Станислав Янков

"Физическите неща" са стойностите, формулите и теориите (концепциите, описанията), всички те са част от физическата картина на света (цялостната физическа концепция за физическите ни представи в даден момент, това, което считаме за физическа реалност в даден момент) и са тясно свързани помежду си с повече или по-малко изяснени дефиниции. Просто не искам да се повтарям всеки път като латерна, затова написах "физически неща"! Не умееш ли сам да ги намираш тези неща?! Ето ти за физическата картина на света: Физическата картина на света е фундаментална научна концепция, която описва Вселената чрез законите на физиката. Тя обяснява структурата на материята, основните взаимодействия и еволюцията на света – от субатомните частици до мащабни космологични обекти. Основните етапи и теории, които изграждат съвременната физическа картина на света, включват: Класическа механика (Нютон): Описва движението на макроскопични тела при скорости, много по-ниски от тази на светлината. Базира се на абсолютни понятия за пространство и време. Термодинамика и статистическа физика: Изучава топлинните процеси и превръщането на енергията. Тя въвежда вероятностния подход и понятието за ентропия. Електродинамика (Максуел): Обединява електричеството и магнетизма в единна теория на електромагнитното поле и доказва, че светлината също е електромагнитна вълна. Теория на относителността (Айнщайн): Променя фундаментално разбирането ни за света. Пространството и времето се сливат в единно четиримерно пространство-време, а гравитацията се описва като неговото изкривяване от масата. Квантова механика: Описва поведението на микросвета (атоми, елементарни частици). В тези мащаби енергията и други величини са дискретни, а обектите проявяват корпускулярно-вълнов дуализъм. Съвременната физика търси Теория на всичко, която да обедини квантовата механика и общата теория на относителността.

Деградацията на физическите разбирания в бъдещето е съвсем възможна. Взема властта в света елементарен тираничен режим от някакво примитивно религиозно естество или става невиждано по мащабите си бедствие, което затрива болшинството от човечеството и от човешките научни и производствени активи и лесно може да последва завръщане в средновековието, включително и в научната област. Самата реалност не се променя, тя е такава, каквато е, а се променят нейните научни описания, включително те могат и да деградират в бъдеще по различни причини. Значи е несъществен въпрос, понеже не съществуват физически неща, които да са извън физическата реалност (парафизични, квазифизични, нефизични...). Да, но концепциите са абстракции на реалността, описания, а не са САМАТА реалност, която най-вероятно винаги ще остане недостижима в нейната пълнота. "Реалност" и "концепции на реалността" са две различни неща ("концепциите" НЕ са "реалността", иначе щяха да се наричат "реалности"). Има хора, дори и днес, които не познават математиката и не могат да смятат, но пак живеят. При подхода с Големия взрив най-често няма НИЩО преди Големия взрив. Има и други концепции около Големия взрив, разбира се. Нещо повече - абстракциите са базова част от науката. Абстракцията е мисловен процес на отделяне на същественото от несъщественото. Тя включва обобщаване и игнориране на конкретни детайли, за да се създаде опростено, отвлечено понятие. Терминът намира фундаментално приложение в различни сфери на човешкото познание: Философия и логика: Помага за извличане на общи принципи (напр. понятия като "справедливост" или "време"), игнорирайки индивидуалните особености. Изкуство: Абстрактното изкуство (абстракционизъм) се отклонява от буквалното пресъздаване на реалността, залагайки на цветове, форми и емоции вместо на разпознаваеми обекти. Наука: Използва се за създаване на теоретични модели и хипотези, които улесняват разбирането на сложни процеси. Информатика: Фундаментален принцип, който служи за управление на системната сложност. Позволява на програмиста да борави с логически функции или интерфейси, без да се налага да разбира конкретната имплементация на ниско ниво (напр. на хардуерно ниво).

А пък, да речем, преди откриването на полетата по-миналия век, физическата реалност се е състояла от разни вещества (желязо, дърво, мляко...) и в краен случай от атоми според някои гръцки философи. В бъдеще физическата реалност може да се състои от нещо друго, ако се открие някакво по-добро описание от полетата днес. При австралопитеците (древни човешки предци) не е съществувала никаква математика, нито физическа реалност. Има ли НЕвзаимосвързани физически неща (парафизика, квазифизика?)? Можеш ли да покажеш някое такова? Реалността не е ли това, което се описва от формулите? Преди Големия взрив, породил Вселената, ако тази концепция е вярна, какви формули са съществували и от кого/какво са били ползвани? Не може ли да има недостижима напълно реалност, която се описва от различни абстракции - стойности, формули, теории?

Дефиницията на "реалност" според Уикипедия е философски термин, с който се обозначава всичко, което съществува или съвкупността от действително съществуващи обекти. Това е обективно съществуващата действителност и свят, както и явленията (физична реалност) в него, които са конкретни, определени и определяеми, извън субективното възприятие. Казано с мои думи, аз го разбирам като последните (най-точни в дадения момент) физични и математически концепции (или концепциите на произволни други научни области, защото науката не се изчерпва с физиката), които най-точно описват за момента всичко, за което е съставена научна дефиниция (известните неща). Всяко нещо си има повече или по-малко строга дефиниция (кое какво е). Това кое пред кое е няма отношение към реалността, а какво се търси в конкретната задача. Ако се търси масата - тя е пред всичко останало. Търси ли се енергията - тя е пред всичко останало. Топологичните особености - те са пред всичко останало. Физическата реалност е актуалната физическа картина на света в пълната взаимосвързаност на всяко физическо нещо с всички останали физически нещо. Реалността е нещо, до пълното и окончателно описание на което най-вероятно никога няма да достигнем, само ще усъвършенстване непрекъснато теоретичните и математически инструменти, с които я описваме. Числото Пи е математическа константа, която изразява отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър. Дефиницията на Пи е съвсем ясна и конкретна и няма смисъл да му се придава излишна мистичност само заради това, че е константа и/или понеже е ирационално (с безкраен брой десетични знаци) число. Числото Пи е като Лагранжиана - геометричен/математически/физически инструмент за описание на реалността. Маса, енергия, ВСИЧКО съществено във физиката си има ясна и конкретна дефиниция. Маса, енергия, всичко останало са физически инструменти за възможно най-точното (най-добре взаимосвързано и най-добре потвърждавано от регистрациите) описание на реалността. Това са представите относно повдигнатите от теб въпроси, които аз считам за най-добри в момента.

Смисълът на написаното от мен беше, че козата си вижда нещо подобно на човека и без математиката, както и насекомите (с техните фасетни очи последните дори виждат много повече и по-сложно) и паяците. Също и маймуноподобния предшественик на човека, който все още не е можел да смята и брои дори най-елементарно (тоест - тогава за човека математиката все още не е съществувала). Това е, ако днешен специалист по зрение и визуални процеси в мозъка (или някой физик ) тръгне да изчислява всичко това с актуалните математически и други знания. До съставянето на Общата теория на относителността (по-точна и съвършена) не наблюдаваме как пада предмет гравитационно на земята чрез формулата за гравитацията на Нютон. Не става и чрез ОТО. Това са само наши математически и физически интерпретации за момента (докато не бъдат заменени с още по-съвършени, включително и относно зрението и обработката на зрителната информация от мозъка). Зрението като фунция на мозъка – Кан Терапия Младенов наистина е изпуснал някои неща, но поне на мен този твой пример ми се струва неудачен. Това за липсата на идентичност между светлината, която постъпва в очите ни и зрителната картина, която мозъка съставя накрая е ясно, минимум защото очите и мозъка са коренно различни биологични конструкции (и като клетки, и като начин на функциониране на тези клетки). При тениса на маса се включват и автоматизми на реакции въз основа на предходния опит (участие в много игри на тенис на маса преди това) и какво ли още не... Всичко това въобще не води до поставянето на математиката преди физическата реалност, която математиката оценява (света щеше да си го има и без да я има вълновата функция пси - тя е само най-доброто описание на света на квантово равнище за момента и много време преди откриването ѝ просто не е съществувала, като и в бъдеще е възможно да се замени с нещо по-удачно). Математиката е просто език с изключително голяма полезност.

Какво по-конкретно имаш предвид, защото така, както си отговарял дотук, човек се изкушава да каже, че когато една коза върви и се оглежда през деня - мозъкът ѝ едва ли изгражда зрителната картина на козата чрез математически формули (пък били те и функции). А козата вижда нещо като човека (със слуха и обонянието е дори още по-добре). Математиката започва да има смисъл, чак след като са разработени нейните правила и дори в идеалния Платонов математически свят щеше да е различна от сега, ако човечеството беше разработило различни от сегашните математически правила (може и в момента да съществуват изолирани човешки общества, например съвсем малобройни, които са разработили и си пре-предават различни от ползваните от нашата наука математически правила, тоест - съвсем различна математика).

И отново - КАК ДОКАЗВАШ, че има по-фундаментално обяснение и вълновата функция не е предела на квантовомеханичните обяснения на света? Защото и така може да няма нищо повече отвъд вълновата функция, при което тя става достигнатото най-фундаментално обяснение на реалността на квантово равнище. КАК ДОКАЗВАШ, че не е така? Може и да споря с вас, но явно вие сте ти и твоите собствени противоречия (не меси дьо Бройл, той не е знаел нещата, които се знаят днес - LHC-та и купища други подробности, които ги е нямало по неговото време).

Вторият постинг е на Гравити, вероятно имаш предвид втория ТВОЙ постинг. Там ти се опитваш да отречеш, че съществува възможност да не може да се достигне по-задълбочено квантово-механично разбиране от настоящото и така да се окаже, че липсва по-дълбоко обяснение отвъд вълновата функция. Така гарантираш, че ЗАДЪЛЖИТЕЛНО има такова по-фундаментално обяснение, а за момента това няма как да се потвърди (може и да има, но може и да няма - засега не се знае със сигурност). Ако гарантираш, че има - открий го! Това е проблемът - подходил си повърхностно към написаното от Кухулин, въобще не си го разбрал и така се бориш с твои собствени вятърни мелници (приписваш на другите да казват неща, каквито не казват - къде аз, Скенер или пък който и да било грамотен физик твърдим, че днешната физика е открила всичко и вече няма никакви тайни?!). Кухулин също не го твърди, той би трябвало да твърди това, което ти написах в предходния абзац (той ще каже, ако твърди нещо друго).

Извърши опит с курпускулярно-вълнов дуализъм, без частици (електрони или фотони) и процеп (извърши опит с принципа за лостовете на Архимед без лост, опорна точка и всичко останало)! Как ще го направиш просто с обяснението?! Защото курпускулярно-вълновия дуализъм не е опит (но процедурата с частиците и процепите определено е опит)! Резултатите от опита също няма как да са курпускулярно-вълновия дуализъм, защото са РЕЗУЛТАТИ ОТ ОПИТА! Как корпускулярно/вълнов дуализъм (обяснение) = резултати от опит (резултати)?! Нали различаваш опит от резултати, опит от обяснение и резултати от обяснение?

Видял съм и съм ѝ отговорил... Това, че ти разбираш, че може и да има нещо друго отвъд сегашното състояние на квантовата механика (а може и да няма - на този етап все още не може да се каже със сигурност) не е някакво геройство - всички физици го разбират, разбирам го и аз, който съм лаик също като теб. Нека се намери по-смисленото (по-достатъчно) обяснение - и аз, и всички физици ще го приемат и ще поставят квантовата механика (а може би и теориите на относителността, защото най-вероятно това ще бъде квантовата гравитация) при остарелите теории като нютоновата. С всичко това не изясняваш, как обяснения от курпускулярно-вълновия дуализъм опит с двата процепа не е обяснен, въпреки че е обяснен от курпускулярно-вълновия дуализъм (курпускулярно вълновия дуализъм не е обяснен).

Обаче на тебе ти изглежда, че Слънцето се върти около Земята, а може всъщност Земята да се върти около Слънцето... Това, което виждаш и считаш в момента (Слънцето се върти около Земята) може да не е реалния свят (Земята и останалите планети се въртят около Слънцето). Това смятам, че се е опитал да ти каже Кухулин, но не се е възползвал от добрия пример със Слънцето, който ти си започнал. (Дано нямаш възражения, че илюзорната "реалност" не е еднаква с действителната реалност, дори и когато действителната реалност е условна, защото не знаем, дали в бъдеще няма да открием нещо още по-точно и реално )

И ти не знаеш как се правят чипове чрез 3-нанометров процес (просто констатация, че нямаш пълно познание/разбиране в областта електрониката). Значи ли това, че не се знае (няма обяснение) как се правят чипове? Може ли такова твърдение въобще да е предмет на сериозен спор или най-накрая ще признаеш, че макар и да не знае физиката всичко - има и неща, които поназнайва и разбира?

Няма обяснение за дуализма, а за интерференчната картина има обяснение - дуализма, както ти сам потвърждаваш: Не знаем какво е положението с гравитацията на квантово равнище, затова и не знаем, как си взаимодействат галактиките в Космоса (чрез гравитацията)! Нали забелязваш, как си противоречиш сам на себе си?!

А коя точно е неговата позиция? Че обяснението на експеримента с двойния процеп като курпускулярно-вълнов дуализъм не е обяснение, понеже засега няма обяснение какво точно може да се крие зад неговото естество?! Да зачеркнем всичко, което се знае, понеже има още много, което не се знае!

Обяснението е курпускулярно-вълновия дуализъм. Засега няма обяснение, ЗАЩО го има този дуализъм, какво би могъл да представлява той всъщност. Обяснението на експеримента с двойния процеп е дуализма. В момента има безброй необяснени неща, във всички сфери - Космос, Биология, Психология... Къде ли не, извън квантовата механика! Какво от това?! Така има още много-много-много-много неща, които да се изследват и над които да се работи - широк мегдан за нови нобелови премии.

Това също е просто - "реалност", която не е действителната реалност, е илюзорна "реалност". Например, човек може да си мисли за "реално" онова, което вижда с очите си, а всъщност човешкото зрение не регистрира значителен спектър от инфрачервените и ултравиолетовите лъчения. Регистрираният зрителен спектър е илюзорната "реалност", а действителната реалност е пълният спектър, включително светлинните честоти, които не се регистрират от човешкото зрение. Друг пример е твоята любима тема със законите на Нютон и относителността на Айнщайн. Законите на Нютон са илюзорна "реалност", защото са приложими само за част от регистрациите (тези при скорости, значително под скоростта на светлинни и за наблюдаваните на земната повърхност гравитационни ефекти), докато теориите на Айнщайн са действителната реалност, защото са приложими и отвъд законите на Нютон. И когато бъде постигнат някакъв напредък по квантовата гравитация, последната ще стане действителната реалност, а квантовата механика и теорията на относителността ще станат илюзорни "реалности" като теорията на Нютон. Това е именно физиката. Защото на микроскопично равнище реалността представлява нещо, различно от вълни и частици, което актуалното равнище на знанията ни определя като курпускулярно-вълнов дуализъм. Повиши актуалното равнище на знанията ни чрез подходящо откритие и ще можем да разберем защо (тогава ще изникнат нови защо, но това конкретно защо ще сме го разбрали). Означава ли недостига на знанията ни, че трябва да се откажем от вече откритите формули за описание и констатации и да не ги използваме, например в миниатюризацията на микропроцесорите до нанометров и даже до микрометров обхват (за намаляването на производствените процеси на електронните схеми се използва на първо място квантовата механика)?

Въпросът е, че няма как да докажеш, че ТОЧНО ТОВА, което регистрираш, е ИМЕННО РЕАЛНОСТТА, а не някакъв производен продукт на ДЕЙСТВИТЕЛНАТА РЕАЛНОСТ, до която нямаш достъп заради пространствено-времевото, макроскопично естество на сетивата и на мозъчните процеси. Ето нещо интересно в тази връзка: Мозъците ни са по-бавни от 50-годишен процесор - учени от Caltech измериха скоростта на човешката мисъл - kaldata.com Тази реалност, до която имаш достъп (до ИСТИНСКАТА реалност нямаш достъп и за момента дори не можеш да потвърдиш доказано, дали въобще има такава или не), на микрониво се описва ЕДИНСТВЕНО чрез вълновата функция на Шрьодингер (нещо като конкурент се явява интегрирането по траектории на Фейнман, но тук нещата са още по-сложни). Нямаш НИКАКЪВ друг механизъм в момента, чрез който да достигнеш до микроскопичните параметри, които дава уравнението на Шрьодингер В ТОЗИ СВЯТ, който по неизбежност приемаш като реалния.

Има ли вълновата функция на Шрьодингер някаква алтернатива за добиването до параметрите, които предоставя. Може ли да се замени с нещо друго, алтернативно? Нещо от сорта на интегрирането по траектории на Фейнман? Ако не може и няма начин разсъжденията да продължат към нещо още по-фундаментално и същностно от нея - значи засега функцията на Шрьодингер е неизбежна, независимо за колко реална или нереална я считаме. Доколко реални и неизбежни можем да считаме "мигновените" квантови скокове при замерване/регистрация/взаимодействие? Интерпретацията "Много светове" едва ли не ги отрича (тя борави основно с уравнението на Шрьодингер), а и откритието на българина Златко Минев преди няколко години за повече плавност при преходите на атомите от едно енергийно състояние в друго (дотогава и за това се считаше, че става чрез мигновени скокове) поставя под сериозен въпрос "мигновените скокове" или още "моменталните колапси". Накрая, за колко реални можем да считаме пространството и времето? Да, те се конкретизират от едно равнище нататък и са буквално ВСИЧКО на макрониво, но как да знаем със сигурност, че не става дума всъщност за илюзорни следствия от специфична "обработка" (например - чрез принципа за забраната на Паули) на идеалната, безразмерна точка (нула-мерен тензор или нула-брана), заради ограниченото естество на нашите, човешки сетивни и мисловни процеси? Пространството и времето като някакъв квантов и/или релативистки продукт с произход от нула-мерната точка (не задължително нещо реално, може да е и просто теоретичен инструмент за разсъждение към изграждането на фоновонезависима концепция)!

Скенер, може ли да се каже, че особеностите на електромагнитните и на гравитационните вълни са един вид завъртени на 90 градуса едни спрямо други? При електромагнитните вълни осите на електрическото и на магнитното поле освен перпендикулярни една на друга, са перпендикулярни, и двете, и на посоката на движение на електромагнитната вълна. А при гравитационните вълни едната ос на разпъване и свиване съвпада с посоката на движение на гравитационната вълна, а другата ос е перпендикулярна на първата ос и на посоката на движение.

Математиката дава възможности да се опише едва ли не ВСИЧКО (там, където нещо на математиката не достига за описанието на нещо си - ще се доразработи нова математика, ако трябва). Според мен проблемите са в някакви дълбоки, фундаментални неразбирания на някакви същностни неща в основите на физиката. Голямата сложност на днешната физика, особено във връзка с квантовата механика (пък и ТО-тата не са никак прости), пречи да се забележат едно или повече същностни неща в основите на реалността - онези неща, които позволяват КМ и ОТО да се съчетаят успешно, както успешно си функционира всичко, на всички равнища, в природата.

Вероятно и сега би могло да се направи разграничение между формализмите, употребявани в квантовата-механика и тези, употребявани в ОТО. ОТО да се модифицира така, че да се разпростре до квантовото равнище и да обяснява геометрично всички взаимодействия (работата на Пенроуз с туисторите и по-завършена струнна теория може да са начало в такава посока), а квантовата механика да се разпростре и към макро-света и да обяснява всичко с полета (стъпка в такава посока е квантовомеханичната интерпретация "Много светове"). Обаче - сигурно и двете теории ще трябва да се изменят, на някои места значително. Изглежда, че решаването на въпроса с гравитацията не може да мине без значителни модификации и на ОТО, и на квантовата механика. Може пътят да е в стриктното разграничение на формализмите им, доколкото сега, в опитите за миксиране на двете в сегашния им вид, са несъчетаеми.

Прогнозираните от суперструнната теория допълнителни частици (те са и с различни СПИН-ове от оригиналните) не са намирани, въпреки значителните енергии на сблъсъци в LHC (достатъчни за регистрацията на Хигс-бозона) и така се налага постоянно вдигане на долната граница на енергията, над която се очаква тяхното намиране. Все още няма регистрирано "изтичане" на гравитационното взаимодействие в повече от три пространствени измерения, чрез което да се регистрират "по-големи" допълнителни измерения над три (досега продължава да си функционира по отношение на него принципа за обратните квадрати, който потвърждава разпространение на гравитационните сили в три измерения). Не е решен проблема, който възниква с хиралността около слабото взаимодействие, когато частиците са едномерни (струни), вместо нуламерни (точки). Струнната теория има всичко необходимо, за да изгради едно най-пълноценно геометрично описание на всички взаимодействия (както и на симетриите), включително разполага и с нула-брани, които могат да са точкови частици, ако се състави форма, където една в друга се съчетават брани с различни пространствени размерности (нула-брани за елементарните частици, две-брани за ентропията на черните дупки, три-брани за пространството на Вселената и т.н.), обаче някъде се отклонява от работещата форма. Суперсиметрията в сегашния ѝ вид може да е приложена прибързано, нещата около нея да са по-сложни в сравнение със сега, над-нула-мерността на елементарните частици да се прилага по някакъв различен от сегашния начин, да има повече от три пространствени измерения в компактифицирана форма, но гравитацията да не "изтича" в тях, те да имат някакви други роли... Теорията има много голям потенциал, само да се открият точните ѝ модификации (нещо достатъчно трудно, предвид порядъчната ѝ сложност).

Да, суперсиметрията е един от главните проблеми на суперструнната теория - не се откриват суперсиметричните частици, които тя предполага, даже и в LHC, който откри доста масивния Хигс-бозон, а повишаването на очакваните маси на тези частици след всеки провал изглежда наистина малко произволно. Но суперсиметрията облекчава някои изчисления, даже и в области, които нямат общо със суперструнната теория. Макар и най-вероятно нещата да не са точно така, както се прилага суперсиметрията в момента - пак се намират полезни моменти в нея. И на мен също ми се струва, че е направен някакъв опит тя да се ползва твърде пряко, твърде директно, а нещата да са някакви по-усложнени и дълбоки. Затова и суперсиметрията дава някакви ползи (не е безсмислена), но актуалния и' начин на употреба не е точния. Също и логичната математическа обвързаност между петте различни версии на суперструнната теория показва, че не става дума за нещо безсмислено, макар в настоящия вид да не е завършената М-теория.

За съжаление там ги няма всичките му книги. Например тази за Общата теория на относителността (Spacetime and Geometry) може да се изтегли от тук: Spacetime and Geometry: An Introduction to General Relativity [1 ed.] 9781108488396, 9781108770385 - DOKUMEN.PUB

Не! Просто ми се стори, че дискусия сега изглежда много по-нормално от някога и реших да видя какво ще стане, ако пак се включа с някой коментар. Ако нещата пак започнат да циклят в липсата ми на задълбочени физически познания, което никога не съм отричал - без проблем пак ще си бия камшика... А и четох неща, които излизат извън затворения кръг, който се завъртя към края на последната ми изява тук преди месеци (постоянното превъртане, че трябва да владея физиката на най-високо научно равнище, за да мога да разбирам дотолкова, че да е приемливо коментирането ми тук). Даже ще препоръчам какво точно четох, защото е отлично допълнение към книгите на Грийн и Пенроуз и заедно с тях наистина може доста да развие физическите разбирания на човек, който започва от пълната нула в областта на физиката, както е с мен. Става дума за книгите на Сийн Карол - по думите на автора, насочени към хората, които не искат да стават физици и да овладяват напълно най-сложния математически апарат, свързан с физиката, но все пак искат да разберат физиката по-задълбочено от общото образование и не се страхуват от споменаването на няколко уравнения и физически закона. Точно това, което искам аз и книгите на Карол напълно отговарят на претенциите на автора! Sean Carroll Archives - OceanofPDF Освен това Карол е убеден застъпник на квантовата интерпретация "Много светове" и така имаме три доста различни пътя на поглед над света - започвайки от квантовата механика ("Много светове"), започвайки от Общата теория на относителността (туисторната теория на Пенроуз) и суперструнната теория, която в актуалния си вид не е вярна, но крие нещо по-дълбоко и същностно в някаква друга, все още неоткрита своя разновидност. А очакването по-задълбочената физическа теория на реалността (онази, която ще обедини квантовата механика и относителността) да е фоновонезависима ("фонът" е "контейнерното" пространство, в което взаимодействат и пребивават различните обекти и което засега се постулира изкуствено, като вече налично "отнякъде") е съвсем сериозно допускане на част от най-компетентните и доказани физици в света (други части допускат различни неща, например - фундаментална невъзможност да се достигне до някаква пълна и категорична концепция за най-дълбоките основи на физиката).