Пенчо Бойчев

Има няколко различни цивилизации в долната земя, но не съм добре запознат с тях. Там гравитацията (от вътрешната страна на земната черупка) е по-слаба и човешките същества са по-големи, от порядъка на 3-4 метра. Американците имат връзка с тях.

Радвам се, за тази възножност. Имай в предвид, че трябва да има чувствителна разлика между размерите, примерно диаметърът на цилиндъра да е поне 3-4 пъти по-малък от височината. Може да бъде паралелепипед. Поздрави

Щом дипломната ти работа е била на тази тема, би трябвало да знаеш каква е причината за издигане на водните пари. Досега не съм прочел смислено обяснение, освен ако не е военна тайна.

Тези обяснения са подходящи за баба ти, но не са убедителни за мен, ако въобще са обяснения. Доказателствата са налице - след като загърми, тоест електрическият потенциал от горе и долу се изравни, винаги завалява дъжд. Никакви течения не могат да обяснят издигането на огромни водни маси на 6000 метра височина.

Нищо подобно не е доказано. Говориш като шопа - "такова животно нема". Казах ти, че най-добре може да се докаже под земята на 1000 метра дълбочина с пружинен гравиметър, с проценти разлика в теглото. Точно тази е причината за приливи и отливи - ниската проникваща способност на земния етер, от порядъка на 4 километра. Защо Слънцето не предизвиква приливни вълни при въртене на Земята, при много по-силна гравитация от Лунната? Защото слънчевата гравитация се различава от земната. Слънчевият етер прониква през цялата земна кора до земното ядро, като почти не взаимодействува с вода и земна повърхност.

Направи опити с различни тела и съобщи резултатите, щом имаш тази възможност. Защото аз сега нямам възможност за тези опити. Вярвам, ти че ще бъдат коректни. Не е фантазия. После ще ги обсъждаме. Поздрави П.Б.

Здравей Богданов, малко от написаното е вярно, но идеята ми не е да споря за неща, които за сега не могат да се докажат. Въпросът е за ДИФЕРЕНЦИАЛНОТО ВЪРТЕНЕ. Не можеш да обясниш причината за него, но аз вече писах за него. В зависимост от плътността на газовия слой, скоростта на ъглово въртене може да бъде по-малка или по-голяма от ъгловата скорост на екватора. Мисля, че на Юпитер беше по-голяма на полюсите, ако не греша. Както писах в темата за магнитните полета на Земята, защото собственото магнитно поле на Земята не се различава по форма от Слънчевото, те са триполюсни. Един кръгов положителен полюс около екватора и два отрицателни полюса в оста на въртене. Магнитните полета се дължат на отражение на етерни частици, в условия на въртене на тялото и газовата му обвивка. Завръщащият се етерен поток към двата полюса навлиза в газовата обвивка на полюсите в дълбочина и се придвижва към екваториалната област, откъдето се излъчва отново. При това движение отдава част от кинетичната си енергия, а тя повишава скоростта на въртене на газовия слой от полюсите към екватора. Може да бъде и обратно - газовата обвивка на полюсите да се върти по-бързо от екваториалната. Поздрави П.Б.

Обяснението е много просто - ако се докаже, че на Слънцето няма термоядрен синтез, цялата псевдонаука астрофизика отива в коша за отпадъци, а астрофизиците остават без работа. Като казвам цялата наука, не съм съвсем точен, но основната база е термоядреният синтез. Днешната наука не знае нито какво става в Слънцето, нито химическия му състав, не знае дори масата на Слънцето. Аз също не змая масата му, но зная, че е в пъти по-голяма от изчислената 2.1030 кг. Има основания да се предполага, според някои данни 9.1030 кг, но не може още да се докаже. Строежът на Слънцето е следният: Състои се от три области: 1/ Твърдо тяло с радиус 400 хиляди км. Образувано е от материя от същите химични елементи, които съществуват на Земята и които знаем от Менделеевата таблица. 2/ Газова обвивка - състои се от най-различни леки елементи и газове като S, Ca, водни пари, азот, водород, хелий и други. Най-външният слой от няколко хиляди километра се състои от водород и хелий. Температурата е от порядъка на няколко хиляди градуса. Извън газовия слой има корона, с температура съответствуваща на милиони градуси. Светенето се осъществява от вибрации на водородни атоми 3/ Фотосфера - представлява мощни спираловидни потоци от различни етерни частици. Една част са навлизащи - от страна на главната планета или слънце и изходящи с преобладаваща интензивност в екваториалния пояс. Поглъщане на охладените етерни частици около полюсите създават мощни електрически полета, които след отражение и при преминаване през газовата обвивка се преобразуват в магнитно поле, топлина и светлина. Слънцето получава енергийни импулси от частици с висока честота (рентгенов спектър) от космоса, по-точно от тъмното слънце Немезида. Те проникват до твърдата част на Слънцето и се отразяват от нея. Тя има много висока плътност. В астрофизиката наричат слънца, които са изхвърлили газовата си обвивка неутронни звезди. При преминаване на частиците през газовата обвивка се извършва преобразуване на честотата на лъчение, като във фотосферата се излъчва (отразява) енергия във видимия спектър. Затова температурата намалява отвън навътре. Обяснение на този процес и количествени изчисления е направил Никола Тесла: Ржорсницки Борис, Тесла, ДИ”Техника”: “Първо, в него е заложен принципът на ускоряване на най-малките частици на веществото, циркулиращи между електрода и стъклената колба и натрупващи енергия. Известно е, че принципът на ускоряване на движението на частиците се използува в съвременните устройства - циклотроните, бетатроните и др., предназначени за получавяане на така наречените елементарни частици с висока енергия, с помощта на които се извършват изследвания на вътрешния строеж на атомните ядра. Въпреки че тези инсталации са основани на други методи на ускоряване, зародишът на самата идея за ускоряване на частиците с цел да им се придава по-голяма енергия се съдържа още в лекциите на Н. Тесла. Второ, наблюдаваният и описан от него процес на движението на частиците (корпускулите) в колбата на осветителната лампа дава възможност да се получи представа за картината на явления, извършващи се на Слънцето. Тесла предполагаше, че централната част на Слънцето е подобна на нажежен електрод, обграден от фотосфера, поемаща удари на частици, връщащи се от околното пространство. Друг поток от частици с огромни електрически заряди се изхвърля от фотосферата на Слънцето и се насочва в междупланетното пространство във вид на космическо излъчване. Тесла не само изказа предположение за съществуването на корпускулярното излъчване на Слънцето и на потока от космически частици, но и изчисли тяхната енергия, като получи, че нейното напрежение се равнява на стотици милиони волта. Тези данни са близки до установените от съвременните изследвания. Слънцето, както и другите нажежени небесни тела се проявява по съвсем същия начин, както електродът, който има много голям електрически заряд. Слънцето и небесните тела нямат стъклена колба, подобна на балона на лампите на Тесла, и частиците се отдалечават от тях с голяма скорост, докато срещнат газовата обвивка на други небесни тела, например на Земята.”

Сканер, ти винаги по нещо не си разбрал. Това, което съм написал е резюме и в него съм дал само примери. Направил съм много повече опити, дори изводите съм извадил на графика. В разсъждението ти няма логика, че по-голяма площ дава по-голямо налягане. Защото етерните частици пронизват тялото обемно и имат проникваща способност от няколко километра. От значение е как е разположен материалът в обем, а площта няма никакво значение. Аз също очаквах, че в легнало положение тялото ще тежи повече, но по друга причина. В изправено положение тялото може а се разглежда като три отделни кубчета, едно върху друго. От първото се отразяват определен брой етерни частици, от второто също. Следователно потокът намалява вертикално и третото кубче трябва да тежи по-малко от второто, второто по-малко от първото. Докато в легнало положение ще тежат еднакво. Резултатите са интересни. Алуминий тежи еднакво в две направления. При плътност под 2,7 - дърво, пластмаса и плътност над 10,5 телата тежат повече легнали, а при плътност между 2,7 и 10,5 - това са Fe, Cu, бронз, тежат повече изправени. Защо е така, нямам обяснение. За мен е важно, че съществува разлика. Най-добре разликата може да се види в дълбока пещера или мина, от порядъка на 1000 метра дълбочина. Там един килограм тежест очаквам да тежи с 10-15% по-малко и това може да се установи и докаже с пружинен гравиметър или пружинно кантарче.

Теория на всемирната гравитация (Кратко резюме) Често в научно популярни статии за гравитацията, особено в Интернет, се допуска основна грешка, която вкарва в заблуда читателите. Споменават се теория на Нютон за гравитацията или теория на Айнщайн за гравитацията. Хора, сериозно изучавали физика знаят, че такива теории няма, но доста читатели се подвеждат от слабата подготовка на някои автори. Всъщност досега във физиката липсва възприета теория, обясняваща механизма на гравитацията. Нютон изрично подчертава този факт в “Начала”: “До сега аз изяснявах небесните явления и приливите на моретата на основание силите на привличане, но аз не посочих причините на самото притегляне. Тази сила произлиза от някаква причина, която прониква до центъра на Слънцето и планетите без намаляване на тази способност… като нейното действие се разпространява на огромни разстояния, намалявайки пропорционално на квадрата на разстоянието… Причината за тези свойства на силите на привличане аз до сега не мога да изведа от явленията, а хипотези аз не измислям”. Аз си поставих за цел да намеря обяснение на процеса и модела на гравитация. Единственият гравитационен модел, който може да се обясни с нормална човешка логика е следният и той не е нов, съществуват много подобни теории: Гравитацията представлява сила, равна на сума от импулси на удари на етерни частици идващи от космоса, т.е. тя е сила, дължаща се на етерно налягане. Какво следва от приемане на подобен модел? След като твърдя, че познатата ни гравитация се създава от удари на етерни частици, които отдават двоен механичен импулс на молекули, атоми и йони с които се сблъскват и отразяват, то следва плътността на потока от падащи частици да намалява в дълбочина по брой за единица време. Частицата се сблъсква с атом или молекула, скоростта и` за миг става 0, след това като напълно еластичен удар равен обратен импулс, в зависимост от ъгъла на удара, и се връща обратно. Способността на земния етер да прониква в дълбочина е ограничена до около 4000 метра. Сумата от двойни реактивни импулси създава сферична форма на небесните тела и осъществява гравитацията, като причинява тегловна сила. Колкото по навътре в материята прониква етера, толкова повече плътността на потока, съответно силата на налягане, намалява. Ако това твърдение е вярно, по елементарен математичен път се доказва, че теглото на едно тяло зависи не само от неговата маса, но и от неговата форма и разположение т.е., че теглото на един плътен паралелепипед, цилиндър или всяко друго тяло с несферична форма, не може да е еднакво в изправено и в легнало положение. Този ефект би следвало да се регистрира в микросвета при въздействие на финия етер, а също така и в макросвета на грубия етер. Доказване на явлението ще представлява достатъчен аргумент за приемане на модела на гравитация. На основа на тези разсъждения проведох серия експерименти. Извърших експерименти с различни материали, измервани с помощта на електронна аналитична везна с разделителна способност 0.0001 грама. Измерени бяха 6 тела с несферична форма в две проекции: М1 в изправено и М2 в легнало положение. Опит А : Плътен железен цилиндър с диаметър 20 мм и височина 57 мм беше изтеглен в изправено положение и се установи тегло 139.3861 грама. Теглото в легнало положение показа 139.3858 грама. Теглото в изправено положение се оказа по-голямо от това в легнало полжение, М1>М2. Изправен железен цилиндър тежи повече от същия в легнало положение. Опит Б : Медна пластина с приблизителни размери 2х50х100 мм в легнало положение на плоската страна тежеше 92.3007 грама. В изправено положение на тясната страна теглото се установи на 92.3010 грама. За да се намери връзка между площта и масата са необходими уреди с по-висока точност, тъй като разликите се получават в последния знак. Но безспорно разликата съществува. Опит В: Монета от сребърна сплав с тегло 20 грама нето и 22.2492 г бруто (от носеща основа) при изтегляне даде еднакво тегло в двете направления. Изчислената плътност е 10.5. При тази плътност се получава равновесие М1=М2. Опит Г: Оловна пръчка, полуобла с размери - дължина 62 мм и сечение около 100 мм2, изтеглена в изправено положение тежи 68.3710 грама, а в легнало положение тежи 68.3715 грама, при по-висока плътност има обратно отношение М1<М2. Предположението за етерна гравитация категорично се потвърди. От тук следват няколко много важни извода: I. Теглото на едно тяло не е постоянна величина, а зависи от формата и разположението на тялото II. Измерването на маса по всички известни методи, включително с използуване на мас-спектрометри, не е точна мярка за количество материя. С други думи измерването на маси сега по всички известни методи винаги се извършва на основата на етерна гравитация, била тя разглеждана като гравитационна или инертна и се съпровожда от грешка, която може да надмине порядъка на 1%. III. Гравитацията не е свойство на тежката материя, а се дължи на налягане на движещи се хаотично етерни частици в празното пространство (космос) От фигурата се вижда, че налягането на етерни частици по оси Y1 и Y2 се уравновесява, обаче по оста X между двете тела се създава гравитационна сянка в движението на етерни частици и външното налягане става по-голямо от вътрешното между телата. Разликата между външно и вътрешно налягане създава сила на привличане между тях. Земното магнитно поле има сложна форма и е трудно да се изобрази. Но то може да се разглежда като сума от две независими магнитни полета – отляво е собствено магнитно поле, а отдясно е външно принудително магнитно поле, които си влияят едно на друго, но собственото е много по-мощно. Разликата с теориите на Декарт, Хюйгенс, Херц и особено модела на Робърт Хук в тази теория е, че се взема под внимание отблъскващата сила на собственото магнитно поле. Собственото земно магнитно поле се дължи на масата, въртенето на Земята и на увличане в процеса на въртене на отразените етерни частици. Етерни частици се излъчват (отразяват с най-висока скорост) в широка ивица около екваториалната област след това се поглъщат в двата полюса. Следователно собственото магнитно поле е триполюсно, с един положителен и два отрицателни полюса. Силовите линии са вертикални към земната повърхност и не могат да се регистрират с компас. Принудителното външно поле се дължи на етерно течение, създадено от гравитационния поток между Слънцето и тъмното слънце Немезида, намиращо се на юг от Еклиптиката. Това поле се състои от други по-малки етерни частици, отколкото са частиците на собственото магнитно поле, но в някаква степен взаимодействува с него и дори създава гравитационно налягане върху собственото магнитно поле. То обдухва по-разредените външни етерни слоеве от север на юг, и създава повишено статично налягане около южния полюс. В резултат на него се получава обратно течение в близост до земната повърхност от юг към север, което се регистрира с компас. Това течение вероятно причинява океанското движение на потока Гълфстрийм. В момента планетата Нибиру е твърде близо, но изместена на голям ъгъл от земната ос и променя магнитното поле на Земята. Смята се, че скоростта на течението Гълфстийм е намаляла на половина и се очаква жестока зима. Всъщност етерните частици на собственото магнитно поле около Земята представляват океан от свободни електрони. Електроните в свързано състояние образуват атоми и молекули, а в свободно състояние представляват нещо подобно на газова среда около Земята. Доказателство за това са мълниите по време на буря, които се пренасят от свободните електрони. Така, че екваториалният поток на собствено магнитно поле, което може да се разглежда като сума от две съставки – нормална и тангенциална, всъщност движи Луната и едновременно я отблъсква. По същият начин Слънцето движи планетите, като ги отблъсква от себе си, но с друг вид етерни частици. Скоростта на земната гравитация е съизмерима със скоростта на електронния поток, а тя е приблизително равна на първа космическа скорост на Земята. Това означава, че скоростта на земната гравитация е от порядък на 8 км/секунда! Гравитацията между планетите и Слънцето е по-сложна, тя е двукомпонентна, съставена от налягане на други видове частици, движещи се с друга скорост, едните със скорост 430 км/секунда, а другите представляват поток от фотони, движещ се със светлинна скорост. Може да се даде нова дефиниция на планетарно-звездно магнитно поле: Груповото нехомогенно насочено отражение на етерни частици, създаващи гравитация, породено от ротация на сферично космично тяло, наричаме магнитно поле Следователно могат да се изкажат следните твърдения, свързани с магнитното поле: 1/Планетите нито привличат Слънцето, нито го отблъскват. 2/ Слънцето не привлича планетите, а ги отблъсква 3/ Луната не привлича и не отблъсква Земята 4/ Земята не привлича, но отблъсква Луната Силата на привличане между две небесни тела е резултат от външно етерно налягане и тя се уравновесява с отблъскващата сила на магнитното поле на голямото тяло, която всъщност е центробежна сила на големите небесни тела. Тяло, което няма достатъчна скорост на въртене, няма центробежна сила и не може да има сателити. Например Венера не може да има сателити, защото няма задвижващо-отблъскващо магнитно поле и ако мислено поставим сателит около нея, той ще започне бавно да се приближава поради съпротивление на космичния етер и след някакво определено време ще падне върху нея. Следва, че в самите материални тела не съществуват сили на привличане. Гравитацията не е свойство на материята, а на разреденото етерно пространство! ОСНОВЕН ПРИНЦИП НА ГРАВИТАЦИЯТА: Всяко тяло или коя да е частица във Вселената, която извършва периодично движение по кръгова, елиптична или овална орбита, винаги се намира в равновесно положение между две сили на отблъскване. Когато разглеждаме земната повърхност като неподвижна, а етерното налягане върху един неподвижен снаряд на Земята например, като падащо, подвижно, наричаме масата на снаряда гравитационна. Когато изстреляме снаряда чрез газово налягане в оръдие, създаващо начална скорост относно неподвижна земя, наричаме масата му инерционна. И в двата случая върху снаряда действува някакъв вид налягане. В зависимост от гледната точка на наблюдателя масата на едно и също тяло се нарича гравитационна или инерционна. Очевидно е, че има само един вид маса. Няма разлика между гравитационна и инерционна маса. Принципът на еквивалентност между двете маси, въведен от Айнщайн, всъщност е една недомислица, невежество породено от липса на теоретична обосновка на гравитацията. Забелязва се и още нещо. Силата на привличане между две небесни тела е пряко свързана със собственото магнитно поле на родителското тяло. То пък зависи както от масата, така и от скоростта на собствено въртене. Следователно всяка гравитационна система има свой собствен гравитационен коефициент и универсална гравитационна константа не може да съществува. От тук следва изводът, че законът на Нютон за гравитацията е валиден само за Земята и системата Земя – Луна и никъде другаде! Аз няма да се спирам на извеждането на закона за гравитация в Слънчевата система, макар да не е сложно, защото това може да се прочете от моята книга, а ще дам крайната формула на закона в система СИ: m= r2*R или (m=K *r2*R)където m е маса на планета от Слънчевата система, r е нейният радиус, а R е разстоянието от планетата до Слънцето. Някой ще каже, че дименсиите не отговарят, но има един коефициент К, който за системата Слънце-планети е равен на 1 и има измерение [кг/м3] , за системата Земя-Луна е равен на 14, за Юпитер-спътници е 2 и т.н. Получават се много интересни резултати. Досега науката не можеше да обясни защо планетата Сатурн притежава най-горещото магнитно поле в Слънчевата система при една нищожна плътност. Оказа се, че масата на Сатурн не е само 95 пъти по-голяма от земната, а е 850 пъти над земната маса и че Сатурн е най-тежката планета в Слънчевата система, т.е. има девет пъти по-голяма маса от изчислената по Нютон! Планетата Плутон, която някакви скучаещи астрономи обявиха за астероид, се оказа че има близо 1,5 пъти по-голяма маса от Земята и най-висока плътност в Слънчевата система. Един литър от обема на Плутон на Земята би тежал един тон! Значи Плутон не е парче лед, както си въобразяваха учените.Тази плътност обяснява защо Плутон се свързва със земетресенията и ядрената енергия и защо притежава два спътника. Нептун е 470 пъти по-тежък от Земята, а не 17 пъти и т.н. Айнщайн също не можа да обясни същността на гравитацията и основното, което се опита да направи, бе да обедини понятията пространство, материя, енергия и движение в едно общо понятие - поле. Той изказа едно необосновано предположение, че скоростта на гравитационното влияние е равно на скоростта на светлината. По тази причина формулата на Айнщайн се явява частен случай на Закона за гравитация на Нютон, което я прави неприложима за космически изследвания. Теорията на относителността никога не е била призната и няма да бъде призната от сериозни учени. Тя си остава интересно четиво за ученици и любители, но без особена научна стойност. Тази е главната причина Айнщайн никога да не получи Нобелова премия за Теория на относителността. “Не трябва обаче да се мисли, че великото творение на Нютон може да бъде унищожено от тази или от някаква друга теория. Неговите ясни и всеобхватни идеи завинаги ще запазят своето уникално значение като фундамент, върху който е построено зданието на съвременната физика.” Айнщайн Както виждаме Айнщайн не успя да направи дори крачка напред от Нютон и да преодолее заблудата му. Неговите теории спряха развитието на физиката с цял век. От двете му теории на относителност ще остане в науката само законът E=mc2, който действително изразява прехода между енергия и материя и може да се изкаже така, колкото и еретично да звучи: „Материята представлява сгъстена светлина и светлината представлява разредена материя”. Останалото ще иде в историята към фалшиви теории. Законът за гравитацията в Общата теория на относителноостта е свързан с решаване на система от 10 уравнения (девет пространствени координати плюс времето в десето уравнение), изразени в тензорен вид: Gik= - 8пGTik / c2 където G е т.н. гравитационна константа на Нютон-Кавендиш, с е скорост на светлината и Tik е тензор на енергия-импулса. Тук са налице три грешни постановки, които не отразяват действителността: 1/избран е частен случай за скорост, равна на светлинната, 2/не може да се отчита многокомпонентност на силите и 3/повторение на грешката на Нютон за наличие и съществуване на гравитационна константа за космоса (Земен коефициент), каквато не съществува. Възниква проблем как може да се опише гравитационно поле, което е многокомпонентно, като първа компонента се движи със скорост от порядък на 8 км/сек, втората се движи с 430 км/сек, трета със светлинна скорост от 300 000 км/сек, а четвърта компонента се движи със скорост 3.6.1015 км/сек ? Като прибавим и факта, че гравитационна константа G няма, формулата от нерешима се превръща и в напълно неразбираема, лишена от физически смисъл, а фундаментът на съвременната физика е сериозно разклатен и всички учебници по физика и астрономия трябва да отново да се пренапишат. Всички изчисления за масите на планети сателити и звезди в астрономията са грешни и предстои да се изчисляват отново по други методи. 18 март 2010 г. Пенчо Бойчев Литература: „Теория на всемирната гравитация” ИК Виделина, София, 2007 г.

Науката е направила много по отношение на технологиите и много малко по отношение на теоретичната наука. Като писах стари заблуди нямах в пред вид кухата земя, макар че това е факт. Мисълта ми е, че спиралната форма на галактиките показва как формата на магнитното поле съвсем не е като на постоянен магнит със сферична форма, в поглед от страни. Не бих нарекъл модела на земното магнитно поле научно постижение, а поредната заблуда. Земното магнитно поле според мен се състои от поток от свободни електрони, а те имат малка проникваща способност, Освен това в небесни тела с газова обвивка се забелязва, че полюсите се въртят с по-голяма ъглова скорст от екватора. Това говори, че моделът на земното магнитно поле е сбъркан. То е три полюсно. Един кръгов полюс около екватора и два отрицателни полюса, съвпадащи със земните полюси. Поради наклона на земната ос, магнитните полюси са изместени с 1/2 от наклона. Аз не се интересувам кой какво е казал или написал, а дали теорията обяснява физичните явления. Поздрави П.Б.

Да не говорим за формата на магнитното поле, която безспорно е спирална. Това се вижда в страничен поглед на галактиките. Този, който е измислил тази теория, не си е направил труда да разгледа нещата детайлно. Също така науката не е дала обяснение защо полюсите на космически тела с газова обвивка се въртят с по-висока ъглова скорост от екватора? Защото магнитните полета на звездните тела са триполюсни - един кръгов положителен и два точковидни - на полюсите. Поздрави П.Б.

Магнитмото поле на Земята се състои от поток електрони, а те имат малка проникваща способност. Не може токове в ядрото да пробият земната кора. Това са наивни обяснения.

[Цитирам името = 'Последно латински "клеймото = '1287384285' пост = '128905 '] Това, че науката няма обяснение за образуването на облаците е меко казано манипулативно твърдение. Ето тук простично като за деца е обяснено за образуването им и причината, поради която те / не падат /. [В] При влажен въздух се охлажда, облак може да се образува. Това е истина. Процесът е отговорен за натрупването облак над Ванкувър и облакът капачка над Рение, показан в дясно. Възходящ въздуха винаги се охлажда. В кълбеста облак образува, когато въздух над слънцето затопля земята стана динамични и роза; капачката облак, когато вятърът (идва от дясно) взривиха срещу наклонени страна на планината и е принуден нагоре. Но знаете облаците форма, тъй като студен въздух е по-нисък капацитет за задържане на водните пари от топъл въздух? Ако смятате, че един легион на учителите (от началното училище до университета), телевизионните разпространители време и безкрайни писатели учебник, това е причината. Те говорят на въздуха е наситен и един дори публикува илюстрация на въздуха се изцеди като гъба, тъй като температурата спадна (sigh. ..). За съжаление, това не е вярно. Разбира се, могат да образуват облак, тъй като температурата падне, но не защото някои мистични капацитет провеждането на въздуха е намалял. Cap облак над планината. Рение, U.S.A Да се твърди, че температурата зависят от голям капацитет за задържане на въздуха, причинени на облака да образуват в студен въздух, е да се получи (приблизително) правилният отговор за грешната причина. Това е като да се опиташ да се намали делът, 19/95, представяйки си, че можете да откажете 9s. Правото произтича отговор, но за грешната причина. И, ако процесът не е наред, че е малко вероятно да работи следващия път, когато го пробвам в малко по-различна ситуация. Въздухът (главно азот и кислород), не повече е с голям капацитет за задържане на водни пари, отколкото, да речем, на водна пара е за азот. Атмосферата е смес от газове. Въпреки наситеността (която включва връзки между различни молекули) е истинско явление в течности не съдържа описание на взаимодействието на атмосферата съвместимост. [/ I] http://www.ems.psu.edu/ ~ Фрейзър / Лош / BadClouds.html [В] облаци се образуват, когато влагата се издига, охлажда и промени в вода или лед. Но това, което прави влага води към небето? Може да се случи три начина: 1. Sunshine: топлината на слънцето може да причини на въздуха да се покачва, като на водна пара с нея високо в небето. 2. А фронт: един студен фронт ще донесе студен въздух под топлия въздух, принуждавайки го да се увеличава; на топло пред ще принуди топъл въздух влажна с течение на студен въздух. 3. Планини: Когато вятърът духа срещу планините, влажен въздух е принуден нагоре [/ I]. http://www.wxdude.com/page10.html Иначе човек може да вярва, че и божествената ръка ги крепи. [/ Цитат] Да, виждам, че науката няма обяснение за издигане на водните пари. Ако не го знаех, нямаше да пиша този материал. Но се учудвам, че ти имаш смелостта да спориш по нещо, което не разбираш. Изгежда мисленето не ти се удава. Това обяснение не става и за пет годишно дете. Явно Божествената ръка крепи облаците.

Здравей Бай Петков, Има толкова много сбъркани теории в науката, че има материал за месеци и години напред за опровергаване. Но за релативистчетата ми става жал, защото са най-безпомощни да се защитят. Не е лесно да защитаваш Cauza pertuta като опълченец, особено когато не разбираш теорията на Айнщайн. Поздрави П.Б.

Не е правилно да се казва разширяваща се Земя, според мен, а растяща Земя. Защото тя не се разширява за сметка на плътността, а нараства както по обем, така и по маса. От разстоянието на Луната до Земят може да се изчисли колко пъти е нарастнала масата на Земята и на Луната от момента на нейното откъсване. Масите са се увеличили 4,7 пъти за 500 милиона години. От момента на отделяне на Земята, който е станал преди 1500 милиона години до сега масата на Земята е нарастнала 7,5 пъти. Всички днешни континенти са били океанско дъно преди 200 милиона години. Радиусът на Земята преди разкъсване на континентите е бил 3440 км. Имам издадена книга по този въпрос: "Сътворение и еволюция на Земята, човека и Слънчевата система". Има достатъчно доказателства за растежа на Земята. Дори доказах, че след като Слънцето също е нарастнало 7,5 пъти, със същият материал като Земята - основно SiO2, то 80% от Слънцето не може да е водород и хелий, т.е. Слънцето не съдържа водород, освен тънка водородна обвивка от няколко десетки хиляди километра.Още няма кой да чуе и да възприеме тези доказателства, но и това ще стане. Така че, водородът съвсем не е най-разпространеният елемент в космоса, а силикатите.

Има само една тектонична плоча, която плува над мантията. Обаче махнитното поле се дължи на чисто еластично отражение на етерни частици и тяхното увличане от въртенето на Земята. Както се върти водата в една стара пералня "Роса" с вертикална ос, така се върти магнитното поле на Земята и движи планетите. Прочетох статията на професор Лалов и не открих нищо ново, заслужаващо внимание. Все стари заблуди. Съветвам Ви г-н Богданов да прочетете какво е писал Кеплер за двиение на планетите. В това отношение е бил по-ерудиран от проф. Лалов. Поздрави П.Б.

ОБРАЗУВАНЕ НА ОБЛАЦИТЕ Ако попитате един учен физик колко пъти водата е по-тежка от въздуха, ще ви отговори: около 800 пъти. Следователно и водните пари са по-тежки от въздуха 800 пъти. Кое принуждава тежките водни пари се издигат на 1000 метра, на 2000 метра, на повече от 6000 метра и да извършат огромна работа? Днешната наука не може да отговори на този въпрос. Може да ви обяснят как водни капки кондензират, колко видове облаци има, но как се образуват и издигат, не. Нещата не са толкова сложни, но не са и съвсем прости. Земята плува в океан от етерни частици, основната част от които са свободни електрони. Атмосферата и земята представляват плочи на голям кондензатор. Само че потенциалът на този кондензатор има различни локални стойности на различни области. Значи земната повърхност и небе представлява решетка от много на брой отделни гигантски кондензатори, които често променят полярността си. Те се променят с времето по интензивност и по знак. Когато земната повърхност се нагрява от слънчевите лъчи, тя става положителна относно високите части на атмосферата. Когато настъпи нощ, Земята излъчва топлина и става отрицателна спрямо атмосферата. Топлината е причината за изпарение на водата, а електричеството е причина за нейното издигане. Водните капки се привличат от положителното електричество. Щом Земята излъчва топлина, тя изпарява и вода. Високите въздушни маси стават положителни, а земната повърхност става относително отрицателна. Тогава водните капки се привличат нагоре. Ако земята е топла и също положителна, зарядът на кондензатора е нисък и водните пари не могат да се издигнат. Те се стелят над земята като мъгла и кондензират като роса. Когато облаците са се образували, идва момент електрическият потенциал да стане 0 или да се обърне по знак обратно – земята да стане положителна, а атмосферата отрицателна. Тогава облаците се спускат надолу и започва конденз на капки, завалява дъжд. При спускане на облаци надолу се получава сгъстяване на електричните заряди. При определена височина и електрически потенциал, започват разряди във вид на мълнии. Светкавиците или мощни електрически разряди създават звукови вълни - гръмотевици. Тогава рязко спада потенциалът между земя и небе, завалява веднага силен дъжд. През лятото потенциалът на земята се сменя често, изпаренията са по-големи, въздушните течения са по-силни. Нахлуване на студен етерен слой от голяма височина може да предизвика адиабатно свиване или разширение на облаците, което води до кондензация във вид на дъжд или на градушка. За да се избегне този процес или да се изпревари падане на градушки, се изпозуват ракети, разпръскващи сребърен йодид. Този агент увеличава проводимостта между земята и облацците, като сваля бързо електрическия потенциал и предизвиква обилен дъжд, преди да започне кондензация във вид на градушка. През зимата земята се нагрява слабо и през повече време се запазва отрицателна. През повечето зимно време земята е отрицателна, а областта на облаците е положителна. Затова времето се задържа за дълго време облачно. Гръмотевиците зимно време са рядко явление. Затова, когато се получи натрупване на облаци в два или повече слоя един над друг, най-долният слой започва да става отрицателен, разреждането става бавно и парите падат във вид на сняг, като процесът е бавен и продължителен. Може да вали в продължение на дни непрекъснато. Напоследък много се говори и пише за програмата на САЩ HAARP. Това е технология, която действува подобно на калиевия йодид чрез мощни високочестотни лъчения се предизвиква бърза промяна на знака на електрическия потенциал на големи територии. Чрез наблюдение от спътници може да се установи къде има големи влажни въздушни маси и да се преизвика бързо изливане на въздушната влага. По същество това е климатично електронно оръжие за масово унищожение, базирано в Аляска, като се предизвикват изкуствено урагани, наводнения, суша и земетресения. В по-голямата си част последиците от тези експерименти са непредвидими, но почти винаги водят до катастрофални изменения на климата. Експериментите с това оръжие напоследък зачестиха. Това е накратко обяснението за образуване на облаците и механизма, създаден от Природата за кръговрат на водата.

Ако един астероид се движи със скорост 100 км/сек към Слънцето, то слънчевият лъч ще се движи относно астероида със 300100 км/сек. Защото движението на етерната среда в Слънчевата система се определя от Слънцето. Ако, обаче, един космически кораб се движи към Земята със скорост 100 км/сек и излъчва светлинен или радиосигнал към Земята, сигналът ще се движи към Земята със скорост 300000 км/сек. Ако обратно, от Земята се излъчи сигнал към космическия кораб, сигналът ще се движи към кораба със скорост 300100 км/сек. Скоростта на светлината е постоянна относно средата на движение и трябва да се знае коя отправна точка какво отношение има към средата на движение!

Бля, бля, бля, дрън, дрън, дрън, не съм гледал филма как Сийке, но знам че нищо не струва! Установено е, че тъмните петна на Слънцето представляват фуниеобразни отвори в газовата обвивка и че температурата в тях е с няколко хиляди градуса по-ниска, от тази на повърхността. Открити са дори спектрални линии на вода, което показва, че температурата намалява в дълбочина отвън навътре и достига стойности под 2500 градуса К, при които се разлага водата на водород и кислород.

Причината е, че на Слънцето няма водород, а само в газовата му обвивка и съответно няма термоядрен синтез. Аз бях написал една тема за кръговрат на енергията във Вселената, където бях обяснил някои неща, но един зъл Дух ми го изтри - очевидно в миналото си прераждане е бил инквизитор. Енергията на Слънцето идва отвън - от тъмното слънце Немезида в невидим рентгенов спектър и Слънцето само преобразува тази енергия и я отразява във ввидимия светлинен диапазон. За този процес е говорил Никола Тесла в една своя лекция. Ще цитирам коментар към нея: “Първо, в него е заложен принципът на ускоряване на най-малките частици на веществото, циркулиращи между електрода и стъклената колба и натрупващи енергия. Известно е, че принципът на ускоряване на движението на частиците се използува в съвременните устройства - циклотроните, бетатроните и др., предназначени за получавяане на така наречените елементарни частици с висока енергия, с помощта на които се извършват изследвания на вътрешния строеж на атомните ядра. Въпреки че тези инсталации са основани на други методи на ускоряване, зародишът на самата идея за ускоряване на частиците с цел да им се придава по-голяма енергия се съдържа още в лекциите на Н. Тесла. Второ, наблюдаваният и описан от него процес на движението на частиците (корпускулите) в колбата на осветителната лампа дава възможност да се получи представа за картината на явления, извършващи се на Слънцето. Тесла предполагаше, че централната част на Слънцето е подобна на нажежен електрод, обграден от фотосфера, поемаща удари на частици, връщащи се от околното пространство. Друг поток от частици с огромни електрически заряди се изхвърля от фотосферата на Слънцето и се насочва в междупланетното пространство във вид на космическо излъчване. Тесла не само изказа предположение за съществуването на корпускулярното излъчване на Слънцето и на потока от космически частици, но и изчисли тяхната енергия, като получи, че нейното напрежение се равнява на стотици милиони волта. Тези данни са близки до установените от съвременните изследвания. Слънцето, както и другите нажежени небесни тела се проявява по съвсем същия начин, както електродът, който има много голям електрически заряд. Слънцето и небесните тела нямат стъклена колба, подобна на балона на лампите на Тесла, и частиците се отдалечават от тях с голяма скорост, докато срещнат газовата обвивка на други небесни тела, например на Земята.” Още Платон, който е бил посветен и е знаел, че Слънцето не произвежда енергия, а отразява външна енергия като едно сферично огледало: “Бог запалил огън, наричан от нас Слънце, който не е причина за светлината и топлината, а само фокус или сферично, изпъкнало стъкло, чрез което Лъчите на Предвечната Светлина се материализират и се съсредоточават на нашата Слънчева Система и произвеждат всички съотношения на силите” Термоядреният синтез е измислен от тези учени, които преди 100 години са твърдели, че на Слънцето имало големи залежи от каменни въглища, които са се самозапалили...

Ако трябва да сме коректни, това е начинът за определяне на земния гравитационен коефициент. На всяко друго място етерната плътност е различна и този коефициент има други стойности. Така например на Марс е 4 пъти по-малък, равен на 1,65.10-11 N(m/kg)2, на Юпитер е 3,25.10-11 и т.н. Поздрави П.

Ако завъртиш камък на конец, съпротивлението на въздуха играе роля на центробежна сила, защото ръката ти няма магнитно поле. Ако се замести ъгловата скорост W= V /R с линейна орбитална скорост в закона на Кеплер, се получава RV2=cost Ако в една гравитационна система се присъедини сателит, то той се подчинява на този закон. Ако скоростта на сателита не зависеше от скоростта на магнитното поле, законът на Кеплер нямаше да бъде изпълнен. Магнитното поле ускорява и забавя движението на сателитите с центробежната сила на отблъскване. http://img693.imageshack.us/img693/4338/lunagb.jpg Луна уменьшается в размерах? 14:43 Странные борозды и валы высотой порядка 10 метров и протяженностью в несколько километров впервые были замечены на поверхности Луны во время экспедиции "Аполлон-8", когда американцы только облетели вокруг нашего естественного спутника. Наличие подобных аномалий они подтвердили и высадившись. Ныне странные складки привлекли внимание специалистов, которые рассматривали снимки, недавно полученные аппаратом Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO). И наконец-то возникла гипотеза, объясняющая их происхождение. Складка на поверхности Луны. Подобные аномалии и наводят на мысль, что наш естественный спутник уменьшается в размере - Это следы события глобального для Луны масштаба, - предполагает доктор Томас Уоттерс (Dr Thomas Watters) из Смитсонианского Института (Smithsonian Institution in Washington DC). - Луна уменьшается в размере. И на ней образуются складки, как на резиновом шарике, из которого выходит воздух. Законът на Нютон, изразен с Кеплеровия закон е верен по отношение на скорост и разстояние. RV2=MG. Произведението MG също е вярно като абсолютна стойност. В случая не са верни стойността на масата и стойността на гравитационния коефициент, поотделно. Масите на планетите в Слънчевата система се определят по закона MПЛ=r2*R, където r е радиус на сателита, а R е разстояние до Слънцето. Масата на Луната се определя по същия закон, защото гравитационният коефициент G е валиден за Земята. Не говорим за дименсиите, защото има коефициент на плътност, различен за всяка гравитационна система, но в тези два случая е равен на 0,98, приблизително равен на 1.

Центробежната сила или магнитното поле се разпространява в равнината на екватора - справка пръстените на Сатурн, затова силата на отблъскване намалява обратно на разстоянието. Ако си изучавал физика, трябва да знаеш закона на Кеплер за движене на планетите RV2=const=MG, откъдето се вижда връзката на скоростта на сателитите и скоростта на ротация на централното тяло, например на точка от екватора. Ако планетата Фаетон е мит, то астероидният пояс между Марс и Юпитер не е. Астероидите в този пояс се намират в неустойчиво равновесие и когато астероид напусне пояса, той или се привлича към Слънцето или се изхвърля извън Слънчевата система в пояса на Оорт. Много от сателитите на големите планети са присъединени астероиди. Няма как да се обясни движението им по Кеплеров закон, ако скоростта им не се определяше от магнитното поле на планетата. Масата на Луната е около 1,16.1021 кг. Луната е кухо тяло и има много ниска гравитация, около 250 пъти по-слаба от земната гравитация, а не 6 пъти, както погрешно се изчислява. Това е известно на американците, които кацаха на Луната, но всички заснети кадри са снимани в студио на Земята. Причината не е в това, че не са кацали, а че е трябвало според тях да скрият нещо, което се вижда на Луната. През последните 1-2 десетилетия диаметърът на Луната е намален с повече от 250 километра. Прочети за измерванията на шведския астроном Ян Швизман. Това се прави от лунните жители, за да се намалят инерционните сили, когато ще премине планетата гигант Нибиру. В един руски сайт дори има снимки на прегъване на лунната повърхност по този повод.

Да, прочел съм достатъчно, за да разбера напълно двете теории и съм в състояние да ги опровергая. Друг е въпросът, че никой няма желание да чуе истината. И все пак, ще изброя някои основни грешки на Айнщайн. 1/ Специалната теория на относителността се базира на два постулата: 1/ Скоростта на светлината е постоянна във вакуум 2/ Всеки природен закон трябва да бъде такъв, че да запазва своя вид при замяната на пространствено-времевите променливи x, y, z, t на първоначалната система K с новите пространствено-времеви променливи x’, y’, z’ t’ на другата координатна система. Казано накратко: общите природни закони трябва да са инвариантни спрямо трансформациите на Лоренц. Първият постулат не е верен. Скоростта на светлината се влияе от скоростта на движение на етера, която не е инерциална, а се движи винаги по крива линия. Така, че скоростта на светлината не може да бъде постоянна. Не мога да определя в какви граници, но поне до 2-3%.Наблюдава се при коетните опашки криволинейно разпросранение на светлината. Вторият постулат не е верен и може да се опровергае. Всяка гравитационна система е привилигерована и не може да се прилагат трансформациите на Лоренц, защото както писах преди, силата на отблъскване (центробежна сила) зависи от масата и скоростта на въртене на централното тяло. Спрямо друго тяло, тя ще е различна. От тук следва, че не може да съществува гравитационна константа. Опитите на Майкелсон и Морли са опровергани. Прилагане на трансформациите на Лоренц е некоректно. Изводите, че скоростта на светлината е максимална възможна скорост са грешни. Изводът, че промяната на скоростта, води до промяна на масата е грешен. Изводът, че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника и на получателя е грешен. Може да не зависи от единия от двата, но задължително ще зависи от другия. Времето е относително от гледната точка на наблюдателя, но е абсолютно от гледна точка на Вселената. Това означава, че каквито и фокуси да правим с космически кораб с един от двама близнаци, който пътува с произволна скорост, при завръщането си няма да има разлика във възрастта на близнаците. Според СТО пространството е изотропно, но това не е вярно, то винаги и навсякъде е анизотропно. Единственото вярно нещо от СТО е формулата E=mc2,която означава материята е сгъстена (кондензирана) светлина 2/ Общата теория на относителността възниква на основата на съчетанието на тези два принципа: принцип за обща ковариантност и принцип за еквивалентност.” Принципът на ковариантност, както казах при СТО е невалиден при гравитационни системи. Принципът на еквивалентност не съществува. Защото не съществуват понятия като инертна и гравитационна маса. Това са синоними на едно и също взаимодействие, които зависят единствено от гледната точка на наблюдателя. Тъй като Айнщайн не е знаел какво представлява гравитацията, е допуснл тази тафтология. Цялата му теория за гравитация, ако някой има смелост да я нарече така, се съдържа в безсмислицата: "Гравитацията е изкривяване на времепространството." В неговия закон за гравитация, изразен в тензорен вид като система от 10 уравнения, се съдържат 3 грешки. Gik= - 8πƒTik c2 1/Тук с f е означена гравитационната константа на Нютон. Такава константа не съществува и това е грешка на Нютон, но Айнщайн не я разкрива. 2/ Втората грешка на Айнщайн е, че прави едно необосновано предположение за скоростта на гравитацията - че е равна на скоростта на светлината. Това не е вярно в общият случай. Така земната гравитация е със скорост 8 км/сек, слънчевата е двукомпонентна, I със скорост 435 км/сек., II със скорост светлинна, която е частен случай. Има безрой други варианти на скорост на гравитация. 3/ Формулата на Айнщайн не отчита многокомпонентност на гравитацията Ще цитирам няколко от безсмислиците на Айнщайн: “Може да звучи като шега, но що се отнася до механичната природа на етера, неподвижността е единственото механично свойство, което Лоренц му разрешава да притежава. Тук може да се добави, че специалната теория на относителността отнема на етера и тази последна механична характеристика... По нататък ще видим, че такова схващане намира оправдание в резултатите на ОТО.” стр.152, Избрани произведения, Айнщайн. Малко по-нататък (стр155) намираме първото противоречие: “Етерът в ОТО е среда, която сама по себе си няма никакви механични или кинематични свойства; тя обаче до известна степен определя механичните и електромагнитни явления” “Етерът, до който стига Мах, не само определя поведението на инертните маси, но на свой ред неговото състояние се определя от инертните маси. Тези идеи намират пълната си реализация в етера на общата теория на относителността”. стр154, Избрани произведения, Айнщайн. (реч от 1920 г.) “По мнението на Мах в една действително рационална теория инерцията трябва подобно на другите нютонови сили да зависи от взаимодействието на масите. Това мнение аз дълго време считах по принцип правилно. Но то по неявен начин предполага обаче, че основната теория принадлежи към общия тип нютонова механика: за основни понятия в нея служат масите и взаимодействията между тях. При това не е трудно да се види, че такъв опит за решение не е в духа на теорията на полето.” А. Айнщайн - Нещо като автобиография, публикувана за първи път през 1949 година.