glishev

Качо, кой казва, че го е нямало със сигурност при готите? Просто предпочитам да ползвам наличните текстове, а не хипотетични форми, затова давам това, с което разполагам. А германизми у славяните влизат по много направления - например от франки, баварци и тюринги у маравците и от свеите в Новгородска Рус. Хърсе, ти самият не спазваш своята схема. Колкото до германската теза - опитай се да наложиш сам схемата си върху нея и ще получиш нелош резултат. Расате, пуснал си огромен двоен и троен постинг, в който и една дума не е твоя. Копирал си го отнякъде. Ако проверя един ред от него в Гугъл през Chrome-браузъра си, ще намеря и откъде, но ме мързи. Във всеки случай няма да чета огромни копирани текстове, няма да толерирам огромните дабъл-постинги и няма да се занимавам с нелепи неща като поредното обяснение, че Cod. Argent. бил уж божем фалшификат. И ако не си забелязал, изобщо не отварям дума за готи. Говоря за заемка от франки, тюринки, баварци и свеи.

Според мен и англосаксонската, и славянската, и скандинавската форма идват от форми от самата континентална Германия. Мога да допусна, че е от старогорногерманска форма: kuning. Ст. англ. kynning е записано в харта от 680 г.

Тоест Роджър Бейкън, а не "Бекон", нито шунка. Та в кое свое произведение говори Бейкън за тези неща? Доколкото знам, човекът е бил богослов и малко нещо пионер на емпиричния подход в природните науки, а не автор на хроники.

В "Киропедия" на Ксенофонт има ли изобщо нещо за него? Отдавна съм я чел, не помня. В "Анабазис" определено става дума за друг Артаксеркс. Инак каквото има при Херодот, в пророк Неемия и май в Първа книга на Ездра - това е. Ако има някакви собствено персийски датировки и текстове за него - не ги знам. Доколкото знам, началото на царуването на Артаксеркс I не може да се даде с точност до година, защото битката при Евримедонт, след която приключва царуването на баща му Ксеркс, не може да се датира с пълна сигурност. Това го има при Ф. Шаму в "Гръцката цивилизация", когато коментира Тукидид. Което не е особено страшно. Датировката с точност до десетилетие е лукс, когато говорим за толкова стара история.

Лошо обоснована е само за лошо информирани.

Разбира се, проблемът не е в лингвистиката. Сравнителното езикознание не пренебрегва историческите факти, а ги използва. Друг е въпросът кой какво разбира под и от лингвистика. Германизми в славянските езици, проявени със записването още в IX-X в. очевидно има и никакви словесни еквилибристики или съмнения в езиковедската работа не отменят факта. Факт е също, че българската администрация сменя гръцкия език със славянски в 886 г. И че този славянски си носи германизмите. Това не са някакви "романтични" твърдения, а прости факти. Няма нужда от опростенчество. Никой не твърди, че "княз" произлиза от англосаксонска форма. Просто дадох пример с близка и рано записана форма в германски език.

В Истанбул и до днес са запазени (в лошо състояние) множество дървени гредоредни къщи, подобни на нашите възрожденски. Т. нар. тип ялъ. Вероятно нашата красива възрожденска архитектура подражава на тях. Допускам, че те пък наистина са наследство от византийския тип. Иначе има стари наши къщи с каменни плочи за покриви и масивни стени, както и къщи-кули. Те може би пък схождат към средновековни балкански типове богатски и укрепени сгради. Най-масивните светски сгради от балканското Средновековие са малобройни и са от типа на дома на Ласкарис в Мистра. Това е градска архитектура, но напомня на нашите къщи-кули. Ако в Първото българско царство селата са били съставени само от землянки, полуземлянки и "хижи", както пише в Похвалата на Симеоновия дворец, то може би във Второто вече е имало големи, масивни и укрепени извънградски постройки, принадлежащи на аристократични семейства. Но не чак замъци.

И понякога - неочаквана нежност. И мечтателен лиризъм с тук-там драматични щрихи: А това, забележете, е пак Вагнер. Aimez-vous Brahms, но се оказва, че Вагнер не е само някакви трясъци, звукови ефекти и шум за плашене на виетконгци. В северноевропейската музика има и интимно чувство, все пак. Иначе щеше да е повърхностна.

Да се отърве Либия от тоя, да потече петролът, да се връщат чужденците да бачкат с местните и Либия ще стане градинка. Жалко само, че толкова невинни хора измряха заради лудостта му. И че още не се е свършило. Пък и да няма фундита да мътят водата, разбира се.

Днес заместник-държавният секретар каза, че не изключва варианта с употреба на сила. А инак в Тунис една ислямистка групировка е извадена от нелегалност (не помня името).

Исав, нещо несериозно го даваш. Не мисля, Кримсън.

Да можеше изображението да е по-голямо... Добре дошла във форума

Не знам ко прайм, Обезглавителю. Може да е правописна грешка И кана боила колобъра нямаме къде да го заврем. Кримсън, може и да е имало контакти между българи и славяни преди 681, не отричам. Но да помислим над две неща. Първо, българите не са общували с всички славяни, а "княз" го има от Новгород през Моравия, та до Балканите. Второ, славяните всъщност нямат нито едно формализирано понятие за власт от славянски корен. "Княз", "крал", "каган" (от която "княз" определено не произлиза), "амир", "цар", "бо(л)яр", "бан", "hrab", "хетман" - всички тези думи с точно обозначение на властническа позиция са заемки в славянските езици. Само някакви относително късни и първоначално неуточнени понятия имат отчетлив славянски корен - "воевода", "вожд", "водач", "водител", "властел", "властник", "владетел", "владар", "управник", "правитель", "управител"... При всички случаи "княз" в славянските езици е заемка, тъй като е с много точна функция. Мисля, че беше показано достатъчно ясно защо е именно германска, а не, да речем, тюркска или иранска заемка (сиреч каквито и да са българите по произход, думата не е взета от техния език). Впрочем, би било интересно някой да каже има ли тюркска или иранска дума, обозначаваща владетел и близка до "княз" като звуков състав. Имам предвид не "KANA( C)", не "хан" и не "каган". Зитко, ето англосаксонска употреба от 680 г.: Æðelred . Myrcene kynning

Впрочем, Хърсе, може да си прав. В VIII в. все още династичните борби са течали някак половинчато. Докато в IX в. Борис-Михаил действа едноактно, жестоко и бързо.

"Княз", както и "пеняз" (монета, на нем. pfennig) е германизъм в славянските езици. Същото се отнася до "витяз" (храбрец, на староисл. viking). Германските форми, с които се родее "княз", са известни: koenig на немски (тук с дифтонг), cyning на староанглийски, konung на староисландски и пр. Горе беше даден добър пример за близост между "koeningin" и "княгиня" (окончанието за ж. р. "-in/-иня" си е продуктивно и в германските, и в славянските езици. Това не е учудващо). Поне от 886 насам в България официалният език си е славянски. Тогава до България стигат учениците на Кирил и Методий, които донасят със себе си моравския Кирило-Методиев превод на Евангелието и глаголическата писменост. На славянския "старобългарски", записан първоначално за моравските славяни и приет за официален у нас след 886 формата е "кънѧsъ", което се чете "к'нендз". Руската редакция на същия славянски "старобългарски" и до днес е богослужебен език на повечето православни храмове у нас. Този славянски език, изпъстрен с пряко заети германизми и с преведени от гръцки калки не е езикът на самите древни българи, които просто не са славяноезични поне до времената на Борис-Михаил. Наричаме го "старобългарски" по навик, защото е станал официален за българската Църква. Хубаво е да правим разлика между този "старобългарски" и езика на древните българи, от който има много малко писмени следи. Така че "KANACYBHГH" от най-старите български (неславянски) каменни надписи няма нищо общо с "кънѧsъ", което се появява записано в края на IX в. в славяноезични "старобългарски" текстове. Не знаем дали титлата е "KANA" или "KANAC". Всъщност като се сетим, че има "кана боила колобър", можем да допуснем, че всъщност българският владетел се е титулувал "KANA CYBHГH", а не "KANAC YBHГH". Аспандиат е прав. В IX-X в. новите славяноезични извори от България ползват "българи" и "славяни" безредно. Създава се впечатлението, че българите са едва ли не поредният славяноезичен народ като моравците например. Това особено добре си личи в "За буквите" на Черноризец Храбър и в "Азбучна молитва" на Константин Преславски. В този смисъл руните, които определено не са били непознати на българите, може спокойно да са приписани от изворите и на славяните. Руните наистина приличат на "черти и резки" и се ползват далеч не само за надписи, а и за "чтение и гатание", поне в германска среда. Особено т. нар. "младши руни". За мен всичко това доказва, че в този момент славяноезичните са били мнозинство от жителите на България и че всички поданици на Борис-Михаил вече са наричани "българи" извън границите на държавата, а понякога и вътре в нея. Горе-долу както романоезичните са мнозинство в кралството на франките, но са наричани и "франки", и "гали". Самият факт, че именно Кирило-Методиевият славянски език на моравците се е наложил в нашата Църква, говори, че поне в IX в. вече е бил достатъчно разпространен в България. Това не са неизвестни неща.

Надявам се никой тука да не го чувства като свой празник

Хехе, за първи април каква честитка сме ви замислили

Е, да, това е то автохтонизмът. Славяните не могат да са еди-какви си, а траките - могат. Скоро някой питаше кой има подобна гледна точка. Расате чудесно я илюстрира.

Айде пак честито

И двамата имате основания. Инак още Стамболийски е заявил, че България няма претенции към Сърбо-хървато-словенското кралство за Македония. АндрейС40, можем да поддържаме и спокоен тон, надявам се.

Дорис е права. По-лесно е да откажеш пушенето от пиенето. Ето, аз например не пуша. Но биричката, а, не, мерси, не ми я пипайте.

Добре бе, а може просто и България да се прекръсти на Македония. Тогава БЮРМ-овците ще са свободни да се прекръстят на България (само и само да не са като като нас), и гърците ще са тотално объркани и няма да знаят какво да кажат.

Преди няколко години беше по-гадно. Сега и те малко са кротнали, пък и ние почваме да свикваме с техните идеи. Днес по-малко се говори за Самуил и Миладиновците, а повече се върти алъш-вериш.

Затова я махнах Панония - късно видях, че става дума за хазари, а не за авари. А другото беше за кодош.

Сещам се за "Синухе египтянина", там имаше медицинско-религиозна трепанация Приятно романче. Е, вече имаме не само чужд обичай, хванал дикиш сред панонската част от българите, а и твърде поучителен случай на наказание на лекарска грешка Ако не се лъжа, още в законите на Хамурапи има текст относно "неуспешна мозъчна операция с бронзов нож": на лекаря се режат ръцете. Ако бъркам, някой да ме поправи. Явно онези са имали някаква успеваемост инак щяха да се свършат вавилонските лекари. Любопитно е, че рязането на ръцете на лекаря, погребан до българския "пациент" кореспондира с членовредителните наказания в Крумовото законодателство.