monte christo

Тази алтернативка е мъртвородена... Това говори за пълно лаишко мислене и непознаване на историческите факти.

Какво ще прави българският двор в един римски град? Кого ще управлява? Българите ли? Изключено. Та те все още населяват днешна Североизточна България (плюс Добруджа до устието на Дунав). Това е тогавашната България от източниците (изворите) - българското етническо пространство.

Спандьо, казаха ли ти го сега!? Като ти разправях навремето (на теб ли разправях - забравих - вече съм изкуфял), че няма нормален преподавател в СУ от толкова много четене... Както пише в книга Еклисиаст (1:18): „в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.”

----------------------

Драга ми Ребека - бъди любезна, плийз, с един застаряващ (и изкуфял) граф Мързи те да разтвориш книгата на Въжарова и да се нагледаш на богат снимков материал (т.е. увековечени от технологията артефакти). Проблемът, обаче е друг: аз добре разбирам какво ме питат; ти, обаче, не разбираш от какво се интересуваш!

С най-добри чувства,

граф Опсикийски

Преди 11 минути, Аспарух said:

Не се учудвам никак, че се плетете като пилета в кълчища  с тези архаични методи на работа и разискване. Ето го филмчето на Пасков

Гетите, сиреч Склавените (това им беше старото име на тия варвари)

На 20:00 мин се твърди със слайс, че е казано в "История" , стр 246, кн 7.2,  т,5.  Вижда се точния оригинал на всяка дума и всеки може да направи коментар на всяка дума.

В книгата е казано, че гетите са склавени на още две места, но не с такава твърдост и изразителност. Който знае гръцки тук може да каже дали е по-удачно да заменим която и да е дума, буква или запетайка с по-подходяща. По принцип Йончев се съгласи, че е казано точно така но и това не заковава нищо.

Не се учудвам никак, че си твърдоглав идиот (какъвто е и Пасков)! Да - идиоти сте! И това не е обида, а констатация. Защо? Защото в оригиналът на гръцки липсва вашата добавка (акцент) "сиреч склавените". Даже и на филмчето се вижда какво е написано, не само по изворите... Няма смисъл от акцент, защото съвсем ясно се вижда архаизмът на Симоката.

Явно приказвам на онази си работа...

Баале - ама и ти едни преводи използваш... Що не гледаш по ГИБИ II (1958)? Или пък по Симоката (1957)? За гети иде реч, за гети, а не за готи.

Съвсем ясно е, че Теофилакт Симоката бъка от архаизми (анахронизми). Ето ви няколко примера:

На стр. 292 той пише за ''... аварите... Те са хуни, които живеят при Истър... "! На същата страница ще видите как аварите на някоко пъти са наричани хуни! Симоката е последователен, и на стр. 299 отново ни напомня за хуните, живеещи покрай Истъра. Е, какви са аварите? Нека Пурко да ни светне...

На стр. 298 архаизациите продължават. Когато ни разправя за "един скит Бооколабра", който спял с една от жените на аварския хаган, Симоката разказва как въпросният средновековен мачо от страх да не бъде разкрит направил неуспешен опит да избяга при първоначалното си племе: "Това са хуни, които живеят на изток, в съседство с персите, и са известни повече под името турки". Е, какъв е Бооколабра - скит, хун, или турк?!? Нека Пурко да ни светне..

На стр. 300-301 и стр. 307 Теофилакт Симоката ни дава интересно сведение за езикът на "туземното население" в Мизия - латинският. Езикът на армията ("бащиният език") - латинският - търсим на стр. 327 и 332. Къде ти тук... траки, говорещи на тракийски, търсещи етно-политическа самоидентификация?!? Такива тракоговорящи вече няма... Има римляни говорещи на латински и гръцки по Балканите. Как римляните да се превърнат в славяни или ... българи, след като не са го направили нито през VI в., нито през VII в., нито през VIII в.?!?

На стр. 311 пак архаизации: "А гетите, сиреч пълчищата на славяните, силно опустошавали земите в Тракия..." Следващото изречение отново е тотална архаизация: "Мидийците попаднали на ромейските стратези и били избити..." Мидийци през... VI в.?!? Ясно е, че иде реч за сасанидските перси.

На стр. 315-316: тримата славяни (склавини) с гъдулките (може би шпиони), които "живеят към брега на западния океан" определено не са... траки (гети), защото не знаят да са такива, а знаят, че са славяни.

На стр. 317 - пратениците на Келтска Иберия, които се наричали франки.

На стр. 322 - Приск отговаря на Кох, пратеник на аварския хаган, който е отправил упреци към римляните заради нарушения мирен договор: "...[Приск] бил предприел война срещу славяните, тъй като с аварските договори и съглашения не се прекратявала и гетската война".

На стр. 332 - "Ромеите се приближили до гетите (това е по-старото име на варварите) и не смеели да влязат в сражение..." Тук тракедонистите са сложили добавката "сиреч склавените", като по този начин правят акцент. Няма нужда от акцент - Симоката въобще си архаизира.

Човек трябва да е с умствена изостаналост (олигофрен), за да не вижда стремежът на Симоката към архаизми. Нашите тракедонисти се изкараха по-големи буквалисти и от садукеи, и от фарисеи.

Те така...

Не - в скобите не е измислица. Измислица е добавката "сиреч склавените" точно при това изречение на Симоката

Преди 22 часа, Аспарух said:

1.Симоката е казал  "Гетите, сиреч Склавените (това им беше старото име на тия варвари)"

Теофилакт Симоката никъде не е казвал подобно нещо! Тракедонистите отново си измислят (надписват) извори

1 hour ago, Аспарух said:

 и ако се напише нещо което противоречи на историята от преди 50 години се трие. Ама, че безсилие и примитивизъм. Всъщност сега ще запитам и собственика на сайта дали това съвпада с неговите виждания.

Сега направо се чудя къде да си изразявам мнението на интернет след като не мога тук. Много труден въпрос.

Проблемът не е в противореченето на официалната история отпреди последните 50 години.

Проблемът е, че такива като теб изнасилват историческата реалия! Не познавате изворите! А това става само с четене - не с клипчета! Ако случайно тракедонистите познавате само един източник, не вземате под внимание останалите източници (артефактите - извори и археология; ако щеш - дори легендите). Съответно липсва критически (професионален) подход, а се получава едното лаладжийство.

И не смятай историците, археолозите и филолозите в България за хептен балъци. Те не разбират само от военна история - това е висш пилотаж, непосилен дори за академици; за останалите тематики са си башкъ пушки. Демек - не са толкоз прости, че да чакат Пламен Пасков и Ванката Михов да им светят с кибрит

Преди 3 часа, baal said:

Що така мъчиш детето? Пусни му клипче. 

Ще му пусна пикчър от статията на Николай Хрисимов в Stratum plus.

Преди 19 часа, Atom said:

Е, това не е точно така. Става, но не е задължително да е винаги. Самото самоназвание на руснаците ...

Отплеснал си се Говорим за славяните, а не собствено за варягите от Рус. Трудно ще обориш Петрухин и Раевски

------------------

Инак Пурко да прегледа статията на лингвистите Иванов и Топоров.

Современные историки и этнологи считают, что говорить о сложении той или иной этнической общности можно тогда, когда у этой общности появляется самоназвание. Именно самоназвание является эксплицитно выраженным свидетельством возникновения этнического самосознания — сознания принадлежности к одному народу. Славяне не называли себя венетами (о единственном возможном исключении — вятичах — см. ниже) — это название, начиная с Иордана, было дано им извне: так, возможно, под влиянием античной традиции, их называли германцы, а уже под влиянием германцев — прибалтийские финны. Более того, в собственно славянской — русской фольклорной традиции слова, производные от слова венеды, обозначали чужую далекую землю, вроде Веденецкой земли в русских былинах (ср. веньдици русской летописи и т.п. — [Иванов, Топоров 2000, 420—422]). Самоназванием славян, известным всем славянским группам, был этноним словене — его и передали авторы VI в. в грецизированной форме склавины/склавены, когда славяне вышли на Дунай, к границам Византии. К первой половине VI в. относятся сведения о славянах греческого историка Прокопия Кесарийского, писавшего о войнах, которые вели «гунны, склавины и анты», обретающиеся за рекой Истр — Дунай ([Свод. Т. 1, 177]: о событиях 537 г.).

Появление самоназвания как показатель сложившегося самосознания этноса всегда предполагает и осознание иноэтничного и инокультурного — «чужого» — окружения; самоназвание не только выделяет собственный «свой» народ, но и противопоставляет его другим народам. Характерен в этом отношении сам этноним словене, означающий людей, владеющих словом, членораздельной речью [Иванов, Топоров 2000]². Речь «чужих» народов считалась непонятной, нечленораздельной и у греков, эллинов, противопоставлявших себя «варварам», чей говор был для них невнятным бормотанием. У славян обозначением чужих народов (прежде всего жителей Европы) служил этноним немцы — их чужая речь была равнозначна немоте. Можно предположить, опираясь на противопоставление словене — немцы, что самоназвание славян сформировалось до их появления на Дунае в период тесных контактов с готами и другими германцами, продвигавшимися из Повисленья к Северному Причерноморью и на Балканы, на Днепр и тот же Дунай в III в. н. э.: конечно, язык германцев не был в буквальном смысле «немым» для славян, недаром в их древнем общем языке — праславянском — есть много готских заимствований, в том числе относящихся к важнейшим достижениям культуры: хлеб, плуг, меч, шлем и др. И хотя первое столкновение с германцами в эпоху Великого переселения народов, готского продвижения на юг могло способствовать возникновению этнонима немцы, остается неясным, применялся ли он первоначально только к германцам, или ко всем «чужим».

²Поиски начала славянской истории до VI в. приводят к гипотезе об их «анонимности» — отсутствии самоназвания (ибо венеты — это «экзоэтно- ним») или использовании (вплоть до ХХ в.) архаичных самоназваний типа свои, 'местный — тутейший' (ср. [Милюков 1993, 235, 324; Трубачев 2002, 179 и сл.]).

Петрухин, Владимир Яковлевич & Раевский, Дмитрий Сергеевич. Очерки истории народов России в древности и раннем средневековье (2004), стр. 151-152

Иванов, Вячеслав Всеволодович & Топоров, Владимир Николаевич. О древних славянских этнонимах. Из истории русской культуры. 2000. Т. 1. С. 413—440..djvu

Преди 4 минути, Аспарух said:

А другите като Теофилакт Симоката  които са живели само 100 години след събитията и е казал 3 пъти съвсем ясно, че склавините са готи мога ли да ги считам за пъровизточници?

Можеш ли да направиш критически разбор (коментар) на Теофилакт Симоката и неговата История? В състояние ли си? Стил (начин на изразяване), контекст, фактология, архаизации?

Преди 42 минути, Аспарух said:

Дадох 5-6 първоизточника като Дуклянската летопис където пише ясно "id est Gothi, qui et Sclavi", т.е. че готите са склави. Вярвам на очите си и не видях нито едно доказателство за да се приеме това като невъзможно.

И смяташ Дуклянската летопис за... първоизточник?!?

Хайде, вземи се запознай вкратце: https://bg.wikipedia.org/wiki/Дуклянска_летопис

---------------------------

Искам да ти напомня, че това е исторически форум (на анонимници), а не историческа конференция (конгрес), където се четат доклади и се разискват тезиси. С други думи: тук звания, длъжности и титли нямат абсолютно никакво значение. Значение имат само линковете (препратки) към статии, студии и монографии на професионалната гилдия.

Живот и здраве - остави я до утре вечер да видим ще има ли нещо смислено от страна на Пурко, и ако няма - катанеца!

On 6.11.2016 г. at 14:11, Аспарух said:

Ако някой тук се осмелида даде дефиниция на "славяни" макар и не строга, в няколко изречения и да изреди кои думи могат да се превеждат като славяни, както е направил Пасков ще е доста добре тъй като сега и на мене не ми е ясно какво точно търсим дали го има.

Е, добре - ти глупав ли си, че още не можеш да разбереш кои са днешните славяни? Едно и също нещо ти повтаряме: склавините и словените от изворите - това са славяните. Виж колко линка съм ти дал (с изброена специализирана литература, която може да се изнамери в интернет), но ти пак не четеш. Няма да стане сал с гледане на клипчета - разбери го. Най-малкото, защото Пасков не разбира от история, понеже не е чел академична литература, която ще открие доста хоризонти пред него; камо ли пък извори...

Теб те е страх да не се преебеш (т.е. да не си загубиш времето), като инвестираш час-два в четене на стойностна академична литература. Досега не си представил собствена концепция на проблемата. Драскаш си ей така - на ташак, че да се намираш на приказка. Просто заявяваш, че Пасков е прав (с неговото "склавините не са славяни и обратно"), а всички историци, археолози и лингвисти са манипулатори. Нали - те трева са пасли цял живот за мезе на ракията. Но глупаците сме ние, задето ти обръщаме внимание.

Според мен си един трол! Това е...

Преди 4 часа, Аспарух said:

От 28.10.2016 до днес не мисля, че има две седмици. Нямам основания да прегледам първо точно твоите аргументи. Благодаря за книгата на Въжарова но ти не ми посочи къде точно и кое да видя в ГИБИ. Пък и ГИБИ и ЛИБИ имали различни издания от различни години с разлика в преводите. Е за 5 дена ли да ги преровя. Не знам дори историк ли си, имаш ли титла, визиантолог ли си за да ти обърна най-голямо внимание.

Ето какво казва проф. Лиляна Симеонова - византолог с виждане към историята което одобрявам. Дори тя казва "колегите често ги мързи да четат оригиналите, а четат неща от други колеги"

ТВ7  виж 2 минути от 22:30

Тя казва за 2 минути, че думата "славяни" определено я има, но и на гръцки и латински означава роб, казва и каква е историята с тях. Словени било по-различно и може би те са истинските славяни, но пък и за тях се знаело малко.

Аз съм психопат, но въпреки всичко имам титла - Опсикийски граф. Влязъл си във втората седмица и си се заплел като пате в кълчища. Ако в училище навремето беше проявил малко по-отговорно отношение към историята, сега нямаше да се чувстваш като пигмей, попаднал в цивилизацията (т.е. започваш от кръглата нула, и сега всяка информация допълнително те сащисва).

Не си схванал контекста в отговора на Симеонова. А че на гръцки и латински означава "роби" - това е ясно. Да се повторя: "словените" от славянските извори са "склавините" от гръцките извори. Говорим за едни и същи люде.

Название славян и значение «раб» в некоторых языках (https://ru.wikipedia.org/wiki/Происхождение_названия_славян)
По одной из версий, от племенного названия славян в греческом языке также было образовано название раба — среднегреческое σκλάβος[18]. При этом, действительно, славянские пленники в раннем средневековье нередко становились объектом византийской, германской и арабской работорговли[26], их значительный процент среди пленников объясняется, в частности, тем, что славяне — самый многочисленный народ Европы[27].
По другой версии, слово σκλάβος «раб» в среднегреческом языке происходит от греческого глагола σκυλεύο — означающего, «добывать военные трофеи», 1-ое лицо единственного, числа которого выглядит как σκυλάο.[28][29] По этой версии самоназвание славян и греческое «раб» совпали фонетически чисто случайно.
Из греческого происходит позднелатинское слово sclavus «раб», которое через средневековую латынь распространяется во многие западноевропейские языки, образуя немецкое Sklave, итальянское schiavo (и далее — междометие ciao), португальское escravo, французское esclave, английское slave, и т. п.
В XVIII—XIX вв. в западноевропейской публицистике популярностью пользовалась ошибочная точка зрения, согласно которой, напротив, слово «славянин» происходит от слова со значением «раб»; полемика с этим мифом встречается ещё в «Дневнике писателя» Ф. М. Достоевского[30].

---------------

Така; тук вече работата става дебела - то ест, четене му е майката:

http://www.promacedonia.org/gibi/2/index.html

Институт за Българска История

ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE

том II

Под редакцията на Иван Дуйчев, Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев

Отговорен редактор Проф. Ал. Бурмов

Издание на Българската Академия на Науките
София, 1958
 

 Увод от Иван Дуйчев . . . . . 5

1. Юстинианов кодекс // Codex Iustinianus  (увод, превод и бележки от В. Велчев) . . . . .  19-38
     1. За епископите, за духовните лица и пр. 2. За длъжността "началник на войските". 3. За спогодбите. 4. За адвокатите от различните съдилища. 5. Кои стоки не трябва дас е изнасят. 6. За бащите, които са продали синовете си. 7. За обявяване продажбата недействителна. 8. За търговията и за търговците. 9. За значението на думите и на нещата. 10. За имотите на майката и на майчиния род. 11. За савността от 30 или 40 години. 12. За присъдите на управителите на префектура. 13. За тия, които от страх пред съдията не са апелирали. 14. "Как със сила...". 15. За залозите. 16. За подновяванията на дългове и за делегациите. 17. За правото на връщане в отечеството и за откупените от враговете. 18. За правото на фиска. 19. Никому да не се позволява да се оправдава при закупуването на храните и за службата "ситония". 20. За тракийските колонии. 21. За илирийските колонии. 22. Никой да не приема под свой патронат села или селяните им. 23. За ветераните. 24. За кохортите, принцепсите, корникулариите и примипиларите. 25. За различните ведомства и подведомствените при управителите и службите им // 1. De episcopis et clericis etc. 2. De officio magistri militum. 3. De transactionibus. 4. De advocatis diversorum iudiciorum. 5. Quae res exportari non debeant. 6. De patribus qui filios distraxerunt. 7. De rescindenda venditione. 8. De commerciis et mercatoribus. 9. De verborum et rerum significatione. 10. De bonis maternis at maternis generis. 11. De praescriptione XXX vel XL annorum. 12. De sententiis praefectorum praetorio. 13. De his qui per metum iudicis non appellaverunt. 14. Unde vi... 15. De pignoribus. 16. De novationibus et delegationibus. 17. De postliminio et de redemptis ab hostibus. 18. De iure fisci. 19. Ut nemini liceat in coemptione specierum se excusare et de munere sitoniae. 20. De colonis Thracensibus. 21. De colonis Illyricianis. 22. Ut nemo ad suum patrocinium suscipiat vicos vel rusticanos eorum. 23. De veteranis. 24. De cohortaibus principibus corniculariis et primipilaribus. 25. De diversis oficiis et apparitoribus iudicum et probartoriis eorum

2. Новели на император Юстиниан I // Iustiniani Novellae  (увод, превод и бележки от М. Войнов) . . . . .  39-86
     1. Как трябва да се ръкополагат епископите, свещениците и дяконите - мъже и жени - и какви са наказанията за ония, които нарушават постановлението на наредбата. 2. Църковните недвижими имоте не трябва да бъдат отчуждавани, нито заменяни, нито давани като специален залог на заемодавеца, който обаче да се задоволява с общоприетите залози. 3. Наредба да се назначават управителите без какъвто и да е дар. 4. За привилегиите на архиепископа на Първа Юстиниана. 5. Заповеди на императора. 6. За претора на Тракия. 7. За управителя на Исаврия. 8. За бувшия консул на Кападокия. 9. Разпореждане относно службите на четиримата управители на Армения. 10. Никой, който е заел пари на земеделец, да не му взема земята, и колко лихва трябва да се взема от земеделците. 11. Никой, който дава в заем на земеделец, да не задържа земята му. 12. Никой кредитор на земеделец да не задържа земята му и каква лихва трябва да дава. 13. Закон, щото Бонос... 14. наредбата до Бонос, квестора на войската, определя кой трябва да разглежда апелативните жалби от петте провинции - Кария, Кипър, Цикладските острови, Мисия и Скития. 15. Относно отчуждаването на останалите в Мизия църковни вещи за откупуване на пленниците и за храна на бедните. 16. Всички трябва да се подчинавят на управителите на провинциите както в углавните, така и в паричните дела, и там да се разследват делата, като никой не бъде освобождаван въз основа на някаква привилегия без императорска заповед. 17. Куриалите, които за получили достойнството на префект, трябва да бъдат освобождавани от курията [само] тогава, когато поемат в действителност тази [служба]. 18. Как трябва да се доказва достоверността на документите, по които се произнасят съдиите. 19. Пред кои [съдии] трябва да бъдат съдени монасите и цените аскетки. 20. За отчуждаването и емфитевсиса на църковните имоти. 21. За църковните канони и привилегии. 22. За заместниците, за прелюбодейките и за други въпроси. 23. Да не се принуждава никой да отстъпва имота си на кредитор. 24. Да бъдат опростени недоборите от всякакъв вид, дължими на префектите, на държавното съкровище, на частното съкровище или на императорския патримониум до изтеклия седми индикт включително. 25. За опрощаване на недоборите към държавата. 26. Управителите на провинциите да се назначават даром по молба на боголюбивите епископи, собствениците на имения и жителите на провинциите... 27. За подхвърлените деца. 28. Императорски предписание по разни въпроси, изпратено на преславния префект Доминик. 29. За намаление на данъците. 30. [Закон] за Александрия и египетските провинции. 31. За адскрипциите и колоните. 32. За войниците // 1. Quomodo oporteat episcopos et reliquos clericos ad ordinationem deduci, et de expensis ecclesiarum. 2. De non alienandis aut permutandis ecclesiasticis rebus immobolibus aut in specialem hypothecam dandis creditoribus, sed sufficere generales hypothecas. 3. Ut magistratus sine ulla donatione fiant. 4. De privilegiis archiepiscopi Primae Iustinianae. 5 Mandata principis. 6. De praetoro Thraciae. 7. De comite Isauriae. 8. De proconsule Cappadociae. 9. De dispositione quattuor administrationum Armeniae. 10. Ne quis mutuum dans agricolae teneat illius terram, et quantam usuram ab agricolis accipere debeant. 11. Ut nullus mutuans agricolae teneat eius terram. 12. Nullum credentem agricolae tenere illius terram, et quantam debeat usuram dare. 13. Lex ut Bonus... 14. Constitutio ad Bonum quaestorem exercitus data disponit de appellationibus ex quinque provinciis Caria et Cypro et Cycladibus insulis et Mysia et Scythia, apud quem examinandae sint. 15. De alienatione rerum ecclesiae Mysiae relictarum pro captivorum redemptione et pauperum alimentis. 16. Ut omnes oboediant iudicibus provinciarum et in criminalibus et in pecuniariis, et ibi negotia examinentur, nullo excepto per privilegium, nec huc conventi deducantur nisi sacra pragmatica forma exhiberi quempiam iusserit. 17. De curialibus, ut dignitate praefectoria potiti ita demum a curia liberentur, si in actu positi acceperint. 18. Quomodo instrumentis quae apud iudices insinuantur fidem addere oporteat. 19. Apud quos oporteat caucam dicere monachos et ascetrias. 20. De alienatione et emphyteusi rerum ecclesiasticarum. 21. De ecclesiasticis canonobus et privilegiis. 22. De vicariis et mulieribus adulteris aliisque capitibus. 23. Ne qui cessione uti cogantur bonorum. 24. Ut reliqua quae debentur praefectis vel largitionibus vel privatis vel sacro patrimonio in omni specie remittantur usque ad praeteritam septimam indictionem et ipsam. 26. Ut praesides provinciarum gratis fiant ex supplicatione deo carissimorum episcoporum et possessorum et incolarum provinciarum... 27. De infantibus expositis. 28. Sacra forma transmissa Dominico gloriosissimo praefecto de variis capitibus. 29. De relevatione tributorum. 30. De urbe alexandrinorum et Aegyptiacis provinciis. 31. De adscripticiis et colonis. 32. De militibus

3. Хиерокъл. Пътеводител // Hieroclis Synecdemus  (увод, превод и бележки от Василка Тъпкова-Заимова) . . . . .  88-94
     1. Европа, провинция в Тракия. Провинция: 2. Родопа. 3. Тракия. 4. Хемимонт. 5. Мизия. 6. Скития. 7. I Македония в Илирик. 8. II Македония. 9. Тесалия. 13. Нови Епир. 14. Средна Дакия. 15. Крайбрежна Дакия. 16. Дардания. 17. Превалитана. 18. Мизия. 19. Панония // 1. Europe, a province in Thracia. Provinces: 2. Rhodope. 3. Thracia. 4. Hemimontus. 5. Moesia. 6. Scythia. 7. I Macedonia in Illyria. 8. II Macedonia. 9. Thessaly. 13. New Epirus. 14. Middle Dacia 15. Dacia Ripensis. 16. Dardania. 17. Prevalitana. 18. Moesia. 19. Pannonia

4. Йоан Лидийски. За поличбите // Ioannes Lidus. De ostentis  (увод, превод и бележки от Василка Тъпкова-Заимова) . . . . .  95-102
     1. Бунтът на Виталиан и метеор в Тракия. 2. Недостиг от жито в Македония, Тракия и Илирик. 3. Защо в Скития не пада гръм. 4. Предсказание за смутове в Македония, Тракия и Илирик. 5. Зодиалното положение на Македония, Тракия и Илирик. 6. Нрави на траките. 7. За префекта на Скития, за река Истър и за името Дирахиум. 8. Щитът, наричан от скитите "пелтас". 9. Трибали служат в римската войска. 10. Варварски нападения над Балканския полуостров по време на император I. 11. За префекта на Скития, назначен от Юстиниан, и за управляваните от него провинции. 12. За столичната служба административно се отнася към Тракия. 13. За река Истър и за варварските нападения в Балканския п-ов. 14. Варварски нападения над Балканския п-ов по време на император Константин I. 15. За името Дирахиум. 16. Скити нападат Тракия // 1. De Vitaliani insurrectione et de saxo de caelo in Thraciam caso. 2. De frumenti penuria in Macedonia, Thracia Illyricoque. 3. Quare in Scythia fulmina haud cadani. 4. De vaticinatione motuum in Macedonia, Thracia Illyricoque exsistendorum. 5. De Macedoniae, Thraciae Illyricoque positione zodiaca. 6. De Thracum moribus. 7. De Scythiae praefecto, de Istro et de nomine Dyrrachii. 8. De scuto "pelta" a Scythis vocato. 9. Tribalii in exercitu Romano militant. 10. Barbari sub Contantino Thraciam incursant. 11. De praefecto a Iustiniano Scyhtiae praepositto et de provinciis ab eodem administratis. 12. Quare scrinium urbis ad Thraciae administrationem referatur. 13. De flumine Istro et de incursionibus a barbaris in Thraciam factis. 14. Barbari sub Constantino Thraciam incursant. 15. De nomine Dyrrachii. 16. Scythiae Thraciam incursant

5. Прокопий Кесарийски // Procopii Caesariensis

     A. История на войните // Libri de bellis VIII  (увод, превод и бележки от Иван Дуйчев) . . . . .  103-148
     1. За Виталиан и за някои от готите, които останали в Тракия. 2. Участие на траки във войната против персите. 3. Тракиецът Флоренций. 4. Потушаването на бунта Ника в Цариград. 5. Пътуване на готски пратеници през Тракия. 6. Хуните опустошават Балканския п-ов. 7. Траки във византийската войска. 8. Траки във войската на Велизарий. 9. Тракиецът Рекитанг. 10. Устието на Дунав. 11. Гепиди завладяват земите около Сингидунум и Сирмиум. 12. Преселване на готи в Тракия. 13. Византийски пълководци от Тракия. 14. Произходът на Велизарий. 15. Императорски коне в Тракия. 16. Тракиецът Руфин знаменосец във византийската войска. 17. Тракиецът Имерий воюва срещу вандалите. 18. Тракиецът Петър. 19. Заминаването на Теодорих от Тракия за Италия. 20. Сражение при Сирмиум между готи и гепиди. 21. Илириецът Петър на византийска военна служба. 22. Мундо, пълководец на илирийската войска. 23. Теодорих воюва при Сирмиум срещу гепидите. 24. Готът Бесас от Тракия. 25. Хуни, славини и анти във войската на Велизарий. 26. Тракиецът Кутилас воюва в Италия. 27. Конници траки във войската на Велизарий. 28. Тракийски отреди във войската на Велизарий. 29. Херули се заселват в Илирик и в съседство на славяните. 30. Предателството на Буркенций, по произход бес. Подвигът на един славянин от войската на Велизарий. 31. Траки и хуни във войската в Италия. 32. Велизарий набира войници от Тракия. 33. Дезертиране на илирийски войници поради хунски нашествия в земите им. 34. Тракиецът Барбарион служи като копиеносец във византийската войска. 35. Войници от тракийските и илирийските земи във войската на Велизарий. 36. Нашествие на славяни в Тракия. Животът и нравът на Хилвудий. 37. Анти във византийската войска, която воювала в Италия. 38. Славяни опустошават Илирик. 39. Илирийска конница във византийската войска под предводителстовто на тракиеца Гудилас. 40. Велизарий събира наемно войски от тракийските земи. 41. Варвари опустошават Тракия и Илирик. 42. Съседски отношения на славяни, гепиди и лангобарди. 43. Нападение на славяни в балканските земи. 44. Герман набира тракийци за византийската войска. 45. Славяни нападат Илирик и Тракия. 46. Продължение на Кавказките планини в Тракия и Илирик. 47. Участието на жени в хунската войска. 48. Вести за утигури и кутригури. 49. Войници траки. 50. Политиката на Юстиниан спрямо кутригури и утигури. 51. Нападение на хуни в Тракия. 52. Славяните стават съюзници на гепидите. 53. Нарзес набира войници от Тракия и Илирик. 54. Поселници кутригури в Тракия със съгласието на Юстиниан // 1. De vitaliano et de Gothorum quibisdam in Thracia remanentibus. 2. Thraces in exercitu Belisarii contra Persas pugnant. 3. De Florentio Thrace. 4. Quomodo seditio quae dicitur Nica in Constantinopoli oppresa sit. 5. legati gothorum iter per Thracias faciunt. 6. Hunni Illyricum Thraciasque vastant. 7. Thraces in exercitu Romano militant. 8. Thraces in exercitu Belisarii militant. 9. De Recithango e Thracia oriundo. 10. De Danubii ostio. 11. Gepidae terris circa Singidunum et Sirmium potiuntur. 12. Gothi in Thracia considunt. 13. De quibusdam exercitus Romani ducibus e Thracia oriundis. 14. De origine Belisarii. 15. Armenta equorum imperatoria in Thracia pascuntur. 16. De Rufino Thrace in exercitu Belisarii signifero. 17. Himerius Thrax exercitum contra Vandalos ducit. 18. De Petro Thrace. 19. Theodoricus Thracia relicta in Italiam proficiscitur. 20. Gothi apud Sirmium contra Gepidas pugnant. 21. De Petro Ollyrio in exercitu Romano militante. 22. De Mundone exercitus Illyriciani duce. 23. Theodoricus apud Sirmium contra Gepidas pugnat. 24. De Bessa Gothos e Thracia oriundo. 25. De Hunnis, Sclavinis et antis in exercitu Belisarii militantibus. 26. De Cutila Thrace in Italia pugnante. 27. De equitibus Thraciis in exercitu Belisarii militantibus. 28. Thraces in exercitu belisarii militant. 29. Heruli in Illyrico et in terris confinibus Sclavinis considunt. 30. De perfidia Burcentii natione Bessi et de gestis Sclavini in exercitu Belisarii militantis. 31. Thracibus et Hunnis in Italia militantibus. 32. Belisarius dilectum per Thracias agit. 33. Milites Illyriciani exercitum Romanum derelinquunt, quia Hunni eorum terras vastant. 34. Barbatio Thrax in exercitu Romano protector militat. 35. De militibus e Thracia et Illyrico oriundis in exercitu Belisarii militantibus. 36. Sclavini Thraciam invadunt. De vita moribusque Chilbudii. 37. Antae in exercitu Romano in Italia militant. 38. Sclavini Illyricum vastant. 39. Equites Illyriciani duce Gudila Thrace in exercitu Romano militant. 40. Belisarius dilectum per Thraciam agit. 41. Thracia Illyrumque a barbaris devastantur. 42. De vicinitatis usu Sclavinorum cum Gepidis et Langobardis. 43. Slcavini provincias Thraciae vastant. 44. Germanus dilectum per Thracias et Illyricum agit. 45. Sclavini Illyricum Thraciasque invadunt. 46. De promunturiis Caucasi usque ad Thraciam Illyricumque se porrigentibus. 47. Mulieres in exercitu Hunnorum pugnant. 48. De Utiguris et Cotragiris. 49. De quibusdam militibus e Thracia oriundis. 50. Iustinianus Utiguris suadet, ut Cotragiros aggrediantur. 51. Hunni Thracias invadunt. 52. Gepidae Sclavinos socios sibi asciscunt. 53. Narses dilectum per Thracias Illyricumque agit. 54. Cotragi Iustiniani permissu in Thracia considunt

     Б. Тайна история  //  B. Historia Arcana  (увод, превод и бележки от Иван Дуйчев) . . . . .  148-154
     55. Тракиецът Теодосий евномианец. 56. Тракиецът Бузас съзаклятник против император Юстиниан. 57. Произход на император Юстин. 58. Хунска прическа и носия на мода в Цариград. 59. Ромеите дават данък на хуните. 60. Опустошения на хуни, славини и анти в балканските земи. Земетресение разрушава Лихнида. 61. Хуните нападат Тракия и Илирик. 62. Жито от Тракия в Цариград. 63. Опустошени от варварите гракийски градове // 55. De Thedosio Thrace Eunomiano. 56. Busas Thrax coniurationis contra Iustinianum factae particeps fit. 57. De Iustini imperatoris origine. 58. De cultu habituque Hunnorum in Constantinopoli propagatis. 59. Quomodo Romani Hunnis tributarii facti sint. 60. Hunni, Sclavini et Anti in Illyrico Thraciisque incursiones faciunt. Terrae motus Lychnidum dirruit. 61. Hunni Thraciam Illyricumque invadunt. 62. Frumentum in Thracia coemitur et in Constantinopolim devehitur. 63. De Thraciae oppidis a barbaris deletis. .

     В. За строежите  //  C. De aedeficiis  (превод и бележки от Д. Дечев) . . . . .  154-178

6. Агатий Миринейски. История // Agathiae. Historiarum libri V  (увод, превод и бележки от В. Бешевлиев) . . . . .  179-204
     1. За Мирина, град в Тракия. 2. Хуните правят набези в Илирик и Тесалия. 3. Прическата на франки, турки и авари. 4. Теодиберт се готви да пренесе в Тракия войната срещу ромеите. 5. За Епидамн, град в Илирик. 6. Пълководецът Бонос, родом от Мизия. 7. Военни хитрости на хуните. 8. Местоположение на крепостта Оногурий. 9. За името на крепостта Оногурий. 10. Анти, славяни и хуни на ромейска военна служба. 11. Юстин отблъсва варварските нападения около Истър. 12. Котригурският вожд Заберган преминава Тракия и се отправя срещу Константинопол. 13. Хуните воюват при Херсонес и в Елада. 14. Раздор между котригури и утигури // 1. De Myrina, Thraciae oppido. 2. Hunni incursiones in Illyricum Thassaliamque faciunt. 3. De cultu capillorum apud Francos, Turcos Avaresque. 4. Theodibertus bellum contra Romanos in Thraciam transferre parat. 5. De Epidamno, Illyrici oppido. 6. De Bono duce e Mysia orto. 7. De Hunnorum strategematibus. 8. De castelli Onogurii situ. 9. De nomine castelli Onogurii. 10. Anti, Sclavini et Hunni in exercitu Romano militant. 11. Iustinus barbarorum incursiones apud Danubium repellit. 12. Zabergan, Cotrigurorum dux, Thracias pervadens contra Constantinopolim ducit. 13. Quomodo Hunni in Chersoneso et Hellade proeliati sint. 14. De Cotrigurorum Utigurorumque discidio

7. Йоан Малала. Хронография // Ioannis Malalae. Chronographia  (увод, превод и бележки от Г. Цанкова-Петкова) . . . . .  205-216
     1. Войската на Ахил. 2. Основаването на Хераклея. 3. Основаването на Одрин. 4. Тракийското име на слънцето. 5. Император Проб воюва с готите при Сирмиум. 6. Валент разбива готите при Сирмиум. 7. Император Теодосий дарява на Дирахиум право на град. 8. Смъртта на Атила. 9. Бунтът на Теодорих. 10. Произходът на император Анастасий. 11. Скити, готи и беси във войската на Анастасий. 12. Илириецът Келер на служба във войската на Анастасий. 13. Бунтът на Виталиан. 14. Произходът на Юстин. 15. Произходът на Юстиниан. 16. Омиротворяването на Босфора. 17. За епископа на Диасполис и за неговото опозоряване. 18. Хуните нахлуват в Скития, Мизия и Тракия. 19. Илирийци, скити и траки във византийските войски. 20. Мундо става поданик на Византия. 21. Ажарите пристигат в Константинопол. 22. Хуни и славяни нахлуват в Тракия // 1. De Achillis exercitu. 2. De Heracleia urbe cndita. 3. Hadrianus urbem Hadrianopolim condit. 4. De nomine Solis apud Thracis. 5. Probus contra Gothos apud Sirmium pugnat. 6. Valens apud sirmium Gothos profligat. 7. Theodosius Dyrrachio ius civitatis condonat. 8. De Attilae morte. 9. De Theuderichi seditione. 10. De Anastasii origine. 11. Scythi, Gothi Bessique in exercitu Anastasii militant. 12. Celer Illyris in exercitu Anastasii militat. 13. De Vitaliani seditione. 14. De Iustini origine. 15. De Iustiniani origine. 16. In Bosphoro pax restituitur. 17. De episcopo Diospolis et de eius stupro. 18. Hunni Scythiam, Moesiam Thraciamque invadunt. 19. Illytii, Scythi Thracesque in exercitu Romano militant. 20. Quomodo Mundus Romanis socius factus sit. 21. Avari Constantinopolim veniunt. 22. Hunni Sclavinique in Thraciam irruunt.

8. Теофан Византийски. Откъси // Theophanis Byzantii. Fragmenta  (увод, превод и бележки от В. Бешевлиев) . . . . .  217-218
     1. Аварите се опитват да сключат договор с Юстин II. 2. Пренасяне на копринената буба от Персия в Цариград // 1. Avares cum Iustino pacisci conantur. 2. Bombyx ex Persia in Constantinopolim transportatur

9. Менадър. Откъси // Menandri. Fragmenta  (увод, превод и бележки от В. Бешевлиев)

     А. Пратеничества  //  A. Excerpta de legationibus  . . . . .  219-256
     1. Родство между утигури и котрагири. 2. Пратеничеството на Зимарх при турките. 3. Баян предлага мир и съюз на Юстин. 4. Ромеите изпращат Валентин при Турксант. Турките скъсват с ромеите. 5. Аварите опустошават земите на славяните. 6. Аварите установяват властта си над Сирмиум. 7. Аварите искат да установят приятелски отношения с ромеите. 8. Юстиниан привлича за съюзници аварите. 9. Аварите убиват Мезамир, пратеника на антите. 10. Начало на враждата между ромеи и авари. 11. Аварски пратеници изискват от Юстин II подаръци. 12. Турките влизат в приятелски връзки с ромеите. 13. Ромейско пратеничество при угури и други племена в Азия. 14. Лангобардският владетеле Албоин иска от аварите помощ срещу гепидите. 15. Баян хвърля в затвор ромейските пратеници. 16. Баян предлага условия за мир на ромеите. 17. Ромеите отхвърлят условията за мир, предложение от аварите. 18. Ромеите и аварите сключват мир. 19. Скамари нападат аварските пратеници. 20. Славяните оплячкосват Тракия. 21. Баян се готви да превземе с хитрост града Сирмиум. 22. Опити на аварите да завземат с хитрост Сирмиум. 23. Теогнид води неуспешно преговори за мир с аварите // 1. De consanguinitate Utigororum cum Contragiris. 2. De legatione Zemarchi ad Turcos. 3. Quomodo Baianus Iustino pacem et societatem obtulerit. 4. De Valentino ad Turxanthum misso et de pace inter Romanos et Turcos rupto. 5. Avares Sclavinorum regiones vastant. 6. Quomodo avares Sirmium in ditionem acceperint. 7. De Avaribus a Romanis amicitiam petentibus. 8. Iustinianus sibi Avares socios asciscit. 9. Quomodo avares mezamirum Antarum legatum interfecerint. 10. De inimicitia inter Romanos et Avares orta. 11. Avarum legati a Iustino imperatore dona petunt. 12. Turci cum Romanis amicitiam iungunt. 13. De Romanorum legatione ad Uguros aliasque Asiam incolentes. 14. Alboinus rex Langodardorum ab Avaribus auxilium contra Gepidas petit. 15. Baianus Romanorum legatos in vincula conicit. 16. De pacis conditionibus a Baiano Romanis oblatis. 17. Romani pacis conditiones ab Avaribus oblatas repudiant. 18. Pax inter Romanos at Avares fit. 19. Quomodo Scamari avarum legatos aggressi sint. 20. Sclavini Thraciam populantur. 21. Baianus Sirmii dolo expugnandi consilium init. 22. Avares per dolum Sirmium capere conantur. 23. Quomodo Theognis frustra cum Avaribus de pace egerit

     Б. Сенценции  //  B. Excerpta de sententiis  . . . . .  256-257
     24. Силзивул заплашва аварите с война. 25. Заплахите на аварския хан не постигат целта си. 26. Аварският хаган прави упрек на Тиберий, загдето обявил война на аварите // 24. Silzibulus Avaribus bellum minatur. 25. Chaganus avavorum Romanis frustra minatur. 26. Chaganus Avarum Tiberio

10. Йоан Епифанийски. Църковна история // Ioannes Epiphaneus. Fragmentum  (увод, превод и бележки от Г. Цанкова-Петкова) . . . . .  258
     Пратеничеството на Зимарх при турките // De legatione Zemarchii ad Turcos

11. Евагрий Схоластик. Нова история // Euagrii. Historia ecclesiastica  (увод, превод и бележки от Василка Тъпкова-Заимова) . . . . .  259-271
     1. За Атила, царя на скитите, и как той опустошил източните и западните области. за страшното земетресение, което станало, и за други страшни поличби по света. 2. За император Маркиан и какви поличби са предхождали и предвещавали неговото царуване. 3. За всеобщите бедствия. 4. За Халкидонския събор и за причината на свикването му. 5. За варварските нападения на Изток и на Запад. 6. За въстанието на скита Теодорих и за неговия край. 7. За премахването на исаврийските узурпатори. 8. За Дългата стена. 9. За Виталиановия опит за узурпация. 10. За царуването на Юстин I. 11. Как Юстин с хитрост преманал и Виталиан. 12. За общите бедствия. 13. Как по време на Юстиниан тъй наречените херули станали християни. 14. За възшествието на Юстин и за характера му. 15. Относно едикта за нашата вяра, който Юстин написа до християните навред. 16. Как император Юстин бил обзет от умопомрачение и Тиберий се заел с държавните работи. 17. сирмиум превзет от аварите. 18. Тиберий събира войски от Панония, Мизия и Илирик. 19. За серията от истории, достигнали до наши дни. 20. За стратегството на Йоан Филипик и за делата им. 21. Аварите превземат Сингидунум и Анхиало. 22. За стратегството на Коментиол // 1. De Hunnorum incursionibus et de terrae motibus in provinciis Romanis. 2. De Marciani imperatoris Thracia origine. 3. De terrae motu in Thracia. 4. De Illyrici Thraciaeque episcopis synodi Chalcedonensis participibus. 5. Hunni in Thraciam irrumpunt. 6. Theodoricus copias suas in Thracia colligit et contra Zenonem ducit. 7. De Ioannis Scythae et Ioannis Cyrti gestis contra Isauros rebelles. 8. De longo muro. 9. De Vitaliani rebelione. 10. De Thracia origine Iustini imperatoris. 11. De Vitaliani nece. 12. Quomodo Dyrrachium terrae motu dirutum sit. 13. Heruli, qui sub Anastasio Istrum transierant, Christiani fiunt. 14. Avares ad ripam Istri perveniunt. 15. Iustinus Antas et Gepidas vincit. 16. Tiberius origine Thrax ab Iustino adversus Avares dirigitur. 17. Sirmium ab Avaribus expugnatur. 18. Tiberius copias e Pannonia, moesia et Illyrico colligit. 19. De Dexippo Belli Scythici scriptore. 20. Ioannes Thrax a Mauricio orientali exercitui praeficitur. 21. Avares Singidunum et Anchialum expugnant. 22. De Comentioli gestis in bello Persico

12. Псевдомаврикий. Стратегикон // Mauricii. Artis militaris libri duodecim  (увод, превод и бележки от Г. Цанкова-Петкова) . . . . .  272-290
     1. Как трябва да бъде въоръжена конницата. 2. Строеж на войската у аварите и турките. 3. Скитска тактика. 4. Двустранна засада у хуни и готи. 5. Устройване на войската по време на поход срещу скитите. 6. За скитския военен строй. 7. Как трябва да се воюва със скити и хуни. 8. Аварите нападат ромейската конница при Хераклея. 9. Как трябва да се води война в земята на славяните и антите. 10. Охранителни мерки срещу нападенията на скитите. 11. Как трябва да се воюва със скитските племена авари и турки. 12. Как трябва дас е воюва със славяни, анти и други подобни племена. 13. Какви трябва да бъдат дрехите и въоръжението на пехотинците. 14. За скиткия лов // 1. Quomodo equites armari debeant. 2. Quomodo Avares et Turci exercitum suum instruant. 3. Strategemata Scytharum. 4. Insidae apud Hunnos et Gotthos bipertito positae. 5. Quomodo exercitus contra Scythas profecturus instrui debeat. 6. De Scythica acie. 7. Quomodo bellum contra Scythas et Hunnos gerendum sit. 8. Avares Romanum equitatum apud Heracleiam aggrediuntur. 9. Quomodo bellum in terris Sclavinorum et Antarum gerendum sit. 10. Quomodo impetus Scytharum cavendi esse debeant. 11. Quomodo cum Scythis - Avaribus et Turcis - pugnandum sit. 12. Quomodo cum Sclavinis, Antis similibusque gentibus pugnandum sit. 13. Quomodo pedites vestiri et armari debeant. 14. De venatione Scythica

13. Теофилакт Симоката. История // Theophylacti Simocattae. Historiae  (увод и превод от В. Бешевлиев) . . . . .  291-356
     1. Аварите нарушават мира, превземат сингидунум и нахлуват до Анхиало. 2. нашествие на славяни до Дългата стена. 3. Аварски нападения отсам Дунава. 4. Аварите търпят поражение в Тракия. 5. Славяни опустошават Тракия. 6. Маврикий готви поход срещу аварите. 7. Аварите опустошават Тракия до Чорлу. 8. Походът на Приск срещу славяните отвъд Дунава. 9. Ромеите улавят Мусокий, вожда на славяните. 10. Ромеите отстъпват част от плячката на аварския хан. 11. Бунт на ромейската войска при Одесос и пътуването на стратега Петър по брега на Дунав. 12. Ромеите нападат българи. 13. Ромеите убиват славянския вожд Пирагаст. 14. Приск предприема поход отвъд Дунав. 15. За произхода на аварите. 16. Аварите нападат безуспешно Сингидунум. 17. Войската на Приск получава при Томи храна от аварския хаган. 18. Коментиол предава с измама ромейската войска на аварите. 19. Чумна епидемия сред аварите. 20. Поражението на аварите при Виминациум. 21. Ромеите нападат славяните отвъд Дунав // 1. Avares rupta pace et Singiduno capto usque ad Anchialum incursionem faciunt. 2. De Sclavinorum invasione usque ad Muros Longos facta. 3. De Avarum incursionibus citra Danubium factis. 4. De clade in Thracia ab Avaribus accepta. 5. Sclavini Thraciam vastant. 6. Mauricius expeditionem contra Avares parat. 7. Avares Thraciam usque ad Tzurulum hostiliter pervadunt. 8. De Prisci expeditione contra Sclavinos trans Danubium suscepta. 9. Quomodo Romani Musocium ducem Sclavinorum capiant. 10. Romani partem praedae Avarorum Chagano tradunt. 11. De tumultu exercitus Romani ad Odessum et de Petri ducis itinere per ripam Danubii facto. 12. Romani Bulgaros aggrediuntur. 13. Quomodo Romani Piragastum ducem Sclavinorum interficiant. 14. De Prisci expeditione trans Danubium facta. 15. De origine Avarum. 16. Avares frustra Singidunum oppugnant. 17. Prisci exercitus ad Tomos a Chagano Avarum frumentum accipit. 18. Quomodo Comentiolus Romanorum exercitum per dolum avaribus tradiderit. 19. De peste apud Avares orta. 20. De Avarum clade apud Viminacium. 21. Romani Sclavinos trans Danubium aggrediuntur

Показалец  . . . . .  357-373
Съкращения . . . . . 374
Използвана литература . . . . . 375-378

http://www.promacedonia.org/gibi/3/index.html

Институт за Българска История

ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE

том III

Съст. и ред. Иван Дуйчев, Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев

Издание на Българската Академия на Науките
София, 1960
 

Увод // Praefatio  (5-16)

1. Деяния на Дазий // Acta Dasii
     Мъченичеството на Св. Дазий // Martirium Sancti Dasii  . . . . .  17-21

2. Йоан Мосхос (Евкрат). Духовна градина // Beati Ioannis Aucratae. Pratum spirituale  . . . . .  22-23
     Варварски нападения над Солун // Barbari Thessalonicam aggrediuntur

3. Папирус, в който се споменава за българите // Papyrus de Bulgaris  . . . . .  24-25

4. Йоан Антиохийски. Извадки от "De insidiis" // Ioannes Antiocheni. Excerpta De insidiis  . . . . .  26-40
     1. Провъзгласяването на Максимин Тракиец за император. 2. Император Филип Араб тръгва на поход срещу скитите. 3. Управителят на Мизия Емилиан заграбва властта. 4. Варвари от Тракия във войската на Теодосий I. 5. Аларих опустошава Илирик. 6. Междуособици в Тракия. Гибелта на Гайна. 7. Анагаст напада тракийските градове. 8. Готи в Панония. 9. Теодорих, син на Триарий, воюва в Тракия срещу ромеите. 10. Теодорих, син на Валамер, завладява Драч. 11. Зенон повиква българите за съюзници във войната срещу готите. 12. Походът на Теодорих Валамер към Цариград. 13. Хуни във войската на Анастасий. 14. Бунтът на Виталиан. 15. Маврикий предава на варварите войниците от Тракия. 16. Произходът на император Фока. 17. Заверган преминава Истър // 1. Maximunis Thrax ab exercitu Augustus consalutatur. 2.  Philippus bellum contra Scythas gerit. 3. Aemilianus, praeses Moesiae, imperium arripit. 4. Barbari in Thracia habitantes in Theodosii exercitu militant. 5. Quomodo Alaricus Illyricum vastaverit. 6. De belio intestine et de Gaina in Thracia occiso. 7. Anagasta Thraciae oppida oppugnat. 8. De Gothis in Pannonia incolentibus. 9. Theodoricus, filius Triarii, in Thracia bellum contra Romanos gerit. 10. Theodoricus, filius Valameri, Dyrrachio potitur. 11. Zeno contra Gothos bellum gerens Bulgaros sibi socios asciscit. 12. Theodoricus, filius Valameri, contra Constantinopolim exerciium ducit. 13. Hunni in Anastasii exerciiu militant. 14. De Vitaliani rebellione. 15. Maurictus milites Thraces barbaris prodit. 16. De origine Phocae imperatoris. 17. Zabergan Istrum transit

5. Слово за аваро-славянската обсада на Цариград през 626 г. // De obsidione Contantinopolis homilia  . . . . .  41-55
     За безумното настъпление на безбожните варвари и перси срещу този богохраним град и за тяхното позорно отстъпление поради човеколюбието на бога с помощта на Богородица

6. Георги Пизидийски // Georgii Pisidae  . . . . .  56-67
     A. Аварската война. B. Хераклиада // A. Bellum Avaricum. B. Heraclias

7. Пасхална хроника // Chronicon Paschale  . . . . .  68-84
     1. Основаване на Византион. 2. Убийството на Проб в Сирмиум. 3. Убийството на Нумериан в Перинт. 4. Константиновият мост над Дунав. 5. Село, наречено "Тракийско". Провъзгласяване на Ветранион за император в Ниш. 6. Мъченикът Емилиан, родом от Доростол. 7. Гезий, управител на префектура в Илирик. 8. Убийството на Йоан Вандала в Тракия. Атила и Бледа опустошават Илирик. 9. Марцианопол завладян от варварите. 10. Хунски нападения и смъртта на Атила. 11. Комес Острус, по произход гот, опустошава Тракия. 12. Василиск изпраща войски в Тракия. 13. Дългата стена. Провъзгласяването на тракиеца Юстин за император. 14. Юстиниан изпраща едикт в Солун. 15. За Сердикийския събор. 16. Аварският хаган опустошава тракия и отвежда в плен Коментиоловите войници. 17. Фока настройва тракийските войски срещу Маврикий. 18. Авари нападат Тракия. 19. Авари и славяни обсаждат Цариград // 1. Quomodo Byzantium conditum fuerit. 2. Probus Sirmii interficitur. 3. Numerianus Perinthi occiditur. 4. De ponte in Danubii a Constantino facto. 5. De "vico Thracum" et de Vetranione Naissi Augusto appelato. 6. De Aemiliano martyre Dorostro orto. 7. De Gesio, praefecto praetorio in Illyrico. 8. Ioannes Vandalus in Thracia interficitur. Attila et Bleda Illyricum vastant. 9. De Marcianopoli a barbaris capta. 10. De Hunnorum incursionibus et de Attilae morte. 11. Comes Ostrus, Gothus natione, Thracias populatur. 12. Basiliscus copias in Thracias mittit. 13. De Longo muro et de Iustino Thrace imperatore appelato. 14. Iustinianus edictum thessalonicam mittit. 14. De Synodo Serdicensi. 16. Avarum Chaganus Thraciam vastat et Comentioli milites in captivitatem ducit. 17. Phocas Thraciae copias contra Mauricium incitat. 18. Avares Thraciam anvadunt. 19. Avares et Slavi Constantinopolim obsident

8. Житие на Симеон Дивногорец // Vita Symeonis Stylitae Iunioris  . . . . .  85-86
     Охридчанинът Доминик става патриарх на Антиохия // Dominicus ex Achride oriundus Antiochiae episcopus fit

9. Деянията на Димитрий Солунски. Откъси // Acta Demetrii
     А. Страдания  //  A. Passiones  . . . . .  87-93
     Подвизи на Димитрий Солунски. Разпространение на култа на светеца в Тракия и Илирик // De Sancti Demetrii gestis et de cultu eius in Thracia Illyricoque 

     Б. Чудеса  //  B. Miracula  . . . . .  93-168
     Книга I. 1. Болестта на илирийския префект Мариан. 2. Болестта на началника на войската в Илирик и култът на св. Димитрий. 3. Чума в Солун. 4. Глад в обсадения от варварите Солун. 5. Солун отново измъчван от глад. 6. Размирици в Илирик през царуването на Фока. Храмът на св. Димитрий в Солун. 7. Болестта на един префект на Илирик. 8. Солунчани отблъсват нападението на славяните. 9. Авари и славяни неочаквано обсаждат Солун. 10. Видение на епископ Евсевий, предвещаващо обсадата на варварите, и подвизите на солунчани във войната. 11. Видение на един мъж, предвещаващо изхода на обсадата на Солун. Книга II. 12. Славянски племена обсаждат Солун по суша и по море. 13. Авари, славяни и българи отново нападат Солун. 14. Земетресения в Солун и пожар в храма Св. Димитрий. 15. Славяни нападат Солун, поради пленяването на Пребънд, княза на ринхините. 16. Мавър и Кувер се установяват в Илирик с българска войска и се опитват да превземат Солун. 17. Славяни пленяват епископ Киприан // Liber I. 1. De Mariani, Illyrici praefecti morbo. 2. De militiae praefecti in Illyrice morbo et de Sancti Demetrii cultu. 3. De Thessalonicensibus peste conflictatis. 4. Thessalonicences urbe a barbaris oppugnata fame premuntur. 5. Quomodo Thessalonica iterum fame pressa sit. 6. De sedittonibus quae Illyricum Phoca imperante turbaverunt et de S. Demetrii templo Thessalonicae. 7. De cuiusdam Illyrici praefecti morbo. 8. Quomodo Slavorum oppugnatio a Thessalonicensibus repalsa sit. 9. De Thessalonicae obsidione ab Avaribus Slavisque improviso facta. 10. De Eusebii episcopi visione obsidionem barbarorum vaticinante et de Thessalonicensium in bello gestis. 11. De cuiusdam viri visione exitum Thessalonicae obsidionis vaticinante. Liber II. 12. Slavorum gentes Thessalonicam terra marique oppugnant. 13. Avares cum Slavis et Bulgaris iterum Thessalonicam aggrediuntur. 14. De Thessalonicae terrae motibus et de Sancti Demetrii templi incendio. 15. Rhynchino, um rege Perbundo in captivitatem abducto Slavi Thessalonicam aggrediuntur. 16. Wuomodo Maurus et Cuber cum exercitu Bulgarorum sedes in Illyricum collocaverint et Thessalonicam oppugnare tentaverint. 17. Episcopus Cyprianus a Slavis capitur

10. Константин Апамейски. Из деянията на вселенския събор през 681 г. // Constantinus Apamiensis. Ex actis Concilii Oecumenici a. 681  . . . . .  169-170
     Българите се установяват в Мизия и сключват мир с ромеите // Bulgari in Moesia considunt et cum Romanis pacem componunt

11. Химн Акатист // Hymnus Acathistus  . . . . .  171-174
     Слово за обсадата на Цариград // De obsidione Constantinopolis homilia

12. Теодор Анагност // Theodori Anagnosti  . . . . .  175-177
     A. Църковна история - Сведения за Тракия и Илирия. B. Откъси // A. Historia Ecclesiastica - Notitiae de regionibus Thraciae Illyricique. B. Fragmenta

13. Откъси от неизвестен автор // Anonymi excerpta  . . . . .  178-179
     1. Смъртта на Валент. 2. Император Маркиян в Тракия. 3. Император Лъв I произхожда от Тракия. 4. Император Юстин I произхожда от Илирик. 5. Аварите се настаняват в Скития и Мизия // 1. De Valentis exitu. 2. De Marciano in Thracia degente. 3. De Leone e Thracia oriundo. 4. De Iustino ex Illyrico oriundo. 5. Avares in Scythia Mysiaque considunt

14. Житие на Давид // Vita Davidi  . . . . .  180-181
     Преместване на Илирийската префектура от Сирмиум в Солун // Praefectus praetorio per Illyricum sedem suam e Sirmio in Thessalonicam transfert

15. Агатон. Из деянията на вселенския събор през 681 г. // Agathon. Ex actis Concilii oecumenici a. 681  . . . . .  182-183
     Нападение на унугури българи в Тракия // Unuguri Thraciam aggrediuntur

16. Епархийски списъци от VII-VIII в. // Notitia episcopatuum  . . . . .  184-196
     A. Псевдоепифаниев списък. B. Списък от времето на исаврийската династия // A. Pseudoepiphanii notitia. B. Notitia tempore Isaurorum scripta

17. Съборни актове // Acta conciliorum  . . . . .  197-205
     A. Римски латерански събор. B. Шести вселенски събор. C. Втори никейски събор - седми вселенски. D. Продължение на втори никейски събор // A. Concilium Lateranense Romanum. B. Sancta synodus sexta generalis. C. Sancta Synodus Nicaena secunda generalis septima. D. Concilii Nicaeni secundi continuatio

18. Стефан Александрийски // Stephani Alexandrini  . . . . .  206-207
     Астрологическо предсказание - Предсказание за българското царство // ΑΠΟΤΕΛΕΣΜΑΤΙΚΗ ΠΡΑΓΜΑΤΕΙΑ - Vaticinium de Bulgaro regno.

19. Земеделски закон // Lex agraria. ΝΟΜΟΣ ΓΕΩΡΓΙΚΟΣ  . . . . .  208-220
     Глави на Земеделския закон в извлечение от книгата на Юстиниан // Capita legis agraiae ex libro Iustiniani excerpta

20. Житие на Стефан Млади // Vita Stephani Iunioris  . . . . .  221-222
     Поход на Константин Копроним срещу българите // De Constantini Copronymi expeditione contra Bulgaros facta

21. Анонимна хроника // Anonymi chronographia  . . . . .  223-225
     1. Статуя на Евфимия в Цариград. 2. За влизането на Тервел в Цариград при повторното възцаряване на Юстиниан II Ринотмет. 3. Статуя на българин в Цариград. 4. Статуи на Велизарий и Тиберий Тракиец в Цариград // 1. De Euphemiae statua in Constantinopoli posita. 2. Iustiniano Rhinocopimeno regnum recuperante Terbeliis Constantinopolim init. 3. De Bulgari cuiusdam simulacro in Constantinopoli posito. 4. De Belisarii Tiberiique Thracis signis in Contstantinopoli positis

22. Теофан Изповедник. Хронография // Theophanis Confessoris. Chronographia  . . . . .  226-289
     1. Ранни сведения за българските земи. 2. Омиротворяване на Кимерийския Босфор. 3. Епископът на Диосполис. 4. За произхода на Велизарий. 5. Земетръс в Помпейопол. 6. Българи нападат Скития и Мизия. 7. Мундо става съюзник на Византия. 8. Черно море залива Тракийското крайбрежие. 9. Аварска носия. 10. Славяни и хуни опустошават Тракия. 11. Тракийският произход на Юстин. 12. Аварите нападат Византия. 13. Тракийският произход на Тиберий. 14. Ромеите обещават да плащат данък на хагана. 15. Хаганът повдига славянските племена срещу тракийските земи. 16. Аварите нарушават договора и превземат ромейски градове. 17. Пратеници на славяните от северните земи до хагана. 18. Приск напада земите на славяните и пленява техния вожд Мусокий. 19. Ромеите отстъпват пленените авари и славяни на аварския хаган. 20. Българи в Долна Мизия се бият с ромеи. Сражения между ромеи и славяни отвъд Дунава. 21. Ромеите освобождават Сингидунум от авари и българи. 22. Хаганът превзема 40 града в Илирик. 23. Ромейските войници получават храна от аварския хаган. Чума всред аварите. 24. Бляскава победа на ромеите над варварите. 25. Аварите се опитват да унищожат антите, понеже били съюзници на ромеите. 26. Ромейската войска отказва да зимува в земите на славяните. 27. Аварите опустошават Тракия при управлението на император Ираклий. 28. Сключване на мир между аварите и Ираклий. 29. Българи, авари и славяни нападат Цариград. 30. Император Констанс предприема поход срещу земите на славяните. 31. Славянски поселници в Сирия. 32. Установяването на прабългарите на юг од Дунава. Създаване на българската държава. 33. Юстиниант II Ринотмет нарушава мира с българите. 34. Славяни участвуват в похода срещу арабите. 35. Славяни участвуват в похода на Мохамед срещу Византия. 36. Юстиниан отново завзема властта с помощта на Тервел. 37. Българите побеждават ромеите при Анхиало и оплячкосват Тракия. 38. Произходът на император Лъв. 39. Тежка зима в Тракия. 40. Българите действуват като съюзници на ромеите. 41. Славяни в Сирия. 42. Българите опустошават Тракия и нападат Цариград. 43. Константим Копроним опустошава славянски области. 44. Поражението на Константин Копроним във Верегава. 45. Династически междуособици всред българите. 46. Черно море се покрива с лед. 47. Константин Копроним опожарява българските аули. 48. Нов поход на Константин Копроним срещу българите. 49. Майстори траки в Цариград. 50. Краткотраен мир между българи и ромеи. 51. Константин Копроним умира при поход в България. 52. Телериг избягва във Византия. 53. Смъртта на патриарх Никита. 54. Славяните в Гърция стават данъкоплатци на Византия. 55. Ромеите търпят поражения от българите. 56. Константин VI отказва да плаща данък на българите. 57. Акамир, князът на славяните, подготвя заговор срещу императрица Ирина. 58. Заговор на патриций Ставракий. 59. Никифор се отправя на поход срещу българите. 60. Крум превзема и разрушава Сердика. Никифор изселва ромеи в славянските области. 61. Поражението на Никифор и на неговата войска в България. 62. Крум превзема Дебелт. Ромеите напускат тракийските крепости. 63. Византия отказва да възстанови мирния договор с България. 64. Българите превзимат Одрин. 65. Несполучливо покушение на императора срещу Крум // 1. Notitiae de Thracia et Illyrico. 2. In Bosphoro Cimmerio pax restituitur. 3. De Diospolitano episcopo. 4. De origine Belisarii. 5. Pompeiopolis terrae motu diruitur. 6. Bulgari Scytham Misiamque aggrediuntur. 7. Mundo Romanis socius fit. 8. Pontus Euxinus per ripam Thraciae diffunditur. 9. De cultu habituque avarum. 10. Slavi Hunnique Thraciam pervastant. 11. De Iustini origine Thracica. 12. Avares terras Romanas aggrediuntur. 13. De Tiberii origine Thracica. 14. Romani Avaribus tributa solvere polliceniur. 15. Chaganus Slavorum gentes contra Thraciam movet. 16. Avares foedus rumpunt et oppuda Romana expugnant. 17. Legati Slavorum regiones septentrionales incolentium ad Chaganum mittuntur. 18. Priscus terras Slavorum aggreditur et Musocium, ducem eorum, capit. 19. Romani captos Avares Slavosque Chagano reddunt. 20. Bulgari in Moesia inferiore cum Romanis pugnant. Proelia inter Slavos Romanosque in regionibus Transdanubianis ineuntur. 21. Romani singidunum ab Avaribus Bulgarisque occupatum liberant. 22. Chaganus quadraginta oppida Illyrici expugnat. 23. Milites Romani a Chugano frumentum accipiunt. De peste in exercitu Avarico orta. 24. Romani de Avaribus, Siavis Gepidisque insignem victoriam referunt. 25. Avares Antarum gentem, Romanis sociatam, delere conantur. 26. Exercitus Romanus in terris Slavorum hiemare negat. 27. Avares Thraciam sub Heraclio pervastant. 28. De pace Heraclii cum Avaribus inita. 29. Bulgari, Avares Slavique Constantinopolim oppugnant. 30. Constans beilum contra Slavinas suscipit. 31. Slavi i Syria considunt. 32. Bulgari in Moesia considunt et regnum condunt. 33. Iustinianus Rhinocopimenus pacem cum Bulgaris initam rumpit. 34. Slavi in exercitu Romano contra Arabes bellant. 35. Slavi in exercitu Mohamedi contra Romanos pugnant. 36. Iustinianus auxilio Terbeliis in regnum restituitur. 37. Bulgari Romanos apud Anchialum profligant et Thraciam pervastant. 38. De Leonis origine. 39. Hiems gravis in Thracia accidit. 40. Bulgari socii Romanis fiunt. 41. De Slavis in Syria Militantibus. 42. Bulgari Thraciam pervastant et Constantinopolim aggrediuntur. 43. Constantinus Copronymus Slavinas vastat. 44. De clade Constantini Copronymi in angustiis Beregabae. 45. De Bulgarorum intestinis bellis. 46. Pontus congelat. 47. Constantinus aulas Bulgarorum incendit. 48. Constantinus contra Bulgaros iierum exercitum ducit. 49. De artificibus e Thracia Constantinopolim ab imperatore adductis. 50. De puce Bulgarorum cum Romanis inita et brevi tempore rapita. 51. Constantinus Copronymus contra Bulgaros exercitum ducens moritur. 52. Telerigus ad imperatorem perfugit. 53. De Nicetae patriarchae morte. 54. Slavi in Graecia habitentes tributarii Romanis fiunt. 55. Romani clades a Bulgaris accipiunt. 56. Constantinus tributum Bulgaris solvere negat. 57. Acamirus Slavorum princeps Irenae insidiatur. 58. De Stauracii patricii coniuratione. 59. Nicephorus contra Bulgaros exercitum ducit. 60. Crumus Serdicam captam diruit. Nicephorus Romanos in Slavinis considere iubet. 61. De clade Nicephori eiusque exercitus in angustiis Bulgariae. 62. Crumus Debeltum expugnat. Romani oppida Thraciae derelinquunt. 63. Romani foedera cum Bulgaris icta renovare negani. 64. Bulgari Hadrianopolim expugnant. 65. Romani Crumo insidiari frustra conantur

23. Патриарх Никифор // Nicephori patriarchae . . . . .  290-306
     A. Бревиарий - 1. Покръстване на хунски вожд. 2. Коварната постъпка на аварския хаган. 3. Поход на авари и славяни срещу Цариград. 4. Кубрат въстава срещу аварите. 5. Основаването на българската държава в Долна Мизия. 6. Юстиниан Ринотмет преселва солунските славяни в Мала Азия. 7. Тервел помага на Юстиниан да се възвърне престола. 8. Юстиниан Ринотмет нарушава мира с българите. 9. Тервел изпраща военна помощ на Юстиниан II. 10. Българската войска нахлува до Златната врата. 11. Патрицият Георги Вураф началствува войските в Тракия срещу българите. 12. Българите помагат на Артемий да завладее престола. 13. Константин V Копроним воюва срещу българите. 14. Черно море замръзва от необикновен студ. 15. Заселването на славяни при реката Артана. 16. Размирици у хуно-българите. 17. Византийската флота претърпява корабокрушение. 18. Константин V откупува византийците, пленени от славяните. B. Хронология - 1. Никифор загива в България. 2. Демофил - епископ на Бероя // A. Breviarium - 1. Dux Hunnorum in fidem Christianam convertitur. 2. De Chagani Avarum dolo. 3. Avares Slavique Constantinopolim addrediuntur. 4. Cubratus ab Avaribus deficit. 5. Bulgari in Moesia inferiore regnum condunt. 6. Iustinianus Rhinocopimenos Slavos e regione Thessalonicae in Asiam transfert. 7. Terbelius Iustinianum ad regnum reciperandum adiuvat. 8. Iustinianus Rhinocopimenus pacem cum Bulgaris compositam rumpit. 9. Terbelius auxilium Iustiniano muttit. 10. Exercitus Bulgarorum usque ad Auream portam pervenit. 11. Georgius Buraphus patricus exercitui Romano in Thraciam contra Bulgaros proficiscenti praeest. 12. Bulgari Arthemium ad regnum potiundum adiuvant. 13. Constantinus Copronymus contra Bulgaros bellum gerit. 14. Pontus frigore insolito congelat. 15. Sclavi circum flumen Artanae considunt. 16. De discordiis apud Bulgaros ortis. 17. Classis Romana naufragio addlicta est. 18. Constantinus Copronymus Romanos captos a Slavis redimit. B. Chronologia - 1. Nicephorus in Bulgaria interficitur. 2. De Demophilo Berrhoae episcopo

24. Житие на Максим Изповедник // Vita Maximi Confessoris  . . . . .  307-309
     Максим и учениците му заточени в Тракия // Maximus eiusque discipuli in Thraciam relegantur
 

Показалец  // Index nominum et rerum  . . . . .  310-320
Съкращения // Abbreviationes  . . . . .  321
Съдържание // Hoc volumine continentur  . . . . .  328-329

http://www.promacedonia.org/gibi/4/index.html

Институт за Българска История

ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE

том IV

. . .

Издание на Българската Академия на Науките
София, 1961
 

Увод // Praefatio  (5-8)

1. Псевдокалистен. Живот и деяния на Александър Македонски // Pseudo-Calisthenis. Alexandri Macedoni vita et acta  . . . . .  9
     Споменаване на българи, славяни и др. // Notitiae de Bulgaris, Slavis etc.

2. Анонимен ватикански разказ // Narratio anonyma e codice Vaticano  . . . . .  10-15
     За император Никифор и как оставил костите си в България // Περὶ Νικιφόρου τοῦ βασιλέως καὶ πῶς ἀφίησιν τὰ κῶλυ ἐν Βουλγαρίᾳ

3. Неизвестен автор. Повествование за Лъв, син на Варда Арменец // Scriptoris Incerti. Histora de Leone Armenii Bardae filio  . . . . .  16-24
     1. Ромейските войски търпят поражение от българите. 2. Походът на Крум срещу Цариград // 1. Exercitus Romanus a Bulgaris profligatur. 2. Crummus adversus Constantinopolim exercitum ducit

4. Житие на Николай Студит // Vita Nicolai Studitae  . . . . .  25-27
     Никифор I тръгва на поход срещу българите // Nicephorus contra Bulgaros arma movet

5. Теодор Студит // Theodorus Studites  . . . . .  28-34
     A. Малък катехизис - Византийски пленници, убити в България през 814 г. (Повествование за убитите в България християни на света Четиридесетица във връзка с месояденето). B. Писма - 1. Теодор Студит изпратен на заточение в Солун. 2. За българите, наричани и скити. 3. Трябва ли да се избиват българите? 4. Покръстен българин // A. Parva cathechesis - De Romani captivis in Bulgaria occisis (a. 814). B. Epistolae - 1. Theodorus Studites Thessalonicam in exilium mittitur. 2. De Bulgaris qui et Scythae nominantur. 3. An Bulgaris interfici oportent. 4. De quodam Bulgaro Christiano facto

6. Житие на Никифор от Дякон Игнатий // Vita Nicephori auctore Ignatio Diacono  . . . . .  35-37
     Победата на българите при Версиникия. Български обичаи при сключване на договор // Bulgari victoriam de Romanis apud Versiniciani reportant. De foederis iciendi ritu apud Bulgaros

7. Житие на Григорий Декаполит от Дякон Игнатий // Vita Gregorii Decapolitani auctore Ignatio Diacono  . . . . .  38-39
     1. Славянско нападение около Стримон. 2. Бунт на славяни около Солун // 1. Slavi in regiones Strymoni adiacentes incursiones faciunt. 2. De seditione Slavorum in regione Thessalonicae incolentium

8. Послание на патриарх Христофор // Christophori epistola  . . . . .  40-41
     Императорът Лъв щял да забие меча си сред България в медното гумно на българския аул // De Leone imperatore ensem suum in media Bulgaria ad aeream eorum aulae aream fixurus

9. Георги Монах. Хроника // Georgii Monachi. Chronicon  . . . . .  42-57
     1. Българи участвуват в бунта на Виталиан. 2. Земетресение в Мизия по времето на Юстин I. 3. Разливане на Черно море в Тракия. 4. За Тиберий Тракиец. 5. Аваро-византийска война в Мизия. 6. Поход на император Маврикий в Тракия. 7. Император Маврикий заповядва на войската да презимува в земите на славяните и предизвиква бунта на войската. 8. Нападения на перси и авари против Византия. 9. Авари нахлуват в Тракия. 10. Българите се настаняват край Дунава. 11. Установяване на мир в пределите на Византия. 12. Юстиниан II Ринотмет напада земите на македонските славяни. Преселване на славяни в Азия. 13. Юстиниан II Ринотмет си възвръща властта с помощта на българите. 14. Заточението на Юстиниан II Ринотмет. 15. Византийски поход против България. 16. Българите опустошават Тракия до Цариград. 17. Араби плячкосват Тракия. 18. Византийци търсят помощ от българите. 19. Патриарх Никита Славянин. 20. Неуспешен поход на Константин V Копроним против българите. 21. Българите навлизат в Берзития. 22. Поход на Константин V Копроним против българите. 23. Смъртта на патриарх Никита Славянина. 24. Поход на Константин и Ирина против българите. 25. Византийски поход против българите. 26. Кардам иска данък от Византия. 27. Поражението на Никифор I в България. 28. Неуспехът на Михаил Рангаве във войната с българите и свалянето му от престола. 29. Поход на Крум срещу Византия. 30. Българите пращат помощ на Михаил II във войната му срещу Тома Славянин // 1. Bulgari Vitaliani seditionis participes fiunt. 2. De Moesiae terrae motu Iustino imperante. 3. Pontus Euxinus ripas Thraciae inundat. 4. De Tiberio e Thracia oriundo. 5. Romani contra Avares in Moesia pugnant. 6. Mauricius copias in Thraciam ducit. 7. Mauricius exercitum in Slavorum terris hibernare iubet, quod militum seditionem axcitat. 8. Persae Avaresque Romanis bellum inferunt. 9. Avares Thraciam invadunt. 10. Bulgari ad ripam Danubii considunt. 11. Pax in provinciis Romanis restituitur. 12. Iustianis Rhinocopimenus Slavinias invadit. Slavi in Asiam migrant. 13. Iustianis Rhinocopimenus auxilio Bulgarorum sibi regnum restituit. 14. Iustianis Rhinocopimenus in exsilium mittitur. 15. Romani contra Bulgaros proficiscuntur. 16. Bulgari Thraciam asque ad Constantinopolim vastant. 17. Arabes Thraciam populantur. 18. Romani a Bulgaris auxilium petunt. 19. De Niceta Slavo patriarcha. 20. Constantinus Copronymus adversis Bulgaros exercitum ducit. 21. Bulgari in Bersitiam invadunt. 22. Constantinus Copronymus bellum adversus Bulgaros gerit. 23. De Nicetae slavi patriarchae morte. 24. Constantinus et Irena contra Bulgaros bellum gerunt. 25. Romani contra Bulgaros arma movent. 26. Cardamus a Romanis tributum exigit. 27. Nicephorus cladem in Bulgaria accipit. 28. Michael Rangabe in bello contra Bulgaros cladem accipit et regnum deponit. 29. Crumus exercitum contra Romanos ducit. 30. Bulgari auxilio Michaeli in bello contra Tomam Slavum exercitum mittunt

10. Писма на патриарх Фотий // Photii patriarchae epistolae  . . . . .  58-106
     1. Из посланието на светейшия цариградски патриарх Фотий до княза на България Михаил. В какво се състои работата на един княз. 2. Окръжно послание до източните патриарси, александрийския и другите, както и това, че не трябва да се казва, какво духът изхожда от отца и сина, а от отца само. 3. До монаха и исихаста Арсений, след като му са били изпратени ония из България, които искаха да станат монаси. 4. До Михаил, княз на България. 5. До Михаил, от бога княз на България // 1. Epistola ad Michaelem Bulgariae principem. 2. Encyclica epistola ad archiepiscopales thronos per Orientem obtinentes. 3. Arsenio monacho. 4. Michaeli principi Bulgariae. 5. Michaeli principi Bulgariae

11. Петър Сицилийски // Petri Siculi  . . . . .  107-112
     Полезна история и опровержение на ереста на манихеите, които се наричат и павликяни, посветена на архиепископа на България // Historia utilis et refutatio atque eversio haereseos Manichaeorum qui et Pauliciani dicuntur Bulgariae archiepiscopo nuncupata
     1. Павликяни, изпращани в България. 2. Разпространение на правликянското учение // 1. De Paulicianis in Bulgariam missis. 2. De Manichaeorum haereseos propagatione

12. Съборни актове // Acta conciliorum  . . . . .  113-118
     1. От съборната книга. 2. Светият осми събор. 3. Светият синод праща привет в господа на папа Адриан. 4. Послание от Стилиан, епископ неокесарийски, до папа Стефан V. 5. Из съборното послание на папа Адриан. 6. Кратко изложение на Осмия събор. 7. Пояснение за лъжливия събор на Фотий. 8. Лъжлив събор на Фотий. Актове. 9. Папа Йоан VIII до патриарх Фотий. 10. Послание на папа Йоан VIII до всички епископи. 11. Лъжлив събор на Фотий. Заседание четвърто // 1. Ex libello synodico. 2. Sancta synodus octava. 3. Domino pape hadriano sancta synodus in domino salitem. 4. Epistola Styliani Neocaesareae eposcopi ad Stephanum V papam. 5. E synodica Hadriani papae epistola. 6. Breviarium synodi octavae. 7. Admonitio de pseudosynodo Photii. 8. Pseudosynodus Photiana. Acta. 9. Ioannes VIII papa Photio patriarchae. 10. Epistola Ioannis VIII papae ad omnes episcopos. 11. Pseudosynodus Photiana. Actio quarta

13. Житие на Петър Патриций // Vita Petri Patricii  . . . . .  119
     Петър Патриций участвува в похода на Никифор I срещу България // Petrus Patricius in Nicephori exercitu contra Bulgaros militat

14. Кратка анонимна хроника // Anonymi chronographia syntomos  . . . . .  120
     Вести за българите // Notitia de Bulgaris

15. Филотей. Клиторологий // Philothei. Cletorologium  . . . . .  121-128
     1. Византийски теми. 2. Чинове и служби. 3. За приятелите сарацини, за приятелите българи и пратениците на франките. 4. Рождество Христово, когато се слага трапезата за 19-те акувити // 1. De thematibus imperii Romani. 2. Dignitates officiaque. 3. De Saracenis amicis, Bulgaris amicis et de Francorum legatis. 4. Festum nativitatis Christi, in quo XIX accubituum dapes proponuntur

16. Никифор Скевофилакс // Nichephori Sceuophylactus  . . . . .  129
     Похвално слово за Теодор Сикиот // Encomium in S. Theodorum Siceotam
     Проповядване на християнството в Илирик // Christiana fides in Illyrico propagatur

17. Житие на Игнатий от Никита Пафлагонец // Vita Ignatii auctore Niceta Paphlagone  . . . . .  130-131
     1. Победата на българите при Версиникия. 2. Българите приемат християнството // 1. Bulgari victoriam de Romanis apud versiniciam reportant. 2. Bulgari christiani fiunt

18. Житие на Йоаникий // Vita Ioannicii  . . . . .  132-140
     А. От монах Сава // A. Auctore Saba Monacho - 1. Византийците воюват с българите. 2. Гибелта на Никифор I в България. 3. Йоаникий спасява византийци, пленени от българите // 1. Romani contra Bulgaros bellum gerunt. 2. De Nicephori in Bulgaria clade. 3. Ioannicius Romanos a Bulgaris captos eripit
     B. От монах Петър // B. Auctore Petro Monacho - 1. Византийците воюват с българите. 2. Гибелта на Никифор I в България // 1. Romani contra Bulgaros bellum gerunt. 2. De Nicephori in Bulgaria clade
     C. От Симеон Метафраст // C. Auctore Symeone Metaphraste - 1. Византийците воюват с българите. 2. Гибелта на Никифор I в България. 3. Йоаникий спасява византийци, пленени от българите  // 1. Romani contra Bulgaros bellum gerunt. 2. De Nicephori in Bulgaria clade. 3. Ioannicius Romanos a Bulgaris captos eripit

19. Житие на Теодор Студит // Vita Theodori Studitae  . . . . .  141-145
     А. От монах Михаил // A. Auctore Michaele Monacho - 1. Гибелта на Никифор I в България. 2. Лъв Арменец воюва с българите в Тракия // 1. De Nicephori in Bulgaria clade. 2. Leo Armenius in Thracia contra Bulgaros pugnat
     B. От неизвестен автор // B. Auctore anonymo - 1. Гибелта на Никифор I в България. 2. Лъв Арменец воюва с българите в Тракия // 1. De Nicephori in Bulgaria clade. 2. Leo Armenius in Thracia contra Bulgaros pugnat
     C. От неизвестен автор // C. Auctore anonymo - 1. Гибелта на Никифор I в България. 2. Лъв Арменец воюва в Тракия // 1. De Nicephori in Bulgaria clade. 2. Leo Armenius in Thracia pugnat

20. Епархийски списъци от IX до средата на X в. // Notitiae episcopatuum  . . . . .  146-165
     A. Списък 8. B. Списък 5. C. Списък 6. D. Списък 9. E. Василиев списък. F. Списък от времето на Лъв I. G. Нов епархийски списък // A. Notitia 8. B. Notitia 5. C. Notitia 6. D. Notitia 9. E. Notitia Basilii. F. Imperatoris Leonis notitia. G. Nova tactica

21. Лъв VI Философ. Тактика // Leonis Philosophi. Tactica  . . . . .  166-174
     1. Никифор Фока изнамира дървени триболи във войната срещу българите. 2. Боен ред и нрави на турките. 3. Как трябва да се воюва в земята на славяните и антите // 1. De tribolis ligneis a Nicephoro Phoca contra Bulgaros repertis. 2. De acie moribusque Turcorum. 3. Quomodo bellum in terris Sclavorum et antarum gerendum sit

22. Лъв Хиросфакт (Магистър). Преписка // Leonis Choerosphactis. Epistolae  . . . . .  175-184
     1. Симеон, княз на България, до Лъв Магистър, изпроводен в България като пратеник за първи път. 2. Лъв Магистър до княза на България. 3. Симеон, княз на България, до Лъв Магистър. 4. Лъв Магистър до Симеон, княз на България. 5. Симеон, княз на България, до Лъв Магистър. 6. Лъв Магистър до Симеон, княз на България. 7. Лъв Магистър до Симеон, княз на България. 8. Същият до Симеон, княз на България. 9. Същият до Симеон, княз на България. 10. Същият до Симеон, княз на България. 11. Същият до Симеон, княз на България. 12. Същият до Симеон, княз на България. 13. Лъв Магистър, проконсул, патриций до Симеон, княз на България. 14. Лъв Магистър, проконсул, патриций до Симеон, княз на България. 15. Генезий, магистър, проконсул и патриций, от столицата до Лъв Магистър в Багдад. 16. Магистър, проконсул и патриций Лъв до императора на ромеите Лъв. 17. Прокопий, спатарий и племенник на асикрита, от столицата до Лъв Магистър в Багдад

23. Патриарх Николай Мистик. Писма // Nicolai Constantinopolotani archiepiscopi. Epistolae . . . . .  185-297
     1. До превъзходния всеславен духовен наш син Симеон, княз на България. 2. До предпочтения боголюбим съслужител и чедо наше, архиепископа на България. 3. До Симеон, княз на България. 4. До същия. 5. До същия. 6. До същия. 7. До същия. 8. До същия. 9. До същия. 10. До архиепископа на България. 11. До първия човек на Симеон. 12. До Симеон българина. 13. До същия. 14. До същия. 15. До същия. 16. До същия. 17. До същия. 18. До същия. 19. До същия. 20. До същия. 21. До същия. 22. До същия. 23. До същия. 24. До същия. 25. До същия. 26. До същия. 27. До същия. 28. До същия. 29. До същия. 30. До стратега на Стримон // 1. Ad Symeonem Bulgaricae principem. 2. Ad archiepiscopum Bulgariae. 3. Ad Symeonem Bulgaricae principem. 4. Ad eundem. 5. Ad eundem. 6. Ad eundem. 7. Ad eundem. 8. Ad eundem. 9. Ad eundem. 10. Ad archiepiscopum Bulgariae. 11. Ad primum Symeonis hominem. 12. Ad Symeonem Bulgarum. 13. Ad eundem. 14. Ad eundem. 15. Ad eundem. 16. Ad eundem. 17. Ad eundem. 18. Ad eundem. 19. Ad eundem. 20. Ad eundem. 21. Ad eundem. 22. Ad eundem. 23. Ad eundem. 24. Ad eundem. 25. Ad eundem. 26. Ad eundem. 27. Ad eundem. 28. Ad eundem. 29. Ad eundem. 30. Ad ducem Strymonis

24. Писма на Роман Лакапин до цар Симеон // Romani Lacapeni epistolae  . . . . .  298-314
     1. До Симеон, владетел на българите. 2. До същия Симеон, княз на България. 3. До същия Симеон, княз на България // 1. Ad Symeonem Bulgarorum dominum. 2. Ad eundem Symeonem Bulgarorum dominum. 3. Ad eundem Symeonem Bulgarorum dominum

25. Житие на Еварест // Vita Evaresti  . . . . .  315-316
     Византийско пратеничество в България // De Romanorum legatione in Bulgariam missa

26. Житие на Евтимий // Vita Euthymii  . . . . .  317-319
     1. Лъв VI Мъдри изпраща дарове за българите. 2. За философа Никита Пафлагонски  // 1. Leo Philosophus dona Bulgaris mittit. 2. De Niceta philosopho Paphlagono

27. Йосиф Генезий. Царе // Iosephi Genesii. Reges  . . . . .  320-335
     1. Победа на българите над император Михаил I Рангаве. 2. За произхода на Тома. 3. Войни между българи и византийци. 4. Българи и византийци сключват мирен договор. 5. Въстанието на Тома. 6. Българите заплашват Византия с война. 7. Войници от Тракия и Македония във византийската войска. 8. За покръстването на българите. 9. Славянин - военачалник на тема Опсикон. 10. Българин - борец в Цариград // 1. Bulgari Michaelem Rangabe imperatorem vincunt. 2. De origine Thomae. 3. De bellis inter Bulgaros Romanosque ortis. 4. Bulgari Romanique foedus pangunt. 5. De insurrectione Thomae. 6. Bulgaris Romanis bellum minantur. 7. De Thracibus Macedonibusque in exercitu Romano militantibus. 8. De conversione Bulgarorum. 9. De Slavo quodam duce thematis Opsiciani. 10. De Bulgaro quodam in Contantinopoli pugilante
 

Показалец  // Index nominum et rerum  . . . . .  336-347
Съкращения // Abbreviationes  . . . . .  348
Използвана литература // Index librorum adhibitorum  . . . . .  349-356
Съдържание // Hoc volumine continentur  . . . . .  357-358

Ами... няма да мине без четене От това по-синтезирана информация няма да откриете.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Славяни

https://en.wikipedia.org/wiki/Slavs

https://en.wikipedia.org/wiki/Early_Slavs

https://ru.wikipedia.org/wiki/Генофонд_славян

https://ru.wikipedia.org/wiki/Древние_славяне

https://ru.wikipedia.org/wiki/Склавины

https://ru.wikipedia.org/wiki/Анты

https://ru.wikipedia.org/wiki/Сакалиба

https://ru.wikipedia.org/wiki/Происхождение_названия_славян

https://ru.wikipedia.org/wiki/Переселение_славян_на_Балканы

https://ru.wikipedia.org/wiki/Славинии

https://ru.wikipedia.org/wiki/Союз_семи_славянских_племён

https://ru.wikipedia.org/wiki/Этногенез_славян

https://ru.wikipedia.org/wiki/Этногенез_славян_по_данным_археологии

https://ru.wikipedia.org/wiki/Пражская_культура

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ипотешти-кындештская_культура

https://ru.wikipedia.org/wiki/Пеньковская_культура

Добре де, Пурко... вече втора седмица действително си като развалена латерна и тролиш ли, тролиш... Ако всеки ден беше чел поне по половин час (не повече) от ГИБИ за склавините, досега щеше да си на ниво форумен академик. Виж колко енергия похаби в излишни драсканици. А можеше да спретнеш теза, антитеза, че дори и синтеза.

Ти искаш някой с три до пет думи да ти обясни "що е то славянин"? Това не е теорема!

Историята (или даден исторически казус) не е проститутка, на която - стига да имаш ищах и излишен левец - като платиш, можеш да обладаеш по всяко едно време. Историята (или даден исторически казус) е като недостъпна красавица, която за да обладаеш, просто трябва да отделиш прекалено много от своето персонално време. Бъди Казанова, а не дърт воайор!

 Методология и философия исторической науки

http://rutracker.org/forum/viewforum.php?f=1349

Преди 2 часа, Frujin Assen said:

 Мисля си, че определено е имало заварено тракийско население, което е било пославянчено. Което пък значи, че местните траки са деградирали до славянски полуземлянки?

Такава опасност няма. Или чак след X век...

Към VII в. (времето на кан Аспарух) завареното тракийско население (доколкото все още го има) отдавна е римско (т.е. християнско) като политическа и културна идентичност. Отдавна не говори тракийски (т.е. бески) език, та да има изкушение да се отъждествява с някогашните траки-езичници, имащи държава до 45 сл. Хр.

Това население е избито, опленено и прокудено в най-големи пропорции от авари, българи и славяни през първата третина на века. Останали са анклави по Балканите (т.е. власите, но и в техният източно-романски се усеща славянското влияние).

Линкът с книгата на Въжарова работи на 100 %! Няма никакъв бъг, т.е. Аспарух да не си търси оправдания. Но явно нарочно не иска да чете, щото... няма смисъл?!?

Ей го на - Аспарух и за готите по Мизия и Тракия не бил чувал!? Този тип явно ни се подиграва. Човече, искаш да караш болид от Формула 1, пък не си се научил да караш детско колело. Защо въобще влизаш в този форум? Ами ти си на ниво детска градина, пък си тръгнал етимологията на склавите да оправяш???

--------------

Йончев, че Теофан използва недостигналият до нас (цял) Велик Хронограф - използва. Относно седемте славянски рода не можем да потвърдим с положителност, че първоизточникът е споменатият Велик Хронограф. Защото и патриарх Никифор използва Великият Хронограф, но при него няма седем рода. Всъщност, според Игор Чичуров, Теофан е компилатор (освен на други, най-вече по стил и съдържание) на Прокопий и Теофилакт Симоката.

1 hour ago, Аспарух said:

И все пак къде е първоизточника

Ти идиот ли си, или ни вземаш за идиоти?!?

Колко пъти го посочвахме първоизточника!?

Тая тема въобще четеш ли я, или си баеш на онази работа?

И за да убия всичко детско у Аспарух, искам да добавя каква е картината на Балканите през VII век: траките мнооооого, ама мнооооого отдавна са се превърнали в... римляни от тракийски произход То ест - нямат нищо общо с българите.

Лорде, племената в Мизия не са се самоназовавали Седем славянски рода[1], а само Седем рода. Сега - защо пък седем; дълга и широка (не е по темата). Теофан Изповедник пише: "... измежду намиращите се там славянски племена така наричаните седем племена...".

[1] рода, както е по-правилно, а не племена

----------

Но какво да го правим потребителят Аспарух?!? Видно е, че е гледал много телевизия, а никак не е чел. Ето: още не е отварял (започвал) Въжарова, но според него въобще нямало смисъл да я чете (и без туй не може да я изтегли), щото знаел, че така или иначе славяни на Балканите - няма...

Преди 1 час, Аспарух said:

Не считам, че който и да е има право да поставя такива условия, в каквато и да е дискусия докато не се докаже ясно, че "склавини е равнозначно на славяни"

----------

1.Има твърдения, че има "много артефакти" от славяни - линка с книгата на  Живка Въжарова не мога да го отворя да погледна доказателствата й, но съм скептичен отсега тъй като много професионални историци твърдят, че такива няма

----------

В крайна сметка дори не се разбира ясно какво са славяните. Моят въпрос беше за само един артефакт (или надпис) по нашите земи преди 680г но със силата на доказателствена стойност. Аз съм на ти с математиката и мога да преценя кое има "доказателствена стойност"

 

Аз пък считам, че всеки един индивид (ако използва една съвсем малка част от мозъкът си) отдавна е проумял, че "склавините" от гръцките извори са "словените" от славянските извори. Щото по твоята логика то и "българи" (да не говорим, че всъщност говорим за... "блъгаре") е нямало на Балканите, щото лукавите гърци ги наричали "вулгари".

Намери начин (ако трябва помоли някой да ти я изтегли от форума - това е повече от елементарно) и прочети нещо от Въжарова. Засега говориш наизуст.

Има доста артефакти (и археологически, и социални) за славяни (т.е. склавини) по нашите земи отпреди 680 г. Ама трябва четене, а не лаладжийство...