Станислав Янков

Първо - за отделен фотон ли говорим или за светлина (голямо количество фотони)? Защото в цитираното от теб място пише, че СВЕТЛИНАТА не може да се наблюдава едновременно като вълна и частица ("Сега изследователи от Масачузетския технологичен институт са провели смел експеримент с единични атоми, който потвърждава, че макар светлината да може да се държи като частица или фотон, не може да се наблюдава да се държи и като двете едновременно."), а отдавна е известно, че СВЕТЛИНАТА (сбор от голямо количество фотони) е САМО ВЪЛНА и никога не е частица или дори едновременно вълна и частица! Отделен фотон би могъл да бъде едновременно вълна и частица, но само докато не е измерван (не взаимодейства). Когато фотонът се регистрира от екран/сензор (взаимодействие) след преминаване през двоен процеп (по-малко размити, плътно закрепени атоми, които не "усещат" пътя на атома) - фотонът е частица, а вълновото му естество се проявява с времето, след попадането върху екрана на множество последователни фотони един след друг. Когато се вземат мерки да се определи, през кой точно процеп е минал фотона (по-размити, слабо закрепени атоми, които "усещат" пътя на фотона) - фотонът е частица, но вече липсва интерференчното му разполагане върху екрана с времето, след поредица излъчени един след друг през процепите фотони. Фотонът (ОТДЕЛЕН ФОТОН, А НЕ СВЕТЛИНА, СЪСТАВЕНА ОТ ОГРОМЕН БРОЙ ФОТОНИ) се счита едновременно за вълна и частица (или нито вълна, нито частица, а нещо трето, неопределено) само в ситуациите, когато не е замерван/регистриран (когато не взаимодейства с нищо) и така не се знае със сигурност какво се случва с него. Къде са тези детайли в твоята хипотеза и/или в обясненията на изкуствения интелект? Това са важни неща, които видимо не са били взети под внимание по никакъв начин в представения от теб текст!

Ето още едно място със сведения за същия експеримент: Айнщайн не е прав: Лазерно-охладени атоми от MIT разрешават вековен спор за светлината | Физика

Може да греши авторът на статията (тълкувателите на проведения експеримент). Защото отказът от курпускулялно-вълновия дуализъм не толкова опровергава Айнщайн, колкото отрича основно положение на квантовата механика... Ето ти и противоположното мнение: Измерено: В експеримента с двойния процеп всяка частица поема и по двата пътя едновременно | Физика

Обикновено при дискретните теории се ползват не "клетки", а спинови мрежи и спинори (например примковата квантова гравитация). Идеята със забраната на Паули е тази, че това е закономерността в квантовия свят, от която започват проявите и на реални пространствени отстояния. Всичко друго (без колапса на функцията при замерване/взаимодействие, което е също реален параметър, с реални характеристики в пространството и времето) са предимно абстрактни, математически форми и така наречените вътрешни особености. Според мен туистърния подход на Пенроуз е по-добър от този на Клетецка, да не говорим, че там е ясно обяснено кои измерения са реални и кои условни (произтичащи от широката употреба на комплексни изчисления и параметри в туистърния подход).

Не е чак толкова разбъркано! Това е най-доброто в момента, с което можеш да изчислиш разни физически параметри на квантово равнище, доказало се практически с невероятна точност (квантови и даже компоненти на обикновени компютри и в какви ли не други практически насоки, от най-различно естество). И другите варианти, включително твоя, който изглежда се базира на допусканията на Гюнтер Клетецка, не могат да постигнат същите резултати. Ето, казваш мазальоч, но я покажи някъде трите времеви измерения на Клетецка или въобще шестте му пространствено-времеви измерения!!! Това е също толкова сложно и объркващо като мазальоча на квантово-механичните практики (доказали се практически) и още по-непоследователно дори от пространство-времето, където едно от измеренията (времевото) не е пространствено, но поне пространство-времето доказано работи! Защо хипотезата на Клетецка да е по-добра от хипотезата на Пенроуз за туистърите например, която също се стреми да геометризира квантовата механика (хипотезите не се ограничават само до суперструните)?!

Може би това ще ти е полезно: https://en.m.wikipedia.org/wiki/Quantum_state_space Ако започваме разсъжденията за реалността откъм квантовата механика, предвид гореизложената представа за пространство (абстрактното квантово пространство на състоянията), изглеждат съвсем уместни квантовомеханичните интерпретации, които приемат, че не съществува реалност (абсолютно всичко, което приемаме за "реалност", всъщност са въображаеми градежи на нашия мозък, а ако въобще съществува някаква действителна, пълна реалност - ние нямаме и никога няма да имаме достъп до нея).

Ето нещо, съвсем набързо, без да се задълбочавам (интересите ми са в съвсем друга област), за което Чат ДжиПиТи не ти е споменал нищо, а беше много желателно да го спомене. Както знаеш, светлинни лъчи и фотоните им биха могли да заемат едно и също място в пространството без да си пречат (без да си взаимодействат) по никакъв начин. С фермионите (масивните частици) обаче съвсем не е така, те не могат да заемат едно и също място в пространството по едно и също време (по-прецизно казано, при фермионите не може всички квантови числа да са еднакви). Така наличието на материалната форма фермиони налага и наличието на пространствени остояния между тях (принципа за забраната на Паули). Наличието на мащабни гравитационни концентрации на макрониво води и до наличието на критични материални разреждания в други пространствени участъци и в крайна сметка пространствените отстояния се обясняват посредством гравитационните концентрации. Това не е точно описание от моя страна, точното и коректно описание в космически мащаби се дефинира чрез ОТО. Въпросът е, че Чат ДжиПиТи не ти е споменал съвсем нищо за тези важни неща, поне за принципа за забраната на Паули при фермионите, а трябваше, след като искаш да размишляваш над чак такива фундаментални неща.

Не тълкувай толкова превратно нещата, Гравити или Скенер не са срещу теб, не искат нещо да те спират или да ти пречат. Да, понякога са прекалено резки и радикални - например моето, а както сам признаваш и твоето ниво на знанията са доста под техните и не е особено интересно за тях да отговарят на някой много под техните възможности, който дори не успява да разбере значителна част от това, което са му написали. Това ги прави малко по-резки и груби от нужното. Независимо от това - Гравити, Скенер и други ти посочват места в представите ти, които представляват реални слабости в твоите разработки и/или познания. Можеш да подходиш по два начина - или да отричаш слабостите и да очакваш другите да се включат в разработването на различните ти от общоприетите представи (това не е реалистично, защото другите си имат собствени представи, а по-запознатите и не вярват в това, което на теб ти се струва възможно и интересно и очакването да се ангажират по подобен начин няма особено основание), или да ползваш изложената критика като насока къде да четеш повече, за да преодолееш в някой момент критичното отношение (ако си бил прав и насоката ти е перспективна - когато успееш да обясниш още по-ясно предимствата, това след един момент няма да може да се отрече). Ти избираш по кой от двата пътя да вървиш - отричането че конструкциите (и познанията) ти имат слабости за преодоляване и формирането на представа, че другите се опитват да ти попречат и да те спрат или да допълваш знания, след което да развиваш концепциите ти в опити да преодоляваш критичните точки, които са ти били отбелязани.

Ето в каква последователност е най-добре да се прегледат материалите на ван Линден, за да се придобие достатъчно добра представа за неговата версия на Евклидовата относителност (основните няколко души, които разработват тази тема - Монтанус, Алмейда, Гирстин, Фонтана, ван Линден, - имат собствени подходи, които само донякъде се съчетават един с друг и материалите на Монтанус са в значителна степен недостъпни): 1) Relativity Simplified: relativitysimplified-rfjvl.pdf 2) Minkowski versus Euclidean 4-vectors: 4vectors-rfjvl.pdf 3) Dimensions in Special Relativity. An Euclidean Interpretation: dimensionssrt-rfjvl.pdf 4) The Universe as a Multi-Dimensional Fractal: The Universe as a Multi-Dimensional Fractal

Ето пак ван Линден за Евклидовата относителност, но този път - математиката: https://www.euclideanrelativity.com/pdf/4vectors-rfjvl.pdf Оттук-нататък това ще е базиса, който ще надграждам с моя стремеж към изцяло пространствени измерения (не мога да се примиря с тоя джендър-подход и във физиката - да бъдат наричани "измерения" всякакви неща, които не са с идентично естество). Още отдавна допусках, че биха могли да се съставят подходи с произволен, до безкраен брой измерения (тогава ми се струваше, че такава особеност може да присъства преди всичко в квантовия свят) и тази особеност с фракталността при ван Линден ми идва точно на място!

Отлично обяснение от Роб ван Линден на релативистките ефекти през призмата на Евклидовата относителност: https://euclideanrelativity.com/pdf/relativitysimplified-rfjvl.pdf Както и на гравитацията: https://euclideanrelativity.com/pdf/fractaluniverse2017-rfjvl.pdf

Еми - всичко добро! На мен също отдавна ми е омръзнало отношението тип "болен идиот, който не може да се спре с глупостите си", така че - нежеланието е взаимно, макар и да си полезен.

Коментарът ми е ограничен само до първото ти изречение и до това, което си цитирал от текста ми във връзка с него. След "дискусии" си пропуснал да добавиш ",които водих със себе си"! От така цитираното и отговореното от теб впечатлението ми е, че не приемаш твърдението ми, че сте съгласни, че диаграмата на Епщайн е правилна, макар по-напред и двамата с Гравити да споменавахте, че диаграмата е правилна (сега не ми се търси да ви цитирам, макар да мога да го направя, ако държите), а проблемите на Евклидовата относителност са другаде. Естествено - твърдиш и че аз не се съобразявам с написаното от вас, макар още доста назад да признах, че забележките и Скенер, и на Гравити, и твоите да имат основание и затова пристъпих към постепенно изграждане на моя версия на Евклидовата относителност (с реално четвърто пространствено измерение, но приемано от нас като 3D+1D проекция, вместо 4D-конформната форма в основата). Ако няма проблем с диаграмата на Епщайн и проблемите са другаде - защо просто не цитираш онази част от коментара ми, която считаш за проблемната и да не включваш нещата, където не считаш, че има проблем?! Гарантирам ти, че такъв начин на комуникация (да се цитира нещо, което не се счита за проблемно, в критичен контекст) не е от най-смислените! Също назад (в разговор с Гравити) се съгласих, че "Евклидовата" относителност не е евклидова в действителност, въпреки названието си (по-скоро е някакъв вид риманово многообразие, макар да не съм съвсем сигурен какво точно, когато държим да представим нещата не чрез утвърдения подход на Минковски). Не е достатъчно знаците по диагонала на матрицата на метричния тензор (пряката връзка с броя употребявани измерения) да са положителни и да се ползва завъртане по евклидов вместо по хиперболичен кръг, за да се каже, че един подход е наистина евклидов. Това явно ти не си го чел и не си му обърнал никакво внимание. Както и да е! През уикенда ще прегледам по-внимателно написаното.

В 3D-пространството сферата е 2-сфера, в 2D-пространството е 1-окръжност, в 4D-пространството е 3-сфера. Полусферата е ясна - едната половина от сферата. В това изречение имаш предвид 4-полусфера от 4D+1D пространство-време или имаш предвид 3-полусфера от 3D+1D пространство-време?

Това ще го обсъдим по-нататък, включително твоите и на Гравити потвърждения някъде по-назад в темата, че диаграмите на Епщайн (които се използват при повечето версии на "Евклидови относителности") принципно са верни (и няма как да е иначе, след като при тях "завъртането" на подвижната спрямо неподвижната координатна система с промяната на скоростта се случва по обичаен евклидов, вместо по хиперболичен кръг, както е при диаграмите на Минковски - Евклидовата относителността е просто еквивалентна пространствено-времева концепция, базирана на собственото време Тау, вместо на координатните времеви показатели, на които се базира концепцията на Минковски и няма някаква кой знае колко драматична разлика, включително това не е четиримерна пространствено концепция, за разлика от заявленията на някои нейни поддръжници). Първо обаче ще те помоля да прегледаш по-внимателно следващия линк (той е същият от предходния ми коментар, на който си отговорил) и да ми кажеш, как оценяваш написаното там (то изключително много се доближава до моите представи, макар и да не съвпада напълно с тях): https://www.preprints.org/manuscript/202207.0399/v96

След всички дискусии може да се каже, че диаграмата на Епщайн е правилна, тя е пълен аналог на диаграмата на Минковски, с единствената разлика, че за представянето на релативистките особености на СТО се използва не хиперболично въртене между координатните системи като при диаграмите на Минковски, а въртене по обичаен евклидов кръг. Освен това и двете диаграми са пространствено-времеви (по едната координата се представя пространство, а по другата - време). Евклидовата относителност (Euclidean relativity) ползва диаграмата на Епщайн, за да развие концепция, при която се опитва да приравни собственото време на наблюдавания обект в движение спрямо неподвижен наблюдател с четвърто пространствено измерение. Наречена е "евклидова", понеже ползва сигнатура на метриката +1+1+1+1, вместо използваната при Минковски сигнатура на псевдометриката +1-1-1-1 (или -1+1+1+1). Ето материал в тази връзка - Natural Concepts Unify Cosmology and Quantum Mechanics[v96] | Preprints.org Вече изложих своето мнение, че така доста прибързано се налага четвърто пространствено измерение и отговорът на основателните забележки срещу Евклидовата относителност в сегашната ѝ форма не е убедителен. Предложих малко по-сложен подход, който въвежда реалното четвърто пространствено измерение w по малко по-различен начин. Сега тази много първоначална версия на реална четиримерна пространствено геометрия може да бъде допълнена с още малко детайли, преди да се премине към първите опити за включване в тази картина и на гравитацията. Следва един по-внимателен анализ на особеностите на времето, представени от гледната точка на този по-различен подход.

Е-де! Ти си умен и добре запознат с физиката човек (доста по-добре я разбираш от мен) - разбираш смисъла на аналогията и че става дума само за увеличаването на пространствения обем (отстоянията между веществото), а привнасянето като значими на особеностите по бухването на тестото като въздух, вода и т.н. са излишни (нещо като търсенето от мен на устройство на идеални часовници ).

Данните от Джеймс Уеб доста разбъркват представите за периодите при досегашните концепции (галактиките се оказват много по-стари от очакваното), но базовите моменти на Големия взрив още си стоят (реликтовото лъчение никой не го е и не може да го отмени, а то е доста категорично свидетелство в полза на модела). https://en.m.wikipedia.org/wiki/Cosmic_inflation

Към това имаха отношение моделите с полето на Хигс и инфлатонното поле. https://blog.lukmaanias.com/2025/01/15/higgs-boson-and-higgs-field/ https://en.m.wikipedia.org/wiki/Inflaton

Шпага, а сигурно ли е, че балонът ще се спука? Ако разширението на Вселената е навсякъде - да, в един момент то ще достигне такива стойности, че ще разцепи дори атомите (рано или късно). Но ако е само в областите с достатъчно ниски концентрации на материята/енергията - тогава просто галактиките, които не са свързани в купове/свръхкупове и отделни независими галактики просто ще останат сами в Космоса, защото всичко друго ще се разширява с надсветлинен темп и светлината от нищо друго няма да може да достига до тях. Ще им изглежда, че са единственото нещо във Вселената.

Да, бях изпуснал цялата отсечка между началната и крайната точка.

Нямаше ли предвид това:

Тук сигурно си имал предвид два интервала (отсечките между последователност от точки са с една по-малко от броя на точките). Разбирам смисъла, това е препратка към разлагането (диференцирането) на произволна линия (особено - крива) на безкрайно-малки (но различни от нула) фрагменти (същите, които после се интегрират).

Да, не може да е интервала, защото собственото време се получава, като се раздели интервала на скоростта на светлината.