Пандора

Дагестанки за вода Аварски ансамбъл Аварци Карта на дагестанските етноси

Дагестан - стари снимки От музея в Дербент

Грузинска сватба Давид Багратиони пише в История Грузии: "Для встречи обвенчанных шаферы становятся в дверях с обнаженными саблями, а старые встречают их с хлебом. Сей обычай остался от македонян, когда они овладели Грузиею. Как скоро обвенчанные приведены будут из церкви в дом, то их сажают на приуготовленное им место. Всякий из званых, поздравляя /17v/ их с бракосочетанием, бросает пред ними деньги, потом подают кушанье, жених садится с мужчинами, а невеста с женщинами особливо. Чрез несколько времени шафер, встав, подходит к невесте и снимает с лица ее риде, показывая, что она уже не девица, а замужняя жена" "Аджа́рцы (яджарлеби, груз. აჭარლები) — этнографическая группа грузин с малой частью мусульманского вероисповедания (в основном в горных районах). Большинство компактно проживают в Аджарии. Говорят на грузинском языке. По языку и культуре аджарцам близки лазы и чвенебури (субэтническая группа грузин в Турции)." Аджарски ансамбъл

"Хевсурети(груз. ხევსურეთი от груз. ხევი - Ущелье) - исторический регион на северо-востоке Грузии. Население Хевсурети, Хевсуры (груз. ხევსურები), этническая группа Грузин, традиционно жили в высокогорных обществах, в которых не было классового различия. В средние века и феодальный период хевсуры были освобождены от каких-либо налогов, однако были обязаны охранять северные границы Грузии. Во время нашествий на Картли и Кахети хевсуры посылали войско в поддержку царей Картли и Кахети" Хевсурски доспехи Хевсури Ръкопашен бой

Има и една по-стара новина В Кабардино-Балкарии археологи нашли древнейшее поселение (видео) http://www.detectorland.ru/page_16.html

Ами аз гледам на нещата от по-друг ъгъл.Тъй като се ровя от известно време из кавказките сайтове първия форум в който се записах беше на такъв сайт ,рускоезичен.Друг е въпросът колко ми е добър руския Успях да направя разлика между два форума.Единият много посещаван,а другият - въобще не.На втория си общуват пет-шест човека и след дълги размисли стигнах до извода ,че това зависи от характера на администратора,който не беше явно много общителен и рядко навестяваше сам своя форум освен за някоя много важна тема.В първия форум администраторът - много контактен и споделя в интернет много от това което го вълнува,а и откликва постоянно на всеки пост независимо колко незначителен е.И също трие безпощадно всичко което се приема за обида.Но не ми е направило впечатление мнения или теми ,които му изглеждат със съмнително съдържание да се трият,но пък форума не е строго научен.Също разбрах,че посещаемостта на форума се качва точно от съществуването на теми,обсъждащи спорни въпроси. Там свикнах да гледам на администратора и модераторите като домакини,които са те поканили в своя дом на чай и приказки Така,че каквито домакините и гостите - такъв и форума. А и да добавя - всеки там може да си напише мнението,дори и нерегистриран участник,които не се нарича "анонимен" а "гост".

Археологи нашли более 200 поселений XVI-XIV веков до н.э. к югу от Кисловодска. Об открытии сообщил в пятницу журналистам кандидат исторических наук, археолог Андрей Белинский. «Сейчас найдено более 200 поселений, с великолепной каменной архитектурой, которые располагаются к югу от Кисловодска на территории Ставропольского края, КЧР и КБР на высотах, что очень важно, от 1,4 до 2,4 тысячи метров», — рассказал Белинский. http://www.66.ru/news/science/70761/

Грузинки

Малко красиви картини - природа и хора от Грузия Някъде в Грузия - тази тема също може да се нарече "Моят дом- моята крепост" Сванетия Хевсурети

Освен това според мен е необходимо благородника задължително да бъде сроден с важен от гледна точка на наследственността български род.Всички придошли народи се сродяват с някой ,местен желателно по-благороден,за да узаконят прибиваването си ,а може би и владеенето на земя. А възможно ли е разни племена да се назоват българи и по-рано вследствие някакъв съюз?Възможно ли е "българи" да е име на съюз от племена?

В wiki - то от руската страница "авары" излиза,ако правилно разбирам,че генетическите наследници на аварите са по-скоро хърватите

Ами може би не са успели да преминат Кавказ,охраняван от Персия и Византия.Затуй са решили да преминат през Балканите.А може би и затуй тия народи напират все към Константинопол.

Още няколко реда за Хунзах.В Древний Хунзах Айтберов изброява различни източници,които споменават или разказват за живота в Хунзанското ханство в различните епохи.Аз ще спомена някои от тях. Ибн Руста съобщава,че за да могат аварите да изпълнят добре охранителната функция на северната граница на Сасанидската държава Хосров Ануширван предава на владетеля на Сарир крепостите Калял и Кумух.Съгласно Дербенд-наме шахът предварително ремонтирал крепостта Кумух и първоначално държал там управител от своите родственици.И така Хунзах получава названието Авар в 6в след преселението там на авари. Съгласно съчинението от 10в Худуд ал-алам и друго от 11в на Абдалхай Гардизи Сарирската държава включвала земите в басейна на р.Сулак и горното течение на р.Самур,княжество Кайтаг,княжество Шандан/Чандар или джандар – даргинско название на кумиките/.Резиденцията на владетелите по това време била известна като Авар,а хазната се намирала в крепостта Кумух /Гъумек/.Крепостта Калял,намираща се на Лекетския път охранявала главния вход към страната от към Закавказието.със специални автономни права биле Кайтаг и Чандар с неговия религиозен център Дибгаши. В 943г управителя на Хунзах наричали филаншах.Той бил християнин и го считали за потомък на знатен персиец избягал от арабите в 7в,определящ себе си като потомък на полководец от края на 6в победител на тюрките от партския род Мирхан – Бахрам Чубин . Хазария лишила Сарирската държава от равнинните и територии тоест от обширни зимни пасища и по този начин и нанесла икономически загуби.По този начин двете държави стават врагове. В 11в се споменава владетел на Сарир Токо ,а съшо и войнските титули,употребявани за командирите тархан и византийския батрак – патриций.Също в Истории сел. Аргвани се упоменава,че населението на Хунзах изповядва християнство,но управляващия елит бил от иудейска вяра.По време на анти-мюсюлманската кампания на грузинския цар Давид IV Строител /1089—1125/ приели участие и сарирци.Допуска се ,че след 1121г част от сарирското население се изселва в Източна Грузия.В края на 11 началото на 12в за кратко Хунзах е под мюсюлманското управление на Абумуслим,но след неговата смърт на престола се завръща отново старата династия със сасанидски традиции. По време на Златната Орда група знатни хунзахци биле на служба при ТохтамишУправителите на редица дагестански селища носили златоодринския титул къарачи но се считали за произхождащи от рода на хунзахските ханове.Тъй като мюсюлманите се убедили ,че хунзахския елит имащ дълга държавническа традиция,трудно ще приеме новите религиозни и правови системи се решило това да става постепенно. В резултат смесили отделни шариатски норми с и древното местно право.Например по местния адет при случай на убийство всеки представител на пострадалия род можел да убие първия срещнат мъж или юноша от рода на убиеца.Това пораждало ответна мъст и по такъв начин убийствата продължавали до безкрай.Шариатът признава кръвната мъст ,но я ограничава само до най-близките родственици на убития и я прилага само върху действителния убиец.Да се въведе шаритската норма отведнъж не било възможно .Въвели следния обичай – за убийство на роднина на убиеца възлагали глоба 100 овце в полза на управителя тоест владетеля на Хунзах. Към 1485г Кумухската държава имала 100хилядна войска,Табасаран – 60 хилядна,Кайтаг – 30хилядна,Аварската – само 20хилядна войска. В архива на имам Шамил се съхранявала арабоезичен документ за разпределение на сферите на влияние,според която на казикумухския управител се полагала територията между р.Самур и Аварско Койсу,а на емира на Хунзах – територията между Аварско Койсу и Андийския хребет и планинските чеченци – киялал-обитаващи зад Шубут и Ункратль до Галгай.В началото на 17в там се преселва княз Карагиши от който произхожда хунзахска по произход фамилия Турлови.Турлов е чеченски вариант на аварското аристократично име Турурав.Тези хунзахци живеещи в труднодостъпното селище Мехельта започнали да управляват в Чечня.Знаменитото село Чеченаул било основано в местността Чечентал около някакви развалини от внука на Карагиши – Алибек.В руските документи земите на Турлови се наричали «Уварское владенье на Чечени». Потомците на Турлови и до днес живеят в Чечня. За хунзахските скотовъдци и най-вече за отглеждащите овце много важен бил безопасния достъп през зимата на Терско-Сулакската равнина.За това владетелите биле готови да поддържат и неверниците руснаци – земеделци и рибари.В една записка се споменава,че още в 16в те съдействали на руснаците «как ставили Терский город» В 17в от княжествата Казикумух,Каракорейша и Хунзах на равнината се изселват князе със своите войни и приближени.Освен в Чечентал ,хунзахски князе се заселили и в долината на р.Сунжи.Причините биле две:да се запази контролът на пътя към вътрешен Дагестан и да се решат въпросите с аграрното пренаселване на Хунзахското плато.Амирхамза-нуцал създава няколко селища в долинатана р.Сунжа и дори премества столицата си там.При това хунзахските и казикумските князе също разпространявали мюсюлманството сред вайнахите . Арабоезични документи споменават имената на децата на Амирхамза –нуцал – синовете Барти,Султан и дъщерите Айи-меседо, Китлилай и Шамай....Меседо – от аварски принцеса. В записките на Евлия Челеби от 1647г се споменава страната на аварите,която се управлява от хан,кадия,началник на крепостния гарнизон – калантар или чаландар по аварски,писмоводител – мирза,чиновници- даруги и около 1000 дружинници- нукер. От управлението на Дугри-нуцал са останали различни документи ,включително записки за търговски сделки извършени в присъствието на различни знатни лица ,в които се споменават най-разнобразни имена....дворяни: Андуник Огуз, Алисканди — син на Сулайман, Алибек, Искандер, Пирав, Абдуррахман, Токо, Исахан и Амирхан.Също и Султанхусейн, Омар, Атанас, Максут, Мирза, Амирали, Айтмар Титула нуцал,който носели аварските управители в 15-19в произхожда от грузинската дума нацвал- наместник,староста.В ханския род се употребявали грузински имена К1ушк1ант1и (авар. К1уш-т1ант!и) «Константин», Ивана, Геворги «Георгий», Атанас «Афанасий» и Палисканди тоест Алисканди. Територията на Дагестан и в това число и Аварското нуцалство формално влизали в състава на Иран или Турция.В 17в когато Сефевидите провеждали активна политика в този район хунзахските управители се ориентирали към Русия,която владеела северокавказките степи. Това е една съвременна карта на Дагестан http://planetolog.ru/map-rus-oblast-zoom.php?oblast=DAG&type=1 На тази карта на Кавказ е отбелязан Khunzak http://www.davidrumsey.com/luna/servlet/detail/RUMSEY~8~1~30721~1150648:The-Caucasus---Published-at-the-off?qvq=q:Caucasus;lc:RUMSEY~8~1&mi=3&trs=26 И още една карта на Грузия в периода 830-1020г http://conflicts.rem33.com/images/Georgia/geor_bahrat.GIF

Може и да е разбирал,но другите бяха твърде агресивни - друго поколение...

Според мен християнството би трябвало да окаже влияние върху доста въпроси от обичайното право,а сигурно и начина на наследяване,което си е доста важен въпрос.Многоженството осигурява доста политически връзки.То не ,че при християнството не е възможно,но все пак е ограничаващо. Възможно ли е да е бил използван чужд християнски отряд за разправа с недоволните боляри ?

И аз малко се пообърках докато четях темата.Според мен в в началото етносът е свързан с родова принадлежност.Ранно-средновековна държава носи името на управляващия етнос,който може и да не е мнозинство/поне така си мисля/.В късното средновековие има децентрализация,може би защото всички или почти всички стават християни и несъществува национална идея.Обаче комуникация е съществувала,макар и доста бавно протичаща в сравнение с днес .Все пак пътешествениците знаели кои са българите щом назовават три Българии.За четвъртата няма да коментирам .Не мисля,че крепостния не е знаел от какъв етнос е -пиемонтец,баварец или нещо друго,но се е наричал с някакво име.Просто крепостния селенин бил задължен и верен само на господаря си и където господарят му ,там и той.Възможно е името българин и да се разпростира и върху други етноси,обаче проблемът при българите май е че този процес се извършва едновременно на две съвършено различни територии и различаващи се езиково,религиозно и прочие.

Не разбрах точно какво означава "ираноезични европеиди от средиземноморската раса" дето живеели в Туркестан 1хил пр.хр.

Не разбирам много от генетическата терминология,но чета доколкото мога и се опитвам да вникна и тъй прочетох в един форум следното: Вероятно R1a въобще са някакви европеиди,същността е в повечкото цифри и буквички след R-то.

Хунзахско общество по Древний Хунзах на Айтберов Т. М. В Централната част на Среден Дагестан, между реките Аварско и Андийско Койсу се намира Хунзахското плато.То е разположено на височина 1700-2000м и е с приблизителни размери 26км дължина и 8-10км широчина.От три страни платото е заобиколено от планински хребети:на юг- Талако,на северо-изток – Тану-сын ?,на юго-изток – Акаро. Почвата като цяло е чернозем и плодородна.Във вътрешността на Дагестан в района на Сулакския басейн,където живеят аварци,даргинци,лакци се образува особен културно-исторически масив от разноезични обитатели.Едно от стратегическите места в този район се явява Хунзахското плато.Там можело без трудности да се изхрани значителна военна част,а също тази войска да се изпраща бързо в много населени пунктове в междуречието.Стръмните брегове на двете реки, изпълняващи роля на крепостен ров, и отвесния край на платото правят невъзможно предвижването от север на юг към Алазанската долина.Също на пътя на северните войни се изправяли непроходимите гори на Ичкерия и затова управителити на Авария се стремели да имат опорни пунктове в юго-източна Чечня.Със заобикалящите го райони Хунзахското плато се свързвало по няколко пътя:.Към Чечня- Сиух, Тлох, Муни, Зило, Анди по брега на р. Хулхулау.В центъра на Ичкерия към сел.Беной /по аварски-Баини,по кумикски Баян/ - Хунзах—Обода—Ахалчи—Сиух— Тлох—Муни—Зило—Риквани—Андийски хребет—Беной—брега на р. Аксай—сел. Аксай. Сел.Эндирей/Андрейаул/ се явявало важен пункт и връзка на платото с Теркско-Сулакската равнина.Според автора,Т.М. Айтберов ,около сел Эндирей в древността се намирал град Балх. .За Грузия пътя минавал през Гидатль,Главния Кавказки хребет и Белокан. Многочислените селища на платото се делели на два съюза или общества– североизточен наричан Хебдалалски (по-аварски х!ебдалал),и югозападен - Хунзахски (хунз).Второто ,според писмени и устни източници аварците обозначавали с термина – бо – войска (хундерил бо-г-«хунзахска войска, хунзахски народ»).Този термин отсъства в дагестанските езици,но присъства в чеченския и ингушския.В Дагестан наричали Хунзах още „родина на храбреци”или железни хунзахци/ маххул хунз/ В Хунзахското общество влизали още следните селища - Амишта, Баитль, Батлаич, Гени-чутль, Гозолоколо, Гонох, Гортколо, Гоцатль, Джалатури, Заиб, Ках, Кахикал, Тагада, Текита, Тлайлух, Тукита, Уздалросо, Хариколо, Химакоро, Хини, Цада, Цельмес, Цолода, Чалда, Чондотль и Шотода.Център на обществото било село/ по аварски росо/ Хунзах.В ислямската епоха там се намирала главната или „войсковата” джамия - бол мажгит.,а също и управителя на Авария,който се наричал Хундерил нуцал-хсш, Хунзахъ нуцал-хан,на тюркски - Авархан, Аварбий,на грузински - Хунзакъис батоны-хунзахски господин. .В 17-18в Хунзах се пренаселил и достигнал 2-3хил.дома,което принудило общината да създаде колонии и селища в други земи.В 19в домовете били 700-800,днес са около 838.Според някои източни държавници в селището трябва да има между 100-500 дома ,тоест около 3хил души,а по-голямото количество предизвиква екологични проблеми.По заповед на имам Шамил/1797-1871/ бил разрушен Хунзах и неговите укрепления,противоречащи на шериатската демокрация.Съществували дебели каменни стени долепени до крайните домове,които можели да отразят сериозно нападение,а също и врата,вход към града - «капу» (къапу). В Аваристан съществуват много родове - тухумы-тлибили (кьибил — «корен»),които обръщат голямо значение и записват своя произход,но такива родове в Хунзах нямало и дори хановете нямали представа за своето родословие с изключение на Алимчуеви.На върха на социално-политическата структура стоял хан,а до него роднините му - чанки (ч1анк!а, мн. ч. ч1унк!би).Имайки пред вид властолюбивия характер на този слой от обществото, хунзахци изисквали от управляващия да отпраща своите млади синове колкото се може по-далеч по други селища.Следващия слой е узденски,свободни селяни,които се изхранват от собствения си труд и имали задължението да носят военна служба - оэдещ мн. ч. озден-заби.Сред представителите на ханските родове и потомствените уздени често се среща своеобразен антропологичен тип – рижи,космати,често остроноси.Апараги или чужденци - апараг; мн. ч. Апарагзаби- това биле чужденци намиращи се в Хунзах,главно избягали подлежащи на кръвна мъст.Те нямали право да бъдат членове на общината и да вземат участие в решаването на различни въпроси.Робите - лагъ; мн. ч. Лагъзал – биле домашни слуги,телохранители на хана,селски глашатаи,овчари,работници.Тези които получели свободата си ставали клиенти на предишния си господар и биле покровителствани от него - хъазахъ; мн. ч. Хъузхъул.Хунзах имал свой кадия,който имал съдебна власт и се занимавал с делопроизводство и официална преписка.Кадията се избирал от Хунзахската община и ханът,като кандидатите по правило биле родом от далечнито селище Анди или от хебдалалското население,за да не провежда кланова политика.За разглеждане на въпроси касаещи обичайното право адет - батль (балъ) имало специални съдии - чухби (ч1ух!би). В Дагестан древните селища имат по няколко названия на различните езици,които не са получени от обикновено изопачаване на името.Даргинците наричат Хунзах и хунзахското общество - Xlueap — Xluoap, Лакците – Яртахьи,чеченци и ингуши – Джаяхъ,андийци – Гьайбул,на годоберински език Хунзах наричали– Гьабул,на каратински – Гьалби.на ахвахски - Итлятль (Илъалъ);тюркоезичното население на Сев.Кавказ - Авар-ас нт,а хунзахското общество – авар. До средата на 14в в Сулакския басейн съществува държава известна под името Сарир,чиято столица е Хунзах.Грузинските историци в 11-13в наричат тази държава владение на хунзахците. Източник:Древний Хунзах.Айтберов Т. М. Илюстрация - Укрепление Хунзах от По дебрям Дагестана .Андреев.А.П 1899г И едно видео с природни изгледи от Хунзахското плато. http://shax-dag.ru/download.php?num=21548&base=clips

Понеже се цитира wiki - то може да разгледате страниците за тракийски език и на други езици,например: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA http://en.wikipedia.org/wiki/Thracian_language

Това е едно генетическо изследване ЛИТВИНОВ СЕРГЕЙ СЕРГЕЕВИЧ ИЗУЧЕНИЕ ГЕНЕТИЧЕСКОЙ СТРУКТУРЫ НАРОДОВ ЗАПАДНОГО КАВКАЗА ПО ДАННЫМ О ПОЛИМОРФИЗМЕ Y-ХРОМОСОМЫ, МИТОХОНДРИАЛЬНОЙ ДНК И ALU- ИНСЕРЦИЙ "Научная новизна. Впервые популяции Западного Кавказа (абхазы,адыгейцы, черкесы, абазины, карачаевцы, мегрелы, кубанские ногайцы, армяне,северные и южные осетины) были охарактеризованы на основе анализа 13 Alu инсерций, а также филогеографического анализа Y-хромосомы и мтДНК, что позволило определить ведущую роль Ближнего Востока в становлении автохтонного субстрата популяций Западного Кавказа как по женской, так и по мужской линии, а также выявить мажорные гаплогруппы Y-хромосомы,обуславливающие общую для всех популяций картину распределения мужских линий в регионе. Выявлено, что автохтонный генетический субстрат в популяциях изученного региона является преимущественно западноевразийским, в то время, как восточно-евразийский в большей степени представлен у кубанских ногайцев,но не у тюркоязычных карачаевцев." LitvinovSS.pdf

Може би е това ....

Селището Кубачи Самоназванието на кубачинци е -угбуган.Броят на жителите на селището не е достигал повече от 9хил.души.То представлявало малка самоуправляваща се република.,чиято независимост се постигала като плащали данък на поредната голяма държава.На селището пренадлежала обширна земя включваща пасища,гори,терасовидни посевни участъци.Като негови фортпостове се явявали по-малки аули,чиито жители изпълнявали различни дейности за кубачинците.Кубачи напомня големи пчелни пити които покриват стръмния южен склон на планината ,а също и на гигантски широка стълба издигаща се от подножието към небето.Домовете са свързани помежду си и плоския покрив на единия се явява тераса за другия дом.На първия етаж е помещението за животните,над него-стаите,които обикновено са четири.Стаята с каменно огнище служи за кухня и дневна,другите са спални помещения за децата и отделно за родителите,и гостна,в която също има огнище.Плоските покриви са покрити с глина и са удобни за всякакви дейности,като например сушене на сено.Сред живописните скали тече планинска рекичка Хелла акв- Голяма река.Около Кубачи са разположени следните планини – на изток Кайдашла муда, на юг — Циццила муда, на север — Къяцла муда, на юго-изток — Маццабехла муда, на запад — Табалла муда.Всяка жена съхранява в съндък чеиза си – масивни гривни-кулухме-от тъмно сребро или позлатени,пръстени – туппигле,сребърни верижки-бимхне,обици- уциа.Старците говорят,че Кубачи е била могъща крепост.Съхранени са основи на големи кули,на върха на селището се издига кръгла стражева кула Къунахъла калъа.До нея стои още една кула-кайла калъа-в която живее ,семейство Акаеви.Стените на кулите са изградени от масивни каменни блокове,дебелината на стените достига половин метър.Според старците преди имало дванадесет такива кули - калгне,разположени в и около селището.В тях се намирал охраняващ отряд и всяка имала свое название: Чабкъунна калъа -Настъпателна кула,от която тръгвали воните срещу противника; Вявдвихъла калъа-Сигнална кула,на която при опасност запалвали огън.Селището имало патриархална организация и войска.Общо събрание на мъжете и жените се събирала в специално здание за решаване на важни въпроси.То избирало съвет на старейшините – чини-от дванайсет души ,които представлявали върховния съд на селището.Нямало затвор и палачи,ако човек бил осъждан на смърт решението се изпълнявал от целия аул, стреляли по него или го замервали с камъни.За по –малки престъпления имало зона за отчуждение,където в малки домове наказаните живеели 3или 5 години докато изтече присъдата и където имали право да бъдат посещавани само от роднините.Този обичай се съхранил до 19в.Старейшините можели да бъдат убити,ако не спазвали обичаите.Войската на селището се наричала акбилъхон,за него избирали най-ловките и силни момчета,възпитавали ги вън от семейството на военно дело.След това те образували гарнизон и ги наричали батырте — смели.Живеели в особени жилища и нямали право да се женят до 40г.,а след това отивали в запас и построявали свой дом.По време на война батыр-ите нямали право да се предават в плен.В по-късни и мирни времена не ги държали на постоянна воена служба ,а само периодично организирали военни сборове.Това продължило до 1913г.Съществувал празник на батыр-ите,който продължавал 3 дена и на който в края на празника излизал човек носещ метална маска на Надир-шах олицетворяващ най-страшния враг на кубачинците – персите и се разигравала битка с тях.Тази маска се съхранява у семество Куцулови.Интересното е ,че тя има монголски облик.Християнството в Кубачи навярно е дошло от Грузия и не е било особено задълбочено.Съществувало е древно гробище,сега застроено,където са намирани камъни с кръстове или във форма на кръст.Историкът А. Р. Шихсаидов счита ,че кубачинци приели мюсюлманството към края на 13в.За Корана кубачинците с хумор казват:”Магомет на равнине жил, потому такой закон писал. Если бы он был горец, для горцев другой закон написал бы".В джамиите се съхранявали ръкописни книги,но при затварянето им малка част от тях са оцелели и сега за историята на Кубачи съществуват само устни предания. http://www.juveliri-kubachi.ru/articles.html?article=1 http://kubachi.info/ Кубачи Видео с изгледи на околностите И още едно - кубачинските майстори

А имали примери за изкуствено изградени пещери? Змията е символ на земята,а кучето на какво е символ ?

Да увелича малко спама и аз.Тъй като арабския език е семитски ,а гърците както вече се разбра са семити - ето едно предположение за значението на "трак" Що се отнася до дрехите,един въпрос към археолозите- могат ли да се въстановят дрехите на древните от остатъци в погребенията.Тук се натъкнах на един опит за въстановен женски скитски костюм http://www.narodko.ru/article/avtoref/ckifckaa_modnica.htm