Станислав Янков

Оказва се, че без да зная, съм разрешил парадокс, свързан с Евклидовата специална относителност! Става дума за следното: "Because implies that photons travel at the speed of light in the subspace {x, y, z} and baryonic matter that is at rest in {x, y, z} travels normal to photons along , a paradox arises on how photons can be propagated in a space-time. The possible existence of parallel space-times or parallel worlds shifted and co-moving along is the approach of Giorgio Fontana. Euclidean geometry is consistent with Minkowski's classical theory of relativity. When the geometric projection of 4D properties to 3D space is made, the hyperbolic Minkowski geometry transforms into a rotation in 4D circular geometry." "Защото предполага, че фотоните се движат със скоростта на светлината в подпространството {x, y, z} и барионната материя, която е в покой в {x, y, z}, пътува нормално до фотони по протежение възниква парадокс за това как фотоните могат да се разпространяват в пространство-времето. Възможното съществуване на паралелни пространства-времена или паралелни светове се изместват и се движат заедно е подходът на Джорджо Фонтана. Евклидовата геометрия е в съответствие с класическата теория на относителността на Минковски. Когато се направи геометричната проекция на 4D свойствата в 3D пространството, хиперболичната геометрия на Минковски се трансформира във въртене в 4D кръгова геометрия." Какво означава това? Евклидовата специална относителност не само пресъздава подхода на Минковски посредством въртене между основната и примовите координатни системи по евклидов вместо по хиперболичен (при Минковски) кръг, с което няма никакви проблеми (всичко от диаграмите на Минковски се представя равностойно и от диаграмите на Епщайн, включително напълно се извеждат и Лоренцовите трансформации - Epstein Diagrams / Relativity ). Проблемният момент е, че Евклидовата специална относителност се опитва да използва и евклидово четириизмерно пространство, където състоянието на пространството по всички четири направления, включително и по w, е съвсем идентично (при Евклидовата специална относителност не само знаците пред стойностите на четирита компонента по диагонала на метричния тензор са еднакви, положителни, но и самите четири стойности също всички са еднакви, четири единици). Именно този опит да се ползва стандартно евклидово пространство, със стандартна, декартова координатна система, без никакви асиметрии, води и до гореспоменатия парадокс. Визуално парадоксът е изобразен в лявата част на следващото изображение: Вляво на изображението се вижда как когато пространствената протяжност по направлението на четвъртото пространствено измерение w се третира равностойно на останалите три направления (по измеренията х, у и z, като на изображението координата на z е игнорирана, за да може да се представи координата на w), излъчената от точка А светлина никога не може да достигне до точка В, понеже според тази концепция светлината се движи само по направленията х и у (и z, което не е дадено) и не се движи по направлението w, само по което пък се движат двете точки в покой една спрямо друга А и В. Докато излъчена в момента t1 светлина от точка А успее да достигне със скоростта се 1с точка В в момента t4, движейки се само по координатите х и у (и z), самите точки А и В ще са се преместили със същия темп 1с по координатата w (дадено в сиво и червено). По този начин излъчена където и да било в областта ху(z) светлина, която не може да се движи по w, понеже се движи с темп 1с изцяло в ху(z), ще остане в "миналото" и никога няма да достига и да бъде регистрирана от каквото и да било в настоящето. Това би трябвало да е парадокса, ако съм го разбрал правилно. При Динамичната Вселена обаче, където векторът на скоростта 1с на покоящи един спрямо друг обекти (тоест - движещи се заедно, със скорост 1с, само по направлението на координата w) съкращава лоренцово пространственото отстояние на Вселената по направлението w до планкова дължина, подобен парадокс практически НЯМА! Така светлината се движи с 1с само в обема ху(z) и понеже той е съкратен от гледна точка на покоящите обекти (заради движението им с 1с по w) - за тях светлината също може да се движи само в обема на това съкратено ху(z)-пространство (дясното изображение). Дори и обектите да се движат един спрямо друг с някаква подсветлинна скорост в обема ху(z) - светлината се движи с 1с в собственото 3D-пространсво ху(z) на всеки отделно дефиниран обект, с което се изпълнява постулата на Айнщайн за постоянството на скоростта на светлината във вакуум (че всеки наблюдател регистрира светлината със скорост 1с, независимо как той самия се движи или не спрямо останалите). Стойността на скоростта на светлината 1с е представена от същата стойност на вектора 1с на постоянно движение на материята в 4D-пространство. Всички постулати на Айнщайн, относителности, причинно-следствени връзки са изпълнени. До тук става дума за w-асиметрия (съкращаване на 4D-Вселената само по направлението на четвъртото пространствено измерение w, което състояние се променя единствено при задвижване между обектите в 3D-простанството), но броят на измеренията е четири и както може да има w-асиметрия, така би могло да има, паралелно, и х-, у- и z-асиметрии - възможност за съществуване на поне четири паралелни "свята", които не взаимодействат помежду си електромагнитно (потенциално обяснение на тъмната материя): [physics/0410054] The Four Space-times Model of Reality The Nature of Antimatter (dark matter) – Reading Feynman По тази причина най-вероятно ще продължа да ползвам определението за "Динамичната Вселена", но основното название ще бъда - Хипотеза за хиперизмерната асиметрия!

Ето как четвъртото пространствено измерение w се представя чрез пространствено-времевите диаграми на Епщайн (кръгово завъртане между основната и примовата координатна система) и на Минковски (хиперболично завъртане между основната и примовата координатна система). Разликата асиметрията) между мащабите на пространственото отстояние по направлението на едната от четирите пространствени координати спрямо останалите три координати се дължи на макроскопичното (3D) естество на функционирането на човешкия мозък. Ситуацията е много подобна на тази със зрението, където 3D-пространствена околност се наблюдава през 2D-пространствен "екран" (само широчина и височина) и дълбочината се характеризира посредством проективни техники (основно - стереографска проекция). Всяка от различните инерциални отправни системи се характеризира от собствено пространство. Има условия, при които пространства на инерциални отправни системи (тези, при които посредниците на взаимодействията могат да достигнат съответните им обекти) могат да взаимодействат едно с друго (включително да се наблюдават посредством светлината, която е електромагнитното взаимодействие) и има други условия, при които не могат да взаимодействат едно с друго. Времето при 4D-пространствената концепция не е измерение, то е просто параметър, както дължината и макар да е абсолютно само по себе си, както дължината (употребяват се идеални часовници и линийки за замерванията), то също така е и относително, както и дължината, заради регистрирането на 4D-пространствена реалност през 3D-призма. Естеството и особеностите на времето не могат да намерят отговор при СТО и ОТО, отговорите във връзка с времето и неговата стрела се намират някъде на квантово равнище и по-специално - при квантовата гравитация.

Не-не! Не се напрягай, това е занимание от любопитство и за удоволствие, не някаква битка или съревнование. Само неща, които ти хрумнат на момента, без усилие и ако ти е приятно да отговориш. Аз имам предвид следното: Дали ще приемеш директно времето за условно измерение и ще станат четири измерения или ще опиташ някаква геометрия с четири пространствени измерения - и в двата случая съществува подобна асиметрия между едното и трите измерения. По времето не можеш да се връщаш назад, както можеш при трите пространствени измерения, а при вектора със скорост 1с в четиримерно пространство съществува привилегирована посока в обема на четиримерното пространство (тази на вектора), където е и максималната степен на пространствено съкращение. Това е безспорно асиметрична ситуация, отговорът за наличието ѝ се крие някъде в гравитацията и при това на квантово ниво - сега не се занимаваме с това. Дали ще осъществяваш хиперболично въртене на координати през конусите на Минковски, когато директно времето е измерението или ще осъществяваш стандартно кръгово въртене на скоростов вектор в четиримерно пространство (това въртене не може да надхвърли 90 градуса, защото четвърта пространствена координата w се разполага на 90 градуса от всяка от останалите координати х, у и z), резултатите ще са подобни в 3D+1D txyz и в 4D wxyz и ще са еднакви в 3D xyz (Лоренцовите трансформации) - съкращаване на дължината по посоката на движението х и удължаване на времевия интервал по времевата координата t в 3D+1D или съкращаване на дължината по посоката на движението х и удължаване на дължината по четвъртата координата w с извъртането на скоростовия вектор в 4D-пространството wxyz. И в двата случая могат да се изведат всички особености на СТО, аз в момента не мога да открия какво във втория случай (4D) може да наруши принципите на относителността, като и в двата случая стои въпрос за решаване в по-фундаменталните области - защо времето е условно измерение и не можем да се връщаме назад по него при пространство-времето и защо съществува привилегирования вектор 1с със само една конкретна посока при четиримерното пространствено разглеждане. Това, че в случая има нужда от идеално-точни часовници и линийки не значи, че има нещо абсолютно - времето е просто параметър (не измерение), който произтича от особеностите на 4D-пространствената геометрия точно така, както произтича от същите особености и дължината по посока на движението.

Скенер, имаш ли възможност да дадеш повече подробности, защо премащабиране ("мачкане") на пространство в зависимост от посоката на вектора на скоростта, при абсолютно време, което не е измерение (ако искаш, можеш да дефинираш времето като измерение, но също можеш и да не искаш), елиминира принципа на относителността?

Ако не греша, щом времето не е абсолютно, а е относително - връзка с него има. Директният начин е да установиш Лоренцовите трансформации, да наложиш айнщайновите постулати отпреди Минковски и така ще имаш обичайно 3D-описание с време, което не е измерение. Това е аналог на оценяването на ефектите от зрението ти през 2D-"екран" - не приемаш наличието на трето пространствено измерение ("дълбочината" на "екрана"), а прилагаш разни наблюдателни постулати и закономерности, кога една форма на автомобил може или не може да те удари (примерно). Следващият вариант, геометричен, но не изцяло пространствен е - да приемеш времето за измерение, но не като пространствено измерение (3D+1D). Това прилича малко на патерица, но важното е, че работи и може да се предложи точна картина и по този, пространствено-времевия начин на Минковски. Това е аналогично на включването на трето измерение към зрителния 2D-"екран", но за разлика от широчината и височината, които си ги има отпреди това, "дълбочината" да е условна (2D+1D), защото - ти безспорно наблюдаваш картина само с широчина и височина и макар "дълбочината" да върши отлична работа, тя не е визуално осезаема по точно същия пълноценен начин и значи и не е същото нещо, може да е само условно трето измерение... Струва ми се прекалено застъпването, че пространствено-времевия подход е единствения възможен и нищо друго няма смисъл (че само 2D+1D визуален анализ има смисъл и допускането на пълноценна 3D-визуална реалност е невярно), но трябва да напредна много повече от сега в моята концепция, за да убедя в потенциала на 4D-пространствения подход всички "закърмени" с (положили много труд в овладяването на) пространствено-времевия подход на Минковски. Струваше ми се отлична възможност "Динамичната Вселена" и това е работеща дефиниция по принцип, но възможността и към нея да се приложи (на следващ етап) методиката с Блоковата Вселена не прави нещата толкова добре разграничени, колкото ми се искаше. Може да се върна обратно към "W-асиметрията" като много по-ясно илюстрираща същността на подхода ми, ще видим - ще помисля много внимателно над това... Векторът 1с само условно е на светлината, в действителност светлината си има собствено движение (нерядко то е по-малко от 1с - зависи от средата на разпространение) и при нея просто липсва времевата компонента (при подхода на Минковски за светлината излиза нулев пространствено-времеви интервал, понеже там има изваждане и като извадиш квадрата на времето ct от квадрата на посоката на движението х се получава НУЛА - резултат, въпреки факта, че светлинен лъч изминава доказуемо пространствено разстояние в 3D-обема хуz). При Пенроуз светлинният лъч е би-туисторна конфигурация, където два свързани туистора се "въртят" в противополжни посоки ("напред" и "назад" във времето, грубо казано), което води до липсата на времеви параметър от позицията на самата светлина (за светлината времето е спряло, ако тя можеше да го регистрира някак си). Векторът 1с при "Динамичната Вселена" неизбежно се завърта (единственото константно нещо при него е стойността 1с в четиримерно пространство), защото това е единствения начин да се дефинират скорости между 1с и 0с в 3D-пространството хуz. Представи си огромна река, с километрична широчина и много бързо течение (1с ), но много гладка и спокойна повърхност (заради огромния размер), без вълнички и други смущения. Всички неща в покой едно спрямо друго в 3D-областта хуz заедно ще се движат в едно и също направление по течението на реката - направлението по координатата w. Ако векторът 1с не можеше да се върти - нямаше да може да се напусне покоят между всички тези неща. За да почнат различните неща да се отдалечават едно от друго (да престанат да са в покой) в 3D-пространството хуz, техният вектор трябва да се отклони от общото дотогава направление по координатата w и да се завърти към някоя от другите координати х, у или z (или някакво междинно положение между тях). Само чрез това завъртане, когато скоростта 1с започне да разполага със съответни свои компоненти и по координата w, и в 3D-областта хуz, обектите могат да нарушат покоя си в 3D-областта xyz и да започнат да осъществяват там някакви регистрируеми движения един спрямо друг със съответната подсветлинна скорост (светлината пък се движи с 1с изцяло в областта xyz и няма компонент на движение по координата w). Според мен това е напълно равностойно на СТО описание на всичко, което наблюдаваме. Нещата, които се движат по координатата w (всички, които са в покой едно спрямо друго в 3D-областта хуz), се движат спрямо всички други неща, които не се движат изцяло по координатата w (не са в покой спрямо покоящите неща в 3D-областта хуz). Синусът и косинусът на ъгъла Фи - ъгъла на отместването на вектора на скоростта 1с от координатата w - дават същите стойности, които се получават и от разделянето на скоростите v/c (стойността Бета от СТО), както и стойността в знаменателя на Лоренц фактора (числителя е единица).

Ще ти отговоря, но няма да е веднага - искам първо да прочета по-внимателно всичко, което написахте ти, Гравити и Шпага и тогава ще видя как да продължа. Това ще отнеме известно време.

Така е, но има разлики в логиката когато времето се ползва и когато не се ползва като измерение. Може да се състави верен подход и по двата начина, но това ще са различни логики, които ще съвпадат само в крайните резултати, които дават относно измерванията (резултатите трябва да са верните, значи ще са еднакви и в двата случая). По същия начин има разлика и когато процеси с повече пространствени измерения се анализират през логики с по-малко измерения (едно е, когато анализираме особеностите на визуалните наблюдения през плосък 2D-екран и съвсем различно е, когато ги анализираме посредством 3D-простарнствена логика). Накрая - едно е, когато времето е просто параметър и чрез него се изгражда блоков подход (да, Динамичната Вселена също може да бъде представена и като статичен блок, заради наличието на времето и независимо, че в случая времето не е измерение) и по-различно (по-различна логика) е, когато времето не е само параметър, но и съвместява функциите на измерение. И в двата случая накрая можем да изградим състояние на Блокова Вселена, но ще има определени разлики, когато Блоковата Вселена идва от пространство-време с времето като НЕпространствено измерение и когато идва от геометрия с четири пространствени измерения. И по двата начина ще бъде вярно (и по двата начина накрая ще идват резултатите от Лоренцовите трансформации, които трансформации могат да се изведат чрез различни във всеки от двата случая процедури), но конкретиката във всеки от двата случая ще е различна.

Целият въпрос е дали координатата "Време (s)" е само параметър или е измерение. Когато е измерение, представянето е едно (пространствено-времевото със срезовете, движението се съчетава със статичната картина на времето като параметър и детайлите в 3D се представят по едни начини, например като наклони на срезовете и т.н.), а когато е само параметър, без да е измерение (концепцията на Динамичната Вселена) - тогава причината за релативистките ефекти е координата на четвърто пространствено измерение и тогава онова, което е срезове, техни наклони, кривини и т.н. при Блоковата Вселена тук е различни направления с еднакъв темп през четири пространствени измерения, техния ъгъл и неговите синуси, косинуси и т.н. Резултатът в 3D е абсолютно същия като при пространство-времето и Блоковата Вселена, само не се приписва статут на времето като измерение (джендър-практиките във физиката, където и измерение, и степен на свобода са най-различни по естеството си неща, както идеални точки без пространствени размери могат да имат "вътрешни" свойства и материални движения), а си има още едно, четвърто пространствено измерение.

Тука някъде ми се губи какво не пасва, защото на мен всичко си ми изглежда наред (когато се ограничаваме само до ефектите на СТО, без ОТО и квантовата механика)! Нищо не пречи две коли заедно да си вървят една до друга в някакво направление, с една и съща скорост, но двете да се считат една спрямо друга неподвижни - ти и топчето на билярдната маса, което е неподвижно спрямо теб, но заедно си се движите с 1с по направлението на координатата w, поради това протяжността по цялото измерение w е с планкова дължина, скоростта 1с се получава чрез умножаването на планковата дължина по планковото време, значи за теб и неподвижното спрямо теб топче (докато и двамата се движите с 1с по w) времевият параметър е планковото време (при умножаването по съответната стойност се стига и до едната секунда). Когато едната кола промени посоката си в различна от твоята, без да променя скоростта си 1с - тя вече няма да е неподвижна спрямо теб (спрямо твоята кола) в 3D-областта хуz, там вече ще се движи с някаква скорост под 1с, а с остатъка до 1с ще продължава да се движи по w. Обаче поради различните скорости на твоята и другата кола по твоето направление w, двамата вече няма да се считате неподвижни един друг, чуждият интервал в w ще се е удължил спрямо предишното му състояние (докато и двамата се движехте само по w), а пък дължината му по посока на движението ще ти изглежда съкратена. Всичко е напълно еквивалентно с Блоковата Вселена и напълно еднакво в 3D. Само пълната статичност и срезовете на Блоковата Вселена с нейното четиримерно пространство-време (3D+1D), са перманентно, непрекъснато движение с 1с и различни ъгли на вектора на това движение в 4D-пространство. Това е съвсем подобно на двуизмерния екран, през който виждаме третото пространствено измерение проективно, стереографски - дълга и права влакова линия в далечината ни изглежда да се събира в точка, макар реално да не е така. През 2D-анализ изглежда сякаш 3D-направлението се свива и даже го няма, но 3D-логиката показва различна картина. По точно същия начин 3D-пространттвените разсъждения дават една картина (релативистката реалност с Лоренцовите трансформации), пространствено-времевите 3D+1D разсъждения дават друга картина (геометрията на Минковски и Блоковата Вселена), а 4D-пространствените разсъждения дават трета картина, различна, но тясно взаимосвързана с останалите две (моето предложение за Динамичната Вселена). Някакъв вид хиперизмерно представяне на реалността е и Hopf fibration (това е и базата за туистърите на Пенроуз, чиято би-туисторна конфигурация представя светлинен лъч, но при Пенроуз е още по-сложно от просто Hopf fibration) и на практика по този начин се представя стереографско въртене на хиперсфера. И там има перманентно движение, не става дума просто за хиперизмерно евклидово пространство (наличието на стереографската проекция при представянето), но за съжаление все още не разбирам достатъчно добре нещата, за да ги дискутирам пълноценно.

Тогава как приемаш наличието на скорост 0 при работата с обичайната СТО? Всяко нещо, което не регистрираш да променя местоположението си спрямо теб го приемаш за неподвижно спрямо теб и с нулева скорост спрямо теб, независимо как се движат спрямо теб неговите съставни части (един автомобил като цяло може да не се движи спрямо теб, докато двигателя му продължава да работи, а в купето му деца да се бият с възглавници) и независимо как се движат спрямо теб разни други обекти. СТО съвсем спокойно си работи с нулеви скорости (покой), само не допуска скорости над 1с. Като нямаш абсолютен покой (и абсолютно движение) в 3D - как стигаш до статичната Блокова Вселена? Като разсъждаваш четиримерно (чрез три пространствени и едно времево измерение), нали? А щом може да се стигне до напълно статичното състояние на Блоковата Вселена при 3D+1D разсъждение, защо да не може да се стигне до равностойно еквивалентно разсъждение за перманентно динамично състояние на Динамична Вселена при пълноценно 4D-пространствено разсъждение?

Аз имам предвид на макрониво - там четвърто пространствено измерение (петизмерно пространство-време) не се регистрира. Засега микронивото не го засягам, макар да имам някои предварителни допускания - тоя вектор 1с на макрониво със съвсем конкретна посока в 4D-пространствен обем може да идва само по някакъв начин, свързан с гравитацията, включително и гравитацията на микрониво:

Въз основа на това, че алтернативната концепция с вечното движение на вселенската материя (алтернатива на статичността на Блоковата Вселена) е напълно еквивалентна и свързана с досегашните концепции относно СТО, не ги отрича по никакъв начин и ако четиримерното пространство-време работи безпроблемно както в СТО, така и в ОТО, а петмерното пространство-време не работи (на макрониво) по чак толкова безупречен начин - значи и четиримерната динамична пространствена концепция ще работи безпроблемно, а петизмерната динамична пространствена концепция няма да е толкова безпроблемна. Четиримерната динамична форма въобще не е произволна - точно както Евклидовата специална относително напълно се базира на пространствено-времевите конуси на Минковски и по никакъв начин не ги отрича, точно така аз допълвам този подход, като включвам към него четвърто пространствено измерение w, което е напълно свързано с диаграмата и конусите на Минковски и само ликвидира противоречието, отбелязвано от теб и Гравити, да се обяснява времето със скорост, която включва в себе си времето като компонент (при Евклидовата относителност се ползват координатите х, сТау и t и там, както и в старите ми представи, където напълно приравнявах времето t с четвъртото пространствено измерение w, тази критика е напълно валидна). Сега си има четвърто пространствено измерение w, има си съвсем отделен времеви параметър t, който не е измерение (нито условно, нито никакво), интервалът (отстоянието) на w си се удължава с отклоняването на скоростта 1с в четиримерното пространство от тази координата точно съгласно хиперболичното въртене при Минковски и въобще - всичко си съвпада напълно с Минковски, само не е четиримерно пространствено-времево, а е четиримерно изцяло пространствено (и така концепцията за статичната Блокова Вселена се изменя на напълно еквивалентната концепция за четиримерната пространствено Динамична Вселена, като и двете са верни, без да са напълно еднакви).

На първо време (преди да съм задълбал още повече, към гравитацията, където именно е заровено кучето) - струва ми се, че щом е възможно реалността на макрониво да се представи чрез четиримерно пространство-време, значи би могла да се представи (по алтернативен начин) и чрез четири пространствени измерения. Обаче след като не може да се представи успешно чрез пет-мерния пространствено-времеви подход на Калуца-Клайн - най-вероятно не би могла да бъде представена коректно и чрез пет пространствени измерения (пространствено-времевия подход на Калуца-Клайн ще е петмерна Блокова Вселена, а петмерен чисто пространствен подход би бил петмерна Динамична Вселена, където векторът 1с се изгражда от своите компоненти в пет пространствени измерения и изглежда, че реално не наблюдаваме подобна ситуация, поне не на макрониво).

Неподвижно според Минковски. Същността на Динамичната Вселена е тази, че неподвижност в действителност няма (точно както няма и движение при Блоковата Вселена). Как регистрираме някакви форми в пространството? Единствено и само чрез взаимодействия. На макрониво - основно електромагнитни взаимодействия (удари и отразена светлина). Има взаимодействие - има нещо с форма и размери, определени от взаимодействието (примерно - отразената светлина, която очите ни са уловили и на тази база мозъкът е създал съответната мисловна картина). На теб ти се струва неподвижен някакъв макрообект, но самата му регистрация е неразривно свързана с взаимодействия и движения.

Имай предвид, че при етернализма (Блоковата Вселена) ти нямаш достъп до 3D+1D пространство-времето, което е и блока. Ти работиш в хода на живота си само със срезове (времеви моменти в 3D) и нямаш пряк усет за целия статичен блок. А срезовете (времевите моменти) непрекъснато се сменят... По същия начин и при моята представа нямаш пълноценно, евклидово възприятие на 4D-ситуацията. Можеш да боравиш само с 3D и време. За да успееш да възприемеш напълно 4D-ситуацията в евклидовото ѝ естество, трябва да имаш способност за 5D-възприятие. Аналитично даден многомерен обект обикновено се анализира през условно евклидово пространство с по-висока размерност, което обаче не е реално, а само въображаемо, за целта на анализа. Нещо такова е и допълнителното времево измерение при пространство-времето на Минковски.