Пандора

Не ни остава нищо друго, освен да приемем, че в ПБД българи се наричат хора с различен етногенезис и различен майчин език, но политиката в крайна сметка трябва да избере един за държавен.

Съгласна съм, че този тип карти са погрешни, но това по твърдо започна да се изяснява сега с генетичните изследвания и се вижда, че племената и езиците не се разполагат монолитно, особено след преселение като хунското.

Всички тези примери показват наистина, че всеки случай е различен. В съвремието един пример. Една рускиня, живееща в Дагестан написа цял пост, за това, че дагестанците не знаели и нямали нужда от руския език. Тя пише, че щом завършели средното си образование и най-вече тези, които остават в Дагестан и по селата спират да го говорят. Само тези, които имат нужда от административни услуги или правят кариера и бизнес го поддържат. Голяма част от циганите не могат да говорят добре български, но те не се и стараят много. Явно оцеляват някак си. Това е проблемът, че разнообразието от диалекти е скрито. Виждаме само официалната литература.

Първо е въпрос кога започва славянското разселение. Защото няма как група славяни излезли от "прародината" и заминали на Дунав, примерно, да стоят там няколко века и да не променят езика или да не създадат диалект. Въпросът е до колко тези диалекти са се отдалечили и дали могат да се разбират помежду си. Лингвистите не случайно определят диалекта на първите християнски книги южнобалкански и може би не случайно възниква термина "български славяни". В такъв случай наистина би могло да се предположи, че някакви славяни са по-силно свързани с българите, общуват повече, а може и единствено с тях и двата езика взаимно си влияят.

Именно - в книжовния език - падеж, а в говоримия ? Все едно да накараш шоп да каже "мляко". Да не забравяме, че книгите идват от България в Русия и една част от думите в руския език са донесени чрез тях. Може да предположим, че руският език е приел някаква лексика, а българският се е отървал от падежите. В крайна сметка каквото и да е влиянието между езиците, всеки следва и своя собствена логика в развитието си.

Не трябва да се забравя, че славянският е наложен чрез християнска литература. Както латинският у много европейски народи. И благодарение на литургията сега езиците им са пълни с латински думи. Просто са ги научили, защото са нямали друг избор, както сега мъчат децата с китайски. Освен това до христианизацията малко ли са, много ли са, славяни има. Славяни редовно биват включвани във всякакви варварски войски - аварски, български. Според мен този въпрос е част от темата, и включва именно въпросът възможно ли е един език изцяло да изключи всички останали на една територия и отговорът вероятно е не, защото в домашни условия и в селото се говори майчин език. Вероятно първо се говори някакъв смесен развален общ език, и всеки го разваля както му дойде, после възникват диалекти и накрая се обособяват езици. Славянския принос в българския никой не го отрича. Забравя се, че ние не знаем на какъв език говори някой аристократ от прабългарски произход в дома си. Имаме само Именника и надписи. Няколко думи и изрази, които единствено удостоверяват, че някой е говорил на неславянски. Няма пълен текст на този език, камо ли книга. Точно за това днес всички се стремят езикът им да е писмен.

Например за думата "камък" в старобългарския речник като че ли се дават повече различни значения от този в старославянския. Но може и речниците да не са много пълни. http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_show/d_03616/ http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_show/d_03617/

И не само. Когато пиша текст, на единия от двата езика. Ако са много близки , но имат някои граматични различия - руски и български например, бъркам граматиката и я смесвам - най-често с-з. Или пък, ако са много различни, търсена дума изниква точно на езика, който не ми трябва в момента. Смятам също, че ако живеят дълго време заедно и общуват непрекъснато, може да се създадат междинни диалекти, да се наслагват граматични окончания едно върху друго и от двата езика.

https://www.investor.bg/drugi/128/a/tyrsiat-se-vse-poveche-specialisti-s-kombinaciia-ot-iztochen-i-zapaden-ezik-206796/ http://china.edax.org/?p=344 https://www.dnes.bg/obrazovanie/2019/04/10/burgaska-gimnaziia-vyvejda-izuchavaneto-na-kitaiski-ezik.407046 https://www.mon.bg/bg/1698 Според мен днес въобще не стои въпросът за това дали ще ни е достатъчен един език. Ако развиваш бизнес или търсиш работа в друга страна, вероятно все пак ще ти се наложи да знаеш местния език. За това въпросът е колко езика. Примерите за латински и шумерски не са подходящи днес. В древността е имало примерно пет писмени езика, но това не означава, че няма други говорими, просто на тези пет се записва всичко - религия, наука. . Днес обаче повечето езици са писмени, а тези които не са се стремят да станат такива. Може една малка общност да продължи да употребява език, но световен е езика на търговията, бизнеса, науката и религията. В такъв случай есперантистите ще трябва да основат университет, да развиват наука, или да основат църква и да напишат няколко евангелия на есперанто. И разбира се да изпратят мисионери по целия свят. Днес световните езици са няколко, както навремето еднакво употребявани биле и гръцкия и латинския. Просто днес повече - езици на които говорят цели континенти или страна като Китай, която има огромен ресурс и потенциал .

Въпросът е свързан с преразпределение на влияние, един и същ конфликт може да се преиграва няколко пъти в зависимост как е преразпределено статуквото. Изкуствено постигнато "равновесие" не винаги е справедливо и не винаги води до всеобщо съгласие и най-често е в ущърб на някого.

Това са ползите от типа "днес и сега за някого", дългосрочните последици никой не ги брои. В цяла Източна Европа хиляди работят "срещу страната си" - едни искат да слушат още Москва, други тичат към Брюксел или Вашингтон. И се мразят взаимно. Такива са времената днес.

Разбира се, това е така и причините са много, най-вече исторически, защото западните общества просто ни изпреварват в развитието си като време. Но някъде тук се поражда лицемерието и двуличието, което няма как да носи положителен заряд и вместо да привлечеш някого, може да го отблъснеш. Отделно съществува мания на величието, появяваща се при определени народи в определено време, която, гарнирана с интерес се стреми да налага съмнителни решения на всички останали, чиято несъстоятелност се проявява пак във времето. Историческата съдба на българите би могла да се разглежда и в този смисъл - да се сблъскват точно с такива народи. Познай миналото, за да разбереш настоящето.

Все си мисля, че българския проблем не е шовинизмът, а тичането подир чужди кумири. Не знам дали имам някакви комплекси, но кратките ми епизодични срещи с "чуждите" винаги водят до един извод: и на тия нещо не им е в ред. С една дума: друга бира, ама пак бира. И сега слушам, как политическите сделки им биле по-изтънчени, ама пак са сделки. То , какво ли да са друго....

Индия - 1909 г.

Това е така, защото за да се наложи език трябва да има някакво конкретно приложение, с практическа стойност, не само за забавление. За международни езици просто се налагат езици на етноси и вече в употреба обикновено първоначално за целите на търговията и дипломацията. Другия пример са религиозните причини / идеологически/ като например се твърди, че шумерският език е бил разбираем за някои хора от храмовете на Междуречието почти до 1 в. пр. н. е. , а също и фанариотите, които пазят някакви религиозни формули. Въпросът е интересен от гледна точка на това, че в древността в един център - търговски или религиозен, най-често и двете се събират няколко етноса и поради най-простия факт, че се създават търговски колонии, а след тях и религиозен храм на всеки етнос.

Видно е че, човекът е знаел почти всички, ако не всички западноевропейски езици. За финските ми е минавало през ума, че вероятно знае и такъв. Виж граматиката ми се вижда по-трудно нещо.

С тоя интернет като нищо първо ще минем изцяло на картинки както в дълбоката древност. После идва и новият език. Поставяш две картинки една до друга - например кокошка + яйце. След това може да образуваш дума специална за кокоше яйце. Например: "кя" или "кояй".

На една от картите са обозначени Черна и Бяла Зихия https://www.davidrumsey.com/luna/servlet/detail/RUMSEY~8~1~294733~90065905:Turquie-en-Asie?sort=pub_list_no_initialsort%2Cpub_date%2Cpub_list_no%2Cseries_no&qvq=q:world_area%3D"asia" ;sort:pub_list_no_initialsort%2Cpub_date%2Cpub_list_no%2Cseries_no;lc:RUMSEY~8~1&mi=7&trs=1000 А тук пише следното: "Названия Мауро Зикхия и Альба Зикхия (Черная и Белая Зихия соответственно), скорее всего, можно объяснить различиями в социальном устройстве в этих двух областях одной страны." http://intercircass.org/?p=1673

И по-късните исторически събития показват, че това е невъзможно или много трудно - никой народ не успява да удържи териториите от двете страни на Дунав. Според мен съдбата на тракийските племена е такава, че техните култови средища се намират на територия твърде близко до Проливите, които са от голямо икономическо и стратегическо значение и много народи желаят да ги владеят. Вероятно или траките не са имали амбиция за своя "мегали" идеология или не са им стигнали силите за такава. Според мен това, което са направили гърците - писмена литература и "мегали" идеология. Тоест - може да се подчиниш времено на по-силен народ, но трябва да оставиш такава следа, чрез която възраждането да е възможно и желателно за някого.

Самотраки не е ли част от Тракия? Название острова означает, что это Фракийский Самос, в отличие от другого греческого острова Самос[11]. The traditional account from antiquity is that Samothrace was first inhabited by Pelasgians and Carians, and later Thracians. At the end of the 8th century BC the island was colonised by Greeks from Samos, from which the name Samos of Thrace, that later became Samothrace; however, Strabo denies this. The archaeological evidence suggests that Greek settlement was in the sixth century BC.

Съгласна съм, че не може да се твърди това. Тоест - трябва да имат скитска култура или в степите се откриват подобни гробници ?

Да, това е въпросът - за поведението на елита. Според мен и двата поведенчески модела важат и за елита - има такива, които все пак ценят родното, а други - благата, макар и чужди. Въпросите, които ме занимават са: 1. Дали в следствие на икономически интерес, се поражда по-близка връзка между траките и гърците, такава, че да не се възприемат чак толкова чужди, а повече свои. Или пък обратното. 2. Римляните и гърците изоставят старата / заварена/ организация на обществото на царе-жреци и създават републики и точно така отстраняват стария елит и създават нов. И това и самото републиканско управление може да има значение, защото поне в началото привидно управлява народът, не само един род, до възникването на нова аристокрация и така различни етноси са приобщени в управлението като част от един народ. Обаче и гърците приемат много богове и практики от траките и дори сами си го признават. Със сигурност са заварили при идването си местни племена, обичайно свързвани с пелазги, няма как да не са взели нещо от тях. Това, че са написали митове на гръцки, не значи, че преди това не са ги слушали на друг език. В този смисъл одрисите може да са по-близо до старото население на Спарта и Атина. Димитър Попов смята, че някои от тракийските гробници с кръгла камера са сходни с микенските. "На територията на Балканска Тракия лабрисът, тъждествен на крито-микенския, е засвидетелстван към края на бронзовата епоха, т.е. в началото на І хил. пр.Хр., в с. Сем- ничево, Пазарджишко (Тачева 2005: 226). Тази двойна брадва с малките си размери, изтъпените остриета и миниатюрен отвор за дръжка не може да не е използвана като символ на власт и на култ (Китов 1979: 16). Тя повтаря формите на микенските секири, което е още едно потвърждение за близостта в културно отношение на Тракия с Микена (Китов 1979: 16). Силните и непрекъснати контакти между Егейския свят и Тракия, поне до VІІ в. пр.Хр., довеждат до създава- нето на един синкретичен тип брадви, които стават типични както за Югоизточна Европа, така и за Северозападна Мала Азия (Поро- жанов 1998: 164)." "Тезата за съхраненото влияние на Микена в Тракия се подддържа и от Л. Огненова-Маринова, която смята, че в Тракия може да се говори за наличието на микенски приживелици, видими не само в строежа на гробниците, а и в погребалните обичаи и археологичес- ките находки (Миков 1955: 18). От своя страна, В. Миков поддържа тезата за генетическата връзка между скалните гробници, долмените и куполните гробници (Миков 1955: 18). Според мен, микенската култура оказва своето влияние върху куполните гробници в Тракия. Вярно е, че съществуват близо 1000 години разлика между микен- ските и тракийските гробници, но като че ли това не може да бъде една особена пречка, траките да пренасат идеята т. е. развитието на гробниците да е независимо, но идеята да е зародена, в микенската култура (Русева 2000: 26)." "Микена и Тракия: културно-исторически континюитет / ХV - VІ В. ПР. ХР./ , Мая Иванова От друга страна населението на север от Балкана може да е различно генетически и културно, но да има някаква връзка с тракийския свят на юг.

Да, може много да се разсъждава по темата. Мисля дори, че е възможно преди романизацията да са силно елинизирани и да са загубили усещане за отделеност и самобитност. Елините създават множество колонии макар, че първоначално траките се съпротивляват. Въпросът също е и кое е по-важно: да съхраняваш езически култови практики и ли да развиеш философия за държавно устройство.

Възможно е това да е една от причините - римляните приобщават всички езически божества в общ пантеон, докато християнството и мюсюлманството няма как да сторят това. Обаче Първата Българска държава включва в себе си поне 2 култа - езичество и последователи на християнството и когато управляващия род сменя религията си или по-точно изоставя напълно езичеството това не води до загуба на самосъзнанието и името българи не изчезва. И като цяло, всички балкански народи са вплели балканско езичеството, оцеляло някак си, в християнството във фолклорен синкретизъм. Възможно е "одриси" да е име само на династически род, който или изчезва генетически или губи аристократическия си статут. Това е ивъпросът за рода Дуло - сменен ли е владетелския род или не. Но така или иначе, Дуло наричат държавата си България и има ги, няма ги, държавата съществува. Възможно е думите "траки" и "българи" да фиксират не етнос, а конкретен обряд, култова практика например, която има своите последователи независимо от етносната им характеристика.

Мен ме занимава въпросът за въстановяване на старата държавност и име. Както при българите - независимо колко трае държавността, след упадъка на поробителя тя се въстановява, при това със същото име. Аз така разбирам идеята на "историческото оцеляване", за разлика от генетичното и културното. Там просто се предават културни практики и гени. Тоест, ако одрисите са завладени и ги има през цялото време, защо няма импулс за въстановяване на старата държавност. Например в Британия и Испания въпреки някакво обединение , отделното самосъзнание и някакъв импулс за независимост и вероятна възможност за разпад на съставните части съществува. Според мен трябва да се разгледа въпросите за икономическите интереси на това царство и с кого би било в съюз - с империята или обратно с постоянно нахлуващи варвари. Може би за одриските династи е било важно да не се прекъсва връзка с населението от протоците и от Малоазиатския бряг. According to Herodotus, the Thracian tribe of Dolonci (Greek: Δόλογκοι) (or "barbarians" according to Cornelius Nepos) held possession of Chersonesus before the Greek colonization. Then, settlers from Ancient Greece, mainly of Ionian and Aeolian stock, founded about 12 cities on the peninsula in the 7th century BC.[10] The Athenian statesman Miltiades the Elder founded a major Athenian colony there around 560 BC. He took authority over the entire peninsula, building up its defences against incursions from the mainland. It eventually passed to his nephew, the more famous Miltiades the Younger, around 524 BC. The peninsula was abandoned to the Persians in 493 BC after the outbreak of the Greco-Persian Wars (499–478 BC).