Perkūnas

Айде пак обърнахме коня към фентъзито… В евангелието да не би да липсват битови термини?!? Можеш ли да четеш какво съм написал? Отделно стои въпросът, че въпросните новоперсийски заемки хич, ама хич не се подчиняват на правилата на старобългарския език. Но изобщо нямам намерение да разяснявам тези елементарни факти. Щом ти харесва толкова, продължавай да вярваш и намираш упование в псевдотеориите на Петър Добрев.

Не разбирам кое и защо трябва да е различно от турския, a чувашки или якутски език ли имаш предвид? Да погледнем нещата от друг ъгъл. Каква е историческата връзка между турци и якути? Или чуваши и якути? И многото арабски думи през турския ли дойдоха? Или са от времето на операцията "Тервел"??? Многото новоперсийски думи липсват в старобългарските текстове. И нямаше как да стане изначе, защото новоперсийският се определя от X-XI век насам. Тоест новоперсийските думи са дошли (повечето) с османо-турския и (няколко) евентуално с куманския, както се вижда от персийския разговорник в т.нар. Кумански сборник.

Да, изпреварил си ме. Общоиндоевропейската картина е на чергарско общество (към горното бих добавил и *bholg^his "мях, тулуп, възглавница"). Земеделието се появява след разселването на отделните групи. Риболовът е съвсем слабо застъпен.

на български е стърчиопашка.

Бомба, скрита в едно касетофонче, свали значително по-голям самолет над Шотландия през 1988 г.

Най-големият проблем с анатолийската хипотеза е, че земеделската терминология в индо-иранския клон няма нищо общо с тази в европейските клонове (с изключение на няколко названия на зърнени култури (ечемик и ръж)). Общи термини за земеделски сечива и дейности няма. Т.е. няма никакво основание прародината на индоевропейските езици да се свърже с Анатолия (и плодородния полумесец), след като е очеизвадна липсата на обща земеделска лексика. Ясно е, че най-ранните писмени паметници на кой да е древен език са в близост до някоя от древните писмени цивилизации (Египет, Месопотамия и Китай). Би било странно най-ранните писмени паметници на индоевропейски езици да са от околностите на Волгоград, Париж или Астана.

Освен това в надписите на арабица от Волжка България се срещат две форми, които са абсолютно еднакви с тези от Именника: وجم /w-j-m/ "трети" и توتم /t-w-t-m/ "четвърти", но не в значение на месеци, а на обикновени числителни редни (от студията на Хакимзянов за надгробните надписи от Волжка България). За което ираноманите не са се сетили или не споменават въобще.

Аз бих се притеснявал най-вече от сигурността в руската гражданска авиация. Ако наистина се окаже, че бомбата е била заложена В салона на самолета, излиза, че кабинният състав не е спазил процедурата да инспектира салона и да докладва и отстрани всички външни предмети ОТ салона, преди да се качат пътниците. Това означава, че в руските авиокомпании има огромни нередности...

Да, това са огромни проблеми. Най-накрая са се сетили за информационна кампания. Нови антибиотици вече почти не се разработват. Ако бактериите развият резистентност към наличните, ще стане една. Не опира само до лекарите, а и до месната индустрия, която тъпче говеда и пилци с антибиотици, които потребителят поема с храната си. Но и що за лекари са това, които предписват антибиотици за щяло и нещяло???

На начално y- /й-/ съответства ч- (като тувински, хакаски, (старо)чувашки - съдейки по надписите на арабица от Волжка България), с вторични промени в чувашки ч > ҫ = МФА /ɕ/. В турски началното /y-/ й- е непроменено. читем - чувашки ҫичӗм(ĕш) "седми", турски и др. yedi "7" -> yedinci, HO якутски сэттэ "7" -> сэттыс "седми" Ако думата започва със затворена или полуоотворена закръглена гласна (о, u, ö, ü) пред нея се появява v- (характерно най-вече за чувашки): вечем - чувашки виҫӗм(ĕш) "трети", турски ücüncü, HO якутски үс "3" -> үһүс "трети" Съгласната с- в съчетанието si-/sı- в начало на сричката се променя в /š/, ш шегор - чувашки (не е запазена) - турски и др. sığır алтом, алтем - общотюркска форма "6" altı = чувашки ултӑм(ĕш) (на тюркско /а/ в първата сричка съответства /u/, у в чувашки) тутом - c чувашка фонетика тӑватӑм(ĕш) "четвърти" - турски и др. dördüncü, dörtinci, HO якутски түөрт "4" -> төрдүс "четвърти" В чувашки се е долепило някакво окончание -ĕш към числителните редни, но оригиналните форми са запазени в някои фразеологизми: виçĕм кун "позавчера, третьего дня" ("третият (минал) ден"), виçĕм-тăватăм çул "в прошлые годы" ("трета-четвъртата минала година") и др. такива. Ясно е, че приказките на ираноманите, че "общотюркските" окончания за числителни редни били съвсем различни и в Именника имало някакви ирански окончания, са празни приказки. В якутски окончанието -s също се различно от -inči, -ünčü, но това не прави якутския език нетюркски. Какво може да се заключи от тази разлика - в античността в тюркските езици не е имало общо окончание за числителни редни (или са били няколко), като в различните езици са се оформили различни и дори сложносъставни окончания. Това не е нещо нечувано - в латински, старогръцки, староперсийски и ведически санскрит числителните редни изобщо нямат специални окончания! (Във френски и новоперсийски числителните редни са образувани по нови правила) алем ? etc. Това изобщо може да не e числителнo име - сравнете с якутския календар, където само някои месеци са числителни редни, а другите са описателни (като славянските). В чувашки всички (!) месеци имат описателни имена.

Largo di Torre Argentina в Рим? Намира се в центъра на града и то на оживено кръстовище, където минава и трамвай. Не е по-различно по размери от бул. Витоша. В Трир в Германия има също доста сполучлива възстановка на амфитеатъра и термите. Пак съчетано с улична мрежа.

Всъщност единствените сигурни следи от този прословут Именник сочат към тюркски език, който е близък до съвременния чувашкия. Същото сочат и други данни от старобългарски паметници (имам предвид по състав и значение, а не произволни тълкувания а ла Петър Добрев и последователи). Няма смисъл да се коментира, че Именникът е непълен източник, защото е запазен частично и най-вече е напълно неясно какъв е бил ползваният календар. На всичкото отгоре дори цикловите календари, ползвани от тюркоезични народи, имат разнообразни названия на месеци и години, а отклоненията например при якутските названия са значителни. Всякакви ираномански опити са обречени, защото те или преповтарят тълкуванията през тюркски (вкл. и това, че циклов календар изобщо не е характерен за иранските народи, а за Бактрия пък хич), или не са наясно, че е невъзможно да се възстанови календарна система по 5-6 произволно запазени наименования на неясни дати. И оттам започват да се надграждат всевъзможни фантастики. За разликата между език и гени е излишно да се дискутира и Атом е дал отличен пример.

С две думи: абсолютно невярно.

А какъв ще е сюжетът? По приказката за тримата братя и златната ябълка? Нещо тези краконджули и чанове не ми се връзват… Иначе са се сетили добре да правят паралелно версии на два езика. Да не забравяме, че италианското кино през 60-те години се издържа благодарение на предназначените за износ спагети-уестърни и исторически филми.

За какво мумифициране говорите? Останките в тези кургани са се запазили, защото са били замразени в продължение на 2500 години.

Да, прав си. Както писах по-рано във форума, населението в тези райони е още в племенно-родовия строй. В Ирак и Саудитска Арабия арабите се делят на племена, кюрдите - също. Има кюрди-гуранци, курманджии, соранци, барзанци и какво ли още не. Стандартен книжовен кюрдски език не съществува. А да споменавам за верските различия - сунити, йезиди, алиани??? Между другото, ако се разровите из нета за снимки от метрополиса Ербил, обърнете внимание, че не се виждат почти никакви жени из града. Дори и в Пакистан не е толкова зле.

Иракски Кюрдистан е де факто независима държава. Остава да стане и де юре. След политиката на арабизация и етническите прочиствания, които им спретнаха Садам и химическият Али, стана ясно, че араби и кюрди в Ирак не могат да живеят повече заедно. Всъщност така Садам сам подписа смъртната присъда на социалистически Ирак. По-интересно е какво ще стане с кюрдите в Сирия. Там географията е и по-сложна. ПП. Кюрдите са активни участници в арменските кланета.

Ами май никак… Наличните към този момент паметници не предлагат никакви конкретни данни за ролята и функцията на багаинa. Проблемите произлизат най-вече от развихрилите се фантастики от всякакъв цвят и сой.

Братовчедка ми завърши УНСС. Излишно е да споменавам, че дипломата по икономика не й послужи в работата. Работата е, че за 15000 студенти по икономика държавата харчи пари, а с дипломата от УНСС някои започват работа на каса... в "Мосю Бриколаж".

В надпис, на който едва се четат 2 думи... Отпиши го този превод.

Ето го средноперсийския речник. D. Durkin-Meisterernst. Dictionary of Manichaean Middle Persian and Parthian. Brepols, 2004. Обърканите ви размисли за фонетиката на цитираните по-горе средноперсийски форми и несъществуващата връзка с неясното по значение багаин изобщо нямам намерение да коментирам.

Ако проф. Добрев умееше да ползва речници, щеше да провери какво е значението на въпросната дума. И то естествено няма нищо общо с гореописаните фанстастики.

УНСС-то е напълно излишно. За какво е специализиран ун-т по икономика днес? Айде едно време е ковал кадри за всякаквите комитети по планиране на соц-икономиката, но днес?

Нещата не са добре, но проблемът с наплива към кухите специалности (психология, икономика и.т.н.) не е само български. В доста немски университети физиката е свита до абсолютния екзистенц-минимум. В магистърски програма по физика приемат и с двойка, защото кандидати няма. Дори и напливът от китайски студенти не може да обърне тези отрицателни тенденции. Китайците масово записват икономика (защо?!) В Англия пък факултетите по химия се закриват масово.

Всички следи водят към ДС и КГБ. А едно абсолютно мекотело - шефът на БАН (случайност? май не) - е в дъното на тази покана. Случайност, не мисля, е уместна дума. http://www.webcafe.bg/newscafe/politika/id_68892132