-
Брой отговори
9470 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Пак да си попитам какво да правим с гербовете, знамената и химните на половината европейски нации, ако ще преследваме публичната употреба на религиозните символи?
-
Проблемът за мен е, че напълно безвредни и утвърдени от векове местни традиции биват поставяни под въпрос. В една светска държава висенето на кръста в класната стая не би правило впечатление на никого, ако нямаше хора, на които им пречат слънцето, въздухът и политическата некоректност. Обществото се фрагментира и става безформено. Не мисля, че някой би възразил, ако в училищата в Риад има окачени цитати от Корана или ако някой японски ученик извади от джоба си статуетка на Буда преди контролно по математика и почне да й се кланя. Обаче когато действието се развива в Европа, сакън, европейците просто са длъжни да се лишат от всякакви собствени етнокултурни маркери. И същевременно не просто да търпят, а направо да насърчават всячески употребата на извъневропейски такива. Търпимостта към Другия е нещо прекрасно, но не и прекалената толерантност, особено на фона на постоянно и несъзнавано самоунижение. Е, да не бях християнин, зорлем щях да стана такъв при подобно напълно безотговорно отношение. Ориана Фалачи, царство й небесно, наричаше хората с ултралиберални възгледи и настроени против традиционната западна цивилизация "полезни идиоти". Полезни за уахабитите. Полезни за самоизяждането на континента. Права беше. Кръстът е етнокултурен маркер. На когото не му харесва, не е длъжен да го носи, но той има място и в училищата, и на знамената и гербовете ни, включително на българския герб. Ако утре някой си позволи да поиска националният герб да се промени или да се махне надписът "С нами Бог" от военните ни знамена, ето това ще нарека аз престъпление (по-горе някой си позволи да използва тази дума съвсем не на място). Дори не става дума за религия, става дума за идентичност. Обществена, а не лична. Ако родителите на някой турскоговорящ ученик поискат например портретът на Васил Левски да бъде махнат от класната стая или от кабинета на директора, трябва ли да им се угоди? Или може би в смесените райони ще трябва да окачим Ататюрк до Левски? Не, всъщност мисля, че има граници на здравия разум пред толерантността. Ще се изразя парадоксално - малцинствата са длъжни да бъдат толерантни към мнозинството. Мнозинството е длъжно само да бъде търпимо към малцинствата - когато обичаите им не нарушават законодателството. Нищо повече. И нищо по-малко, разбира се. Японците имат една много точна критика към западните общества - че индивидуализмът ни е развит до степен да съсипем самия характер на държавите си. Вярно, че за разлика от Япония европейските страни са с много шарен етнически и културен състав и затова не можем да си позволим типично японската хомогенност. Но е вярно също така, че държава без доминираща култура и без доминираща етнокултурна група е обречена на неуспех. Поне в тази част на света. Европа не е Индостан, нито е Америка (да не говорим точно как биха се отнесли в част от Америка към самата идея за нерелигиозно общество). Кръстът е символ на водещата висока култура в тази част на земното кълбо и ако някой смята последователно да оспорва употребата му на публични места, ще трябва да почне да протестира срещу българския герб, срещу кокардите на британските полицаи, срещу норвежкото знаме, срещу Червения кръст и какво ли още не. Друг е въпросът, че, лишени от чувството за принадлежност към доминираща култура, европейците сами ще се маргинализират в държавите си, още повече както действително прилагат двоен стандарт и често отхвърлят собственото си културно наследство, а насърчават чуждото. Ако, например, бях мюсюлманин и бях изразил в темата загриженост от това, че детето на братовчед ми Италия се притеснява като види кръста в класната стая, форумните либерали биха ми съчувствали. Но ако съм християнин и изразя тревога от това, че племенникът ми не вижда кръста - тогава никакво съчувствие не ми се полага, защото съм зъл фашизоид, престъпник и мракобес. Боже мили, ще ми се в Евангелието да пишеше нещата, които намирам в Корана, за да мога да кажа на всеки ултралиберал точно какво смятам за убежденията му. За съжаление, Христос е бил далеч по-кротко настроен от Мохамед и не е оправдавал подобни разправии. Да му се не види макар - та по-добър символ на търпимост, кротост и човеколюбие от Разпятието просто не може да се намери. Най-разумна ми се вижда позицията на онези атеисти и агностици-националисти, които биха предпочели да виждат кръстове в класните стаи вместо бурки.
-
Не мога да не забележа известно влияние от гениалните интерактивни белетристи Блонд и Уейн вода и земя танцуват а някой пак в сендай ридае
-
Здрава тема, колега.
- 8 мнения
-
- 1
-
-
За съжаление dedenze вече не може да ти отговори, по причина, че не пише във форума. Инак по темата има натрупани много клишета - едното е, че през Средните векове само ислямските народи имат бани и лична хигиена. Което е дълбоко невярно - бани в цяла Европа си функционират през цялото Средновековие. А конкретно османците не бива да бъдат бъркани с арабите - турците се сдобиват с това благо, хигиената, едва след като създават империя.
-
Абе дали са оригинални или адаптивни няма значение. Важното е, че действат като хората. Изобщо, айде да не обръщаме темата на обичайния булгарелски скепсис, защото той си е глупавичък.
-
По препоръка на lila_va изгледах "Lady Jane" (1986) на Тревър Нън, с Хелена Бонъм Картър в главната роля. Филмът е съвършен, вече не се правят такива. Никакви специални ефекти, никакъв евтин патос. Идеален разказ, дилема в дилемата, малко анахроничен драматизъм - колкото за отстраненост, сценарий като на пиеса от Ануи (това е похвала), разкошни костюми, трогателна музика, няколко пейзажа на място, прекрасни артисти и най-вече диалог като отсечен в камък. Радвам се, че го гледах, ще остане от любимите ми филми и разпалено го препоръчвам.
-
Разбира се, не са съвършени. И те си имат кривиците. Но ние да си гледаме нашите, а от японците да вземем хубавото. Наистина впечатляващ народ.
-
Дааа, гениалните мисли на пасторшата отдавна са любим Интернет-фолклор. Много са яки. Четох някъде, че може и да не са автентични, но всетъки са много забавни. Нямам я вече книжката "Чиста младежь" на д-р Тихамер Тот от 1938 г., където на трепетния юноша подробно е обяснено какви дрехи, филми, книги, разговори, пози при седене и спане да избягва, та сакън, да не вземе да се размечтае за русите плитки на комшийката.
-
Това са прости хора и е лесно да се ожесточат. Четиристотин деца реално бяха разболяни и не е чудно, че населението се е хванало на първата подхвърлена им от властите изкупителна жертва. И аз не съм голям любител на либийците, но все пак е отвратително населението на цял град да го отнесе заради жестокостта на един тиранин. Властите носят цялата отговорност. А властта там означава Кадафи и неговите хора. В крайна сметка сестрите бяха спасени (не без намесата на Франция) и не е никак зле позицията ни да е етична, а не злобна. Определено изпитвам по-голяма симпатия към бунтовниците и към гражданите на Бенгази, каквито и диваци да са, отколкото към диктатора. Но всичко това няма значение. Изглежда, че светът вече е решил да изостави тия хора на съдбата им, а тя най-вероятно ще бъде жестока.
-
Ник, гледам, че си сложил въпросителна за нашествия на маджарите до Испания. Има такива факти. В Х в. маджарски, не знам как да ги нарека, може би "орди", плячкосват из почти цяла Европа. В Германия, Италия и Франция са добре познати и всяват ужас. Те са сухопътният еквивалент на викингите. A sagittis Hungarorum libera nos, Domine... имало е и такава молитва. Отделни техни отряди, грабещи из Прованс са достигали до бившата Испанска марка, тоест до Каталония. В хрониката на манастира Санкт Гален са споменати като страшни разбойници. След като се покръстват не стават по-малко агресивни, но концентрират силите си и по едно време правят нещо като централноевропейска империя. По-централизирана от Германската, с доста пъстро население. Всъщност маджарите са единствените, които успяват да се задържат в Панония. Преди тях който я е владял, я е губил. Печенеги, кумани, татари... всички следващи нашественици от степите стигат до Унгария и там спират. Ако има интерес, мога да попреведа някоя страница от Балинт Хоман за маджарската средновековна активност към Балканите (XIII-XIV в.). От италиански, все пак Унгарски не ползвам.
-
Е, има -филство и -филство. Новата японска попкултура много слабо ме вълнува, аниме не гледам, манга не чета, метълът им според мен е много слаб, кухнята им не ми е по вкуса (опитвал съм), смятам някои особености в психологията им за много странни. Но Япония има действително безценни неща. Старата им литература е прекрасна, старата им музика и живописта им от XIX в. - също. Имат невероятно кино. Имат и една особена философия, произлязла от военната аристокрация навремето - т. нар. бушидо, която е много впечатляваща. Други се вълнуват от японския вариант на чан-будизма - дзен, от бойните изкуства, та даже и от чаената церемония. Аз съм безразличен към тези неща, но знам, че много свестни хора ги ценят. Самата история на Япония е страшно впечатляваща и говори за невероятния дух на тия хора. Няма как да не съм японофил. Разбира се, освен силен дух те са проявявали и страшни качества навремето, но кой не е? Съвършени народи няма, няма и безгрешни хора. Японците често са непонятни за нас (може би и ние за тях), но у мен будят преди всичко възхищение. Нека да е наивно. Не се плаша от това. На тях не им трябва моята преценка - тя е нужна на самия мен. Друг е въпросът, че съм не само японофил, а и -фил на някои други нации, по-близки до нас. Всичко това има значение, за да мога да сравнявам с нещата, които харесвам и които отхвърлям у дома. Във всеки случай солидарността и дисциплината на японците са удивителни. И, да, жертвоготовността. Тези неща тук звучат изтъркано, а се оказа, че там са реалност.
-
Концерт "Mvsica mvndana & hvmana" в католически храм "Св. Йосиф", София Събота, 19 март 2011, 20:00 (осем вечерта), вход свободен. В програмата: западноевропейска средновековна и ренесансова музика. Ave maris Stella, (XV-XVI в.), Джон Дънстабъл (XV в.), Гийом Дюфе (XV в.), Песни от арагонския сборник (XIV в.). Изпълняват Concerto antico vocale и Saltarello. Силно препоръчително. Концертите в "Св. Йосиф" изобщо не са за изпускане, а този звучи особено привлекателно.
-
Сиреч "първи ден на пълнолунието", казано като за лаици. Прекрасно, благодаря. Отивам да се подготвя с Ли Бо и едно стъкълце