glishev

Крал Бела. Всъщност на маджарски не е ли тъкмо kiraly? Любопитно е защо са го правели. Очевидно не е мъчение, кой би седнал да мъчи краля, когато той е жив, здрав, на власт и прочие.

Мда, ритуални трепанации. Има народи, сред които е по-разпространено, но и в Европа го е имало.

Румънски не знам, за съжаление

Ето тук може би беше моментът, в който България да се прояви като майката пред цар Соломон и твърдо да застане зад името на Македония (което и без това отдавна сме признали). Ама на, късно е. Още един изтърван влак. Пък и барем новото име да беше Вардарска Македания, а не РМ(с) - то даже и звучи смущаващо.

Възможността за близки контакти между българи и славяни преди прочутата 681 г. е интересна, но не съм специалист тук. Любопитен съм да науча повече. Във всеки случай засега не споделям мнението, че "kana(s)" от първобългарските надписи и славянското "къненsъ" (което пък дава днешното новобългарско "княз") са една и съща дума.

Ето може би единствената отстъпка, която Македония не биваше да прави пред съседите си.

Картата от XIX в. е изцяло грешна. На нея са отбелязани редица държави и владения, които няма как да са съществували едновременно. Това е някакъв сбор от объркани факти за XIII в. Другата карта е някакъв патриотичен блян на великобългарски мечтатели, в нея липсва какъвто и да е реализъм.

Не, ако има грешка, по-скоро е в мен, а не в Тироглифа. Можеш да се довериш на дадените от него форми.

То и в България ядем разни щуротии - бели бъбреци, мозъци, бахур, нормални бъбреци, в саздърмата се слага и бял дроб и пр.

Така. Фрагмент. От стенопис. Карта. С надписи на гръцки Тироглифе, пусни малко гювеч. Ама малко.

ОК, прав си. Това с меча ме изкефи, веднъж бях писал есе на тая тема - че мечът е първото оръжие, предназначено само за хора, бидейки неподходящо за лов и риболов Инак с шрифта имаме малък проблем, но да видим: "Отъче/W'че нашъ иже еси на нбсхъ (или: Отъче/W'че нашъ набснии/нбскъ), съпаси и съхрани ни. не въведи ни въ искоушение, нъ избави ни отъ Лѫкаваго." Или: "Отъче нашъ нбснии". Това е малко опростен учебникарски старобългарски от IX-X в. Наистина ще ми е проблем с шрифта, но ти вече имаш образец от дадената по-горе снимка на молитвата. [Н] се пише като латинско "N". [И] се пише като нашето главно "Н". Няма ударения и придихания. Комбинацията "оу" си се чете [у]. Над средните букви в съкратените думи ("W'че" и "нбсхъ") може да има "титла", т.е. хоризонтална черта над реда. За по-автентично можеш да изпишеш думите без интервал помежду им. Ето така: "w'ченашънбснии...". Някога се е пишело така. Ако на ножа "Спасител" искаш да изпишеш името му, просто напиши "Спсъ" или "Спасъ". Ето ти образец за кирилица: Пък като стане, пусни снимки.

Фрагмент от карта?

Абе ако Драч е силен, но Солун е по-силен, по-добре да се рискува с Драч

А дали не е малко... кичозно да пишеш молитва на острието на нож? Наистина. Не искам да те обиждам или нещо такова, просто ми изглежда неуместно. Иначе ето, това е истинският текст на Господнята молитва ("Отче наш") на църковнославянски - ти беше дал някаква неточна версия:

Войната се води все на някакъв фронт. Често там, където противникът е най-слаб. Може би Йоан Владислав е смятал, че ромеите са най-слаби в Драч. Или пък приходът от пристанището не е бил чак толкова незначителен, а царят се е нуждаел от средства за войната си.

Расате, това твоето са общи приказки. Ако ти не вярваш на издадените извори и на учените им интерпретатори, то какво основание има който и да е да вярва на твоите частни мнения? С недоверие към преводачи, издатели и ерудирани коментатори се стига до блокиране на науката. Светът е непознаваем, хайде да зарежем сериозните занимания с миналото и да си фантазираме желаното. Това е слаба позиция.

Не, не е достатъчно. Не става дума за еднократни рейсове, а за цялостна морска политика и морска мощ. Българският, да речем, цар, може да уреди превозването си с кораб, притежаван от драчки грък и често пътуващ по свои частни работи между Венеция и Александрия, да кажем. Това не е български кораб. Български пратеник или търговец може да се качи в Драч (който временно признава български сюзеренитет) на кораб, дошъл от Амалфи, притежаван от неаполитанец и пътуващ за Задар. Това също все още не значи български кораб. За корабовладелеца превозването на българина е само една от многото сделки, които осъществява за един рейс и при това темпото, което е нужно на българина, най-вероятно не е определящо за спиранията и придвижванията на кораба, задавани от корабовладелеца. Българската държава и отделни българи по-скоро ползват независими морски превозвачи отколкото да разполагат със свои. Българският кораб би трябвало да е притежание на българин, на дълготраен български поданик или пък редовно да плава по работа на българския цар, при това не като наемник. А за да има български флот, то директно царят или негов висш служител по морските работи трябва да се разпорежда с купуването, строежа и поддръжката на определен брой съдове, както и със заплащането и разпращането на кораби и с назначаването на капитани. Това са прости неща. Това са реалностите на средновековното корабоплаване. Те доста добре са изложени в "Пътуване към Константинопол" и "Скандинавската експанзия и Западът" на Л. Симеонова. Може да се говори много за средновековното корабоплаване - за екипажа, за пътниците, за военните, дипломатическите, корсарските, пиратските и търговските действия и съвместяването им, за морското законодателство, за частно и държавно корабовладение. Едно е сигурно - няма нито един извор в Средновековието, който да говори за "български кораби" (по море, нямам предвид речни), "български моряци", "български капитан", "български царски служител по флота" ("български Велик дук") или пък - за "български флот". Българските излази на Егейско и Адриатическо море се случват рядко и са нетрайни, а българският излаз на Черно море е затворен при Босфора, движението е зависимо от константинопол, а трафикът - изцяло от чужди кораби. Разбира се, можем да говорим за българската държава и морето - евентуално за наши търговци, пътуващи по море (на чужди съдове), за наши митничари и наша крайбрежна охрана. И дотам, поне що се отнася до морето. Може би може да се изследва речното корабоплаване.

Това ме подсеща за "Икономически причини за Покръстването на България"

Тироглифе, извърти гатанката така, че да не можем да се ровим в Гугъл и Уикипедията

Бел. мод. Качо и Хърсе, спрете да се заяждате като ученички в общата секция. Ако имате да делите бащина дружина - на лични съобщения. При коментар по това или следващо отяждане и от единия от вас, двамата отнасяте по десет дни ваканция и вдигане на предупреждението. Аман и от двама ви.

Абе женокрация щеше да настъпи. И сега българите щяха да си живеят още във Велика България, послушно да подкастрят дворове, да служат на Великата богиня-майка, да слушкат и да папкат.

Някои католически духовници са се бръснели, други - не. Това само по себе си е относително малко интересно. Би ли посочил къде еретиците са наречени "калояни" - това е много любопитно. Мисля, че изобщо идеята за ерес, безбожие, езичество е свързвана с България и българите. Самото име "бугри" е красноречиво, а ако добавим и "калояни", ще бъде още повече. Още в "Песен за Ролан(д)" поданиците на Самуил са наредени сред съюзниците на нечестивите сарацини, споменати на седмо място сред васалите на емира Балигант: Дял 223, стих 3245.

Прав си. Изплакахме си мъката, турям ключ.

Ако отвориш Корана, там пише, че Авраам (Ибрахим), Моисей (Муса) и Иисус Христос (Иса бен Мариам) са били мюсюлмани преди Мохамед (Мухаммад). На тези неща не бива да се вярва така лесно. Суфизмът действително възниква в ислямска среда, а Black Wolf казваше, че именно търсенето на близост между индийски и суфийски учения е съвременна работа, при това доста далеч от фактите. Суфизмът може да е повлиян и от индийски вярвания, но не е по-стар от исляма и не произлиза от Веданта, това е сигурно. Всъщност много прилича на комбинация от персийски и християнски мистицизъм - с това надрелигиозно благочестие и Любов. Не помня дали в "Арабската средновековна култура" на Цветан Теофанов имаше нещо по въпроса, при все че едната й част беше озаглавена "Любов-Вино-Мъдрост". Суфизмът е форма на мистицизъм, която днес почти няма реални привърженици. Мой познат арабист твърди, че суфизмът не е популярен в ислямския свят (пък и винаги е бил за малцина, ще добавя аз) и създава погрешна представа за исляма у друговерци - особено на запад, което включва и нас.

Диалектни особености в ръкописите, съставени в различни центрове може да има.