П. Теодосиев

Е сега да не се обиждаме Като администратор на сайт, форум и списание за наука ми се налага(а и аз сам искам) да имам познания по повечето науки, но не и до там, че да ги знам всичките видове животни, че и латинските им названия Както другите така и аз предположих какво е. Айде вие биолозите да започнете да отговаряте на тази тема Българска история - Въпроси и Отговори, а? Да ва видим тогава колко сте вещи П.С. Да не вземиш да се обидиш, всичко е в кръга на майтапа Да не е Anthus ?

Славейче

РОБОТИТЕ Човечеството вече започва да свиква с металните си помощници и легендите за бунта на роботите постепенно избледняват на фона на редицата положителни качества, които те показват. Но роботиката, като всеобща практика, все още е в началото на своя дълъг път. Повечето от съвременните технологии са изчерпали възможностите си и могат да се усъвършенстват единствено чрез внедряването на промишлените роботи. Проблемът в случая има няколко аспекта — производствен, социален и хуманен. Роботът постепенно ще измести човека в тежките, монотонни, опасни и нетворчески операции, като значително ще повиши производителността на труда, намалявайки същевременно неговата себестойност. И с чиста съвест може да кажем, че следващият век ще бъде векът на тоталното присъствие на роботите в промишлеността и бита. Основният белег, който ще характеризира това явление, е така нареченото безлюдно производство. Този термин се нуждае от известно пояснение. Ясно е, че говорим за предприятие, в което напълно отсъства ръчният труд благодарение на комплексната автоматизация — от подаването на суровината до опакованото готово изделие. Това обаче съвсем не означава, че в завода няма хора — просто в предприятието на XXI век в сравнение със съществуващото положение работят десетки и стотици пъти по-малко хора, чиито функции вече са свързани с разработването на програми или с по-сложен ремонт на машините. Повечето специалисти са на мнение, че безлюдните производства на бъдещето ще трябва да се ориентират не към създаването на сложни изделия или възли за тях (каквато беше първоначалната тенденция в тази област), а към определен вид детайли със сходна технология на производството. В такъв случай вече не е важно за какви машини ще са предназначени тези детайли. По-нататък те ще се подават на други предприятия (с хора или без хора, ще зависи от типа на производството им), за допълнителна обработка или монтаж. По този начин значително ще се намали себестойността на създаваните елементи от един вид, защото технологичният цикъл при изготвянето и на най-сложните от тях ще се състои само от ограничен брой технологични преходи. Изготвянето на голямо количество различни елементи, но от един вид, ще позволи да се използуват високопроизводителни металорежещи машини с цифрово-програмно управление (всъщност става дума за така наречените гъвкави автоматизирани производствени системи). Тук вече ще се намали значително себестойността на самата обработка и готовият детайл ще бъде доста по-евтин от детайла, създаден по традиционните дребносерийни производствени технологии. Ако се опитаме да проследим насоките, в които се развива роботиката, ще видим, че те са няколко. Преди всичко с бързи темпове се усложняват функциите, които изпълняват промишлените роботи. Извършвайки второстепенни операции, те постепенно се намесват в основното производство, като ориентацията им се насочва все повече към монтажа. Тук е мястото да се спомене, че създаването на един универсален монтажен; робот е по-сложно от конструирането на първия луноход. Такъв един робот ще трябва да има множество степени на свобода, да бъде изключително точен в движенията си, да вижда и да коригира действията си, да притежава осезание и най-вече наченки на изкуствен интелект. Само в такъв случай бъдещето ще му принадлежи. Не са малко и мненията, според които най-перспективна е областта на биотехническите симбиози. Така ще се комбинират биологични системи и кибернетични автомати, като крайният продукт ще носи само плюсовете на двата компонента и ще бъде лишен от недостатъците им. Особено място тук ще намери бионичната методология — анализ на живи системи, математическото им моделиране и съответният технически синтез. Не по-малко значение в роботиката на XXI век ще имат изследванията на невронните мрежи, като от тях ще се копират принципите им за обработка на информацията, за създаване на нов тип изчислителни системи на базата на законите на еволюцията — така наречените стохастични автомати, както и за конструиране на цифрови или аналогови адаптивни логически си- системи, или както ги наричат специалистите — схеми със случайни връзки, които моделират свойствата на неврона. Определени надежди за създаване на запомнящи устройства с голям капацитет се свързват с изследването на рибонуклеиновата киселина, при измененията на чийто състав се формират различните видове памет при човека. Заимствуването на алгоритми от природата също ще е едно перспективно направление. Например при съвременното ниво на роботизация манипулаторът на робота извършва движение, чиято траектория е предварително програмирана. В сложна ситуация обаче програмите стават изключително големи и ефективността им рязко спада. Роботът на XXI век ще е една обобщена динамична система. В такъв случай траекторията на движението, което извършва манипулаторът му, ще се следи непрекъсната от съответен датчик (като окото при човека). Така манипулаторът ще се приближава стъпка по стъпка към обекта и няма да се нуждае от сложни програми за управление. Такъв робот ще бъде универсален, ефикасен и най-вече евтин, защото при масовото му производство цените както на елементната база, така и на готовата продукция значително се понижават. Когато говорим за роботиката на следващия век, не можем да не споменем и за по-малкия брат на промишления робот — персоналния му вариант или така наречения битов робот. Появил се в наши дни и все още в единични екземпляри, той «ще се рои» само след няколко десетки години в такива количества, че ще започне да съперничи на персоналния компютър. Неговата роля няма да е първостепенна за решаването на основните проблеми на цивилизацията, но в зоната на услугите и развлеченията неговото значение ще бъде неоспоримо.

КОМПЮТРИЗАЦИЯТА Най-напред, преди повече от пет милиарда години, е имало само прах и много газове. След това облакът започнал да се концентрира, образувала се протопланетата, която някога ще нарекат Земя. След това, преди около 4,5 милиарда години, в нея възникнали процеси — физични и химични, — масата й се диференцирала- веществото под влияние на радиоактивното затопляне и други фактори започнало да се размеква, да се топи и разслоява. Така се образували трите сфери: литосферата — земната кора, хидросферата — Световният океан, и атмосферата — газовата обвивка на планетата. Трите сфери породили преди около 3,5 милиарда години биосферата; живота на Земята. Първоначално съвсем примитивен, той еволюира с все по-нарастващи темпове, за да породи накрая, преди около 2—3 милиона години, ноосферата, разумния живот с неговия единствен представител хомо сапиенс. И ето сега, в зората на на-учнотехническата революция, ние сме свидетели на зараждащата се нова сфера, на информационната сфера, или накратко, на инфрасферата и нейната рожба, която бихме могли да назовем машина сапиенс, ако тя нямаше вече утвърденото име -КОМПЮТЪР. Нека не ви се стори странно, че започваме отпреди милиарди години. Изобретяването на компютъра не е създаване на новата поредна машина. Това е космическо явление, космическо чудо, равностойно на пораждането на живота във Вселената. И някога може да се случи така, че ние, хората, да загинем, а кбмпютрите да останат да съществуват без нас, самостоятелно, Като единствени представители на разума в Галактиката. (Вярваме, че човечеството ще избегне този кошмар!) Какво представлява дешният компютър — голям или малък, предназначен за игра или за научноизследователска дейност; обслужващ производството или бита — ние постепенно започваме да узнаваме. Надявам се, че скоро така ще свикнем с него, както сме свикнали с телефона, с телевизора и. . . защо не, с домашното си куче. Някога хората с изумление слушаха магнетофона да повтаря казаното от тях; след това се събираха да се любуват на първите телевизори; а сега да гледат (ако не се решат сами да го докоснат) как компютърът, с който се е сдобил техният близък, играе шахмат. Постепенно «машинката чудо» се превръща в необходимост за всеки завод. Така човечеството ще навлезе в XXI век, който несъмнено ще бъде век на компютризацията. Какво може днешният компютър? Да смята със скорост 100 милиона операции в секунда, да притежава все по-обемна памет, да работи с все по-сложни програми. Някой го беше нарекъл «гениален идиот» — «гениален», защото по някои показатели (преди всичко бързина) решително надминава човека, а «идиот», защото далеч изостава от останалите сетивни, интелектуални и изпълнителски човешки възможности. Какъв ще бъде компютърът на XXI век? Основните линии на усъвършенстването му са бързината (над 100 милиарда операции в секунда) и миниатюризацията. Но това няма да е достатъчно — генералната, стратегическата линия е «хуманизирането», доближаването по всички параметри до идеала — човека — и паралелно с това надвишаването, също по всички параметри, на природния модел. Това се отнася преди всичко до възможностите за възприемане на света. Днешният компютър все още е практически «глух и сляп» и цялата информация трябва да му се подава чрез-съответния компютърен език, който е заложен в програмата му. Сега усилено се работи той «да прогледне», «да прослуша». Това означава той да бъде снабден с всевъзможни датчици («сетива»), за да възприема външния свят било то в онези регистри, които функционално са му нужни с оглед на предназначението му, било в пълния диапазон: целия спектър на електромагнитните и на всевъзможните корпускуларни лъчения; акустичните вълни (от ултра до инфразвука); с всевъзможни датчици анализатори за химични вещества, температура, налягане и т. н. Такъв един универсален робот ще превъзхожда значително и многократно възможностите на своя създател — човека. Вторият и всъщност централен, най-важен блок на бъдещите разумни машини — самият компютър — ще има задачата да обработва постъпващата от датчиците информация, да я «осмисля» и да взема съобразно програмата си, предназначението си съответното решение. Този машинен еквивалент на човешкия мозък ще бъде най-великото творение на науката и; техниката на XXI век. Само един пример: компютърът на кибернетизирания автомобил на бъдещето получава УСТНА заповед от своя стопанин да го отведе на определен адрес. Той трябва да разпознае гласа, да разбере смисловото съдържание на заповедта (без каквито и да е «кибернетични езици») и да съумее да я изпълни безупречно. Така идваме и до третия блок — изпълнителните органи на компютъра. Най-популярни от тях сега са дисплеят — екранът, на който компютърът изписва своите въпроси и отговори — и печатащото устройство. На второ място застават управляваните директно или чрез сервомеханизми автомати или по-прости механизми. А на компютъра на бъдещето ще са подвластни всички производства и процеси, подлежащи на управление. Разбира се, съвсем няма да е необходимо всички компютри да са универсални. Заводският, който произвежда серийна продукция, ще се задоволи не само с елементарна програма (сменяема за всеки вид ново изделие), но и с ограничен брой датчици, осигуряващи му информация за качествата на постъпващите суровини и на готовите изделия. Аналогично и за компютъра, управляващ режима на гени-пониксна оранжерия, няма да е необходимо да е запознат с древноиндийската философия, за да осигурява оптималния хранителен, топлинен, светлинен и воден режим на растенията. Нито за да води домашната кореспонденция и бюджет или за да чисти къщата. Такива универсални роботи, управлявани от суперкомпютри, вероятно ще са нужни при далечните космически полети до звездите и въобще навсякъде, където човекът не ще може сам да присъства. Но това ще, бъдат вече не помощници, а заместници на човека.

ЕЛЕКТРОНИКАТА По-точното заглавие би било «Микроелектрониката», но тук ще говорим за възможностите на бъдещите й технологии, а те са еднакви (или почти еднакви) при създаването на раз- личните интегрални схеми. Засега основната тенденция, която ще се развива и в бъдеще, ще бъде по-нататъшната миниатюризация на отделните елементи, от които са изградени полупроводниковите схеми. Да видим къде ще ни отведе това. Причините за стремеж към максимална интеграция на елементите върху една подложка (често пъти интегралната схема бива наричана чип) са общо взето ясни. Преди всичко обаче трябва да се знае, че цената на една интегрална схема почти не зависи от броя на елементите върху нея, тоест не зависи от нейната сложност, колкото и парадоксално да е това, а от производителността на производствената технологична линия. Повишаването на интеграцията увеличава бързодействието на схемата и разширява нейните функционални възможности, намалява се в известна степен консумацията на енергия и прочие. Така че параметърът «интеграция» е основен критерий в развитието на електрониката. Засега специалистите виждат два пътя за неговото повишаване — да се увеличава количеството на отделните елементи върху подложката или да нараства площта на използваната подложка, като се смята, че първият е по-ефективен. Ако се вгледаме малко по-внимателно в развитието на интегралните схеми, ще видим, че темповете на увеличаване на площта на схемите в началото на следващия век ще се изравнят с темповете на намаляване на размерите на елементите. Какво означава това? Микроминиатюризацията на елементите води до гигантизъм при схемите и от интеграция на елементите постепенно ще се премине към интеграция на функциите. На практика се очаква подложката да обедини върху себе си милиони (десетки и стотици) елементи и полупроводниковата технология отново да премине от групово към индивидуално производство, но вече на едно качествено ново ниво. Ако се използуват някои екстраполации, може да се каже, че една такава свръхсуперинтегрална схема ще съдържа около един милиард елемента, раз- положени върху площ няколко стотни квадратни сантиметра; като всеки отделен функционален елемент ще има размери под един микрометър. Всъщност това представлява и физическата граница, която природата и нейните закони поставят пред миниатюризацията. Сега да погледнем нещата от друг ъгъл. В рамките на стайната температура параметрите на интегралните схеми постепенно ще достигнат максималните си, определени от природата, стойности. Един от изводите от тази малко песимистична ситуация е да се използуват ниски температури и свръхпроводими материали. С прилагането на тези условия могат да се намалят допълнително- граничните габарити на елементите с един-два порядъка за линейните размери и с два-три порядъка за обемните. По такъв начин вероятно ще бъдат създадени структури, които няма да отстъпват по сложност и вътрешна организация на човешкия мозък — най-сложното нещо, което познаваме засега. Според мнението на специалистите през следващия век ще се появят високопроизводителни криогенни (нискотемпературни) системи, които ще съдържат десетки и стотици милиарди бързодействуващи елементи, с обем около един литър. Това е дори по-малко от обема на човешкия мозък и освен това тези системи ще действат с твърде по-висока скорост при обработката на информацията. Дали един такъв изкуствен мозък би могъл да придобие самосъзнание, е въпрос, който ще оставим други да решават, а ние да се върнем към електрони -ката на бъдещето. Тук е мястото да се каже, че криогенният изход до известна степен е мним. Защото при него влизат в действие други природни закони, които от своя страна също ограничават нарастването на интеграцията. Поради своята сложност те не могат да бъдат обект на нашето внимание и твърдението може да се приеме на доверие. По всяка вероятност трябва да се примирим с факта, че части от микрометъра ще бъдат естествената граница на минималния размер при отделните елементи върху една подложка поне до момента, когато се открие нещо ново в тази област. Всичко това, за което стана дума досега, се отнася до елементната база на електрониката от следващото столетие — интегралните схеми. Съвсем друго е положението при системите, които ще се изграждат от тях. Тук възможностите са толкова големи и необозрими,че почти е невъзможно да се очертаят някакви граници, забрани и други ограничения. Поради гази причина е много трудно да се прогнозират пътищата в развитието на електрониката, особено като се имат предвид функционалните й възможности. По-нататъшната елементарна екстраполация би довела до абсурдното твърдение, че в началото на следващия век (при същите темпове на миниатюризация) плътността на отделните елементи в интегралната схема ще постигне плътността на атомите в кристалната решетка. Поради тази причина ще се наложи да изоставим метода на екстраполацията и да се обърнем към здравия разум. Изчерпвайки външните си възможности, еволюцията на електрониката през следващия век ще се обърне към много по-дълбоки преобразувания на вътрешната си структура и по всяка вероятност ще се раздели на отделни клонове, основните три от които ще бъдат свързани с развитието на отделните елементи, интегралните схемии и системите с развита архитектура. И въпреки че елементите влизат в състава на интегралните схеми, а те изграждат системите, всяко направление ще има свой собствен път на развитие.

ТЕХНОЛОГИИТЕ Ако енергията е силата на човечеството, технологиите въплъщават умението, майсторлъка му. С тяхна помощ то се е борило за съществуването си, а по-късно и за благоденствието си и колкото по е усъвършенствало технологиите, толкова по-сигурно, по-щастливо е живеело. Началото на тази борба се губи някъде в мрака на миналото, когато преди стотици хиляди години първият майстор на кремъчните брадви и ножове е овладял майсторлъка как да намери «дамара» на камъка и да го издяла не само по-добре, по-лесно, по-бързо, но и с по-малко загуби на материал. Сега това умение е доведено до плазменото разкрояване на металите и до лазерната хирургия. А къде ще ни отведе XXI век? Разбира се, сега е невъзможно да се предвиди. Но несъмнено технологиите на XXI век ще бъдат най-изумителното, което ще създаде човешкият технически гений, но и ще е най-важният, решаващият фактор за всички успехи, които ще постигне идното столетие. Фактът, че на всяка крачка, във всеки вестник слушаме и четем за технологии, показва колко е назрял този проблем, колко бурно и всеобхващащо навлиза в живота ни, колко той е сякаш познат. И все пак няма да е излишно да напомним, че технологията — това е приложението на науката при добива, обработването и преработването на суровините, изделията, енергията и на всеки човешки труд, а в по-тесен смисъл на думата — съвкупността от операции и манипулации на работния процес, в който са вложени съвременните научни знания за извършването им. Както виждате, в това понятие на два пъти „ е вплетена науката и това обяснява успехите на технологичното развитие в епохата на научно-техническата революция и може да ни служи за прогноза какво да очакваме през XXI век, когато научно-техническото развитие ще бъде още по-впечатляващо. Да се изброяват технологиите на XXI век, нито е по силите на съвременника, нито има място в едно есе. Затова ще се спрем само на най-общите тенденции. Трябва рязко не само да се усъвършенстват, но и да се изобретят съвсем нови технологии за търсене и добиване на суровини. Ако сега се оплакваме от липсата им, то е само защото природата ни ги предлага в разпилян и скрит вид. А иначе нашата планета съдържа в огромно изобилие абсолютно всичко, което може да потрябва дори на една силно развита галактична цивилизация на бъдещето. Да вземем за пример алуминия — този чудесен, лек, корозоустойчив метал, който едва пред XX век широко навлезе не само в промишлеността, но и в бита на хората. Та той е най-разпространеният в земната кора метал и съставлява 8,8 на сто от масата й — необятни количества! Остава да се научим да го извличаме по-икономично от сега, и то не само от боксита, но отвсякъде, където той се намира. Ами титанът! И още нещо много важно. Като извличаме тях или който и да е метал от някакво друго вещество, да не изхвърляме всичко останало като шлака. Та това са все най-ценни суровини, съдържащи разнообразни елементи — от кислорода и силиция до саморазпадащите се радиоактивни елементи. Още по-поразително е положението с желязото. Нали една трета от нашата планета е желязо! Ами мантията, която на места достига само до 5— 10 км под кората; ами магмата — тези неизчерпаеми химически и енергетически съкровищници. Те стоят на разположение на XXI век и той само трябва да изобрети технологиите, с които да извлича богатствата и да разделя съставните им части. Вторият фронт на производствените технологии е обработката на добиваните от природата суровини. Това означава те да станат чисти и свръхчисти, да се получават необходимите сплави и покрития. Днешен пример за утрешните технологии е галванумът — покриването на стоманените листове с тънък слой от алуминий, цинк и силиций. Това е отличен корозионно-устойчив материал (не забравяйте, че корозията е главният враг на желязото), който издържа и на високи температури. Съвременните авангардни технологии като пластичната обработка на металите, праховата металургия, плазмените и йонните технологии, лазерната техника и много други ще навлязат масово във всекидневната практика на XXI век и ще бъдат обогатени с нови, по-ефективни, по-малко енергоемки, автоматични и управлявани от компютри технологии. В това се състои генералната тенденция на бъдещето — машината да замести човека в материалното производство. Носители на тази тенденция сега са роботите, автоматичните технологични модули, клетките от по няколко модула, управлявани от електрониката, и накрая — гъвкавите автоматични производствени системи. А през XXI век всички те ще се обединят в автоматичните заводи. В тях хората няма да участвуват непосредствено в производствения процес. Той ще се управлява и контролира от мощни, бързодействуващи компютри. Самите заводи ще се намират дълбоко под земята, за да не заемат място на повърхността, която ше е само за хората. А генералната тенденция на самото производство на готовата продукция ще е тя да бъде оптимално опростена, олекотена, миниатюризирана и максимално здрава и надеждна, икономична. Първи пример — електрическото осветление. КПД на сегашните осветителни тела е няколко процента и дори при газовите с метални пари и луминесцентните той е крайно нисък. При доближаването до стоте процента КПД ще се спестяват в световен мащаб гигантски количества електроенергия. Не по-малко красноречив пример предлага транспортът — колко тежи един автомобил, една влакова композиция, самолет и какъв е полезният му товар. И тук КПД е крайно нисък. Ами домовете, в които живеем и работим — тези грамади ог бетон, желязо и тухли. Какви необозрими перспективи предлагат те за новите технологии, които трябва да ги направят много по-леки, по-здрави, по-икономични и т. н., да станат сглобяеми и лесно да се преобразуват и преместват — при масовото внедряване на модулите. Акцентува се върху технологиите при машиностроенето не защото те са най-важните, а защото е невъзможно да се разгледат всички аспекти. От огромно значение и сега са и още повече ще бъдат новите технологии за лечението на хората ч във фармакологията, в химията, в научноизследователската дейност, в управлението, съобщенията, транспорта на Земята и по-специално в Космоса: за Извънземието, до Луната, до останалите тела на Слънчевата система, а по-нататък и към звездите. Отделна и много перспективна област са космическите технологии, които ще използуват безтегловността, космическия студ и лъчения. За биотехнологиите, една тъй важна, решаваща за благоденствието на хората област, вече разказахме.

МАТЕРИАЛИТЕ За своето препитание, за лов, отбрана и нападение първобитният човек е разполагал само с материали, взети наготово от природата: камъни, дървета, някоя кожа или кост на животно. Еволюцията преминава през тухлата и варта, през металните сплави, за да стигне до пластмасите. Дори днес, в началото на научно-техническата революция» все по-рядко можем да открием около нас предмети, взети наготово от природата, и последният представител на природните суровини остава дървото, но вече като предмет на лукса. Този процес на преобразуване и усъвършенстване на материалите все повече се задълбочава и през XXI век ще достигне своя разцвет. Съвременното поколение е отрасло под акордите на всевъзможни оплаквания, пък и самото то е свикнало да се оплаква: това не достига, онова липсва. . . Дървен материал няма, въглищата се свършват, металните руди са бедни или се изчерпват. . . Страшни са и прогнозите. Най-често срещаните думи, които чуваме за бъдещето, са: глад, липсват, свършват се. . . Но всички тези оплаквания са дотолкова неоснователни, че могат да бъдат наречени несправедливи. Природата щедро ни е предоставила неизчислими богатства от всевъзможни суровини. И ако въпреки това днес ни измъчва недостигът, това се дължи на нашата слабост (недостиг на енергия) и незнание (не ни достигат научни познания и ни липсват рационални технологии). Тези две основни причини несъмнено ще бъдат преодолени от научно-техническата революция през следващите десетилетия, а най-сложните — вероятно през XXI век. Нека не забравяме, че родната планета е изградена от повече от хиляда милиарда кубически километра вещество, съдържащо всички суровини, които могат да потрябват на човечеството, за да осъществи и най-дръзките си мечти. А Луната? На тъй близки разстояние до нас кръжат още 20 милиарда кубически километра вещество. А другите планети и техните спътници, а астероидите? За това, какво могат да сторят науката и техниката с предлаганите ни от природата суровини, могат да се изпишат много томове. Но нека ние се задоволим с най-простия пример —голите, «никому ненужни» планини. Скалите им са съставени от цял букет най-ценни елементи, като се започне със силиция И кислорода и се завърши с радиоактивните елементи! Само че засега не можем да ги извличаме напълно или по-точно каза-Но — икономически не е изгодно добиването им. Но този аргумент е свързан само с недостига на енергия и с високата й цена. Когато бъдат решени енергийните проблеми на човечеството (термоядреният синтез), то ще започне да преработва пълноценно както скалите, пясъците и глината (за добив на алуминий), така и морската вода (която съдържа толкова много редки елементи). Този процес по-нататък ще бъде пренесен и в недрата на планетата, и по другите небесни тела, които ще заселим. Богат източник на всевъзможни метали е базалтът. Дори и след стотици години той ще е практически неизчерпаем и с право можем да го наречем суровината на бъдещето.Базалтът изгражда не само долния слой на земната кора, но и част от горните й пластове. Базалтът, който ние срещаме на повърхността, има различна плътност и съдържа обикновено 20—25% желязо, приблизително толкова магнезий и в по-малки количества калий, натрий, алуминий, силициеви окиси и други не само редки, на и благородни метали. Сега базалтът се използува единствена като скална суровина. Извличането на елементите, които го съставят, също все още е икономически неизгодно. Това би изисквало твърде много енергия. Но когато човечеството няма да има нужд да прави подобни сметки, базалтът ще заеме една от първите места сред суровините на промишлеността. От него ще се добиват всички елементи, които съдържа, като при една рационална комплексна технология след преработката му няма да остават никакви отпадъци. Могат да бъдат посочени хиляди примери за това, че нашата планета е богат склад на всички елементи. Но на един от тях — титана — задължително трябва да се спрем. Той вероятЕо може да бъде наречен металът на бъдещето. Трудно е да се изброят всичките му качества: има два пъти по-голяма якост от желязото, като е значително по-лек, не ръждясва. В това отношение той не отстъпва дори на платината. Има всички основания да предполагаме, че в бъдеще титанът ще измести желязото и ще се превърне в метал № 1. Пречката това да стане днес е, че електролизата му е много енергоемка. Ето още един пример ( а такива има хиляди!) как един проблем може да бъде успешно решен едва когато разполагаме с много енергия. Елементите, които ни е подарила природата, могат да се използуват както в абсолютно чист вид (с изненадващи, неподозирани качества), така и в най-сложни съединения. Нашите правнуци положително ще се научат да «пренасят» познати сега и още непознати свойства от едни върху други вещества, на които те не са присъщи. Изобщо от «суровата глина» на природата, от веществото, ръцете на хората ще изваят всичко, каквото им е необходимо. А изискванията както за земните, така и за космическите нужди, ще бъдат наистина фантастични. Ще са необходими материали с необикновени качества и с невъобразими съчетания на качества: въздушно леки и диамантено твърди, устойчиви на всякакви температури, пластични и самомоделиращи се, щитове срещу всепроникващите лъчения, свръхплътни и прозрачни, акумулиращи енергия, със структура, превъзхождаща най-сложните биологични формации. Но XXI век едва ли ще може да реши всички проблеми на материалотворчеството. Но дори без да отиваме толкова напред, и сега е ясно, че природата е била безкрайно щедра към нас, хората, и ни е дала всичко, за да живеем богато и щастливо. От нас се иска само да овладеем тайните й и да обединим усилията си в едно хармонично, безконфликтно общество.

Аз не съм претендирал, че е законно. Но и 50 години да направят присъдата няма да намалат спам писмата . Аз на ден получавам около 30 спам писма.

По принцип това е един много ефикасен, но досаден за самите потребители начин за реклама. Някой фирми копуват e-mail-и пращат рекламни брошури на няколко хиляди потребителя и така си рекламират продукта. Примерно ние както имаме "Регистрирани потребители: 973 " имаме и 973 различни мейла

Някой от моя клас се шегуват с: "КирилМетодий и брат му"

Моя си е както ника Един път се хванах да си направя аватар, защото все неможех да намеря някой, който да ми харесва, макар, че в компютъра имам около 2 500 аватара

"А вам, Морел, ето тайната на поведението ми към вас: на този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, Максимилиан, за да разбере колко хубав е животът." За съжаление това е самата истина. @Bridget може би тези слова са безсилни към вас, но искам да Ви Благодаря, за дето ми препоръчахте тази великолепна книга, която я прочетох на един дъх. И съм се лъгал, че "Наследника" може да бъде по удивителна от това евангелие на художествената литература. Започва с такава радост и толкова обикновено и се въплъщава в самия ад, но провидението и Бог помагат и разума към знанието позволява на героя да изпълни мисията си. И накрая дори и за него да е странно той има възможност да е щастлив. " - Да бъде тогава според волята ти, скъпи ми ангеле! отвърна графът. - Господ, който ме подбуди да се боря с враговете си и ми даде сили да ги победя, не желае, както виждам, да ми наложи покаяние подир победата; аз исках да се накажа, но той желае да ми прости. Обичай ме, Хайде! Кой знае? Твоята любов ще ме накара може би да забравя, каквото трябва да забравя." Нека всеки с възможност да прочете тази книга за провидението и надеждата да не чака нищо и да се захваща. Нека ме извинят всички, които със съмнение дали това аз съм го писал ще го прочетат тези така възвишени в мен слова. Това е може би, защото близката една седмица не се отделях от книгата по минимум 12 часа на ден, а може би и защото пиша за нея. Няма как да не завърша с: Чакай и се надявай! П.С. Свали: Граф Монте Кристо - том 1 Граф Монте Кристо - том 2

Може би, защото са с формат TIF, а аз го отварям с Quick Time

Но явно все още има хора, които не четат правилата и продължават да си пишат на латиница Да този сайт и аз го знам и наистина е доста полезен

Познавам хора, които нямат желание да гласуват и точно, защото се получават подобни като сегашното управление ситуации. Не, че не разбира от политика, а точно обратното вижда, че никой няма да даде това което той иска за семейството му. И мисля, че е напълно прав, защото дори и да има такъв имайки предвид, че 100% сигурните за гласуване са пенсионерите, а те от своя страна помнят хубавите моменти от комунизма ще гласуват за него при първа възможност. И остават малко разумни погледи към правилния избор, които половината гласуват, а другата не виждат смисъл в това. За съжаление аз все още не мога да гласува и много ме е яд, че президентските избори няма да са с няколко месеца по късно, за да гласувам, но и него ред ще дойде

Виж за темплейрите най важното са били парите и точно те са ги погубили. Това обединяване на религиите за което говориш е невъзможно и не е тук темата да пиша по този въпрос. Всичко е било с цел придобиване на повече пари - повече хора повече пари. Тези въпросни книги не са нищо повече от една гола измислица на която "вярващите" започват да се осланят. Това, че не са ни най малко запознати ги кара да вярват на поредният бестселър. Това въобще не са вярващи хора. Точно заради това и всяка християнска общност е против тази книга, а и сега филм, защото хората (раята) са неуки (както винаги) и вярват на първият Долчино, който ги поведе дори и към грешните си убеждения. Това за егоизма е напълно вярно, защото писателят иска единствено и само да спечели пари, а че хората започват да се съмняват в досегашните убеждения на него не му пука. Защо всеки казва "прочети нещо на Дан Браун – нaй-добрия писател". Това придобито мнение излиза от не четене и след толкова нашумелия "писател" няма как да не се прочете нещо от творенията му. Но никой не казва "прочете Дюма, Умберто Еко, Жул Верн, Джaк Лондон и т.н. и т.н. Бях чул, че имало книга подобна на "Шифара" от БГ автор и се отнасяла за Богомилите, да си я чел или да знаеш за нея нещо?

Това да не е някой спътник за по добра комуникация и т.н ? Или е нещо друго, ще кажеш ли две думи за това?

В такъв случей колко човека са я разбрали? Както сигурно си забелязала книгата е малко тежка и изисква допълнителни познания, за да се разбере в едно доппустимо ниво. Това НЕ четящо поколение затъва и с него бъдещето такова. Винаги ще има аутсайдери, който ще разберат смисъла, полезноста и плюсовете предлагащи знанието. Това дали процента им ще намалява или ще се увеличава вече ще се види с течение на времето.

"Непостоянство е името ти, жена. - Шекспир - "Хамлет"

Философията не се научава; философията е съчетание на придобитите науки с гения, който ги прилага - абат Фария ("Граф Монте Кристо") П.С. Послушах те @Bridget, и благодаря за съвета

Идвата линка водят към един и същи файл (все изтрелването) Прав си няма спор, че това е видео

Вече се здобихме и с два тома от Христоматия по история на България -2 и 3 том. Втори том е точно от Петров, Гюзелев(78г.), а трети Ц. Георгиева и Д. Цанев(82г.) Има наистина много ценно съдържание Първи том все още се издирва

Странно, но това за първи път го чувам(прочитам) или ако съм го чул или прочел то не съм му обърнал достатъчно внимание. Това е доста поучителна история как може човек да се промени. Нямам думи и незнам какво точно да кажа, но каквото и да е то ще бъде нищожно спрямо историята

Не е точно така! Този нежелаещ да учи ученик освен на себеси пречи и на тези които искат да научат и така се получава този проблем. Защото желаещите да научат нещо ученици остават не научени

Трябва да се погледне и другото, че преподавателят не е там за да го възпитава, а да го образова. Ученикът в къщи трябва да получи възпитание, той, че незнае дали е добре това да се запали училището не е проблем на учителя. Подобни индивиди трябва да се отстраняват или да им се налагат много строги наказания. Защото учителят е в училище да преподава, а учениците да се учат. Тези, които не им се учи и гледат как да влошат реда в час и пречи тези, които искат да учат би трябвало въобще да не са там. Цялата система е в грешка и задържа подобни паразити в училищата.