Rogi

Би било чудесно, ако някой може да картографира тези версии.

Да, не може ли някой да помогне, аз самия не знам как се правят виртуални карти. Аз ще ви дам други данни, като например блатото на югоизток от Лъка. На всички известни ми пътни карти го няма, но то си стои там от векове и със сигурност е пречка за удължаване на евентуален фронт в тази посока. Биберна е най-източния и най-високия баир от възвищенията зад Каблешково, които са продължение на Айтоската планина. От върха се вижда в ясно време до Бургас и Св. Влас. От Поморие също има добра гледка до Равда. Лично за мен, споменатото от хронистите - Анхиало, полето на Анхиало, кокали край река Ахелой, бягане по пясъка между Поморийското блато и морето, и преминаване на р. Ахелой за спасяване в Несебър, говорят само за едно поле на боя! А именно - по първите височинки на описаната от мен дъга, а след това придвижване на северозапад. Дали първоначално са опрели до р.Ахелой (при това построение наистина края на фланга ще е в устието), или в следствие на боя са достигнали по-нагоре до нея... това не мога да го кажа със сигурност. Не знам защо никой не си е дал труда да копае в тази местност. Не знам как гледа закона на самодейност в тази насока, но имам двама приятели с металотърсачи.

Драги Ресавски. Дори днес, за да стигнеш от Поморие до Медово (кръстопътя) трябва да минеш край Биберната. Не я изключваме.

Вчера се върнах от района. От Винзавода (където е бил лагера на ромеите) до чешмичката на Каменар са точно 6,5 км. по километража и по пътя. След чешмата (някой е махнал чучура тези дни) има бара и мост, зад тях започват възвишенията. Те са подковобразни, като издутата част е в Каменар, двете крила са съответно северно от Лъка и към края на Каблешково. На Биберната е бил щаба, там повече от 100 човека ще се бутат. Или с две думи: Ромеите тръгват сутринта от Черноморско злато, напредвайки към Медово. Фронт - 4-5км. Чак до р. Ахелой според мен първоначално, нито ромеите, нито българите опират, но с развитието на боя лека полека я доближават. Биберната не е обект, нито на атака, нито на отбрана, както казах е добра за наблюдение и координация, сама по себе си не струва. Важни са Медово и Александрово, там е кръстопътя на проходите (4 на брой, колко пъти да го повтарям). Дори ромейската армия да е на Несебърското поле, то българската пак ще пази този район.

Не само устието на Ахелой е кално, тя е такава почти до Медово, плюс това северния/източен бряг е с метър-два по-висок от срещуположния. За пиене българите ползват същата река, даже и за пикаене. В Анхиалското поле е пълно с извори, водата е минерална или минерализирана, с по-добри качества от тази на продваната банкянска (справка - моята помпа на село, сега си напълних 5 туби).

Кораби от 90 тона, дето газят метър и половина... ами няма такива, имам лодка 3 тона и гази точно 1,20.

Аз викам да спрем вече със споровете и да обобщим анкетата!?

Е, хайде нека са 50 минути, че иначе отиваме в националния по лека атлетика с тия 27-36 км/ч. ... Иначе за окомплектовката съм почти съгласен с една лека корекцийка - по мое време носехме "въшкарници" и те хич не бяха 500 гр. с "аксесоарите"... И каските ни не бяха толкова леки!

Всъщност беше над час, но просто искам да "начукам" каските на "цивилните" специалисти във форума. Норматива е около 50 минути, но без "екстрите" с противогаза и по равен терен. На баир може само да имитираш бягане, но не и да бягаш!

Rogi, разбирам всичко това много добре! вЕрвай ми!

Друго исках да ти обясня: нашите армии него ден ще се бият, разбираш ли? Такива сражения продължават с часове. По пет, по шест, по седем часа. А понякога с дни! По време на битката има невероятно движение и дислокации на отрядите. Сам виждаш - 4 км. фронтова линия. Това са огромни армии за времето си. Всеки гледа да си запази армията свежа, разбираш ли. Тя ще му трябва. Няма да я пусне на по 10-15 km. ей така и войниците тогава да започнат да се бият. Тези километри могат да бъдат изминати по време на самото сражение. Но, ако трябва да се изминават и преди него?

Въоръжението на тези люде е било към 20 kg. Лятото, обаче шлемовете и ризниците се нагряват. Много се нагряват. Ебава им се майката. Не е имало течен азот за охлаждане.

Знаеш ли какво е твоята част да стъпи в сражението 2 часа след като битката е започнала? Дотогава седиш прав, а слънцето грее ли, грее... Чак ризниците ще се стопят.

Ами някой "щастливец" имал късмета да оживее след като е участвал от началото на сражението до неговия край? В 30-35*С? Слънцето постоянно го е тормозело. Нямат сили да дишат...

Та затова ще ти задам и въпроса - след всичкото това изчанчване за въпросният ден в армията; след това оттам нататък участва ли в сражение?!? Или бяхте издъхнали? Знам как е... Вече ще ме разбереш със сигурност какво искам да ти кажа.

Всяка епоха си има своите специфики.

Драги графе!

Помня като бял ден едно марш на скок-че преди 20г. 15км за 60 минути, в зимната кал. За "почистване" на войската прецапахме една река, около 50см. дълбока, газихме я поне 3км. Всичко това на бегом, още повече с въшкарниците, което означава поне едно кило повече. След това имахме тактика, демек копаене на окоп, пак за норматив - 30мин. Кратка почивка и пак бягане 5км. с противогаз по черен път (да не се каляме). До това време бяхме "самоизсъхнали". После 4 часа огнева подготовка. Връщане на бърз ход в поделението - 5км. Чистене на оръжието и самите нас - 1 час. Как се чисти картечница след 1000 изстрела ще ти разкажа друг път. После малко лично време, вечеря и малко ракийка (нелегална). В 03 през ноща ставане по тревога и изнасяне на 15км., а после 3 денонощия в окопите.

Това е нормална програма в БНА.

Лятно време. Учение "Марица". Търчане с боеприпаси 6км. след танковете - барем с 12км/ч. Да, след подобно опражнение си с оплезен език, но за 20 мин. си готов за бой, както и ние за стрелба. При това носехме допълнителни муниции, което означава 40кг. на човек. За един войник, подобни упражнения са нищо! Запомни го най-сетне и да не спорим повече.

Виж, ако сега почна да твърдя, че даден войник измине 60км. и след това влезе в битка без да му треперят краката... тогава ще е глупаво. Но 20км. за маневри е нещо, което се практикува от всеки вужаващ себе си военен!

Глахад! Ако нямаш задача да ни провокираш, признай си невежеството! Ако пък е нещо, което ние не знаем, не се гаври с нас и кажи, защо си строил ромейската армия, в устието на р. Ахелой, ама северно от нея!?!?

Графе за мен българския лагер трябва да е бил някъде на северозапад от Биберните.Но пък ти сам го каза че между двата лагера трябва да е имало поне 10 км. разстояние.

И до ден днешен, дравидите от български произход спират караваните си в Медово и Александрово, за панаира в Каблешково! Това стига ли ти?

Носил ли си шлем, ризница, меч, копие на тридесет градуса пек? Тези войници трябва са със свежи сили, защото им предстои сражение. Няма луд, който да ги прати на 10-11 km. лагера си. Как да ти го обясня? Няма луд, който да ги пришпори със 6 km./h. Ще се мъкнат бавничко, като охлюви на 3-4 km. от лагера, ще заемат позиция и толкоз! Знаеш ли как се разгръща 60 000 армия? Всичкото това отнема време.

Така ли си изглеждал?

Както казва един модератор, който в армията е служил, той не се смее в църква!

Май повечето сте млади момчета, та да ви кажа какво носех аз, по време на тактически и други занятия.

1. Кубинки - 1,5кг.

2. Оръжие - минимум 4 кг.

3. Амуниции - 4 кг.

4. Нож и сапьорна лопата - 1кг.

5. Мешка с ядене и това онова - минимум 7-8 кг.

6. Противогаз с туба - 600гр.

7. Сухарка - 400гр.

8. Манерка - 1 кг.

9. Дрешки, колан, носачи, тиранти и прочее - 500гр.

10. Каска - 1бр. 400гр.

11. Бинокъл, визир, пистолет, или уред за нощно виждане - 3 кг., по избор.

12. Други глупотевини... квот се сетите, до 3 кг.

Колко станаха? Къде 30 кила, което е стандартното въоръжение на всеки войник от старата и новата ера. Марш на скок - 18 км. с целия багаж за 30-40 минути! Ако се наложи - 5км. с противогаз. Ако не сте пробвали... не се пробвайте да пишете!

Лятото си е келепир да бягаш със снаряжението. Бягаш и се потиш, ама като спреш има цигарки и други дребни удоволствия. Да бягаш пролетно или есенно време е кошмар, подгизналата почва се лепи по краката и ставаш на Урко! А освен това не говорим за бягане, а за бърз ход с подреждане. Аз съм виждал подход на 2400 войника и 40 танка в атака, плюс 50 бойни машини! Барем 3км преминавахме от колони в една линия. Така че... малко по-полека с разстоянията!

Човече, не се спори! За някои неща и понятие си нямаш! Ами чети повечко, де!

Ха сега де! Защо да чета за нещо, дето съм го пробвал на гърба си 2 години!?!?

Графееее... къде си служил и ако да - поне кашик ли си бил?

Ми нищо не са 10-15км. Виж, марш на скок от 30км, от които 1/3 с противогаз, пълно бойно снаряжение и картечница е кофти тръпка, ама се свиква.

Ако не сте служили в казарма... пак си кажете, ще ви разберем и ще обясним по научному, как стават тея работи!

Само да ви кажа, че 10-15км преход за един войник са нищо. Амам съвсем нищо!

Час, час и половина ускорено ходене.

Изпускате нещо важно! Никифор казва, че трябва да му поникнат крила. Тоест е обкръжен, а това не може да се случи с авари, славяни и жени. И в най-задръстения проход пак не може да стане.

Графе, може ли да те помоля нещо? Ако дръпнеш левия фланг на българите 2-3км на север, опрян до р. Ахелой, няма ли да е по-добре?

За другите. Биберната е уникален баир. От него спокойно и без бинокъл се виждя на юг до Бургас и на север до заведението от соца - ханската шатра. От Александрово и Медово тръгват 3 пътя. Към Дюлинския проход (укрепен е от време оно, но сега не ми се обяснява), към прохода Св. Влас - Обзор (също е укрепен) и през Руен към Айтос, тоест Айтоския проход. Три идеални пътя за бягане, ако нещата се закучат, и три евентуални пътя за нахлуване на ромеите. Ако те са в Несебър, то Симеон ще заеме първите два прохода и ще дебне оттам, или ще ги задуши до брега. Това обаче НЕ МОЖЕ да стане в Анхиалското (Поморийско) поле! Ако са в Несебър, то българите просто трябва да изровят един ров между реките и да играят табла на насипа. Пак казвам, ако не сте обикаляли района си кажете, графа поне си призна! Ако има запознати - нека си поговорим.

За да има кокали из Поморийско, най-вероятното, ако не и единствено място за битка, е това което посочваме - подножието на Биберната.

А, щях да забравя, р. Ахелой е от малкото реки в Черно море, която не е заустена, тоест или я пресичаш, било на мост, било с плуване или не я пресичаш. Бягството на 2 000 кавалеристи в Анхиало по пясъка е възможно само между блатата на Поморие и морето - наистина е тясно но е възможно, което още веднъж показва че ромеите са натикани в ъгълчето при устието. Има и друго - Лъв е повече зорлия за битката, защото при успех се връща и си слага короната. Симеон няма закъде да бърза и има една цел. Да не пропусне ромеите в Северна България. В района има само едно място, където е кръстопът на проходите към нея и това е с. Александрово. На 2км южно от него е най-високата могила в местността - Биберната.

Така по-ясно ли става?

Някой попита за разкопки? Нима не сте наясно що за стока са родните археолози!?!? Това да не ви е тракийска гробница за ограбване? От Ахелой какво ще откраднат. А по аналогия с други подобни, то тинята на Ахелой и Поморийското блато ще запазят отлично някои останки, ама кой да копае!? Ако някой във форума има металотърсач, му предлагам лятото да поровим, аз имам вила в Лъка, от мен квартирата и бялото поморийско винце, от него - лопатата!

Графе! Не вервах, ама е истина! Каква бира пиеш да те напоя?

А това: "Ударът, който Симеон нанася е бил не толкова заплануван (заради резервите), колкото удар на отчаянието." мислех аз да го напиша, макар и с други думи. Дали е бил отчаян или просто е искал да отслаби натиска, или пък всички тези фактори са повлияли... няма значение. Важен е резултата, а той е 3/0 срещу ромеите.

Между другото и в Бангладеш има много капитализъм и пълна свобода, която включва избора между това да пукнеш от глад, или да те удави мусона! Мхм...

А в Саудитска арабия пък е най-ларж, там краля го избират на референдум!

Ами така си помислих, все пак полето на боя и възможното построение на войските... мисля че постигнахме съгласие??? Даже и с википедията! Аз просто предложих линията да се премести 2-3км на север.

Предполагам е конница, защото конницата действа в обход или срещу друга конница. Това дето кавалеристите храбро прелитат през плътни фаланги го има само по филмите, ама то и последния такъв за Ал. Македонски го показваше на коня със стреме!

А източнице сочат, че ромеите са обходени, изненадани. Българска конница на левия фланг - това означава удар покрай Ахелой в южна посока, но тогава хрониста нямаше да види там купища кокали а нейде пред Анхиало. Пък и едва ли щеше да се постигне подобен разгром, просто ромеите щяха да се дръпнат към крепостта, стенявайки линията на отбраната значително и тогава нашите конници пак щяха да пасуват. За нездравото любопитство... ами на два пъти пиша, че ромейската кавалерия е на техния десен фланг. При добро развитие на нещата тя е щяла с лекота да пререже пътищата на Симеон на север и да го обкръжи. Терена там го позволява. Имаме и косвено доказателство, а именно, че Лъв се спасява в Месемврия. Като генерал едва ли се е бъхтал на предната линия с копие, по-скоро е бил сред ударната кавалерийска колона и след разгрома се спасява през реката, както и други. С кон по-лесно може да преминеш р. Ахелой, пък и все си мисля, че е имало мост там, на мястото на сегашния. Ако Лъв е бил на друго място, то би избягал в Поморие, където е лагера му и корабите, но той се спасява в Несебър, т.е. между него и Поморие стои преграда - вражески сили. И последно - прочетох нейде, че една малка конна част се спасява в Поморие именно по пясъка между Поморийското блато и морето, което пак слага ромейската кавалерия на десния фланг.

Не знам защо нашите не копаят там, но пък имам доста наум за родните археолози-иманяри! Блатата и тинята на Ахелой биха запазили доста добре някои останки, не мислите ли?

Не ги мислете корейците, ами погледнете какво е в свободна капиталистическа Сомалия! Там живеят много свобдни хора - ако искат ядът, ако искат - не ядът! И наистина са свободни - могат да правят каквото си поискат. Толкова свобода има там, че даже нямат нужда от правителство. И всичко е на пазарен принцип. В смисъл, че парите определят всичко. Ако поискаш (и имаш пари) може да си купиш цяла Сомалия, барабар със съмалийците! Не ви ли харесва?

Радвам се, че дори и бавно, със скоростта на отстъпващи пехотинци стигаме до единомислие!

Графе, аз вчера оправих укипедията с "югозападните височини", като оставих само западни, т.е. високата Биберна. А ако сме съгласни, че това е командния пукт на Симеон, каква е логиката той да ходи до устието? И освен това забравяте за блатото южно от Лъка, а то си съществува до ден днешен, пътя минава отгоре му, но това е със съвременните технологии, плюс това е леко обезводнено заради рудника източно от пътя. Но тогава си е било истинско блато. Затова предполагаемото място на сблъсък: наклона на терена около километър източно от Лъка - Каменар и горния край на Поморийското блато, е реален и отговаря на фронт 4 км. След това ромеите настъпват право на север с цел овладяване на Биберна и обход на подвижните части към Медово - Александрово, за да отрежат пътищата на българите за отстъпление, затова десния ромейски фланг стига до реката, или с други се поразтегля вдясно. Съгласен съм да изтегля обхода от Рудник, въпреки че не е невъзможено, но пътя от района на Дъбник до висотата над Лъка, или малко източно от нея е 5-6 км по долинките, които са разположени север-юг. А това не е нищо за кон с ездач, освен ако никога не сте яздили де... Това е идеално разстояние за да може в началото конете да загреят в тръс и да се подредят кавалерийските колони и в последния километър да напреднат в галоп и то (забележете) разгърнати в строй "лава"! Възвишаването на терена северно и североизточно ч/у Лъка и Каблешково е точното място за подобна атака. А за да не бъде спряна, то линията на битката вече е била около Каблешково и течението на Ахелой в този момент.

resavsky

Източника казва за бели кости край реката и морето. Ако източника не е запознат с местността, може и да бърка морето с Поморийското блато - сега солници, но може и да е в ъгъла, между устието и северния край на блатото, ако са били натъпкани там, логично е да имало доста черепи.

Основното поле е на север непосредствено по възвишенията южно от Каблешково, като битката се е движила бавно на север, досами командната височина над града. Контраатаката е започнала някъде северно от Лъка, там също е високо над Анхиалското поле и атакуващите могат да се прикрият до последния момент.

КГ - съгласен!

Може ли да направим кратко резюме?

По всяка вероятност, добрите църковни отци-изповедници, са анкетирали някой оцелял офицер при съставяне на хрониките си. Оттук идват първите противоречия за кампанията, защото офицера трябва да разкаже правдоподобно за цялата работа, а той едва ли го е сторил, бидейки участник в една завършила срамно за него и ромеите война. Неговия разказ приблизително би изглеждал така:

Бях в армията, която се събра в Маркели за войната с българите - тези гадни кожогризци. Бяхме сума ти народ - стратиоти от 3-4 теми. На бой бяха дошли повечето гвардейци на императора, много генерали (стратези), разни царедворци и даже престолонаследника. Аз командвах (n) турма. Императора и съветниците му казваха, че ще спечелим лесно и ще падне голяма плячка, та поради това бяха помъкнали много дрипльовци, въоръжени с каквото им падне, от които надали щеше да има голяма полза във войната. След цяла неделя обичайни неразборий в лагера, най-накрая тръгнахме с форсиран марше през Ришкия проход. Според по-големите началници и разузнаването, проклетите българи са хванати неподготвени, защото лично вожда им - езичника Крум проводил пратеници за мир при нашия император, даже и аз ги видях. При преминаването на прохода не видяхме жива душа, местните се бяха изпокрили в планините. След ден на усилен марши ни посрещна някаква елитна тяхна част. (тука вие сте с цифрите, а на въпроса на монасите що значи елитна нашия турмарх отговаря неясно) Ние ги попиляхме (красноречив жест с показване на мускула), а подир това стана сражение с други българи (какви и как вече го обсъдихме, без да стигнем категоричен извод), които също гризнаха летвата (отново показване на мускула). След това превзехме тяхно укрепено селище, викат му аул, където имаше резиденция на вожда им. Намерихме богата плячка, храни и пиене на корем, та си починахме добре от похода и битките. През това време драги отци, ставаха едни немного хубави работи, нали разбирате, не съвсем по християнски, но аз не участвах в това. Какви ли? Ами той императора нещо превъртя и с другите прошляци почнаха да измъчват цивилните. Колеха ги за кеф, режеха ги живи, даце и старци измъчваха със селскостопански инвентар... бе простотии ако ме питате, ма пак да кажа, аз такива неща не съм вършил. Отново дойдоха хората на оня Крум и според един приятел от щаба, били рекли на нашия да си ходим, демек нямало да ни търси гарез за издевателствата, но ако не ще мира, ще яде секира. Пак според моя приятел обаче, нещата не отивали на добре, разузнаването нямало представа какво става, освен че се мъти нещо недобро за нашата християнска войска. А пък Никифор, тоя нечестивец, нали знаете отче, взе съвсем да се държи лошо с нас, едни другари се осмелиха да попитат за заплати, че и премиални, зер толкова злато набарахме в резиденцията. Тогаз иконобореца, трижди проклет да е, заповяда да им отрежат ушите и други гадости. Оттогаз нашите войскари престанаха да роптаят открито, но под сурдинка сипеха люти клетви... бе въобще дисциплината падна. След една неделя тръгнахме обратно, но 3 дни сменяхме посоката, без да знам защо. Достигнахме Балкана, но се движехме по друг път, от тоя дето нахлухме. Май отивахме към Върбишкия проход, едно злачно и проклето място. Най-сетне почнаха да ни нападат изневиделица, малки удари по фуражирите и изостанали наши, но бяха много неприятни. Тези дето оцеляваха викаха, че ги нападали разни варвари - славяни, даже авари, Господ знае откъде са дошли тия. Едни новобранци говореха за въоръжени жени, ама аз викам, че на страха очите са големи.

Заради засадите може би, отново правехме маневри по насечената местност и се създаде впечатление, че не знаем къде е противника и се мъчим напразно да го намерим за бой. Излишно е да казвам, че духа падна още повече, появиха се дезертьори от бедняците и даже някои стратиоти. Последния ден станувахме на едно отвратително място - влажно, около нас имаше враждебни височини, на които после разбрахме се таили противници. Имаше една кална река - неголяма ама с много тиня, да те е страх да нагазиш дори вода да налееш. Легнахме да почиваме със свити сърца и никой не можа да спи от тревоги и от врявата която вдигаха нашите врагове по баирите. Моя човек от щаба дойде за малко да пийнем по винце, а той донесе малко козе сирене. Докато говорехме разказа, че алчния император вече бил уплашен и казал: "патки да бяхме не мож прехвръкнем през тези височини". На мен от тая новина не ми стана въобще добре и почнах да се моля за спасението ни. Призори стана страшната битка. Преди да изгрее слънцето, сякаш ада се стовари върху нас. Отвратителни изчадия с ужасни крясаци ни връхлетяха от вси страни. Хвърляха върху нас горящи стрели и главни, прииждаха отсякъде, даже ми се стори, че някои се бяха промъкнали в самия лагер и там носеха смърт от мечове и копия на нашите. Строих набърже турмата, всички бяхме обзети от страх. Никой не идваше да даде заповеди, навсякъде се щураха обезумели ромеи, неколцина от моите бяха повалени от стрели. В един миг дотърчаха няколко други турми, ескадрони и банди, засилени на юг на пробив. Между тях мернах приятели си, който ми изкрещя да ги последвам, което сторих с най-голяма скорост Не знам колко време бягахме, падахме и се спъвахме, но заревото и рева на боя останаха малко назад. Стрелите все още се сипеха но по-нарядко. По едно време отпред се разнесоха крясъци и настана още по-голяма суматоха. Мернах и Ставраки, едвам се държеше на коня, крепяха го двама офицери кавалеристи. Отзад се надигна страшен шум от врагове или дяволи и ние се втурнахме ужасени напред, като се газехме един друг. Докато бягах прескочих някаква съборена дървена ограда на насип и едвам не се пребих в рова отвъд нея. Мнозина другари нямаха този късмет. После увлечен от тълпата представляваща сега славната армия бягахме много стадии, може би цяло денонощие, докато достигнем Меркели, капнали и изпоранени. Другото вече го знаете отче...

Хареса ли ви?

Защо хронистът изрично е отбелязал че тази 30 000 бъгарска армия е "изцяло желязо".Явно му е направило сериозно впечатление.

По всяка вероятност, на хронистите в Истамбул тези 30 000 са им се видели, като орките на Саруман от Исенгард?!

Монти!

Познанията за Ромейската армия (за Римската не си толкова напред, за разлика от Ласт Роман- така е по-добре ) не опосредстват знанията ти за Българската войска. Ама никак!

По твоята логика, кавхан Исбул заедно с няколко диверсанта, с познания по гръцки и каменоделство, след построяването на поредната чешмичка в Шуменско, тихомълком отиват до Солун, изчукват един надпис набърже и.... беж лиске да бягаме обратно в Балкана, да правим засади!!! Ти на колко ракийки ги пишеш тея работи? Аз също уважавам етиловия алкохол, но в разумни количества. и така също

Уважаеми графе! Ние с теб сме малко, като ученици преписващи един от друг на изпит! Моля те, преди да пишеш, да помислиш известно време? В уикито (дето си редактирал) например пише: Височините югозападно от устието на р. Ахелой. Ако изобщо си ходил по онзи край, ще сетиш, че единствените възможни такива са тези на Сиври баир, по пътя Бургас - Айтос. Толкоз за "правдоподобността" на Википедия! По същия начин, ако приемем, че битката е по линията Каменар - устието на р. Ахелой, то последствията биха били следните: Атаката срещу българите (източниците казват за ромейска, а не българска) ще да е била атака срещу български войски, отстоящи на 4 км от крепостта Поморие, или на километър - два от лагера на ромеите. Това как го мислиш!? А разстоянието м/у Каменар и Лъка с какво е защитено? И дори да е станало такова билейско чудо, то трябва да включва и сериозно късогледство във всички ромеи през този ден, за да не видят от минимум 2км напредващата деснофлангова атака на българската войска. И дори и това чудо да бе станало, то любимия ти източник нямаше да говори за кокали край реката и морето, по простата причина, че морето е зад устието и зад Поморийското блато!

Ако пък преместиш с 2 км. линията очертана от теб на север и я дръпнеш отляво с 1км., а в дясно я извиещ край реката... мисля, че крайния резултат с черепите край реката и ъгълчето между нея, морето и блатото е подходящ финал на битката. Така и българската кавалерия връхлитаща северно от Лъка и Рудник може да постигне изненада, и то за 5-10 минути. Даже ти предлагам лятото, живи и здрави, да изпием по една бира в английската бирария на Лъка и да те поразходя из района (с кола, че там змиите са като кадаиф) и да се увериш сам!

На любителите на конните спортове предлагам да посетят най-близката конна база и тогава пак да си говорим тука. За това какво може един ездитен кон и какво не.

Сър Галахаде...

Прости ме, но си мисля, че и ти не си обикалял по тези краища, затова излагаш тезата така! Познах ли?

От последното по темата, разбрах само, че във форума си имаме "исти" фанариот! Друго не успях да схвана, сигур щот съм тъп гявол!

И да не излезе само заяждане, да попитам, след като Ромея води войни с България с лека ръка и 1/4 от наборите, как така писмените български паметници показват/подсказват друго?

Защо Исбул ще си сложи надписа баш в центъра на темата Струма!? Защо Крум ще си оставя колоната в Хамбарли, покрай Адрианопол? Откъде накъде Омуртаг ще осее с паметниците си цялата пригранична зона на проходите, вместо да конструира засади, за да се справи със славната ромийска армия? И да, Тервел не се омотал досами Константинопол, не е е свалял и качвал императори, само защото го е било страх да влезе в бой на открито! И всички след него. Да, невинаги са имали успех, но общия брой победи превишава значително пораженията. Но както разбирам, българите са го карали на засади, гол ентусиазъм без въоръжение и тук-таме някоя валкирия в българска носия! Машшаалах и евала!

Забравих да спомена за ромийската кавалерия. Според мен (а защо нашите археолози не копаят там) тя се намира зад пехотата на десния фланг, сгъчкана в колони близо до реката, като очаква пробива в дясно, за да може да се разгърне в равнината източно от Медово и да помете всичко по пътя си между реките Ахелой и Хаджиевска, чак до Бата и Страцин. Така бързо би прерязала 3 от 4те "клона" на българската армия, като й остави само пътя към Айтос, южно от възвишенията на Каблешково, ако разбира преди това ромейската пехота не я довърши. Както казах, тактически е грамотно и при успех българите са щели да претърпят също грандиозно поражение.