случай не са в състояние да предоставят на Ираклий 40-хилядна войска и то след като се завърнат в родината си, докато тюркутите пък не са "местни" и могат да предоставят на Ираклий толкова войска само от дълбокия си тил в Централна Азия: Из нижеприведенных сообщений Феофана и Моисея Утийского видно, что именно здесь, под стенами осажденного Тифлиса, произошла встреча Ираклия с своими новыми союзниками. 1. Феофан (пер. Оболенского и Терновского. Москва, 1890, стр. 235, Л М. 6117): „Хазары, перешедши Каспийские ворота, вторглись в страну Азербайджан (греческий текст) под предводительством Зиевила, достоинством второго по кагане; и где они ни проходили, везде брали в плен персов, а города и села огню предавали. Царь, оставя землю лазов, соединился с ними". 2. Моисей Утийский (пер. Патканьяна, гл. XI, стр. 107): „После всего этого потоки бурной реки (т. е. несметные полчища хазар) поднялись и устремились против Иверии, окружили и осадили изнеженный, торговый, славный и великий город Тифлис. Узнаёт о том и великий император. Собрав все войска своего могущества, он немедленно пришел к сподвижнику своему; и после взаимных даров и приношений, они весьма радовались при виде друг друга". Однако достаточно обратиться к грузинским материалам, как возникает целый ряд сомнений. Очевидно, ко второму походу Ираклия в Персию относятся следующие сообщения грузинских источников: 1. См. Н. Я. Марр, Антиох Стратиг, Пленение Иерусалима персами в 614 г. (СПб., 1909, стр. 25): „Между тем царь Ираклий поспешил набрать войско и несметное полчище бойцов со всех сторон от многих племен и с бесчисленным множеством народностей направился через Эвксинский понт, что представляет собою обширное море на севере. С ним была жена. Когда Ираклий достиг Трапезунда, в пределах Мингрелии, жена родила сына, которого он назвал Ираклием. Оттуда Ираклий отправил послов к (тюркскому) царю с обильными подарками. Тюркский царь прекрасно принял послов Ираклия и дал обет единения, после чего Ираклий отправился в тюркскую землю". 2. Джуаншер, Краткая история Грузии (Венеция, 1884, гл. 15, стр. 96-97): „А Фоку убил Ираклий, родственник Маврикия, который, став царем греков и взяв многочисленное войско у западных тюрок, выступил для обретения животворящего Креста. Пустившись в путь через Армению, он прибыл в Бзнунию и направился оттуда в Тифлис". Прибыв в Тифлис, имперские войска осадили город вместе с хазарами. Но осада сильно затянулась, поэтому союзники решили временно ее прекратить. Хазары вернулись в свою страну, а Ираклий, получив от них 40 тысяч конного войска, стремительно двинулся в глубь Персии (осенью 627 г.) (Манандян).

Тогава, кой според вас е Зиевил? Какво е по произход и как се етимологизува това име?

Пак изворите съобщават за тази "фамилиарно-мила" среща между Кубрат и Ираклий: Царь, оставя землю лазов, соединился с ними. Зиевил, увидевши его, подъехал к нему, целовал его в плечи и поклонился ему в виду персов, смотревших из города Тифилиса. Все войско турецкое упавши ниц на землю лбами, и как бы пораженные величием царя, почли его честью, необыкновенною для других народов. Равным образом и начальники их, взошедши на скалы, пали с тем же видом почтения. Явившись к великому императору Ираклию, они вновь подтвердили клятву, данную друг другу – каждый в соответствии со своими обычаями. Союзники встретились в окрестностях Тифлиса, и Ираклий угощал кагана на роскошном пиру, после которого он подарил кагану свой золотой обеденный сервиз.

Първите църковни строители и иконописци на Русия са българи. Църковните строители и зографи в Киев.pdf

Наистина много хубав и уместен въпрос, но за да му отговориш, трябва не да си въобразяваш, че си капацитет в Ориенталистиката, а да познаваш в необходимата степен както изворите, така също и най-новата литература по въпроса. Бурджан.pdf

Позволявам си допълнително да запитам същия на какво точно лингвистично основание и бурджан се приема за етноним наименование не само на дунавските българи?

Наскоро маджарите като че ли наистина откриха гроба на прабългарския каган Атила. Ромейският данък в злато за Атила.pdf

Благодаря, а как е изписано на латиница?

А има ли го при Бароний, възрожденските историци от къде са го взели?

Извинявай, не се разбира какво искаш да кажеш, може ли да се поясниш?

Батоя е прозвище на Аспарух и той няма нищо общо с татаро-монголския хан Батий. Батоя.pdf

До Късната Античност иранските племена и народи се разпространяват от дн. Унгария на запад до Алтай на североизток, Синдзян на изток и дн. Северен Афганистан и Персийския залив на югоизток. Иранците, включително и масагетите, са основните противници на Александър Македонски.

Възможно най-подробно и многостранно, всичките тези въпроси са обсъдени тук: http://bolgnames.com/Images/Russians_1.pdf http://bolgnames.com/Images/Russians_2.pdf

Заедно с редица още титли и други думи, тази титла българите си я имат и носят чак от Централна Азия, където тя преминава в прабългарския език от китайския език. Жупан.pdf

Тук няма нищо странно и Ахтум е покръстен от Самуил нито по-рано, нито пък по-късно, а точно, когато му е времето. Покръстването на Ахтум.pdf

Не бих казал, че авторът е достатъчно "вътре в проблема", особено на стр. 104. Двете велики творения на Симеон.pdf

Това, че имате "различно мнение", все още не означава нищо. Трябва да го обосновете и докажете, спазвайки всички правила и принципи на Ономастичната етимология. Ономастична етимология.pdf

Всъщност и името Кубрат е тюркско най-общо и прабългарско в частност. Името Кубрат.pdf

Учете прабългарския език, защото езикът е най-сигурният етнодиференциращ и идентифициращ белег. С помощта на езика всеки средностатистически българин различава трънчанина от родопчанина, да не говорим за разликите не между диалекти, а между отделни езици.