glishev

Ужас, на какви неподправени бисери се натъквам в темата Не ви ли омръзна да дъвчете срички и сричета без понятие от старинни езици

"Приписват", а не "преписват" Има едно що-годе интересно съобщение за златна монета на български велможа от Белградско от началото на единайсети век. Мисля, че Крумбахер го цитира. Останалото е приписване на най-вероятно руски монети на българските царе. Впрочем, темата е обсъждана доста във форума: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12245&st=0 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8408&st=0 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11858&st=0

Алтернативките са хубаво нещо, но нека все пак да са малко от малко реалистични Примерно така: 1. Османците - в 1371 османците губят при Черномен (обратното в действителната история), така че Вълкъшин става нещо като свръхиграч в Македония и Беломорска Тракия. По същото време се възцарява Йоан Шишман; - в 1377 Палеолозите не отстъпват обратно Галиполи на османците (както иначе става в реалността). Османците нямат възможността да си върнат града за момента и да се възползват от вътрешните борби във византийската династия; - в 1383-1389 османците не успяват да отбележат особен напредък на Балканите (за разлика от действителността). Временно завлазяват Пловдив, но за София и дума не може да става, Македония и Беломорието очевидно са затворена за тях, а Вълкашиновият натиск към Одрин ги принуждава направо да се окопаят във владенията си. 2. България - в 1371 се възцарява Йоан Шишман; - в 1371-1386 тлее конфликт между Добротица и Йоан Шишман. Шишман се сближава с генуезците и трапезундците, което не позволява на Добротица да прати силния си флот срещу Трапезунд. Когато Добротица умира в 1386, Шишман си връща Емона, Козяк и Мидия, принуждавайки Иванко да му стане васал и да се откаже от деспотската титла; - в 1378-1389 връзките между София и Търново укрепват с кампаниите на бан Янука и Шишман към Пловдив; - от 1371 и смъртта на Йоан Александър нататък маджарите отново започват да засилват натиска си към Видин. В 1376 Йоан Шишман сваля унгарска обсада от града, предава на брат си Срацимир далеч по-безопасни владения около Дъбилин и току-що възвърнатия от османците Пловдив срещу васални задължения; сетне назначава свой управител на крайдунавския град; - в 1386-1389 Шишман успешно се намесва в междуособиците между влашките воеводи, получавайки няколко крепости по левия бряг на Дунав и в крайна сметка ставайки (или оставайки) сюзерен на Влашкото воеводство; - в 1389 княз Лазар и крал Вълкашин се сблъскват при Косово за наследството на Стефан Душан. Шишман застава на страната на по-слабия Лазар. Сръбско-българската коалиция надвива прилепския крал и в резултат сюзеренитетът на търновския цар се разпростира и над долината на Струма. Велбъждките владетели стават васали на Шишман, а Станимака и част от Родопите директно минават под прекия му контрол; - към 1390 Иванко и Мирча Стари се съюзяват в бунт срещу Шишман, но генуезкият флот парализира действията на Иванко, а власите просто са победени в битки при Никопол и Търговище. Иванко и Мирча са свалени и убити, Шишман подарява Емона на генуезците заради помощта им (и си навлича омразата на Венеция с това, но венецианците почти нямат достъп до Черно море), по-голямата част от Добруджа се връща под търновски контрол, а във Влашко е поставен за воевода български велможа; - в 1392-1393 Шишман и Мурад се съюзяват срещу наследниците на Йоан V Палеолог. Българите завладяват Месемврия, а османците - Галиполи. Мануил II заминава на прочутата си обиколка по Западна Европа, за да търси помощ срещу безбожните османци и коварните българи; - към 1394 Марко, син на Вълкашин, загива в битка срещу Стефан Лазаревич. Йоан Шишман завладява Сяр преди дотам да са стигнали победоносните сръбски войски. По-голямата част от Македония обаче остава в сръбски ръце; - в 1396 Сигизмунд Люксембургски и маршал Бусико довеждат кръстоносна армия под стените на Никопол, за да се сражават за спасението на Константинопол от еретиците-българи (Мануил II междувременно се е съгласил да приеме унията по време на западната си обиколка). Български, сръбски и влашки войски се сблъскват с унгарските и френските кръстоносци и, разбира се, ги побеждават; Мануил II избира по-малкото зло, отказва се от унията и става васал на Шишман; - в 1397 Фружин Асен (син на Шишман) изобличава брат си Александър и братовчед си Константин в заговор срещу стария цар. Шишман обезглавява Константин и праща брат си Срацимир в манастир, но Александър побягва в изгнание в османския двор в Одрин, където се сближава с престарелия султан Мурад и престолонаследника му Баязид, а според някои извори дори приема исляма; Фружин става единствен престолонаследник на голямото българско царство; - някъде около 1401 (когато вероятно още няма шейсет години) името на Йоан Шишман изчезва от изворите. Към 1403 като цар се споменава вече Фружин, който успешно управлява относително стабилното и разширено царство поне докъм 1435. Шишман остава в историята като изключително успешен феодален военачалник и политик, който успява да върне на страната си поне отчасти онова влияние, което тя е имала при Йоан II Асен. По негово време и по времето на сина му Фружин българската литература влияе изключително силно над влашката, руската и сръбската, същевременно без да къса тесните си връзки с Константинопол (въпреки военните конфликти) и Атон. Търновските патриарси Евтимий, Григорий Цамблак, Йосиф, Каликст Ангеликуд и Киприан участват в дебати и спорове с гръцки и латински духовници. Генуезките търговци постепенно изместват венецианците по черноморските пазари. Влашко остава под силното политическо и културно влияние на България. Поне временно е сложен край на процеса на разлагане на средновековната българска държава. В 1402 година младото османско султанство понася силен удар от нашествието на Тимур-ленг или Тамерлан. Битката при Анкара оставя Тамерлановите васали от Караман начело на малоазийските турци. Османската династия изпада в положение, близко до това на Палеолозите от времето на по-ранните граждански войни: няколко бездарни принцове се сражават с все по-малки сили за една вече не особено привлекателна корона. Фружин подкрепя Муса Челеби срещу братята му в замяна на васална зависимост. В крайна сметка Муса остава изолиран владетел-мюсюлманин на едно късче от Тракия, населено с християни и зависим от българския цар. Османските владения се разпадат на две части - европейска и азиатска, без връзка помежду си, защото Галиполи е във византийски ръце. Одрин и околностите му са в ръцете на Муса (подчинен на цар Фружин) . А малоазийска Витиния с Бурса и Никея е под управлението на Мехмед, който се вижда принуден да стане васал първо на Тамерлан, а сетне на караманските емири, които постепенно поемат функциите на султанската власт в Рум, тоест в ислямизираната вътрешност на Анатолия. Към 1420 г. Муса умира, синовете му приемат християнството, получават високи придворни длъжности в Търново и предават Одрин на българския цар. В 1425-1435 Йоан VIII Палеолог се опитва да прекъсне васалните си ангажименти към Фружин, но византийските сили се оказват недостатъчни за това. Българите не се и опитват да обсаждат Константинопол, защото все пак нямат флот и артилерия, но успяват най-сетне да пробият стените на Солун в 1428. Това кара ромеите постепенно да търсят мир и да приемат васалното си положение. Към 1435 Фружин също умира, оставяйки България в стабилно положение като хегемон на Балканите. Най-големите сблъсъци вероятно предстоят с Унгария (за Белград, Видин и Влашко) и Сърбия (заради Македония). Османците са само спомен, а Византия се е превърнала в удобен буфер. Молдова, Белград, Македония, Албания, Гърция и евентуално Константинопол с Галиполи са следващите цели на наследниците на Фружин, ако неочакваният политически възход на късносредновековната българска държава не бъде спрян.

Сериозна книга. Браво на "Изток-запад".

Извори, извори. А не да си измисляме.

Браво, наистина.

Сеньорес, довели сте темата до пълен идиотизъм. Трябва да призная, че тя и така си беше идиотска... Дерзайте!

Убави сте, браво!

Скоро ще пусна едно интервю с археолог, копаещ в Плиска. Градът е обитаван докъм средата на единайсети век - тоест до нашествията на печенегите. Материалът е доста интересен. --------- Иначе вероятно Симеон наистина сменя столицата по свои собствени причини - например защото е първият цар в България, защото е първият владетел, започващ царуването си като християнин (поне се смята за такъв) и т. н. Може би не би искал да се обвързва с една политическа традиция, която противоречи на личните му амбиции.

Нали ти се каза - сувенирче е. Няма какво да му се разчита, а датировката може преко сили да иде най-рано до трийсетина-четирийсет години назад от днешна дата.

За Пантеона в Рим се сетих и аз. Но явно ще трябва да се примирим с идеята за "гото-аланска" църковна архитектура. Вероятно със седловидни куполи, шатрообразни наоси или юртовидни портици.

Сръбската етимология е много забавна Предложената "английска" - не по-малко.

Мда, много изкушаващо. Ранно българско "boil(а)", мн. ч. "*boilar", в староруски (среднобългарски в руска рудакция) се образува "болiаръ". После... какъв бил езикът на първите българи

Именно, именно Бел. мод. Абе, колеги, толкова ли сме прости? Апостол Апостолов е най-прочутият спамър в България, за него (както и за всички тролове, флеймъри и псевдоинтелигенти) се полага само бан до дупка и това е.

Бел. мод. unustamatu получава постоянен преглед на мненията си във форумите на сп. "БГ-наука" заради неадекватната си реакция на неколкократни предупреждения относно поведението във форума. Правописът е кой какъвто си го направи, но поведението е едно за всички.

Конкретно за Плиска не е така, скоро ще имам възможността да пусна един любопитен материал по въпроса.

Ето, Кухулин е отговорил вместо мен. Unustamatu, ако идеята ти е да си упражняваш тролството, ще го правиш другаде.

"Новодошли в езиково отношение" е изключителен израз.

Е, хубаво, unustamatu е решил за себе си, че е хубаво да пише по пещерному. Негова си работа. Радвам се, че останалите се опитваме да пишем все пак нормално.

Това също не е вярно. Галахад е отговорил достатъчно добре, а ако ти трябва да схванеш повече за гръцкото изкуство, започни с "Гръцката цивилизация" на Шаму и с лекциите по история на изкуството на Иполит Тен. "Културистория на Гърция" от Буркхард може би няма да ти е чак толкова полезна, но не би и навредила. На български има вече дори и Винкелман. В края на краищата, как ще почнеш да схващаш едно или друго, ако не си чел наистина основните неща в тая област? Голяма част от трудностите тук се дължат на недостатъчно четене.

Македонските медии са по-луди и от тукашните. Но и Божо сам си е виновен за тия простотии; да не се беше прочувал като поредния лъжец, нямаше разни медийни идиоти да се "позовават" на него. В първия момент се вързах и аз, че става дума за реална тъпотия на Божо, защото той наистина е способен да каже всякаква глупост.

Всяка демократизация на правописа се дължи на натиск отдолу, тоест на онази тълпа, която така и не е била способна да изкара повече от четворка по литература.

Така де, но просто в XI в. е по-вероятно да става дума за българин.

Истината е, че двете правила са свързани и че няма как писменият език да не е по-сложен от говоримия. Всъщност децата еднакво зле се справят и с членуването, и с местоименията.