Perkūnas

Извинявайте, ама откъде накъде тези свободни расъждения? За областта Skudra- се предполага, че е на територията на Егейска Македония или Беломорска Тракия. Какви скити, там не бяха ли траките? Ами ако е в Мала Азия? В Бехистунския надпис никъде не се споменават саки от Украйна до Румъния. Но са изброени всички азиатски провинции в детайли. Може би имаш предвид друг надпис, където се споменават разни саки и гърци с калпаци? И то не много ясно кои са те?

Айде, пак се почна с псевдолингвистичните еквилибристики. И какво означава това ма-скута ? Сещам се за едни арабски деятелни причастия, които се образуват по горната схема. Това е нов пробив в науката, нали? Скитите са араби?

Имам предвид източници на територията на Иран (където преди Персия същестувуват Медия, Елам) и части от Месопотамия, където има запазена изобилна документация за близки и далечни племена. И там никъде не се споменават скити. Споменават се саки, като връзката между двете племена е твърде спорна.

За "руническия" надпис има достатъчно литература от последните 15 години: Erdal, Golden, Napolskykh, имаше и май някакъв с еврейско име (Zimerman?) - статиите са на английски език. Ето и една презентация на Napolskykh тук. http://ethn.ucoz.ru/load/prezentacii/vladimir_napolskikh_the_kievan_letter_and_the_alleged_khazarian_rule_in_kiev/7-1-0-31 Проблемите с това писмо са: 1. дали писмото е изпратено от Киев или за Киев (проблеми с разчитането и тълкуването на текста на иврит), 2. руническото записване на въпросната дума е твърде различно от това в писмото. Въобще интерпретацията е твърде мъглява. Печенежкият (от племето черни клобуци?) надпис-графити е публикуван (превод на руски език) в: http://www.ruslang.ru/doc/voprosy/voprosy1988-2.pdf

Има печенежки надпис-графити от средата на XI век в Киев, написан е дори на кирилица. Хазарското "прочетох" не е никакво "прочетох", а е недоразумение, дължащо се на произволно разчитане на еврейски букви като руни. Има поне 100 тюркски заемки в старобългарските преводи от IX-XI век от всякакви семантични гнезда. Положението е горе-долу сравнимо с положението при староперсийския език, който е основно познат от единични заемки в еламски и асирийски текстове и монументални, но с ограничена лексика възпоменателни надписи с клинопис.

То и с Аспарух е същото, едните го пишат Аспарух, а другите Испор, сигурно е преиначено от Набопаласар?!?

И аз не мога да си обясня как тогава името скити (грц. σκύθαι) е напълно непознато в иранските източници, след като уж преминали през земите южно от Каспийско море. Напротив, с това име се означават само и единствено номадски или попуномадски племена в областта до Черно море и Кавказ. От друга страна саките са известни единствено далеч по на изток в Средна Азия. Никой не съобщава за саки в областта до Черно море и Кавказ. Това че и двете групи са номадски, не означава, че имат общ произход. Все едно да твърдим, че команчите и бушмените са "народи с общ произход".

Арменското surb в случая има нулево значение, още повече, че значението му калкира или е направо заето барабар с думата от някой средноирански език (от средноирански *subr = вед. śubhrá-). В персийски имаме точно същото: pāk "чист" се използва и със значение на "свети". Но не означава "нов" или "пресен". Арменската дума surb не се употребява като заемка нито в грузински, нито в абхазки, нито в осетински, така че е абсурдно да я дирим в новобългарски. А сведенията на Ухтанес имат пак нулево отношение към тази дума. А Абаев не е мислил за възможен арменски произход на осетинския глагол с право, поради фонетични причини .

Да, от толкоз съвпадения и случайности да ти се завие главата.... Само дето липсва препратка към езика клингон.

Прабългарите изобщо не са големият проблем в това изследване. Проблемът е, че нивото на езикова компетентност е много под критичния минимум. Няколко примера: Г-жата явно не е проверила, че румънската дума soare (мн.ч. sori) наследява напълно закономерно латинското sol, (мн.ч. soli ). И е склонна да извежда коя от коя по-шантави теории за индийска или дако-тракийска субстратна връзка. Да, ама не. Думите за "слънце" и "зърна" в иранските езици имат съвсем различен произход. А таджикските диалектни форми наследяват класически персийски xwār "провизия, храна" и съответно нямат никакви отношения към слънцето или цветове. Да, ама не. Значението bur "жълтеникав, кафеникав, дорест" се среща и в другите ирански езици и очевидно е първоначалното. Да, наистина е трудно, защото такава едва ли може да има някаква "божествена" или "свещена" мотивация, била и тя свързана с названието на внесеното към края на XIX век в България северноамериканско растение "слънчоглед". Авторката явно е сметнала излишно да провери в речника, че названието Сурхури в чувашки се състои от сурх "овца" и ури "кракът (й)", а пък марийското Шорыкйол от шорык "овца" и йол "крак". И прави излишни, изначално сбъркани интерпретации. Да, ама не. Справка: в етимологичния речник на чувашки език. Поредна порция волни интерпретации. Да, но думата е съвсем различна по произход от горната. Справка в речника. Това е нов пробив в езикознанието. Просто как никой не се е сетил досега да обясни как думата сура е стигнала от селата в република Коми до персийския език (където има облик buza), за да се трасформира в разни по-късни фонетични адаптации в тюркски езици. А де го арменското сурб? И.т.н. и.т.н.

Както казах вече, с този начин на разсъждение всякакви дискусии по темата са напълно излишни.

Извинявай, но това с арменския са абсолютни фантасмагории. Посочи ми къде в българските народни песни се пее за "света година" . Казах само, че гръцката дума е преосмислена на български като сурова, или сурва (справка у Н. Геров). Това изобщо не е първата и единствена гръцка дума, преосмислена през български. Ако арменската дума беше се озовала някъде извън Армения с християнизаторски мисии (Грузия, Абхазия и Страната на аланите), щеше да остави някакви следи в грузински, абхазки или осетински, а такива има хич. За какъв дявол тогава ще се запази само в български и то като име на новогодишен обичай? Изобщо колкото повече ираноманщина гледам, толкова повече се убеждавам, че ираноманите не познават дори собствения си български език, та са готови да си измислят всякакви приказни думички.

За да продължи разговора в някаква посока с минимален смисъл, първо трябва да се изясни, че съвременният турския език (с диалекти), говорен в Мала Азия и на някои места на Балканите, османо-турският език и тюркското езиково семесйство не са синоними на едно и също. Както колегата Пеев е посочил, османотурският език е различен от съвременния турски. Но (османо)турският не е еднакъв с оставанлите езици от тюркското езиково семейство. Някои тюркски езици са силно повлияни от новоперсийския език и различните му книжовни разновидности (фарси, дари, таджики), а други - по-малко, а трети - хич. Към първите и вторите се отнасят езиците на народи, изповядващи исляма и повлияни от персоарабската ислямска култура и традиция: османотурски, турски, азърбайджански, узбекски (силно повлияни), туркменски, казахски, татарски, башкирски, каракалпакски, чувашки (слабо повлияни). Към третите се отнасят езиците на народи извън ислямския културен кръг: тувинци, якути, малобройни алтайски и сибирски народи (хакаси, шори, долгани, кумандинци, сагайци, тофалари), където иранско езиково влияние почти отсъства, и малобройните ирански езикови заемки са дошли през монголския език и са с монголски облик.

Става дума за офиката, която също дава червени плодчета, които узряват късно, към края на годината. http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2013/01/17/ofika-dyrvoto-na-kysmeta.1043047 В България се ползва за сурвакница заместител-дрянът, но в крайна сметка пръчката и празникът са наречени по името на офиката/дряна. Нямам време да диря всичките значения в българските и гръцките диалекти. Естествено на българска езикова почва думата се свързва със суров или диалектно суръв (погледнете в речника на Н. Геров). А в Сурваки дори се вижда гръцкото умалително окончание -aki, което го има в Михалаки, Петраки, Янаки, Манолаки и подобни имена. Самата дума коледар е изцяло съставена от латински елементи, но на българска почва. Подобни обичаи има къде ли не по света и езиковият произход на наименованието им не е задължително да съвпада с етнографския произход на обичая.

Битът е еднакъв у всички тези народи. Изобщо не става дума за донесени от н'ам-къде си високоразвити земеделски умения и прочие измишльотини,

И в кой речник или в кои диалектни материали е отбелязано това значение? Цитати моля.

Описаното от арабския автор важи с пълна сила за кой да е фински народ по река Волга. А трудовете на Добрев са абсолютният надир по отношение на ранната история на България. Този автор дори не умее да цитира правилно източниците си, та какво остава за заключенията?!

Нещата са просто очевидни, нали?

Ми не е. Гръцка е.

Може би защото по онова време търговията в Европа е в абсолютна мъртва точка и не съществува нуждата от чуждоезичен разговорник, за да разговаря с потенциални клиенти от чужбина?

Преди да задаваме подобни въпросчета е добре да проверим как е тезгях на турски и на новоперсийски. Защото рискуваме да се изложим, че нищо не разбираме. Особено след като тези турцизми са изследвани обстойно не само в български, а и в гръцки, сръбски и румънски.

С две думи: пълен абсурд.

Темата отдавна се е изчерпала. Някои не могат да проумеят, че светът през V век не е светът от XXI век. Само за сравнение, населението на Китай през X век е било по-малко от това на Германия днес. Понятия като износ през V век пр.Хр. пък са съвсем несъпоставими със съвременните понятия.

Тъпомерът в тази тема покорява нови и нови върхове.

Като на волен полет на нечия фантазия. Наясно ли сте изобщо 1. за какви чужди езикови среди става дума? и 2. какво може да бъде тяхното езиково влияние? Ако си мислите нещо за персийски език (или арабски език, ако въобще сте наясно какво е това), сте твърде далеч от истината. Изобщо най обичам да гледам как ираноманията надстройва все по-абсурдни въздушни кули, и всичко се гради на едно от друго по-хипотетични тълкувания и догадки.