Станислав Янков

Вселената като мулти-измерен фрактал на Роб ван Линден (The Universe as a Multi-Dimensional Fractal) не дава по-добра дефиниция на времето от утвърдената досега, нито решава проблемите със съчетаването на Общата теория на относителността с Квантовата механика. Тази концепция обаче, с известно ключово доразвитие, много-много наподобява (не е идентична, но изключително много наподобява) ADS/CFT-съотношението (One Theory Connects Everything! AdS/CFT Correspondence Demystified)! Основната логика при Вселената като мулти-измерен фрактал са повтарящи се модели чрез измерно приближение. За разлика от обичайните фрактали, повтарящите се модели корелират с броя на измеренията в наблюдението, т.е. увеличаването и намаляването на мащаба се осъществява чрез добавяне или премахване на измерения, а не чрез промяна на мащабиращата скалата. Описват се 1, 2, 3 или 4-измерни светове, които са затворени в следващото по-високо измерение. Описват се затворени вселени, където ако пътувате достатъчно дълго в една посока, в крайна сметка ще се върнете до точката, от която е започнало вашето пътуване, а кривината на вселенското пространство се регистрира от плоско (евклидово) пространство с едно пространствено измерение повече (това е много близко до Общата теория на относителността). Принципно, броят измерения на Вселената може да е само еднакъв във всички случаи, просто описанието на някои особености не налага употребата на всички измерения като цяло и нещо подобно (не идентично) на подхода на ван Линден са и подтеориите на суперструнната теория (различните подтеории там имат различен брой измерения). По-интересното е, че симетрично пространство-време (с всички четири базови вектора на координатната система еднакви - например със стойността на планковото време по координатата сt и със стойността на планковата дължина по координатите х, у и z, като планковото време и планковата дължина се приемат за равни едно на друго, а произведението им дава скоростта на светлината) и несиметричното пространство, където броят измерения е равен на пространствено-времевия, но всички измерения са пространствени (не всички базови вектори на координатната система да са еднакви - например базов вектор със стойност планковата дължина по координатата w и базови вектори с безкрайна дължина по координатите х, у и z, като всички обекти с техните форми са различни пространства и за да могат да се изследват се приема условно, че и базовите вектори на координатите х, у и z са планковата дължина), могат да се определят също като съответствие, подобно на ADS/CFT-съответствието - двете страни на една и съща монета, два различни начина на разглеждане на едно и също нещо (физическата реалност). Тук още не мога да реша, дали има основание подхода на ван Линден, автоматично да се добавя ново времево измерение към изцяло пространствените измерения, а алтернативата на това е, времевият ефект да не е измерение, а един от многото останали параметри като температура, цвят (дължина на вълната/честота на светлинните лъчения) и други. То и сега като степени на свобода (три транслационни и три ротационни) времето не фигурира, а развиването на чисто пространствения 4D-подход би могло да доведе до ограничаването на степените на свобода само до четири - три транслационни и една ротационна. Сега обаче е все още рано за подобни разсъждения, затова - да се ограничим до симетрично пространствовреме/несиметрично пространство-съответствието (СПВ/НП-съответствие ). Има един любопитен момент във връзка със светлината и движенията на масивните обекти в симетрично пространствовреме/несиметрично пространство-съответствието (СПВ/НП-съответствието) и по-конкретно във втората част от съответствието, защото първата част (симетричното пространствовреме, СПВ) е просто пространство-времето на Минковски и Специалната и Обща теория на относителността. Можем да кажем, че има два вида светлина - 3D-светлина, която е обичайната светлина и се движи със скоростта на светлината в обичайното 3D-пространство, но също може да се дефинира и 4D-светлина или хиперизмерна светлина, която се движи със скоростта на светлината в четириизмерното пространство и това са всички масивни обекти, които се движат с подсветлинни скорости в пространство-времето на Минковски. Естествено това не означава, че обичайната, 3D-светлина няма никакви хиперизмерни компоненти - тя разполага с дължина на вълната/честота, поляризация и други параметри потенциално извън нейното движение със скорост 1с в 3D-пространството, но това е една много интересна аналогия, която би могла да донесе някои ползи!

Проблемът с "абстрактно" е, че практически ВСИЧКО е някакъв вид абстракции - теории, хипотези, математически и други зависимости... Вид абстракция е цялата визуална и друга картина, която мозъкът ни изгражда (въз основа на сетивните дразнения и чрез въображението и подсъзнанието). Абстракция, но с безусловни елементи на реалност (никой нормален човек не счита смъртта за нереална, още по-малко пък счита за нереални изключително жестоки и болезнени физически мъчения). Визуалните стимулации са най-интензивните и се базират на първо място на геометрични зависимости (всичко, свързано с визуалния образ е геометрични особености), тоест - не съществува нещо във физиката (форми, отстояния, вълни - ВСИЧКО!), което да не може да се представи и геометрично, ако е добре разбирано. Но също така може да се представи и напълно абстрактно (единствено чрез алгебрични зависимости - формули и таблици/матрици)... Най-добро е разбирането, когато всичко е добре изяснено, когато е представено пълноценно чрез всички налични различни интерпретационни системи (линейна алгебра, диференциална геометрия, математически/теоретичен анализ...).

Мериш числовата стойност на количеството преброени овчици - 325, 854, 1528... Дължина на парапет 8 метра - измерване. Широчина на поляна 50 овчици, всяка с 1,5 метра дължина и с отстояние по 5 метра между тях - измерване (със съчетание между различни параметри по определена логика). Разстояние до някаква различна от Слънцето звезда - 460 светлинни години (броене на години - една, две, три, четири, пет...)... Правиш се, че не разбираш какво ти се казва.

В съответствие с тази аналогия - предполагам, че Младенов иска да каже, че липсва пълноценно физическо обяснение защо се променя площта, мерена от часовника. Естествено, той се мъчи с това да "обясни", че щом няма пълно обяснение, тогава замерването е невярно и съответно - неверни са и теориите (специално СТО и ОТО на Айнщайн), които се базират на въпросните резултати. Това е същото, като да твърди, че едно дете няма да си изгори ръката на огън, понеже няма ясна дефиниция и обяснение как високата температура прогаря клетките на кожата му (децата са много далече от подобни познания). Ясно е до какво ще доведе това - Младенов ще се изгори на огъня, ако той е детето! Физически обаче, времето наистина не е обяснено пълноценно. Ходът на Айнщайн с часовниците наистина е хитър и много полезен, особено в практически план, този ход върши отлична работа засега. Естеството на времето обаче наистина не е пълноценно обяснено - така, че обяснението, дори и много сложно, да е толкова вярно и пълно интегрирано в останалите теории и практики (това значи и успешно съчетаване между ОТО и квантовата механика - този проблем е сроден с липсата на пълноценна физическа дефиниция и обяснение на времето и дори може да са свързани по някакви начини), че такива като Младенов да се блъскат в него като овни в здрава стена, както сега се блъска той в СТО и ОТО. Да, за момента подхода с часовниците на Айнщайн по отношение на времето е най-доброто, все още липсва нещо доказано по-добро, но със сигурност има какво повече да се разкрие относно естеството на времето и начина на неговото обвързване с всичко останало (особено ако говорим за геометрично представяне с интуитивни и точни визуални аналогии). Напълно убеден съм, че в понятието "време" се крият доста все още неразкрити и много интересни (с потенциал да разбиват утвърдени парадигми) неща.

Дори само във физиката (не в още по-обхватните философски дефиниции), зад определението "време" се крие доста повече от просто точност и сложност на часовников механизъм. Във "времето" се крият все още неразкрити загадки отвъд известните за момента релативистки ефекти (описани от СТО и ОТО), причинно-следствената връзка, Стрелата на времето и ентропията. Признаците за наличието на все още неразкрити тайни около естеството на времето и неговата взаимовръзка с всичко останало са много и ако реалността би могла да се опише с повече от три (и дори с повече от четири) пространствени измерения - това маже да се разкрие най-вече чрез все по-внимателен анализ на времето и на неговите взаимовръзки с всичко останало, особено какво се случва с него в квантовата механика. Суперструнната теория, туисторната теория на Пенроуз и други повече или по-малко сериозни разработки до една ползват повече от три пространствени измерения (при суперструнната теория са 10, 11, 12, даже стигат до 26, а при туисторната теория на Пенроуз са 4 реални и до 10 условни, заради широката употреба на комплексния анализ) и поради това са и изключително сложни. Все още във "времето" се крият страшно любопитни неща!

Когато наблюдаван обект (да кажем - кораб) излети от площадка, до която стои неподвижен наблюдател, отиде някъде, върне се и отново кацне на площадката (пак става неподвижен спрямо наблюдателя на площадката) - не са ли всичките му часовници изостанали спрямо часовниците на наблюдателя (твоето условие от коментара ти по-горе, за да можем да кажем, че се е случила времева промяна в системата на обекта/кораба - всичките му часовници да са изостанали спрямо часовниците на наблюдателя до стартовата площадка). Подчертавам, че тук нямам предвид различни сложни философски и други тълкувания на времето, а конкретно съображението от твоя коментар, показателите на всички часовници на движилия се обект да не съвпадат с показателите на часовниците на наблюдателя.

Така, като сменяш постянно условията, не успяваш да хванеш логиката. Имаш момент t1 с една снимка и следващ момент t2 с друга снимка. Ако нещо е променило разположевието си (отстоянията си) спрямо другите неща и/или спрямо теб като наблюдател ("фотоапарата") - то се е движило. Ако не го е променило - не се е движило. При всички случаи ти трябват различни моменти време (ход на часовници между тях) за да установиш каквото и да било.

За установяване на неподвижност също ни трябват две снимки с някакъв период между тях. Ако не измине някакво време - как ще установиш, че нещо НЕ се движи в пространството?!

Има или няма интерес, може или не може да го игнорира - времето за промяна в пространството си е протекло (с какви темпове съобразно подвижни и неподвижни координатни системи - въобще не коментираме това сега). Представлява или не представлява интерес - времето си е протекло. Даже когато си лежиш в леглото, напълно неподвижен - времето щеше да си протича за теб, часовниците щяха да си се въртят. Дори когато си спал няколко часа безпаметно - времето пак си е отминало. Не можеш да избягаш от хода на часовниците (протичането на времето), каквито и хитрини да прилагаш (представлява интерес - не представлява интерес, игнорира - не игнорира). Само ако някак си можеше да станеш като светлината и да се движиш (мисловните ти процеси, отговорни за формирането на усета за време) с нейната скорост, можеше да спреш ТВОЯ часовник, но - не можеш (и никой друг не може)...

Е, той, Скенер, точно това ти каза - че просто отричаш, без да даваш логична алтернатива! Не казваш какво е, след като отбележиш, че не е специално и детайлно дефинирано физически.

А сега виж аз какво съм написал в коментара си до теб: Забрана за дискутиране какво е времето отвъд часовниците на Айнщайн няма, даже има много интересни неща, произхождащи от особеностите на черните дупки: Само че - това са все още незавършени концепции и докато не се завърши успешно нещо, дефиницията на Айнщайн с часовниците си остава най-добрата и практична за момента.

Да, казва го, ЗАЩОТО ТОВА Е ПОТВЪРДЕН ФАКТ (тогава само чрез експеримента Майкелсън-Морли и чак после и по други начини) и Айнщайн просто отбелязва този факт, като му търси обяснение. Имаш експериментален факт и после търсене на обяснение, а не просто някакво голо заявление (от сорта - теориите на Айнщайн не са верни, защото не ме кефят!). Да, аз съм съгласен, че е голям проблем, че няма ясно и детайлно ФИЗИЧЕСКО дефиниране на времето и смятам, че има много какво повече да се свърши в тази насока, но за момента, при липса на по-добро, дефиницията на Айнщайн с часовниците е практична и работи. За момента това е най-доброто, което има (има добри прозрения отвъд това, какво може да е времето, например моментът с Вселените-брани и разни други, но те все още не са доработени достатъчно, за да успеят да заменят дефиницията с часовниците на Айнщайн).

Скенер, тук ефектът Теръл-Пенроуз ли имаш предвид? Защото да, имаше разлики между часовници в предна и задна част (по посока на движението) на подвижния спрямо наблюдател обект, в зависимост от това, коя част на обекта според наблюдателя тръгва първа, коя последна и т.н. - другаде ти си обяснявал този момент детайлно. Но в крайна сметка, при окончателната среща на наблюдателя и подвижния обект, когато се сравнят часовниците, всички часовници на движилия се обект показват изоставане спрямо часовниците на неподвижния наблюдател, няма нито един часовник, в която и да е част на движилия се обект, който да не е изостанал от часовниците на наблюдателя и така има резон да се казва, че се е променял с движението самия времеви темп като цяло (всички часовници на подвижната система накрая, при сравнението, са изостанали спрямо часовниците на неподвижната система - твоето условие да говорим за забавяне на времето като цяло).

dr не значи 0, а безкрайно малка, НО НЕНУЛЕВА стойност (освен ако специално не се уточнява, че dr=0, което тук не е така, понеже говорим за движение, а не за покой). Имаш момент, снимка, кадър, срез. Когато заснемеш движеща се кола - на снимката тя е неподвижна, макар да се е движела, когато си я снимал, нали?

И Айнщайн не го твърди - това е експериментално доказан факт, на който и Айнщайн, и Поанкаре и Лоренц преди него (както и още много други преди и след Айнщайн) само търсят някакъв отговор. И за момента Айнщайн е намерил най-добрия (най-точния и практичен).

Геометриите на Вселената с повече от три пространствени измерения.

Равностойни са, защото и двете са условни, абстракции. Всичко се корени в детайлите, в контекста. Например - за нещо, което се движи със скоростта на светлината в пространството, времето може да се определи и като 0 (неговите часовници не се движат, макар от странична гледна точка това нещо да се движи с 1с в пространството - възможност за нулево движение в пространството при ненулево време и възможност за нулево време при ненулево движение в пространството).

А как би установил промяна в пространството 0, ако липсва време, в течение на което да забележиш, че липсва промяна в пространството (0)?! Пространството и времето са неразривно свързани, защото без време не можеш да установиш никакви параметри и в пространството (обратното също е вярно - във физиката често се използва мисловен светлинен часовник, а той не би могъл да функционира без движение в пространството, защото светлината не може да спре и дори не може да намали скоростта си под 1с).

Преходът от плоско пространство-време към пространство-време с гравитационна кривина може да се определи като промяна на съотношенията на движение на материята през четирите или повече от четири пространствени измерения, когато реалността се разглежда като проекции на цялостната хиперизмерна форма. Грубо казано - радиусът на четвъртото пространствено измерение w започва да нараства с увеличаването на гравитационния потенциал, радиусът на останалите три пространствени измерения хуz започва да намалява и пространствено-времево това се изразява като прехода от плоско пространство-време (без кривина или още - с нулев тензор на Риман) към изкривено пространство-време (с наличие на кривина или още - с ненулев тензор на Риман). Може да се каже, че промяна на съотношенията на движение на материята през четирите или повече от четири пространствени измерения, когато реалността се разглежда като проекции на цялостната хиперизмерна форма, е причината за наличието и особеностите на така наречените "вътрешни характеристики" и "вътрешни параметри" на Общата теория на относителността и на Квантовата механика (преди време се заблуждавах, че оператори има само при Квантовата механика, а се оказа, че имало оператори и при Общата теория на относителността, заради вътрешната характеристика кривина съгласно релативистката терминология).

Доскоро работите на Ханс Монтанус, считан за родоначалника на конкретния подход "Евклидова относителност", бяха недостъпни. Сега в сайта за Евклидовата относителност, Euclidean relativity , беше качен един от последните материали на Монтанус, който може да се счита за пълноценно представяне на неговите представи по темата: Hans Montanus Proper Time as Fourth Coordinate (free ebook 2023) A compilation of Montanus' previous work with latest additions and insights Ето два цитата от там: "Ако ct е координата, тогава бихме очаквали в един момент от времето ct координатите на различни обекти да могат да приемат различни стойности по същия начин, както x координатите на различни обекти могат да приемат различни стойности. Това обаче не е така. Изглежда естествено ct координатите на различни обекти да бъдат равни във всеки момент от времето, само ако се предположи, че координатите са свързани с момента от времето. Тоест, изглежда естествено ct координатите на различни обекти да са равни във всеки момент от времето, само ако t също е параметърът, който определя реда на събитията. Действително, за x(t), y(t), z(t), ct(t), координатата ct ще има стойност c по t във всеки момент от параметърното време t. Това обаче би подразбирало, че t действа едновременно като четвърта координата и като параметър. За да се избегне тази двусмисленост, трябва или да се вземе ct като четвърта координата и да се търси друг параметър вместо t, или да се вземе t като параметър и да се търси друга координата вместо ct." "Собственото време може да изпълнява ролята както на липсващия параметър, така и на липсващата четвърта координата. Тоест, може да се приеме ct като четвъртата координата и Тау като параметър, или да се приеме cТау като четвъртата координата и t като параметър. Първият подход се следва в теорията на относителността: x(Тау), y(Тау), z(Тау), ct(Тау). В резултат на това, в теорията на относителността всяка частица ще има свой собствен параметър, тъй като всяка частица има свое собствено време. Като друг резултат, в теорията на относителността четвъртата координата на различните частици е една и съща стойност във всеки момент от времето. Вторият подход ще бъде следван в тази книга: x(t), y(t), z(t), cТау(t). В резултат на това, в настоящия анализ всяка частица ще има свои собствени четвърти координати, тъй като всяка частица има свое собствено време. Като друг резултат, в настоящия анализ всички частици са параметризирани чрез един и същ параметър." Както става ясно, тук също се застъпва основния недъг на Евклидовата относителност в настоящата ѝ форма - замества се условното времево измерение сt с условното времево измерение сТау, вместо да се дефинира реално четвърто пространствено измерение w, с вектор на материалното движение 1с в хиперизмерното пространство, а обичайната реалност с подсветлинни скорости и останалите наблюдаеми особености представлява триизмерни пространствени (четириизмерни пространствено-времеви) проекции. Да, както се вижда от предходния ми коментар с дефинирането на базовите вектори на координатите при четири пространствени измерения и вектор на хиперизмерната материална скорост 1с, практически подобен ход нищо не променя и дава възможност всичко да си се тълкува и чрез утвърденото пространство-време, а в увода на своя материал Монтанус пише: "Теорията на относителността е част от физиката повече от век. Тя предостави прогнози за няколко наблюдавани явления. Може да се каже, че теорията на относителността е много успешен модел. Прогнозите са толкова убедителни, че човек лесно може да приеме теорията на относителността като установен факт, подобно на теорема в математиката. Въпреки това, теорията на относителността все още е модел. В тази книга разглеждаме алтернативен модел, при който собственото време на обект е взето като неговата четвърта координата. В новия модел пространството-време е Евклидово и съществува предпочитана система на отсчет. Новият модел може да изглежда напълно противоположен на специалната теория на относителността, която се базира на относително Минковсково пространство-време. Въпреки различията, прогнозите в двата модела на пространство-време са сравними. За много явления прогнозите дори са идентични. Пространство-време с предпочитана система на отсчет ще бъде обозначено като абсолютно Евклидово пространство-време. Думата „абсолютно“ се отнася единствено до предпочитаната система на отсчет. Това не означава, че всички часовници тиктакат с еднаква скорост. Ще се представи въведение в концепцията за абсолютно Евклидово пространство-време. Известни експерименти по относителността ще бъдат разгледани в абсолютно Евклидово пространство-време. Кинематиката в абсолютно Евклидово пространство-време ще бъде сравнена с относителното Минковсково пространство-време. Ще бъдат осветлени подобията и различията със специалната теория на относителността. Също така ще бъде разгледана динамиката в абсолютно Евклидово пространство. Особено внимание ще бъде обърнато на гравитацията. За това не ни е необходима концепцията за кривина. Гравитацията ще бъде описана в плоско абсолютно Евклидово пространство-време. Ще бъдат дадени изрични изчисления за огъването или прецесията на орбиталните движения в близост до сферичен масов източник, двойна маса, диск и обла сфера. Електродинамиката ще бъде разгледана от тензорна гледна точка и от гледна точка на геометричната алгебра. В края ще бъде обърнато внимание на някои различни теми като вътрешно червено отместване и Стрелата на времето." Някакви съществени различия между стандартната специална относителност с пространство-времето на Минковски и Евклидовата относителност не може да има - двете трябва да дават напълно еднакви практически резултати, да са като две различни страни на една и съща монета. Два различни, но тясно свързани и пълноценно преливащи се един в друг подхода, подобно на хамилтъновата и лагранжовата механика, които описват едно и също нещо - хиперизмерната пространствено физическа реалност. Няма значение, че няма нещо ново и различно, дори само по-пълноценното разглеждане на реалността от две различни, били те и тясно свързани, перспективи (пространствено-времевата и пространствено-хиперизмерната) дава по-цялостна и пълноценна представа за всичко. Ако нещо между стандартната специална и Евклидовата относителност не е така - значи някоя от двете (или и двете) не е достатъчно добре разработено и явно на първо място това е Евклидовата относителност. Според мен непълноценността на евклидовата относителност е точно в ограничаването ѝ до собственото време Тау, вместо ясното и пълноценно дефиниране на четвърто пространствено измерение w. Защото, ето какви интересни изводи за естеството на времето може да извлече дори някой като мен, с явно ограничени познания в областта на физиката, когато се ползва ползва пълноценна хиперпространствена концепция, заедно със СТО и ОТО. Засега подозирам, че времевите ефекти може да се дължат на едно от три неща: 1) Това е най-малко вероятното и смятам, че ще отпадне с напредването на разбиранията ми нататък, но докато не е ясно и обосновано изключено, ще продължавам да го споменавам. Вече показах изображението с лекото изместване на вектора 1с на хиперизмерното движение на вселенската материя, за да може да се регистрира установения ход на часовниците в покой: Това би означавало, че дори при привиден покой в 3D-пространството между два обекта, все пак в същото това 3D-пространство ще има едно нищожно, може би нерегистрируемо (но вероятно опровержимо при разглеждане на други детайли) движение между обектите, което произтича от лекото изместване на вектора 1с на хиперизмерното движение надясно към оста х. 2) Единствената друга възможност със само четири пространствени измерения, която подозирам засега, е свързана с ускорение вследствие на въртене при движението на вселенската материя през четвъртото пространствено измерение w само по себе си, което би било въртене по спирала на плоското 3D-пространство хуz при движението му по направлението на четвъртото пространствено измерение w. И това изображение вече съм го качвал по-рано, само сега научих малко повече (недостатъчно, но все пак повече). Обект, който се движи по инерция с някаква скорост спрямо окръжаващата го среда, счита себе си за покоящ и часовниците му според него си се движат с обичайния темп на часовници в покой. По същия начин стоят нещата и с обект, който се движи по геодезична крива към гравитационен източник (голяма маса). И тогава движещия се по геодезичната крива обект счита себе си в покой, все едно се движи по инерция и неговите часовници според него си се движат съвсем обичайно, като часовници в покой. Значи движещи се по инерция обекти в плоско пространство-време биха могли да се движат и по геодезична крива на спирала по направлението на четвърто пространствено измерение w, като това би им изглеждало като движение по инерция в плоско пространство-време. Тук обаче е много важно да се види, каква е разликата на съотношенията на материалното движение през четите пространствени измерения при наличие на гравитационна пространствено-времева кривина от масивна концентрация, за което все още не съм готов. Важното в случая е, че огъването на едномерен кръг, двумерна сфера, трисфера и т.н. се представят посредством едно измерение повече от тяхното собствено (едномерната окръжност се представя посредством две координати х и у, като формулата е х2+у2=R2), така че измеренията могат да си се считат четири, без да се въвежда реално пето пространствено измерение и това може да се приложи по съответстващия начин и към спирала. Тук ми трябва доста по-добра подготовка от настоящата по Общата теория на относителността... 3) Най-вероятното според мен за момента - при покоящ спрямо наблюдателя обект, по диаграмата на Епщайн на този обект хиперизмерния (над три пространствени измерения) вектор на скоростта 1с съвпада напълно с координатата на четвъртото пространствено измерение w и въпреки това часовниците не функционират безкрайно бързо (нулев часовников интервал или още едновременно да се регистрират всички точки на минало, настояще и бъдеще - много подобно на едновременното движение на елементарна частица по всички възможни пътища, без ясна дефиниция на конкретни времеви и пространствени параметри в някои ситуации от квантовата механика), а работят с конкретния им темп в покой. Това би означавало, че зад времевия ефект се крият повече от четири пространствени измерения, чиято проекция е четиримерното пространство-време, когато реалността се разглежда чрез пространствено-времевия подход на Минковски.

Можеш ли да дадеш малко повече подробности, по какво се различава Дирак от квантуването на СТО? Ако не бъркам нещо - там се ползваха четириспинори.

Да, както при всички останали материали, свързани с Евклидовата относителност, тук също логиката не е довършена. Докато мнозинството други претупват работите, като просто заявяват, че четвъртото пространствено измерение е собственото време и така практически си остават в пространствено-времевата парадигма, макар и вече да не е на Минковски, тука пък се търси начин на всяка цена да се намери роля на евклидовото четириизмерно пространство. Евклидово (напълно плоско и напълно пусто) четириизмерно пространство, както и другата крайност - движение на вселенската материя с инвариантния темп 1с не само в едно, а във всички възможни направления в 4D(+)-пространството, което би го направило, ЦЯЛОТО, нуламерно (идеална точка без никакви размери) - са условни, нереални състояния. Действителното състояние, което регистрираме на практика, е това с 1с-вектор на материалното движение, който се движи само по едно направление през четиримерна или над-четиримерна пространствено геометрия и с произтичащата от това пространствена асиметрия между посоката на вектора и останалите три пространствени направления. За да можем да оценяваме размерите и поведението на обекти вътре в така дефинираното асиметрично пространство в покой (протяжността на Вселената по направлението на координатата w+ е с планкова дължина, докато по направленията на останалите три координати х, у и z е безкрайна или наподобяваща безкрайност), които обекти практически се явяват други (различни) пространства, ние дефинираме допълнителни базови вектори "х" и "х'" (в кавички, с което да се различават от реалния безкраен базов вектор на покоя х), които също са равни на планковата дължина, както е и с базовия вектор w (можем да си изберем произволни базови вектори и ние си избираме да са с еднаква дължина - планковата дължина, - за да ни е най-удобно). Без проблеми планковите дължини могат да се умножат с нужната стойност, за да станат 300 000 километра за х и една светлинна секунда (равняваща се на 300 000 километра) за ct от обичайния пространствено-времеви подход на Минковски. От тук вече може да се изгради пълен паралел (еквивалент) между този пълноценен четириизмерен(+) пространствен подход, който включва и някои (приложимите) елементи от Евклидовата относителност (основно диаграмите на Епщайн, но с променени символи) и утвърдената пространствено-времева концепция на Минковски. И няма никакви реални евклидови четириизмерни пространства (векторът 1с на движението на материята в четиримерното+ пространство пречи да съществуват такива пространства реално)...

Това е подходът при суперструнната теория (най-красивата, интересна и сложна) и засега не се получава. Най-вероятно нещата стоят по някакъв подобен начин, но не точно по настоящия. Нещо важно убягва и това се разбира чрез проверките (в случая - чрез противоречието с някои потвърдени неща и чрез липсата на регистрация на прогнозирани от суперструнната теория особености).

Най-накрая първия материал, повече или по-малко свързан с Евклидовата относителност, който ясно обсъжда четвърто пространствено измерение W, вместо неясно да го свързва със собственото време от пространство-времето на Минковски! (PDF) A Euclidean geometric model that has a maximum speed c