T.Jonchev

Нямам представа защо Веселин Иванов превежда за числеността на българите в 711г. "тридесет хиляди" при положение, че в ръкописите стои τρισχιλιους и с тази дума текстът е предаден и у Петавиус, и в т.100 на Patrologia Latina, и в изданието на de Boor, а Орош не посочва никаква корекция или добавка на това място на базата на Лондонския препис. Остава да приемем, че тук В.Иванов е допуснал грешка.

Интерактивните карти са атрактивни, но са доволно несигурни, защото се опират на съвсем откъслечни данни. Информацията им има ориентировъчна роля единствено за често споменаваните в писмените извори територии, но не и за останалите. Според тази карта например в Централните Балкани векове наред населението е било под милион, което е просто невярно.

Предполагам, че имате предвид портала на църквата в Ларинум. Но макар че този град е в района на поселението на Алцековите българи вероятно става дума само за случайно съвпадение, визуална аналогия, а не някакъв специално търсен ефект или намек. Църквата е строена близо седем столетия след времето на Алцеко и едва ли е логично да се търси влияние на древнобългарски символи. Т.нар. библейски кръст е доста често срещан както в архитектурата, така и в иконографията, и в миниатюристиката и понеже когато Христовото разпятие е в композиция, около кръста се изобразяват две фигури (обичайно двете Марии), така се получава сходството с т.нар. знак на Дуло.

Всъщност едва ли има какво да прибавя към това, което казва sir: Перешчепинската находка е свързана с Кубрат, но не е гроб, а връзката между Вознесенската и Аспарух е чисто хипотетична. Донецкото възвишение, макар и неособено високо, може да мине за т.нар. Българска планина, тъй като е достатъчно обширно, а освен това е разположено западно от Дон, което обяснява защо у Теофан и Никифор не се споменава Аспарух да е преминавал Дон, а само Днепър и Днестър.

Ананиа Ширакаци е твърде сериозен и добре информиран автор, за да бъде отхвърлян. Но този текст едва ли може да се смята за доказателство за малобройността на българите - и то не толкова поради споровете относно разположението и размерите на Певки, колкото поради факта, че той указва къде се е намирала Аспаруховата резиденция, но не твърди, че там са се настанили всички подвластни на Аспарух българи. Има достатъчно археологически данни за български поселища от това време в по-голямата част на Влашката равнина. По същия начин размерите на външния град на Плиска също не са критерий за броя на българите в края на седми век - едно, защото не е ясно кога всъщност Плиска става столичен център и второ, защото от тези размери може да се прави по-скоро извод за животновъдството, отколкото за демографските характеристики.

Като се има предвид, че липсват данни, темата никак не е перспективна - освен опиращи се на разни презумпции предположения едва ли може да се очаква друго. Вариациите по въпроса - както в тази тема, така и в други, подобни на нея, а и в по-голямата част от научните изследвания - страдат от устойчивата аксиома, че във войните с империята ромейската армия непременно е по-многобройната. По този начин се осигурява максимален блясък на българските победи в интерпретациите, а пораженията изглеждат "извиними" и много по-малко неприятни за патриотичните чувства. Логиката обаче подсказва, че е било по-скоро обратното. Имперската армия е добре платена, все още основно професионална и това предполага сравнително ограничен боен ефектив на фона на общия човешки потенциал. Освен това - независимо от често срещаното παντα τα θεματα - тя никога не участва в една кампания в своята цялост, защото има да отбранява изключително дълги граници. Обратно: армиите на варварските народи са фактически целият въоръжен народ и дори да не са съсредоточени на едно място (както със сигурност е било в случая с Аспарух предвид конфликта с хазарите, а може би и с аварите) са обикновено по-многобройни от ромейския си противник. От тази гледна точка и като се вземат предвид обстоятелствата (вкл. изтъкнатите в предишните постове по темата) може да се каже, че Аспаруховите българи (използвам понятието събирателно) са били доста значителна маса хора, без, разбира се, да е възможно да се определи точният им брой дори приблизително. Във всеки случай той по-вероятно клони над стоте хиляди, отколкото към няколко десетки хиляди, както е смятал Златарски, опирайки се на конкретен източник. Но и предположението за половин милион и повече ми се струва нереалистично предвид факта на разделението на населението на СВБ между Кубратовите синове.

1. По същество темата - такава, каквато беше създадена - е изчерпана. А по въпросите Украйна / Русия си има тема. 2. Обръщам внимание на bulgaroid и всички останали, че обвинения спрямо български историци без доказателства, факти и солидни аргументи не се толерират в този форум. Бел. мод.

Елементарно е, но е симптоматично.

По-скоро? Ама че компромис! Когато съвременни политически императиви започнат да редактират миналото, все едно в каква посока, работата е зле. Това е всъщност действие от същия тип като онова, което през 40-те години на миналия век е произвело македонска нация и език. Отново ще имаме ядове и то вероятно много скоро.

Темата не е за обсъждане на комунистическия режим. Бел.мод.

Влизал е във форума преди час. Фактът, че избягва тази тема, е достатъчно показателен конструктивни обсъждания ли търси или нещо друго - точно затова я и отворих впрочем, като тест. Форумната администрация ще има предвид поведението му.

Mисля, че темата придоби твърде много политическа злободневност, а това никак не съответства на правилата на форума. Ако това продължи и по-нататък, ще се наложи заключване. Моля, съобразете се. Бел. мод.

Да, за него.

Отварям тази тема специално за господин Блажев, който - макар да не харесва форума и участниците - прецени, че е за предпочитане да остане, вместо да напусне. Приканвам го да аргументира и докаже правотата в твърденията на Пламен Пасков (когото явно харесва и одобрява), но с факти и аргументи в спор с онези, които смятат, че д-р Пасков не доказва, а обикновено манипулира. И понеже и аз смятам така, предлагам на г-н Блажев да вземе отношение по съвсем конкретен пример: качвам тук един от слайдовете на Пасков - нека г-н Блажев каже своето мнение по това съдържа ли слайдът манипулация или не.

Вие сте нечел, но не сте идиот, а просто лаик, който вярва на нещо не защото го е проверил и се е убедил, че то е така, а просто защото му харесва да е така. И когато Ви кажат примерно "такъв цитат няма в оригинала", искате да Ви го докажат, въпреки че със сигурност Ви е ясно, че няма как да се покаже нещо, което го няма. А в същото време се обзалагам, че нито веднъж не сте поискали от Пасков да покаже, че го има и къде точно го има. Т.е. оказвате доверие не по линия на доказването, а по линия на харесването. Това е характерно за повечето лаици, разбира се - ето защо хора като Пасков, Спароток и др.под. ги манипулират съвсем успешно и с лекота. Но понеже няма как да манипулират специалистите, ги обвиняват за всичко, което се сетят. След като сте убеден, че Пасков спазва собственото си мото "казал, показал, доказал", готов ли сте да отстоявате това свое убеждение в спор?

Като мисъл и държавническа дейност Кимон Георгиев наистина е забележителен, но политическото проституиране, както се изразявате, дебело е засенчило тези негови качества.

Ето добър повод за коментар, г-н Блажев. Вие изглежда намирате г-н Пасков за необорим, след като определяте мнението на makebulgar за него като "свободни съчинения". Искате ли да обсъдим някои исторически твърдения на д-р Пасков с доказателства, факти и аргументи, за да видим какъв е по-точно той?

Сега в ролята на мъченик ли смятате да влезете? Е, не, грешите, няма да Ви поставя ореол. Странно е обаче, че - така отвратен от форума и петимата му членове - чакате да ви баннат, вместо да напуснете сам. Много ми е любопитно кога установихте, че това е форум "от пет човека" - преди да се впишете в него или след моята бележка? Всеки вариант на отговора естествено поражда и други въпроси, но ще ги спестя - засега.

Като Ви чета, г-н Блажев, виждам как признанието, че сте лаик, ползвате главно за алиби, но дилетантството никак не Ви пречи да сте напълно убеден, че нещата са Ви ясни толкова много, че можете да отхвърляте всичко, което Ви кажат. Смятам, че точно това тролско поведение има предвид sir. Обръщам Ви внимание, че тук никой не е длъжен да Ви убеждава или да Ви обяснява каквото и да било. Преговорете форумните правила, за да си припомните какви са изискванията за коментиране на научни въпроси и каква е принципната позиция на форума по темата за автохтонизма. Бел. мод.

Обожавам подобни голословни подхвърляния. Или го доказвайте, или се коригирайте, ако обичате.

Няма. Първата му публикация е от 1906/7г.

Нищо конкретно не мога да кажа - и за мен въпросите във връзка с това изображение са повече от отговорите. Струва ми се обаче, че при този конник липсва стреме, което (ако го приемем за автентичен) отпраща възможната му датировка назад към тракийската епоха, а очебийната му прилика с Мадарския прави отново актуален и въпроса за неговото датиране. От друга страна - ако и двата конника са древнобългарски - това е основание за изоставяне на хипотезата, че на Мадарската скала е изобразен владетел (конкретно Тервел), тъй като по него време тази територия не е българска и е допълнителен аргумент в полза на схващането, че релефът представя божество. Разбира се, това са само нестройни хрумвания от прима виста.

Неотдавна попаднах на още един релеф на конник, аналогичен на Мадарския. Той е по-малък, по-схематичен, с по-нисък релеф и без надписи. Намира се до село Мадан в Южна България - не знам къде точно е разположено то. Ползвайте го в обсъждането.

Може би дори и той не е бил. Акрополит много обича да се подбива с него и ако той е бил между пленените в битката, мисля, че щеше да го отбележи.

Ето статията за битката - не че съм дал в нея отговор на всички въпроси, които могат да бъдат зададени, но поне основните съм коментирал. Не мисля, че семейството на Комнин е пътувало заедно с армията - освен ако той не е бил абсолютно сигурен, че ще превземе Константинопол, тогава би имало смисъл. Но това не е много вероятно. Всъщност няма никакви данни, че семейството е било на полесражението. Нашата историография предпочиташе да подчертава такава възможност (крепейки я на върха на карфица - споменаването на Акрополит, че там били пленени и роднини на Теодор Комнин) - ясно защо. За мен е по-приемлива възможността семейството да си е било в Солун, но да е отведено в Търново, за да се разчисти теренът за Мануил Комнин. Това е същият ход, който през IX век прави Мутимир, изпращайки в България братята си и който ще направи впоследствие Георги Тертер с първата си жена и сина от нея, когато сключва брака с втората. Такива примери не са един и два. НЯКОЛКО ВЪПРОСА ОКОЛО КЛОКОТНИШКАТА БИТКА.pdf