Станислав Янков

Допусках, но беше написал, че самият израз на пространствено-времевия интервал от СТО, с леки корекции, го има и в ОТО. Надявах се да има нещо по-близко до пространствено-времевия интервал на СТО от d^2 = x^2 + y^2 - 2xy.cosAlfa (има и една друга формула, която леко се различава и пише, че е по-опростена и безпроблемна), ако не бъркам за какво става дума. Иначе би трябвало да има и начин за извеждане на формулата за интервала в СТО от уравненията на ОТО (може би пак чрез метричния тензор в ОТО), но и да съм го срещал - тогава не съм си давал сметка какво точно е и че ще ми потрябва сега.

Ще ти отговоря, но първо ще те попитам нещо, което ми е доста важно в момента. Не се опасявам, че няма да ми отговориш, ти винаги си отзивчив при въпроси, а и без да си питан специално, но най-вероятно ще продължим да спорим, защо според вас с Гравити (и не само според вас) евклидовата специална относителност и моите опити са неверни, а въпросът ми по-надолу ми е важен в момента. По-назад тук отговаряш на Шпага следното: Би ли уточнил, моля те, кой израз (коя формула) в ОТО е най-прякото представяне на формулата за пространствено-времевия интервал от СТО, за което пишеш, че с леки корекции е валидно в ОТО? Предполагам е свързан с геодезичните линии и ползва тензори или има и по-близко до СТО-формулата за интервала представяне?

Можем да обособим три различни, но напълно еквивалентни начина на представяне на релативистките ефекти от реалността: пространствено-времевият на Минковски, евклидовата специална относителност на Епщайн и моето предложение за сложна (асиметрична) хиперизмерна пространствено (четири пространствени измерения) геометрия на реалността. (Съжалявам, ако дразни честата употреба на едни и същи изображения, но не виждам смисъл да добавям нови изображения, когато те не добавят нищо ново.) Макар и различни едно от друго, пространствено-времевото представяне на Минковски и евклидовата специална относителност, която е започнала с Нюбърг, Фипс и Епщайн, в същността си са подобни (не еднакви) - и двете са пространствено-времеви, независимо от твърденията относно евклидовата специална относитерност. Както пространство-времето на Минковски, така и евклидовата специална относителност боравят с диаграми, които включват една пространствена и една времева координата (диаграмата на Минковски ползва координатното време t, а диаграмата на Епщайн ползва собственото време Тау), значи - и двете диаграми са пространствено-времеви. Естествено, евклидовата специална относителност не се отнася до употребата на евклидово пространство - евклидовото пространство не е само еднакви (например плюсови) нотации за всички елементи, които влизат в определянето на пространствено-времевия интервал (разликата в знаците на елементите при Минковски има задачата да зададе предела на скоростта на светлината във вакуум конкретно при този подход). Евклидовото пространство значи също абсолютни пространство и време и простиране в безкрайността на пространствените координати. Нито при диаграмите на Минковски, нито при тези на Епщайн пространството и времето не са абсолютни - и двете са пространствено-времеви диаграми със "завъртане" на координатните системи една спрямо друга в зависимост от скоростта на движение на свързаните с тези координатни системи обекти, чрез което се представя диаграмно относителното естество на пространството и времето. Причината евклидовата специална относителност да се определя като "евклидова" е чисто и просто това, че "завъртането" на координатните системи една спрямо друга при нея става в рамките на обичаен, евклидов кръг, докато въртенето при Минковски протича по хиперболичен кръг. Разликите между пространствено-времевия подход на Минковски и евклидовата специална относителност не са значителни, макар безспорно да ги има. И двата подхода са пространствено-времеви, а Лоренцовите трансформации могат да се изведат и от диаграмите на Епщайн. Накрая - и двата подхода са верни, защото правилността или погрешността се определя от това, дали измеримите параметри, които се получават от изчисленията, са същите, които се регистрират в действителността и те са същите и в двата цитирани тук случая. Моето предложение представя релативистката реалност по трети, различен от горните два начина. При Минковски и евклидовата специална относителност за да се запази един и същ мащаба на координатното време при Минковски, на собственото време при Епщайн и на пространствените координати, най-често свеждани само до х като посока на движението, се употребява въртене между координатните системи, свързвани с движещи се с някаква скорост един спрямо друг обекти - въртене по траекторията на евклидов кръг при диаграмите на Епщайн и въртене по траекторията на хиперболичен кръг при диаграмите на Минковски. При моето предложение с четири пространствени измерения и без времето да е измерение, а само един от разните физически параметри като температура, налягане и т.н., нуждата от употреба на въртене под някаква форма на основната и примовата координатна система отпада - координатите на направленията на четирите пространствени измерения винаги съвпадат една с друга (винаги са под ъгъл 90 градуса и успоредни една на друга) и това не се променя когато и да било. Но за да могат да се представят относителностите във връзка с движенията на обектите, в този случай се налага да се ползва премащабиране (промяна на мащабите) на пространствените отстояния, съответно на деленията (разграфяванията) на координатите между основната и примовата координатна система. Премащабиранията зависят от ъгъла на движение между четирите координати на пространствените измерения с константна, абсолютна, винаги една и съща скорост на движение на вселенската материя от 1с (абсолютен, константен темп на материалните промени). Колкото повече се движим направо, толкова по-малко се движим надясно. Колкото повече се движим на Север, толкова по-малко се движим на Изток. Колкото повече се движим по w-координатата, толкова по-малко се движим по х-координатата. Чиста пространствена геометрия! Основното предимство при този различен (но еквивалентен на останалите) подход е това, че при него не се смесват пространствени с непространствени измерения (от сорта на времевото измерение при другите два подхода) и така степените на свобода са само четири, вместо шест - три транслационни и четвърта ротационна степен на свобода. Така нещата стават доста по-стриктни, последователни и еднородни, вместо да се приписва естество на "измерение" както на фактори с пространствен характер, така и на всевъзможни други неща. И това, че времето не е измерение, позволява то да си остане различна и отделна от пространството, фундаментална особеност на реалността още от най-древни времена. Не е изключено да се наложи включването и на пето пространствено измерение, когато тази концепция започне да се разширява и към Общата теория на относителността (след което и към Квантовата механика, през вече споменатата концепция за Zitterbewegung, но в леко изменена спрямо оригиналната форма), но може и да не се наложи, въпреки наличието на ускорение при попадането под гравитационно въздействие (плюс ускорението на разширението на Вселената като далечна асоциация - все асоциации с движение по кръг). Ако приемем сингулярността в центъра на черна дупка като тоталната симетрия, абсолютното НИЩО (не напълно празно пространство, а ТОТАЛНО НИЩО, дори без никакви пространствени отстояния по направленията на което и да било пространствено измерение), НУЛА-измерна идеална точка, би могла да се прокара работеща логика до асиметрично "плоско" пространство с три транслационни и четвърта ротационна степен на свобода. Всичко това не пречи сингулярността в центъра на черна дупка да не съществува реално, да е само теоретичен инструмент за постигане на логична теория, точно както не може да съществува напълно празно пространство (обаче сингулярността може и да е реална, за разлика от съвършено-празното пространство). Все още съм далече от особеностите на Общата теория на относителност и как те биха могли да се преинтерпретират чрез моя подход (любителското, непрофесионално естество на усилията ми си казва думата), но въпреки всичко времето за това наближава...

Евклидово (диаграма на Епщайн, но протича надясно, вместо наляво) и хиперболично (диаграма на Минковски) въртене. Удължаването (промяната на мащаба) на пространствения интервал по направлението на координатата на измерението w (координатата на w съвпада с координатите у и ct на двете изображения, но не е същата, защото те са времеви) и паралелното с него съкращаване на пространствения интервал по направлението на координата на измерението х при увеличаване на скоростта на наблюдаван обект спрямо покоящ „наблюдател“ води до, така да се каже, „изтласкване на пространството“ на подвижния обект и от там и „завъртането“ (евклидово при диаграмата на Епщайн или хиперболично при диаграмата на Минковски) на времевата и на пространствената му координата спрямо същите координати на покоящия „наблюдател“. Това е начина на действие на релативистките (относителните) ефекти, когато игнорираме философските съображения във връзка с пространствено-времевия интервал и следваме само математиката на неговата формула (правилата за боравене с размерностите, в случая - метри и секунди). Тогава пространствено-времевият интервал е просто 4D-пространствен интервал в метри и е идентичен на всеки обичаен 3D-пространствен интервал, а Вселената е асиметрично в геометрично отношение 4D-пространствено многообразие с универсална (абсолютна) скорост на вселенската материя (темп на материалните промени) 1с и време, което не е измерение, ами е един от множеството обичайни физически параметри като температура, налягане и т.н. Ако се запитаме, коя е тоталната, не просто 3D-пространствената симетрия - това е сингулярността в центъра на черните дупки, независимо дали тя съществува реално или не. Сингулярността в центъра на черните дупки представлява НУЛА-измерна точка, което в случая доста добре се асоциира с ТОТАЛНОТО НИЩО (не просто празно пространство с нищо в него, а дори и липсата на самото пространство). Развитие на тази предварителна база на полу-класически разсъждения може да даде само по-детайлното изучаване (от мен - признавам, че всички останали знаят всичко, за разлика от мен или поне много повече в сравнение с мен) на Общата теория на относителността. И накрая, за какво е нужно всичко това? За да може зиг-заг движението на елементарните частици в Zitterbewegung (дадено без участието на квантово-механичните флуктуации, които пораждат неопределеността) да се представи като протичащо не в 3D-пространство, а в 4D-пространство:

Върти ли се Вселената? | Космос В горният линк пък се казва, че Вселената не се върти. Наличието на ускорение на вселенското разширение (тъмната енергия, напрежението на Хъбъл) може и да е свързано с въртене, но то да се търси не там, където е в действителност, в смисъл - онези, на чиито изследвания се базира цитираната от мен тук статия да не са търсили където/както трябва, а другите от статията, цитирана от Скенер, да са попаднали на правилния подход.

Едно от ключовите неща на собственото време е, че и то е инвариант, подобно на пространствено-времевия интервал. Координатното време не е.

Собственото време се ползва за "завъртяно" представяне на диаграмата на Минковски като така наречената кръгова геометрия в Евклидовата относителност: Евклидова теория на относителността Друг начин на "завъртане" (промяна на знака) е чрез употребата на имагинерната единица i в ротацията на Уик: Wick rotation - Wikipedia Преди месеци застъпвах Евклидовата относителност (част от нея са обясненията на СТО и ОТО от Епщайн, но и доста други различни неща - насоки има в линка, който дадох), обаче всичко това изглежда като частични (непълни, незавършени) алтернативи на пространство-времето на Минковски. В момента се убеждавам, че ако искам пълноценна алтернатива, еквивалентна на пространство-времето на Минковски - не мога да ползвам пространствено-времеви подход. Всички пространствено-времеви подходи, дори когато се прилагат по отношение на Аристотел, Галилей и Нютон, представят времето като вид измерение (затова е и пространство-време), а доказано коректния пространствено-времеви подход засега е само тоя на Минковски. За пълноценна алтернатива на Минковски (която задължително трябва да представя точните резултати от Лоренцовите трансформации и Минковски) времето трябва да не е измерение, а просто физически параметър, произхождащ от сложно движение на материята в рамките на геометрия с четири пространствени измерения. Това значи, че не става дума за пространство-време, но не е и класическо представяне, което е изцяло евклидово и с абсолютни пространство и време (може да се определи като полу-класическо ) - многообразието на търсената от мен алтернатива може да е само риманово.

Скенер, ако говорим за 4D+1D пространство-време (тип Калуца-Клайн), не би ли трябвало формулата за пространствено-времевия интервал да се състои от пет, вместо от четири елемента по диагонал? Например, нещо от сорта: s^2 = (ct)^2 - w^2 - x^2 - y^2 - z^2 (тоест - формула, както и матрица на метричния тензор, съвсем различни от 3D+1D пространство-време).

Има и при това са няколко (само една от тях е ротацията на Уик). Всичко, което дава верните резултати (онова, което в крайна сметка би било отчетено реално по пространствените и времевата координата) не може да се пренебрегне просто така, без никакво усилие, дали не би успяло да доведе и по-далеч. В случая - аз просто следвам последователността, без да предпоставям ограничения. Започвам първо от координатните показатели, които се регистрират. Това са физическите факти и тука няма какво повече да се направи, различни от регистрираните стойности не можем да си измисляме. Следват Лоренцовите трансформации - непосредствената математика, произтичаща от анализа на физическите замервания. Тук бихме могли да пренапишем времето и разстоянието в така наречените еквивалентни единици и тогава скоростите няма да бъдат в км/ч, а в безразмерните единици между 0 и 1 (с = 1), но бихме могли и да не пристъпваме към такова пренаписване и ще си получим съвсем верните резултати и с обичайните размерности (метър и секунда обикновено). И тука няма какво повече да се направи и извлече. Тогава стигаме до приеманата за по-условна част - съвсем обичайната формула за намирането на пространствено-времевия интервал s^2 = (ct)^2 - x^2 - y^2 - z^2 (въобще няма да се занимаваме с никакви алтернативни сметки в този момент). И тук у мен се пораждат някои въпроси! В 3D-пространството пространствения интервал се намира чрез доста подобни формули, включително се съкращават по същия начин секундите, когато се търси изминатия с някаква скорост път за някакво време, а 3D-пространствения интервал се оразмерява в метри. При пространствено-времевия интервал имаме съвсем подобни сметки като при обичайния 3D-интервал, включително имаме и скорост (Ct), както и съвсем стандартното съкращаване на секундите, за да бъде цялата дясна част на уравнението в метри. Параметрите отдясно са съвсем обичайните параметри от физическата реалност, математическото действие с размерностите е съвсем същото като от обичайната физическа реалност, формулата и всички нейни компоненти работят доказано правилно, дават точни резултати. Защо в този случай да не можем да определяме пространствено-времевия интервал вляво в метри, както спокойно си се случва с обичайния 3D-пространствен интервал, макар да няма никакво математическо ограничение за това, що те отнася до работата с размерностите (метри и секунди в случая)?!!! Кое забранява пространствено-времевия интервал s да се приема в метри, въпреки всички налични математически условия това да се случи (ваденето вместо събирането отляво на равенството математически не се отразява по никакъв начин на работата с размерностите)?!!!

Поунесох се! Да не е времето измерение въобще не означа да е абсолютно - доказано не е абсолютно! Само не е задължително точно времето да е четвъртото измерение, макар и да е относително. Дори времето да не е измерение, то може да бъде представяно като пространство-време - обясненията на Пенроуз за представянето на Аристотелевата, Галилеевата и Нютоновата физика като пространство-време, макар там времето да е абсолютно. По-назад вече съм слагал изображения от книгата на Пенроуз в тази връзка, ще ги припомня отново (това са същите изображения от мой по-стар коментар някога - вече качени файлове): Така че - имаш право (макар да имаше предвид нещо по-друго)! Реалност с четири пространствени измерения пак може да бъде представена чрез пространствено-времеви подход, макар и не точно тоя на Минковски, защото при мен времето не е измерение, а си има четвърто пространствено измерение. Но не е и точно Калуца-Клайн подхода 4D+1D, както и пространство-времената на Аристотел, Галилей и Нютон не са пространство-времето на Минковски. Само трябва да внимавам много в детайлите (няма нужда да се повтаря смешния ми опит да възстановявам абсолютния статут на времето), защото макар и да не става дума за пространствено-времево многообразие на Минковски (базис М и разслоение, чиито слоеве представляват срезовете), то не става дума и за четиримерно Евклидово многообразие Е4. Трябва да е някакво Риманово многообразие Р4. Така ще може да се състави и еквивалентната на Минковски интерпретация, при която пространствено-времевия интервал вляво на формулата S^2 = (ct)^2 - x^2 - y^2 - z^2 е в метри (не безразмерен), понеже и всичките елементи вдясно на равенството са в метри (тоест - S да си е обичаен пространствен интервал, по подобие на 3D-интервалите, само че 4D и със съответните разлики, свързани с предела на скоростта на светлината във вакуум).

Има огромно значение, защото само вярна математика може да даде верни резултати от замерванията по пространствените и времевата координата. Това (верните или неверни резултати) определя и наличието или липсата на физически смисъл. И когато става дума за тълкуване на понятия, както в моя случай - тук вече идва и взаимосвързаността с всичко останало (затова и ми е толкова трудно - трябва да познавам детайлно едва ли не цялата физика, широк спектър от физически области, за да мога да кажа какъв е смисъла от усилията ми, даже и те да се окажат верни и да не противоречат на нищо от всичко останало, защото въпросите, свързани с пространството и времето са фундаментални не просто физически, но и философски).

Добре! А каква е математиката, която аз имам предвид?

Това е свързано със суперструнната теория, а аз нямам предвид 10, 11, 12 или пък 26 измерения. Относно суперструнната теория отговорът е верен, за моята интерпретация няма как да е верен, защото аз дори не съм я развил в окончателен вид, за да можеш ти да зададеш на Джемини-то конкретни въпроси. Да не говорим, че "към момента няма преки и категорични експериментални доказателства" не означава "доказано не съществуват"...

Постановките на СТО са отдавна и многократно потвърдени експериментално, само нямат интуитивно обяснение (едното обяснение са двата постулата на Айнщайн, а другото обяснение е пространствено-времевата геометрия, която ползва пространствени и непространствено измерение - не напълно еднородни неща). Аз само се опитвам да дам вярно алтернативно обяснение (интерпретация), доказателствата са налични отдавна.

Това не е моята интерпретация (някога, преди месеци, беше, но вече не е). Интерпретацията ми е, че има четвърто пространствено измерение w и движенията на вселенската материя по сложна четириизмерна пространствено геометрия водят до пространствено-времевите ефекти на СТО (или до Лоренцовите трансформации, когато не ползваме пространствено-времевата интерпретация на Минковски).