
Станислав Янков
Потребител-
Брой отговори
2564 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
1
Станислав Янков last won the day on Септември 20 2024
Станислав Янков има най-харесвано съдържание!
Всичко за Станислав Янков

- Рожден ден 23.06.1976
Contact Methods
-
Website URL
http://polit-analizi.blogspot.com/
Лична информация
-
Пол
Мъж
-
Пребиваване
Кюстендил
Последни посетители
6868 прегледа на профила
Станислав Янков's Achievements
-
Ето в каква последователност е най-добре да се прегледат материалите на ван Линден, за да се придобие достатъчно добра представа за неговата версия на Евклидовата относителност (основните няколко души, които разработват тази тема - Монтанус, Алмейда, Гирстин, Фонтана, ван Линден, - имат собствени подходи, които само донякъде се съчетават един с друг и материалите на Монтанус са в значителна степен недостъпни): 1) Relativity Simplified: relativitysimplified-rfjvl.pdf 2) Minkowski versus Euclidean 4-vectors: 4vectors-rfjvl.pdf 3) Dimensions in Special Relativity. An Euclidean Interpretation: dimensionssrt-rfjvl.pdf 4) The Universe as a Multi-Dimensional Fractal: The Universe as a Multi-Dimensional Fractal
-
Ето пак ван Линден за Евклидовата относителност, но този път - математиката: https://www.euclideanrelativity.com/pdf/4vectors-rfjvl.pdf Оттук-нататък това ще е базиса, който ще надграждам с моя стремеж към изцяло пространствени измерения (не мога да се примиря с тоя джендър-подход и във физиката - да бъдат наричани "измерения" всякакви неща, които не са с идентично естество). Още отдавна допусках, че биха могли да се съставят подходи с произволен, до безкраен брой измерения (тогава ми се струваше, че такава особеност може да присъства преди всичко в квантовия свят) и тази особеност с фракталността при ван Линден ми идва точно на място!
-
Коментарът ми е ограничен само до първото ти изречение и до това, което си цитирал от текста ми във връзка с него. След "дискусии" си пропуснал да добавиш ",които водих със себе си"! От така цитираното и отговореното от теб впечатлението ми е, че не приемаш твърдението ми, че сте съгласни, че диаграмата на Епщайн е правилна, макар по-напред и двамата с Гравити да споменавахте, че диаграмата е правилна (сега не ми се търси да ви цитирам, макар да мога да го направя, ако държите), а проблемите на Евклидовата относителност са другаде. Естествено - твърдиш и че аз не се съобразявам с написаното от вас, макар още доста назад да признах, че забележките и Скенер, и на Гравити, и твоите да имат основание и затова пристъпих към постепенно изграждане на моя версия на Евклидовата относителност (с реално четвърто пространствено измерение, но приемано от нас като 3D+1D проекция, вместо 4D-конформната форма в основата). Ако няма проблем с диаграмата на Епщайн и проблемите са другаде - защо просто не цитираш онази част от коментара ми, която считаш за проблемната и да не включваш нещата, където не считаш, че има проблем?! Гарантирам ти, че такъв начин на комуникация (да се цитира нещо, което не се счита за проблемно, в критичен контекст) не е от най-смислените! Също назад (в разговор с Гравити) се съгласих, че "Евклидовата" относителност не е евклидова в действителност, въпреки названието си (по-скоро е някакъв вид риманово многообразие, макар да не съм съвсем сигурен какво точно, когато държим да представим нещата не чрез утвърдения подход на Минковски). Не е достатъчно знаците по диагонала на матрицата на метричния тензор (пряката връзка с броя употребявани измерения) да са положителни и да се ползва завъртане по евклидов вместо по хиперболичен кръг, за да се каже, че един подход е наистина евклидов. Това явно ти не си го чел и не си му обърнал никакво внимание. Както и да е! През уикенда ще прегледам по-внимателно написаното.
-
Това ще го обсъдим по-нататък, включително твоите и на Гравити потвърждения някъде по-назад в темата, че диаграмите на Епщайн (които се използват при повечето версии на "Евклидови относителности") принципно са верни (и няма как да е иначе, след като при тях "завъртането" на подвижната спрямо неподвижната координатна система с промяната на скоростта се случва по обичаен евклидов, вместо по хиперболичен кръг, както е при диаграмите на Минковски - Евклидовата относителността е просто еквивалентна пространствено-времева концепция, базирана на собственото време Тау, вместо на координатните времеви показатели, на които се базира концепцията на Минковски и няма някаква кой знае колко драматична разлика, включително това не е четиримерна пространствено концепция, за разлика от заявленията на някои нейни поддръжници). Първо обаче ще те помоля да прегледаш по-внимателно следващия линк (той е същият от предходния ми коментар, на който си отговорил) и да ми кажеш, как оценяваш написаното там (то изключително много се доближава до моите представи, макар и да не съвпада напълно с тях): https://www.preprints.org/manuscript/202207.0399/v96
-
След всички дискусии може да се каже, че диаграмата на Епщайн е правилна, тя е пълен аналог на диаграмата на Минковски, с единствената разлика, че за представянето на релативистките особености на СТО се използва не хиперболично въртене между координатните системи като при диаграмите на Минковски, а въртене по обичаен евклидов кръг. Освен това и двете диаграми са пространствено-времеви (по едната координата се представя пространство, а по другата - време). Евклидовата относителност (Euclidean relativity) ползва диаграмата на Епщайн, за да развие концепция, при която се опитва да приравни собственото време на наблюдавания обект в движение спрямо неподвижен наблюдател с четвърто пространствено измерение. Наречена е "евклидова", понеже ползва сигнатура на метриката +1+1+1+1, вместо използваната при Минковски сигнатура на псевдометриката +1-1-1-1 (или -1+1+1+1). Ето материал в тази връзка - Natural Concepts Unify Cosmology and Quantum Mechanics[v96] | Preprints.org Вече изложих своето мнение, че така доста прибързано се налага четвърто пространствено измерение и отговорът на основателните забележки срещу Евклидовата относителност в сегашната ѝ форма не е убедителен. Предложих малко по-сложен подход, който въвежда реалното четвърто пространствено измерение w по малко по-различен начин. Сега тази много първоначална версия на реална четиримерна пространствено геометрия може да бъде допълнена с още малко детайли, преди да се премине към първите опити за включване в тази картина и на гравитацията. Следва един по-внимателен анализ на особеностите на времето, представени от гледната точка на този по-различен подход.
-
Е-де! Ти си умен и добре запознат с физиката човек (доста по-добре я разбираш от мен) - разбираш смисъла на аналогията и че става дума само за увеличаването на пространствения обем (отстоянията между веществото), а привнасянето като значими на особеностите по бухването на тестото като въздух, вода и т.н. са излишни (нещо като търсенето от мен на устройство на идеални часовници ).
-
Данните от Джеймс Уеб доста разбъркват представите за периодите при досегашните концепции (галактиките се оказват много по-стари от очакваното), но базовите моменти на Големия взрив още си стоят (реликтовото лъчение никой не го е и не може да го отмени, а то е доста категорично свидетелство в полза на модела). https://en.m.wikipedia.org/wiki/Cosmic_inflation
-
Към това имаха отношение моделите с полето на Хигс и инфлатонното поле. https://blog.lukmaanias.com/2025/01/15/higgs-boson-and-higgs-field/ https://en.m.wikipedia.org/wiki/Inflaton
-
Шпага, а сигурно ли е, че балонът ще се спука? Ако разширението на Вселената е навсякъде - да, в един момент то ще достигне такива стойности, че ще разцепи дори атомите (рано или късно). Но ако е само в областите с достатъчно ниски концентрации на материята/енергията - тогава просто галактиките, които не са свързани в купове/свръхкупове и отделни независими галактики просто ще останат сами в Космоса, защото всичко друго ще се разширява с надсветлинен темп и светлината от нищо друго няма да може да достига до тях. Ще им изглежда, че са единственото нещо във Вселената.