Frujin Assen

Ще ви дам пример. През 19 век САЩ са безспорно демократична страна, особено след гражданската война. Те са либерално настроени, свободни и демократични. Дори освобождават негрите от робството. Но въпреки това вземат земите на индианците и то от позиция на силата. На тези земи те нямат никакви права, нито морални, нито финансови, нито нито исторически. Но въпреки това ги вземат. Как стават събитията в огромната част от случаите. Група американци (обикновенно малка) отиват в индианските земи и започват там да своеволничат. Естествено рано или късно избухва спор с индианците. Американското правителство започва преговори с индианците за да урегулира споровете, като взема страната на своите граждани. Избухва конфликт, който води до война. Виждаме един типичен нАучен дарвинизъм. Колкото до това дали проблемите се решават със сила... Питайте арменците http://bg.wikipedia.org/wiki/Арменски_геноцид Питайте българите от Кукуш http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=274:-1913-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Колкото и да е нелицеприятно геноцида и клането разрешават проблема веднъж и завинаги. Имало арменци в Турция-днес няма. Имало българи в източна тракия-днес няма, имало гърци в измир-днес няма, имало християни в Картаген, е в днешен Тунис няма...

Само за обща информация, но все пак навеждаща на съмнения. Золотарьов, инструктора е работел в завод Маяк, най секретното място в СССР където се разработва съветската атомна бомба. Там са щели да работят и други от групата. През 1957 там гърмят остатъците от ядреното вещество за бомбите. Замърсяването е трето по сила след Чернобил и Фукушима. Американците отчаяно търсят информация. Понеже все още няма спътници, единствените им методи са вербуване на агенти и "туристически" походи в околностите на завода. И което е по важно, постигат определени успехи, макар и в най груби черти те знаят какво се случва в завод Маяк.

Глостъре, такъв мир има. Например в Саудитска Арабия единствената разрешена религия е сунитския ислям. Даже атеизма се наказва със ... смърт. В страната действа религиозна полиция, която патрулира по улиците и следи някой да не нарушава каноните. Който ги нарушава го наказват от глоба до отсичане на главата-публично. Чудя се, защо всички тия хелзинкски комитети, правозащитници, либерали не вземат да идат в Саудитска Арабия, Катар, Бруней, Кувейт, Судан... а предпочитат да действат в САЩ, Германия, България... Може би, защото в Саудитска Арабия без да ги изслушат просто ще им отрежат главите на улицата.

Куртенков тук е МНОГО (с големи букви) прав. Първо ние нямаме етнически чисти изходни етноси, спрямо които да градим днешните промени и състояния, второ нямаме картина на генетичното минало. Това изследване е една малка част, в един голям пъзел, и всякакви тълкувания следва да са предпазливи и да се ограничават само с доказани факти.

Еми закона на Охо Бохо Адаш. Ако ние не изядем враговете си, те ще изядат нас. На това му се вика социален дарвинизъм и си напълно нАучно. Като казваш, че насила хубост не става, кажи какво стана с българите в тракия през 1913, или с арменците в османската империя, или с евреите в фашистка Германия, или в Руанда... Както е казал Вожда и Учителя на народите "Който не е с нас, е против нас", а който е против нас... или ние него, или той нас-средно положение закона на джунглата не допуска.

Да отговоря на Светогор. За езика не си прав-ама съвсем. Още по времето на Тервел (или някъде там) държавен език в България става... гръцкия. За мен няма съмнение, че по крумово време, или по Пресианово всеки който е искал да мине за учен човек е трябвало да знае гръцки-писмено и говоримо. Какво прави Крум? Издига ролята на ВЛАДЕТЕЛЯ !!! (с големи букви и три удивителни). Той има "хранени хора", аристократи които зависят от Него. Това е огромна цивилизационна промяна. Вече няма как някой водач на етнос (примерно вожд на славяните, прабългарски аристократ или водач на преселени в мизия авари или гърци) няма как да претендира за политическа тежест съизмерима с тази на Кана!. Той издига хората според това доколко са предани Нему, а не според това доколко имат власт и влияние сред група хора. Ако в миналото е можело някой да каже-аз съм водач на еди колко си славяни/българи/авари, които мен ме признават за свой господар, и като така моята роля в държавата нараства и аз искам еди кой си пост, то от времето на Крум това вече го няма, всеки който иска да прави кариера трябва да има благоволението на Кана, а не на група хора. Разбира се, Крум няма ка да взема хора от Марс, и хранените му хора са предимно българи, славяните са все още автономни. Омуртаг прави следващата крачка-разрушава славянската автономия-НО, много важно НО, той не прави славяните роби на българите, а роби на Кана. Усещате ли разликата? Славяните не са подчинени на българските аристократи, а лично на Кана.Борис прави следващата стъпка, превръща и българите в роби на Кана. Това му се отдава много по трудно, тук не говорим за провинциални славянски вождове, а за хора които управляват страната, хора които се имат за елит. Поне до Крум българите се имат за господарски народ, да подчинени на Кана, но все пак кана си е наше момче, човек произлизащ от нашите среди. При Омуртаг славяните са подчинени на Кана, не на аристократите, но както казах, кана си е "наш човек", българин и може да се приеме за нормално. Но когато Борис унищожава старите богове, старите аристократи и казва "няма славяни, няма българи, всички сте мои роби" вече става лошо. Имаме бунтове, които обаче са потушени. Симеон наследява една ромейска по своята същност държава-централизирана, при която царя е всичко, аристокрацията са зависещи единствено и само от Него управляващи, а останалите са нищо, хора които нямат право на политическа представителност.

Адаш, ще ти кажа закона на Охо Бохо, понеже е очевидно, че ти не го знаеш. А той е фундаментален в историята на човеството. Лошо е, когато чуждо племе яде племе на Охо Бохо, добро е, когото племе на Охо Бохо яде друго племе.

Зитко, ако правилно разчитам диаграмата, до нас са сърби, хървати, босненци, гърци. И те също ли не са славяни? Айде, гърците можем да ги изкараме елини. Ами сърби, хървати, босненци-с кого са се смесили?

Ами Петре, българите, за разллика от сърбите и хърватите (които много дълго остават изолирани) са смес още от самото начало от древни българи и славяни, отделно в мизия са преселвани авари, гърци и прочее. Отделно впоследствие печенеги, узи, и най вече кумани. Така като се замисля, сърбите са оставени на завет. Само унгарците от запад ги натискат, но поне аз не знам да има унгарско колонизиране в хърватия примерно. Май там и турските колонисти са малко. Не съм се интересувал специално по въпроса, но ми се струва, че дори босненските мюсюлмани са в подавляващо огромното си мнозинство местни. Тоест, ако северните гърци, сърбите и българите си приличат, то ще е защото и в трите народа има голямо славянско надмощие.

Това го има при всяка война. Както са го правели германците в Русия, така и руснаците в Германия. Но е било инцидентно, и не планирано.

Според мен тук става въпрос не само за усвояване на средства, но и за политика. Политическия тренд днес е "Длъжни сме да мразим Русия". Няма да задълбавам кой и защо поставя този тренд-то е видно. Поради тази причина следва българите да бъдат максимално отдалечени от Русия-включително като се изкара, че не сме славяни. Но да се говори, че българите сме средиземнорци, а не славяни... При положение, че имаме исторически извори, при положение, че говорим славянски език и имаме славянски обичаи, при положение, че около нас на балканите е пълно, а в миналото е било още по пълно със славяни...

Историята на М18 Хелкет, любимоия танкоизтребител на американската армия започнала доста странно и от съвсем неочаквано място. Било 1941. Предчуствайки че скоро ще им се наложи да встъпят във войната, американците правели всичко възможно да снабдят армията си със съвременно оръжие. Тъй като се очаквало бойните действия да се развиват далеч от границите на САЩ, значителни усилия били хвърляни за въоражаването на ВДВ и морската пехота. А какво никога не достигало във ВДВ? Разбира се танкове. По това време всички страни които имали ВДВ отбелязвали липсата на бронетехника и се опитвали да ги снабдят с такава, доколкото могат. Американците естествено не останали назад и през август 1941 поръчали да се разработи и произведе авиодесантнен лек танк под индекса Т9. Перспективата пред новия танк била повече от светла. Много учреждения били заинтересувани от него. Промишлеността се радвала на новата и на пръв поглед лесна поръчка, и даже ВВС и армията не встъпили в спор чий да е танка. На конкурса проекти представили 3 фирми Дженерал Маторс, Marmon-Herrington и Кристи. Най неочаквано в конкурса победили Мармон-Хенригтън, които досега не били произвеждали танкове, с изключение на леките танкове CTLS (за тези танкове в бъдеще ще напиша отделно). Този танк е извън нашия обзор и затова няма да се спирам на него, само ще спомена, че към септември 1941 проекта бил готов и се планирало сглобяване на прототип. През октомври 1941 към военните пристъпило предложение за проект на нов танк. Инжинерите работещи над Т9 смятали на негова база да разработят и танкоунищожител. Той следвало да е с по тънка броня, но по мощен двигател. Военните обаче, не могли да проумеят смисъла от противотанкова машина със същото 37 мм оръдие като танка и съвсем близка купола. ВДВ не приели проекта за тази ПТ САУ. Това би била и смъртта на вещицата преди още да се е родила, ако не помогнала случайността. По това време в армията на САЩ упорито се трудили над лек противотанков танкоизтребител, но всички проекти били неудачни. Военните започнали да се отчайват, когато се появил проекта на леката авиодесантна САУ. Като няма риба и рака е риба-помислили си военните и приели да работят на този проект. Новият проект получил индекс Т42. Тъй като вече нямало нужда да го поставят в планер, решили да увеличат размера, теглото и да поставят окачване кристи. През януари 1942 проекта бил завършен и като цяло готов за производство. Обаче, Мармон-Херингтън показали пълната си несастоятелност и с двата проекта, така че, проекта бил предаден на Дженерал Мотор, които трябвало да сглобят първите два прототипа. Скоро обаче ситуацията се променила значително. През април било взето решение (най вече след разкази на англичаните за боевете им с немците), че 37 мм оръдие е малко даже за лек танк, а за танкоизтребител е направо смешно. На 1 прил 1942 било дадено задание в машината да бъде поставено 57 мм оръдие. Уточнени били и характеристиките които желаели за машината-тегло около 12 тона, скорост около 80 км/ч, екипаж 5 човека, броня на купола, челото и бордовете около 22 мм. Инжинерите се справили брилиантно и още на 19 април новия проект бил вече готов. Новата машина нарекли Т49 и започнало сглобяване на прототипа. Към юли 1942 първите машини били предадени за изпитания. Като цяло машината се получила успешна. Екипажа работел удобно, а оръдието работело без проблеми. Единствено пробег по абардийнския полигон показал, че максималната скорост е едва 61 км/ч, вместо желаните 80. При това маневреността била просто отлична. За скоростта от Дженерал Мотор и по специално от Буик (конкретно заети с проекта) обяснили, че ще поставят по мощен двигател и всичко ще бъде идеално. Тук обаче се намесило танкоизтребителното управление които имали доста повече възражения. Малко било, че машината не развивала нужната скорост, но и нямала открит купол с монтирана на него картечница М2 браунинг. Без тази картечница машината се считала за небоеспособна, понеже нямало как да се защитава от вражеска пехота. Освен това, оръдието било счетено за слабо-било препоръчано да се превъоражи с 75 мм оръдие от танк Шерман. Но, американците няма да са американци, ако не се опитат да направят от Т49 пари. По това време в САЩ пристигнала английска делегация да закупи американски танкове. Обръщайки внимание на закритата купола инжинерите от Дженерал Моторс гордо нарекли своето творение "лек танк" и се пробвали да го продадат на англичаните. В случай на покупка било обещано да се постави английско оръдие и да се усили челната броня. Англичаните обаче сметнали възможностите на "лекия танк" за скромни и не проявили интерес. Не стига това, ами военните отново променили изискванията си, и пожелали на машината да се постави новото 75 мм оръдие от Шермана. Инжинерите решили да не разработват нова купола, а взели тази от Т35 (прототипа на М10 Волверин). 76 мм оръдие спокойно се побирало в нея, била открита и спокойно можело да се постави исканата картечница. Освен това променили и корпуса. От курсовата картечница се отказали, тя била сметната за излишна за танкоизтребител, а предната броня била увеличена до 25 мм. Бил поставен и нов двигател-който бил сдвоен бензинов. Проекта получил индекс Т67 и към октомври 1942 бил готов първия прототип. На абардийнския полигон Т67 бил изпитан и показал отлични резултати. С новия двигател машината най сетне развила нужните 80 км/ч, а отличната маневреност била съхранена. И отново машината била близка до приемане на въоражение, и отново се намесило танкоизтребителното управление. Този път не ги устройвало 75 мм оръдие. На шърманите започнали да поставят новите 76 мм оръдия, тях искали и на Т67. Били и други претенции. Окачването кристи било остаряло-искали торсионно. Не ги устройвала и куполата-била твърде примитивна с ръчното си завъртане, а и мястото за боекомплекта било малко. Машината била изпратена за преработка. През април 1943 бил готов първия танкоизтребител Т70. Машината била изменена много силно. Разбира се, сменили оръдието, изменили куполата, сега тя била заварена и имало място за повече снаряди. Окачването било торсионно. Сменили двигателите с един по мощен и заедно с трансмисията го разположили в предната част на шасито. При това го поставили на плъзгачи на които се закрепял само с 4 болта. Това правело ремонта и смяната му много лесни. Накрая-поставили картечницата М2. Без да се дочака края а изпитанията били поръчани 1000 машини. В края на 1943 първата партида била изпратена на полеви изпитания в Италия. Там машината се представила просто отлично. През март 1944 (когато вече били построени 200 машини) танкоизтребителя бил приет на въоражение под индекса М18. Машината бързо се превърнала в най обичаната в американската армия и на нейна база построили много други версии, но за тях друг път.

Проблема е, че в България няма истинска пазарна икономика. Помните ли темата за тия пичове от ай ти бизнеса, дето нямали работници, та искаха дървата да плаща за повече студенти. Та да имат евтина работна ръка. Ако ще имаме пазарен фундаментализъм, то той следва да е истински, тоест пълна свобода, държавата набелязва рамките, и оставя бизнеса сам да се справя. А държавата има за задача да се грижи за хората извън пазара-бедни, безработни и прочее. В тази връзка, ако държавата иска да подпомогне примерно ай ти сектора, то не бива да дава пари за студенти, преференциални държавни поръчки и прочее, а просто да създаде няколко държавни фирми, които ще се включат в икономическия живот на страната на същия пазарен принцип, със същите рамки.

Значи, веднага уточнявам, че моята визия за народ и нация са малко различни от общоприетото. За мен "народ" са група хора, които имат някой общи черти, но по важното е, разпознаването свой-чужд. Нация са няколко народа, които живеят под една политическа власт. Истинска нация е, когато по малките народи в държавата са се смирили със съдбата си и не се борят за отделяне. Българския народ започва своето изграждане по времето на Аспарух, когато в една държава живеят два големи народа-българи и славяни. Реално съвместното съществуване на два относително равни народа може да има 3 варианта. Първият е аварския. Аварите са господарски народ и с всички сили потискат славяните, които считат за роби. Втория е византийския, при който етноса няма значение, никой етнос не е господарски или робски, всички са равни пред императора и патриарха. Третия е междинен между двата. България започва живота си по аварския вариант, имаме подчинени славяни и господари българи. Но България тръгва по византийския модел. Счита се, че още през 8 век славянската аристокрация е допускана до управлението, и така е еманципирана. При Крум са въведени общи закони, освен това се пробва територии да не са славянски, или български, а кански, организирани по ромейски образец. Омуртаг извършва следващата стъпка, като лишава славяните от самоуправление, потушава бунтовете им и ги превръща не в отделен етнос в политическия смисъл на думата (както е било дотогава), а в кански поданици. По късно Борис налага обща религия, но при това унищожава българския етнос (в политически смисъл), като българския архонт досущ започва да наподобява византийския император. От този момент имаме обща религия, общ владетел, обща администрация, общи закони, няма етнически вождове. Кога старобългарския престава да бъде говорен и кога обичаите между българи и славяни се уеднаквяват е сложен въпрос, но при всички положения до 1018 всичко е отдавна свършило. ЗАЩО? Ами защото България е непосредствен съсед на могъщата и опитна Византия. Ако българските канове и славянските вождове си бяха останали на нивото на авари и славяни, щяха да последват съдбата на аварите и славяните. Още един пример, близоста на Солун кара околните славяни да се организират в могъщи съюзи, които прерастват в протодържави. Те обаче не издържат двубоя и са унищожени от Византия.

Следващата статия ще е за М16 Хелкет, най обичания танкоунищожител в американската армия. За Волверина вече писах, сега за Слугера, има и за Хелкета.

Било 1942. Американците били напълно доволни от новата си противотанкова машина М10 Волверин, успокоили се и не планирали да приемат на въоражение нищо ново. Но, както знаем времето върви напред и нищо не остава същото. Всичко започнало колкото и странно да звучи с Ромел. Успешното използване от немците на 88 мм зенитки накарало американските конструктори да се замислят, че е възможно и те да използват своите тежки зенитни оръдия против танкове. Имайки намерение в "деня Д" да изненадат немците, американците решили да се застраховат и да подготват за десант нещо наистина могъщо. Нещо, което можело да им гарантира победата над немските танкове. Разглеждайки достъпните оръдия, те осъзнали, че вариантите са всичко два- английското 17 фунтово оръдие и американската 90 мм зенитка. Изхождайки от това на група млади инжинери било поръчано да разработят самоходно 90 мм оръдие на базата на 90 мм зенитка и танк шерман. Към 29 юни 1942 бил готов прототип под името Т53. Предвид липсата на ясна концепция машината се получила меко казано странна. Инжинерите решили, че след като оръдието е зенито, то трябва да стреля не само по танкове, но и по самолети. Кърмата на танка М4А1 била премахната (естествено заедно купола) и там на родния зенитен лафет било поставено 90 мм оръдие. Машината не била защитена с щит, понеже се предполагало, че стрелбата ще се води от големи дистанции на които картечно пушечния огън няма да достига американските машина. А олекотяването на машината и намаляването на силуета ще са само от полза. Сред големите плюсове на машината било 200 градусовото хоризонтално насочване и възможността за зенитна стрелба, което позволявало машината да се използва и като противотанкова, и като противо въздушна. Военните изпитали машината и скоро разбрали нещо важно. Освен картечните куршуми, които може и да не долетят, а може и да долетят, то съществуват още и осколки от снаряди, които точно ще долетят. Не следвало да се забравя и за авиацията с нейните картечници, малокалибрени оръдия и бомби. Като начало пробвали да поставят щит на вече съществуващата машина. Резултата бил неутешителен. Поради опитите да се запази възможността за зенитна стрелба щита се получил твърде неудобен, той пречел на нормалното презареждане и насочване на оръдието. След кратки изпитания станало ясно, че концепцията е погрешна и машината била изпратена за преработка. Новия проект бил разработен доволно бързо. Била добавена рубка от листове бронирана стомана, като била преработена и самата машина. Двигателя бил изместен напред в бившето подкуполно отделение, а оръдието с рубката поставили отзад на получилата се площадка с падащи бронебортове. Възможността за зенитна стрелба била съхранена. Нарекли това чудо Т53Е1 и към средата на юли сглобили първия прототип. Първоначално машината се понравила на военните, и те решили да бъдат построени 500 машини до края на 1942, и още 3500 бройки в бъдеще. Но... докато вървели изпитанията и станали известни техните резултати, възсторга им започнал да угасва. Машината се оказала не просто висока, а твърде висока, при това бронирането и силно отстъпвало на танковото. В хода на изпитанията се проявил още един недостатък- оръдието разположено далеч отзад, а също нямащо дулен спирач-твърде силно люлеело машината. Разчета не падал, но за бърза стрелба трявало да забравят. Разбира се, могли да направят падащи опори, но тогава машината губела мобилност, и нямало как да избяга бързо при ответен огън. Също така военните не били никак доволни от разположението на оръдията. Независимо от това, че на инжинерите се отдало да направят завъртането на оръдието на 360 градуса, влошили се вертикалните ъгли на насочване. Надоло оръдието се навеждало едва 5 градуса. Рубката също така затруднявала презареждането. Стремейки се да отстранят поне някой неудобства променили рубката. Покрива бил премахнат, а формата изменена. Това направило работата на пълнача по удобна. Опитния екземпляр бил сглобен през януари 1943. Но вече нищо не можело да помогне. На хоризонта бил далеч по перспективния проект М36 и Т53 просто бил прекратен. Самата идея за поставяне на 90 мм оръдие в бронирано шаси военните считали за перспективна. Разузнаването съобщавало за появяването при немците на нови силно бронирани котки, нещо подобно се чувало и за японците. 76 мм оръдие против тях се считало за малко. Нужно било 90 мм оръдие на нормално шаси. Тогава си спомнили за М10 Волверин. В серийните М10 имало една конструктивна особеност. Още на стадия на разработване по молба на англичаните била заложена възможност за поставяне на него на английско 17 фунтово оръдие (което било и първото нещо което англичаните направили получавайки машините). По габарити това оръдие било доста близко до 90 мм зенитка М1/М2, така че, военните решили да поставят 90 мм оръдие на М10, без дая променят нищо. Зенитката била преработена за използване под М10 и получила индекс Т7. През ноември 1942 един М10 бил преобурудван с Т7. Оръдието влизало като по масло. Такова преобурудване можело да се осъществи даже и в полевите работилници. Но, имало и проблеми. По тежкото оръдие разбалансирало купулата, и най съвършенния механизъм за завъртане-як войник вече едва се справял с въртенето. Било предложено машината да се преработи, като се ребалансира куполата и се добави хидравлически механизъм за завъртане на куполата. Конструктурите веднага се заели за работа. Но в това време сред чиновниците се разгорял спор. Генерал Майор Брус, като се запознал с проекта забелязал, че и така лошо подвижната М10 имайки по тежки купола и оръдие ще стане още по бавна (по принцип генерала бил почитател на бойните машини с високи скорости). Освен това, тя е и ненужна. Подвижната машина ще обходи тежко подвижния тигър, и ще го разстреля в борда. На Брус почти му се отдало да наложи мнението си, когато от 90 мм оръдие неочаквано се заинтересували англичаните в комитета по въоражение, и фирмата Шивролет се съгласила да го произвежда. Оръдието така или иначе влизало в производство, съответно и проекта за противотанкова машина с него също била дадена зелена светлина. Към 3 март 1943 инжинерите от Шевролет завършили проектирането на куполите и сглобили два прототипа. Първият Т71 бил на база М10А1, а втория Т71Е1 на база на обикновен М10. Но неочаквано задачата била предадена на Форд, които успели да сглобят своите прототипи едва през ноември 1943. Машината показала отлични резултати на изпитанията. Естествено Т71 бил много по добър от Т71Е1 и напълно естествено бил препоръчан за приемане на въоражение. На 9 ноември 1943 машината била приета на въоражение под индекса М36. Обаче, мнението на генерал Брус не било единично, и машината била считана за излишно мощна. Поради това масовото и производство вървяло с бавни темпове. Към момента на десанта в Нормандия били произведени малък брой М36. При това немците успели да произведат много повече Тигри и особено Пантери, отколкото американците очаквали. Тук не е мястото да се разказва за десанта в Нормандия, само ще спомена, че М36 се оказали единствените машини, с които американците разполагали, способни да се противопоставят поне донякъде (като огнева мощ) на немските дебелокожи и добре въоръжени котки. Сроч(но за борба с тях бил разработен проекта М36В1. По същество това бил танк М4А3 с минимални изменения и купола от М36. Машината се получила добра. Заради по дебелата броня на М4А3 превъзхождал както М10, така и М36. М36В1 се получил най защитения танкоунищожител в американската армия. Всичко били произведени 187 машини, докато количеството М36 не достигнал нужния брой във войските. До края на войната М36 останал единствената бронирана машина способна да се бори почти на равни начала с германските танкове. Единствения му конкурент танкът Пършинг който имал същото оръдие бил готов едва в самия крайна войната. След края на ВСВ М36 участвал в корейската война. Любопитно е, че Югославия получила над 500 такива машини. Те са модернизирани, като им са монтирани двигатели от танкове Т-55. Тези машини вземат участие във войните при разпането на Югославия, включително и в косовската война, където са използвани от сърбите против албанските бунтовници. Повредени машини, или вече износени са използвани като лъжливи мишени за натовската авиация. Френски машини участват в първата индокитайска война. Пакистанските М6 участват в индо-пакистанската война през 1965. М36 Слугер стои или е стоял на въоръжение в армиите на САЩ, Босна, Канада, Хърватия, Франция, Ирак, Иран, Италия, Филипините, Пакистан, Тайван, Сърбия, Словения, Турция, Югославия, Южна Корея.

Значи така, а. Държавата да предостави безплатни терени на бедните роми. А на бедните българи, турци, евреи, арменци, каракачани? Уж се борихме всички да са равни по етнически признак пред закона-оказва се има и по равни.

Ето го

Не Скуби, съдебните медици отхвърлят възможността ранените да са се наранили толкова тежко при падане. Нещата са много заплетени. Укритието е за 4 човека, трима ранени, и един който да се грижи за тях. Така като се замисля хронологията е следната. Първоначално, още в гората тримата са ранени. Другите правят заслон, защото не са в състояние да занесат тежко ранените си приятели до палатката. Тук се разделят на три части. Един здрав остава при ранените, двама палят огън, навярно с идеята като се разгори да пренесат там ранените. Третата група тръгва за палатката, едва след като огънят е запален. Обаче, има неясни неща. Първо, как са ранени тримата от снега в гората? Второ, счита се, че тези при огъня са умрели първи-по това време дори ранените са живи. Двамата при огъня оцеляват достатъчно да се изгорят. А тези в укритието още повече-даже им свалят дрехите и ги обличат. Тези които тръгват за палатката обаче също загиват по пътя. Май работата се напасва. Слизат в гората, тримата са ранени. Приятелите им не искат да ги изоставят, правят укритие, палят огън и така им осигуряват време-време в което другите да се върнат до палатката. Обаче, в този случай първи умират не тези при огъня, а тези които отиват към палатката. Нещо което поне за мен е безкрайно неясно. Тримата ранени в укритието умират не от преохлаждане, а от раните си.

Ако наистина са се скарали, то как ще бъдат обяснени раните? Опитите ранените да бъдат скрити и паленето на огън. Въпростният заслон който се опитват да построят е животоспасяващ и предвиден за дълго пребиваване. Това съм го гледал по дискавъри). Значи, идеята е, че като се изкопае дупка в снега той действа като изолация. А на пода на ямата-убежище се постилат клони, за да може лежащите да имат по малък топлообмен със студения сняг и лед. Отделно, имаме хора при огъня. Но нека карам подред. Става скандал. Докато се карат отиват до гората. Там трима са пребити зверски (да предположим от други от групата). Разделят се на три части. Едните кършат клони, палят огън и някакво време се греят на него. После загиват от преохлаждане. Тримата ранени и един здрав правят укритие (раните на тримата са тежки и изключват да са работили, значи са го направили всички). Очевидно укритието е удачно, защото ранените и здравия оцеляват по дълго от тези при огъня. Здравия дори има време и сили да отиде при огъня, да съблече вече мъртвите си другари и да облече с дрехите им очевидно още живите ранени. След това, и те умират от преохлаждане. Третата група, един тежко ранен в главата и двама здрави умират по пътя към палатката.

Това няма как да стане. Проблема е идеологическо-политически. Новата либерална идеология е, че всички хора са равни, и еднотипни. Тоест, разликите са на повърхността (цвят на кожата, религия), но всички хора изповядват едни и същи ценности. И като така, следва, че всички могат да живеят като братя в мултикултурни общества. Ромите също могат да бъдат интегрирани в това мултикултурно общество. Но нещата според мен няма да се получат и е редно да ги оставят неинтегрирани. Примери за неинтегрируеми народности има. Например евреите. Те векове наред живеят в чужди общества, но не се интегрират напълно. Та така и с ромите.

Не, не КГ, това няма как да стане. Ако просто гонеха някого, щеше да им стигне акъла да го зарежат и да се върнат, поне на 1-2 от тях. Въобще, строенето на бивак на 500 м от палатката е идиотизъм. Това не е господ знае какво разстояние. Хайде, бягат от нещо, някого. И спират на 500 м? Не е ли твърде близко? Бягаш от някакъв маняк с оръжие, но спираш на 500м? Хабиш сума усилия и време да палиш огън, да строиш убежище, и накрая като се проваля всичко се връщаш? Това е нонсенс, ако палатката бе заета от група психопати с оръжие, които прогонват планинарите, за да ги убият щяха да направят палатката необитаема. Примерно като я запалят. А и нямаше да оставят водката. Моята версия. Нещо плаши хората, гърмеж на ракети, лавина... нещо такова, но не хора или животни. Ако бяха животни, щяха да търсят храна и разрушат палатката. Ако бяха хора, няма да направят тая идиотия да зарежат всичко. Та значи, хората са уплашени-много и побягват. Тъмна безлунна нощ е. Изгубват се. Опитват се да запалят огън.Режат кора от брезите, чупят клони. Обаче тия които са се покатерили падат и се кунтузват. Настава паника, огъня изгасва. Зарязват го и се опитват да направят убежище. Пренасят там ранените. Може би, двама се опитват до края да запалят огъня и там и умират. Тия които правят убежището се връщат да видят какво става с огъня, намират ги мъртви и свалят дрехите. Как да е изкарват до сутринта. При изгрева успяват да се ориентират. По здравите тръгват към палатката да вземат дрехи и прочее. Останалите остават в убежището да ги чакат. Ако палатката е заета от маняк с оръжие, най голямата идиотия е да палиш огън на 500м от него. "Ехо психопата, ние сме тук, живи сме и си запалихме огън, ела да ни гръмнеш". Ок, паленето на огън е последно отчаяно усилие. Ако са били чак толкоз отчаяни, вместо да палят огън и да поканят психопата да ги довърши, можеха да вземат камъни и дърве и да се пробват. Мясной бор се нарича така, защото там са събирали животни за клане. За нуждите на Санкт Петербург. Оттам местноста и селото са получили името си.

Имам такъв въпрос. Правени ли са генетични изследвания във времето. Примерно днк на по голяма група хора живяли през 10-15 век и прочее. Нека се види, какво са представлявали германците през 10 век, българите, византийците и т.н.

Южняк, погледни внимателно творчеството на Алеко, в него НЯМА нито един положителен герой. За сметка на това се прехласва по природата, която наистина е красива. Както ти каза, това е болестно състояние.