Perkūnas

Малки допълнения: Прегласът в този случай (жаби-жеби) се дължи на наличието на ятова гласна, която след ж, ч преминава в ja > а. Дали думата ТАС е съществувала в пехлевийски, следва да се провери по-подробно. Според начина на записване в новоперсийски (طاس) формата е арабска или арабизирана персийска (т.е. пехлевийската форма обикновено би била малко по-различна.). Глаголът се среща в абсолютно всички съвременни славянски езици. Етимологията му се свързва с индийското cinóti "събира", но тук -n- не е част от корена (кауз. cayayati).

Доколкото ми е известно кабардинците, черкезите и адигите имат общо национално самосъзнание. Мисля, че съветската власт нарочно ги е разделила в различни АО-та и АССР-и. Същото се отнася май и за карачаево-балкарците.

Авестийското baχtar няма никакво отношение в случая, понеже значението му е твърде далечно, "der den gebührenden Anteil anweist", а и сродните староиндийски форми (bhaktá, bhaktṛ,...) са в съвсем друга семантична сфера. Колкото и близко да звучи bagatur до baga, и дори и да не се анализира морфологически на тюркска езикова почва, едва ли е образувана на иранска почва, защото и там не се анализира морфологически (за което говорят и различните версии: baga-putra-, baga-atara,...). Ерго, най-вероятното обяснение е: думата bagatur произлиза от изчезнал праисторически език в Сибир или Централна Азия, понеже обозначава обществено положение (герой, почетна титла), очевидно е била възприета от по-късното население, и така се е запазила. В едно няма съмнение: разпространението й се дължи на тюрко- и монголоезичните народи. Китайските форми пък са съвсем несигурни в случая, заради несигурностите при фонетичната реконструкция на старокитайския език, и едва ли биха били от някаква полза в изясняването на първоначалната форма.

Коренът *kon- "начало" и аблаутната му форма *ken- "започвам" очевидно са свързани (освен това в индоевропейските езици отгласната степен при съществителното е -o-, а при глагола -e-.) Така че този корен е очевидно древен в славянските езици, ken- > чeн- по 1 палатализация. За никакво аварско или тунгуско влияние не може да става и дума в случая.

Проблемът е, че звукоподражателни думи могат да възникват от само себе си в процеса на развиетие на езика. Така че не е задължително тези думи да се смятат за сродни по праславянска линия. Но защо това е така при картофите и шишарките, а не при доматите например???

Съгласен.

ΚΑΝΑΗΡΤΧΘΗΝW или ΚΑΝΕΗΡΤΧΘΗΝOC. Това Θ да не О? Че тия 4 съгласни са доста трудни да за произнасяне...

не мога да разбера точно какво питаш, но ще се опитам да внеса малко яснота. 1. Съществителни могат да се образуват от глаголи, както и обратното. Примерно: пазач от пазя (гл.), и виня от вина (същ.). 2. Глаголът быти се употребява като спомагателен и в спрегнатите форми има следния вид: есмъ, еси, естъ,... С негова помощ например се образува страдателния залог. Глаголът съм е и до днес предимно спомагателен. 3. Быти св. вид, бывати, бываѬ, несв. вид. е инфинитивната форма. Нещо повече, този глагол има съответствия на цялото спрежение едва ли не във всички древни и съвременни индоевропейски езици: в литовски būti, buvoti, buvoju "съм, ставам на", латински fui "бях", futurus "бъдещ", ирландски buith, старогръцки φύεσθαι "раста", староанглийски beom "съм", староиндийски bhavati "случва се", реконструираната праформа е *bh(e)uH-. Освен това, гласният звук -ы- произлиза от дълга праисторическа гласна -ū-, а не от -i-. Т.е. това изключва въпроса за пряко заемане на този глагол от тунгусо-манджурските езици в славянски. Не знам за тунгусо-манджурските езици, но в тюркските и монголските аналог на спомагателния глагол "съм" просто няма.

Да, глаголът се съгласува с именния клас на допълнението (ергативност). В индоевропейските езици имената се делят по "род", в чеченски и други езици от дагестанската група тъй като има повече от 3 "рода", са приели названието "клас" (в чеченски са 4, в други езици до 6).

Около Аралско море??? А Кавказ не се ли намира в Азия?? И въобще къде минава разделителната линия между "Европа" и "Азия" през 4-5 век??? Покажи ми детайлна карта на Черкезия или Чечения от 5 век, че да разберем дали е известен или не. От това да разбирам ли, че вероятно реката Булгар-чая в Азербайджан е наречена на популярните в СССР консерви "болгарский перец". Прегледай си първо някоя сравнително-историческа граматика на славянските езици преди да пишеш подобни глупости. На съчетанията il/ul в затворена сричка в литовски съответстват ль/лъ в старобългарски. Предполага се, че ль-то е било палатално (меко) сричкотворно л. В някои славянски езици двата звука са се запазили по различен начин и до днес. НО на доста ранен етап в старобългарски (вероятно преди 11 век) обаче тези два звука се сливат в един и същ звук - оттук безразборната употреба и на двете съчетания - то има едноеров, двуеров правопис... Ама като немаш нерви да четеш... Колкото до Булодзи, много е трудно да се определи как това китайско съчетание е звучало около 3 век, а за 1000 г. пр.Хр. - просто да не говорим.

Не мога да разбера изобщо целта на тази дисертация: примерите с названията на царевица и картофи са нереални, понеже такива култури не са свойствени за Европа...т.е. кочан очевидно не е значело "царевичен кочан", когато в славянските езици действа първа палатализация (вероятно 3-2 в. пр.Хр.). очевидно е, че при голяма част от наименованията на картофите и царевичния кочан става дума или за независими едно от друго образувания, или за заемки.

рак е също сериозен кандидат. други сериозни кандидати са жаба, лебед, пес.

Не получих отговор на въпроса как монголското mese се трансформира в германско *meki-, а не *mesi-? Или в славянско мечь? Ако ми дадеш още 5 примера за такава промяна в монголски или манджурски заемки в германските езици, ти свалям шапка. Че да не стане пак като с оня "аварски" хринг...

Моето предложение за кавказкия произход се основава на факта, че никъде по на изток от Кавказ не се среща това име. (изключвам наименованието на кожените изделия с името булгари, които се срещат из Средна Азия, наречени на гр. Булгар на Волга). В този район е регистрирана и река с името Булгар-чая (ако не е наречена по името на вторично разселила се кавказо-българска група). Като основни кандидати за дешифриране на името по мое мнение се очертават: 1. езиците в района на р. Кубан и Азовско море (черкезки, абхазки). 2. езиците в района на р. Булгар-чая в съвременен Азърбайджан (вероятно от дагестанската група, но нямам възможност да проверя в момента). Снабдих се с черкезки речник, но проблемът и при него както и при чеченския речник, е, че транскрипцията с кирилица не е много ясна (поради изобилието на съгласни звукове се използват две или трибуквени съчетания за представяне на 1 съгласен звук). примерно Ъ не означава самостоятелен гласен звук, ами се отнася до предишната съгласна. Така че ще ми отнеме малко време да прегледам повечко литература за фонетиката и морфологията на тези езици преди да напиша повечко.

Й и Д са класови показатели в чеченския език, който се поставят пред глаголната основа, в зависимост от именния клас на допълнението. ник1, понеже продължаваш да бълваш глупост след глупост за глагола быти, посочи ми някой европейски език в който спомагателният глагол "съм" да е зает от друг език. Това дори в албански го няма! за "специалиста" по сравнително езикознание ЧЗ-М-52: морфологията и синтаксисът на чувашкия език тюркски ли са или монголо-манджурски? щото един естествен език не е само лексика.

Мен хич не ме интересува дали тюрките са паднали от Марс или от Юпитер. Но не трябва да забравяме и, че: - не знаем на какъв език е говорило населението в Алтай през 1700 г.пр.Хр. или през 700 г. пр.Хр. (Обикновено се приема от някои учени и участници във формуа, че е ирански или тохарски - но за това няма никакви преки доказателства.) - успехът на тълкуване на скитските форми у Херодот през ирански клони към статистическата 0 (НУЛА), при сарматите също има много неизвестни. Да се допуска, че всички племена, включени под етикета "скитски" или "сарматски", са ираноезични е догма, не по-вредна от която и да е друга догма. Така че наличие на тюркоезичие сред прабългарите според мен изобщо не бива да изненадва. - изследванията показват, че в старобългарски и съседните южнославянски езици се срещат старинни заемки от тюркски език. примерно такива са тояга, болярин, белег, яруга "долчинка, канал" (в сръбски и словенски). Но това не са праславянски заемки, понеже имат ограничено разпространение (на Балканите) и следователно са проникнали при по-тесен контакт с тюркоезично население в този район. В интерес на истината се реконструират тюркски елементи и за праславянския език като клобук "шапка" и слон, но те са доста малко. - изследванията показват, че повечето от иранските елементи в славянските езици са на праславянско ниво (т.е. те датират от най-ранен период и се срещат едва ли не във всеки съвременен език - например бог, радети "радея", радъ "радостен", котъ "землянка"). Парадоксалното е, че най-много старинни ирански елементи има в западно-славянските, а не в южно-славянските езици. Т.е. простата статистика показва, че в района където са се заселили прабългарите е имало най-силен обмен не на иранска, а на тюркска лексика. Всеки да си прави изводите сам. Не твърдя, че прабългарите са дошли от Алтай или Минусинск. Това е толкова нелепо, колкото и да се мисли, че са дошли от Афганистан. Еднакво вероятно е да са кавказко, аланско или угро-финско племе, което е приело тюркски език през хунската епоха.

Темата е за езика на волжко-Камските българи и сувари в 11 век и по-късно.

Тюркската форма, от която е заета думата белег, обикновено се свързва с глагола бил- "зная", а не с "място, на което почива някой". бивак е заемка от руски, иначе думата е от немски произход. Ник1, с това ти просто преоткри индоевропейското езикознание.

Bulgaria: I1 - 3% (Скандинавски); I2a - 20%; (Зап. Балкани) I2b - 1%; R1a - 18%; (евразийски - среща се от Северна Европа до Индия) R1b - 18%; (Атлантическия бряг на Зап. Европа, Камерун) G2a - 1%; J2 - 20%; (Близък Изток) J1 - 0%; E1b1b - 16% (Северна и Източна Африка, Балкани); T (+ L) - 1%; Q - 1%; N1c1 - 0% Т.е. смес от европейско-средиземноморски гени.

Ако тогава покривната конструкция не е била построена, сигурно е имало по-човешки вид! За сравнение: куполната гробница при Микена (до която достъпът беше свободен поне през 2002) е приведена в по-нормален вид - и покривът й не се крепи на недялани талпи. Тракийската гробница при Стрелча е още по-зле стопанисвана. Ключът й се съхранява в едно ранчо с розова градина между жп линията и могилата.

Крайно съмнително. Това име има доста широко разпространение - но няма контрахирани форми. Някакви доказателства за това??? خدا си е контрахираната новоперсийска форма. Такава много преди новата ера не е имало, освен ако вашите прабългари не са притежавали някаква машина на времето. Между другото, според мен преки контакти между перси и прабългари никога не е имало. Поне на езиково ниво следи не могат да се открият - като изключим няколкото съмнителни прилики в ономастиката.

За скептик като мен, името на бог Арес (както и на доста други гръцки богове) вероятно няма нищо общо с индоевропейския праезик, камо ли с групата индийски думи. ἀρή, ἄρος, ἀρειή пък някак не се връзват семантично с ролята на бога и според мен тази връзка си е старогръцка фолк-етимилогия.

Като книжен носител - да, но преводът на Улфила (текстът) датира от 4 век. Едва ли може да се очаква по-късните запазени преписи на Светото писание да се променят и да се допълват с чужди думи. Изобщо наличието на всякакви хунски или прабългарски думи в западноевропейските езици е крайно съмнително, освен ако не са предадени чрез някои славянски език или унгарски. Отделно примерът с "меч" е крайно неподходящ. Как и защо монголското mese се трансформира в германско *meki-, а не *mesi-? Или в славянско мечь? Освен това германското *meki- е засвидетелствано и в други германски езици, т.е. думата по-вероятно е Wanderwort от по-ранен период.

Ами ако крайното R е изпаднало на диалектна основа?? *vaxdra- > *vaxda- > baxl (засвидетелствано в инд. bahlika) > balx? В края на краищата няма абсолютно никакви аргументи за връзката Бахл-България. ПП. Освен това и началното D също се променя в L: *dasa- "10" > las, لس

В тая тема никой без сериозни познания по арабски език не може да напише нещо смислено... Ето и малко полезна библиография за начало: Фарид Хакимзянов. Эпиграфические памятники Волжской Булгарии и их язык. Москва. Наука, 1987. Книгата сигурно е достъпна и в България (Има я и в доста университетски библиотеки в Германия.)