glishev

Е, да. Преекспонирането, ако го има, е било до преди двайсет години, когато основният учебник за етногенезиса беше дебелата книга на Димитър Ангелов (тя не беше изцяло лоша, разбира се). Не казвам, че нещо реално се е правело за славистичните изследвания, а че просто много се е говорело за славяните и тяхното огромно значение. Днес пък за тях изобщо не ства дума. Пеласгийската връзка действително е балон, хем пукнат. "Катерица" не идва ли просто от глагола "катеря се"? Не знам дали го има в други славянски езици или и той се среща само в албански.

Явно двойни жълтъци винаги си е имало, дори преди хормоналните стимулации. Просто са били рядкост. Баба ми, царство й небесно, обичаше да разказва как веднъж всички трийсетина яйца в кокошарника й се оказали с двойни жълтъци. Преди трийсетина години трябва да е било, в забутано шопско село и далеч от всякакви опции за вмешателство от ТКЗС-то. И се е случило веднъж.

Е, Романе, може би все пак злите жидо-сириусяни ще изпукат (да не се самоцитирам, но не чак всички народи произхождат от българите). Всъщност в такъв случай вирусът Смит е изработен в съгласие от българското правителство и американските братя по оръжие с цел да изтреби небългарите. За свое огромно унижение (бялата) част от французите ще се окаже българска, а за оцеляването на македонците ще се разказват вицове в София и Вашингтон (пардон, в Сопот и Ню Йорк). За автохтонците ще бъде ужасяющо, ако се окаже, че турците, монголците, иранците и пакистанците също са оцелели

Йончев, 995 се пише единствено така: CMXCV. VM наистина е употребявано за 5000 (като намеря източници, ще ги дам, засега съм по памет). Функцията на изваждане отляво важи само между по-близки числа. Ако някой напише MI, това си значи 1001, а не отрицателното число -999.

Права си. Автохтонизмът е и обект на изследване. За мен - много интересен. Преекспонирането на славянския фактор е налице и е една от причините за развитието на автохтонизма. Но не единствената - защото например иранската теория не преувеличава значението на славяните, а все пак автохтонистите отричат и нея редом с тюрко-алтайската. Според мен става дума преди всичо за реакция спрямо съвременните дезинтеграционни процеси в обществото ни, а не толкова за чисто историческо убеждение. Много автохтонисти говорят за "Ново Възраждане", за истината, която ще излезе наяве и ще накара българите да се обединят - такива неща. Самият аз съм склонен да търся още факти за славяните като демографски фактор в VІІ-ІХ в. Не съм сигурен точно къде минава истината за тяхното влияние в етногенетичния процес. Не искам нито да ги омаловажавам, нито да ги представям като основен и едва ли не единствен фактор в етногенезиса ни. Преди бях убеден, че още в VІ в. Балканите са почти обезлюдени от гражданските войни и варварските нашествия. Наскоро обаче моя позната от Центъра по тракология просто ми показа Corpus inscriptionum на късноантичните и ранносредновековните надписи, с което ме убеди, че и в VІ в. има относително голям брой функциониращи селища на старото (до голяма степен, но и не изцяло тракийско по етническата си принадлежност) население на източнобалканските провинции. Разбира се, повечето надписи бяха на гръцки, а останалите - на латински. Което не означава, че славянско нахлуване няма или че българите произхождат от траките. Преди бях изключително уверен в правотата на тюрко-алтайската теория за произхода на самите българи. Но дори само публикациите на Бешевлиев предполагат известна възможност за ираноезични влияния, а Степанов и Рождественски говорят доста убедително за обща степна култура на германски, ирански и тюркски етноси поне до V в., така че днес съм донякъде склонен да приема по-скоро полиетнизъм у българите до усядането им на Балканите (при преобладаване на тюркски характерни особености в културата и езика). Много ми досажда немилостта, в която е изпаднал този толкова удобен технически термин - "прабългари". Противник съм на всяка идеологизация. Интересува ме само фактологичната страна на историческите проблеми. В този смисъл и патриотичната гордост на автохтонистите, и предполагаемото русофилство на тюрко-алтайските и славянските привърженици са ми еднакво чужди. Смятам, че в сега съществуващия си хаотичен и бомбастичен вид автохтонизмът е нелеп. Заиграването на мейнстрийм историци като Бакалов, Димитров и Попов с тази историческа мода според мен е причина за изолацията на нашата историография от развитието на световната медиевистика (атакава изолация има). Единствените наши автори, които се занимават със средновековна проблематика и не са пренебрегвани от руските, балканските, западноевропейските и американските си колеги, са предимно философи (Бояджиев и Каприев например), а от историците - Матанов, Николов и Божилов. Сред филолозите мога да отбележа Мария Калицин. Но всички те просто не се занимават с етногенезиса на българите, който у нас е нещо като аферата Драйфус - болезнен и конфликтен въпрос. Има и чудесни наши медиевисти, които остават по-скоро незабелязани от широката публика, но вършат страхотна работа - например Иван Билярски, Ивайла Попова, Лиляна Симеонова (въпреки някои нейни неточности) и Ивелин Иванов. Те също са се спрели в зрялото и късното Средновековие, защото там засега изследванията протичат без излишни страсти. Смятам, че автохтонизмът има конкретно влияние върху качеството и влиятелността на българската историография - много наши автори, които минават за капацитети у нас (Попов, Тачева и Димитров най-вече) нямат никаква тежест зад граница, точно защото с автохтонистките си заигравания отричат резултатите от работата на поколения наши и чужди учени и създават несигурност в университетските ни среди. Божидар Димитров е може би най-популярният наш историк, но е повече медийна звезда и гуру на патриотите, но от неговите изказвания човек може да си изгради представата за някаква невъзможна амалгама между иранската и автохтонната хипотеза. Добре, по дяволите, пиша ужасно скучно и резоньорски Признавам си без бой, че филмите "Монгол" и "Номад" ужасно ме вълнуват, както автохтонистите сигурно тайничко се веселят със "Спартак" Като излезе "На изток от Византия" по кината, нашият съфорумец-арменофил Арманд пък сигурно ще го гледа десетина пъти...

Не е много оригинално, но си ми харесва: Имперският марш от "Междузвездни войни". За лоши новини е особено подходящ Впрочем, преди изпит също съм си пускал Марша, та да се понадъхам.

Може би не е нужно чак да се преразгледа, а да се обогати. Не всички големи цивилизации са свързани с морето, но част от тях са. Морската мощ е един от големите двигатели на човешките общества. какви са другите такива двигатели, могат ли да се дефинират, изброят, покажат с примери и аргументи - това е друг въпрос.

Все пак английската и френската версия на автохтонизма са някак по-привлекателни от нашата, БЮРМ-овската, руската и турската. Битанците и французите нямат намерение да правят преврат в науката. Романа веднъж беше извадил един хубав руски линк за разликата между наука и псевдонаука с дефиниции, примери и сравнения. Там наистина по науковедски път беше показано какво е псевдонауката. Колкото до това защо автохтонизмът и то в този му безумен вариант е толкова популярен напоследък, с Романа сме на един акъл - обществото ни е в дълбока морална и образователна криза, така че няма нищо чудно в изскачащите секти, култове и революционни идеи. Примерът с щуравите култове от късната Римска империя и с карго-култовете от деколониализацията винаги са под ръка за пример. В Африка дори комунизмът е карго-култ. У нас имаме нещо малко по-различно - това е култ към миналото, а не за някакъв стремеж към спасение или забогатяване. По същество освен антинаучен, автохтонизмът е и носталгичен към едно (предполагаемо) велико минало, което може да го направи и вреден за много хора.

Виждали ли сте това? The Fragility of Thalassocracy и The Sun Never sets on the British Empire. Много забавни текстове на хубав сайт.

2135: лошите американци пускат вируса Смит в употреба. Човечеството измира, българите оцеляват 2136: България се оказва празна. Българите (с все помаците, македонците, западнопокрайненците, бесарабските и кримските българи - абе малцинствата и децата от смесени бракове) се пръскат по света. 2136-2140: северноамериканските, аржентинските и чилийските българи въстановяват комуникациите помежду си, организират се в провинции със стирктен режим на производство, погребения и събирателство на материални блага от опустелите райони. Започва самовъстановяването на Амазонската и централноафриканската джунгла. Постепенно броят им се увеличава и стопанството им закрепва. Към 2150 вече има четири български държави в Америките: Съединени български щати, Канада, Чили и Аржентина (заселените територии, разбира се, са много по-малки от тези на старите държави, но се практикува контрол върху по-широки зони). Това са строги, дясноконсервативни националистически режими с религиозен (баптистко-православен)уклон. Празнуват Деня на благодарността и Трети март като национални празници. Българите в Европа се самоунищожават по ужасен и вандалски начин с пиене, коли, грабежи и ядене само на суха консервирана храна. Българите в Азия се оказват малко на брой полуславяни-получуваши. Повечето от тях са не особено запалени мюсюлмани, всички те играят шах като богове и пият напровала. Организират се в т. нар. Орда на Златния етикет и пътуват от град на град в Азия, където играят шах по опустелите паркове и пият всичко, което намерят в складове и магазини. Прехранват се с лов, скотовъдство и събирачество, живеят както в изоставени апатаменти, така и в "Лади", теглени от коне. Установява се миграционният им маршрут - лято в Сибир, зима в Казахстан. Напролет и наесен не мигрират поради бездорожието. Към 2150 вече имат монархия с генсек сюбеги начело, подпомаган от Политбюро на Централния комитет на боилския съвет. Ичиргу комисарят командува десния, а совнаркавханът и генералният темник - съответно левия фланг и разпределението на благата. Главна религиозна фигура е молла колобърът, който три пъти годишно пътува с избрани млади багаини до изоставената Москва и излива бутилка водка в краката на Ленин. Българите често посещават Москва като религиозен ритуал, където построяват минаре към мавзолея на Ленин. Към 2200 г. българи, установили се в Германия, се обединяват под ръководството на т. нар. Дюселдорфски фюрер и започват да преследват всички други европейски българи като ги карат да работят на нивите и строежите им. В Европа единствените други българи, които могат да им се противопоставят, са сопотчаните, водени от Великия Вазов (титла на сопотския водач) разграбили Вазовските заводи и скитащи из целите Балкани и карпати с цел търсене на плячка, но двете сили предпочитат да нямат вземане-даване една с друга. Българите-католици са се стекли в Италия, където са избрали за свой водач наследствия си екзарх, който поема религиозни и политически функции като папа. Останалата част от Европа е почти безлюдна докъм 2300 г. като тук-там шават шайки български разбойници, които често враждуват с македонски и помашки такива. Рядко българска и македонска шайка се обединяват, за да разграбят земеделски център на Дюселдофското фюрерство и обикновено биват отблъснати. Към 2400 г. български, македонски и помашки частни феодални владения са покрили цяла Европа. Някои оттях са независими, други са васални едно спрямо друго или пък дължат вярност на Дюселдорф, Рим и Сопот. Ордата на Златния етикет се е разроила на орди Смирнофф, Собиески и Кумис, които са си разделили Азия. Сюбеги генсекът на Кумисарите резидира в Пекин, този на Смирнофарите - в Москва, а Собиески-ханът се е настанил в Казахстан като праща разузнавачи на юг, към Иран и Ирак, за да намери тайната на т. нар. "черна водка", която кара конете да летят и прави от нощта ден. Вече никой не знае как да използва руските петролни мощности. Дюселдорф, Сопот , Рим, ордите и американските държави са в горе-долу редовна комуникация помежду си. Австралия, Африка, Япония и Индия остават на практика ненаселени. Повечето оцелели общества са в някакъв стадий на развитие, напомнящ нещо средно между стиймпънк и Конан Варварина.

Докато си говорим в блоговете (и на още няколко места с други събеседници), забелязвам някои общи характеристики на автохтонисткия "дискурс", както биха го казали в "Литературен вестник". Доста показателни. Тези харатеристики се отнасят до отношението към темите на разговор и към опонентите на автохтонизма. Без особена подредба ще нахвърля наблюденията си тук. Това са само фактите, без коментар към тях. Смятам ги за интересни, доколкото автохтонизмът вече е доста силно убеждение по исторически въпроси. Тук не разглеждам вероятните причини за появата и разцвета натова относително ново течение в историческите представи начаст от българите за далечното минало на страната и народа им. Може би си струва да отбележа, че един от първопроходците на българския автохтонизъм е журналистът Стоян Шангов, работил в началото на ХХ в. За тях много влиятелен автор е и Ганчо Ценов, разбира се. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Основното автохтонистко убеждение е, че българите са генетично, езиково и културно-исторически потомци и наследници на античните траки. Крайният резултат от цялостните автохтонистки идеи и предположения е, че повечето европейски нации днес вероятно произхождат и със сигурност са силно повлияни от древните траки. Автохтонизмът отхвърля демографското и културно значение на варварските миграции на Балканите и в цяла Европа в ІІІ-VІІ в. Повечето автохтонисти са убедени, че славянско нашествие на Балканите в VІ-VІІ в. няма, а някои вярват, че цялата славянска езикова група е рожба на руска пропаганда. Автохтонистите смятат езикознанието като наука за несъстоятелно и средновековните източници за фалшификати. По този начин се разграничават рязко от конвенционалните научни методи на изледване. Същевременно сами често прибягват до така наречените "народни етимологии". Автохтонистите са убедени в съществуването на заговор срещу българското минало. Това прави убежденията им повече теория на конспирацията отколкото хипотеза за произхода на конкретен народ. Склонни са да смятат опонентите си за част от заговора. Всяко изказване против автохтонизма е схващано като проява на противобългарски убеждения. По принцип изпитват недоверие и към античните автори, но с двоен стандарт - някои от античните все пак казват по нещо вярно там, където се появи бегла възможност за тълкуване на техен текст в полза на родството между траки и други народи (като предположението винаги е в полза на тракийското влияние над съседа). Убедени са, че траките/българите са едновременно автохтонни и че са пътували много (като номадите, но... без да са номади). Смятат, че "номад" и "варварин" са оценъчни термини с обидно значение. Автохтонистите са убедени, че траките са имали своя писменост, различна от гръцката, линеарната, финикийската и фригийската. Често обаче допускат, че тези графични системи са повлияни от тракийската. Отъждествяват всички неавтохтонни теории за произхода една с друга. За автохтонистите остава общо взето неизвестно, че иранската, полиетничната степна и тюрко-алтайската теории са в спор помежду си. За тях патриотизмът е водещо убеждение, а не толкова търсенето на фактите. Те смятат, че патриотизмът е достатъчно основание за всяко едро заявление. За тях автохтонизмът е по-скоро кауза отколкото научна теза. Автохтонистите имат предпоставена теза, в чиято полза търсят доказателства. Този подход ги отличава силно от конвенционалните учени, които първо натрупват маса от факти, а чак след това я тълкуват. Автохтонистите са скланни да омаловажават, а в някои случаи - и да отхвърлят Великото преселение на народите като демографски фактор в историята на Европа. Периодичните нахлувания на нови индоевропейски народи са terra incognita за автохтонистите. Според мнозинството от тях траките са автохтонно балканско население, родствено с предгръцките пеласги и критски минойци, а не с индоевропейци като ахейските гърци. Автохтонистката хипотеза за произхода на българите не се изчерпва само с етногенетичните процеси. Тя обхваща историята на Средиземноморието, Черноморието, северна Африка и Средна Азия и я тълкува неизменно в полза на твърдението, че в предантичните периоди, Античността, а защо не и Средновековието българите/траките са (единен) етнос, доминирал политически, демографски и културно над огромни територии. Автохтонистките идеи не са формирали стройна хипотеза. Различните автохтонисти имат различни представи и частни насоки на интерес, където се задълбочават. За едни е привлекателна епохата на Константин Велики, за други - древният Египет, за трети - шумеро-акадската, вавилонската и асирийската цивилизация, а четвърти се интересуват от въпроси на кирило-методиевистиката докато пети четат основно Херодот. Всички те имат значителни противоречия едни спрямо други, но ги пренебрегват. Автохтонистите относително рядко си служат с издания на исторически извори. Ползват като литература главно съвременни книги, опиращи се основно на частните мнения на Стоян Шангов, а донякъде и на Ганчо Ценов. Автохтонистите често си служат с понятия като "укриване" и "разкриване". Водени са от нещо като чувство за мисия към българщината. Обичат да смайват публиката със смели и несъмнено патриотични твърдения. Не се интересуват от история на комуникациите, дипломатическа история, история на ежедневието. Предпочитат да се задълбочават във въпроси, които схващат като политическа теория и един вид фолклористика на древните общества. Археологията ги интересува сравнително слабо. Автохтонистите са привлечени предимно от изводи; пътят на достигането им ги интересува относително малко. Няма застъпници на автохтонизма сред историците, класическите филолози и археолозите. Обикновено става дума за лица от така наречената техническа интелигенция, юристи, журналисти, писатели или лекари, за които историята е вид хоби. В писането си автохтонистите често използват изобилие от главни букви, гръмка реторика и удивителни, което отново ги отличава от принципно сдържаната конвенционална научна проза. Автохтонистите обикновено не се влияят от опонираща аргументация. Убежденията им са до голяма степен въпрос на самоидентификация, гордост от миналото и по-скоро вяра. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Възможно е с времето да добавя още бележки към този кратък списък. Ще се радвам, ако и други го направят. Горните наблюдения се отнасят преди всичко до автохтонистите в България. Доколкото знам, автохтонни исторически идеи има у руснаци, турци, французи и британци. В Русия те свързват днешното население на европейските части от страната със скити и сармати. В Турция става дума за произхода на днешните жители от античните фригийци, лидийци и кари. Крайните предположения и липсата наинтерес към твърденията на конвенционалните университетски учени са налице и там. Във Великобритания автохтонизмът е от по-различен. Там представителите му са университетско течение учени-историци като Дейвид Рос от Абърдийн, които смятат, че келтско нашествие в Британия не е имало, а езикът и културата на Шотландия, Уелс и Ирландия се дължат на мощното влияние на галски търговци и друиди в Британия в периода VІ-І в. пр. Хр. Спорът им с мнозинството техни колеги с конвенционални убеждения тече в рамките на академичния дискурс. Във Франция автохтонизмът е донякъде институционализиран. Без да отхвърля Великото преселение на народите и нашествията на франки, бургунди и готи, френската образователна система отдава най-голямо значение на галския субстрат в етногенезиса на съвременните французи.

Не съм физик, но някак си самата мисъл за движение във времето в обратна на неговата посока (значи към миналото) или пък в същата посока, но с по-голяма от присъщата му... скорост може би е думата (демек към бъдещето), при това без подмладяване или състаряване на бързи обороти изглежда невъзможна. Възникват въпроси колко "времена има" - защото пътуването във времето или е мигновено, или трае толкова време, колкото има мегду момента на тръгване и този на пристигане, или трае субективно дълго като всяко нормално пътуване. За да е възможно да се оцени това, трябва да има някакво "време извън времето", по което да се мери дължината на самото пътуване... Става ужасно сложно. да не говорим за разказваните от фантастите обърквания, промени в историята, възникване може би на алтернативни варианти на едно и също събитие... Цялата простичка причинно-следственост отива по дяволите, ако е възможно пътуване във времето. Въображението ми не го побира.

Не, разбира се.

Аха, значи трябва да наричаме и Елизабет І "кралица на Франция", щото това официално го има в титлата й. А Елизабет ІІ - дук (!) на Нормандия. Наивно е. И Шарл дьо Валоа е бил смятан за император на Константинопол, но не е стъпвал в Града. Това, че Фружин е син на български цар, не значи че реално упражнява функциите на такъв. Може да е носел титлата, разбира се. България я няма на никакви "политически" карти до ХVІІ в., щото още няма разграничение между типовете карти. Има я като географско название - синоним на Мизия. В ХVІІ в. вече няма възможност за "нещо се случва". Една държава или я има, или я няма. Има книгопечатане, има маджари, хървати и австрийци - щеше да има нещо конкретно в историческите съчинения от епохата. Тия български царства в ХV-ХІХ в. са пълна измишльотина на романтици. А като добавим и династията Дуло... ойдЕ коньо у рЕката. територията на въстанието на Константин и Фружин може да мине за опит за въстановяване на българското царство и дотук. "Крал" Карпош, Тодор Балина и "Шишман ІІІ" също са интересни, но за друго освен за исторически спомен не може и дума да става. В пътеписите нищо не пише за християнски властели, а какво остава за помашко или православно българско царство... Няма какво да се дискутира тук. Че има неясноти, пропуски и грешки в историографията ни е факт. Но не са от тоя фантастичен характер. Примерно редът и имената на владетелите на ПБЦ, както и номерацията на имената на царете от ВБЦ са тъмна Индия.

Това са митове и легенди от деветдесетте години - периода на първоначалното натрупване на кармата Имаше един симпатичен луд, който ги разпространяваше, Веселин Илиев. Хайде, да кажем, че през ХV в. примерно Фружин е наречен "император на България" или че се споменава за царица май беше в "Пренасянето" - ОК. някакви оцелели властели също има. Но българска държава? Това са абсурди. Пък че били Дуловци вече е просто безобразна щуротия. Гуторанов и син издават преимуществено глупости. Това е все едно издателство "Мануцио" от "Махалото" на Еко.

О, да, любима тема. Всичко на три дни път от морето е глуха провинция - има такъв израз. Но и Северна Европа през тъмните векове е свързана със своите си морета - Балтийско и Северно.

Стpахотен текст

Невероятно - поне за мен.

Не ги знаех тия работи Но VM за 5000 съм срещал. Убий ме, не помня къде.

Дано да се остави открита зоната, макар че не ми се вярва.

Лошо, че няма знак за 5000 и сме принудени да пишем идиотското съчетание VM. Резултатът е, че ако искаме да напишем 4000, ще трябва да се борим с безмисленото MVM. Да не говорим, че 10000 ще бъде или ІХМ, което пак се ядва, или съвсем дебилното ІХХМ. За 90000 би било подходящо ХСМ, но за 900000 нещата стават ужасно грозни. Вероятно СММ.

Не знам дали кръстовидната форма на монограма има религиозно значение, но така е оформен и този на Карл Велики: Signum [KAROLUS] Karoli gloriosissimi regis/ "Знакът (Карл) на Карл, най-прославен крал". Може да е просто мода.

Може би Минков е трябвало да се концентрира върху филологическите си занимания вместо да навлиза и в политическата теория. Според мен се е отдалечил от фактите в ползата на някои мъчно защитими теории. Ако попаднеш на "Съдба не се сменя. Викингска поезия" (Хемус, 2002), ще ти бъде интересно. Това са преводи на Минков. Вътре влиза и кодексът за подходящо поведение на древните сканинавци: "Хавамал" или "Словата на Високия".

Ти си попаднал на "Староисландски саги и митове" на "Световна класика" в превод на Михаил Минков Хубава книга. Да, такива примери има много. Те изобщо са характерни за отношенията в северния свят, макар че са уравновесявани от постоянните угговорки, че човек трябва да знае как да се държи с крале и други високопоставени хора. Идеята, общо взето, е за поведение, в което дързостта и смирението се неутрализират взаимно и забавляват властника без да му досаждат. От друга страна, самият крал или ярл трябва да се държи на ниво и затова не бива да дава воля на сприхавостта си, а напротив - да бъде щедър и добронамерен. Най-добрият пример за мен е търпимостта към глупостите на Хали Совалката, както и разказът за Ивар и поведението на крал Йойстейн към него. Всичко това е извадено от "Земния кръг" на Снори. Не съм сигурен какво точно имаш предвид под равновластие, щом правата не се включват непременно в понятието. Дай дефиниция.

Това за здравата централната власт е интересно как се връзва с правата на населението в Средните векове. И примерно доколко здрава е била властта в Норвегия, където тинговете си съществуват плътно до датското завоевание. Впрочем, може да ти е интересно да си намериш нещо за Исландия в периода 930-1262. Това е най-странната страна в Европа. Нещо като либертариански идеал в действие. Не съм сигурен може ли да се нарече държава, но е адски странно политическо образувание.