П. Теодосиев

http://bg-science.info/view_bg_his.php?id=50 Надявам се този материал да е достатъчен, но ако все пак се нуждае някой от допълнителна информация да каже. Дано ви е интересно.

Възможността да им се повлияе най вече зависи от тях самите. Ако няма желание тогава става много по сложно, а сами виждаме, че такова няма. „В мнозинството щуреца е с другите, но не е с никого.” Разбира се, че не се делят на щурци и мравки. Но ако отново спомена Сократ с „или си роб или господар” няма да сгреша – въпрос на гледна точка. В момента съм мравка през лятото, а зимата я чакам Може би моето виждане на нещата е много строго спрямо ситуацията в момента и самите хора, но не малко обстоятелства са ме направили такъв. А и самите щурци, паяци, стоножки и какви ли не паразити всекидневно ми напомнят, че да си мравка е много по добре, защото „Срещу труд ни продават всички блага боговете.”

Явно такъв е изводът! Така е било от самото начало на човечеството и така ще продължава. Както казва Сократ „или си роб или господар”. Но нали сме хора и трябва да проявил съчувствие (поне докато сме все още долу ). На мен не в момента не ми е приятно както казах и в горния пост, че хора които ценя и имат потенциал се отдаван на „насладите” и пропиляват много важен шанс. Както казва Епихарм: „Срещу труд ни продават всички блага боговете.” И любимото ми „ Негоднико, не търси леснина, за да не ти е трудно насетне.” Предполагам, че това чувство с времето ще отмине и на въпроса „Защо щурците си остават щурци ще си отговарям с: Така е по лесно. И няма да им обръщам внимание, но все още аз съм щурец

Нали? Аз съм убеден и се съмнявам нещо да може да ме разубеди в обратното, но това кара повечето хора да се правят на щуреца. За съжаление не са малко хората с подобни разбирания и седящи целогодишно по улиците и кафенетата. За мен лично това е повече от възмущение и точно в момента съм в една фаза, в която се мъча да разбера повечето щурци и как те не могат да разберат, че всичко зависи от тях. Че повечето преуспели мравки са го постигнали с честен труд и много работа. Но явно им е насаждано, че всичко става с проституция, търговия с наркотици и оръжие. Не може да се разбере, че той може сам да получи всичко, за което е мечтал или гледал по ТВ-то и го е желал, когато работи усърдно и използва разума си. Но явно има не малко външни фактори, които влияят на тази преценка и оставят всички да чакат мравката да се изсели и те да завземат мястото й. Как може да се предотврати този проблем? Как може да се накара щуреца да работи и най важното да осъзнае, че тази работа може да му докара всичко, от което се нуждае плюс не малко щастливи моменти и най малкото да се гордее със себе си за постигнатото в живота. Как да му се покаже, че той е в тълпата, но е с никого. Проблема е, че всичко знаят кое отваря очите, но дали искат да им се отворят? Да видят действителността? Защото тогава всичко ще зависи от тях, а не те да зависят от мравката

То е ясно, че човек без емоции (почти) няма, но не бива да оставяме те да ни водят. Но това не е тема за този разговор. Самото зло винаги е изпълнено с цел да донесе нещо добро. През ВСВ (Втора световна война) са загинали само над 20 мил. Руснаци, но това е било за добро от гледна точка на някой хора. Иначе нямаше да я има въобще самата война. Нали това искаше Хитлер чиста раса. Злините се причиняват от егоизъм. Ако искаш да нахраниш болното си дете, което гледаш на улицата, защото нямаш дом и пари може да откраднеш от магазина, но тогава може да уволнят продавача или ти да нараниш продавача, за да нахраниш детето си. Е кое е зло и кое е добро? Ето малко информация по темата плюс някой сентенции. Който се ръководи от страх и прави добро, за да избегне злото, той не се ръководи от разума. Б. Спинозо От бодила излиза розата и от розата – бодилът. Еврейска Стореното зло напиши върху течаща вода, а доброто издълбай върху камък. Румънска

infinity1305 ти поставяш въпроса точно от гледната точка на влюбения. Но това са емоции и там не играе разума, а там, където не играе разума става лошо. Защото обективната оценка на нещата не са влияе от емоции и чувства, а от разума. Следователно, ако в действията не е имало нищо разумно, макар че извършителя да е намирал смисъл в тях, той не е постъпил добре, т.е. той е зъл. За това колкото и да са силни чувствата все пак трябва да се мисли трезво и да се разсъждава. Last roman няма как да не си прав имайки предвид всичко казано до сега.

Свестни учители винаги ще има. И нашия по история е повлиял не малко по това да се запaлим по история. Проблема е кой слуша. Защото в 95% от преподаването му беше насочено върху нас, т.е. седеше пред насия чин и ни обясняваше и вмъкваше доста интересни неща. Проблема беше, че времето е малко и ние малко допълнителна информация научавахме. Дори го държахме през междучасията да си говорим. Разбиrа се има и учители, които гледат просто как да мине номера и да изкарат колкото се може по бързо чеса и да се отърват от лудницата където работят. Медиите показват това което става и най много засяга нас зрителите. Аз не един път съм наблягал на това, че почти добра новина не се казва. Все убит, съден, откраднат и т.н., все лоши са новините. Какво хубаво да дават като деца се колят и убиват.

Не е лесен въпроса Както каза d@40 зависи от гледната точка. Ако трябва да убиеш един човек, за да спасиш 2 тогава какво решение ще вземеш и то добро или зло ще бъде? Като цяло понятията са за това дали един човек е постъпил правилно или не правилно. Но и там присъства същата дилема за противоположното понятие и от гледната точка. Може да се разгледа това понятие от една гледна точка и после от друга и тогава да се види за какво става дума. Дали дадено действие е било добро или зло. Да се тръгне още от замисъла, смисъла, начина на действие и последствията.

По него време какво ли не са праявили хората, за да бъдат запомнени. Дори пишат 450 книги УЧЕНИЕТО ЗА ДУШАТА ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА НА АБУ АЛИ ИБН СИНА (АВИЦЕНА)

УЧЕНИЕТО ЗА ДУШАТА ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА НА АБУ АЛИ ИБН СИНА (АВИЦЕНА)1 АНГЕЛ НИКОЛОВ По установена в историко-философската литература традиция, Абу Али Хюсейн ибн Абдуллах ибн Хасан ибн Али ибн Сина (980-1037) се числи към групата на най-близо стоящите до перипатетизма мислители в Средновековния Изток. Сам Авицена признава, че върху неговите философски възгледи повлиява трактата-коментар на Абу Наср ал-Фараби върху „Метафизика"-та на Аристотел. В началото, когато започва да чете един от основните философски трудове на Стагирита, Авицена не схваща смисъла на тази книга и едва след като се запознава с коментара на ал-Фараби той разбира Аристотеловата философия. Ибн Сина споделя: „Укрепнал в науките - логика, физика и математика, аз отново се обърнах към изучаването на метафизика и прочетох книгата „Метафизика", еднакво нищо в нея не разбрах и целта на автора й остана скрита от мен. Аз я препрочитах четиридесет пъти и я научих наизуст, но при все това така и не я разбрах, нито проследих целта й. В отчаяние аз си казах: „Това е книга, към разбирането на която няма път!" Но един ден следобед аз отидох на базара. Някакъв тьрговец-посредник държеше в ръка някаква книга и гръмогласно я хвалеше. Той я предложи на мен, но аз решително се отказах от нея, тъй като бях убеден, че от тази книга няма полза. Той ми каза: „Купи я от мен, аз ще ти я продам евтино, за три дирхама, от които се нуждае нейният собственик." И аз я купих. Оказа се, че това е съчинението на Абу Наср ал-Фараби, „За целите на книгата „Метафизика" ". Връщайки се вкъщи, аз веднага я прочетох и там на мен ми се откри целта на тази книга, която аз научих наизуст от началото до край. " Можем да кажем, че като цяло в учението за структурата на битието и знанието Ибн Сина се изявява като перипатетик. Но относно техния генезис, подобно на ал-Фараби, той прибягвало концепциите на неоплатонизма. При все, разбира се, че генезис и структура могат да бъдат отделени само в абстракция. Също така, не бива да се забравя, че Авицена живее и твори в една силно религиозна епоха. Това проличава и в убеждението на ислямския философ, че само чрез безмерното и задълбочено знание може да се намери действителният път към бога. От тук произлизат и названията на неговите два главни философски труда: „Книга за изцелението" (Китаб аш-Шифа) и „Книга за спасението" (Китаб ан-Наджат). В тези названия е заложена и етическата интенция на големия лекар от тази епоха, който се стреми да излекува не само тялото, но и душата на човека. Въпросите за живота (физиологическото съществуване) на човека, животните, растенията, а така също и за душата на човека, заемат значително място във философското творчество на Ибн Сина. Тези проблеми отрано занимават философа и учения естествоизпитател. Мюсюлманските теолози обяснявали органическия живот, душата, психологическите способности на човека конкретно чрез духовната сила - волята и желанията на бога. Ибн Сина заема в някои случаи друга позиция по тези въпроси. Според него животът е продукт в следствие на определен образ на съставно тяло. Той е, така да се каже, сказуемо подлежащо, т.е. резултат на определена хармония, съчетание на тези вещества, които образуват (съставят) дадено тяло. Така разбрана, хармонията се явява като своеобразна мяра на живота. Ибн Сина не може да допусне съществуването на психическа дейност и познавателна способност у човека, без да е наличен този естествен живот. Но заедно с него философът допуска и друго, нематериално начало - душата. Той, в духа на Аристотеловия хилеморфизъм превръща душата във форма, т.е. в създател на конкретното живо тяло. Пак в Аристотелов стил Ибн Сина разделя душата в три групи: растителна душа, която се представя като първата завършеност на естественото органическо тяло в тази рамка, в която то се размножава, расте и се храни; животинска душа, която се явява първата завършеност на естественото органическо тяло в тази рамка, в която то възприема единичното и извършва произволни движения; човешка душа, управляваща разумната дейност на човека." При така представените ни характеристики на отделните типове души от Авицена, бихме могли да обобщим, че растителната и животинска души са свързани с тялото и са свойствено присъщи на растенията, животните и човека. Третият вид душа е присъщ единствено на човека. Тя е свръхестествена, самостоятелна и помага на човека да познае абстрактното, общото и свръхестественото. Човешката душа притежава две способности - практическа и теоретическа. Практическата способност е свързана с двигателната активност на човека и осъществяването на действията, необходими в практическия живот. Теоретичната способност е индивидуалността, личностната характеристика на човека. По примера на ал-Кинди и ал-Фараби Авицена разслоява тази теоретична (интелектуална) способност у човека на четири нива. Най-низко е поставено intellectus materialis, който характеризира потенциалната зададеност при човека на възможността да учи и запомня; научавайки основните принципи на познанието и как да мисли правилно, човек достига до intellectus in habitu. Когато човекът успее сам да придобива знания и да осъществява самостоятелна интелектуална дейност, той достига до състояние на intellectus in actu. Последното върхово състояние, в което пророците пребивават по презумпцията на съвършената си природа е (intellectus adeptus), в което битийната Вселена се реализира вътре в човека и той става копие на интелигибилния свят. За разлика от мюсюлманските ортодокси, които смятат, че светът е препълнен с чудеса, продукт от безспирната творяща воля на бога, и е напълно непознаваем за човека, Ибн Сина напълно вярва в познавателните способности на човека и ценността на постигнатото познание. От една страна Авицена интерпретира душата като нематериална и вечна, независеща от тялото, а от друга отрича нейното възкресяване в задгробния живот. Той смята, че от гледна точка на религията възкресението може и да е вярно, но от страна на философията и логиката това твърдение няма основание и е лъжовно. Душата доминира над тялото и направлява неговите действия. Но заедно с това Ибн Сина говори за зависимостта на духа от тялото. В „Канон на лечебната наука" (Китаб ал-Канун филтибб) Ибн Сина обяснява ненормалните, болезнени явления в душата на човека с определени физически изменения в неговото тяло, преди всичко с повреждане и болки в мозъка му, в нервната му система. Пак там той обвързва познавателната способност, познавателните органи неразривно с мозъка. С помощта на мозъка човек усеща, мисли. Заедно с нематериалната душа, Авицена допуска и съществуването на дух, който той поставя понякога в зависимост от тялото и му го приписва като субстанциално присъщо, Ибн сина разглежда два вида познание - познание на общото, абстрактното, божественото и познание на частното, конкретното и светското. Първото познание човек осъществява посредством вече споменатия теоретичен разум и е характерно за вътрешните органи, а вторият вид се осъществява от външните органи на усещане и практическия разум. Авицена смята, че природата и материално-вещният свят са обективно зададени и техните качества са субективно ненатоварени. Човекът също е част от природата. Заобикалящата материална действителност афектира човешките органи за усещане и той чрез тях получава това или онова сведение за същността на възприеманото. За Ибн Сина в основата си знанието, която се получава от органите на усещането, дава правилна представа за обективно наличното. Но само едните чувствени данни не са достатъчни. Човекът извежда образи посредством паметта, въображението, мисленето, сравнението и разума. Ибн Сина различава в човека също така и пет външни и пет вътрешни органи на чувстване. Към последните се отнасят: общи, намиращи се в общото използване на чувствата; изобразяващи образа на предмета на чувството; предполагащи чувството; памет; мислене или въображение на чувственото. Изходен пункт за „вътрешните чувствания" се явява фундаментът, базиран от „външните органи" на чувстване (слух, обоняние и т.н.). Човекът както посредством външните, така също и посредством вътрешните познавателни органи и средства придобива дълбоки познания за обективния природен свят. Най-образно чрез петте вътрешни органи човек възприема по следния начин: с помощта на очите си вижда някакъв предмет; след това възприема външния му вид, образа на дадения предмет; след това го запаметява, възприема неговия смисъл, съхранява получените сведения за предмета и неговия смисъл; цялото събрано до този момент знание се анализира и човекът възприема всестранно наблюдавания предмет. В „Китабан-Наджад"Ибн Сина пояснява: „Когато той (човекът-бел.моя) види хищен звяр, неговото външно чувство възприема образа на този звяр и образът намира своето отражение в общото чувство, а изобразяващата сила запечатва в себе си. После предполагащата сила получава от този образ на звяра неговия частен смисъл, например: «Този звяр се явява опасен и е нужно да се отдалеча.» и т.н. Затова тези мисли се съхраняват в хранителницата (паметта-бел.моя). След това мисленето синтезира и анализира тези частни смиоли, създаващи (произвеждащи) тревожните образи, които въздействат на работните сили. На основание на всичко това, човекът отбранява себе си чрез бягство от звяра." Авицена смята, че човекът, за разлика от животните, притежава способността да познава универсалното, общото и абстрахирайки се от частното, конкретното, крайното, да прави общи изводи. Но понякога Ибн Сина приписва тази способност на някоя нематериална разсъдъчна душа (или разум), независещи от природния свят. Този разум, по думите на Ибн Сина, ръководи всичките дейности на човека, насочени към различаването на добро от зло, истина от лъжа. Ибн Сина се изказва нееднозначно и по въпроса за обобщаването на придобитото знание: от една страна се постига чрез действителността, конкретните чувствени данни, а от друга обобщението се постига посредством разума, чрез реалността и чувствените данни от „вътрешните органи". Авицена допуска съществуването на различни чудеса, вродени знания и дарби, така също той признава и наличието на някакъв „активен разум" в пространството, идея, която идва от платонизма. Ибн Сина пише: „Първият носител на телесната сила, душата, се явява тънко проникващо в порите духовно тяло, тяло, което не е нищо друго, освен дух, повече дори, разредената парообразна смес е свойствена за духа, така както гъстата смес - за определени органи. Духът има особена смес, тя е различна, доколкото за носенето на тази или онази сила духът се нуждае от съответстващата смес. Така както сместа, предизвестяваща гняв, не може да замени собствено сместа, предизвикваща желание и усещане; еднаквият образ на сместа, годна за зрителния дух, не е тъждествена със сместа, годна за двигателния дух... Първото действие на душата се заключава в работата на този орган, чрез посредството на когото силата на душата разпределя този дух по определените органи, а така също и в това, че този орган възниква първи и указва мястото на рождение на духа. Такъв орган се явява сърцето." Изключително важно е, когато се говори за Авицена, да се отбележи неговият похват, когато се отнася към философски въпроси да подхожда и като естествоизпитател, стремящ се да отговори на тези въпроси с помощта на медицината, биологията, логиката и други науки. Теоретико-познавателните въпроси не са занимавали Ибн Сина само във връзка с гносеологията или философията въобще. Чрез тях той се стреми да достигне една далечна цел, защото те са органично свързани с големите практико-социални въпроси на обществото в насочеността си към оздравяването на самата социална действителност. Ибн Сина е целял да премахне пътя към „глупавите и вредни качества". Той се е стремял към това никой човек чрез външна намеса да не проявява и да не експлоатира отрицателни качества и неприятни навици, а посредством това човекът да бъде освободен от опасността и отвътре да произведе такива унизителни качества. Ибн Сина се е занимавал и с други въпроси извън контекста на философията. Той придава голямо значение на земеделието и търговията и тяхното развитие. Не са малко и случаите, когато Авицена се е отнасял критически към официалното духовенство и държавната власт. В „Книга на изцеленията" по конкретен повод той пише, че владетелят, съставящ свод от закони, е длъжен да отчете нравствените особености на народа и неговите традиции, което подбужда към справедливост. Философското творчество на Авицена се явява своеобразен медиатор между античната гръцка философия и средновековната схоластика. Неговото учение за душата показва специфична форма на хуманизъм. С философията си Ибн Сина поставя нова епоха в средновековната арабска философия. Нито един мислител след него не съставя философски концепции за битието, за душата и т.н., без да постави като идеен корелат метафизиката на Авицена. БЕЛЕЖКИ: 1 В XII в. през еврейската форма на произношението на името Ибн Сина - Авен Сена, името се латинизира и става Авицена - получило широка разпространеност в Европа. От сп. Философия - бр 3 (ако не се лъжа)

Много бих искал да сложа и аз още от създаването на българската държава, но нямам 1 том. За сега ще продължа с втора българска държава, а по нататъка ще видим как ще се подредят нещата.

Няма да е зле шегата на страна Нямах предвид научна литература. Напротив от художествената много повече се научава. Говоря за държанието и научават какво е това чест, дълг, приятел, справедливост, добро, зло и всички порядки и норми които са нужни за изграждане на една личност. А след това когато разберат, че света е много по голям от махлата, града или каквата и да е тяхната представа за него. Ще разберат, че с много труд всичко могат да постигнат, но това трябва да се разбере с казване не става.

А родителите, които нямат време да погледнат децата си от работа? За мен въпроса се дели на две: 1. Самите родители са били не послушни, палави, побойници и т.н., като цяло на са мислили много за бъдещето си и са станали общи работници, таксиджии и прочие (с една дума "чукат камани"). 2. Родителите прекалено много обичат децата си, че до един момент губят контрол. Когато се провинят те бързо им прощават и децата започват с голямо самочувствие да вилнеят и да правят глупости. Как се очаква в тези два случея да има голям процент нормално развиващи се деца? Няма! Решенията също са две: 1. Трябва да се втълпи на човек още като е малък, че бъдещето е много важно и той трябва да се развива по един или друг начин. След като разбере, че четенето е хубаво и полезно, той от тама ще научи много неща. Следователно ще разбере как трябва да се държи и ще иска да бъде по добър от другия, а не по лош. Разбира се винаги има отайка, но ще бъде по малка. 2. Държавата да бъде по строга и да има големи санкции както за децата така и за родителите. Може да се измисли и други вариянти. Например: Имайки предвид, че повечето насилие се поражда в училище да няма държавни Ако родителите дават пари за образованието на децата си и при най малката грешка плащат луди пари така ще обърнат внимание на детето си, че повече няма да се повтори проблема. Всичко се струпва на децата. Като цяло системата спрямо тях и самите родители са проблема.

I. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ И УКРЕПВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (1185-1197)

Добре... Присъщо за САЩ Това оръжие има ли си име? Има ли някъде характеристика за оръжието? Да дадете малко, че да се образоваме повече. Няма ли опасност атумната бомба да засегне хората оборудващи и работещи с оръдието?

Браво! Много е хубаво човек да се убогати от тази културна страна особено и ние като християни. Много ти благодаря!

Теорията, че е отишъл доброволно на срещата определена от сената и знаейки за предстоящата му смърт се доказва от споменатия филм. Но нищо не знам за него. Ето материал от христомятията - http://bgnauka.com/view_his.php?id=75 Текста доказва, че той е знаел за заговора.

Тъй като той е знаел за заговора на сената и когато отива на срещата не е придружен с никаква охрана. Което доказва, че е знаел за предателството. След това като пристига в сената той бива нападнат от сенаторите и мисля, че главния заговорник е Брут, който се пада много близък или роднина на Цезар (вече не се сещам). Бива намушкан многократно с ножовете на предателите, но от самата суматоха и те се раняват един другиго. Цезар е бил болен от склероза или нещо подобно. Той на форума е обиждал както сената така и богатите римляни. И точно за това народа го е боготворял. Имало е моменти когато по време на форума е припадал. И е предпочел да бъде убит и по този начин да бъде помнен вовеки, от колкото да умре като обикновен император. Дори в смъртта си той гледа да е победител. И наистина така става. След това племенникът му взима властта и отмъщава на сената за стореното. Имаше един много хубав документален филм за това как бива убит Цезар и точно това там се разглеждаше много внимателно.

Ще те помоля kle4kar да използваш кирилизатора даден в правилата на форума. Браво за картата Прикачам я ...

Еее ти сега го приемаш грешно. Знам как се казва темата и знам, че няма мясно за сравнение с големите глобални портали и търсачки + софтуер, но аз не за това го сложих. Исках да покажа, че и в БГ може да се печели от ИТ, не да станеш милярдер, а да печелиш прилични пари. И да знам колко печелят изброените от теб фирми и ние няма как да ги стигнем, в България живеем

Инвестор.БГ с печалба от 34 хил. лв., приходите скачат три пъти А сега кажете, че българските фирми не печелят

Това е повече от успех! Имайки предвид, че партията е от година в политическия живот и е втора сила, ако въобще има първа. Толкова много симпатизанти има и се увеличават с времето. За мен те наистина спечелиха много на тези избори. Това за добро или лошо времето ще покаже.

Ами тогава да се надяваме, че ние няма да бъдем погълнати или смачкани. Нали за това се борим, за независимост и лидерство Но все пак си мисля, че ако западните сайтове погълнат местните то все може да дадът начин за развитие на други или поне партньорство със сайтове като нас. Ако това влизане ще доведе такива големи компании до поглъщането им, то какво остава за малкия и среден бизнес?

Това какво ще рече, да се страхуваме или да се радваме? Защото тогава къде сме тръгнали ние?

ДЖОН КАБОT ТЪРСИ ПРЕЗ ЛЕДОВЕТЕ НА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕРОЗАПАД ПЪТ КЪМ ИНДИЯ Истинското име на тоя мореплавател е Джовани Кабото.. Той е роден през 1451 година в Генуа и е като своя съгражданин Христофор Колумб италианец. Двадесетгодишен, по неизвестни причини се преселва във Венеция. Може би някоя венецианка го е привлякла в тоя град, защото тук скоро се оженва. Във Венеция се ражда първият му син Левис. Изглежда, че Джовани Кабото се занимава с търговия. Като венециански, търговец той пътува из източното Средиземно море и посещава Мека — най-големия пазар по това време между Изтока и Запада и междинна станция на керваните с подправки, които идат от Индия. В Мека Джовани Кабото дружи с разни търговци на подправки и слуша разказите им за страната на богатствата. Може би тука се ражда у него мисълта за едно пътуване до Индия. Мисъл, която по-късно узрява в решение! През 1474 година Кабото се преселва и установява в Лондон. Не се знае защо е направил това. Още със стъпването му на английския бряг островните власти започват да произнасят италианското име по своему, без неговата хубава звучност, и то става Джон Кабот. В Англия той живее не само в Лондон, а и в Бристол. В пристанищния град Бристол се ражда вторият му син Себастиан, а сетне и третият — Сантус. По това време в Англия кралят и неговите съветници, както и търговците и мореплавателите с любопитство следят по докладите на кралския посланик в Лисабон сведенията за усилията на португалците да достигнат Индия по пътя край Африка.