T.Jonchev

Да, разбира се. Болшинството грешки в българските лапидарни надписи например идват от разминаване между това, което неособено грамотния писар чува при диктуване и правописа, напр.: και - κε. И като се натрупат няколко такива, текстът се превръща в главоблъсканица. Грешки от типа, който си посочил (16 - 60), също се срещат, но са по-редки. В "Именника" подобна грешка би могла да се допусне при Авитохол и при Курт, но - за да я допуснем - би трябвало да допуснем, че са объркани същевременно и цикловите години, и сумата 515, а чак такава координирана поредица грешки изглежда твърде неправдоподобна.

Разсъжденията за възможни и невъзможни ръкописни грешки тук се правят от гледната точка на два "съседни" ръкописа и от такава позиция г-н Янков е съвсем прав, че от "веди" няма как да се получи "земля", а Ѯ да се сбърка със З или обратно. Но грешките рядко се получават при такива обстоятелства - главно когато материалът на манускрипта, от който се преписва, е механично повреден и буквата (или думата) е видима само частично. Болшинството грешки обаче не са резултат от механични повреди, а от особености на писането, бързопис, нечетливи на места почерци, избледняване на мастила, задирания на пера, зацапване с мастило, мазнина, вода и др. и се получават постепенно - буквално на етапи, а грешката понякога претърпява вековна еволюция и нейни автори са цяла върволица писари. За старобългарските ръкописи и техните руски, сръбски и пр. копия това трудно може да бъде проследено, защото оригиналите липсват и разполагаме обикновено с малък брой копия с чувствителна времева дистанция едно от друго, а най-често - само с късни копия, но то се вижда изключително добре в безбройните запазени преписи на едни и същи ръкописи от Западна Европа. Буквата или думата (особено ако е непонятна за преписвача) се променя на принципа на счупения телефон нерядко до пълна неузнаваемост и единствено запазената в по-ранни преписи "история на грешката" помага на палеографа да възстанови първоначалния текст. Но днес науката разполага с огромни технически възможности за разчитане на избледнели и повредени текстове, с каквито средновековните кописти, напълно зависими от посредствена грамотност, лошо осветление, некачествени материали и отслабнало зрение, не са разполагали. Освен това копистът най-често действа de visu, а не de re и неговата цел е да преписва, не да изследва кое е грешно, за да го поправи. На писмените произведения, размножавани или подновявани в скрипториите, се гледа като на свещени текстове, вдъхновени свише (дори когато съдържанието е светско), всяка промяна в които е форма на грях - колко кописти биха се вдавали в същината на нещата и биха дръзнали да коригират, използвайки компетентността и личното си убеждение в свят, доминиран от постулата за човешката греховност и несъвършенство? Тъй че преходите от "В" към "З" и от "Ѯ" към "З" са повече от възможни и са напълно обясними палеографски и ако тук можеха да се ползват стари кирилски шрифтове, бих могъл да илюстрирам казаното.

По-рядко съм във форума, затова видях темата със закъснение и тъй като са се натрупали доста мнения, ще гледам да не повтарям казани вече неща. Резултатът не само е интересен, както е отбелязано в заглавието, но и иновативен - аз поне не съм срещал досега хипотеза, че т.нар. втори думи в календарните изрази са годините. По-интересното обаче е може ли тази хипотеза да бъде решение на хронологическите проблеми на Именника или поне верен път към решението им. Мисля, че не и първата причина за това е, че става въпрос за поредна презумпция, на която е подчинена цялата разработка. Тази презумпция диктува кои позиции в цикъла са "правилните" и също така диктува кои и какви са "грешките" в продължителностите на царуване, без да се съобразява нито с хронологическа и историческа логика, нито с палеография. В момента, в който броенето на годините на царуване в 12-годишната рамка доведе следващата година на възшествие до позиция, която вече е заета, тази продължителност се обявява за погрешна и се коригира с оглед намиране на свободна позиция. Ако такова подреждане и корекции биха били единствено възможни - те биха били и приемливи в рамките на базовата презумпция / хипотеза. Но не са. Защото ако броенето се направи в друг ред, грешките ще се окажат други. Ключов момент в разработката е годината и продължителността на Аспарух. Ясно е, че 61г. са твърде много за царуването му, в резултат на което и възникна навремето хипотезата на Венедиков за годините на живот, която авторът приема. Възможно ли е обаче Аспарух да е станал владетел в момента на раждането си? Защото таблицата в първия пост твърди точно това и на тази база е позиционирана в цикъла не само годината на възшествие на Тервел (читем), но и всички следващи. Достатъчно е да допуснем за Аспарух, че се е възкачил на трона не като новородено бебе, а в друг момент (с изключение на стойности за царуване, различни с 12n от посочените в текста) и таблицата необратимо се деформира, а "грешни" стават други продължителности. Съществен бъг в конструкцията се явява при Умор, чиято възшествена година (тутом в рамките на хипотезата) според автора е 12-тата в цикъла. До този момент всички позиции на години на възшествие са определени като непосредствено следващи след последната година от съответния запис за продължителност (или, както се изразяваше Москов за продължителностите: "година на възшествие - включена; година на смъртта - изключена"). Продължителността от предишната фиксирана в цикъла година (алтом на Телец. А защо алтом, но не алтем, както е в текста, е отделен висящ въпрос) до тази на Умор е 5 години: 3 на Телец и по една за Сабин и Паган (последните авторът е отбелязал като 10-та и 11-та, така че той със сигурност ги счита за две) и тутом се явява шестата. Но като преброим 6 години, започвайки от алтом, тутом би трябвало да се окаже на 1-вата, а не на 12-тата позиция. Таблицата ясно показва, че тази 12-та позиция е фиксирана при дистанция не от 5 години между алтом и тутом, а от 4, като за Телец са записани 3г. продължителност, обаче са преброени 2. Защо? Ами защото първата позиция в цикъла е вече заета от твирем и при коректно броене сметката не може да излезе, освен ако не бъде компрометирана базовата хипотеза.

Бетовен е загубил слуха си, което не му е попречило да създава музика с неподражаема гениалност. За XVI век Волф е енциклопедист от изключително висока класа. "Психически болен" не означава луд, който не знае какво прави.

По-скоро "имал претенция да бъде 40-я василевс на ромеите" (за номера не съм особено сигурен, но ме мързи да броя).

Смятам, че заключението на roca. потвърдено и от vvarbanov, решава въпроса и слага окончателно точка на тази тема.

Преди този волен тип интерпретации авторът би трябвало на първо място да е доказал, че тривърхите корони са "католически" и ги раздава само папата, на второ - много убедително да е обяснил защо легендата не е на латински и - на трето - не по-малко солидно да обясни къде и защо се изпарява т.нар. католицизъм заедно с "католическата корона" по времето на Петър Ι, а също тъй да се отговори на въпроса защо - ако тривърхата корона е "католическа" - нито Карл Велики, нито някой друг император от Каролингите не е изобразяван на монети и печати с такава корона.

В такъв случай извинете, ако съм Ви подразнил.

А доказателства, че: 1.Тримата са царували в една и съща година? 2.Никой от тях не е царувал в 763г.? 3.764г. е дилом?

От шегор до шегор дистанцията е брой пълни цикли + 1. Не може да е 127. Датировката за Умор е 40 дни от година дилом. По кой начин в нея могат да се включат още 2 царувания от други години, не разбирам.

Разбира се, моята сметка не е точна, защото не знаем на коя дата по юлианския календар започва шегор-годината 736/7 - затова казах, че правя груба сметка. Но колкото и неточна да е тя,ако цикловата година е с 244 дни, разминаване с повече от 6 години е пълен абсурд.

Не знам да има сведение за Тервел за 701г. Това е годината на неговото възцаряване според Златарски. Няма и сведение за 697г. Кормесий, който е сключил договора, е наречен кириос, съвсем правилно го отбелязахте. По същия начин е наречен и владетелят, който има лична среща с Константин V. Трима владетели точно в тази година е нереалистично.

Общо 3 царувания в 40-те дни?! Сериозно ли говорите?

Не може всички други извори да са неверни, за да е верен "Именникът" или конкретна разработка върху него.

Най-груба сметка относно година с 244 дни: Шегор е 737г. (736/7, но по-голямата част от шегор е в 737). Шегор е и XV индиктион (1.9.821 - 31.8.822). Дистанцията трябва да е n цикъла + 1. Между 1.9.736 и 1.9.821г. (юлиански) тази дистанция е спазена - годините са 85. Това са 31 046 дни (365 х 85 + 21 високосни дни). 31 046 : 244 = 127,2377 години с по 244 дни. Сметката не излиза.

Не знам, ще трябва да изпробвам това. А как контролираш резултата?

Но защо точно от Безмер до Кормисош, а не от Кубрат? А и при 630г. за Кубратовата смърт се получават противоречия с Теофан, патриарх Никифор и (евентуално) с Йоан от Никиу. Как могат да бъдат обяснени? Сумарният резултат, който получавате, сам по себе си не изключва грешки. Опитайте да проследите елементите на този сбор през цикловите датировки и ще се убедите сам, дори да формирате цикъл със съвсем различни позиции. Работите с лунно-слънчеви години, нали? Ако Кормисош възшества в 738 - тя не е шегор. Шегор е 737г. (приблизително) - това е доказано чрез Орхонтските надписи.

Да. Не точно за 244 дена, но за различна продължителност на годината, да.

Да, но не е ли по-приемливо да се смята, че "има" е вставката? "Ему" е част от всеки запис.

Всъщност повечето историци, изследвали паметника, приемат датировката за шегор алем, а онези, които считат, че Винех възшества в година кон (Златарски примерно) допускат, че става въпрос за грешка на кописта (или на поредица кописти). Конструкцията "именшегор" със значение кон стана популярна след монографията на Москов, който приема за израза тълкуване на Притсак, според когото има/имен е дума за кон в алтайските езици. Защо "имен", а не "има" не бих могъл да кажа - това е езиковедски въпрос и тук sir може да даде аргументирано мнение. Помня, че имаше някакво сближаване на "има" с форма за двойнствено число в старобългарски, което Москов категорично отхвърляше като неоснователно. Предполагам, че въпросът Ви е свързан с това като имам предвид идеята за съвладетелството и акцента върху "след Кормесий". За мен превод "А годината му им (е) шегор алем", схващано като относимо едновременно към Кормисош и към Винех стои изкуствено - не само заради комбинацията "му" и "им", а и поради разликата във вторите думи на датировките. Не ми се струва нормално да се съобщава, че Кормисош е дошъл на власт в шегор твирем, а два реда по-долу това да се отрече в полза на шегор алем.

Таблицата е само върху "Именника". Въпросът с това съобщение е комплициран, защото то противоречи на съобщението за сключения от Кормесий договор с Теодосий ΙΙΙ, а освен това и Теофан, и Никифор не говорят за Тервел след 711г. (с изключение на това съобщение). Оттук и няколко различни варианти в разработката. Качвам и другия вариант форматиран. При наличието на противоречивите данни в изворите няма как един вариант да удовлетворява всички сведения. Именник_хронология владетели_2.pdf

Съотнесена е. За Тервел има две възможности, тази е едната, според която той е слязъл от сцената преди войната с арабите. За другата има съответно друг вариант на изчисленията, но за да го кача трябва да го форматирам, тъй като таблицата е твърде голяма за един екран.

Не разбирам много добре въпроса.

Не, у Теофановия продължител. А, формата "имник" - да.

За да стане какофонията пълна, ето какво се получава при хипотеза за лунен календар без интеркалация и с опит за възстановяване на липсващи и сгрешени данни. Това, разбира се, е само един от възможните варианти. Предварително поднасям извинения на sir, който не харесва коригирани години и признавам, че засега и аз като Янков не се занимавам с етимологията, а основно с хронологията. Именник_хронология владетели.pdf