glishev

Кефя се на тия популярни филмчета. Жалко само, че не знам бъкел немски.

В тази тема нямам какво да добавя, всички знаете какво ще кажа: монаси, каменоделци и университети Така че само ще ви чета.

Вярно. Мерси, Романе. Това, както и казаното от Спандю за арменските императори, идват като добро допълнение.

Да се присъединя и аз към хора на щастливите читатели. Нашият славен Аспандиат винаги успява да ни накара да размърдаме малките сиви клетчици Нещо ми прави много силно впечатление - постепенното натежаване на Балканите за империята, в частност за издигането на императори. Тези, които не са със сигурен произход от тукашните земи, често се оказват най-малкото на дълга военна служба по Дунавския лимес (и не само, естествено, но като правило и по него). На какво се дължи нарастването на значението на Балканите? Може би на засилващия се натиск върху лимеса именно тук. Великото преселение удря първо Балканите и тук са може би най-честите сблъсъци с варвари. Нормално е при нарастващото значение на армията (и залеза на сенатската аристокрация) кариерите на онези командири, които са видели най-сериозна служба, да са най-успешни. Тук можем да се запитаме за Месопотамия и Рейнския лимес - ами няма ли и там и достатъчни предизвикателства и военни сили, които да послужат като спусък за издигането на успешни командири до върховната власт? Естествено, че има, но засега просто предполагам, че напрежението по долното течение на Дунава е особено силно. Това предположение трябва да се обмисли и може би да се отхвърли. Но си признавам, че ми харесва, защото, ако е вярно, би било чудесен нож в гърба на тракоманите Още преди основаването на Константинопол децентрализацията на империята води до издигането на императорски резиденции както на самия полуостров, така и в близост до него: Тесалоника и Никомедия. При покръстването през четвърти век Никея, Халкедон, Филипопол и Сердика моментално стават места на събори. Покрай военното си значение, Балканите придобиват и административно. Същото важи за съседна Анатолия, през която е достъпът до Сирия и Египет за армията и това си личи от трите императорски града около Пропонтида: Никомедия, Никея и самия Константинопол. Сякаш самият център на империята се мести от Италия към Балканите: произходът (и/или службата) на императорите, резиденциите в тукашните градове и финалното издигане на Константинопол за сметка на Рим са само част от този постепенен процес. Разбира се, това косвено допринася и за загубата на контрол над Запада, и за постепенната елинизация (и ориентализация) на имперската и военната администрация. Географският фактор си казва думата. Но защо такова внимание на римските пълководци и императори тъкмо към Балканите? Защо не към Галия или Сирия? И там има заплахи по границите, а още не мога да твърдя с пълна сигурност, че тъкмо дунавският фронт е бил най-застрашен. Какво прави именно тукашния полуостров толкова значим за армията и императорите? Може би - пак - разположението. Да, все пак смятам, че повечето първи удари по европейските граници са именно тук. Но освен това, ако Балканите бъдат покорени от варвари, това прави невъзможна сухопътната връзка между Италия и Изтока. Аврелиан изоставя Дакия без излишни колебания, но отстъплението спира дотук. Императорите правят всичко възможно до последния момент да задържат балканските пътища и границата по реката, така че да имат възможност за връзка между Италия и Изтока. Може би дори имперският флот няма възможност непрекъснато да превозва цели войски по море, а местенето се налага от военните реформи. Ако Балканите паднат, пада Изтокът. Освен всичко друго, Балканите като буфер, като първа цел на варварите са естествена защитна линия за самата Италия. Разбира се, част от тези съображения сигурно отпадат с постепенното отслабване и най-вече с трайното разделение на двете части на империята. Може да има и други фактори за това концентриране на сили на Балканите - например относително голямо значение на балканските провинции за фиска, гъстотата на градското население и степента му на романизиране. Но тук никак не смея да съм категоричен - градският живот тук страшно ще се разреди в шести-осми век (без да броя Константинопол и Тесалоника), та може и още в четвърти да не е бил чак такъв, че сам по себе си да предизвика такова местене на имперския център. Разбира се, лимесът се пропуква и знаем какво става сетне. Демографският гръбнак на Източната империя ще се окаже чак в Анатолия и това още по-силно ще доведе до ориентализация на ромеите. Относно старата тема. За мен "римляни" е име, с което могат да се свържат почти всички европейски народи и държави. Римляни в някакъв смисъл са и ромеите, и италийците, и гало-римляните, и романо-бритите, и иберо-романите, та дори владетелите на франки, сакси и българи (често "римски патриции", а понякога и нещо повече). Разбира се, носители на римски дух са и всички онези калугери, които просто ползват двата езика на империята и прилежно пренасят законите и трактатите на Античността от папирус върху пергамент. Някой беше казал, че от китайска гледна точка сигурно всички европейци са римляни Мисля, че е разумно да се говори за "балкански ромеи" или "трако-римляни" във II-VI в., когато тукашните земи достигат най-голямото си значение и интеграция в империята. ----------- И сякаш всичко постепенно е станало за сетнешното щастие на нашето прелестно царство Българите се появяват тогава, когато вече няма кой да ги прогони. Казвам го, защото например готите смазват римляните при Адрианопол много по-жестоко отколкото Аспарух се разправя с ромеите... а все пак днес готи няма никъде, докато българи, за добро или зло, се намират. Това, което не е било възможно в четвърти век, се оказва възможно в седми. Спандю, темата наистина е страхотна.

http://www.librev.com/index.php/--/1342-2011-09-06-19-19-58 Леле, момци, с тоя цитиран в темата Живко Войников голяма осиравка е станала, сега има да ни ебават интелектуалките, че у бегенаука се творят бисери... Не че не е истина, де.

Да, това е тема и половина.

А, благодаря, графе, това е повече от прекрасно! У мен има една нелоша, популярна Histoire de Sicile, но това ще ми дойде дюшеш. Дрейк, темите ти за ал-Маджус и за сицилийските нормани наистина са чудесни. Заради такива си струва да почете човек тук.

Поздравления тогава! Дано справката да е била полезна.

Дрейк, това е най-интересната тема от не знам колко време насам, поздравления от мен Прелитам, колкото да кажа, че я прочетох с удоволствие. Братята няма да сбъркат, ако я поискат за списанието. В Gesta Northmannorum in Francia се споменава за еврейски жители на Бордо, които помагат на скандинавци да превземат града. Част от тях се присъединяват към пиратите, защото нямат бъдеще в Галия. Възможно е точно такива евреи от Бордо да са лоцмани на викингските кораби - или поне информацията за устията на Тежу и Гуадалкивир да е от такива източници. Тук и там в скандинавски източници се споменава и за Ньорва Сунд, тоест Гибралтар - проток, който води към Ромаборг (Рим). Иначе в самото Средиземно море няма много скандинавско присъствие: най-известни са плаванията на бъдещия крал Харалд Хардрада между Константинопол, Сицилия, Египет и Палестина някъде ок. 1040 и пътуването на крал Сигурд Кръстоносеца в 1110 - от Гибралтар през Сицилия към Палестина. Сигурд също се сблъсква с испанските маври и ги разбива в няколко морски сражения. Най-интересното е, че източникът за експедицията (вездесъщият Снори) нарича маврите "викинги"

Може да е бил за спомен. Монетните дворове на монархиите понякога произвеждат такива знаци (пръстени, медали) като подарък и за спомен, раздавани при подходящ случай като личен жест. Ако пръстенът наистина е отдавна в семейството, вероятно става дума точно за нещо такова. При аудиенция с папата например всеки приет получава нещо като монета или медал за спомен. Това е много стар жест в Западна Европа, а раздаването конкретно на пръстени от монарси е засвидетелствано в доста източници. Доколкото нашата династия е с немски произход и си носи немските обичаи, в този пръстен няма нищо странно.

Отговорил съм с лично съобщение.

Практически неоткриваем.

Клуб "Военна история" представя: В сянката на Стогодишната война. Кастилско-португалският конфликт (1383-1385 г.) Лектор: Манол Глишев (glishev, gregorianus, Menedhel) Вторник, 13 ноември, 18:00 ч. Ректорат на СУ, ет. 4, 83 аудитория http://historyofwars.net/2012/11/11/castileportugal/

Това съществува. Или сменяй работата, или сменяй страната. Бягай където можеш, не робувай на гадните условия. Ще се намери начин. Ако знаеш език - пробвай през jobs.bg в колцентър. Може да не стане веднага, но пробвай.

Браво, продължавай да си горд, че не си научил още нещо.

Извинявай, но ми омръзна от това бодряшко нищонеказване.

Абе Ник ви го обясни, но форумните гербаджийско-национал-позитивни гурута едно си баете. Пълна посредственост в тая бегенаука, писна ми.

Тъй като всичко това е вярно, не спирам приятелката си да учи. Всъщност родителите й и аз всякак я насърчаваме в академичното поприще. Защото всяка една млада жена заслужава да остане по-дълго зад студентската банка, да бъде по-дълго красива, да ползва няколко езика, да бъде личност и да се реализира по начин, който ще я кара да се чувства пълноценна. Ако един ден имам дъщеря (било от сегашната си приятелка или от друга жена), ще правя същото за дъщеря си. Да, за Бога! Ще искам детето ми да има минимум два чужди езика, минимум бакалавърска степен по нещо смислено, приличен стандарт и високи изисквания към себе си - та и към живота изобщо. А ако някой ми каже, че гаджето или дъщеря ми на първо място било трябвало не да са личности, а просто да служат за разплод на българската порода, бих го напсувал. Може би бих го и ударил. Българската порода ще заслужава да бъде разплождана едва тогава, когато българските жени бъдат осъзнати от самите нас като човешки същества. Като дами. Не, с главна буква: като Дами. Това е нещо, което някои народи са осъзнали още ехе, в дванайсети век. Като ценни сами по себе си същества. Нашите гаджета и дъщери имат правото и дори дълга да бъдат умни, учени, красиви и щастливи. Всичко останало е невероятно дива азиатщина, която никак не ни прави чест. Гордея се с буржоазните си баби, които са учили дълго и са били самостоятелни. Браво и на тях, и на бащите им, и на съпрузите им. Това е безусловно постижение. Днес в по-нещастни краища на света някои момичета се борят за възможността си да учат. В Пакистан и на други места млади активистки биват заплашвани и по тях стрелят, заливат ги с киселина или им прерязват гърлата - защо? Защото искат да учат. Боже! В кой век живеем... Всеки да работи според съвестта си. За себе си знам: не обичам прости жени, а още по-малко - прости мъже. Мразя талибанщината и простофилството. Нямам капка съчувствие към балканщината в нейния уродливо дебелашки вид. Моите баби са учили. Майка ми, светата моя майка е жена с възхитителен интелект и самочувствие. Моите приятелки учат. Моята жена ще бъде учена. И ако имам дъщери, те няма да са просто боси, бременни, зарязани до печката. Ще бъдат красиви, нахакани и образовани.

В самия форум съм посочвал наистина добра нова българска литература. Пускал съм теми за романите на Милен Русков, от които последният "Възвишение", е за Арабаконашкия обир и е написан на невероятно красив възрожденски език, със страхотно чувство за хумор и на места много вълнуващ. Докато това тук, съдейки по предложения откъс, е наивно и графоманско; твърдя го по силата на недотам зле култивирания си вкус. А нескопосната крадена корица е отделна глупост на художника и издателя. Колкото до това, че издаването е по-трудно от писането - е, не мога да се съглася. Издаването е въпрос на пари. Писането - на много други неща.