Станислав Янков

Изглежда същността на времевия ефект се крие някъде в суперструнната теория! Може би не точно в настоящата ѝ версия, но някъде там! Няма значение, дали приемаме измеренията като нещо условно, просто като степени на свобода, произтичащи от теоремата на Ньотер или ги считаме за пространствени, с помощта на логиката зад Евклидовата относителност (тези различни логики могат да действат съвместно, поотделно, без да си противоречат една на друга, като се допълват) - у мен се налага все по-устойчивото подозрение, че времевият ефект се дължи на наличието на повече от четири измерения!

ЗАЩО ВРЕМЕВАТА КОРДИНАТА КРИЕ МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ОНОВА, КОЕТО ТВЪРДИ ЕВКЛИДОВАТА ОТНОСИТЕЛНОСТ? Досега в материалите, които разглеждат Евклидовата относителност или различни моменти от нея, непрекъснато се споменава, че когато движението на произволен обект не протича в 3D-пространството ХУZ, то значи се случва по направлението на четвъртото пространствено измерение W (в оригиналните материали се твърди, че става дума за собственото време Тау, там четвъртото пространствено измерение W не е ясно и категорично дефинирано, макар повече или по-малко завоалирано да се заявява, че го има, аз тук ползвам моето разширение на концепцията, при което четвъртото пространствено измерение W е съвсем ясно и конкретно посочено). Във всичко това, обаче, се съдържа един ГОЛЯМ проблем! Когато движението на материята протича изцяло по координатата Х (светлината), тогава Lx=0 (дължината на Вселената по направлението на координатата Х от позицията на светлинния лъч е нулева, както е нулева и "дължината" на лъча по направлението Х от позицията на външен наблюдател), t=0 (няма ход на часовниците на лъча от позицията на външен наблюдател) и Lw=безкрайност (отстоянието на Вселената по направлението на координатата W е безкрайно, което дава времеви интервал с безкрайна продължителност и нулев темп на часовниците на лъча от позицията на външен наблюдател). При разполагане на вектора на скоростта 1с напълно по направлението на координатата W всичко става точно противоположното - Lx=безкрайност, Lw=0 и t=безкрайност. Какво означава това? Както при движение със скоростта на светлината по координатата Х дължината по Х е нула, а дължината по координатата W е безкрайна и от там часовниковият темп t е нула (спрели часовници), така и при движение със скоростта на светлината по координатата W дължината по Х е безкрайна, дължината по W е нула и от там часовниковият темп t е безкраен (това означава, че минало, настояще и бъдеще се проявява едновременно - нещо подобно на едновременното минаване на частица по всички възможни пътища при квантовата механика и за разлика от нулевият темп със спрелите часовници при движението по Х). При покой спрямо нещо друго в 3D-пространството ХУZ обаче ние не регистрираме едновременно минало, настояще и бъдеще, а имаме съвсем конкретен максимален часовников темп с минимална възможна стойност - планковото време (нищо общо нито с безкрайна, а още по-малко с нулева стойност на t). Това би наложило векторът на скоростта 1с да не лежи изцяло върху координатата W, а да е съвсем леко изместен надясно, в посока към координатата Х. Само така, ако стриктно следваме Евклидовата относителност, можем да получим максималния часовников темп, който регистрираме в покой и който няма нищо общо нито с безкрайно t, нито поне с нулево t. И точно тук е проблема! Лекото изместване на вектора на скоростта 1с леко надясно, за да получим регистрирания на практика часовников темп в покой, не само означава компонент на скоростта по направлението на координатата W, по нисък от 1с, но също така означава и компонент на скоростта по направлението на координата Х, по-висок от 0 !!! Засега не е известно да е регистрирано някакво минимално движение по някакво направление в 3D-простанството, докато два обекта се считат в покой един спрямо друг (тоест - реално да няма покой в 3D-пространството). Покоят в 3D-пространството се запазва, докато часовниците на покоящите един спрямо друг обекти се движат с конкретен максимален темп, вместо с безкраен такъв, както изискваше логиката на Евклидовата относителност, съчетана с ясното дефиниране на четвъртото пространствено измерение W. Това означава, че има нещо повече от само четвърто пространствено измерение W в ефекта на времето, който регистрираме в покой (можем да наречем това предположение "W+"). С други думи - тази логика се насочва към суперструнната теория с нейните повече от четири измерения...

Те, точно объркванията са интересните - те насочват вниманието към новите и непознати неща, дори ако възможностите за по-задълбоченото им разучаване възникват след време (при мен най-често е така). Затова и не се сърдя на Скенер и Гравити за често доста рязкото им отношение към мен - ползите за мен от коментарите им (и не само от техните коментари) са безспорни. Не ми се струва точно този пример от материала на ван Линден да навежда на асоциации към К-теорията (при суперструните финалното образувание, което се опитваше да събере няколко взаимосвързани под-теории, се наричаше М-теория и примерът на ван Линден не насочва по никакъв начин и към това) или към теорията на възлите (това е дял от топологията, който е доста общ и намира своето приложение и съществена роля в множество други физически теории, например относно спинорите и тяхното въртене без заплитане или късане). Вашите забележки относно К-теорията и теорията на възлите не могат да бъдат изведени от такива доста общи подхвърляния за ДНК и ролята и' в доста повърхностния пример на ван Линден. За полезно обсъждане на тези неща (както и на топологичните дупки) е нужен отделен, конкретен и детайлен разговор без особена връзка с този доста базов текст на ван Линден. За радост - тази тема не се ограничава само до материала на ван Линден (в бъдеще ще цитирам и други негови материали, както и материали на други автори, които ми се струва, че могат да ми свършат добра работа)...

Независимо как е порастнал - това е просто неточна, но интуитивна илюстрация на прехода между измеренията. Реално човек би наблюдавал разлики при всички пет плоскости (и петата би могъл да я вижда отдолу и по-добре от четвъртата), ако смисълът беше в такива детайли, а не във фракталния момент по отношение на измеренията. Също има ясен паралел с Блоковата Вселена и нейните срезове, каквито представляват конкретните пространствено-времеви ситуации. При Евклидовата относителност с ясно изразено четвърто пространствено измерение това са "деформирани", "асиметрични" (неевклидови) проекции на идеализираното евклидово четиримерно пространство.

Лошото е, че за да има увереност, че не става дума за измислици - трябва нещата да са стриктни и проверими. Дори източни мъдреци, еврейски пророци и съвременни сензитиви (екстрасенси) са класирани в предпочитанията да бъдат следвани според това, колко точно познават (независимо минало, настояще или бъдеще). Ако искаме да не затънем в чисти измислици и небивалици - стриктността и проверката са неизбежни. Навсякъде! Само глупаците следват други глупаци...

Какво пише Роб ван Линден в материала си с опростено представяне на Евклидовата относителност на https://euclideanrelativity.com/pdf/relativitysimplified-rfjvl.pdf "Относителността винаги е била преподавана с помощта на така наречената геометрия на Минковски, където времевото измерение е значително разграничено от пространствените измерения. Възможно е обаче относителността да се опише с помощта на по-позната евклидова геометрия, където времевите и пространствените измерения са по същество идентични по природа." "Относителността е обяснена лесно в описанието по-долу, което предоставя прости и интуитивни обяснения за редица релативистични ефекти." Този цитат съвсем ясно изразява претенцията на Евклидовата относителност, да представя релативистките ефекти по по-интуитивен и достъпен начин в сравнение с пространствено-времевия подход на Минковски. Дали обаче това е така и в действителност? Да проверим това със следващ цитат от материала, който показва, как според автора се постига вече посочената претенция на Евклидовата относителност: "Първо, обяснява се концепцията за скорост в 2, 3 и 4 измерения, като същевременно се въвежда понятието за скорост във времевото измерение. След това това се използва, за да се покажат механизмите зад релативистичното забавяне на времето и свиване на дължината." "2. Пространствена скорост и скорост във времето Измерваме скоростта, като разделим изминато разстояние на времетраене. Пътувайки един метър за две секунди, нашата скорост е 1/2 м/с. Ако наречем времетраенето (секундите) „дължина“ в измерението време, ние осъзнаваме, че скоростта всъщност е деление на изминатото разстояние в пространствено измерение на изминатото разстояние във времевото измерение. Делението на изминатото разстояние в две пространствени измерения, да речем измерение номер 1 (ширина) и измерение номер 3 (височина), за нас води просто до „безразмерно“ и по-скоро безсмислено число. За стареца, чийто размер се е свил и живее в Равнината, обаче, това деление представлява пространствена скорост в неговия двуизмерен свят, защото измерение 3 е неговото времево измерение. Това означава, че позицията на цялата му двуизмерна среда трябва да се променя в това трето измерение, в противен случай нямаше да има нищо, с което да се дели изместването в неговото пространствено измерение номер 1. С други думи, той ще може да го измери като скорост само ако неговата Плоскост се движи като цяло в третото измерение. Това изместване в третото измерение ни изглежда като пространствена скорост, но човекът, който се е свил, не може да го види като пространствена скорост, защото не е в състояние да види това трето измерение като пространствено измерение. За него това интуитивно се усеща като напредък в неговото времево измерение. Нашето интуитивно усещано „движение във времето“ всъщност е подобно. Нашата 3D среда очевидно се движи като цяло и в нашето времево измерение. И това му позволява да измерва скорости в нашия 3D пространствен свят. Така че, дори и да не измерваме никаква скорост на обекти в нашата пространствена среда, например ако всичко около нас стои неподвижно, тази пространствена среда все още има скорост във времевото измерение. Но как можем да изразим тази скорост във времевото измерение като деление на изминатите разстояния в две различни измерения? Секунди в секунда нямат смисъл, защото това всъщност използва едно и също измерение два пъти и просто ще доведе до „1“. И ние нямаме изминато пространствено разстояние, което би могло да се използва за измерване на тази скорост по някакъв начин. За човека, който е пораснал висок, след като е ял много питателната храна, отговорът е очевиден. За него първоначалното времево измерение се е превърнало в нормално пространствено измерение, а друго, 5-то измерение, е станало неговото ново времево измерение. Нашата скорост във времето се превръща в пространствена скорост в 4-измерното пространство на високия човек. Ако иска да изрази тази скорост в своето 4-измерно пространство, той разделя пространственото разстояние, изминато от времетраенето, от своето 5-то измерение. Така че, човекът, който е пораснал висок, нашето 4-измерно пространство-време е неговото 4-измерно пространство, докато той живее в 5-измерно пространство-време или „Хиперпространство“. За човека, който се е свил, нашето 3-измерно пространство е неговото 3-измерно пространство-време. Той живее в „Равнината“. Какво тогава кара измерението на времето да ни изглежда като нещо различно от пространствено измерение? Това ще бъде обяснено в следващия раздел, като се покаже, че именно измерението на времето ни позволява да възприемаме скоростта. Не можете да направите това само с пространствени измерения." Тук вече изглежда, че нещата всъщност не са точно така, както се претендира по-горе! Да, Евклидовата относителност е вярна! Тя е пълен аналог на концепцията на Минковски, двете концепции са тясно свързани една с друга, включително и графично, много лесно преливат една в друга (от едната могат да се получат особеностите на другата и обратно). Още повече - и двете концепции са пространствено-времеви по характер (съчетават пространствени с времеви координати). Да, обаче цялото това пълно подобие означава, че Евклидовата относителност е съвсем същата като подхода на Минковски и не по-малко сложна от подхода на Минковски, само е изложение на подхода на Минковски по малко по-различен начин. Нищо по-просто в сравнение с подхода на Минковски няма в Евклидовата относителност. Изглежда просто, само когато умишлено не се представят всички сложни детайли, именно за да се запази простотата. Даже хора, които са положили усилия да разберат по-детайлно подхода на Минковски, също се затрудняват да разберат логиката и смисъла на Евклидовата относителност (за онези, които дори и подхода на Минковски не владеят особено добре, трудностите с Евклидовата относителност са още по-големи)! Предимства откъм простота на Евклидовата относителност спрямо подхода на Минковски няма. Изглежда по-просто само тогава, когато умишлено са спестени всички сложни детайли и различия, които неизбежно присъстват при Евклидовата относителност, бидейки тя напълно равностоен аналог на доста сложната концепция на Минковски. Няма обаче и друго нещо във всички досегашни разработки на Евклидовата относителност (тука всеки автор си има собствена версия на Евклидовата относителност и няма общоприет базов подход)! Няма ясно дефиниране и обясняване на четвъртото пространствено измерение, за което иначе редовно се споменава, че принципно трябва да го има, включително и в тук-цитирания материал на ван Линден! Едно четвърто пространствено измерение трябва ясно да бъде изразено като ортогонална на всички останали координата W, ако останалите координати са XYZ (би било Х0 при означаване на четирите измерения като X0|X1|X2|X3 и Х1 при означаване като Х1|Х2|Х3|Х4). Такова нещо в Евклидовата относителност до момента няма. Различните подходи приравняват четвъртото пространствено измерение или със собственото време Тау, или с времето по принцип, както изглежда, че прави ван Линден (както и аз преди време, преди да развия концепцията си за наличието на координата W). Защото, какво в крайна сметка е "скоростта във времевото измерение", освен поредното завоалиране на опит времето да се обясни чрез време?! Каква е тая скорост във времето?! Каквото и да е - определено не е четвърто пространствено измерение! Нито е такова собственото време Тау... Няма никакъв проблем реалността да се оценява през идеализирана четириизмерна декартова координатна система (за да се избегне това, при Общата теория на относителността се приема, че кривините на пространство-времето са някакъв вид "вътрешни", пространствено-времеви характеристики, извън чисто пространствените координати на модела), но точното пресъздаване налага включването на вектор на скоростта 1с, с която вселенската материя се движи през четиримерното пространство. След като има движение със скорост по едно направление - значи има и лоренцово скъсяване по посоката на това направление. По този начин Евклидовата относителност получава ясно дефиниране на четвъртото пространствено измерение, което досега липсваше в обясненията, както липсва и в стандартния пространствено-времеви подход на Минковски (там времевото измерение няма нищо общо с пространствен характер, макар също да е измерение). Протяжността на Вселената по посоката на това направление също е много лесна за намиране. След като става дума за движение със скорост 1с - значи при покой в 3D-пространството хуz имаме максимално бърз темп на часовниците, който може да се минимализира до планковото време. След като скоростта 1с се получава от произведението (умножаването) на планковото време с планковата дължина - значи за неподвижен в 3D-пространството xyz наблюдател протяжността по направлението w ще бъде равна на планковата дължина. И тук се показва още една слабост на досегашните обяснения чрез Евклидова относителност, за която ще напиша по-нататък, че този пост вече става твърде дълъг...

Грешка! По-късно ще поставя това, което пиша в момента. Натиснах областта за споделянето преди да е готово, извинявам се!

За съжаление струнната теория все още не е потвърдена, макар да съдържа много полезни и находчиви моменти, които въобще не са лишени от смисъл. От малкото, което съм разбрал засега, нуждата да се приложи супер-симетрия (от тук и името СУПЕРструнна теория), за да се формулира по-добре (математически) теорията води до прогнозирането на супер-частици с маси, много над масата на най-тежката частица от актуалния стандартен модел (топ-кварка). Няма нужда да се уточнява, че досега такива частици не са открити, а и откриването им ще изисква ускорители с невероятни за днешните ни възможности мощности. Някои други прогнози и очаквания на суперструнната-теория също са се провалили.

Лошото при всички митологични и религиозни предания (писмени, устни, художествени) е това, че представят едни и същи неща (дълбоки "вътрешни", подсъзнателни процеси, изложени по някакъв начин на "външно", съзнателно равнище) по различен, специфичен, собствен начин - всяко подобно течение (когато не говорим за откровени шарлатании и манипулации) си има собствени понятия и тълкувания, което прави едни и същи неща в същността почти или напълно неразпознаваеми. По-добре е вместо определени териториални образувания с прилежащите им индивиди и други особености (България или която и да била друга държава), да се види какво се казва за планетата, Слънцето, галактиката, различни космически образувания (твърде често съм срещал да се споменават, по всякакви начини, Орион, Сириус, Пляди, Мрежа и други подобни) и да се види, как това се съчетава с общоприетата наука. Аз обаче за момента съм се ограничил само до научната област, защото и там нещата са страшно много, едновременно и страшно сложни и определено не може да стигне един човешки живот да се изучи абсолютно всичко, даже ако то беше максимално-достъпно (а множество научни детайли не само не са максимално-достъпни, ами даже са и усърдно крити - разни конструкции на чипове, технологии, материали, какво ли не).

Да, но пък при физиката основните играчи са пространството и времето и когато се открие повече за закономерностите, свързани с тях - могат да се получат някои интересни научни обяснения на едни, други или трети религиозни текстове от далечното, по-близкото минало или настоящето (разни НЛО- и въобще извънземни култове и други подобни). Много допълнителни перспективи може да открие наличието на допълнителни над трите общоприети за момента пространствени измерения и много интересният момент, който беше отбелязан от Скенер още в предната тема за измеренията е този, че колкото и пространствени измерения да приемем за налични, винаги към тях можем да добавим и едно времево измерение. Тази особеност е взета под внимание в разработките на Роб ван Линден, които включват и фрактален елемент във връзка с измеренията: relativitysimplified-rfjvl.pdf

Обработен или необработен - няма да има такава. Малко по-различно ще е обаче с автономна (добре - полу-автономна...) кола със скъпа видеокарта с изкуствен интелект... Мисля, че е ясно - за регистрирането поне на нещо подобно на реалност трябват изчислително устройство (анализиращ, сравняващ апарат) и сензори (нервна/сетивна система), били всички те механични или органични...

Случва се така заради другата реалност! Щом второто се случва в друга реалност, вероятността да е точно същото като в първата реалност граничи с нулата (няма момент във Вселената, който напълно да съвпада с произволен друг момент във Вселената, независимо колко много си приличат на пръв поглед двата), затова трябва да има някакви разлики. Разликите в другата реалност са близнаците, стъписването и изпадането в стрес на мечката. Иначе, досега съм изградил у себе си представата за реалността, че искаме или не искаме - всичко, което считаме за "реалност" е продукт на нашите сетива и мозъчни процеси. Изцяло въображаем, мисловен продукт! Ако бяхме камък, за нас просто нямаше да съществува никаква реалност - камъкът не разполага с никакви сетива и мозъчни процеси, чрез които да регистрира каквото и да било и затова за него не съществува никаква "реалност". Ако е на върха на някакво възвишение и се търколи надолу - няма да разбере за нищо от всичко това, даже и да се натроши на части на дъното (макар ние отстрани да наблюдаваме и регистрираме всичкото това търкаляне благодарение на нашите сетива и мозъчни процеси). Обаче при други сетива и мозъчни процеси "реалността" пак щеше да бъде много по-различна от нашата (и от тази на камъка - практически несъществуваща). Всичко това означава, че не може да се достигне (разбере) "пълната реалност", ако въобще съществува такова нещо (например, ако "реалността" не е нещо като "сгъстяване" на голяма "маса" подсъзнания - неосъзнавани психични процеси със свързани, работещи в синхрон "честоти на трептене").

Не игнорирай забележките на Скенер, той не ти е враг и не омаловажава нищо. Съобразяването с неговите, на Гравити и с други сериозни забележки е единствения начин да си развиеш концепцията. Иначе ще бъде просто приказка за деца, която по нищо няма да се различава от моята приказка - че частта от Вселената, която наблюдаваме, е костенурка от недостижим мега-образ на земния живот, галактиките са нещо като червените кръвни телца (тези обаче светят) и се ускоряват, защото нашата област е в сърцето на костенурката, което ги тласка към артериите (и твоята, и моята концепция за Вселената са напълно непроверими и не може да се каже чия приказка - твоята или моята - е вярната)... Случва се Скенер и Гравити да отричат нещо наедро. Посочват множество слабости (в много начален етап и особено застъпвано от невежи като теб и мен, това нещо е пълно с проблеми) и казват, че общата посока като цяло не става. Имат такава склонност. Няма нужда да се съобразяваш с това, но е глупаво да игнорираш конкретните им критики с детайли. Само в няколкото коментара до теб тук Скенер е напълнил с конкретни аргументи, съобразяването с които ще ти донесе много полза и добро развитие за концепцията ти. Когато знаеш доста малко, както мен, имаш чувството, че критиките са безброй и те заливат отвсякъде и да, не е особено приятно. Отделяй нещата и се опитвай да ги решаваш едно по едно, макар че често ще ти се натяква, че не се съобразяваш със забележките, понеже не си отговорил на купищата други, които не са ти във фокуса в съответния момент. Обаче няма да стане без четене. Никой не е казал, че трябва да го правиш, все едно се подготвяш за изпит - никой не те гони. Но трябва да четеш и развиваш знанията си, защото ако си останеш на настоящото ниво - концепцията ти няма да напредне и на нанометър (едва ли ще я развива някой друг, различен от теб самия - всички хора, подобно на теб, предпочитат да се занимават със собствените си неща, а чуждите основно да разкритикуват).

Имаш един автомобил и коефициент на въздушно съпротивление, получен по експериментален път. Кога обяснението е по-добро? Когато само постулираш, че коефициентът на въздушно съпротивление на дадения автомобил е еди какъв си, понеже така си го измерил, или и когато дадеш някакво обяснение, че се дължи на формата и обтекаемостта на автомобила (геометричното обяснение на Минковски)? Да, все още не е оная прецизност, която се употребява в изпитанията в тунелите на болиди от Формула 1, състезателни лодки, самолети, ракети (все още неоткритата квантова гравитация), но е много по-ясно и детайлно от простото постулиране.

Никакъв професионалист не е, някакъв американски поет и художник, страдащ от дислексия, с любопитство към физиката. Ето водещата страница на блога му: https://quantumartandpoetry.blogspot.com/?m=1 Професионалните физически материали са почти само формули и лаици като теб и мен просто няма да ги разберем. Не отхвърляй работата на този просто така, макар и тя да е доста необработена (пак като твоите и моите опити) - може да ти даде полезни идеи за твоите усилия. Аз например не страня от нищо, включително се пробвам периодично със сериозни и сложни материали, макар най-често да не разбирам почти нищо от тях (а когато все пак разбирам нещо - то не е много).

Само три измерения (без значение, дали четвъртото измерение е или не е пространствено) не стигат за пълноценно обяснение на релативистките ефекти. Пак става, но ще трябва изцяло да се разчита на постулати (както е било, докато Айнщайн и останалите все още не са харесвали геометричния подход на Минковски). Пълноценно геометрично обяснение, където свободно и резултатно се ползва диференциална геометрия, е по-завършено и цялостно от класически електромагнитен подход само с постулати, въпреки наличието на времево (непространствено) измерение при Минковски.

Принципно може да се поработи над такова нещо, ти имаш някакви подхвърляния за това под формата на друга твоя тема отпреди години (забелязах го някога, понеже и аз от години не изключвам възможността да се състави някакъв подобен "обърнат" подход със скоростта на светлината, не самата светлина, като абсолютната статичност). Обаче до момента изкуствения интелект не се справя особено добре, въобще не ти предлага годни за целите ти научни понятия (това с "клетките" направо избива рибата, човек веднага си представя амеби и зелени еуглени, даже и ако се имат предвид кутийките на счетоводната програма Ексел - не съществува такова нещо като "клетки" даже и при неколкократно споменавания Клетецка). Въобще да не споменаваме, че не отбелязва нито една формула, а с формули е пълно - законът на Хъбъл за разширението на Вселената, квантовите закономерности, дори споменатия Клетецка (не е ясно каква точно ти е ползата от приемането на три времеви измерения!)... Ето ти един пример с друг човек, който също прави нещо собствено и отдава ключова роля на разширението, но при него има и много изображения, както и някои формули: https://quantumartandpoetry.blogspot.com/2025/06/what-forms-curvature-of-spacetime.html?m=1

Аз имам някакви мои допускания. Например, ако разглеждаме реалността като различни пространства, с различни особености всяко, тогава пространства с определени особености ще достигат до някакви взаимодействия помежду си (основно - привличане или отблъскване). Напримир два обекта, които се движат с някаква скорост един към друг, могат да се приемат и за две различни пространства (заради специфичните им пространствено-времеви особености във връзка с движението им един спрямо друг) и когато в един момент се "сблъскат" - ще се разлетят в противоположни посоки, заради електромагнитното отблъскване при "удара" и механичните закони вследствие. Обаче съм напълно сигурен, че авторът и изкуствения интелект, който ползва, нямат предвид точно такова нещо. Да видим, дали ще бъде дадено някакво обяснение (навсякъде, където се ползва специфично, неутвърдено, ненаучно понятие, би трябвало да има и някакво обяснение за смисъла му)...

Какво е "фундаментална клетъчна структура на пространството" и има ли някакъв паралел с утвърдените до момента научни понятия?

Да, това е добро, благодаря! Аз съм си го изтеглил на PDF и отвреме-навреме прочитам по някой следващ пасаж (за съжаление подобни ценни книги са много на брой, някои от тях са и доста обемисти, времето ми е малко и просто не насмогвам да изчета бързо всичко, като тук въобще не става дума да го разбирам ясно още от първото прочитане ). Иначе, аз лично имам предвид нещо далече не чак толкова амбициозно, за разлика от намирането на единна теория на реалността, макар да няма проблем с дискутирането и на този въпрос (засягането му е неизбежно, доколкото по-доброто разбиране и на акцентираната тук тематика също е тясно свързано с разрешаването на този проблем). За момента имам предвид доста по-скромното пре-интерпретиране на пространствено-времевите Специална и Обща теория на относителността в алтернативна (еквивалентна) форма с изцяло пространствени измерения. На този етап това не значи търсене на единния подход към реалността, още по-малко пък значи отричане на доказаната правота на СТО и ОТО, а цели просто намиране на чисто пространствени хипер-измерни (над-триизмелни) аналози на всичко, което е вече потвърдено от пространствено-времевите теории СТО и ОТО. Алтернативен равностоен начин на представяне на нещата, който да позволява "поглед от различен ъгъл" и сравнение на резултатите между пространствено-времевите СТО/ОТО и алтернативната изцяло пространствена концепция. Вече съм напълно убеден, че подобно пре-интерпретиране е възможно, няма нерешими пречки, аз не съм най-подходящия да го направя (знанията ми са доста ограничени), но докато липсват по-грамотни от мен желаещи да се захванат с това - ще съм аз, леко-полеко и малко-помалко. И както вече е споменато в заглавието - дискутирането тук на всички други концепции с три, с повече или с по-малко измерения е добре дошло. Само търсенето на съчетанията на потвърдени неща между разнородни концепции може да разшири кръгозора и разбиранията.

Понеже досега обсъждах въпроса с повече от три пространствени измерения на място, фокусирано главно над повечето измерения в суперструнната теория - отварям конкретна тема по въпроса с пространствената хиперизмерност (над-триизмерност) най-общо, без фокус над някаква конкретна концепция, с възможност за обсъждане на концепции с повече от три пространствени измерения и най-общо, и в конкретика. Концепции както пространствено-времеви (СТО, ОТО, Калуца-Клайн, суперструни, примки, туистори), така и по-различни (където всички измерения са само пространствени, а времето е просто параметър, който по някакъв начин следва от пространствената хиперизмерност на реалността).

Първо - за отделен фотон ли говорим или за светлина (голямо количество фотони)? Защото в цитираното от теб място пише, че СВЕТЛИНАТА не може да се наблюдава едновременно като вълна и частица ("Сега изследователи от Масачузетския технологичен институт са провели смел експеримент с единични атоми, който потвърждава, че макар светлината да може да се държи като частица или фотон, не може да се наблюдава да се държи и като двете едновременно."), а отдавна е известно, че СВЕТЛИНАТА (сбор от голямо количество фотони) е САМО ВЪЛНА и никога не е частица или дори едновременно вълна и частица! Отделен фотон би могъл да бъде едновременно вълна и частица, но само докато не е измерван (не взаимодейства). Когато фотонът се регистрира от екран/сензор (взаимодействие) след преминаване през двоен процеп (по-малко размити, плътно закрепени атоми, които не "усещат" пътя на атома) - фотонът е частица, а вълновото му естество се проявява с времето, след попадането върху екрана на множество последователни фотони един след друг. Когато се вземат мерки да се определи, през кой точно процеп е минал фотона (по-размити, слабо закрепени атоми, които "усещат" пътя на фотона) - фотонът е частица, но вече липсва интерференчното му разполагане върху екрана с времето, след поредица излъчени един след друг през процепите фотони. Фотонът (ОТДЕЛЕН ФОТОН, А НЕ СВЕТЛИНА, СЪСТАВЕНА ОТ ОГРОМЕН БРОЙ ФОТОНИ) се счита едновременно за вълна и частица (или нито вълна, нито частица, а нещо трето, неопределено) само в ситуациите, когато не е замерван/регистриран (когато не взаимодейства с нищо) и така не се знае със сигурност какво се случва с него. Къде са тези детайли в твоята хипотеза и/или в обясненията на изкуствения интелект? Това са важни неща, които видимо не са били взети под внимание по никакъв начин в представения от теб текст!

Ето още едно място със сведения за същия експеримент: Айнщайн не е прав: Лазерно-охладени атоми от MIT разрешават вековен спор за светлината | Физика

Може да греши авторът на статията (тълкувателите на проведения експеримент). Защото отказът от курпускулялно-вълновия дуализъм не толкова опровергава Айнщайн, колкото отрича основно положение на квантовата механика... Ето ти и противоположното мнение: Измерено: В експеримента с двойния процеп всяка частица поема и по двата пътя едновременно | Физика

Обикновено при дискретните теории се ползват не "клетки", а спинови мрежи и спинори (например примковата квантова гравитация). Идеята със забраната на Паули е тази, че това е закономерността в квантовия свят, от която започват проявите и на реални пространствени отстояния. Всичко друго (без колапса на функцията при замерване/взаимодействие, което е също реален параметър, с реални характеристики в пространството и времето) са предимно абстрактни, математически форми и така наречените вътрешни особености. Според мен туистърния подход на Пенроуз е по-добър от този на Клетецка, да не говорим, че там е ясно обяснено кои измерения са реални и кои условни (произтичащи от широката употреба на комплексни изчисления и параметри в туистърния подход).