monte christo

Ако римляните възстановяват властта си над разрушената Сердика, то това е било в периода 629-636 г. И все пак, това е мое хипотетично предположение във връзка със съобщението на Константин Багренородни за стратег в Белград (Сингидунум) към 630 г. То ест, аз залагам на един хипотетичен санитарен кордон Константинопол-Сингидунум по Диагонала в един кратък период[1] от време, преди всички европейски войски да бъдат изтеглени отново на Изток, този път за борбата срещу арабите.

[1] с гарнизони по 100-200 души, колкото да пазят невралгичните точки по пътя, а не толкова развалините

--------

А Галахад е уникален трол

Адрианопол най-вероятно е превзет от аварите или изоставен от римляните към 626 г. по време на похода към Константинопол. Може би е претърпял сериозни разрушения. При всички положения римляните си го връщат (по-скоро отново установяват администрация) непосредствено към 629-630 г. (най-късно).

Тръне, направо ми става смешно, като си помисля, че славяните по заповед на кагана (все пак някак си) успяват да прехвърлят част от 40 000-та армия на Шахрвараз, а след падането на Града и останалата част. И докато варварите грабят Константинопол, а кагана се чуди в коя зала на Големият дворец да настани харема - щото, нали, оттам ще управлява Империята - Шахрвараз се втурва да усвоява (колонизира) нови територии, възстановявайки градовете, които ще му послужат като логистичен гръб при похода му в оголената и незащитена Панония

За съжаление, не мога да попреча на фантазията ти, Галахаде... Алтернативка се прави, когато си запознат с детайлите - казах го и на Ресавски. Не виждам някаква осведоменост от твоя страна по проблемите на VII век.

Преди 49 минути, Galahad said:

А че хагана вместо да продаде Цариград на ромеите срещу откуп и след това пак ще дои императора ще предпочете да го подари/остави на персите, за да могат да стъпят на Балканите, ударно да стигнат до хаганата му, да му отсекат главата, да поробят поданиците му и да продължат към Рим - несъмнено децата и възрастните, които мислят че оспрейките не са само за деца могат да оценят по всякакъв приказен начин, но за останалите е ясно колко меко казано наивни са такива разсъждения.

Не е ли време да престанеш с глупостите? Вземи прочети някой и друг извор, или поне едно-две изследвания, за да видиш, че обсадата на Константинопол и евентуалното му задържане от персите са... персийски замисъл. Неслучайно каганът, когато достига Адрианопол иска откуп от Константинопол, твърдейки, че ще се оттегли - доказателство, че се интересува само от плячка (пари), без ни най-малко да мисли как ще царува в Града и управлява Империята!

При всички положения персите са разбрали за тези му намерения, и с цел да не провалят наченатото дело, му подшуват какво трябва да иска от римското посолство пред стените на Града. Доказателството са тримата персийски сановници в аварския лагер, когато римските посланици пристигат за преговорите. Каганът иска от посланиците константинополските жители да предадат Града и да го напуснат с по едната риза на гърба, пък да вървят на майната си. Разбира се, римляните са били наясно, че подобна договорка автоматично ще изпрати всички жители на Града в Панония.

И за малките деца е ясно, че аварите, българите, славяните и гепидите са дошли за плячка, докато персите имат едно наум за Града след евентуалното негово разграбване от европейските варвари. Няма никъде каквито и да било податки за афинитети на Сасанидите към Панония, преебаване на съюзниците и разгръщането на световна империя.

Само Галахад не е наясно със ситуацията. Нищо по-различно от прословутият му инат...

1 hour ago, Aspandiat said:

Хехе, Графе, а откъде си сигурен, че хаканът като превземе Константинопол, няма да го ограби до шушка, да избие част от населението, друга да отвлече и преди да се оттегли няма да му драсне кибрита, след което да каже на висящия в Халкедон Шахврараз "на ти го, владей и управлявай". Да видим тогава персите още ли ще имат мерак да владеят един разсипан мегаполис, който няма да им носи приходи, а задържането му ще им струва огромни разходи, още повече, че нямат и флот, с който да осъществяват комуникациите с него.

Ама проблемът с разсипията и подпалването на Града е никакъв! Нали точно това разглеждаме. Докато трае войната с римляните, персите ще сложат гарнизон в разсипаният град като превантивна мярка. Разсипан град без жители - още по-добре за персите. Психологическият ефект за римляните ще е максимално пагубен - унищожен град с ни най-малка перспектива за възстановяването му. Персите ще минат само с 2000 души гарнизон, които няма да са тегоба за икономиката. Комуникацията с гарнизона също не е проблем - персите не се нуждаят и от военен флот дори. Защото римският флот (каквото е оцеляло от него) никак няма да е наблизо. Още към 622 г. Сасанидите са окупирали: Галатия съде с Анкара, Родос, Витиния, почти цяла Пафлагония, Киликия, Кападокия, Ликаония. След падането на Града през 626 г. ударът ще е насочен към две цели - Понт и Йония. Отчитайте ги тези (нови за вас) стари факти и не се правете на умници 

Преди 13 часа, Galahad said:

Каганът с лодки-еднодръвки разбива византийския флот и превзема Цариград. 

Вместо да се настани с харема в някой лъскав дворец, решава да се върне във въшливата си и парцалива юрта, защото е преценил, че няма да може да организира премитането на столичните улици и поливането на цветята в дворцовата градина.

Затова решава да го даде съвсем безвъзмездно на хагана, защото са съюзници. е, някой би казал, че хагана би се опитал поне да продаде Цариград на персите и дори на спретне търг на тях и византийците, ама това ще е такъв, дето не ги разбира тези работи. Или пък да използва оцелелия византийски апарат за да дои с данъци цариградските сергии, където се стичат стоки от целия познат тогавашен свят.

Ама не. Хаганът просто ще го дари на персите само защото са съюзници. И хич няма да му пука, че след това няма да има Византия, който да му дава редовно подаръци, за да стои мирен. Защото хаганът е герой. Той мъжки ще изчака персите да завладеят балканските владения на обезглавената Византия, а после и неговите земи. Все пак персите трябва да продължат към Рим, където има нещо за грабене, а като нямат флот пътя им минава през земите на аварите. И като завладеят земите на аварите и поведат хагана към ешефода, той геройски ще запее: "Съюзници, изменници ...".

Това за лодките-еднодръвки тъпичък опит за сарказъм ли е? Защото досега никой в темата не е твърдял, че каганът ще помете с тях римските корита.

И като се настани каганът с харема в лъскавите дворци на Цариград, оттам ли ще управлява обширната си новозавоювана империя?!? Стига си плямпал, а чети повечко.

Градовете на Балканския полуостров след тяхното превземане (и разрушаване) от аварите са дарявани даже специално на римският император. Защо така?!?Защото аварите се изнасят, като погълнат плячката. Ама Империята няма сили и ресурс да изпрати люде, та да застрои и насели отново градовете.

Шахрвараз е седял толкова дълго при Халкидон, та може с месеци наред да чака аварите и другите варвари да се налудуват в Града, и когато онези го напуснат - да влезе в него. Все пак обсадата на Града е персийски замисъл, а не аварски. Просто чети повечко.

Ти просто изпадаш в пореден абсурд, когато си се загрижил за съдбата на Римското царство и подаръците, които каганът щял да получава, за да си седи мирен. Е, кой е по-умен (по-глупав) от него и от теб, след като решил да напада Града? Дали каганът е можел да брои до сто?!?

Цитирай

При всяко от превземанията на Цариград флота доколкото са го имали загубите града винаги се е изнасял. Да не говорим колко безумна е идеята някой, който иска да превърне Средиземно море във вътрешно езеро да изгори готови кораби, вместо да си ги вземе и да ги ползва.

1) Понеже не разбираш от римска история, продължаваш да си плещиш недомислици. Та ти не знаеш колко пъти Константинопол е бил превземан. Някой път централният флот си седи там без да прави опити да се изнася. Просто чака новият си господар. Друг път не може да свари да се изнесе.

2) Продължаваш с безсмислиците си - аварите никога не са проявявали афинитет за хегемония над моретата, и никой не би гарантирал, че при превземането на Града флота няма да пострада, ако не се е изнесъл преди това. Защото всяко превземане на даден град е равносилно на кланета, пожари и вакханалия. В случая - при превземането на Константинопол от варварите, доколкото я има дисциплината при тях, тя ще си остане извън Теодосиевите стени. Те се интересуват от плячката, а не от самият град - нямат необходимите властови и управленски ресурси, за да експлоатират световния търговски център. Това са неизживени номади - проумей го, макар, че заради инатът си - едва ли ще намериш сили да се справиш  с елементарни факти.

Преди 2 часа, resavsky said:

Е на север от Дунав си имат хрингове,които са си градове вероятно.Твърди се че дори Виена е била аварски хринг.На юг от Дунав няма такова нещо.

Абе, Ресавски, влизай в час! Докога няма да можеш да си следиш мисълта? Стигаш вече до пълен абсурд! Като контрапункт (антитеза) на твърдението на Тръна за (римските) градове изтипосваш следното:

Преди 5 часа, resavsky said:

Там няма опустошаване на градове и тяхното изоставяне.Аварите не сач такива примати.

Точно заради това считам, че персите като съюзници просто ще заемат ограбения град. Така или иначе те са при Халкидон. Римският военен флот или ще избяга (отплава) към Дарданелите и оттам - да речем - към Солун, или ще бъде изгорен от аварите в градските пристанища по време на вакханалията. Варварите ще се нагълтат с плячка и женоря, и ще поемат към Панония. Персите няма да са толкова тъпи да изоставят Града, че за нула време римляните пак да си стъпят на краката.

1 hour ago, Galahad said:

Винаги много съм се смял на бисерите ти, но този път надмина себе си.

Ама точно така. Всеки владетел в Европа мечтае да завладее Цариград с едничката цел да го хариже на някой азиатски колега, който да стъпи на Балканите, да превземе Солун, после останалата част от полуострова, да завладее и неговата държава и да му резне умната зелка. 

В сравнение с този шедьовър направо бледнее как аварите с лодките-еднодръвки разбиват византийския флот и превземат Цариград.

Хайде сега, като си много умен, ми направи един план-конспект, как едни полуномади като аварите ще администрират град като Константинопол? За какво им е той за друго, ако не за плячка? Каганът за римски император ли ще се короняса?!? Естествено, че ще го ограбят, тук-таме подпалят някоя сграда, и след това ще предадат Града на персите.

Ако не беше кречетало, а човек, който разбира от римска и персийска история, много неща щяха да ти бъдат ясни.

Драги читатели, как да му обясним на Галахад, че в случай падането на Константинопол през 626 г. Персия няма как да бъде в упадък; че аварите ще предадат Града на Шахрвараз, който дебне от халкидонския бряг; че арабите под знамената на исляма (дори когато вече са сравнително консолидирани) никога няма да успеят да съборят Сасанидската империя?! Какво остава пък за времената преди Мохамед?!? Арабите-несториани така или иначе служат добре на Сасанидите.

При всички положения Галахад не е наясно с историятана Ераншахр през VI-VII век, ама пак се бута на първа линия! Та той въобще не е наясно защо се е получил този персийски срив 10 години след оцеляването (а не след хипотетичното превземане) на Константинопол. На Галахад и Балканите са му пълна мъгла, ама нейсе...

Константинопол, превзет от аварите и предаден на персите = тежки години за римският флот. На ред е Солун, а оттам нататък флота може и да иде гитти, понеже ще секнат (намалеят) и финансовите постъпления за неговата издръжка.

Хосрой има интерес от мир още през 622 г., когато е погълнал половината територия на Мала Азия. Ама не се спира... Те пък самите римляни към нея година нямат сметка от мир, защото подобен акт само би утвърдил загубите на Египет, Палестина, Сирия, Армения и половината Анатолия.

В случай, че Града падне през 626 г. римляните наистина няма накъде да склюват мир. Ще се капсулират по Западна Мала Азия и докъдето я докарат с военните действия. Поне населението на Анатолия е нагъчкано там...

Първото десетилетие за никакво отвоюване на Константинопол не може да иде реч. Първом ще трябва да изтласкат персите от Мала Азия и да отвоюват портовете, които със сигурност ще бъдат прилапани от Сасанидите непосредствено след 626 г.

Преди 2 часа, Thorn said:

Вероятно  в Сицилия или в Африка щеше да има нов император, който да купи мир с персите с цената на цяла Мала Азия.

Абсолютно невъзможен мир, дори и при алтернативка. Над какво ще царува този нов император? Плюс това и Хосрой няма да иска да чуе за никакъв мир.

Преди 1 час, resavsky said:

И с какво персите аварите и  славяните ще атакуват византийският флот ?

... ... ...

За това си прав.Не без основание Иракий е щял да обвинен за това страшно поражение.Вероятно е щял да изостави всякакви задачи в Закавказието и да хукне да спасява столицата-

С глупави въпроси, Ресавски, с глупави въпроси - с това ще атакуват...

Ираклий и в ТР не е хукнал да спасява столицата, защото не може да си позволи да изостави основната армия. Има клетва между василевса и армията за неотлъчка един-други. Войниците помнят бетер злопаметни слонове. Докато Града е цял и невредим, Ираклий ще седи при армията; падне ли столицата - василевсът най-вероятно наистина ще забегне нейде (предвид депресията), ако общественото мнение (критика) го налази, че той е виновникът. Т.е. други трябва да отбраняват Града - Ираклий няма това право. С други думи - ни тъй, ни инак...

За да се правят алтернативки, трябва да се познават детайлите, а не да се ланкат алабализми.

On 4.07.2016 г. at 22:01, Galahad said:

Който е чел детски книжки от типа на Оспрейките може и да си фантазира разни неща, но проблемите както за аварите, тъй и за персите са съвсем други и превземането на Цариград няма как да ги реши. Някои са ползвали по-елементарно написани текстове за малки деца и затова нещата им се виждат толкова прости и лесни. ... ... ... Дори Цариград да беше паднал тогава Византия не само щеше да оцелее, но и да го отвоюва.

Персите е трябвало да мислят в този момент не за война с Византия, а за справяне с арабите. Изтощителната война с Византия е възможно най-неудачния ход, който е можело да изберат. В смисъл изобщо не е трябвало да започват да воюват с Византия.

При аварите ситуацията е много по-проблемна дори в сравнение с други изчезнали племена като кумани, узи, печенеги. От една страна те имат проблемите на тези племена и тяхната неустойчивост. ... ... ... Проблемите между авари, българи и славяни са си по-отрано. Те просто продължават да си се развиват до пълния крах на хаганата. Както останалите грабителски набези за плячка срещу Византия не решават проблемите, така дори да бяха плячкосали Цариград положението им нямаше да се подобри. Дори можеше да се влоши, защото Цариград дава откупи и дарове, но те не извират от Златния рог, а са продукт на търговския потенциал на Византия и без нея е можело да изчезне всичко и Константинопол да си стане това, което е бил античният Византион за древния свят.

Когато запознат с историческите факти човек ти чете постовете, има два варианта:

1) Да се усмихне на твоите глупости, и да те отмине...

2) Глупавите като мен, да ти обърнат внимание на не едно-две събития, макар, че всичко е за този, дето духа. Просто... си знаеш твоето, т.е. поговорката за кучето и лайната важи с пълна сила.

Оспрейките (Оспритита) се списват не от лаици, а от хора що-годе запознати с материята в даден исторически (и военен) период. Все още имаш да ги гониш.

Да се твърди толкова "авторитетно", че ако Константинопол беше паднал през 626 г. Римското царство щеше да го отвоюва, предполага исторически (по)знания на ниво професор с над тридесет годишен стаж.

Кога и как щеше да го отвоюва? С флота ли? След падането на Града този флот остава на самотек, защото военноморските бази на Романия ще бъдат обект на атака от страна на перси и авари, наедно със славяни и българи. То ест, в Мала Азия персите ще направят всичко възможно да окупират жизненоважните портове, а на Балканите варварската паплач най-накря ще види сметката и на Солун (при седмата обсада). И флота... увисва. Заеби Картаген и Сиракуза. Твърде са далеч за да свирят в оркестъра.

Сасанидите водят война с римляните от 603 г. до 628 г. И едните, и другите, губят средно по 8000 войници на година. Общо 400 000 жертви за четвърт век. Кога персите да мислят за арабите?!? През 604 г. при Зу Кар арабите от Бану Бакр (солташаци на някогашните Лахмиди) бият една персийска армия и сасанидските солташаци Бану Таглиб. Но срещу Сасанидите не може да се рита повече. През 611 г. дори персийският наместник на някогашното Лахмидско царство е земенен от пряк административен сасанидски контрол. Толкоз за арабите и персите преди 633 г.

Това за аварите и хипотетичното им положение, което щяло да се влошава след евентуалното превземане на Града си е глупост, която няма смисъл да защитаваш. Както виждаме от текущата реалност, положението на аварите се е влошило точно защото не са превзели Константинопол. Здравата и необременена човешка логика не може да допусне процесите, които спохождат психическото ти състояние след прекалено натовареният работен ден.

Преди 11 минути, Capitainofmarine said:

Единствената сила която е против хомосексуалния брак е Светия Синод  - след като сме го обявили за агент на чужда сила може да не съобразяваме с него и да си легализираме хомосексуалните бракове
 

Аз си свалям шапката пред митрополитите ни!

Кептън - дано да не убия всичко детско в теб - половината ни Синод са мъжеложци...

Преди 15 часа, nik1 said:

В Стария завет има бая кървища и бруталщини, та не знам какво му намираш за хуманно на православието?

Е, тук вече се изложи като кифладжия - да сравняваш Закона и Второзаконието от Стария Завет с Благовестията на Новия Завет, проекция на които се явява и ортодокса (разбирай - провославието в Римската империя) с акцента най-вече върху тринитаризма.

Не че и ортодокса (православието) не е вършило зулуми в лицето на императорската власт. Достатъчно е да се прочетат (или поне разгледат отгоре-отгоре) книгите на Дешнер.

Galahade,  и ти - както винаги - приказваш наизуст.

Ако Константинопол беше паднал през 626 г., нямаше да се стигне до битката при Ниневия през 627 г., нито до превратите от 628-629-630-631-632 г. в сасанидския двор; нямаше да се стигне дори до загубата на Месопотамия през 633 г. И така нататък... Фактически Персия щеше да запази своя ресурс, и арабските завоевания нямаше да се състоят.

Аварите (заедно с българите, славяните и гепидите) щяха да вземат плячката от Града, и да го предадат на персийски гарнизон. Каганът нямаше да изколи част от славянския контингент в армията му; съответно славяните от Подунавието нямаше да се вдигнат на борба срещу него. Битките срещу Само щяха да продължат. Нямаше да се стигне и до гражданската война в каганата между авари и българи. Кубрат нямаше да е толкова сербез и нямаше да изгони аварския гарнизон от земите покрай Меотида. И така нататък...

Този път Ираклий наистина щеше да избяга в Картаген, а неговата армия - напук на клетвите на василевса, че няма да я изостави - да се лута из Мала Азия, както са се лутали 900 години по-рано Алкет, Евмен и Деметрий Полиоркет...

Тръне, защо му помагаш на онзи папагал?!? Остави го да се образова сам - така ще научи много повече неща (факти), когато се ровичка напред-назад. А сега, какво?!

И друг път съм ти правил забележки - не им сервирай на тепсия всичко, защото по този начин не спомагаш с абсолютно нищо за дискусията.

Ако тя тръгне на малко по-високо ниво, може и да се навия да ви направя алтернативка за близките десетина-петнадест години след падането на Константинопол през 626 г.

Между другото - откъсите от Фредегар, касаещи българите, си ги има изтипосани на чист български език още от 1958 г.

Преди 5 часа, Dobri_I said:

Данни за мюсюлманските домакинства нямам (нещо днес ме мързи да търся), а освен това нямам идея дали в данъчния списък влизат войнуците. Затова просто удвоявам бройката на населението до 68 000 домакинства (завишена бройка). Обикновено се приема, че едно домакинство през епохата е средно 5 души. Трите санджака излизат общо 340 000 души население.

Това е обаче за края на 15 век. Ако приемем, че вследствие на османското нашествие и последвалите военни конфликти в Мизия през 15 век населението е намаляло три пъти се получават около 1 милион. Обаче дори това ми се вижда страшно много и далеч от реалното особено за периода след чумната епидемия.

Трябва много да се внимава със свободния полет на мисълта (т.е. на сметките).

Иначе нищо не ни пречи дори да утроим бройката на населението до 102 000 домакинства, ама така не се правят сметки... Юмер Баркан ги е приел тези 5 души средно за домакинство, но то може да е съставено както от 1 човек, така и от 15 души. Същото важи и за Мизия през XV век. Защо пък трябва населението да е намаляло три пъти? Откъде реши? Ами ако е намаляло - да речем - шест пъти?!? Нали Христо Гандев рисува апокалиптична картина, боравейки с термините както му дойде, защото не е османист. Може пък и населението през целия XV век да се увеличило с 1/3... Кой знае?

Трябва да се внимава, много да се внимава.

1 hour ago, Thorn said:

Ресавски, и ти живееш в алтернативна реалност.

Да видиш сега, колко е хубаво да се занимаваш с човек, направо хванат от гората. Ами той не знае нито един исторически факт; как ще водиш дискусия с него - идея си нямам?!

Българският восък и българската пшеница – първите ни запазени търговски марки

http://www.transmedia.bg/1386

 

Инфохолиците в действие: 30. Българският восък и българската пшеница – първите ни запазени търговски марки Диалогът между стопанската история на Средновековието и съвременната епигенетика, представен от академиците Васил Гюзелев и Атанас Атанасов Екип "Инфохолици"
12.03.2016

Студия Трансмедия: В безпрецедентен за Екип „Инфохолици“ разговор, акад. Васил Гюзелев разказва пред акад. Атанас Атанасов за разпространението на българските земеделски продукти в Средновековието.

Видеофайлът с цялото интервю ТУК

Акад. Атанасов: Нека да кажа аз, че с приятна изнената научих доколко академик Гюзелев активно е ангажиран с нашето земеделие. За България, Господ е дал всичко на тая земя, за да има най-доброто земеделие, условията за най-добро земеделие в света и тя го е доказвала в определени моменти. И още по-мило и драго ми стана, че  е ангажиран с пчелите, меда и пчелните продукти и оттам се породи този интересен разговор – те са част от цялото богатство, за мене пчелата е като най-добър индикатор, изобщо като живо същество за много неща, включително как вървят проблемите, как върви околната среда, климатичните промени, но тя е един пример в много отношения как един човек като общество трябва да се държим.  Беше ми страшно интересно да разбера как той в исторически план е разгледал нашата традиция, нашите корени, как са вървяли българите точно с тази уникална наша българска даденост. Те, пчелите, не че са само наши, ама защо нашите продукти са най-вкусни и най –хубавите, може би в този смисъл като че ли е хубаво Вие, академик  Гюзелев да кажете в тази книга,  за която аз останах изненадан, че целият свят те знай, па ние тука не познаваме неговия научен продукт.

Акад. Васил Гюзелев: Преди 5-6 години издадох една книга, която е малко популярна в България, за съжаление. Тя се казва "Сera Zagora"  т.е. наименованието носи восъкът, който е бил произвеждан в България, защото България през Средновековието, основно в периода 12-15 век, е била известна като Загорска земя, Загора и т.н.

Интересът в мен се появи тогава, когато започнах да работя в архивите на Италия преди всичко, Венеция, Генуа, Прато, Флоренция и след това  в Испания - главно в Барселона. Там аз попаднах на серия от документи, които именно свидетелстват за това колко е голямо търсенето на загорския восък и на българския пчелен мед в Европа и какви са неговите цени и в тази книга, книжка към 120-130 страници отразих преди всичко документите, които са от архива в Прато.

Архивът в Прато е много интересен. Той е частен архив през Средновековието на един флорентински банкер и индустриалец в тогавашния смисъл на думата. Той е произвеждал предимно платове, имал е банка и търгувал по целия тогавашен свят.  Още Маркс в Капитала е спрял вниманието си на Франческо Датини от Прато. Маркс го е посочил като един от най-модерните капиталисти, т.е. родоначалник на модерния капитализъм. Той успява да съчетае банковия, финансовия капитал с търговския капитал, влагайки банковия капитал в търговски операции. Освен това той успял да създаде една мрежа от различни информатори- в Кафа, Пера, Цариград, в Александрия, в Генуа, във Венеция, в Марсилия, в Лондон - навсякъде, където го информират какви са цените на пазара на отделните стоки. Между другото именно  той отбелязва какви са цените на загорския восък. Той е винаги най-скъпоструващият восък и най-много се търси в европейския пазар. Затова интересите на различните търговци венециански генуезци са били насочени към него в продължение на 2-3 столетия. Загорският восък, както изтъква в своята Партика де ла Меркатура – това е учебник по търговия, Франческо Балдучи  – флорентинец от 1240г. той изброява всички восъци, които съществуват в Европа. Казва, има восък, който е немски восък, восък от Дубровник, обаче от Загора е най-хубавият восък, той има бледожълт цвят, винаги е чист и е за предпочитане.

Защо обаче восъкът е привличал толкова много вниманието през Средновековието? Защото той е един артикул, който се използва не само в църквата за приготовляване на свещи или за осветление, когато искате да правите хубаво осветление, ще го направите, ако няма ток, разбира се, с восъчни свещи – тези  свещи дават един приятен мирис в атмосферата. Тогава восъкът се използва като лекарство. Използва се в живописта, използва се при иконите и т.н. Въобще има много широко употребление, вследствие на което събрах тази документация.

Акад. Атанасов: Тогава не знаят, акад. Гюзелев, не са знаели търговците тези работи, те са съдели по тези качества, които са умозрителни и невидими. А сега да знаете, че восъкът -  поначало пчелните продукти, както сега го наричаме прополиса, той е един от най-богатите активни за здравословното състояние на човека, защото съдържа хиляди съединения, които са с антибактериален и антивирусен ефект. Вашата книга може да изиграе много положителна роля, защото когато сега в Европа, в Брюксел се регистрира даден продукт, се иска в исторически план какво е известно за него, кой е писал за него. Ето сега как тази книжка ще помогне на нашите пчелари да регистрират мановия мед или мановия восък или еди-кой си восък от Загоре в Брюксел, защото това е написано.

Акад. Гюзелев: Аз искам това да кажа, че всъщност в много отношения тази книга аз възнамерявам и сега да обогатя с нови материали, защото всъщност най-много восък от българските земи са изнасяли дубровничани. Те водят керванна търговия. Не се занимават с презморска търговия. Презморските търговци тогава са каталанци, генуезци, венецианци. Дубровничани товарят кервани, които са с восък. Восъкът са го пренасяли в мехове обикновено. В кожени мехове е бил пренасян в Средновековието или на пити, на големи восъчни пити, като по този начин пренасяйки го в Дубровник, те оттам са го изнасяли към Италия и към Европа. Западна Европа предимно.

Моята дубровнишка документация е значително по-слаба, отколкото тази, която съм добил в Италия. Естествено аз не съм работил системно в  дубровнишкия архив - само епизодично , но възнамерявам да правя това през настоящата година. Тогава може би ще издам том от 200-300 страници за българския пчелен восък и неговото значение. В много отношения това ще бъде един голям принос още повече, че първото издание преди 5-6 години се посрещна с голям ентусиазъм, особено от страна на моите италиански колеги.  

Студия Трансмедия: Този восък от кой век горе- долу?

Акад. Гюзелев: Документите са от 13 век , първите документи. След това достигат до 15-16 век. След това вече славата му постепенно помръква на този восък, защото така да се каже нашите земи, тоест българите не са можели самостоятелно да търгуват. Не са деятелни, те са обект и за това не могат да присъстват активно на пазара, но самият факт е много интересен. Освен пчелният восък, също и пчелният мед, макар че документите там са значително по- малко, защото медът е по труден за пренасяне.

Акад. Атанасов: Ами ако можете да се докопате до някои документи.

Акад.Гюзелев: Има всякакви документи.

Акад. Атанасов: Да, за пчелния мед, особено ако има някаква информация за мановия мед, който е уникален.

Акад. Гюзелев: Не, не. Такива подробности няма. Обикновено в тези документи се казва за пчелния восък главно, колко струва и да кажем в сравнение с този, който се изнася от Византия струва обикновено винаги един кантар, тогавашният кантар е около 70 килограма- 72.5 килограма. Кантарът е различен на различни места. Има кантар цариградски, има във Венеция, така че нещата са съвсем различни. Ами аз мисля, че тези неща са интересни по същия начин можем да говорим по отношение на житото. Има и пшеница. Пшеницата се нарича тритикум в Средновековните документи. Така ли е във вашата номенклатура?

Акад. Атанасов: Така е и в научната номенклатура. Там по същия начин ли Ви се породи желанието да проучите?

Акад. Гюзелев: Не, вижте сега аз се интересувам главно от политически и най-общо търговски взаимоотношения, но с течение на времето интересите ми станаха по-частни към определени продукти, защото винаги човек трябва да наблюдава това, което доминира в търговията. В тази книжка съм проследил и това какви са товарите на кораба, защото когато един кораб пристигне на едно пристанище, особено във Венеция и е Генуа се регистрира каква стока носи, какво е нейното количество и горе- долу каква е нейната цена. Това е основната цена, която след това вече се  повишава.

Трябва да се каже, че печалбите, които извличат италианските търговци от селскостопанските продукти, от българските земи са десетократни. Ако да кажем, той е закупил  един кантар восък с 5 перпера тука – там  50 перпера. Европейският Запад през този период е осъществявал големи печалби за сметка на Европейския Изток, тоест нашите земи, тъй като нашето земеделие, нашите селкостопански продукти са били с високо качество.

Акад. Атанасов: Ама понеже разбирам, че сега работите, значи запомнете, че зърното за света, в частност за България е било, е и ще въде номер едно. Особено, ако отидем към онова зърно, което Вие сте започнали да изследвате неговото разпространение през  Средновековието. Това е, което ще върне здравето и на човека, и на света, и нашето, защото ние ядем хляб, който е далеч от това качество, на зърното, за което  Вие сте започнали своето изследване. Така че ние сега ядем подобие на хляба, който навремето се е правел. В него е била цялата природа. То не е напразно, че човек е започнал от зърното на пшеницата, сега го казваме лимеца, защото лимецът е примитивната пшеница. Тriticum monococcum. Това което ни казвате Вие тритикум е когато вече се е стигнало до културната пшеница, защото тя е събрала няколко генома. От вашата гледна точка, историческата, ако тези неща ги съединим мисля, че ние в исторически план ще покажем, че тази земя, наречена България наистина е уникална и не само ще покажем, ами ще убедим и нас самите, че трябва да се върнем към корените си. Исторически ли са, какви са, но трябва да се върнем, защото все пак в много отношения нашата земя не е замърсена, за разлика от света ние сме чистички, както се вика. След промените, които настанаха, може да се каже, че моето мнение, аз сега съм го казал малко с подигравка, че единствената положителна промяна е, че станахме екологично по- чисти.

Акад. Гюзелев: Сега аз искам да кажа следното нещо: как Франческо Белтучи Певлоти наименова  българското жито? Вече житото се наименова съобразно пристенището, от което се изнася. Българското жито Тракия, което е да кажем от Източна Тракия и Северна Тракия, обикновено се изнася чрез пристанището от Ротосто, сега е Текирдаг. Другото, което е от Загора, то се изнася през Несебър и през Анхиало. Това, което е от Добруджа се изнася през Варна и през Ликостомо. Ликостомо е пристанище на устието на Дунава. Затова, когато се каже житото от Родосто – това е тракийското жито. Загорското от Загора, третото от Анхиало. Обаче той подчертава: тези жита са най- издържливите при пренос по море. Тъй като те не втасват. Затова се ценят най-високо. Това са важни показатели, защото след това има един период, в който се казва, че най-доброто жито се изнася от Варна или казват когато търсите жито, търсете Варна или Анхиало. И такива работи, какви работи знае историята!

С.Т.: Това е един прекрасен финал на първата сесия на такъв разговор. Разговор между двама академици, достоен като диалог на новото столетие, което ни връща хем в дълбините на средновековната история, хем ни вкарва в най- високите достижения на съвременната наука епигенетиката. Благодаря, господа!

Обработили: Кристияна Димитрова и Полина Георгиева

 

При Иван Билярски ще намерите много интересни факти и анализи за разни деспоти и севастократори...

За пореден път призовавам всички да игнорират темите, в които Ресавски участва... Този човек е една от двете причини (другата е Глишев), довели до западането (замирането, унищожаването) на историческият раздел в този форум.

Всяка една тема с участието на Ресавски не прилича на историческа дискусия, а на четвъртокласна говорилня!

Добри люде, не се измъчвайте с този папагал Ресавски, който извори не чете, но я кара само на прима виста в стил БД...