Станислав Янков

Как разбираш, дали по една жица тече или не ток? Става ли само като я наблюдаваш от разстояние, без да доближиш към нея определен материал (например друга жица, за която знаеш, че е заредена с определен знак) и да видиш какво ще се случи? Гравитацията на Нютон се дължи на гравитационно поле, което предава сила и призрачността ѝ е в липсата на ограничена скорост на разпространение на промените на това поле (излиза, че промените на полето се разпространяват мигновено). Гравитационното въздействие на Айнщайн (промените в него) се разпространява със скоростта на светлината, точно както и при електрическото и магнитното поле. Нищо призрачно и мигновено няма при гравитацията на Айнщайн, за разлика от тази на Нютон. Това го пише в учебниците по физика за 9-ти клас, ако не греша. Да ти препоръчам ли някой?

При квантовата механика всички бозони носят сили, включително и гравитона. Ето какво пише Шон Карол в книгата си за откриването на Хигс-бозона в LHC: "Тъй като частицата на Хигс е бозон, тя поражда природна сила. Две масивни частици могат да се разминават една с друга и да взаимодействат, като обменят бозони на Хигс, точно както две заредени частици могат да взаимодействат, като обменят фотони. Но тази сила на Хигс не е това, което дава маса на частиците и като цяло не е за нея цялата суматоха. Това, което дава маса на частиците, е това поле на Хигс, което стои тихо на заден план, осигурявайки среда, през която се движат други частици, влияейки на свойствата им по пътя."

Сега не успявам да намеря онова, което досега съм цитирал неправилно. Объркването ми дойде от това, че калибровъчните особености се свързват с четири бозона - глуоните, фотоните и двата бозона на слабото взаимодействие (W и Z). Хигс-бозонът действително няма общо с това, а на този етап гравитона не фигурира по никакъв доказан начин в Стандартния модел.

С Младенов обсъждаме принципната (идеална) ситуация във връзка с въпроса, дали материален обект може да взаимодейства с кривината на пространство-времето. Възможно ли е да говорим за взаимодействие при пропадане по гравитационна геодезична без регистрация на никакви ускорителни усещания (сякаш всичко е в покоя на движение по инерция).

Явно нещо съм сгрешил тук. Ще проверя какво точно беше, но ми трябва време да го намеря.

То как разбира, че въобще пада към нещо? Примерно - един камък от Луната, който си лети в Космоса и е отклонен от гравитацията на Земята.

Ускорителни ефекти = употреба на сила. Ти като се затичаш все по-бързо - не разходваш ли сила? А колата ти, когато започне да се ускорява (или пък да преобразува движението в топлина от търкането в спирачките при спиране)? Не ги ли знаеш тези неща? Те са още от ранната училищна физика! Покой/движение по инерция = липса на ускорителни ефекти = на липса на употреба на сила/разход на енергия. Откъде знаеш, че падаш към нещо, ако нямаш прозорци, през които да видиш това?! А пък една малка падаща скала към планета дори и зрение няма...

Бозоните на калибровъчните взаимодействия са преносители на сила. Хигс-бозонът е бозон и заради връзката му с пренос на сила. Същото е и с фотона, и с глуона, и с бозоните на слабото взаимодействие.

Не няма да усеща нищо ускорително-подобно, както не усеща нищо такова при движение по инерция в Космоса. Ще усети ускорителни ефекти, само ако започне да се съпротивлява на гравитацията. Дори малкото тяло да е човек, то няма да вижда нищо, ако този човек е затворен в ракета без никакви прозорци. През цялото време той ще си мисли, че си се рее в безтегловност в Космоса. Когато човекът не вижда и не усеща, че пада - той не пада.

Защото няма такова нещо. Малкото тяло през цялото време си е в състояние на покой. Престава да бъде, само ако започне да се съпротивлява на гравитацията (при плоско пространство-време - ако започне да ускорява). Принципът на еквивалентност на Айнщайн.

Заради геодезичната линия, която следва, инерцията. Защо в плоско пространство-време материален обект се движи по инерция с постоянна скорост, вместо да се ускорява (положително или отрицателно)?

Процес, при който има пренос на сили между материални тела. Това е със сигурност при трите взаимодействия с участие на калибровъчни теории - силното, слабото и електромагнитното. При гравитацията вече са и големите проблеми...

Заради това, което написах на Шпага - в този случай няма сили и затова няма и взаимодействие, двете тела си падат едно към друго по инерция.

Тука Скенер се мъчи да обясни на Младенов, че движението по геодезична крива е движение по инерция, без разход на енергия (прословутия принцип на еквивалентност на Айнщайн). За да имаш взаимодействие, трябва да имаш силово въздействие, а при гравитационно движение по геодезична линия нямаш прилагане на сили. Сили започва да има, когато започнеш да се съпротивляваш на гравитационното въздействие (например - като стъпиш на повърхността на Земята и така вече не можеш да продължиш да си падаш по инерция по геодезичната линия). Щом при материален обект и пространство-времето около него няма участие на сила - няма и взаимодействие между въпросния материален обект и въпросното пространство-време. Нито пък има взаимодействие на други обекти с пространство-времето. Взаимодействието е обмен на сили между материални обекти.

Аз не вярвам на Джеминито още от онова негово определение, че "защо" било свързано с физическото обяснение, чрез причинно-следствена връзка и концептуални модели, докато "как" било свързано с математическото обяснение, чрез количествени измервания и уравнения. Вече ти дадох пример, при който се пита и отговаря едно и също нещо, без нито една формула, както при въпрос "защо", така и при въпрос "как". Можеш да намериш и пример с отговор чрез една и съща формула и на двата въпроса. Освен всичко това, математическото обяснение също си е най-пълноценно физическо обяснение, когато е свързано с физическата тематика, и то се получава чрез следване на логични последователности (причинно-следствените връзки по принцип се свързват с конкретни значения около СТО и неговите светлинни конуси и по-добре да не се ползват те), и то ползва концептуални (математически) модели и се съобразява с нематематически (механистични) модели, да не говорим, че от него най-точно се извличат механичните описания (описанията на механиката на даден процес).

Да! Може телата да се привличат и без гравитони, чрез геометрията. Но са ДВЕ материални тела, а не само едно материално тяло и геометрия. Има привличане, понеже ЕДНО материално тяло (обикновено по-голямо) привлича ДРУГО материално тяло чрез кривината на пространство-времето около себе си. Ако нямаш материално тяло, което с масата си да предизвиква кривината, привличаното материално тяло не се привлича от нищо и си се движи праволинейно и равномерно според страничен наблюдател, с който не са в покой. Ако пък нямаш привличано материално тяло - предизвикващото кривината материално тяло няма какво да привлича. Това е доста елементарно! Трябват ти два материални обекта, за да може да протича гравитационно взаимодействие между тях.

Невроните в мозъка, чрез чиито био-химични и био-електрически процеси се случва всичко изброено от теб, не са ли материя? Емоции, наблюдения, въображение, говор - всичко се отразява на електроенцефалографиите. Така се установява кога-кои дялове от мозъка работят, нали? Материя, материя, материя, материя...

На микроскопично (квантово) равнище може да липсва гравитационно взаимодействие (това да е само макроскопичен феномен) или пък да се изразява по някакъв различен начин (Пенроуз например предполага, че на микрониво гравитационното взаимодействие се изразява като колапса на функцията). Докато не се намери нещо повече от сега - няма да знаем със сигурност.

Може да се предизвика и от химически вещества, акустични и електромагнитни въздействия... От много неща! Материята ВИНАГИ участва.

Психичните процеси (съзнателни и подсъзнателни) са тясно свързани с материалните мозъчни процеси. Даже психиката (в нейната съзнателна и подсъзнателна форма) кара хора да действат, със съвсем материалните си тела в съвсем материалната среда, необичайно според другите и дори според самите себе си (особено, когато импулсите за извършването на някакво действие са главно подсъзнателни).

Затова и уточних, че формата на пързалката е АНАЛОГ (не идентичност) на геометрията (кривината) на пространство-времето - точно за да не се захващаме с детайлите около несъвършенствата на примерите. Взаимодействието е между двата материални обекта и евентуално между обектите и гравитоните (ако ги има) като посредници на взоимодействието (съгласно последните дефиниции и бозоните са материя като фермионите).

От геометрията. Ти когато се спускаш по водна пързалка, как знаеш накъде да завиеш, да изправиш, да засилиш или забавиш, без реално да правиш нищо (без да разходваш енергия)? Формата на пързалката е аналога на геометрията на пространство-времето.

Ти си имал предвид нещо друго, не това в предния ми отговор. Взаимодействие (гравитационно) има, но си е между материя и материя (евентуално - посредством гравитоните, ако ги има), а не между материя и пространство. Масивните/енергийните концентрации на два обекта (този, към който е движението според съответната задача и който обикновено е много по-големия и този, който се движи) създават пространствено-времевата кривина и чак след това идва цитираната от теб оценка кое на кое какво казва.

По-скоро може да е заради това, че се обхващат широка категория въздействия. Електромагнитното взаимодействие обхваща електромагнетизма, който включва и привличане, и отблъскване и купища всякакви подробности.

Това с енергията сама по себе си, без материя, която тази енергия да оценява (на практика - енергията като нефизично, извънфизично, нематериално състояние), го пробвах и аз в първите ми месеци в този форум преди години и ми нашокаха канчето (по-специално - Скенер). Да говориш за съществуването на цвят сам по себе си, за енергия сама по себе си, за маса сама по себе си, без нещо материално, което те да описват (синя кола, енергия на изстрелян куршум, маса на бейзболна топка), не е наука и още повече не е физика. Материята е фундаментална философска категория в основата на физиката и не може да се избяга от нея, освен ако някак не успееш да докажеш, че ВСИЧКО, АБСОЛЮТНО ВСИЧКО е чисто въображение (и пак идва въпросът - въображението на какво, на кого?!). Материята има едно главно свойство - УЧАСТВА ВЪВ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ. Няма ли никакво взаимодействие - няма НИЩО! Не съществува НИЩО! Дори взаимодействието да не е директно (например - силното взаимодействие не се усеща от нас по никакъв начин, но е неразделно свързано с устройството на атомното ядро, а атомните взаимодействия и още по-конкретно взаимодействията с химическите вещества, изградени от атоми, ние НЕПРЕКЪСНАТО УСЕЩАМЕ/РЕГИСТРИРАМЕ) - него ЗАДЪЛЖИТЕЛНО го има и е взаимодействие НА МАТЕРИЯ. Това е фундамента на физиката и е незаобиколим, иначе става просто ждреб в твърденията, а и не е никак логично.