T.Jonchev

Преди 4 минути, Скептикът said:

Това е напълно невярно. Не всеки, който поддържа тази теория е автохтонец. Можеш дори да сравниш "биги" от надписите с архаичното украинско: біг "бог"

Мдаа, много солидно. А какво ще стане, ако - на същия принцип - тръгнем да разгадаваме българската дума "джоб" през руската "джоб"?

Преди 2 минути, Скептикът said:

Ами предложи собствено четене. Но ни е ясно че:

• ΚΑΝΑΣ е българската дума за архонт, и тя е идентична с кънѧѕь/кънѧзь
• ΥΒΙΓΗ със сигурност е гръцка транскрипция на "ѿ богъ", което се подсказва от спомената от Макето - ек тео архонт
• Няма доказателства за съществуване на владетелска титла различна използваната от Борис-Михаил - княз

Заявленията - ясно. Аргументите - друг път?

Преди 3 минути, makebulgar said:

 можем да използваме изписването на титлата кавхан при ромеите - Kaukhan, или друга българска дума съдържаща б или в и изписвана по надписите. По-логично е транскрипцията да е канасибиги.  

Не става въпрос за логика, а за сигурност или по-скоро за минимизиране на възможната грешка.

Това е елементарно и е ясно от самото разчитане. Не е нужно да го обяснява специално.

Преди 44 минути, Кухулин said:

Не звучи много уважително към акад. Бешевлиев.

Не ми е ясно кое е неуважителното - обяснявам неговата позиция по въпроса.

Преди 8 часа, makebulgar said:

Означава ли това, че през 9 век за гъркоезичните ромеи България е била известна като Вулгария? Или пък титлата е била канасибиги? И ако канасибиги не е "княз от бога", какво трябва да означава титлата, ако означава нещо в превод, и дали е превод на "ек тео архон"?

И ако вече допускаме вероятността българите още при Аспарух да са използвали ранни форми на старобългарския език, защо да не търсим превод през него, без да влизаме полемики дали подобен превод ни праща при автохтонците или славистите. Хуните на Атила ползват "славянски" думи, а биги/бога/бага е и славянска, но и иранска дума. 

Да, щом се пише на гръцки Βουλγαρια, се е произнасяло "Вулгариа" и до днес се произнася така. Оттам е напр. и името Евгениос Вулгарис (т.е. "Българинът").

На български титлата може да е звучала канасиБиги - съвсем възможно е. Работата е там, че нямаме запис на титлата на глаголица или кирилица, за да сме сигурни как всъщност е произнасяна. Навремето Бешевлиев приемаше четенето "кана сюБиги" по две причини: 1.Защото неговото тълкуване беше през тюркските езици, където има "субиги" и това му даваше увереност, че и българското произношение е било с "Б"; 2.Защото смяташе, че титлата е много по-стара от девети век и поради това той я разчиташе не на средногръцки, а на старогръцки, където "Υ" се чете като "Ю", а "В" - като "Б".  "И"-тата в титлата на средногръцки могат да се напишат по три начина: с "Ι", с "Η" или с "Υ" - в надписите се срещат най-различни варианти, защото в IX век естествено не е имало правописна норма за чуждите думи в гръцкия (освен за латинските), а и тези, които са писали надписите, не са били особено грамотни - писали са както се чува дори собствено гръцки думи, а какво остава за чуждиците. Така че на средногръцки титлата се е четяла по един и същ начин, независимо от ортографията й - "канасивиги". Ако обаче я четем на старогръцки, вече е различно: ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ (Чаталарският надпис и няколко други) - "канасюбиги"; ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΗ (Търновският надпис) - "канасюбиге"; ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΗ (Шуменският надпис на Маламир и надписите за Корсис и Негавониас) - "канасюбеге"; CANESYBHΓΙ (Омуртаговият медалион) - "канесюбеги". Това разночетене на старогръцки за мен е по-скоро знак за сравнително късна поява на титлата в гръцки записи (т.е. едва в средногръцкия период), когато конкретната употреба на някои букви е била вече без значение за произнасянето й.

Не мисля, че канасивиги е превод на гръцкото ο εκ Θεου αρχον и значи "от Бога княз/владетел", защото имаме надпис, в който за Омуртаг четем буквално κανασυβιγι ο εκ Θεου αρχον, което - ако канасивиги значи "от Бога княз/владетел" - произвежда тавтология.

Но не си позволявам да тълкувам какво значи ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ - не съм лингвист и такива тълкувания са извън компетенцията ми.

Преди 6 часа, makebulgar said:

А кое е правилното четене? 

След като става дума за записа ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ, който е от девети век, разчитането е КАНАСИВИГИ. Това "у биги" е продукт на автохтонците - отчасти поради свойственото им невежество, отчасти поради стремежа им тук да виждат "от бога" / "у бога". Последното произлиза от частичното фонетично сходство, разбира се. В средногръцки обаче ипсилонът, когато не е в дифтонг (ΟΥ, ΕΥ), никога не се чете "у". Чете се "и".

On 30.11.2021 г. at 1:41, Скептикът said:

Няма такова нещо като Кана-Сюбиги, но има Канас-у-биги

Не, няма и канас-у-биги - това четене е неправилно.

Ако тепърва трябва да се изяснява

On 19.10.2021 г. at 5:11, tantin said:

Император Лъв V Арменец - арменец ли е или е византиец?

нивото е много тревожно.

Автохтонците обичат да препоръчват на другите неща, които те самите не правят, вкл. и защото не могат.

Междувременно другаде стана дума за една "грешка", която не съм коментирал в прикачената в началото на тази тема статия: за това, че Константин Велики бил канил на закуска българи около Коледа. Това твърдение на Ганчо Ценов многократно се повтаря в социалните мрежи от дълго време и охотно се използва от т.нар. автохтонци (вкл. Спароток) като доказателство за наличие на българи на Балканите в началото на IV в.

Коментарът ми за него е в прикачения файл.

Автохтонците и готските игри.pdf

Отварям темата половин година по-късно с надеждата, че духовете са се успокоили.

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Ех, а после и за пренаписването на историята. 

Същото е и там

Обясних защо се пише така и защо не би трябвало така да се пише.

Между Георги II Тертер и Михаил Шишман има междуцарствие, тъй като първият умира внезапно и без наследници и до избора на втория минава известно време. Затова началото на царуването на Михаил Шишман се отнася най-често към 1323г., в която го е датирал П. Ников. Но българо-византийската война, в разгара на която умира младият цар, продължава с неотслабващ темп и без никакво прекъсване минимум 6 месеца след смъртта му и в края на този период вече се ръководи от Михаил Шишман. Липсата на прекъсване сочи, че военните действия са текли преди зимата на 1322г. и следователно изборът на Михаил Шишман е направен преди началото на 1323г. Д.Андреев е взел предвид именно това.

Но пък Чака не е бил български цар. В качеството си на Ногаев наследник той се явява сюзерен на търновския владетел и е бил в Търново като такъв. Т.е. Теодор Светослав е официално на българския трон още от бягството на т.нар. Смилцена и сина й при Алдимир (1299г.), а не от убийството на Чака (1300г.)

On 20.04.2021 г. at 14:17, sir said:

Паранаучни тантинови клипчета не гледам, така че не мога да коментирам, но в Тарихито е ползвано съвременно летоброене. Аз поне не съм видял някъде податки да е ползвано някакво друго (би следвало ислямско), което да е преобразувано в съвременно от някого. Ала-бала е цялата работа и според мен е съвсем ясно, че е писана някъде в края на 80-те и началото на 90-те.

Несъмнено преценката ти е много точна. И на мен ми направи впечатление придържането към хронологическите постановки на Москов. А понеже неговият "Именник" излиза през 1988г., и аз заключих, че ДТ е писан след тази година.

Наистина, връзката не работи. Явно има технически проблем.

Госпожице Падалова,

аз също гледах клипа "10 лъжи в българската история". В него твърдите много неща, но не доказвате, нито пък аргументирате което и да било от тях. Ясно е, разбира се, че нито едно от тези твърдения всъщност не е собствено ваше - вие ги четете дори без да разбирате добре какво точно четете (в противен случай не бихте говорили например за "питографска" вместо "пиКтографска" писменост), а би трябвало, въпреки младата си възраст, да си давате сметка, че голословните твърдения, при това толкова екстравагантни, колкото и категорични, не са никак убедителни за мислещите хора. Собствените ви исторически и лингвистични познания са твърде ограничени и вероятно поради това възприемате приказките примерно на Иван Тренев (който всъщност не е никакъв историк, а пианист, самоуверено упражняващ се в историята) за чиста монета. Нетът гъмжи от претенциозни дилетанти, които сипят гръмко всевъзможни безсмислици, за да привличат вниманието.

Да кажем, че липсата на солидно историческо познание, извинима поради възрастта ви, заслужава донякъде снизхождение, но все пак не е излишно и сама да се отнесете с критичност към това, което говорите (четете) в този клип. Заявявате например, че древните българи наричали 21-ви декември "нулев ден" в своя календар. Но - за да наричат един ден "нулев" - древните българи трябва да са познавали и да са си служили с нулата. Само че нулата навлиза в българската математическа и хронологическа практика едва през османското владичество - това е арабска цифра,  създадена върху индийска подложка около средата на първото хилядолетие сл. Хр. У средновековните българи тя е напълно непозната и не участва в българското изписване на числата. Ако някой твърди обратното, би трябвало да покаже поне средновековен български текст, в който е използвана нула, но такъв няма. И като се върнем към изявлението ви, което цитирах, от позицията на факта с нулата, излиза какво? Излиза, че или древните българи никак не са били древни (защото, ако действително са наричали 21 декември "нулев ден", календарът им няма начин да е бил по-стар от XIII-XIV век), или че твърдението, че са наричали този ден в календара си "нулев", е просто несъстоятелна глупост. Смятам, че това не е толкова трудно да се прецени и разбере.

На друго място казвате: "... няма как през 864 година да е била покръстена една държава, в която християнството е било прието хилядолетия преди това". Нека поразмислим върху това изявление, за да видим каква е неговата фактологическа стойност. Не споменавате колко хилядолетия имате предвид, но щом думата е в множествено число, трябва да са минимум две, нали така? И като върнем тези 2 хилядолетия назад спрямо 864г., попадаме в 1136г. пр. Хр. Знаете ли поне през кой век е роден Христос?

Според мен тези два примера са достатъчни, макар че бих могъл да дам още двадесет. За да се прекроява историята никак не е достатъчно човек да има амбиции - необходимо е и много сериозно познание.

On 20.06.2021 г. at 17:38, Й. Табов said:

Всъщност той е насъсквал  Златарски и сие срещу Ценов.

Разполагате ли с факти за това твърдение или намирате клеветите за достатъчни?

Преди 8 минути, Й. Табов said:

Усуква го доста - но ясно е, че почти всичко е от 15-16 век; много текстове са "ренесансови разкази", украсени, изменени ... За българите = богомили - разбира се, те са от Тартария ... от Волга де ... и са "мръсно племе" от армията на Гог и Магог ...

В тези текстове е пълно с вътрешни противорчия ...

И това го твърди човек, който всъщност не познава изворите.

Проблемите с хронологията в изворите, на които най-често се натъкваме, са:

1.Липса на датировка, което налага събитието да се датира по данни от други извори или по косвени податки.

2.Наличие на сгрешена/некоректна датировка, което налага тя да бъде коригирана на базата на други данни или палеографски допускания.

3.Наличие на датировка по друга хронологична система, което налага привеждането й към съвременната. Обикновено най-много неточности се допускат именно при тази операция.

4.И (в нета) - убедеността на лаиците, че хронологията е елементарна работа, която те съвършено владеят.

Преди 3 часа, Янков said:

 Не съм обръщал голямо внимание на "Джагфар Тарахи", но ми е интересно, има ли грешки в датирането на събития в Дунавска България, най-вече в периода до 820 година?

Конкретните датировки са малко - предполагам, че поради хронологическата бъркотия в източниците за осми век Нурутдинов съзнателно ги е избягвал. Но фактологията съответства на известните изворови данни и е вързана с тях доста талантливо. Напр. се споменава за войната по Днепър (тази, в която участва копан Корсис), но не от гледната точка на мемориалния надпис, а от друга, която фактически го допълва - казва се, че унгарците не били участвали в някакви военни действия около Азовско море, защото по това време били на поход срещу Дунавска България (20-те години на девети век). Това е споменато между другото, но то "решава" проблема кои са българските противници - въпрос, който в нашата историография е спорен: според едни войната е била с хазари, според други - с унгарци. Много фино направено.

On 15.04.2021 г. at 21:59, Capitainofmarine said:

Възможно е да е и негово, но след 1922 година татарите в Татарстан прописват с латински азбука а от 1936  година пищат на руска Сталин крепко държи по това време. Тука е стар стил писане погледни. Именно заради това предположих двадесеттте години. А възможно е и да си прав и това да са някакви българеещи се руски интилигенти от казано-татарски произход - евах маа му изкриви ми се ченето докато си го кажа наум.

Любопитни са използваните топоними, река Камчия, крепоста Иджик. Очевадно от Камчия е че документа е нов и не може да претендира за никаква старина напомяням в средновековието Камчия се казва Туча-Туца -Тича. НО : Като студент съм бил на теренни проучвания във село Иджик. Аз съм бил татино синче и съм си го позволявал вместо да ходя да бера домати нищо че не съм учил ист. и арх.  Днес това са две села - село Васил Друмев и Илия Блъсков община Шумен. До началото на 19 век са били едно село тогава се е наричало Иджик. Все още местните хора по стара традиция ги наричат Долен и Горен Иджик. Имало е някаква вълна от поселение на черкези в края на 18 - началото на 19 век. Те се поселват в района, нападат селото с цел грабеж но срещат отпор, естествено идват им на помощ турците от Мадара, мадара по това време е абсолютно гаджалска /гаджали/ и нататък по прохода днешните Марково Косово също са били гаджалски и прочие и селото е опожарено и разграбено. Оцелелите са преселват в две села на юг и север от старият Иджик. В края на 19 век е ясно: има Горен и Долен Иджик в турските регистри са отделни села. Съставителя на документа не е знаел, той ползва явно по стари от 19 век документи.

Второто любопитно автора разказва вероятния път на Никефоровото нашествие Айтос - Иджик, тоест началото на айтоският проход и единия от неговите три изхода. Значи автора е в крак с географията. На теренните проучвания крепост край Иджик не сме откривали ама може ли на пияни студенти да се вярва, но това са няколко километра да кажем южно от Мадара. Въпросният проход се разклонява на три части, най-неинтересната в дадения случай Крум Никефор слиза към Смядово, втората през въпросният Иджик води към Шумен всъщност старите пътища водат към към днешния Кабиюк, третата част води към Мадара. В турско време християнски са били селата Иджик, Чобанкелер и мисля Срът махле да се казваше третото, даже Кюлевча е била смесена с преобладаващо турско население.

 След това също на няколко км около 6 южно от въпросният Иджик край село Овчарово - Чобанкелер има останки от две крепости. Не са проучвани сериозно, но има предварителна датировка от стари теренни проучвания, доколкото помня и двете са от българска държава. Възможно е да става въпрос за тази крепост. Между въпросният Иджик село Мадара и село Кюлевча и село Овчарово има останки, вече ги няма иманяри нали разбираш, останки от римски вили, през осемдесетте години си личаха. На петстотин метра над село Долен Иджик на мястото на футболният стадион някога е имало гробища римски, стелите и паметните плочи днес са във фундаментите на ТКЗС-то. 

Другото интересно е  че дядо Жеко Стойнов Чокоя разказа че на стария български език "иджик" означавало войнишко село. Записано е някъде ама кой ли чете и ползва данни от теренни проучвания. Не съм чувал Иджик да е бил в регистрите като войнуганско село, ако това е някаква народна селска памет то значи че населението е било от войнишкото съсловие на българските държави. Лично аз не съм вярвал на това което разказа дядо Жеко. Той не е кореняк, неговият род са някакави чокои които са се чувствали българи и са се преселили от Румъния в България непосредствено след Освобождението. Но пък възможно е да  знае селските легенди.

Питам се окъде в Татастан Нарутдиновци знаят за село Иджик Откъде са наясно с географията на прохода и случайно ли е съвпадението с село Иджик което прсто няма как да знаят в Казан - явно ползват стари османски архиви, в тези времена Ленин и Кемал са първи дружки.  

След това  тези хазаро-бурджани които идват на помощ на кан Крум! Какво цели създатела на този документ. Ще ми се разбера хитрия татарски замисъл.

В последно време разбирам че булгаризма в Казан е прикритие на пантататризма " милиард татари" а на практика всичко опира допжив неоосманизъм и възстановяване влиянието на турското влияние над определени руски райони. Там в Русия любопитни неща се говорят сред татарите.

Ще опитам да получа копие на този прелюбопитен документ. 

В това няма съмнение. А каква е целта според тебе?

Не мисля, че тук са ползвани архиви. По-скоро научни публикации от различно време. В "Джагфар тарихи" напр. - доколкото съдържа изложение за историята на Дунавска България - почти няма фактологически грешки и докато го четох ми правеше впечатление, че при спорните въпроси, текстът на "Джагфар тарихи" най-често утвърждава официалната историографска позиция от втората половина на ХХ век. Това обаче не значи, че Нурутдинов не е чел и по-ранни публикации - в това отношение всеки от нас може да му свали шапка: този човек е чел чудовищно много. Но съм убеден, че ако се поразтърсим из Периодично списание и сборниците НУНК, ще излезе и Иджик.

Пълна измислица, разбира се.

Преди 19 часа, tantin said:

( Сражението при Анхиало (763 г.) започва в пет часа сутринта на 30 юни 763 г., неделя

Това е детайл, но все пак:  сражението не започва в пет часа, а някъде около десет сутринта или малко след десет. Когато съм писал онзи пост, съм допуснал една доста разпространена преводна неточност, която сега оправих.

А 30 юни 763г. не е неделя, а четвъртък.