Й. Табов

T.Jonchev, on 14 Dec 2014 - 22:44, said: През ХV век в науката започва да доминира визията на Аристотел и Птолемей за устройство на Вселената: със Земята в центъра на света. Това продължава дълго ... Имало е ред доказателства, че е именно така ... Идват обаче Коперник, Бруно и др., които започват да твърдят нещо, което им подсказва тяхната ... хм..., а пък и техните изследвания и съображения. Бруно отива на кладата, Галилей ... Теолозите на Ватикана признават Коперник чак през ХХ в. Защо искате да се върнем в ония времена? И може ли - във века на Интернет? Пропуснах част от цитата - няма нужда да повтаряме дълги текстове. Към боилад един прост, но принципно важен въпрос: кои произведения на ГЦ сте чели? И по-точно: чели ли сте монографиите, издадени от Валтер де Груйтер? Този метод и тези критерии включват ли фалшифициране на броя на страниците на дисертацията на Ценов, прикриване на фактите за други публикации ... Отворете справочниците за българските историци и вижте писаното в тях за ГЦ. Сравнете с изложеното в статията Историкът д-р Ганчо Ценов от село Бойница [The Historian Dr. Gantcho Tzenoff from the Village of Boynitsa] / 314 в списание Венец http://www.venets.org/getfile.php?id=90 и се насладете на "феър плея", на "научния метод", на "критериите за добросъвестност" ... от доминиращото мнение за ГЦ в нашата наука ...

Отворете Енциклопедия Британика и прочетете "световната наука" по македонския въпрос. Не ми се вярва, че го приемате. Ако за момента в историч. наука е наложено нещо, това не значи, че то е близо до истината. Слагам цитат от интервю. Фалмерайер също е отпаднал от Британика ... опитват се да го изтрият отвсякъде. Имало ли е в началото на ХІХ в. в Атика и Пелопонес "широки народни маси", които са наричани "богомили"?

От горните цитати се вижда, че Цеца според Крумбахер, Борухович, Любарский е първокласен исторически извор. Ако сте срещали някъде те да изразяват резерви за българите - цитирайте. Ако не - ще трябва да мислим, че нямат определено мнение.

Може би пък други автори - като Теофан и др. - ползват метафори и пр., за да злепоставят българите? Понеже има противоречиви сведения в достигналите до нас ръкописи - всичко на масата! Да ги разгледаме всички и тогава да решим кои какви са, къде са деформациите, лъжите и метафорите ... Засега имаме различна визия и оценка за сведенията. Впрочем, сведенията за автохтонен произход - преки и косвени - са много повече от "дошляшките". T.Jonchev: Присъединявам се към въпроса на boilad: кой от посочените от проф.Табов изследователи идентифицира по Цецес мирмидонците, хуните и българите или пък приема пеоните за българи, понеже Цецес така го е написал? Крумбахер? Борухович? Любарский? Някой друг, освен Ценов? Кой и къде? За чест на българската наука както преди Ценов, така и след него е имало и има учени, които приемат автохтонния произход на българите. И сега не са един и двама. Засега ще напиша две имена: Г. Сотиров и П. Детев.

Да, тежко е за някои да прочетат оценката на Цеца за започналите да се разпространяват по негово време "дошляшки" теории за българите. За изследователите на античността Йоан Цеца е безспо­рен авторитет и ерудит; неговите сведения се ползват с дове­рие. Нещо повече, на базата на цитати в негови произведения и записки специалистите възстанавяват загубени ценни антични текстове; например Дж. Фрейзер[1] е използвал “Илиадите” на Цеца при възстановяването на Епитомата към “Митологичната библиотека” на Аполодор. Още през ХІХ в. изтъкнатият визан­толог К. Крумбахер е подчертавал значението на трудовете на Цеца за изучаването на античността[2]. Енциклопедията Паули отделя много внимание на Йоан Цеца; неговата биография зае­ма в нея около 50 колонки[3], от тях на цели три подробно е об­яснено значението на творчеството му. В. Борухович в своя об­зор за “Митологичната библиотека” неведнъж споменава при­носа на Йоан Цеца и брат му Исаак за изследването на антич­ното на­следство[4]. За А. Любарски Йоан Цеца е “един от най- извест­ните византийски учени”[5]. Произведенията на Цеца са обект на постоянен интерес от страна на специалистите[6]. Казано накратко, мнението и текстовете на Цеца са много ценни за съвременната наука. Обаче другояче се отнасят към същия Цеца съвремен­ни­те “официални” изследователи на историята на България. Те са изправени пред една деликатна задача: да “олекотят” сведе­нията му, защото тези сведения противоречат на техните кон­струкции. Днешната българска историческа наука твърдо от­стоява мнени­ето за късната поява на българите на Балканския полуостров. А именно привържениците на това мнение Цеца нарича “глупци”! Очевидно е, че за тях категоричната позиция на Цеца е неприятно препятствие. Затова не е никак чудно, че днешните специалисти по българистика се опитват да представят Цеца в друга светлина: за тях той не само не е “един от най-известните”, но и въобще не е учен. За него в ГИБИ се пише така: “Йоан Цеца е живял в Цариград през ХІІ век (1110-1180). Развил голяма литературна дейност, като е работил главно в област­та на античната литература. Написал е пор­едица от комен­тари, схолии, писма, стихове, алегории. Най-значитеното му произведение, Илиадите, …”[7] Излиза, че Цеца е “развил голяма литературна дей­ност”, и нищо повече … Това е положението ... [1] J. G. Frazer. Apollodorus. V. I. London, 1921, p. XXXVI; В. Г. Борухо­вич. Античная мифография и “Библиотека” Аполлодора. В: Аполло­дор. Мифологическая библиотека. Наука, Ленинград, 1972, с. 107. [2] Karl Krumbacher, Geschichte der byzantinischen Litteratur von Justin­ian bis zum Ende des Oströmischen Reiches (527-1453), Zweite Auflage, bearbeitet unter Mitwirkung von A. Ehrhard, ο. ö. Professor an der Uni­versität Würzburg und H. Gelzer o. ö. Professor an der Universität Jena, Volume I, München 1897, Repr. New York 1970 (=Handbuch der klass. Altertumswissenschaft IX. 1. Abtlg.), с. 528. [3] Carl Wendel, Tzetzes, Johannes – Paulys Real-Encyclopädie der clas­sischen Altertumswissenschaft, 2. Reihe, 7. Band, Stuttgart 1948, Spalte 1959-2010. [4] В. Г. Борухович. Античная мифография и “Библиотека” Аполлодо­ра. В: Аполлодор. Мифологическая библиотека. Наука, Ленинград, 1972, с. 107, 109, 122. [5] Я. Н. Любарский. Предисловие. В: Анна Комнина. Алексиада. Нау­ка, Москва, 1965, 5-49, с. 17. [6] Ще изброим няколко последни издания: Johannes Tzetzes. Ioannis Tzetzae Epistulae. Leipzig, Teubner, 1972; Ioannis Tzetzae [ioannes Tze­tzes]. Antehomerica, Homerica et Posthomerica. Neudr. d. Ausg. 1793. Biblio-Verl., Osnabrück, 1972; Ioannis Tzetzae Historiae. Libr. scient. ed., Napoli, 1968; Tzetzae [Tzetzes]. Allegoriae Iliadis. (Reprogr. Nachdr. d. Ausg. Paris 1851). Olms, Hildesheim, 1967; Joannis Tzetzae [Johannes Tzetzes]. Epistolae. Ex Codd. Mss. Bibl. Reg. Paris. Nunc primum ed., animadversione instruxit, apparatum criticum ad Chiliadum libros. Adiecit Theod[or] Pressel. (Nachdr. d. Ausg. Tübingen 1851). Hakkert, Amster­dam, 1964; Jo(hannis) Tzetzae commentarii in Aristophanem. Wolters, Groningen, 1960-1962. [7] Йоан Цеца. Откъси. В: ГИБИ т. Х, Изд-во на БАН, София, 1980, с. 104.

Днешният смисъл на термина "славяни" е бил оформен в края на 18 - първата половина на 19 век. Преди това думите, които много историци по традиция възприемат с именно този днешен смисъл (слави, склави, сакалиби и др.п.), са имали у различните автори друг смисъл. Например Орбини - един от най-видните "славянолози" - подробно обяснява какво са за него славяните - те включват шведи, финландци, нормани, готи и разни други. Подобни примери има доста ... Така че какви славяни са извършили нападението, споменато в горния цитат, си е проблем. Защо да не са били например готи ... И дали според поредния автор българите са били славяни или не - също е проблем, на който не съм виждал сносен опит да се даде отговор. Въобще проблемите на "славяните" заслужават отделна тема. Добре ще е да отворим ... малко по-натам, да минат отчетите и да стигнем до празниците ...

Първо: според мен Златарски е един от най-добрите български историци. От караницата му с ГЦ (до голяма степен инспирирана отвън - ВЗ е бил "подкрепян" и "мотивиран" от чужди учени) губи преди всичко науката. Както ГЦ, така и ВЗ, а и много други - вкл. и аз - са правили грешки. Понеже основната визия на ВЗ е грешна, неговите грешки са повече от тези на ГЦ. А че историята се използва за политически цели е факт: ВЗ е целял (вкл. и с картите си) едно, но се е получило друго. Второ: за Иречек днешните българи са именно славяни - "славянско море", в което "прабългарите" са се разтворили и само са му дали името си. За Ягич също знаете - българите в Македония никога не са били българи, а само славяни ... то май и за Иречек е било почти така ...

Картите на Златарски затова са били издадени на 4 езика и луксозно в Берлин, за да бъдат раздавани и четени от дипломати. И са били четени. Какъв е бил ефектът от това четене ... Това са неща, които са се знаели в България между двете световни войни. " .... на специалистите е добре известно, че в средните векове българите са били считани за старо местно население на Балканския полуостров. Например К. Иречек пише буквално[1]: “В средните векове южните славяни често са смята­ни за аборигени (коренни жители); но това е недоразумение, произлязло при четене на древните писатели поради незнание на историята.” И така, оказва се, че, четейки “древните писатели”, на­шите средновековни прадеди са грешали. Иречек тактично пи­ше за това като за “недоразумение”. Такива неща са възможни. Но все пак е интересно да разберем: какво са писали древните писатели и как трябва да се тълкуват “правилно” техните сведения?" [1] К. Иречек. История на българите. Корени, София, 1999, с. 83. Средновековният византийски учен и писател Йоан Цеца е настоявал, че това е така: “И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей, и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци, на брой две хиляди и петстотин …”[1] Според неговите думи, античните пеони, населявали територията на днешните централна и северна Гърция, са били българи: “А Пирехми водеше пеонците, сиреч българите, от река Аксиос, сиреч от Вардара … … Хроми и Еном командваха всички мизи.”[2] И още: “А пеонци са българите. Не вярвай на глупците, да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те [глупците] смятат, че Аксиос е различен от Вардара, и казват, че се пише с дифтонг…”[3] [1] Йоан Цеца. Откъси. В: ГИБИ т. Х, Изд-во на БАН, София, 1980, с. 104. [2] Йоан Цеца. Откъси. В: ГИБИ т. Х, Изд-во на БАН, София, 1980, с. 105. [3] Йоан Цеца. Откъси. В: ГИБИ т. Х, Изд-во на БАН, София, 1980, с. 105. Още по тази тема тук: http://www.chronologia.org/bl/blgary_antichna_svjat/02_trojanska_vojna.html И една добавка за тези, които уважават хералдиката: българският герб на щита на Приам и "Ш-образния" знак на Шишман на портата на Троя. Бенуа де Сент-Мор, “Роман за Троя”.[1] [1] Français 60 , Fol. 72. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 33: Priam et l'armée troyenne.

През 1917 г. в Берлин е бил отпечатан атласът Българитѣ въ тѣхнитѣ исторически, етнографически и политически граници. Атласъ съдържащъ 40 карти. Предговоръ отъ Д. РИЗОВЪ http://www.promacedonia.org/en/dr/index_bg.html Той е на 4 езика: френски, немски, английски и български. Каква е целта на този атлас? Очевидно - политическа; би могло да се каже - контрапропагандна. На края на предговора пише следното: За да се даде напълно наученъ характеръ на настоящия атласъ, неговата етнографска часть се повѣри на професора по географията въ Софийския университетъ А. Иширковъ, а историческата му часть взе върху си професора по историята въ сѫщия университетъ В. Златарски — двѣ имена добрѣ извѣстни въ науката, и по своята научна подготовка, и по своята редка обективность. Проф. Златарски самъ начърта и своитѣ 9 исторически карти на България (6—14), въ които е дадена пълната историческа еволюция на първото и второто български царства; а проф. Иширковъ приготви картата на Българската Екзархия (31) и оная на България споредъ рапорта на Князъ Черкаски (33). Изпълнението же на картитѣ стана подъ наблюдението на Капитанъ Арманъ Одле, техническия шефъ на картографичния отдѣлъ въ Пруския Генераленъ Щабъ. Може да се съжали само, че, по нѣмане на повече време, историческитѣ карти на Проф. Златарски бидоха нанесени върху една съвременна карта. Нъ туй не намалява тѣхната научна стойность. Берлинъ, Декември 1917 г. Да повторим специално за г-н Йончев: Проф. Златарски самъ начърта и своитѣ 9 исторически карти на България (6—14) Надявам се, че няма нужда от повече обяснения. Слагам картинки от атласа. Не, написах нещо съвсем друго; ще го повторя с малко по-различни думи - може би от втория път ще го разберете. Г.Ц. е бил нормален човек, с нормални емоции, като всички други хора. Нормално е понякога да прави и грешки ... както правим всички (греши и г-н Йончев - понякога). Особено когато непрекъснато го нападат и притискат ...

Ще си позволя да възразя на това емоционално твърдение. Г.Ц. понякога се е заблуждавал, правил е грешки (всички правим грешки - даже г-н Йончев), но той още отначало е бил подложен на изключителни нападки. Не само за автохтонната теза, но напр. за писаното от него за Кирил и Методий и учениците му, а и за българското покръстване. Какво струва само прозвището "Querkopf". Източникът на този натиск е в чужбина - от много авторитетни места, от хора, които не са си поплювали. Златарски и колегите му са само проекция на външното влияние. Не забравяйте какво пише самият Ценов - че след І Световна война за обосновка на новите граници са използвани карти "на Златарски". Политическото значение на спорните въпроси е очевидно. Същите интереси и досега пречат на нормалния научен спор. Преди години ГЦ не винаги е сдържал нервите си. Сега времената са други - надявам се да преодолеем старите грешки.

1. Договорът на Исперих/Есперих с Византия е договор за платено охраняване на границата (и територията), а не за признаване на държава. За заслугите си към Империята Тервел и издигнат за кесар и му е била дадена за васално владение Загора - същата територия, която е трябвало да пазят войниците на Исперих. Тервел е станал васален владетел в Империята; ако преди това е бил независим владетел, подобен жест би бил гавра. Едва ли виз. император, който му е бил искрено благодарен, би си позволил такова нещо, ако Тервел е бил независим владетел. Доколко следващите васални владетели от Именника са били лоялни към империята е друг въпрос. 2. Какви са били владетелите от династията, описана в Именника, е казано в ръкописите с Именника, в следващото изречение: това са били асурийски царе. За "асурийците" вижте http://www.venets.org/getfile.php?id=151 Че става дума за готи се потвърждава и от имената: Есперих/Исперих, Телериг, Курт, Тервел, и др. (напр. Кормисош - знаем от изворите, че готите са взимали и хунски имена). Добре известно е, че словенците са кръстени с това име от Ю. Венелин. Прочетете за това - историята с книгите на Венелин е поучителна. Как и защо е бил критикуван от Востоков, какви са били представите за славяните и езика им ... Книгата му за словенците е била издадена почти изцяло с пари на българи; в последното руско издание обаче списъкът на спомоществователите обаче е изпуснат ... Потърсете и прочетете, това са важни неща ... Венелин напълно си е заслужил улицата, която е кръстена на неговото име ...

Един от капиталните трудове за "славяните" е на Мавро Орбини. В него авторът изрично пише какво значи за него думата "слави" - това са например шведи, финландци, бургундци, ... Добре е известно, че подобните на "слави" термини, използвани преди, а даже в доста случаи след Орбини, не съвпадат с днешния смисъл на понятието "славяни", който е оформен в началото на ХІХ в. Ако имате предвид федеративния договор на готите на Исперих с Византия - не знам дали това може да се смята за начало на българска държава. Малко по-натам трябва да отворим тема за Юстиниана Прима - тя при Юстиниан българска ли е била? Ще му дойде времето и за нея.

В. Златарски пише: „Сам Делян навлязъл в Тесалия и завладял град Димитриада на северния бряг на Пегасийския залив (сега Воло). Тук той отделил друга една част от войската си и под началството на воевода Антим я изпратил на юг в Еладската тема с цел да разпространи въстанието и в средна Гърция. Тя проникнала навътре в Елада и достигнала до стария град Тива ...” По-нататък Златарски обяснява защо Антим би трябвало да е успял да разпростре въстанието и в старата Атика — защото потушаването на въстанието от византийците започва от Атина. След усмиряването на Атика, а може би и на Навпактската тема, наетите от византийците викинги начело с предводителя си Харалд се отправят към Солун и в околностите на Острово разгромяват Петър Делян. За въстанието на Делян Фалмерайер специално отбелязва кръвопролитната битка при Тива: „…скоро след това в Гърция … едно въстание на българите причини голямо кръвопролитие при Тива…”[1] Слагам и една карта от Коледаров, за да се види къде е била Еладската тема, а и град Тива. [1] Fallmerayer, J. Welchen Einfluß … über die Enstehung der heutigen Griechen. S. 44.

Цитатът е от Хердер (руско издание). Спорът е дали Испор цар (съотв. Аспар цар) може да е същото име, което е Исперих - Еспер(е)рих. И дали името Ардабурий Аспар може да е свързано с Добруджа, където е имало готи - командвани от Ардабурий Аспар. И дали Исперих - Аспар рих случайно се е натикал в същата Добруджа, добре позната на готите. Моята хипотеза е - отговорите на тези въпроси са положителни (може би с някои уточнения и уговорки).

Откъде е това описание: “Теодорих основал остготское королевство, и народные легенды рассказывают о нем под именем Дитриха Бернского; это был человек стройного телосложения, доброго ума; как заложник, он жил в Константинополе, был там воспитан и сделал много доброго для Восточной империи. Уже в Константинополе он был удостоен звания патриция и консула. В его честь перед королевским дворцом была воздвигнута статуя; но в Италии он снискал большую славу, правил мирно и справедливо. Со времен Марка Антонина никто не правил этой частью римского мира столь мудро и благо, как Теодорих Италией и Иллирией, частью Германии и Галлией, а как опекун также и Испанией, долгое время удерживая в равновесии вестготов и франков. Несмотря на свой римский триумф, Теодорих не претендовал на императорский титул и довольствовался именем Флавия; но он правил как император, пользовался всей властью, кормил римский народ, даровал городу прежние игры, а, будучи арианином, отправил римского епископа в Константинополь как своего посланца, для защиты дела арианства. Пока он правил, между варварами царил мир, ибо вестготское, франконское, вандальское, тюрингское королевства были связаны союзами или родством. Италия при нем отдыхала, он способствовал развитию земледелия, расцвету искусств, и каждому народу оставлял его права и законы. Он чтил памятники старины, поддерживал их, строил пышные здания, хотя уже и не во вкусе римлян, и от этих зданий, по всей видимости, пошло название “готическая архитектура”, а распорядок его жизни внушал уважение всем варварам.” ?????????

Според мен - не, защото Цин не е царско име. Но ако докажете, че Цин е име на цар (каквито са Шишман и Теодор), това ще ви го признаем за хипотеза. Иначе - само за шега ...

Аз пък наивно си мислех, че християнското име на Теодорих е Теодор. Все пак той е бил християнин … рих си е цар, вожд, … И в нашите стари текстове понякога цар се пише след името. Например Шишман цар ... понякога даже слято, без интервал ... Слагам два примера: Знакът на цар Иван Шишман Средновековен надпис от крепостта Урвич за историята на севаст Огнян на служба при цар Шишман Другояче. Например сърбин пише в Белград „бугари”, защото това е местното белградско название на българите. На друго място – в Русия – местните руснаци пишат „болгары”. И т.н. Но в моя израз наистина няма еднозначност, при ДОБРО ЖЕЛАНИЕ човек може да го интерпретира и по вашия вариант.

Пишем тук, за да обсъдим проблеми, да си изложим мненията и хипотезите, за да може и спорещите и четящите да имат полза. Не е добре да го обръщаме на дуел. Снегаров е писал каквото е мислел - може би е влагал в някои думи (напр. власт) малко по-друг смисъл. Ако е сбъркал - едва ли е умишлено. Всички правим грешки. И е добре, че сме критични ...

До нас са стигнали няколко преписа на ал-Идриси; в тях повечето названия са в различни варианти. Вижте таблицата на Кендерова и Бешевлиев, която поставих по-горе. Разнообразието показва, че нямаме работа само със случайни грешки и пропуски тук-там на някой преписвач, а (главно) с осъзнато преправяне на названията според местни варианти на съответните названия, а и според местни традиции за ортография. Какво е имало в оригинала на картата - засега знаем само горе-долу, надявайки се, че е било все пак близо до наличните в преписите варианти. Да припомня, че в Цариградския препис имаме - според КиБ - Ар Урджан, което според визията на Милер би трябвало да се чете Ар Руджан. Това, което ни представя Perkūnas, е книжна теория, която е далече от суровата реалност на ръкописите.

Картата на ал-Идриси[1] е една от най-интересните и важни в много отношения стари географски карти. Изработена е в двора на краля на Сицилия Роджер ІІ, по негово желание (или по негова заповед); завършена е през януари 1154 г. Била е изобразена на сребърна пластина (или, както е посочено в Кендерова, С., Бешевлиев, Б. (1999), с. 19 излята във вид на сребърен диск) с размери вероятно около 3,5 х 1,5 метра; по-късно е била разчупена на части от „разярена тълпа” (Багров (2004), с. 56-57). Към картата е бил изготвен илюстриран с по-малки регионални карти обяснителен текст (или съчинение) на латински и арабски език, завършен през 1154 г. и известен със заглавията „Нузхат ал-Муштак” и „Китаб Руджар” (Книга на Роджер ). Названията в запазилите се до наши дни преписи и взаимното разположение на тези названия са ценен източник на информация както за нивото на географските познания през средновековието, така и за историята на съответните градове и страни. Багров, Л. (2004) История картографии. Москва: Центрполиграф, Москва. Кендерова, С., Бешевлиев, Б. (1999) Балканският полуостров изобразен в картите на ал-Идриси. София: Нар. библиотека „Кирил и Методий”. [1] Подробности за създаването на картата и автора й могат да бъдат прочетени в статията в Уикипедия Muhammad al-Idrisi. From Wikipedia, the free encyclopedia http://en.wikipedia.org/wiki/Muhammad_al-Idrisi . Й. Табов, on 27 Sept 2014 - 18:48, said: Но ”ард Бур” очевидно формално много наподобява „Ардабур”. Случайно ли е това съвпадение? Съвпадението (или почти пълното съвпадение) на две названия може да е случайно –като напр. село Бутан в България и държавата Бутан. Когато и двете са свързани с един и същ регион обаче, ситуацията е по-различна. А в случая с нашите две регионът е Добруджа … Вероятността това да е случайно вече е много малка – според мен по-малка от 10 %. Затова детайлите трябва да се проверят внимателно (въпреки уважението към знанията и информираността на г-н Йончев).

Предлагам да караме по-спокойно, проблемът е интересен. Ще го опиша малко по-подробно. Ето извадка от писаното за Аспар – един от най-влиятелните вождове на готите в Източната империя – във Вики (руска и англ. версии): Ардавур Аспар, алан или гот по происхождению [6], арианин по вероисповеданию [7]. Трижды женат: первая жена дочь Плинты (консул 419 года) [8], вторая неизвестна, третья жена — тетка (или сестра) Теодориха Страбона. Имел троих сыновей от разных жен — Ардавура (лат. Ardabur), Патрикия (лат. Julius Patricius), Эрманариха (лат. Herminericus) и двух дочерей (имена не сохранились) [9]. Принадлежал к известному и влиятельнейшему роду Аспаров-Ардавуриев, который более пятидесяти лет играл значительную роль в Восточной Римской империи. 6. Алан: Кандид = Фотий. Мириобиблион. 79; Гот: Иордан. Гетика. 239; Дамаский 69 = Фотий. Мириобиблион. 242 (PLRE 2.164-8 Ardabur Aspar). О происхождении Аспара см.: Alemany, A. Sources on the Alans: a critical compilation, 8; 5 Handbook of Oriental Studies, 2000, pp. 82-4. Версия африканского, а не аланского происхождения Аспара выдвинута в работе Vattioni, F. Aspar è nome libico o fenicio-punico?, Die Sprache 26, 1980, 191-4. Flavius Ardabur Aspar (c. 400 – 471) was an Eastern Roman patrician and magister militum ("master of soldiers") of Alanic-Gothic descent. [1] As the general of a Germanic army in Roman service, [2][3][4][5] Aspar exerted a great influence on the Eastern Roman Emperors for half a century, from the 420s to his death in 471… Aspar was the teacher of Theodoric the Great, who later became King of the Ostrogoths. Aspar had another son, Ermanaric, with the sister of Theodoric Strabo. [12] Aspar's wife was an Ostrogoth, as the Ostrogoth King Theodoric was her nephew. [9] И така, Аспар е бил от „алано-готски” произход. Няма смисъл да коментираме какво е „алано-готски”, защото животът и дейността, както и тесни роднински връзки – всичко е свързано с готите. Плинта е гот; готи са двамата споменати Теодориховци, жените му … Един от синовете му има красноречивото име Ерманарик. Като вожд на готите (армията му я водят „германска, защото освен готите в нея е имало и други „германски” войници) Аспар е бил техен „рих”. Защо в „римските” описания името му е без „рих” ? Прилича ли Аспарих на Исперих и Есперих? В старите български ръкописи имаме и „Испор цар”, т.е. Испор рих; за българите името му вероятно е било Испор, а рих отговаря на титлата цар. Възможно ли е Аспар да е прототип на «Испор цар», победил Озия и т.н. ? Основна база на готите на Балканите дълго време (до Теодорих Велики) е била днешна Северна България, и естествено Добруджа. За тези земи се твърди, че са „ард Бурджан”, споменат в старите арабски ръкописи и карти. Но ”ард Бур” очевидно формално много наподобява „Ардабур”. Случайно ли е това съвпадение?

Благодаря за намерените сведения. Ще направя кратък коментар; първо ще заменя може би неудачния термин „власт” с по-мекия „функции”. От писаното по-горе става ясно, че епископи са имали светски (т.е. нерелигиозни) обществени функции – да съдят парици, евентуално да се разпореждат на войници. Нещо повече, такива функции са имали Охридски (архи)епископи. Затова априорното предположение, че архиепископите не е можело да имат светски (нерелигиозни) обществени функции не е вярно. Сега да се върнем към сведението от Дюканжовия списък. То е кратко; в първата му част се казва, че св. Климент станал епископ; към това авторът на сведението добавя само още едно нещо (и значи според него важно, имащо значение): че Борис „натоварил” Климент „да надзирава” третия дял и т.н. Едва ли Борис е повторил на Климент за епископските му функции и едва ли му е давал религиозни наставления и заръки; авторът на сведението едва ли би включил такова нещо в съвсем краткия текст. „Да надзирава” е естествено да се тълкува с нещо като „губернаторска” функция: да следи спазват ли се законите. Какво е трябвало да прави ако нещо не е на ред? Не знаем точно, но „да надзирава” предполага някаква реакция: да даде някакви разпореждания, да уведоми царя и т.н.

Да, Кубрат, Кробат и пр. може да са "произведени" от Курт. Така както е възможно Ирник да получено от Инрик - Хинрик. Заедно с Есперих, Телериг и Тервел това ни насочва към готските имена (да напомня, че в Испания, в бившите райони на готите има област Еспериго и град Тервел). Какъв е календарът в Именника е отделен въпрос. За готската теория, бугарите и реката Буг има нещо в моята статия Вулгари от Волга или гото-славяни бугари от Буг? в сп. История; има я и в мрежата.

Въпросът за ролята на главата на Българската църква (в южните части на Б-я, Българското отечество, а не Преславската/Загорска патриаршия) е много важен и има отношение към проблема за Юстиниана Прима. Нека да оставим хапливите подмятания. В том 3 на История на България (стр. 44 според моите записки) пише, че главата на Охридската Архиепископия е изпълнявал функции на съдия и е разполагал с военна сила (това е за 11 век). Съмнително е, че тези привилегии са му били дадени от Цариград – като имаме предвид отношението на Патриаршията към Архиепископията по онова време. Най-вероятно те са били потвърдени в комплект с всичките му функции от Василий ІІ. И са били продукт на стара традиция. Защото св. Климент е бил епископ преди Борис да му възложи „да надзирава” третия дял (защо само третия?). Какво значи в тази ситуация „да надзирава”, ако това не надхвърля обичайните епископски функции? И най-важното: разполагал е с военна сила! Сега нямам под ръка том 3 – там вероятно има препратка към изворите. Апропо, Ришельо се е намесвал в светските дела.

А какво мислите за Ардабурий Аспар (или Аспарих, ако караме както напр. при Теодорих и др.)?