П. Теодосиев

Тове беше по-скоро предположение. Сигурно някой негов спътник или няколко спътници. Не знам, друг да предлага.

ТРАНСПОРТЪТ Ще пътува ли човекът на бъдещето повече от нас? От една страна, той ще бъде привързан значително по-силно към своя дом. Не само защото домът му ще предлага всички мислими удобства и комфорт, защото чрез световната комуникационна мрежа той всеки миг ще може да се свърже с когото пожелае, ще му е достъпна всяка информация, но и защото в дома си ще извършва значителна част от трудовата си дейност — от контрола и управлението на производствените процеси до активно участие в международни конференции. Но има една друга, диаметрално противоположна тенденция — че човекът на бъдещето ще пътува все повече и все по-надалеч, че ще опознава родната планета от край до край, ще се стреми да посещава колкото е възможно повече небесни тела. Впрочем тази тенденция е прастара колкото самото човечество — и ако пещерните хора рядко, само по неволя са се решавали да се отдалечават от пещерата си, възможността да се преодоляват все по-големи разстояния може да ни служи като критерий на цивилизацията. Ето защо има всички основания да предположим, че човекът от XXI век ще пътува много повече от нас, така както ние пътуваме повече, отколкото са пътували хората от XIX век. Кои са главните фактори, които ще превърнат уседналия човек на миналото в странник? Преди всичко обстоятелството, че удобният и бърз транспорт ще става все по-достъпен за всички. На второ място, че човекът от XXI век ще живее по-дълго, ще бъде здрав и бодър до дълбока старост и ще притежава достатъчно свободно време и икономически възможности да опознава света (в най-широк смисъл!), в който живее. И през своя дълъг живот всеки ще желае да види, да изживее всичко, което неговият свят може да му предложи — десетки хиляди забележителни места на земното кълбо и още повече по безкрайните простори на Слънчевата система. Да, много ще има да странствуват нашите потомци, много ще трябва да видят и затова безброй пъти ще менят дома си. Това ще става благодарение на доведената до съвършенство транспортна и комуникационна система. Какви ще бъдат основните задачи, които науката и техни- ката предстои да решат в областта на транспорта? Първата и най-важната (поне засега) е час по-скоро да се сложи край на варварското унищожаване на най-ценните суровини (изгарянето в двигателите с вътрешно горене) — бензина, керосина, газьола, природния газ и въглищата — и свързаното с това непоносимо замърсяване на околната среда» отравянето на атмосферата. Как може да стане това? Първата, най-близка задача е да се усъвършенства сегашният автомобил, който още дълго време ще продължи да е основно лично превозно средство. Преди всичко той ще бъде електронизиран. Най-ефективната страна на това нововъведение ще е, че за някои операции автомобилът ще може да бъде управляван с команди, подавани от човешкия глас: паленето и гасенето на мотора, избирането на радиоканалите, включването на вътрешната вентилация и други. Естествено той ще бъде обзаведен и с радиотелефон. А компютърът на колата с глас или на екран непрестанно ще подава полезна информация за най-удобния път и за неговото състояние. Не по-малко важно е, че разходът на бензин (който поне до края на века ще продължава да бъде основното гориво) рязко ще бъде намален, за да достигне някъде около 3 литра на сто километра пробег. Основният път за постигането на този резултат минава през усъвършенстването (олекотяването) на двигателя и на скоростната кутия, електронното регулиране на впръскването на горивната смес. Като междинна фаза на решаването на проблема с горивото ще се наложи масовото използуване на метилов спирт, получаван от въглища. Задачата за заместването на органичните горива за двигателите с вътрешно горене обаче ще бъде решена окончателно и оптимално от водорода. Две са неговите велики предимства. Първо — че е абсолютно екологичен. Получава се от вода и при изгарянето се превръща само във вода без никакви остатъци, без никакво замърсяване. И второ — че е неизчерпаем. Не само по повърхността на нашата планета, но и из Слънчевата система, пък и въобще из Вселената това е най-разпространеният елемент. Добивът му може да бъде организиран навсякъде чрез електролизата на водата. Единственото условие е да разполагаме с достатъчно евтина електроенергия. А това ще е първата задача на XXI век — преди всичко да овладее управляемия термоядрен синтез на водорода. Ето защо спокойно може да се каже, че цивилизацията на бъдещето ще бъде изградена на водородна основа. Естествено наред с термоядрения източник на електроенергия тук ще участвуват и другите: слънчевата, геотермалната, приливната и всички останали, които ще овладее човечеството през XXI век. Водородните двигатели ще могат да се използуват не само при леките коли, но и при тежкия автомобилен транспорт, във водния и въздушния транспорт. А проблемът за компактното и безопасно съхраняване на водорода дори днес намира своите приемливи решения. Друг път, по който може да тръгне рационализирането на личния транспорт — това е компактният, електроемък акумулатор. Едва ли може да се измисли по-добър — безшумен, безопасен, безвреден, най-прост за създаване и управление — двигател от електрическия. Такива в транспорта вече има предостатъчно (електровозите, електрокарите, първите електромобили). Тяхното широко, повсеместно разпространение до степен да изместят изцяло автомобила с вътрешно горене се задържа единствено от несъвършените, маломощни акумулатори. Ето защо, като бъде изобретен (явно по непознати засега научни принципи) нов тип свръхелектроемък акумулатор, целият лек и отчасти среднотонажният транспорт ще премине на електродвигатели с акумулаторно захранване. Ако се водим от сегашните (и отчасти от бъдещите) нормативи, достатъчно ще е за 1000 км пробег зареденият акумулатор да не тежи повече от 30-50 кг. Към това остава и огромното предимство, че той ще може да бъде зареждан «в домашни условия» от обикновената електрическа мрежа. Дотук разгледахме, така да се каже, малкия транспорт за индивидуално ползуване и със собствен енергоизточник — с водородно гориво или с електроакумулаторно захранване. Преди да преминем към «големия транспорт» за масово обществено ползуване, заслужава да се кажат още няколко думи за притежаването на личния транспорт. Ако приемем, че населението на Земята през XXI век ще превишава 12 милиарда (може би и значително повече!) и че всеки отраснал човек ще желае (и обществото ще може да му осигури!) отделно превозно средство, може да си представим как биха изглеждали градовете, пък и въобще земната повърхност, по която ще се движат или ще стоят паркирани милиарди автомобили. Затова вероятно със социализирането на обществото «ще се стопи», постепенно ще изчезне и личната собственост върху автомобилите — като излишна, нещо повече — като вредна. В замяна на това всеки ще може да ползува неограничено личен и преди всичко обществен транспорт. Разбира се, не бива да си представяме обществения транспорт на XXI век като днешния — той ще предлага толкова много предимства и удобства, че ще бъде винаги предпочитан, освен когато индивидуалното пътуване доставя самоцелно удоволствие и радост. Според средата, в която се движи, транспортът на бъдещето може да бъде разделен на четири категории: сухопътен, во-ден, въздушен и извънземен (космически). Сухопътният в сравнение с останалите три има един много важен недостатък — че заема все по-големи площи от тъй необходимата, незаменима и не увеличаваща се земна повърхност. А прокарването на шосетата и магистралите струва огромни средства, докато водните, въздушните и космическите магистрали са дадени даром от природата, неограничени по посоки и разстояния. Ето защо транспортът на бъдещето ще се ориентира все повече към водата, въздуха и Извънземието. Но човекът ще живее главно по земната повърхност, там ще е неговият дом, поради което сушата не може съвсем да бъде избегната като терен на транспорта. Особено за кратките разстояния. В градския и крайградския транспорт ще доминира електрическата тяга — главно електробуси, които систематически ще се дозареждат, докато чакат на спирките. При по-дългите разстояния (между по-близки селища) ще се движат комфортни автобуси (със самолетни седалки, кино и телевизионни прожекции, климатични инсталации, електронни игри, сервиране на напитки и храна, радиотелефонна връзка и т. н.). Между по-големите градове ще пътуват електровлакове със скорост около 300 км/час. А когато бъдат усъвършенствани влаковете на магнитни възглавници, скоростта им ще нарасне до над 400 км/час. Но сами по себе си всички тези усъвършенствания и увеличаването на скоростта не отстраняват главния дефект на сухопътния транспорт — че отнема от земята. Ето защо в значителна степен той ще трябва да бъде изнесен над повърхността (шосета и жп линии на високи пилони — при междуселищния транспорт) и в тунели под повърхността (в градовете). Това ще струва скъпо, много скъпо, но ще се оправдава както от икономическа (земята ще остане свободна за земеделието и скотовъдството, за самите хора), така и от естетическа гледна точка. Какво може да се каже за развитието на водния транспорт? Преди всичко, че той час по-скоро трябва да престане да замърсява водата и въздуха. При големите плавателни съдове за дълги разстояния това вероятно ще става по пътя на атомната енергетика, като всички навигационни и други процеси се поемат от компютрите; а за малките — така, както ще се решава този въпрос за леките автомобили. Но нещо, което непременно предстои да се направи, е построяването на множество плавателни канали, които ще свържат Световния океан с всички морета, езера и реки в единна, удобна транспортна система. Сега главните канали са Панамският, Суецкият и системата от канали и реки, пресичаща вертикално европейската част на Съветския съюз. Предстои да се довърши дългият повече от хиляда километра Каракумски канал. Идва ред на втори Панамски канал, на Флоридския канал, който ще съкрати морския път от Ню Йорк до Ню Орлеан, на Малкия канал в Югоизточна Азия, да не говорим за десетките други по-малки проекти за нови канали (включително и Русе—Варна.) Въздушният транспорт, който бе създаден и тъй усъвършенстван в нашия век, през следващия ще се развива в две насоки — както към уедряването на въздушните лайнери (за повече от хиляда пътници, със свръхзвукова скорост), така и към масовото използуване на малки, «лични» летателни средства (които частично ще изместят автомобилите) от типа на вертолетите и на 2—4—6-местните самолети. Във всички тях масово-ще се използува електрониката (за наблюдение, управление, свръзка и т. н.). Металите (алуминият) повсеместно ще бъдат заменени с леки полимери, графитно-епоксидни смески и металовлакнести съедининия, което ще намали теглото на самолетите поне с 1/4. Освен това масово ще се използуват като-преносители на големи товари дирижаблите там, където бързината не играе съществена роля. Те са икономически най-изгодни (движат се в среда с най-малко съпротивление) и могат да доставят пратките до всяко, дори и най-непристъпно място. Най-новото, което ще ни донесе бъдещето, несъмнено ще е в космическия транспорт. Започнал пътя си през нашия век, той ще се доразвие в космически кораби за неограничено мно гократно използуване, които ще поддържат връзките между зем-ната повърхност и околоземното пространство — до обитавани-е и до автоматично управляваните станции спътници. Втора група, вече чисто космически транспортни средства, ще поддържат връзките между изкуствените спътници и Луната, някои планети или техни спътници, до астероидите. Те ще се движат само в междупланетння вакуум, ще имат ажурна конструкция и произволна форма. Освен усъвършенстваните ракетни двигатели те вероятно ще използуват атомната енергия и може би двигатели, които ще се захранват от насочени към тях свръхмощни лъчи, изпращани било от Луната, било от специални хелиоенергоцентрали, за които ще стане дума по-нататък.

Всякаш нещо му прави нищожна сянка. А за голямото петно - бурята мисля, че беше с размерите на Земята

Петя благодаря за хубавите думи, но темата не е чат, а въпрос към потребителите. "Какъв чат клиент ползвате." Ще те помоля да прочиташ първия пост внимателно.

Нямаше начин като прочетох тази мисъл на Лаодзъ да не я постна тук. Мъдроста ме навежда на мисълта за една анимация, по скоро манга. Много философия имаше в нея и много неща показаха, които не се видяха и много казаха, които не се чуха. Принудили създателите да спрат сериала (заради жестокоста и насилието, а и може би заради нещата които показва) и за завършек направиха филм, който е може би ако не е било това принудително спиране нямаше да бъде толкова добър като завършек. През целия сезон се разправя за едно момче, което иска го принуждават да спасява света, а то доби няма на представа какво точно прави. Постепенно разбира сериозността на положението и не един път иска да се откаже, но не го прави, защото изпитва човечност и го е грижа за хората. Дори да жертва своя живот. После се присъединява едно момиче, което е пълна противоположност. Тя иска да прави това не заради хората, а заради себе си. (само те могат да правят това което правят единствени в света) Но после и тя разбира сериозноста на положението и става много по жестока както към момчето така и към себе си. На края на самия сериал вече искат да елиминират всички които работят в екипа (за спасяване на света) и момчето иска да умре и се остава, но го спасяват и му казват да направи нещо, но той не мърда. (толкова силно желание да умре). И двамата си повтарят постоянно, че искат да умрат. Накрая всички на земята умират. Остават само момичето и момчето. Единствените хора, които в действителност са искали най-много да живеят. Мангата се казва "Neon Genesis Evangelion".

Има нещо не логично в цялата тази работа. Както каза ГК125 няма начин конспирация от подобен мащаб да не е изпипана, а не да си гръмнат 5 метра дупка и да кажат "Боинг" се вряза". Малко е нелогично. Другото което е кой откачен ще жертва герба на държавата и да накара да се срутят Да убие над 100 000 души и да хвърли вината на изтока само и само защото му трябват няколко кладенеца безплатен петрол Ами, че те са по зле и от Хитлер. Както се казва в един друг филм за различни неща, но пак отностно Америка, те постигат всичко това, защото дават повече пари от колкото американците. Другото което е, че жертват живота си за "каузата" (да обият хиляди хора ).

Не съм много запознат, но силикона може да ти свърши работа, а и има по твърди. Почти всички магазини за строителни матеряли би трябвало да има. Попитай за такова каквото ти трябва, а ако нямат вече искай твърд силикон.

Така е! Вече всички са свободни да правят каквото си искат и се създават какви ли не начини за печелене на пари и контролиране на хора. Проповедниците са по-побъркани и от членовете на сектата. Ти незнам какъв изрод трябва да печелиш пари така и да живееш постоянно по този начин. Разбирам да вярват в нещо, а по този начин и те незнаят в какво вярват. Как може да си измислиш съвсем ново течение и да твърдиш, че е правилно А @WhiteDove какво си мислиш, че я е подтикнало да го напише това? Това, че е има удостоверение не означава нищо, поне за мен

Добре, искаш да кажеш, че не 12, не 9, а 8 са планетите в слънчевата система . В учебници, книги и т.н. на всякъде ще се знае, че са 8 планети. И след 100 г. ще се учи, че ние сме имали 9, а не 8 планети както е сега Доста странна работа.

Е...? Какъв е резултата от цялата тази работа? Има ли окончателно решение или още се обсъждат тези проблеми

Много ти благодаря за информацията наистина е добре да ги знаеш тези неща

То всичко, абсолютно всичко клони към теорията за еволюцията. Дори и някой хипотези, като тази за едноклетачните дошли от космоса. Дори и така да е пак сме се развили от едноклетъчно и сме претърпяли милиони години еволюция. Което е доста странно как някой хора го отричат.

Ще дадете ли малко повече информация, че ме заинтригува този стар обект

@Nike страшно много зависи от самия човек. Имам приятел, който е протестант(семейството му е). Но нито един път не е споменал в какво вярва, а камо ли да вербува хора. Познаваме се от повече от 10 г. Имах познати адвентисти и някой изтъкваха какви са други не, но специално самата им вяра също не е толкова сектанска. Имайки предвид, че православната вяра е най чиста и е на почит в България тези отклонения, които са нормални на запад тук може и да изглеждат малко по странно. Не не си сектант. Има къде по зарибяващи промиващи мозъка "църкви" и чакат да доят миряните

Смятам, че превлечените са или бивши атеисти, които са вербуват след като им се покаже "пътят", или хора, който и те не знаят в какво да вярват и чакат първия, който им заговори някакви простотии. Има си една църква и чака, да дойдат вярващите, а не мазета, тавани или незнам си какви помещения по скоро приличащи на заседателни зали от колкото на църква. С откачалки промиващи мозака. И в този ред на мисли се сетих, че Мадона членува в някаква секта(една от най богатите) и е дала над 5-6, ако не и повече милиона за тази секта. По разумно ще да е тези пари да ги даде за благотворителност или някакви други работи, ако ще и да си купи самолети, коли, къщи, поне някой пак ще забогатее. А така само пълни джоба на "свещенниците".

Тез пък други. Богомилите признават само новия, тези само стария завет. Какви ли не още неща ще излязат, ако не са излезли. Как може да се вържеш на подобна простотия. Нищо духовно, не небитието, а битието гледат тези шарлатани. Те явно си нямат и представа какво иде реч вяра и духовна извисеност. За тях вярата е начин за печелене на пакри и духовноста е начина за вербуването. Я да ми падне един такъв да му кажа две три приказки Явно само по слабите превличат, тези с повече проблеми и по малко информираните. Ето колко сме слаби, че едни "хорица" ни маниполират мамейки ни да вярваме в нещо, което не съществува.

Само времето ще покаже колко

Както казах и в преден пост - много ще се радвам, ако е така както ти показваш самия живот и смисала, но все още не смятам да се отпусна. Ще бъда бдителен и на щрек и все още ще ненавиждам човека като човек (не определен). Мисля, че достатъчно казах, за да се впуском отново в подробности. Бих желал да вида всички, но за сега явно само една та страна ми се е отворила, а тя очевидно не е добрата Ще поживеем и ще видим. Нее напротив знам какво правя(поне се надявам) и точно заради това продължавам.

Просто не знам какво да кажа тук. По принцип нямам, но ако целият ми живот погледне тогава винаги съм имал. Както казах и в предният си пост каквото съм изпитал такова чувствам. Имам чувството, че всички това гледат – да прецакат човека. А и в не малко филми и някой друга книга съм го забелязал това. Мога да ти дам примери, ако искаш. Да, може би точно от малкия ми опит и повечето от филми и книги съм придобил това чувства на злина в хората. И така гледам да се предпазя. Когато искам да направя нещо винаги се оглеждам за опасност. Когато отивам някъде винаги избирам по безопасен и кратък път. Когато се срещам с някого винаги гледам да бъде човек не застрашаващ ме. Това може да се нарече параноя, но предпочитам така, от, колкото да ме подритват навсякъде. Може от страх за най лошото да смятам всеки за „опасен”, но това е плюс, защото се стремя да преценя човека. И много бих искал това умение да го постигна в съвършенство. Да познавам човека още от втория ни разговор и намеренията му спрямо мен и всичко, което може да ми повлияе. Защото само това има значение. Да знам, да съм подготвен, да се справя, да устоя, да победя. В един филм се казва „живота е игра, винаги има победен и победител” Аз искам да съм победителя, но не защото не мога да губя, а защото ми е писнало от това. Нека аз усетя малко сладостта радостта, почита и уважението от победата. Но тя трябва да е, когато стигна края на пътя. Точно филмите, малкото книги, телевизията и моя житейски опит ми казват, че човек е нищо и нищо ще бъде. Нима дори когато пиша това или когато ти го четеш не умират хора? И кое им е важното? Не казвам, че са умрели за нищо и не заслужават уважение. Казвам, че дори и аз да умра няма да засегна никого освен шепа роднини. Но аз се стремя да направя нещо. Да постигна и хора да зависят от мен, защото ако ме няма сайта ще спре и хората ще останат без информация – е започнал ли съм? И колко ще продължи да се чувства? Седмица, дни, часове? Кой ще се сеща, че е имало такъв сайт? Влезе един луд и подпали цяла ясла с деца и измрът 100-200 деца? Каква е цената на живота им? Какво са изпита ли те? А ако той каже, избавих ги от мъките. Вече са свободни. Какво е направил човека? Но аз съм твърдо ЗА човек да се бори за живот и да докаже както на другите така и на себе си, че трябва да живее и да има цел. Това е смисълът, а цената сам си я определяш. Всеки е егоист и цени първо своя живот. Но той какво е за другиго? А може би това е смисъла: http://bg-science.info/forum/index.php?showtopic=511

Ще пообясня малко, че виждам не съм се изразил явно достатъчно точно и оставаш в неведение по някой въпроси, за което се извинявам. Този така наречен „враг” е човек искащ да те промени така, че да си му угоден на него или да те премахне от пътя си и да се издигни за твоя сметка. Това съм аз в очите на другите. – Ако има нещо неясно питай. Надявам се да си разбрал примера или вече няма да давам подобни и ще се уточнявам повече. Ще ни отклони от целта, „съкровището” и всичко за което си се борил. Може да попаднеш в конфликт и да те промени физически за винаги, може защото си по добър от него да ти причини вреда или най простото да те излъже, измами или направо завлече. Това е отклоняването. Знаеш ли? Искрено се надявам да греша и ти да си прав, да има голям смисъл в живота, но не за мен, а за всички, защото аз вече имам цел. Ако този поглед над света е погрешен и гледам само от една точка бих искал да знам и другите, но уви само това съм изпитал, това разбирам. Стремя се да вида неща без да съм ги изпитал и да изпитам неща без да съм ги видял. Да съм подготвен и да бъда по здрав. Ти ми показваш голяма светлина в тунела, но аз ще споря докато не ме обориш и с радост ще призная, че съм грешал или не се откажеш. Преди малко гледах новините. Какво даваха? Започнаха с новината на деня – „Левски” се класирал за европейския турнир (или нещо подобно). След това всичко беше: мъж уби жена си пред детето си, намерено отвлечено дете, разбити къщи в Израел, депутат се сношава с 13 г. момче и т.н. Е това какво е? Защо да не е само приятно, а все новини подтискащи хората (аз вече свикнах с подобни неща). Какво ни има? Нима винаги сме били толкова зли един към друг? Е тогава какъв е смисълът да живеем? Ако човек започне да ми показва добрите неща и аз да започвам да намирам смисъла, след подобни прояви на нашия човешки род ще трябва да се върна от начало и да си мисля, че ние не заслужаваме даденото ни богатство – живота. Ето от това искам да избягам и да не се съобразявам. Аз нямам против никого, но винаги се съобразяваш някого или нещо. Защо да не си живееш, където и както си искаш в мир с всички? Но винаги ще има хора искащи да ти причинят зло.

Май доста станаха въпросите, но и на такъв резултат се надявах, когато пуснах темата. Четно да си призная не мислех, че изводите ми са песимистични, но явно е така. Но може да съм реалист? Ще скъся периметъра, за да не напиша някой ферман Агресията не е на първо място, но когато се налага се ползва. Има два начина – лесен и труден. Лесният винаги е да застреляш „врага” и да се оправиш, но след това винаги остават изрезки и ти страдаш заради решението си. Вторият вариант – трудния – се състои от много планове и размишления. Там ти правиш така, че „врага” да не обвинява теб за собственото си нещастие, а себе си и да види колко е некадърен. Дори понякога това да си ти. Както в една друга тема (не мога да я намеря) си „приказвахме” за това и там ти казах, че се стремя не аз да завися от хората, а обратното. Затова обстановката сам ще си я създам, а ако ли не ще трябва да се примиря, но засега няма да се предам толкова лесно. Не съм живял много, но от това което съм видял и прочел съм останал с впечатлението, че можеш само да искаш. И ще го повтарям, ако не за някой друг, то заради себе си. Не става дума света да се състои само от академици, а да се взимат правилните решения. Не само аз да се съобразявам с някого, а и той да се съобразява с мен. Тук идва също човечността, но тя отдавна е изчезнала. Споделя се само от малък кръг хора, който знаят какво е болка и помагат на новопострадалите. Защо причиняващи болката не страдат? Казах го! Провидение! Въобще няма място за компромиси. Както се казва ако не ти той ще стреля Днес в България се стреля, утре в Гърция, други ден във Франция и т.н. и т.н. Вярно е, че живеем в смутни времена, но това не означава, че ще трябва да чакам да се променят и аз да страдам заради това време. НЕ, няма да страдам. Добре де, но защо аз трябва да страдам заради неговата глупост. (май ще си направите изводи, че доста съм страдал ) Никой не е по малко виновен, че не знае. Това е само едно извинение. Живи хора ли? А какво е животът? Нима е нещо? Не става въпрос, че е нещо лошо, но както каза Фружин той не знае какво има отатъка, а мен това ме вълнува. Или по скоро се е примирил, че той е нищо и това не може да го промени. А защо мисля така? Нима грешно тълкувам нещата? Не е ли истина това? Благодаря! А защо е невероятно? Защото сме се събрали само хора с диоптри и се мъчим да гледаме къде стъпваме и обсъждаме как да минем покрай слепците, че да не ни забележат и отклонят от пътя? И много се радвам, че има хора кат теб, които могат да ми покажат някой неща. Не се и съмнявам, че по някой въпроси мисля прекалено песимистично и погрешно, но се надявам да разбера грешките си и да се поправя. Точно това е цялата философия на оцеляването. Ако не се събори, той мене ще събори.

Добре нека го разгледаме от добрата страна. Човек имащ идеи, кроящ бъдещето си и се стреми към него страда докато е в училище? Защото не е като другите. Той знае, че не е добре да се пуши, да се взимат по твърди отрови и по този начин страни от другите и става аутсайдър. Но след това плановете му започват да се подреждат и той става наистина човек. В един филм се казва "В училище те преценяват как си облечен, какъв телефон и кола имаш, а когато пораснеш те преценяват по ума и работата, която вършиш". Да, но колко стават така? Защо средната класа е най много? Защото ако не са били родителите им, те и нея нямаше да стигнат? Всичко е един краговрат. Той изкарва криво ляво училище по време на тези години в училище проваля няколко живота дали физически или чрез заребяване към пътя на долу. И след завършването си започва работа в някой строеж или като таксиджия. И така до края на живота си. След това неговото дете следва пътя му и... Защо мислиш, че това с физическата сила се свежда само до училище? Защото не си в подобна обстановка. Ти няма какво да правиш при такива хора, които единственото умно нещо което приказват е как се сменя някой част на автомобила или кой колго гола вкарал в вчерашния мач. При най удобен момент се напиват и ходят да пребият някой "простак" като мен, теб и т.н. Бях чул споко една случка. Един човек отива да си вземе вестник, продавача му дава вчерашен и когато след малко копувача се връща да му каже, че му е дал вчерашен и да го замени за днешет продавача изкарва пистолет и го гърми в главата. А продавача е бил към 60 г. Какъв е извода? Че човек и много да живее не се променя, защото той пречинява зло на хората, а не те на него. И така мирните, смирените и добрите страдат. Защо да има хуманизъм при условие, че навсякъде се стрелят, бият и водят войни. Какво ще трябва да се прави с този стрелец? Първото нещо което ми идва на ум е да му се резнат краката и рацете и да се остави да живее поне 15 г. така докато умре и да помисли малко над действията си през живота. И не само с него трябва да се процедира така. Списъка е дълъг Ето смисъл има, но кой го вижда? Както един учител каза "Идиотите раждат идиоти". А те не осъзнават ни най малко какво ста сторили, защото не, те страдат. А би трябвало, но проведението идва рано или късно. Затова човешкия живот не струва - няма убит има само премахване на пречка. Защото ти ще ме разбереш, а той разбира само след като лежи два метра под земята. Грубо? А те не са ли? Защо все трябва да отстъпваме? Много съм против това "Ако го направиш се превръщаш в тях". Анима не си? В какво се превръщаш? Бих го нарекъл провидение. В друг филм се казва "Ако стрябва да жертваш едно дете, за да спасиш 100 човека, ще го пожертваш ли?" А ти? Ами да жертваш 1000 за да спасиш милион/и ? Би ли го направил? Тогава каква е цената? Само отрепки и както се казва "слепци водят други слепци към пропъста". А ако трябва да се спасиш? Колко човека би жертвал за своя? Тогава каква е цената? Това сме ние, егоисти, а живота си бихме дали и на първия срещнат. Защо? По улиците е пълно с наркомани, проститутки, мафиоти и т.н. , те живеят, а умните, стълбовете на обществото добрите и т.н. умират. Когато става въпрос за глупости там винаги се дават пари, а ако искаш да направиш нещо хубаво за хората те гледат странно и никой дори няма да се сети да те финансира. Това ли е? Е има защо да се живее, но или в общество сред свои или ще те стрелят в главата.

Това ли са радостите? Или е единствено желанието и надеждата за нещо по добро. Кое крепи човека все още жив и да има желание за живот след като цял живот е изпитвал страдание? Искрицата надежда, мечтите? Да се промени дори и малко еднообразието му към по добро е достатъчно да бъде благодарен, че е жив. Да види как децата му стават хора, растат, започват работа, създават семейства и тръгват да изпълняват собствените си мечти. Но дали и при тях не е същото? А ако не съществува "достойнството, разума, човещината, сдържаността", а са само илюзията за самите термини създадени за контролирането на вярващите в тях. Има ли човещина? Нима тези войни постоянното доминиране на егоизма и израстването на този, който "рита" малките, отстъпчивите, слабите добри хора и ги контролира. Това ли е човещината или тя се отнася само до по средното общество. Прилагат я само хора, които с почти никакви средства помагат на тези с никакви. Тя не е присъща за властелина, той е божество, а не човек . За какво достойнство става дума след като всеки по силен (физически), ще те пречупи само с едно стискане или с един удър. Ще те унижи пред хората само ако иска. Това ли е достойнство? Нима разума не се губи? Дори и след няколко чаши вино вече разума се е променил, размътил или съвсем го няма. Сдържаността малко хора я притежават особено сега, когато няма никакви задръжки и норми в поведението. А не е ли най трудното да се сдържиш? Точно "стремежът да види и да знае" и мен крапи и ми дава сили да живея. Това може и да е нищо, може и да е нещо. Какво точно искам да вида? А има ли какво да вида? Или всичко е илюзия и няма нищо съществено, нито в книгите, нито в природата, нито където и да е по света. Но желанието за откриването на не обузданото, не видяното, просветеното дори. Какво е, тепърва ще разберем, а може и да се разочароваме, но нима не е това живота? Надежда и след това нова надежда.

лисицата казала...

, която си е заклещила главата