Станислав Янков

Можеш ли да дадеш малко повече подробности, по какво се различава Дирак от квантуването на СТО? Ако не бъркам нещо - там се ползваха четириспинори.

Да, както при всички останали материали, свързани с Евклидовата относителност, тук също логиката не е довършена. Докато мнозинството други претупват работите, като просто заявяват, че четвъртото пространствено измерение е собственото време и така практически си остават в пространствено-времевата парадигма, макар и вече да не е на Минковски, тука пък се търси начин на всяка цена да се намери роля на евклидовото четириизмерно пространство. Евклидово (напълно плоско и напълно пусто) четириизмерно пространство, както и другата крайност - движение на вселенската материя с инвариантния темп 1с не само в едно, а във всички възможни направления в 4D(+)-пространството, което би го направило, ЦЯЛОТО, нуламерно (идеална точка без никакви размери) - са условни, нереални състояния. Действителното състояние, което регистрираме на практика, е това с 1с-вектор на материалното движение, който се движи само по едно направление през четиримерна или над-четиримерна пространствено геометрия и с произтичащата от това пространствена асиметрия между посоката на вектора и останалите три пространствени направления. За да можем да оценяваме размерите и поведението на обекти вътре в така дефинираното асиметрично пространство в покой (протяжността на Вселената по направлението на координатата w+ е с планкова дължина, докато по направленията на останалите три координати х, у и z е безкрайна или наподобяваща безкрайност), които обекти практически се явяват други (различни) пространства, ние дефинираме допълнителни базови вектори "х" и "х'" (в кавички, с което да се различават от реалния безкраен базов вектор на покоя х), които също са равни на планковата дължина, както е и с базовия вектор w (можем да си изберем произволни базови вектори и ние си избираме да са с еднаква дължина - планковата дължина, - за да ни е най-удобно). Без проблеми планковите дължини могат да се умножат с нужната стойност, за да станат 300 000 километра за х и една светлинна секунда (равняваща се на 300 000 километра) за ct от обичайния пространствено-времеви подход на Минковски. От тук вече може да се изгради пълен паралел (еквивалент) между този пълноценен четириизмерен(+) пространствен подход, който включва и някои (приложимите) елементи от Евклидовата относителност (основно диаграмите на Епщайн, но с променени символи) и утвърдената пространствено-времева концепция на Минковски. И няма никакви реални евклидови четириизмерни пространства (векторът 1с на движението на материята в четиримерното+ пространство пречи да съществуват такива пространства реално)...

Това е подходът при суперструнната теория (най-красивата, интересна и сложна) и засега не се получава. Най-вероятно нещата стоят по някакъв подобен начин, но не точно по настоящия. Нещо важно убягва и това се разбира чрез проверките (в случая - чрез противоречието с някои потвърдени неща и чрез липсата на регистрация на прогнозирани от суперструнната теория особености).

Най-накрая първия материал, повече или по-малко свързан с Евклидовата относителност, който ясно обсъжда четвърто пространствено измерение W, вместо неясно да го свързва със собственото време от пространство-времето на Минковски! (PDF) A Euclidean geometric model that has a maximum speed c

Втори опит да поставя някакво начало! Едва от миналата седмица понаучих някои неща за това, но само чрез опити, дори и с множество неуспехи, мога накрая да развия нещо годно. За да се тръгне напред, трябва временно да се игнорират противоречията и да се стъпи на стабилните неща. Кои са стабилните неща? Нека да започнем от тук: При относителността (още при Галилеевата) има вектор, наречен вектор на пространствено-времевото разделяне (spacetime separation vector) или още вектор на простраствено-времевия интервал (spacetime interval vector) - стелка, свързваща две точки (две събития) в пространствено-времева диаграма (мирова линия?). (2) Relativity 103b: Galilean Relativity - Spacetime Separation (Interval) Vector and Invariance - YouTube В алтернативната концепция тази роля сякаш се играе от от вектора 1с (вектора на материалната скорост в хиперизмерното пространство). По такъв начин инвариантното движение (вектор) с темп 1с в хиперизмерното пространство wxyz има различни компоненти в различните му проекции (координатни системи, като wxyz и w`x`y`z`). Безкрайни стойности на базовите вектори по координатите х, у и z означават, че обекти с крайни размери в рамките на тези координатни системи (които обекти биха се явявали различни пространства, с различни параметри на компонентите по четирите координати, тоест - различни координатни системи) ще имат две точки за начало и край, както при пространство-времето трябва да има две точки за събития (начално и крайно), а и дължини по посока на движението. Точките на дължините на обектите дори биха могли да се определят също като вид вектори, подобно на векторите на пространствено-времево разделяне (ще сочат посоката на движение). Ъгълът Алфа, както вече беше споменавано многократно, изразява скоростта v в триизмерното пространство xyz, а също може да служи и за извличане на стойността v/c на Лоренцовите трансформации. Не стана по-малко противоречиво от предходния ми опит, въпросите даже може да станаха и още повече (например - става дума за безкрайности по направленията на координатите х, у и z ли или все пак за някакви гигантски, граничещи с безкрайност, но все пак крайни стойности и т.н. и т.н. и т.н. и т.н.), явно предстои твърде много мислене за твърде много подробности, но - тук поне вече има нещо, далече наподобяващо начало...

А как ще се разбере със сигурност, че скоростта е дискретна без напредък по квантовата гравитация (ако гравитацията е въобще квантова и не става дума за някаква коренно различна концепция, която да се окаже плодоносната)? Нещата около СТО са до голяма степен завършени и промени там могат да се наложат само посредством някаква съвсем нова концепция, която не може да дойде от там (там почти всичко, ако не и всичко, е завършено). Много по-вероятно е да дойде нова концепция от акцент над гравитацията проблемите с нейното квантуване, отколкото при СТО и квантуването, където нещата работят.

Аз точно това имам предвид, че няма да ти свърши работа! Проблемът е при квантовата механика и ОТО, а ти се занимаваш със СТО. Тук трябва някаква по-цялостна концепция и тя може да е радикално различна (като повече от четирите измерения на СТО и ОТО например или пък нещо съвсем друго, за което все още не сме се досетили). Опити за пробиви на парче и там, където не са същинските проблеми (нуждата от пренормировки между ОТО и квантовата механика, която нужда съвсем ясно показва, че има сериозен проблем) най-вероятно вече са правени, многократно и видимо не са донесли успех.

Идеалните часовници са теоретичен инструмент, който е предназначен за прецизната работа с теоретичната база (при СТО - Лоренцовите трансформации, да речем). Ако трябва да включваш в уравненията и точността на часовниковата конструкция - нещата стават безсмислено-сложни, освен че никога няма да постигаш пълната точност, която теоретичната работа изисква. Сам споменаваш съчетанието между QM и GR - решението на всички тези въпроси се крие в успешното съставяне на квантово-гравитационен подход...

"Часовникът" на СТО е идеален "часовник", тоест - измерванията му са идеално-точни (теоретичните изчисления пасват на резултатите напълно), независимо дали някога ще успеем да направим чак толкова точни замервания с реално устройство или не. Идеалният "часовник" е важно условие за работа с прецизната теоретична база - игнорира несъвършенствата на реалните часовникови конструкции.

Въпросът с масата е в областта на гравитацията (ОТО). Трикът на Дирак е успешен - СТО и квантовата механика са съчетани успешно. Да, това съчетаване е трудно, сложно, но важното е, че е успешно. Всички въпросителни, включително потенциална дискретност на времето, са в областта на квантовата гравитация.

Ти сам написа в предходен коментар, че СТО е съчетана успешно с квантовата механика (квантовата теория на полето). Усложненията с времето и от там и с поведението на часовниците идват от липсата на формулирана квантова гравитация (тоест - от неуспехите досега по съчетаването на гравитацията и ОТО с квантовата механика).

Това е въпрос, свързан с естеството на самото време на тези мащаби, а не с часовници. Часовникът е средство за отчитане на времето и той следва поведението на времето. Ако самото време се държи по някакъв необичаен начин на квантови равнища (а то се държи и даже губи смисъл в някакво отношение) - часовниците ще изявяват това със загуба на прецизност и по други начини.

СТО може да си е безкрайно прецизна и без необходимостта да съществува безкрайно прецизен часовник. Както Скенер написа по-рано - прецизността на часовника си е проблем на часовника, не на теорията. Реалността ще си дава най-точните стойности съгласно теорията, независимо дали ти можеш или не можеш да ги измериш напълно точно.

Да, това беше слабо предположение от моя страна!