Пенчо Бойчев

Промяната на скоростта на въртене на тяло и скоростта на движение на сателит става много бавно, за милиони години и ние не можем да го наблюдаваме. Не знам каква формула искаш да ти напиша. Но ще ти напиша формула за връзка между орбитална скорост и нарастване масата на орбитална система. V0’ / K 1/3=V0K Откъсване на планета или сателит винаги става от екватора, защото там скоростта на движение е най-голяма, особено в миналото е била достатъчна за отделяне на сателити. Орбиталната скорост на сателита в момента на откъсване е равна на скоростта на точка от екватора. Скоростта V0 е равна на орбиталната скорост сега.0` е първа космическа скорост на родителското (централно) тяло в настоящия момент. K e коефициент на масов растеж на цялата система с космически прах. Всяко небесно тяло се приема като материална точка и нарастването на масата е еднакво в проценти за всички тела. От закона се вижда, че нарастването на масата води до увеличаване разстоянието между централно тяло и сателит на трета степен. От скоростите сега може да се изчисли колко пъти е нарастнала масата на системата (К пъти). От момента на отделяне на Земята до сега масата и` е нарастнала 7,5 пъти, а на Луната от Земята - 4,7 пъти. Следователно, ако не съществуваше връзка между скоростта на въртене на централното тяло и сателитите, щеше да се получи разминаване между скоростите. Примерно някоя планета да се движи орбитално по-бързо от въртене на Слънцето. Обаче, НИКЪДЕ до сега астрономите не са открили диспропорция между скоростта на въртене на централно тяло и скоростта на сателитите. Това трябва да ти говори нещо.

През 1991 г. българинът Иван Манев и американецът Ричард Милс провеждат следния експеримент с хелиевонеонов лазер: Поставен е лазерът неподвижно в направление изток-запад. На 50 метра разстояние има екран. Пуска се електронен лъч, който се отбелязва на екрана на всеки час. За 24 часа лъчът описва елипса. Отношението на малката ос към голямата ос на елипсата дава 0,4, колкто е синус от 23 градуса. Този експеримент доказва наличие на етерен вятър в резултат от наклона на земната ос, въртенето на Земята и слънчевия вятър. Скоростта на слънчевия вятър в едната половина на деня се прибавя, а в другата половина на денонощието се изважда относно направлението на светлинния лъч. Следователно наличие на етерен вятър може да се смята за доказано, а Терията на относителността да заеме подобаващо място в историята. Днес всеки може да проведе и провери този опит, дори с детски лазер. Поздрави на спорещите П.Б.

Предполагам че може, но самата теория не е съвсем ясна. Има ли я някъде публикувана, където да може да се прочете? Защото информацията представлява само нахвърляни идеи, без строга систематизация и доказателства. Аз разполагам с готов материал за земното магнитно поле и съответни схеми, но не знам защо схемите не излизат в този формат. Поздрави П.

Земята притежава три магнитни полета. Първото, външно магнитно поле наричам собствено. То е рзултат от равномерно падане към Земята на етерни частици от космоса, които в резултат на въртене на Земята се отразяват в насочен в екваториалната област поток. Потокът съ разшиява и забавя, след което започва да излива встрани от екватора и да се завръща към двата полюса. Може да се даде следното определение за собствено магнитно поле:Промяната на магнитните характеристики (магнитни силови линии) на отразен етер, спрямо тези на падащ космичен етер, по отношение на направление, плътност и интензитет, наричаме планетарно магнитно поле. Второто магнитно поле на Земята е на земното ядро, разположено в кухината на Земята. То е копие на външното магнитно поле, но няма връзка с него. Тези две полета не се регистрират с компас, защото действуват перпендикулярно на земната повърхност. Те представляват поток от свободни електрони. Третото магнитно поле е резултат от слънчевия вятър. Този поток обдухва Земята на няколко стотин километра височина от север към юг. Получава се етерно натрупване на частици с форма н чувал около южния полюс и повишено статично налягане. В резултат на гравитационни сили и повишено налягане, от юг към север се движи обратен етерен поток, който облива поърхността на Земята. Това движение се регистрира с компас. То създава океанското течение Гълфстрий и по погрешка се нарича земно магнитно поле. Аз го наричам принудително земно магнитно поле. Както се вижда, земните магнитни полета нямат нищо общо с токовете в ядрото.

В теорията за електричната вселена има прекалено много истина. Толкова много, че множество консерватори не са в състояние да я асимилират и затова я отхвърлят. Не съм запознат в детайли, за да твърдя че всичко е вярно, но е факт, че съвременната физика се намира в дълбока криза. И всички основни теории трябва да се преразгледат от гледна точка на електромагнетизма. Специално за квантовата теория мога да кажа, че е една от малкото теории, които уважавам. За теорията на електромагнетизма на Максуел да не говорим - той е недостижим гений. Не случайно Макс Планк и особено Нилс Бор са били в конфликт със смешната Теория на относителност и с Айнщайн, който забърка кашите във физиката през ХХ век. В квантовата теория всичко си е на мястото - фотонът си има маса и импулс, и енергията на фотона обяснява пренасянето на енергия. Но както се казва, Слънцето и без петел ще изгрее. Поздрави

Прочетох субтитрите и видях, че тематиката е твърде интересна. Дошло е времето физиката да се върне в нормалното си русло, откъдето беше извадена и изпратена в глуха линия в продължение на цял век от Теорията на относителността на Айнщайн. Теорията засягаа много проблеми и е доста обширна. Затова смятам, че трябва да се раздели на няколко подтеми, които могат да се коментират и дискутират. 1/ На първо място трябва да се върне ролята на етера като полуматериална среда на разпространение на електромагнитни и гравитационни вълни и като активна действуваща сила, предавана от едно тяло към друго тяло. 2/ Трябва да се ревизира закона за гравитация на Нютон и неговата производна от ОТО на Айнщайн, като се добави отблъскващата центробежна сила на магнитното поле върху сателита, уравновесяваща гравитационната сила. 351 00:30:37,823 --> 00:30:41,463 Магнитната сила срещу гравитационната сила 3/ Да се ревизира енергетиката на Слънцето и звездите, с отпадане измислиците за термоядрен синтез. 418 00:36:01,812 --> 00:36:05,575 Енергията, която получаваме, получаваме от галактиката, 419 00:36:05,681 --> 00:36:09,591 а Слънцето само фокусира тази енергия. 4/ Да се преразгледа строежа и химическия състав на Слънцето, както и температурата върху твърдата му повърхност. 452 00:38:42,078 --> 00:38:47,479 Едно нещо в Слънцето, което не може да се обясни със стандартния модел, 453 00:38:47,596 --> 00:38:49,105 са слънчевите петна. 454 00:38:49,234 --> 00:38:54,588 Най-същественото при тях е, че центърът им е тъмен. 470 00:40:03,059 --> 00:40:05,213 Астрофизиците твърдят, 471 00:40:05,319 --> 00:40:10,338 че моделът на слънчевия синтез е бил изпробван в лаборатория, 472 00:40:10,458 --> 00:40:13,053 но това няма нищо общо с истината 5/ Да се преразгледат химическия състав, електрическия заряд и причините за движение на кометите, причините за образуване на кометни опашки 562 00:47:05,052 --> 00:47:08,322 С други думи, разликата между астероида и кометата е много малка, 604 00:50:15,574 --> 00:50:21,835 Електрическият модел е бил задвижен от твърдението на Великовски, 605 00:50:21,917 --> 00:50:25,400 че в Слънчевата система има електромагнитни сили, 606 00:50:25,550 --> 00:50:27,758 които трябва да се вземат предвид. 6/ Съвременната наука още не е дала задоволителен отговор как се образуват дъждовните облаци на небето. Известно е на всички, че водните пари са по-тежки от въздуха. Каква сила издига водните пари на повече от 2000 метра? Поздрави П.

Няма разлика на взаимодействие между свободно падане и ускоряваща се кабина, между гравитачна и тегловна маса. Принципът на еквивалентност е изкуствено измислен, поради липса на обяснение на гравитацията. Разглеждането зависи единствено от гледната точка на наблюдателя. Ако кабината извършва свободно падане, за наблюдател вътре изглежда като безтегловност. За наблюдател от Земята движението е ускорително. И в двата случая има взаимодействие между етерни частици и твърдо тяло. В единия случай етерното налягане ускорява еднакво пътника и кабината и се възприема като безтегловност, в другия случай се възприема като ускорително движение. Ако приемем етерното налягане за неподвижно, а тялото се движи, наричаме движението инерционно. Ако приемем Земята за неподвижна, етерното движение и налягане създава тегло. Не може да се изкривява пространството, има само криво мислене.

Магнитното поле на Марс е различно от земното, затова и гравитационнят коефициент ще има друга стойност. Не говорим за тегло, а за маса. Ако под природа разбираш земната повърхност, съм съгласен, но не и на друга планета.

Ако на някого му падне ябълка върху главата, няма да стане по-умен от това - виждаме примера с Нютон, не е станал по-умен от Кеплер. Не всички опити да се екранира гравитацията са неуспешни. Аз съм направил серия от експерименти, с които доказвам, че един хомогенен паралелепипед или цилиндър тежи повече в изправено положение, отколкото в легнало положение. Това го доказвам математически и след това експериментално с аналитична електонна везна. Само че разликата се получава в десетохилядни от грама. С удоволствие ще прочета твоята хипотеза, стига да ми посочиш адрес или сайт, за да намеря и посоча грешките ти. Защото гравитони няма, няма тежка и инерционна маса - тя е само една. Досега не съм срещнал достатъчно компетентен учен или какъвто и да е човек, който да разбира гравитацията. Ще се радвам ти да си първият, но силно се съмнявам. Има антигравитация и левитация.

За нещо, което е засекретено, няма да намериш доказателства. Но информация за кухата Земя можеш да намериш, стига да имаш желание да търсиш. Доказателства ще получиш догодина, когато премине Нибиру. Това твърдение не е хипотеза, нито е моя, нито се опитвам да я доказвам. Това е самата истина и времето ще я докаже.

При Юпитер положението е подобно, но не е същото. По мои изчисления твърдата част на Юпитер има радиус 40 хиляди километра. Благодарение на излъчването на тъмното слънце Немезида, Юпитер получава повече енергия директно от нея, отколкото от Слънцето. Газовата обвивка на Юпитер (на Сатурн положението е подобно)запазва повърхността от загуба на топлина и охлаждане. Отражението на етерни частици от твърдата повърхност предизвиква светене - флуоресценция. Така твърдата сфера е по-светла, отколкото албедото на газовата обвивка. Завръщането на етерни частици от магнитното поле на Юпитер от екватора към двата полюса създава мощни циклони. В центъра на циклоните се получават отвори в газовата обвивка, откъдето прониква светлина (сияние). На Земята отворите са на твърдата черупка, а на Юпитер - на газовата обвивка. След няколко хиляди години черупката на Земята ще се разтвори и превърне в газова обвивка, а размерът на Земята ще се увеличи 10 пъти. Тогава тя ще заприлича на Юпитер. Масата на земната черупка изчислявам на 3,74.1024 кг, а на ядрото - 2,22.1024 кг. Дебелината на черупката е около 1000 км, а радиусът на ядрото е около 3900 км. Плътността на земното ядро е 9000 кг/м3, а на черупката - 6300 кг/м3. Вътрешното магнитно поле на ядрото е подобно на външното и със силата на отблъскване осъществява съосие на черупката и ядрото. Поздрави П.

И тук грешиш scaner, зная, че центробежната сила е проп. на разстоянието и скоростта на орбитално движение. Обаче скоростта на орбитално движение зависи от скоростта на въртене на централното тяло. Именно магнитното поле на централното тяло определя скорстта на сателита. Ако по някаква причина се увеличи скоростта на въртене на ц. тяло, то с известно закъснение ще се увеличи скоростта на сателита и обратно - ако се намали въртенето, ще се намали и орбиталната скорост. Това и сега се наблюдава при елиптично движение.

Вярно е, но само на Земята. На Марс този коефициент е друг, на Венера съвсем друг и т.н. За това казвам, че гравитационна константа не ъществува.

Завършил съм Технически университет в София, макар че това не е важно. Това, което твърдиш, не е вярно. Само при кръгово движение двете сили са равни във всеки момент. При елиптично движение с по-голям радиус (например перихелий) силата на привличане е по-голяма от центробежната сила. При минимален орбитален радиус (например ахелий) силата на отблъскване е по-голяма от силата на привличане. Тези разлики причиняват устойчиво движение по елипса, което е много бавно затихващо, стремящо се към окръжност.

Масата на Марс е 4 пъти по-голяма от изчислената по Нютоновия закон - 2,58.1024, масата на Юпитер е два пъти по-голяма, на Сатурн е девет пъти по-голяма и.т.н. Плътността ма Марс е три пъти по-голяма от земната. Дори масата на Плутон е по-голяма от земната маса, а не само 0.024 от земната маса. Плутон има най-висока плътност - 1 тон/литър обем

Аз вече отговорих на въпроса - защото земните отвори, през които се вижда бътрешното слънце се намират на полюсите, а не на екватора. Който не вярва, да иде да провери.

Не е трудно да се обори Теорията на относителността, трудно е да се намери някой, който иска да чуе за това. Сериозните учени никога не са приемали за истина твърденията на Айнщайн и продължават да работят в лабораториите си, като някои са много напред. Намерете клип със запис на Стан Дейо (Stan Deyo), който е работил в секретни секции, свързани с антигравитацията и разкрива някои неща. Има блог на Ангел Кафазов - Знаеш ли какво е гравитация? Американците са наясно, че Теорията на относителността е напълно фалшива, но има някакви политически интереси, поради които не разкриват истината. Нещо повече, аз зная, че гравитацията на Луната е около 250 пъти по-слаба от земната, а не само шест пъти, американците също го знаят, но не го съобщават.

Уважаеми г-н last roman, Аз не хвърлям хипотези, а отговарям на въпроси и предизвикателства. Недоказана хипотеза е Теорията на относителността, в науката физика и досега липсва теория за гравитацията, докато писания от Библията за потопа, за изместване на полюсите са доказани неща от историята. Просто в миналото и в близкото бъдеще науката и езотеричните науки са били едно цяло. Сега са разделени, но отново е започнал процес на обединение. Вие се страхувате, да не би някой да Ви обвини в религиозност. Аз не говоря за религия, но уважавам писанията в Библията наравно с научните открития. Понеже не сте запознат с езотеричните науки, смятате че те са едно и също с религията и попските писания, но далеч не е така. Окултната наука е много по-напред от т.н. академична наука. Няма гений в света, който да не е вярвал в Бога, защото знанията и талантите се дават от Бога. Също почти няма Нобелов зауреат, който не е вярвал в Бога. Може да има изключение, ако Нобеловата награда е дадена по погрешка или по политически причини. Посочете ми един гений, който не е вярвал в Бога - няма такъв. Някои хора, нямам в предвид лично Вас, се гордеят с невежеството си в области като астрология и езотерични науки, а би трябвало да се срамуват или поне да не оспорват неща, които не познават. Аз имам блог и там пиша статии за неща, които смятам, че са на друга тематика и не са подходящи за БГНаука. Но това не значи, че трябва да се ограничавам и съобразявам и в отговори и коментарии с мнението на хора, които не желаят да чуят истината за тези неща, само защото отговорът не им се харесва или липсва в остарелите учебници.

Прочети малко Библията, Нострадамус и ще разбереш за какво става дума. Хората, които са писали тези неща са били по-учени от днешните учени. Всичко си има физично обяснение, причина и следствие. Знаеш ли, че преди 60 хиляди години на Земята е имало многократно по-развита цивилизация от нашата - с летателни апарати и космически кораби? Замислял ли си се, как се прави изместване на полюсите? Как са вдигани блокове по 2000 тона за пирамидите, които днешната техника не може да постигне? Как се потопява един континент, а се издига друг? Какво причинява потопите и климатичните промени и т.н.? Колко от днешните теории за гравитацията, за образуване на Вселената, закони за термодинамиката, за образуване на планети и звезди, за химическия състав на звездите, за образуване на планини и континенти - са верни ? Нито една от тези теории не е вярна!

При орбитално движение не може да има разлика между двете сили. Възможно е временно едната да преобладава, после другата - при елиптично движение. Центробежната сила, обаче съвсем не е фиктивна сила. Тя е напълно реална сила, произлизаща от централното тяло и насочена към сателита. Това всящност е налягане на магнитното поле. А то зависи само от масата и скоростта на въртене на централното тяло. Нютон не е взел в предвид скоростта на въртене и е допуснал грешката да нарече един обикновен коефициент гравитационна константа. Тази грешка не е забелязана от Айнщайн, поради липса на теоретично обяснение на гравитацията и той я повтаря, доверявайки се на Нютон.

Защото очаквам през 2011 г. да премине Нибиру и да предизвика катаклизми в цялата Слънчева система. Трябваше всичко да започне през 1999 г., но 10 години се отлагаше. Сега световната криза се задълбочава и се усеща, че наближава. Влиянието на слънчевото магнитно поле се намалява върху Земята, Гълфстрийм отслабва, озоновите дупки намаляват, глобалното затопляне също се дължи на Нибиру, която увеличава слънчевото излъчване (отражение). Когато Нибиру премине, принудителното магнитно поле ще стане нула за едно денонощие, после ще смени знака си - от север към юг за няколко месеца и след като стане изместване на полюсите с 45 градуса, ще се възстанови старото положение. Тогава Европа ще бъде край екватора. Собственото земно магнитно поле също ще се премести към новите полюси.

Тук си прав, че сателитите ще се намират на различни разстояния от центровете. Въпросът ми беше провокативен, да разбера дали опонентът може да мисли. И въпреки това, универсална константа не съществува. Пропуска се важна подробност - че скоростта на сателита зависи от скоростта на въртене на централното тяло. След като скоростта на въртене се променя, то и коефициентът на гравитация G се променя. Прочети по-внимателно статията "Кеплер е прав, а Нютон сгреши". Ще дам един друг пример, този път не е провокация. Около едно въртящо се централно тяло поставяме два сателита с еднаква скорост на движение,еднакво разстояние от центъра и еднаква маса. Разликата между двата сателита е в плътността - единият има по-голяма плътност и по-малък диаметър от другия. Ще останат ли на еднаква орбита двата сателита? Отговорът е не. Защото силата на привличане е еднаква, но уравновесяващата сила на центробежно отблъскване е различна. Тя зависи от площта на сателита, върху която се отразяват частиците на магнитното поле на централното тяло.

За гравитацията нищо не е известно експериментално. Скъпата играчка, която си направиха учените от ЦЕРН няма да даде никакви същеставени отговори, а пък сега чета, че им трябвал ускорител от Меркурий до Нептун! Не е луд, който изяда баницата! Гравитони няма открити и никога няма да се открият, защото не съществуват.

Уважаеми г-н Богданов, благодаря за обширното обяснение. Аз съм запознат в общи линии с официалната версия на науката за сиянията. Не останах удовлетворен от обяснението за сблъсък на магнитно и електрично поле над полюсите, затова взех отношение по въпроса. Чел съм за "перфектната буря", но не под това име, а като изригване на Слънцето, наблюдавано от Керингтон и Ходжон през 1859 г., с прекъсване на телеграфните връзки, дори съм го цитирал в последната ми книга. За мен "перфектна буря" е изригване на Слънцето на 28 февруари 1908 г., когато се изхвърля мощен облак водородна плазма към Земята. Този облак пристига във вид на комета, която се взривява в атмосферата над река Тунгуска в Сибирската тайга на 30 юни 1908 г. Подобни няколко събития ще наблюдаваме в близко бъдеще (2011 г). Не виждам връзка между магнитно поле и атмосфера, а по-скоро има връзка на атмосфера с гравитация. Марс има магнитно поле, има и атмосфера. Венера няма магнитно поле, а има най-плътната атмосфера. Луната няма магнитно поле, няма и атмосфера, но гравитацията на повърхността и` е над 200 пъти по-слаба от земната. Слънчевият вятър непрекъснато избива газови молекули от земната атмосфера в космоса, но по силата на гравитацията и течението на магнитното поле, те се завръщат към двата полюса. Земната гравитация не може да задържа само водород и хелий. Аз имам снимки на северно сияние, на една от тях дори се вижда светлина с форма на пръстен, излизащ от Земята, но сигурно е несравнимо да може да се види на живо. Поздрави П

Няма как да се обясни нещо, което не съществува.