emilia_n

Това е пещ на турски джамал

Поклон пред светлата му памет!

Честита нова 2013 година и от мен! Нека лошотията остане зад гърба ни! Нека през новата година да сме здрави, румени и засмени! Нека ни споходят повече добрини!

На 30. 11. българската православна църква чества денят на Св. Андрей. Един от дванайсете апостоли и ученици на Исус. Независимо, че на този ден православната ни църква чества празника на св.апостол Андрей, то неговия произход е свързан предимно с езическото минало на българите. За това говори и факта, че този празник народа нарича още и Мечкинден. Според представата на древните българи мечката е едно от свещенните животни. Нейната сила и размери са респектирали нашите прадеди, поради което те заслужено са и оказвали уважение. Тя се възприема като най-силното животно в нашите гори. Пак според народната вяра мечката може да убие дори вълк. Там където има мечка няма вълци, тъй като те се страхуват от нея. Въпреки, че народът уважава и почита мечката има случаи, когато хората са принудени да я убият. Това се отнася сомо тогава, когато мечката е вкусила месо ( стръв ) и се е превърнала в стръвница. Макар и рядко все пак това се случва. За това хората от дадено населено място организират шайка. Унищожаването на мечката стръвница предотвратява нейните набези върху домашните животни и върху живота на хората. Понякога при такъв лов се е случвало човек да убие мечка въоръжен само с малък нож. Народът е нарекъл такива хора – боримечка. С приемането на християнството като държавна религия българите възприемат християнските светци, като покровители на отделни, животни, болести или някои природни бедствия. Така нашия народ смята св. Андрей за покровител на мечките. Пак според народните представи на този денят започва да расте с едно оризово зърно. Затова празника на св. Андрей се нарича още и Едреевден. Тези вярвания на българите не са случайни. Още старите българи са били запознати с древните постижения в областа на астрономията. До сега се смяташе, че календара на прабългарите произлиза от китайския и тази теза се подържаше от много таши историци, като например доц. Иван Лазаров, но последно време в нашата наука се налага и друга теория. Част от нашите учени са на мнение, че прабългарския календар е предшественик на китайския. Това значи, че той е още по-древен от сега съществуващите дванайсет циклени лунни календари. В миналото старите хора са вярвали, че на Андреевден се извършва прехода от есентта към зимата. Този ден предхожда зимното равноденствие. Именно с това равноденствие започва и астрономическата зима. На този празник в някои райони на страната се приготвя обредна храна от зърнени храни и която се раздава най-много на три къщи (домакинства). Честването на този празник и вярванията на българите доказва, че нашия народ има астрономически познания, които са наследство от далечното ни минало. Това наше наследство намира приложение и в един от нашите средновековни паметници отразяващи ранната българска история. В става дума за ”Именника на българските ханове". Така по този начин асторономическите познания се запазват за бъдещите поколения. А когато престава да съществува българската държавност и съответно българските книжовни и други институции, достиженията на народа се запазват в неговия бит и фолклор. Вярванията и обредните практики на Андреев ден представляват само една малка част познания на древните българи.

В тази къща на днешния ден преди 200 години се ражда Стоян Стоянов Михайловски. Останал в аналите на историята със своето духовно име Иларион епископ Макареополски. Родът на Иларион Макариополски има грузински произход. Неговия прапрапрадядо Андроник е от Имеретия. Той се занимава с търговия в Кайсери, Мала Азия, през 80-те години на XVII в. Като интендант на османската армия той стига до Виена и на връщане се заселва в Балчик, а оттам преминава в Горна Оряховица. Малкия Стоян и бъдещ духовен водач Иларион Макариополски първо учи в родния си град при даскал Андрей Робовски, а след това в Арбанаси. През 1832г. приема монашески сан в Хилендарския манастир. Бъдещия водач на българското църковно движение продължава своето обучение в школата на Теофилос Каирис на остров Андрос Но неговото образование там не трае дълго. Основната причина за това е самия Каирис, чийто панелинистични възгледи предизвикват омраза в мрадите българи. Така Иларион напуска неговото училище и постъпва в Атинската гимназия - Сиро. Докато учи в Цариград и Атина младият еленчанин заедно със своя съученик Иван Добрович основават " Славяно-българское ученолюбиво дружество ".Целта на това дружество е да буди народното съзнание, чрез просвета. Във връзка с тази Иларион превежда много книги на български, които чете тайно на останалите ученици. Там се среща с Георги Раковски. Тази тяхна среща оказва голямо влияние върху възгледите на младия духовник. Двамата създават през 1841г. " Македонско дружество ". Основната им политическа цел е освобождение на България, чрез въстание. Иларион Макариополски от 1844г. е един от водачите на българската църковно-национална борба заедно с Неофит Бозвели. На 3 април 1860 г. по време на така наречената Великденска акция не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, чрез това си деяние той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в Света гора (1861–1864) заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. След учредяването на Българската екзархия (1870) е член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия Синод. От 1872 г. е търновски митрополит. Иларион Макариополски умира през 1875 г. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан" в Цариград.

Поклон пред паметта му!

На 13 май на връх рожденния си ден ни напусна певицата Катя Филипова http://vbox7.com/play:e6826da9

Повечето от джамалите са от моя Еленски край. Това са снимки № 1,3, 4 и 6. За съжаление в тази тема не успях да прикача този от дядовата ми къща. Но пък него го има в друга тема. Тук за пръв път качих снимка на джамал от къща, която наскоро продадохме. Ето и линк: Това е пещ на действащ джамала. http://nauka.bg/foru...opic=3936&st=20

Все още ги има. Но не знам дали има майстори, които умеят да ги правят. В бащината къща на моят баща има и от двата вида - турски и немски. Тази зима ги използвахме. Добре топлят.

Джамал Традиционната българска къща е разделена на няколко части – жилищна и стопанска. В жилищната част на всеки един дом независимо от имотното състояние на неговия собственик има помещение с огнище. Там обикновено домакинята е готвила или е топлила вода. В миналото зимите са били дълги истудени. Затова хората в планинските райони са се отоплявали непосредствено с огъня от откритото огнище. Огънят от огнището отоплявал не само всекидневната, но и съседното помещение. Обикновено това е стая в която са спяли част членовете на челядната задруга, ако къщата е била на по-заможни българи. Тази стая се отоплявала от зидана стайна печка, която се нарича джамал или соба. Тя се е палела от специална пещ. Понякога пеща на джамала и на фурната за хляб са се намирали в близост до домашното огнище. Това е така, защото е използван един общ комин. В старите къщи често срещано явление е и общата пещ на печката тип плита и джамала. В същото време запалената плита затопля тухлите на джамала. Така топлия въздух през плитата минава в джамала. По този начин се затопля стаята и кухнята. Това се прави с цел да се икономисат дърва. Преди освобождението в българските домове са се строя предимно турски джамали. Те са изградени от обикновени печени тухли. Формата им наподобява на камила, затова носят наименованието джамал. Притози тип джамал имаме по-ниска и широка долна част и по-тясна и висока горна част. Този вид зидани стайни печки се появяват в българските земи през ХVІІІ в. През следващите два века – ХІХ и ХХ в българския дом се появяват и по-сложни и външно декорирани печки – джамали. При тях има западно влияние. Поради това тези джамали се наричат европейски или немски. В зависимост от къде е заимстван външния вид. За разлика от турския джамал се зидат с по-малки и тесни тухли. Повечето от тях имат самостоятелна пещ. Много често този вид печка са декорирани. Тяхната външна украса също ги отличава. Независимо дали е турски или немски ( европейски ) джамал - принципът им на отопление е един и същ. Запалва се дървения материал в пеща. Във вече запалена пещ на джамала се поддържа огъня, докато достатъчно се затоплят тухлите. След като се затоплят тухлите - огъня се оставя да тлее докато се превърне в жарава. Тогава затоплените тухли започват да акумулират топлина и по този начин са се отополвявали стаите в старите балкански къщи. До средата на ХХ в. в повечето български балкански жилища е имало повече от един джамал. Съответно турски на първия етаж и немски на втория. Ноголяма част от тях за съжаление саразрушени средата на 70 години на миналия век.

Подходящи за такива като мен. Които имат желание, но не знаят към коя езикова школа да се запишат.

Ето и няколко думи от еленско - кумболка или кумбулка - дива слива, джанка калабце - малко кълбо, мъргаза - инат човек Сигурно има още, но за тези се сещам на примависта.

През 1970 година Емил Димиторв след турне във Франция написва " Моя страна, моя България ". По - късно тя е преведена на 14 езика с името Моника .Това е немската версия станала номер едно през 1975г.

За мен не е изненада.

Стария диктатор почина. Сега да видим неговия син и наследник Ким Чен Ун какво ще направи?

В нашата история има редица примери на двойни владетелски имена. Но те се допълват взаимно. Докато Симеон Хасан е изключение от правилото. Но времената се менят, ние също. Калина е решила да кръсти синът си така. Това е нейно право. Друг е въпроса като порасне това дете как ще се чуства то? Интересно как ли се обръщат към него? Само Мони или само Хасанчо? Предполагам, че е Мони. Все пак името Симеон е първото име. Независимо как се обръщат към малкия княз да е жив и здрав и да радва родителите си!

Благодаря! Команчи наистина ни радва.

Няма проблеми. Прав си за името. Наистина е име на американски индианци. Случвало се е да ме питат как се казва и като им отговоря обикновено се чудят що за име е това. Историята около името обаче е друга. Моята майка обича да гледа Аnimal planet. Веднъж гледала как зоополицаи конфискували едно пребито куче от стопаните му. Лекарите успяли да го спасят. Това куче се казвало Команчи. Майка ми решила ако има куче да го кръсти Команчи. Миналата пролет се сдобихме с нашето момиче. Имам нейни снимки, но са малко тъмни, защото са правени с телефон.

От няколко дена съм на вълна Бийтълс. Бях ученичка в 7 или 8 кл., когато за пръв път чух тяхна песен. От тогава съм фен на ливърпулската четворка. Това са оригинал и кавър. http://www.youtube.com/watch?v=UFZh3-r7DVw

Благодаря! Команчи е момиче. Женско е.

Моята Команчи е кръстоска между Кангал и Каракачанка. Но преобладава първата порода.

1. Семеен портрет. 2. Иван Стоянов Чолаков

Прав си. За съжаление важните неща или са премълчавани, или почти не им се обръща внимание.

Мисля, че тук е мястото на този сведетел от миналото. Търновската колона с надписа на цар Иван ІІ Асен.

Те със сигурност имат друг ден в който почитат майката и въобще жената.