Станислав Янков

И тази теория за двойното копиране е непълна, както всички останали досегашни предположения (включително квантовата механика и ОТО, независимо от респектиращите им успехи) - решава успешно някои неща и се проваля в други неща. В самото начало на представения от теб клип се казва, че обясняваното там не е пълното решение, само има редица много успешни приложения (по-конкретно - около гравитационните вълни, на които се акцентира в клипа). Скенер е точен - квантовите полета са материя и даже в долния клип са определяни като "флуидоподобно/течноподобно вещество" или "течноподобна субстанция" (за да се насочи по-удобно публиката към вълните/смущенията на тези полета). В клипа не се говори за "ефект на Казимир", а за "сила на Казимир". Виртуалните частици не се водят материя (това не е от клипа), само за временни флуктуации/смущения на квантовите полета, макар да са носители на сила като реалните бозони, предават реални сили между материята. Quantum Fields: The Real Building Blocks of the Universe - with David Tong

Можеш ли да дадеш малко повече подробности за това? Твоите предни коментари, че гравитационното взаимодействие може да се опише и чрез квантово-механично поле в контейнерно пространство, но без наличието на ключовата неопределеност ли? Според мен днешната физика, на всички равнища, се е усложнила толкова много, че всички затъват в ужасно сложни детайли и губят интуитивността относно цялостната картина (за мен самия това се отнася още повече, защото аз много и не зная). Убягващото "нещо" на мен ми се струва, че има общо с цялостната картина - нещо базово, от сорта, дали става дума за геометрия (как точно на квантово равнище) или за нещо напълно абстрактно (само чрез формули и алгебрични зависимости), заради коренно различно от геометрия и пространства естество на реалността (включително и на макрониво - макроскопичните представи за геометрия и за движения в пространство да са илюзорни и да нямат общо с действителното състояние на реалността)? Според мен всичко известно до момента трябва да може да се опише и напълно абстрактно алгебрично, и геометрично, но двата пътя трябва да се държат отделно един от друг, да се развиват паралелно, със свои собствени логики. Така ми си струва засега.

Неуспехите досега ясно показват, че за да се отговори успешно на въпроса, дали има или няма гравитони и ако има, какво точно представляват те (материя или просто минимално възможни пространствено-времеви отрязъци), трябва минимум някакво фундамелно, основно, голямо пренареждане на досегашния подход. Нито суперсиметрията, нито пренормировката са достатъчния (правилния) отговор. Убягва нещо базово, основно, фундаментално в подхода и без него въпросът не може да се реши. Телата как се определят? Свободно можеш да обявиш за един обект и един автомобил, и една автокъща, и един град... Съставните на вълните (например електрическото и магнитното поле на електромагнитните вълни) в пространството ли се разполагат или са условни ("вътрешни") стойност и ролята им се проявява само при взаимодействие на вълната с нещо (в случая - материя с електрическо поле, електрони, на които постъпилата вълна въздейства и ги кара да се държат по съответен на характеристиките ѝ начин)? Нищо не е толкова просто, защото ако беше - вече щяхме да знаем ВСИЧКО и при това отдавна.

Да, но само след като свържеш напълно ОТО с квантовата механика... От страна на квантовата механика проблемът са квантовите флуктуации, които при точкови частици стават нерешими (не работи дори пренормировката от КТП), а пък от страна на ОТО проблемът са гравитационните кривини (различните от НУЛА стойности извън диагонала на метричния тензор). Основният опит за решение на този проблем откъм квантовата механика е суперструнната теория (приемането на точковите частици за трептящи едномерни струни "заглажда" "бъркотията" от квантовите флуктуации, но създава проблеми с хиралността във връзка със слабото взаимодействие и няма, нито се очертава да има, експериментално потвърждение за супер-симетричните частици, които суперструнната теория предсказва), а пък откъм ОТО е примковата квантовата гравитация (тя позволява изграждането на фоновонезависима теория, за разлика от суперструнната теория, която използва изкуствено постулирано, фоново, контейнерно, пространство-време, обаче тя и не съединява достатъчно успешно квантовата механика и ОТО). Различни от споменатите опити представляват туисторната теория на Пенроуз и квантово-механичната интерпретация "Много светове".

С изключение на квантовата неопределеност преди и след регистрацията на местоположението (или скоростта, но не и на двете едновременно) на точковото тяло... А пък ако не е точкова (масивна) частица, а макроскопично тяло - движиш си се в пълна безтегловност, като в Космоса, към сблъсъка...

Молекулите в тялото тука не играят, те все още са квантови форми. Става дума САМО за големи, масивни макроскопични обекти (там, където квантовите ефекти могат напълно да се игнорират). За по-малки фрагменти, но по-големи от молекули, има още приливни сили и т.н. Пътят към открояването на детайлите не е усложняване ("Не дай си боже пък нещо в тия геодезични линии да почне да се върти, е тогава гледай инерциална система"), а максимално опростяване на разглежданата ситуация, за да могат да се откроят новите, неизвестни моменти.

Заради принципа на еквивалентност може. По принцип, за инерциална отправна система се счита такава, в която е валиден инерционния закон: всяко тяло, на което не действат външни сили, запазва положението си на покой или равномерно праволинейно движение. При ОТО, заради принципа на еквивалентност, нещата се променят - и там не действат външни сили, заради пространствено-времевата кривина ("падащото" тяло пак се движи по най-късата и права, геодезична линия, но го прави не в плоско пространство-време, а в такова с кривина). Засега не съм наясно за виртуалните частици (чел съм нещо за това преди време, но в момента не си го спомням). Само при прецизна яснота за материи, пространство-времена, полета, ефекти може да се търси по-удачно развитие на сегашните квантова механика и ОТО. Къде си срещал чиста информация, без материален носител? Даже и да няма гравитони като носители на сила, да има само минимални пространствено-времеви фрагменти от сорта на планкова дължина и планково време, гравитационните вълни доказано носят енергия (те са материя) и не може една НЕматерия (пространството), да съдържа друга НЕматерия (минимални пространствено-времеви участъци). Ако липсват гравитони като преносители на сила - или всичко това по някакъв начин произтича от взаимодействието между гравитационните вълни и останалата материя, или ще се наложи ново разширение на дефиницията на материя извън взаимодействията (извън преноса на сила от материални частици). Чиста информация сама по себе си обаче, без материя, с която тази информация да е свързана - това не може да го има при наложилото се сега материалистично естество на физиката.

Чист ефект, без никакво участие на материя, не може да има, но при гравитационно сближение между две масивни тела (тоест - при движението по гравитационна геодезична) има ефект без разход на енергия - нито падащото тяло (инерциалната отправна система, приета за неподвижна), нито тялото, към което се пада (инерциалната отправна система, приета за наблюдаема) разходват енергия (и двете не губят масата си поради прилагане на някаква сила, чрез разходване на някакъв вид гориво). На този етап аз го тълкувам така: Когато има масивна материя (специално големи обекти като планети, звезди, галактики...), между всеки два обекта има гравитационна (полева по ОТО) връзка, която се изразява чрез кривина на пространство-времето между тях, без в случая въпросното пространство-време да е материя. Ако приемем, че няма гравитони под формата на материални частици (някакво разделяне на пространство-времето на минимални участъци, примерно с планков размер, не ги прави автоматично материални частици, даже и да са гравитони), можем дори да допуснем, че реално няма никакво пространствено разделение между двата обекта. Само отношенията между тях (от непознато и дори недостъпно за нас естество - например някакви видове честоти и фази/противофази), бидейки те фермиони и оттам подвластни на принципа за забраната на Паули, водят до регистрацията от нашите макроскопични сетива на всичко това като "пространствено отстояние с полета и кривини" между "пространствено разделени" обекти. Нещо като при някои от предположенията относно заплетените частици, че макар и да изглеждат пространствено отделени преди заплитането да се разпадне, реално те продължават да бъдат свързани по някакъв начин без пространствено отстояние помежду си.

Големият въпрос е, дали става дума за взаимодействия или за ефекти. Тук е цялата сложност в разграничението. Виж случая с гравитацията - при гравитационното движение взаимодействие няма (няма енергийно въздействие), макар да има явен ефект (гравитационния). Нещата се променят, ако има гравитони, с енергийно въздействие (пренос на енергия) - тогава е взаимодействие, не просто ефект. Тука е големия проблем - разграничаването, дали става дума за взаимодействие или за ефект (и това се отнася не само за отношенията между две гравитационни вълни, но и за случаи като ефекта на Казимир).

На мен това твое твърдение (за взаимозействие на гравитационни вълни помежду им) ми се стори странно. Електромагнитните вълни не си влияят една на друга по никакъв материален начин (пренос на енергия, взаимодействие) - те се намират в състояние на суперпозиция една спрямо друга. Аз не съм срещал (което не значи, че няма) твърдения, че гравитационните вълни не се намират в същото състояние на суперпозиция една спрямо друга (да не си влияят материално), в което се намират електромагнитните вълни.

Ето някакви опити за получаване на енергия от квантовите флуктуации (допълнителни детайли относно въпроса за материалност и реалност): Стартъп на учен от НАСА съобщи за разработването на неизчерпаеми източници на енергия, задвижвани от вакуум - kaldata.com

Когато един космически кораб прави завой в Космоса (ускорява се, не се движи праволинейно равномерно, по инерция), той разходва гориво, за да създаде сила за поддържането на това ускорение и това намалява масата му. Намаляването на кинетичната енергия на кометата не е загуба на маса на кометата, за да създаде сила за реализиране на наблюдавания ефект, който обсъждаме.

Това просто не мога да се сдържа да го пропусна! Някои - материя! Други - материя! Ако се каже само по-красиво, най-красиво, като абсолютни определения сами по себе си, идва въпросът - КАКВО/КОЕ?! При МАТЕРИЯ е точно обратното - материята е (някаква: твърда, дебела, красива, синя, прозрачна...).

Сега, когато има промяна в пътя на кометата - тя колко енергия е изразходвала, за да се случи тази промяна? Нали знаеш, как една ракета пуска двигателите, за да направи някакъв завой? Кометата колко гориво през своите двигатели е изразходвала, за да направи този завой?

Нещата клонят към фоновонезависима концепция (безпространствена и безвремева). Много често опитите се основават на особеностите с ентропията на черна дупка - там се стига до пределен минимален пространствен участък, равен на две планкови стойности като дължина и широчина на тази пределна минимална площ и ако това са базовите частици, проблемите засега си остават (минимум - това не са безразмерни, нуламерни частици, ако въобще могат да се нарекат частици, но ГАРАНТИРАНО могат да се определят като възможна тъкан на пространство-времето). И като цяло - нищо добро за ОТО няма във фрагментирана микроскопична реалност, защото ОТО е класическа теория, с непрекъснато и гладко вариращо пространство, докато базиране на фундаментални частици, от каквото и да е естество, ще бъде дискретен, "насечен" топологичен подход, "комбинаторна" теория.

Взаимодействието в този случай е електромагнетизма - регистрирането от очите ни на светлината, която кометата е отразила. Кометата обаче не е електрически заредена и нейното движение не се влияе от електромагнитните вълни, които се отразяват от нея, влияе се почти изцяло от съвсем различно взаимодействие, гравитационното, за което знаеш как стоят нещата (с геодезичните), така че няма никакво значение, дали ти виждаш или не виждаш кометата или пък дали кометата вижда или не вижда нещо - всичко това няма нищо общо с движението ѝ, което може да бъде или свързано с разход на енергия, заради включването на сили в процеса, или по инерция и в случая е по инерция (без никакви сили и разходи на енергия за задвижване).

Няма такова МИГНОВЕНО разпространение на полевите промени в цялата Вселена. Това е неверния момент в нютоновата теория, заради който айнщайновата теория я е пратила на кино. Доказването на гравитони на квантово равнище НЕИЗБЕЖНО ще наложи промени на куп щрихи (детайли) на всички равнища, включително и на макроравнището с ОТО (ще прати на кино ОТО, както и квантовата механика в настоящия ѝ вид), но драстичните промени ще са на квантово равнище (на микроскопични разстояния и при гигантски гравитации), точно както основните промени на СТО са при скоростите, близки до тази на светлината.

Не! Нютоновата теория се ползва и днес, макар айнщайновата теория отдавна да я е пратила на кино. Трябва да е нещо драматично различно от досега, за да прати айнщайновата теория на кино напълно, но тогава заедно с айнщайновата теория напълно на кино ще замине и нютоновата теория (щом новото е драматично различно - то ще е драматично различно от всичко досега, включително и от квантовата механика). Вероятността да се състави в обозримо бъдеще нещо чак толкова драматично различно е нищожна (не чак нулева, но доста нищожна).

Физическият вакуум (включително и хигсовото поле, което е неразделна част от него) е материята, пространството е просто отношението (отстоянието) между обекти, ако не греша. Във физиката математическата структура не може да е материален обект (материя), защото е един от инструментите за описание на материалните обекти/материята (не може да съществува сама по себе си, без да описва нещо материално, както и цветът не го може).

На този етап не съм в състояние да отговарям по-детайлно и уверено. По-нататъка отново ще препрочета и книгите на Карол, но точно сега имам по-различни приоритети. След като го направя, ще се включа пак в разговор с теб за това. Може и да призная твоята правота, ако се окаже така.

Не е! Материалните обекти (в текста - "съществуващи обекти") влизат в отношения, чиято система води до регистрацията от нас на онова, което ние сме нарекли пространство. Даже и да приемем, че "пространството" е "математическа структура", то не е водещата структура (без материалните обекти няма система на отношения, даже и тази система да е математическа структура).

Навсякъде, където съм чел за взаимодействията. Фермионите никога (според квантовата маханика) не си влияят директно един на друг, единствено чрез посредничеството на бозоните като носители на сила (реални или виртуални). Свързването на бозоните с пренос на сила между фермиони и неподдаването им на принципа на забраната на Паули са две от най-ключовите им разлики с фермионите. Бозонът на Хигс се свързва с хигсовото поле (масивна частица е), но не е самото поле - при самото поле няма сили, но при бозона по някакъв начин присъстват. Четох за това (не само в книгите на Карол) преди няколко месеца и не ми е прясно всичко, затова в момента не мога да напиша повече. В Уикипедия пише следното: "В Стандартния модел, Хигс частицата е масивен скаларен бозон , който се свързва (взаимодейства с) частици, чиято маса произтича от взаимодействията им с полето на Хигс, има нулев спин , четна (положителна) четност , няма електрически заряд и няма цветен заряд . [ 13 ] Освен това е много нестабилен, разпадайки се на други частици почти веднага след генерирането си." Може би има нещо общо със слабото взаимодействие, но в момента не си спомням ясно.

Обикновено загубата на енергия при излъчване на гравитационни вълни не води до загуба на маса, а до все по-голямо сближаване на въртящите се обекти един към друг. Нещо като гира се състои от по-малки частици, въртенето около оста е ускорително движение и може частици да се откъсват и да отлитат от гирата заради това ускорително движение.

Скенер и Гравити могат да ти кажат още по-точто, на мен такива излъчвания на вълни от единично тяло не са ми известни. Дори при черните дупки всичко, което излиза от тях, е лъчението на Хокинг. Всичко останало, което излиза (джетовете и т.н.) е материя, която все още не е достигнала хоризонта на събитията.

Само едно тяло не може да излъчва гравитационни вълни. Трябва да са поне две и да се въртят едно около друго - система. Въртене на масивно тяло около себе си може да е свързано само с така нареченото увличане на отправната система.