Станислав Янков

Като не местиш нещото по останалите три оси хуz. Ако имаш маса, да речем билярдна и топче, което се движи по масата, например към някоя от дупките - когато спреш това топче и то стои неподвижно до теб, който стоиш неподвижно до масата, топчето и ти се движите с 1с по оста w. Всички останали неща, които не са неподвижни спрямо теб и топчето, се движат с някаква скорост между 0с и 1с в обема на хуz, а остатъка до 1с е по w - тяхното движение по w е с по-ниска скорост, отстоянието, което те изминават по w е по-голямо от отстоянието по w, което изминавате ти и топчето и това се регистрира като удължен времеви интервал (при сравнение на часовниците тяхната секунда е била по-дълга от твоята и на топчето секунда). Времето не е измерението w, но е параметърът, чрез който можеш да си направиш извод за особеностите на 4D-пространствената геометрия, от която произтичат съответните физическите регистрации. Би могло да се каже, че анализ през пълноценна 4D-пространствена геометрия елиминира нуждата от употребата на "патерицата" пространство-време, където времето не е пространствено измерение за разлика от останалите три, но това е твърде силно казано. Просто говорим за още един алтернативен верен начин за представяне на релативистките особености, в допълнение на НЕпространствено-времевия 3D-подход, съчетан с айнщайновите постулати и на 3D+1D пространствено-времевия подход на Минковски - пълноценен 4D-пространствен подход, където времето не е измерение, както не е и при 3D-подхода с айнщайновите постулати в допълнение. Тези три алтернативни призми на анализ на физическата реалност (през 3D, през 3D+1D и през 4D) са напълно равностойни една с друга и всичките три дават верните резултати.

ДИНАМИЧНАТА ВСЕЛЕНА – ЕКВИВАЛЕНТНАТА АЛТЕРНАТИВА НА БЛОКОВАТА ВСЕЛЕНА Блоковата Вселена или още Етернализма е една от трите основни метафизични представи за времето, които са се наложили в най-голяма степен до момента – Етернализма (Блоковата Вселена), Презентизма и Нарастващата блокова Вселена. Докато според Презентизма съществува само настоящето (настоящето единствено се променя с времето, а миналото и бъдещето просто не съществуват) и според Нарастващата Блокова Вселена съществуват само настоящето и миналото (бъдещето не съществува), то според Етернализма и Блоковата Вселена всичко, свързано с времето – минало, настояще и бъдеще – съществува едновременно, в един статичен „блок“ на миналото, настоящето и бъдещето, без никакво движение, при което настоящето е само срез от този блок, а „ходът на времето“ е последователно редуване на множество такива срезове. Противоположната представа на етерналистката статичност може да се нарече интерпретация за Динамичната Вселена. Според тази представа вселенската материя се движи с абсолютен, универсален, винаги един и същ темп 1с (скоростта на светлината във вакуум) през сложна, нееднородна геометрия на Вселената с четири реални пространствени измерения. Смяната на посоката и на скоростта между 0с и 1с на наблюдаван обект от гледна точка на покой в 3D-пространството xyz или в 4D пространство-времето txyz може също да се обясни и като завъртане на вектора на универсалната, единствена скорост 1с в 4D-пространство wxyz. В последния случай липсата на скорости, различни от 1с, наличието само на един-единствен темп на материалните промени, практически обезсмисля говоренето за скорости и време, а само за геометрии на различни 4D-пространства, със съответните направления на 1с-векторите им, които пространства взаимодействат или не взаимодействат помежду си. Въпреки липсата на смисъл да се говори за различни скорости и време при подхода за Динамичната Вселена, време все пак има. За разлика от пространствено-времевия подход на Минковски обаче, тук времето не е измерение, а просто физически параметър, който съпътства вечното материално движение със споменатия винаги един и същ, абсолютен темп 1с в 4D-пространството и съответно времето като най-обикновен, различен от измерение параметър присъства и при анализи на определени части от Вселената и през три, през две и през едно пространствено измерение. Естествено, бидейки времето най-обичаен параметър, без проблем то е и относително (стойността му зависи от движението между различните физически обекти и не е инвариантна). За разлика от анализ през 3D-пространство с време, което не е четвърто условно, непространствено измерение, Динамичната Вселена е с 4D-пространствена геометрия. Всичко това означава, че при този алтернативен, еквивалентен на Блоковата Вселена подход, пространствено-времевия интервал S от подхода на Минковски тук има изражение в метри и така представлява обичаен пространствен интервал, но произтичащ от движение в реална четириизмерна геометрия. Лоренцовите трансформации много лесно могат да се получат от косинуса на ъгъла Фи, а параметъра v/c или още наричан Бета представлява синуса на ъгъла Фи. Макар и напълно равностоен на пространствено-времевия (Лоренцовите трансформации и всичко останало могат да се получат без проблем), подходът на Динамичната Вселена с четири пространствени измерения не е пространствено-времеви подход, каквито са подходът на Минковски, на Епщайн, на Евклидовата специална относителност и други подобни (всички те смесват пространствена координата с времева координата, което приравнява времето на условно измерение и прави всички тези подходи пространствено-времеви). Също така този подход не е и форма на Калуца-Клайн подходите, защото за разлика от тях матрицата на метричния му тензор се състои от само четири компонента (времето при Динамичната Вселена не е измерение и не присъства в четири-компонентната матрица като пети компонент, нито като някой от останалите четири пространствени компонента), докато матриците на Калуца-Клайн подходите са пет-компонентни. Следва продължение...

В такъв случай остава само да докажеш твърдението ти - демонстрирай ни скорост на движение на нещо поне с 2с. Знаеш, че автомобил може да се движи както с 1 км/ч, така и с 10 км/ч, и със 100 км/ч, и с 1000 км/ч (Thrust SSC - 1223.657 км/ч)... Ако СТО е невярна и не съществува ограничението до скоростта от светлината (едно от следствията на СТО) - без проблем можеш да намериш нещо, което се е ускорено поне до 2с (аз не искам 10с, 100с, 1000с, стига да ни покажеш и нищо, което да се движи само с 2с). Ето така, съвсем лесно, можеш да затвориш устите на всички релативисти - с доказателство, че не ни губиш времето просто с бля-бля!

Добре, де - кое точно е невярното? Защото е едно да кажа, че ти не разбираш нищо от физика, друго е да кажа, че не разбираш конкретно айнщайновите теории и квантовата механика и е трето да кажа, че не разбираш само СТО. Колкото по-обширно е моето отричане на твоите физически познания - толкова повече обяснения трябва да дам, защо точно смятам така, нали? Така е и с теб в този случай - конкретен детайл от ротация на Пенроуз-Теръл и/или свиването на Лоренц-Фицджералд ще избереш да обясниш защо не е верен, СТО като цяло ли или и СТО, и ОТО, където вече ще ти трябват къде-къде повече обяснения?

Кое точно? Кой момент от ротация на Пенроуз-Теръл и/или скъсяването на Лоренц-Фицджералд не отговаря на действителността и защо? Докато не ни покажеш това - бля-бля е единствено твоя коментар.

Кое не ти е убедително? Защото Гравити е дал доста детайлно обяснение и е добре да цитираш конкретни фрагменти, за да можеш след това да покажеш кои точно са неубедителните моменти. Така изглежда като някой да ти каже: "Ти не разбираш нищо от физика, затова аз ще ти покажа един номер с каране на карета от огнедишащи змейове..."

Разбира се! Ако езикът математика ти казва, че получаваш 300 лева аванс и 2000 лева заплата, но ти изхарчваш 1800 лева месечно и парите ти свършват - явно нещо в езика математика, нещо във формулата, която ползваш, не е наред (нютоновата механика, която, на всичкото отгоре, се е отказала от явно относителното галилеево пространство в полза на абсолютните пространство и време - първоначално Нютон е смятал да дефинира повече от известните само три закона, сред които повече е била и галилеевата относителност, но после се е ограничил само до трита си закона и с това е загубил възможността да сбърка само с абсолютното време). Обаче, ако езикът на математиката ти казва, че получаваш аванс от 300 лева и заплата от 1500 лева и месечно харчиш точно сбора от 1800 лева - значи тук математиката вече е точна и съвпада с реалността (СТО). Както езикът можеш да го ползваш и за верни и за неверни твърдения (примерно - като перманентните лъжи и измишлшзми на Тръмп), така и математиката можеш да я ползваш по верен (Айнщайн) и неверен (Нютон) начин. Нютоновата представа за абсолютни пространство и време се оборва още от Галилей преди него - галилеевия принцип за пространствената относителност (от което произхожда и галилеевото събиране на скорости). И Нютон е бил наясно с това!

При СТО случаят е следване от математиката на физическия смисъл. Физическият смисъл (проверките на реалните замервания) е показал, че нютоновата (класическата) математика не е вярна и затова математиката се е променила, за да отговори на физическия смисъл. В самата цитирана от теб оригинална статия е написано, как визуално не можеш да регистрираш лоренцово скъсяване, заради ефекта Теръл-Пенроуз (но регистрираш други детайли, тясно свързани с наличието на лоренцовото скъсяване), точно както не можеш да видиш светлина с честоти извън видимата, което въобще не значи, че няма такава. Съждението за геометрията на пространство-времето произлиза от включването в изчисленията на СТО на диференциалната геометрия и това произлиза от следването на физическия смисъл. Затова и всичко може да се пресъздаде обратно по верен начин от геометрията на прастранство-времето (метричния тензор) - защото стриктно следва от физическия смисъл. Ако нямаше физически смисъл - нямаше да дава верните резултати, особено в случаите на опериране със светлина и околосветлинни скорости.

Обяснението е, че лоренцовото скъсяване не може да се наблюдава визуално или да се заснеме заради ефекта Теръл-Пенроуз, който се дължи на разликата в момента на пристигане до очитие/сензорите на светлината от различните части на осветения и движещ се с околосветлинна скорост обект. Ако лоренцовото скъсяване го нямаше реално - ефектът Теръл-Пенруз щеше да е с различни параметри (наблюдавания/заснемания обект щеше да изглежда по-голям от реалните си размери, в допълнение към завъртането). Ето от линка към оригиналния материал, даден по-горе от Младенов: "През 1959 г. Роджър Пенроуз и Джеймс Теръл независимо предсказват, че свиването на Лоренц на бързо движещи се обекти не се вижда на снимка. По-скоро обектът ще изглежда завъртян." "Едва през 1959 г. Роджър Пенроуз 2 (и независимо Джеймс Теръл 3) показва, че свиването на Лоренц на движещ се обект не се вижда на снимка. При съвсем общи условия движещият се обект изглежда точно като обекта в покой, но завъртян. Например, една сфера винаги се появява като сфера." "Ефектът се дължи на факта, че за снимка на бързо движещ се обект (в идеалния случай с време на експозиция → 0), светлината, идваща от всички точки на обекта, трябва да пристигне едновременно към камерата. Въпреки това, светлината от по-отдалечени точки се излъчва по-рано, отколкото светлината от по-малко отдалечени точки. По-рано движещият се обект е бил в различна позиция. В моментната снимка обектът изглежда удължен по посока на движението. Това компенсира свиването на Лоренц - изненадващо, компенсацията е точна и обектът изглежда сякаш в покой, но завъртян около ос, ортогонална на равнината на движение и наблюдение. Това предполага, че проекцията на паралелния лъч е валидна (т.е. когато обектът е много по-малък от разстоянието до наблюдателя). Ако случаят не е такъв, се предизвикват изкривявания, както ще обсъдим по-нататък в текста. Има редица отлични симулации, филми и видеоигри, занимаващи се с това явление, напр. 4,5." Визуално представяне: (3) Facebook

СТО е макроскопична теория, няма никакво значение дали има или няма наблюдение, дали има или няма взаимодействие. Щом има движение на два обекта един спрямо друг със скорост, различна от 0 м/с (различно от покой) - винаги има лоренцово скъсяване на приетия за движещ се обект според приетия за неподвижен.

А в реалността, с отразяване на светлина от някакъв обект (примерно от повърхността на влак) как е? Един светлинен лъч се отразява от някаква точка от повърхността на обекта, регистрира се от твоите очи, междувременно обектът се премества, така следващия лъч се отразява от точката на повърхността му, но вече с промененото местоположение, пак се регистрира от твоите очи и т.н. При постановката е подобно, а и теоретично предвидените ефекти се регистрират точно. Просто анимация няма нужда да се прави по чак толкова сложен начин - виж купищата анимации в купищата клипове относно лоренцовото скъсяване, че и относно всичко друго, свързано със СТО!

Ето ти цитат от твоята връзка с оригиналната статия (резюмето): "През 1959 г. Роджър Пенроуз и Джеймс Теръл независимо един от друг предсказват, че Лоренцовото свиване на бързо движещи се обекти не се вижда на снимка. По-скоро обектът ще изглежда завъртян. Този изненадващ ефект никога не е бил тестван експериментално. Тук демонстрираме ефекта на Теръл-Пенроуз в лабораторна обстановка. Използвайки ps-лазерни импулси и ултрабърза фотография с времена на стробиране от едва 300 ps, постигаме виртуално намаляване на скоростта на светлината до по-малко от 2 m/s, което позволява визуализацията на релативистично движещи се обекти в реално време. Нашите резултати включват симулации и експериментално синтезирани снимки на сфера и куб, които са анимирани, за да създадат ефект на забавен каданс за скорости, близки до скоростта на светлината. Разширяването на нашия метод към иначе ненаблюдаеми релативистични явления, например известния мисловен експеримент „влак“, разкриващ постоянството на скоростта на светлината, изглежда осъществимо." Резултатите са реални, представят аналог на сложна макроскопична форма (сфера, куб), но ключовият момент е, че скоростта на светлината се намалява до стойност, която позболява нейната регистрация с техника (визуализация на релативистко движещи се обекти в реално време, точно както нашите очи боравят с вицуализации на коли, къщи, дървета, хора и т.н., но движещи се, когато се движат, с много по-ниски от релативистките сорости).

Айде! Всичките антирелативисти увехнаха - първото експериментално потвърждение на лоренцовото скъсяване, при това заедно с ефекта "Теръл-Пенроуз" (забавянето хода на часовниците при сравняване е отдавна доказано експериментално, по много начини)! Моментна снимка на близко до скоростта на светлината движение (видео) | Физика Моментна снимка на близко до скоростта на светлината движение (видео) Специалната теория на относителността става видима Когато един обект се движи изключително бързо – близо до скоростта на светлината – някои основни предположения, които приемаме за даденост, вече не важат. Това е централното следствие от Специалната теория на относителността на Алберт Айнщайн. Тогава обектът има различна дължина, отколкото когато е в покой, и времето за него тече различно, отколкото в лабораторията. Всичко това е многократно потвърждавано в експерименти. Едно интересно следствие от теорията на относителността обаче все още не е наблюдавано – така нареченият ефект на Теръл-Пенроуз. През 1959 г. физиците Джеймс Теръл и Роджър Пенроуз (Нобелов лауреат през 2020 г.) независимо един от друг стигат до заключението, че бързо движещите се обекти трябва да изглеждат завъртени. Този ефект обаче никога не е бил демонстриран. Сега, сътрудничество между Виенския технологичен университет (TU Wien) и Виенския университет успява за първи път да възпроизведе ефекта, използвайки лазерни импулси и прецизни камери – при ефективна скорост на светлината от 2 метра в секунда. Изследването е публикувано в списание Communications Physics. ... Моментна снимка на близко до скоростта на светлината движение (видео) | Физика

Допусках, но беше написал, че самият израз на пространствено-времевия интервал от СТО, с леки корекции, го има и в ОТО. Надявах се да има нещо по-близко до пространствено-времевия интервал на СТО от d^2 = x^2 + y^2 - 2xy.cosAlfa (има и една друга формула, която леко се различава и пише, че е по-опростена и безпроблемна), ако не бъркам за какво става дума. Иначе би трябвало да има и начин за извеждане на формулата за интервала в СТО от уравненията на ОТО (може би пак чрез метричния тензор в ОТО), но и да съм го срещал - тогава не съм си давал сметка какво точно е и че ще ми потрябва сега.

Ще ти отговоря, но първо ще те попитам нещо, което ми е доста важно в момента. Не се опасявам, че няма да ми отговориш, ти винаги си отзивчив при въпроси, а и без да си питан специално, но най-вероятно ще продължим да спорим, защо според вас с Гравити (и не само според вас) евклидовата специална относителност и моите опити са неверни, а въпросът ми по-надолу ми е важен в момента. По-назад тук отговаряш на Шпага следното: Би ли уточнил, моля те, кой израз (коя формула) в ОТО е най-прякото представяне на формулата за пространствено-времевия интервал от СТО, за което пишеш, че с леки корекции е валидно в ОТО? Предполагам е свързан с геодезичните линии и ползва тензори или има и по-близко до СТО-формулата за интервала представяне?

Можем да обособим три различни, но напълно еквивалентни начина на представяне на релативистките ефекти от реалността: пространствено-времевият на Минковски, евклидовата специална относителност на Епщайн и моето предложение за сложна (асиметрична) хиперизмерна пространствено (четири пространствени измерения) геометрия на реалността. (Съжалявам, ако дразни честата употреба на едни и същи изображения, но не виждам смисъл да добавям нови изображения, когато те не добавят нищо ново.) Макар и различни едно от друго, пространствено-времевото представяне на Минковски и евклидовата специална относителност, която е започнала с Нюбърг, Фипс и Епщайн, в същността си са подобни (не еднакви) - и двете са пространствено-времеви, независимо от твърденията относно евклидовата специална относитерност. Както пространство-времето на Минковски, така и евклидовата специална относителност боравят с диаграми, които включват една пространствена и една времева координата (диаграмата на Минковски ползва координатното време t, а диаграмата на Епщайн ползва собственото време Тау), значи - и двете диаграми са пространствено-времеви. Естествено, евклидовата специална относителност не се отнася до употребата на евклидово пространство - евклидовото пространство не е само еднакви (например плюсови) нотации за всички елементи, които влизат в определянето на пространствено-времевия интервал (разликата в знаците на елементите при Минковски има задачата да зададе предела на скоростта на светлината във вакуум конкретно при този подход). Евклидовото пространство значи също абсолютни пространство и време и простиране в безкрайността на пространствените координати. Нито при диаграмите на Минковски, нито при тези на Епщайн пространството и времето не са абсолютни - и двете са пространствено-времеви диаграми със "завъртане" на координатните системи една спрямо друга в зависимост от скоростта на движение на свързаните с тези координатни системи обекти, чрез което се представя диаграмно относителното естество на пространството и времето. Причината евклидовата специална относителност да се определя като "евклидова" е чисто и просто това, че "завъртането" на координатните системи една спрямо друга при нея става в рамките на обичаен, евклидов кръг, докато въртенето при Минковски протича по хиперболичен кръг. Разликите между пространствено-времевия подход на Минковски и евклидовата специална относителност не са значителни, макар безспорно да ги има. И двата подхода са пространствено-времеви, а Лоренцовите трансформации могат да се изведат и от диаграмите на Епщайн. Накрая - и двата подхода са верни, защото правилността или погрешността се определя от това, дали измеримите параметри, които се получават от изчисленията, са същите, които се регистрират в действителността и те са същите и в двата цитирани тук случая. Моето предложение представя релативистката реалност по трети, различен от горните два начина. При Минковски и евклидовата специална относителност за да се запази един и същ мащаба на координатното време при Минковски, на собственото време при Епщайн и на пространствените координати, най-често свеждани само до х като посока на движението, се употребява въртене между координатните системи, свързвани с движещи се с някаква скорост един спрямо друг обекти - въртене по траекторията на евклидов кръг при диаграмите на Епщайн и въртене по траекторията на хиперболичен кръг при диаграмите на Минковски. При моето предложение с четири пространствени измерения и без времето да е измерение, а само един от разните физически параметри като температура, налягане и т.н., нуждата от употреба на въртене под някаква форма на основната и примовата координатна система отпада - координатите на направленията на четирите пространствени измерения винаги съвпадат една с друга (винаги са под ъгъл 90 градуса и успоредни една на друга) и това не се променя когато и да било. Но за да могат да се представят относителностите във връзка с движенията на обектите, в този случай се налага да се ползва премащабиране (промяна на мащабите) на пространствените отстояния, съответно на деленията (разграфяванията) на координатите между основната и примовата координатна система. Премащабиранията зависят от ъгъла на движение между четирите координати на пространствените измерения с константна, абсолютна, винаги една и съща скорост на движение на вселенската материя от 1с (абсолютен, константен темп на материалните промени). Колкото повече се движим направо, толкова по-малко се движим надясно. Колкото повече се движим на Север, толкова по-малко се движим на Изток. Колкото повече се движим по w-координатата, толкова по-малко се движим по х-координатата. Чиста пространствена геометрия! Основното предимство при този различен (но еквивалентен на останалите) подход е това, че при него не се смесват пространствени с непространствени измерения (от сорта на времевото измерение при другите два подхода) и така степените на свобода са само четири, вместо шест - три транслационни и четвърта ротационна степен на свобода. Така нещата стават доста по-стриктни, последователни и еднородни, вместо да се приписва естество на "измерение" както на фактори с пространствен характер, така и на всевъзможни други неща. И това, че времето не е измерение, позволява то да си остане различна и отделна от пространството, фундаментална особеност на реалността още от най-древни времена. Не е изключено да се наложи включването и на пето пространствено измерение, когато тази концепция започне да се разширява и към Общата теория на относителността (след което и към Квантовата механика, през вече споменатата концепция за Zitterbewegung, но в леко изменена спрямо оригиналната форма), но може и да не се наложи, въпреки наличието на ускорение при попадането под гравитационно въздействие (плюс ускорението на разширението на Вселената като далечна асоциация - все асоциации с движение по кръг). Ако приемем сингулярността в центъра на черна дупка като тоталната симетрия, абсолютното НИЩО (не напълно празно пространство, а ТОТАЛНО НИЩО, дори без никакви пространствени отстояния по направленията на което и да било пространствено измерение), НУЛА-измерна идеална точка, би могла да се прокара работеща логика до асиметрично "плоско" пространство с три транслационни и четвърта ротационна степен на свобода. Всичко това не пречи сингулярността в центъра на черна дупка да не съществува реално, да е само теоретичен инструмент за постигане на логична теория, точно както не може да съществува напълно празно пространство (обаче сингулярността може и да е реална, за разлика от съвършено-празното пространство). Все още съм далече от особеностите на Общата теория на относителност и как те биха могли да се преинтерпретират чрез моя подход (любителското, непрофесионално естество на усилията ми си казва думата), но въпреки всичко времето за това наближава...

Евклидово (диаграма на Епщайн, но протича надясно, вместо наляво) и хиперболично (диаграма на Минковски) въртене. Удължаването (промяната на мащаба) на пространствения интервал по направлението на координатата на измерението w (координатата на w съвпада с координатите у и ct на двете изображения, но не е същата, защото те са времеви) и паралелното с него съкращаване на пространствения интервал по направлението на координата на измерението х при увеличаване на скоростта на наблюдаван обект спрямо покоящ „наблюдател“ води до, така да се каже, „изтласкване на пространството“ на подвижния обект и от там и „завъртането“ (евклидово при диаграмата на Епщайн или хиперболично при диаграмата на Минковски) на времевата и на пространствената му координата спрямо същите координати на покоящия „наблюдател“. Това е начина на действие на релативистките (относителните) ефекти, когато игнорираме философските съображения във връзка с пространствено-времевия интервал и следваме само математиката на неговата формула (правилата за боравене с размерностите, в случая - метри и секунди). Тогава пространствено-времевият интервал е просто 4D-пространствен интервал в метри и е идентичен на всеки обичаен 3D-пространствен интервал, а Вселената е асиметрично в геометрично отношение 4D-пространствено многообразие с универсална (абсолютна) скорост на вселенската материя (темп на материалните промени) 1с и време, което не е измерение, ами е един от множеството обичайни физически параметри като температура, налягане и т.н. Ако се запитаме, коя е тоталната, не просто 3D-пространствената симетрия - това е сингулярността в центъра на черните дупки, независимо дали тя съществува реално или не. Сингулярността в центъра на черните дупки представлява НУЛА-измерна точка, което в случая доста добре се асоциира с ТОТАЛНОТО НИЩО (не просто празно пространство с нищо в него, а дори и липсата на самото пространство). Развитие на тази предварителна база на полу-класически разсъждения може да даде само по-детайлното изучаване (от мен - признавам, че всички останали знаят всичко, за разлика от мен или поне много повече в сравнение с мен) на Общата теория на относителността. И накрая, за какво е нужно всичко това? За да може зиг-заг движението на елементарните частици в Zitterbewegung (дадено без участието на квантово-механичните флуктуации, които пораждат неопределеността) да се представи като протичащо не в 3D-пространство, а в 4D-пространство:

Върти ли се Вселената? | Космос В горният линк пък се казва, че Вселената не се върти. Наличието на ускорение на вселенското разширение (тъмната енергия, напрежението на Хъбъл) може и да е свързано с въртене, но то да се търси не там, където е в действителност, в смисъл - онези, на чиито изследвания се базира цитираната от мен тук статия да не са търсили където/както трябва, а другите от статията, цитирана от Скенер, да са попаднали на правилния подход.

Едно от ключовите неща на собственото време е, че и то е инвариант, подобно на пространствено-времевия интервал. Координатното време не е.

Собственото време се ползва за "завъртяно" представяне на диаграмата на Минковски като така наречената кръгова геометрия в Евклидовата относителност: Евклидова теория на относителността Друг начин на "завъртане" (промяна на знака) е чрез употребата на имагинерната единица i в ротацията на Уик: Wick rotation - Wikipedia Преди месеци застъпвах Евклидовата относителност (част от нея са обясненията на СТО и ОТО от Епщайн, но и доста други различни неща - насоки има в линка, който дадох), обаче всичко това изглежда като частични (непълни, незавършени) алтернативи на пространство-времето на Минковски. В момента се убеждавам, че ако искам пълноценна алтернатива, еквивалентна на пространство-времето на Минковски - не мога да ползвам пространствено-времеви подход. Всички пространствено-времеви подходи, дори когато се прилагат по отношение на Аристотел, Галилей и Нютон, представят времето като вид измерение (затова е и пространство-време), а доказано коректния пространствено-времеви подход засега е само тоя на Минковски. За пълноценна алтернатива на Минковски (която задължително трябва да представя точните резултати от Лоренцовите трансформации и Минковски) времето трябва да не е измерение, а просто физически параметър, произхождащ от сложно движение на материята в рамките на геометрия с четири пространствени измерения. Това значи, че не става дума за пространство-време, но не е и класическо представяне, което е изцяло евклидово и с абсолютни пространство и време (може да се определи като полу-класическо ) - многообразието на търсената от мен алтернатива може да е само риманово.

Скенер, ако говорим за 4D+1D пространство-време (тип Калуца-Клайн), не би ли трябвало формулата за пространствено-времевия интервал да се състои от пет, вместо от четири елемента по диагонал? Например, нещо от сорта: s^2 = (ct)^2 - w^2 - x^2 - y^2 - z^2 (тоест - формула, както и матрица на метричния тензор, съвсем различни от 3D+1D пространство-време).

Има и при това са няколко (само една от тях е ротацията на Уик). Всичко, което дава верните резултати (онова, което в крайна сметка би било отчетено реално по пространствените и времевата координата) не може да се пренебрегне просто така, без никакво усилие, дали не би успяло да доведе и по-далеч. В случая - аз просто следвам последователността, без да предпоставям ограничения. Започвам първо от координатните показатели, които се регистрират. Това са физическите факти и тука няма какво повече да се направи, различни от регистрираните стойности не можем да си измисляме. Следват Лоренцовите трансформации - непосредствената математика, произтичаща от анализа на физическите замервания. Тук бихме могли да пренапишем времето и разстоянието в така наречените еквивалентни единици и тогава скоростите няма да бъдат в км/ч, а в безразмерните единици между 0 и 1 (с = 1), но бихме могли и да не пристъпваме към такова пренаписване и ще си получим съвсем верните резултати и с обичайните размерности (метър и секунда обикновено). И тука няма какво повече да се направи и извлече. Тогава стигаме до приеманата за по-условна част - съвсем обичайната формула за намирането на пространствено-времевия интервал s^2 = (ct)^2 - x^2 - y^2 - z^2 (въобще няма да се занимаваме с никакви алтернативни сметки в този момент). И тук у мен се пораждат някои въпроси! В 3D-пространството пространствения интервал се намира чрез доста подобни формули, включително се съкращават по същия начин секундите, когато се търси изминатия с някаква скорост път за някакво време, а 3D-пространствения интервал се оразмерява в метри. При пространствено-времевия интервал имаме съвсем подобни сметки като при обичайния 3D-интервал, включително имаме и скорост (Ct), както и съвсем стандартното съкращаване на секундите, за да бъде цялата дясна част на уравнението в метри. Параметрите отдясно са съвсем обичайните параметри от физическата реалност, математическото действие с размерностите е съвсем същото като от обичайната физическа реалност, формулата и всички нейни компоненти работят доказано правилно, дават точни резултати. Защо в този случай да не можем да определяме пространствено-времевия интервал вляво в метри, както спокойно си се случва с обичайния 3D-пространствен интервал, макар да няма никакво математическо ограничение за това, що те отнася до работата с размерностите (метри и секунди в случая)?!!! Кое забранява пространствено-времевия интервал s да се приема в метри, въпреки всички налични математически условия това да се случи (ваденето вместо събирането отляво на равенството математически не се отразява по никакъв начин на работата с размерностите)?!!!

Поунесох се! Да не е времето измерение въобще не означа да е абсолютно - доказано не е абсолютно! Само не е задължително точно времето да е четвъртото измерение, макар и да е относително. Дори времето да не е измерение, то може да бъде представяно като пространство-време - обясненията на Пенроуз за представянето на Аристотелевата, Галилеевата и Нютоновата физика като пространство-време, макар там времето да е абсолютно. По-назад вече съм слагал изображения от книгата на Пенроуз в тази връзка, ще ги припомня отново (това са същите изображения от мой по-стар коментар някога - вече качени файлове): Така че - имаш право (макар да имаше предвид нещо по-друго)! Реалност с четири пространствени измерения пак може да бъде представена чрез пространствено-времеви подход, макар и не точно тоя на Минковски, защото при мен времето не е измерение, а си има четвърто пространствено измерение. Но не е и точно Калуца-Клайн подхода 4D+1D, както и пространство-времената на Аристотел, Галилей и Нютон не са пространство-времето на Минковски. Само трябва да внимавам много в детайлите (няма нужда да се повтаря смешния ми опит да възстановявам абсолютния статут на времето), защото макар и да не става дума за пространствено-времево многообразие на Минковски (базис М и разслоение, чиито слоеве представляват срезовете), то не става дума и за четиримерно Евклидово многообразие Е4. Трябва да е някакво Риманово многообразие Р4. Така ще може да се състави и еквивалентната на Минковски интерпретация, при която пространствено-времевия интервал вляво на формулата S^2 = (ct)^2 - x^2 - y^2 - z^2 е в метри (не безразмерен), понеже и всичките елементи вдясно на равенството са в метри (тоест - S да си е обичаен пространствен интервал, по подобие на 3D-интервалите, само че 4D и със съответните разлики, свързани с предела на скоростта на светлината във вакуум).