Frujin Assen

За подобно самоуправление има много факти. Например вземете софийската света гора. Тя е построена през 15 век. Включва в себе си много манастири и църкви. В същото време влашки историк (забравих му името) говори за българския цар Георги Срацимир който резидирал в София. Подобни църковни комплекси строят царете, мощните феодали около столицата си. Може да предположим че София е столица на това българско самоуправление. Не забравяйте първото споменаване на "хайдути". То е от 1454 и се казва че "цар Мехмед уби Радан воевода в София", е то хубаво, но по това време воеводите не са командири на 5 хайдути в балкана, а управители на области от най висш ранг, примерно влашкия воевода. Имаме споменаването на бан Шишман отново в София който е убит от султана в 1498. Само където бан е титла и по това време си е доста голяма. Нека си спомним за бан Янко който турците оставили да управлява София според превземането и както гласи народното предание. Тоест, ние си имаме българско царство, което е окупирано от турски войски, но продължава да съществува. Спомнете си и за разказа за преместването на мощите на свети Иван Рилски. В Никопол мощите са посрещнати от Богдан Жупан (също висока титла), който ги приютява в двореца си и дава банкет за целия град, като при това гологлав сам прислужва заедно със слугите си. Съгласете се, този е много богат и влиятелен.

Ами Зитко, намесвам АТАКА защото съм и върл фен. Въобще, както забеляза и КГ точно аз, който съм бая екстремален националист да бъда обвинен в прокарване на пантюркистки идеи... А иначе не се изказвам крайно, защото все пак форума е научен, не националистически. Темата я пуснах от един вид любопитство и прокарване на разни варианти. Преди време се интересувах здраво от темата, но стигнах до под кривата круша с доказателствения материал. Та тогава идеята ми беше че турците нямат никакъв потенциал да управляват и всъщност до 1689 българските земи се самоуправляват. Всъщност Османската империя започва да запада именно когато след битката при Виена българите въстават и лишават турците от своята помощ. Какво ли щеше да стане, ако турците бяха проявили повече мъдрост и бяха позволили на българите да живеят човешки? Ето това е въпроса и и той няма нищо общо с днешната ситуация.

Това че ме обвиняват в проводник на неоосманизма ми е много смешно, но и тъжно. Но за това съм си виновен сам защото се опитвам да водя политичестки коректно поведение. Жалко че това не е форума на АТАКА да се разпищоля. Добре поне ми останаха извънземните. Иначе по темата. Не сте прави за Австро-Унгария. Тя оцеля до 1918 и ако не беше тоталното поражение в ПСВ щеше да си съществува и днес навярно. Нея я разпартасохаха победителите, не се разпадна сама. Турците са майстори на политиката разделяй и владей, я как успяха да скарат българи и гърци (то не че гърците са стока де). Ако бяха осъществявали равноправен курс и султана се бе обявил за покровител на православието, то конфликта с католиците щеше да се изостри много. Спахийската войска можеше да се превърне в първокласна армия от християни земеделци и много силна опора на турската власт. Да, българите щяха да са втора класа хора, но по добре втора класа в мощна империя която те защитава, отколкото под властта на католическите вероотстъпници. Това е така да кажем оптимистичния вариант за българите.

И така, България пада под турско робство, обаче... Турските власти не тръгват към изостряне на разделението между победители и победени , а към интеграция, и не към религиозна диктатура, а към търпимост. Християните биват допускани до управлението на страната, служат в армията и не са изкуствено сегрегирани. Напротив, православието бива обявено за истинската християнска религия, а католиците за вероотстъпници. Какво би се случило в такъв случай? Ако българи, гърци и сърби бяха оставени да имат своята аристокрация, своето самочувствие на победен в честен двубой народ, а не на поробени от чужденци (в пълния смисъл на думата). Дали пък нямаше балканските народи да се интегрират в османската империя и тя не би ли получила един нов и много мощен импулс за съхраняване на своята имперска същност.

Може и да е психично болен, но това не оправдава гърците които са се държали така жестоко с него.

34-годишен български гражданин - изтезаван, затворен и държан без храна в Гърция, бе приет в благоевградската болница, съобщи Е-79. Кадир Мехмед от с. Голямо вода, Разградска област, е предаден на българските власти на граничен пункт "Илинден - Ексохи" на българо - гръцката граница край Гоце Делчев. По неофициална информация българинът е открит в безпомощно състояние край Драма, след което е настанен в гръцка болница. Според несвързания разказ на Кадир, той е държан в плен с още трима българи, след като през пролетта отишли да работят в южната ни съседка. По думите му тримата му колеги успели един по един да избягат от пленничеството, а той се спасил последен. На този етап не е ясно къде, при кого и като какъв е работил Кадир, най-вероятно е бил пастир в някое от селата край Драма. . Медиците в Благоевград били изумени от здравния статус на мъжа. "Такъв гръден кош съм виждал само в учебник", казал завеждащия отделението по хирургия на МБАЛ-Благоевград д-р Димитър Недин. Кадир бил с хлътнал гръден кош, с изпито лице и крайници само кости, за около 4 месеца е загубил 30 килограма от теглото си, в момента тежи около 45 кг.

Ей сега слушам по телевизията. И Япония иска да ограничи ядрената енергетика. Това е точно средновековно назадничаво мислене. Вместо да измислят как да се справят с проблема се отказват от борбата. Обаче всички фосилни горива са крайни. Какво ще прави съвременната цивилизация с такова мислене като почнат да се изчерпват? Ще се върнем към дървеното рало? Защото не виждам желание за технологично развитие.

Циганка от с. Студено буче смая акушерския екип в многопрофилната болница в Монтана. Тя поискала да нарече новороденото си бебе Оргазъм, пише местен вестник. 18-годишната Павлина Асенова била приета за раждане в петък. Младата майка дала живот на първородния си син в първите часове на събота. Раждането минало нормално, но минути след като бебето проплакало Павлинка шокирала акушерките с избора на име. “Оргазъм го пишете. Нямаме такова име в махалата”, заявила ромката на сестрите. Младата дама живеела в циганския квартал “Кошарник” в Монтана и искала да впечатли съседите. Дори заявила, че името е одобрено и от съпруга й. Въпреки настояването акушерките отказали скандалното име. “Защо? Означава хубаво нещо”, заключила философски Павлинка. Щом чул мъжът й Бисер се намесил и записал детето Димитър, на името на баща му. Лекарите в Монтана разказват, че това не е единственият случай. Преди години циганка кръстила дъщеря си Кикимора. Майката смятала, че значи нещо хубаво, защото бившата й шефка я наричала така. БЛИЦ

Много яко списание. Голямо благодарско на КГ че го е пуснал тук. Виждаме войната през очите на тогавашните българи, а не чрез очите на вече победилите комунисти.

Това което виждаме днес са първите крачки назад. Разбира се никой човек не си е легнал в античността за да се събуди в средновековието. Продължаващия бум на информационните технологии е последния напън на технологиите. Забележете какъв огромен проблем се задава с горивата. Нефта и въглищата свършват, АЕЦ се закриват, а нови енергоизточници няма. Бълнуванията за вятърни и слънчеви електроцентрали са несериозни. Те са познати отдавна, но признати за неспособни за промишлена експлоатация. Сега ми хрумна, че четох една интересна книга за автомобилостроенето. Та значи, в края на 19 началото на 20 век съществуват електромобили, но са изместени от бензиновите. Днес разбира се технологиите са по развити, но и двг са напреднали. Опитите с електромобили са завръщане в едно вече отхвърлено минало. Колкото до новата ценностна система... Хората от поне 4000 години са едни и същи, не са се променили и на микрон и тогава и сега е пълно с всякакви хора, с всякакъв морал.

Българско Конго И така, Фердинанд е открит в един шантан, където празнува своята победа. Няколко години преди това Фердинанд със свои средства въоръжава група наемници, купува кораб и заминава за Африка да търси приключения и пари. Използвайки шантаж и насилие той принуждава вождовете от делтата на р Конго да го признаят за свой господар и основава столицата на бъдещата нова колония Фердинандщат. Докато празнува този си успех той е намерен от българската делегация и избран за български княз. Ето така България се сдобива с една голяма колония Българско Конго (в РИ )Белгийско Конго). Първоначално връзките с българско конго са слаби, понеже се използват чуждестранни кораби за превоз, но през 1896 в България се създава океански флот, който бързо се разраства и поема грижата за редовни рейсове между Фердинанд град (столицата на Българско Конго) и Варна. Укрепването на българската власт там среща определени трудности поради малкия брой на квалифицирания персонал нужен за работа в добивната индустрия която става водеща в икономиката на колонията. Впоследствие, със заселванетоа на все повече българи започва и бурно развитие на селското стопанство. Българските селяни получават огромни участъци обработваема земя която обработват било сами, било с помощта на конгоански работници. Съвсем скоро обаче конгоанците са признати за по лоши работници от българите и започва преселване на български селскостопански работници, които получават големи помощи от държавата. Поради тази причина от 1897 започва да се изпълнява програма за колонизация. На преселниците в Българско Конго се дават големи привилегии поради което притокът на заселници е значителен и към 1914 достига (да го кажем примерно 80 000 души). Освен столицата Фердинанд град по големи градове са Нова София, Медковец (до големите медни мини), Воден (на река …), Нови Преслав и Ново Търново и накрая Вазовград наименуван на първия военен окръжен управител генерал Вазов. От 1887 до 1894 Българско Конго е със стария си статут лично владение на царя, но през 1894 е обявен за военен окръг и там започва настаняване на значителни части от българската армия които да осъществяват ефективен контрол над тази територия. Първоначално разработката, добива и износът на суровини се намира в ръцете на армията. През 1905 след дълги спорове колонията получава статут на български окръг поради вече значителният брой българи които живеят там. Все пак поради значителните разстояния неговия окръжен управител има много голяма свобода на действие. На територията на Българско Конго съществува отделна армейска инспекционна област, чийто командващ се ползва с голяма свобода на действие. През 1914 в българо-конгоанската армия се намират-морски флот в състав … чиято основна роля е да осъществява транспорт на военни материали от метрополията за колонията и обратно. Речен флот в състав … чиято основна роля е да превозва товари и войски по речните артерии на страната и като спомагателна задача да оказва огнева поддръжка на сухопътните сили. Сухопътните войски се състоят от пехотна бригада в състав 2 полка, и сборна конна група, към тях има и картечно-артилерийски полк. Към тези сили се добавят две пехотни дивизии набрани от местни и различни по численост и организация местни милиции. Двете конгоански дивизии са създадени през 1910-1912 за да бъдат използвани в балканските войни. По време на първата балканска война тези дивизии са стоварени в Гърция и участват в обсадата на Янина където са използвани за прикритие и не водят активни бойни действия. По време на междусъюзническата война са използвани в боевете с гърци и сърби където показват лоша дисциплина, слаба огнева подготовка, несправяне с поставените задачи. През 1914 тези две дивизии са попълнени и усилени и участват в ПСВ на македонския фронт. Там те се използват най вече за инженерни работи, но понякога и влизат в бой. Много от конгоанците показват завидна лична храброст и през 1917 от отличили се войници са формирани две гвардейски конгоански роти които са включени директно в състава на българската армия (до този момент организационно те са отделени от българската армия). През 1919 позовавайки се на факта, че Българско Конго не е част от България, а лично владение на царя, колонията си остава българска (лично аз не мога да намеря друг мотив тя да си остане наша, а ако я отнема твърде рано се губи голяма част от смисъла на подобна алтернативка). След войната в София е издигнат паметник на капитан Георги Крумов (Нгошо Нкрума) който начело на своята рота прикрива отстъплението на голям брой македонски бежанци от сърбите и така ги спасява. След войната Георги Крумов остава в България заедно с голям брой конгоанци. От бившите конгоански войски е формирана трудова дружина (впоследствие полк) които помагат във възстановяването на страната, а дефакто са част от българската армия. След края на ПСВ Българско Конго е предадено на българските власти едва през 1921 като до този момент съюзниците експлоатират полезните му изкопаеми като част от репарациите. За поддържане на реда там са създадени 3 пехотни полка и 1 конен полк които впоследствие са обединени в дивизия. Освен тази дивизия съществува още и регулярна конгоанска армия набирана от местни. Към 1938 тя е в състав гвардейски полк и пехотна бригада с двуполков състав и разбира се различни местни милиции. В административно отношение Българско Конго продължава своето развитие. През 1924 след потушаване на септемврийското въстание е изработен нов план за укрепване на българската власт там. В Конго започват да се преселват комунисти, земеделци, анархисти и други неблагонадеждни елементи. Освен това местните въоръжени сили са подсилвани постоянно с нови военнослужещи от България поради необходимостта да бъдат държани под контрол местните племена. През 1941 в Българско Конго живеят вече около 150 000 българи. Когато България се присъединява към пакта в 1941 е дадено нареждане Конгоанският окръжен управител да обяви неутралитет за да не се стигне до окупация на колонията. Така де факто Българско Конго обявява независимост във външната политика и военното дело от София. За Българско Конго заминават политиците англофили. Те молят Чърчил да им осигури подкрепа за да вземат контрола в Българско Конго. Така през април 1941 английски войски окупират Българско Конго за да осигурят властта си там. Когато през 1944 на власт в България идва БКП се стига до разрив и през 1948 властите в Българско Конго обявяват че не приемат случващото се в България и обявяват Симеон ІІ за цар на Българско Конго. Всички връзки са прекъснати и 200 000 българи в Българско Конго остават без връзка с майката родина. След края на ВСВ се стига до голям спор за Българско Конго. СССР настоява тази колония да му бъде предадена, но американците отказват. През 60 те Българско Конго навлиза в кризата на деколонизацията. Обаче местните българи нямащи възможност да се върнат в родината си категорично отказват да се деколонизират. Вместо това през 60те започва бърз ръст на българо-конгоанската армия. Финансова основа за това има, и тя се основава на значителните финансови средства от добива на полезни изкопаеми. Основна помощ във въоръжаването оказва САЩ, за който и се експортират суровините. По време на ВСВ българската конгоанска армия не разполагала с тежки оръжия. Редът бил осигуряван от английските колониални сили. През 1945 след края на войната и започналото влошаване на отношенията между София и Фердинандград българските власти се обръщат към англичани и американци с молба да им помогнат в укрепването на армията. Вземат се широки мерки за превъоръжаването. Големият коз на българските власти е наличието на много рудни изкопаеми което гарантира постоянен приток на капитали. Селското стопанство също е във възход и Българско Конго става най големия износител на храни в Африка. От САЩ в 1945-47 са доставени ... броя танкове Шерман. Освен тях са доставени голям брой бронирани машини тип... Доставени са още самоходни 105 мм гаубици, 105 и 155 мм буксируеми гаубици, минохвъргачки /какви и колко/. Доставена е много автотранспортна техника. Авиацията разполагаща досега само с леки и учебни самолети е усилена с учебни самолети Тексан които са използвани като ударни и 22 изтребителя Ф-51 Мустанг които също са използвани като ударни. Новата армия е развърната според местната специфика с оглед контролирането на тази огромна страна. Създадени са 9 териториални бригади съставени от пехотни батальони /колко/ и усилена с 1 артилерийски батальон. Освен тях съществува и 1 тежка дивизия в която влизат 2 пехотни бригади, 1 артилерийски полк, 1 танков полк, щурмова ескадрила и разузнавателна ескадрила. ВВС се състоят от изтребителен, щурмови полк и разузнавателно-удърен полк. Тъй като действията из са основно противопартизански, то те са подчинени директно на генералния щаб и работят в тясна връзка и по заявка на командващия тежката дивизия. Основна задача на тази армия била да се бори с партизанските отряди на различните бунтовнически групи. Регулярната конгоанска армия имала в своя състав както регулярни части, така и ирегулярни местни милиции. Тя също била разделена на териториален принцип и имала в състава си 9 териториални дивизии. В състава на тези дивизии влизали по 1-2 регулярни пехотни бригади и нерегулярните милиции. Понеже участват основно в противопартизански боеве тези дивизии се намират под непосредственото командване на генералния щаб, а понякога когато се налага са преподчинявани на командира на тежката дивизия или на командира на някоя българска териториална бригада. През 50 те ситуацията в Българско Конго се променя. От една страна към страната се насочва голяма вълна заселници от България, бежанци от комунистическата власт, което дава възможност да се усили армията, но от друга съпротивата продължава да се разраства. От 1955 до 1958 се води истинска гражданска война между българските власти и въоражените отряди на партията за освобождение на Конго. Тогава в Конго с пари от София и Москва започва да действа и Конгоанската комунистическа партия която повежда борба против фашистките колонизатори. Годината 1953 е много важна в историята на Българско Конго. Представителите на горянското движение създават свой генерален щаб в Фердинандград и започват да прехвърлят хора от България в Конго където се подготвя създаване на освободителна армия която да освободи българските земи от комунистическото присъствие. Комунистите обаче също не се предават. Чрез богато финансиране от София и Москва в Българско Конго пристигат много комунистически агенти. Опирайки се на старите комунисти, преселени тук от старата власт преди 1944, те организират Българо-Конгоанска комунистическа партия. Установени са тесни връзки с конгоанската освободителна партия и започва подготовка за метеж. Колаборацията с негрите отблъсква по голямата част от местното население от БККП, която остава да съществствува едиствено с помощта на дотациите от София. Метежът започва през 1955 с призиви за присъединяване на Българско Конго към майката родина и установяване на по справедлив социалистически строй. Елитен отряд съставен от български и руски войници тайно пристигнали в Фердинандград и многобройни местни чети предизвиква вълнения в градът, под чиято маскировка започва щурма на важни обществени сгради. Българската полиция и армия обаче дават сериозен отпор, в градът е обявено военно положение и опълчението е свикано под бойните знамена. С помощта на запасняците пучът е смазан още на четвъртия ден. Тези от комунистите които се спасяват побягват в джунглите и започват партизанска война, която се опира най вече на традиционната негърска съпротива срещу българските власти. В България започва акция по осветляване престъпленията на фашистките зверове против борческата част от конгоанския народ и прогресивната част от българите живеещи в Българско Конго. Разбира се, в Фердинандград поглеждат сериозно на метежа и решават срочно да вземат мерки за да противостоят на комунистическата заплаха. Усилването на армията тръгва по 2 пътя, от една страна се внася оръжие, но същевременно с американска помощ започва изграждане на собствена тежка индустрия и то най вече машиностроителна и отбранителна. От САЩ са внесени голям брой леки танкове М-41 които са счетени за по удобни за експлоатация в джунглите. Освен тях са внесени и малък брой английски танкове центурион представящи се отлично в тропическия климат. Авиацията е сериозно усилена след вноса на тежките щурмовици А-1. На въоръжение постъпват и изтребители Корсар. Значително е усилена артилерията като е обърнато особено внимание на леките САУ . През 50 те се появяват и противотанкови и зенитни части. Противотанковите части са малобройни, въоръжени със стари оръдия и използвани основно за борба с лекобронирани партизански самоделки. Зенитните части са използвани преди всичко като противопехотни. Особено внимание се отделя на ЗСУ които се използват предимно като гънтракове за огнева поддръжка на пехотните части. През 60 те ситуацията в Българско Конго продължава да се усложнява. Вече съществуват няколко партии които с външна помощ водят въоръжена борба за деколонизация. Големия коз на българските власти е развитата добивна индустрия която снабдява страната със свежи пари и нежеланието на западните сили да се лишат от тези ресурси и един проверен съюзник против комунизма. Съществуват не малко опасения и от дейността на БККП /Българско-Конгоанска Комунистическа партия/. Поради всичко това продължава вносът на военна техника. Важна роля в изграждането на въоръжените сили на Българско Конго има създаването на чуждестранната легия. Това е елитна бойна част комплектувана от чуждестранни наемници от европа и америка. /Тук следва организация и въоражение на легията./. Армията разбира се продължава да се развива. Териториалните бригади получават танкови, зенитни, противотанкови и усилени артилерийски части. Създава се специализирана противопартизанска бригада за действия в джунглата и парашутна бригада. Развърнати са и две мобилизационни бригади. Превъоражаването продължава с бързи темпове. Закупени са 12 изтребителя Ф-5 и продължава закупуването на нови партиди А-1. Младата българска авиоиндустрия дава първите си плодове във вид на леки разузнавателни самолети и успешен модел лек противопартизански самолет. Поради тежката ситуация по спешност са закупени още леки танкове М-41 и обт М-48. За пръв път е закупена и реактивна артилерия. През 70 те благодарение на твърдата и безкомпромисна политика ситуацията се успокоява. Въпреки всичко развитието на армията не е изоставено. Тежката дивизия е разформирована и на нейна база се създават механизирана дивизия и танкова дивизия. На базата на доказали верността си конгоански племена е формирана и една конгоанска пехотна дивизия. Създадена е парашутна бригада, усилени са противопартизанската бригада и легията. През 1978 е последния голям опит на БККП да вземе властта. Опирайки се на кубински части от Ангола и съюза с няколко племена е създадена силна и добре въоръжена армия. От 1979 до 1981 в южната част на страната се води истинска война. За да се удържи удъра на кадровите кубински части от САЩ спешно са внесени още модерни оръжия. Най важната доставка е на 24 изстребителя Ф-5Е които да противостоят на комунистическата авиация. Освен тях са закупени щурмови самолети А-4. Освен тях са закупени и … броя от модерните щурмовици А-7. Пристигат и голям брой танкове, основно М-48 и модерните М-60. Разбира се, армията е подсилена още с САУ Паладин, бронетранспортьори М-113 и много друга бронирана техника и артилерия. През 80 те след сривът на опитите на комунистите да дестабилизират страната настъпва период на относително спокойствие и икономически подем. Нараства броят на българското население и към 1989 достига вече 800 000 души. Постоянният приток на емигранти от България не дава възможност връзката с майката родина да се прекъсне изцяло. През 80 те армията започва да играе все по голяма роля в удържането на страната. Това е така поради зачестилите претенции на местните негри за повече права в една вече деколонизирана африка. Освен това различни партизански групи проникват в страната зад граница. Противопартизанската война става все по тежка. В края на 80 те от САЩ са закупени 24 изтребителя Ф-16. Освен тях българската авиационна индустрия създава няколко типа щурмови противопартизански самолети. През 80 те започва и масово производство на леки противопартизански бронирани машини. На 10 ноември 1989 пада комунистическия строй в България. Това поражда взрив от ентусиазъм. Обаче обединението на двете български държави не върви добре. Скоро в Българско Конго са разочаровани от корупцията и безсилието на българските правителства. Освен това дветте държави имат коренно различни проблеми за решаване. Докато в България проблемите са най вече от икономическо естество, то в Българско Конго те са свързани със самото оцеляване на държавата под натиска от международната общност за демократизация и допускане на негрите до властта. Поради тези причини българо-конгоанските власти приветстват масовият имигрантски поток от България за Българско Конго. За 20 години населението на Българско Конго нараства бързо и достига 1,2 милиона благодарение на имиграцията от България. Основния проблем е изпадането в международна изолация заради недопускането на негри до властта и икономиката на страната. Наложеното през 1996 оръжейно ембарго има малка стойност, тъй като в Българско Конго се произвежда най необходимото леко оръжие за войната. Освен това започва закупуване на оръжие от България в големи количества. След отказа на западните страни от сътрудничество във военната област от 1998 Българско Конго обръща поглед към Русия и Китай като вносители на оръжие. Получили уверения за помощ от други африкански държави, и най вече от Зимбабве, четерите партии за освобождение на Конго събират своите сили и през 2001 започват голяма офанзива. Войната е тежка и води до милиони жертви. Въпреки всичко през 2005 тя завършва с пълна победа за българите. След започването на колонизацията на Българско Конго в Българското общество съществуват две основни течения. Мисията на белия човек да спаси по слабо развитите си черни събратя от глад болести и войни е една от водещите. Другата е че е напълно естествено тези усилия да не са безкомпромисни. Конгоанските земи са богати, но неизползвани. Тоест очаква се, че местното население ще посрещне благосклонно българите. Първоначалната съпротива на негрите предизвиква в българското общество разнопосочни реакции. От една страна българите наскоро освободили се от турско робство не желаят да се видят в ролята на поробители. От друга страна положението на местните негри е дотолкова жалко, че няма как да не предизвика желание да им се помогне на тези хора. Друг аспект на ситуацията е поведението на самите негри. Те нямат нищо против да търгуват и да признаят българската власт за да извлекат облаги, но от друга това не ги спира да крадът, убиват и дори изяждат българските колонисти. Официалната пропаганда гласи, че на първо време трябва да спасим негрите от самите тях и да ги изведем от мрак към виделина. Често се цитират думите на забравих кой как цар Борис извес коравото и непокорливо българско племе от мрак към виделина с помощта на насилие, и засияла християнската благодат. Неофициално започналия широк износ на руди и други ресурси води до натрупване на значителни суми. Макар че извозването се осъществява с чужди кораби, макар че цар Фердинанд трупа като свое богатство голяма част от печалбите, наистина много финансови средства започват да се вливат в българската икономика. Към 1897 огромните доходи които получават работещите в Българско Конго привличат там към 50 000 души. Основната част са бедни селяни или амбициозни представители на средната класа дошли с мисълта да забогатеят. Огромните трудности които срещат ги превръщат в закалено и сплотено ядро с месиански идеали. Те са дошли тук за да забогатеят, за да изградят една по добра и справедлива България, да вкарат в правия път местните негри. В една такава ситуация ролята на армията и редът въобще нарастват неимоверно. Разбира се в едно такова духовно състояние всякаква съпротива се посреща на нож. Недоволството на местните племена и техните въстания са смазвани веднага. Българската армия не се спира пред нищо за да укрепи властта и да наложи мир. Местните негри са подложени както на идеологическа обработка, противопартизански действия и ако всичко това не помогне, на масови кланета. Налагането на властта е осъществено в общи линии до началото на 20 век когато местните племена са принудени да признаят надмощието на българската армия. Спокойствието в колонията започва да привлича все повече обикновенни българи които са привлечени от възможността да получат неограничени количества обработваема земя и държавната помощ за да може опирайки се на собствените си сили да просперират, без да им се пречи. Наличието на голям брой агресивни негри не дава възможност за разселването на българите, а и те не желаят да да имат общо с негрите. Започва създаването на чисто български села и градове. Разбира се, с времето около тях се създават далеч по големи негърски квартали и махали. Богатата земя, държавните субсидии и традиционното българско трудолюбие създават атмосфера на ентусиазъм и чуство за преуспяване. Благодарение на това към 1915 в Българско Конго живеят около 100 000 българи. Френската окупация 1915-1921 се отразява силно на българското общество. От една страна българите си дават сметка че трябва да се борят за бъдещето си, но от друга мощта на френската армия и желанието на французите за компромис действат възпиращо. Самите французи използват българските власти за да извлекат максимални придобивки за минимално време и нямат намерение да гонят българите. Освобожението от 1921 предизвиква взрив от ентусиазъм в България. Очаквайте продължение.

Днешното време си е точно копие на края на римската империя. Къде го Аеций да ни светне по въпроса?

Ок Спандьо, знанията са по разпространени, но и много по дълбоки. Примерно всичко необходимо за това как се произвежда изстребител (дори и да не е най съвременен) могат да бъдат намерени. Е и? През ВСВ изстребители са произвеждали ред държави като СССР, Полша, Швеция, Чехословакия, Румъния, Югославия, Германия, Италия, Франция, Англия, САЩ. Днес изстребители произвеждат единствено Русия, САЩ, Франция, Швеция и обединените Англия, Германия и Италия и Китай. При това единствените които предлагат новости, а не подобрени варианти на нещо старо са американците. Днешната техника не се произвежда с чук и клещи в гаража, а изисква много знания и още повече ресурси. Суеверията също се възраждат, и то в ущърб на науката. То не са врачки, екстрасенси, извънземни, края на света.

Според популярното мнение обществото и въобще цивилизацията се развива само напред. Държави и цивилизации се създават и загиват, но на тяхно място идват нови, по съвършенни такива. В този смисъл днешното западно общество е венеца на човешкото развитие, никога не е имало по развито, съвършенно, демократично и справедливо общество. И в бъдеще, стъпвайки на тази основа ще се развие още по демократично, свободно и справедливо общество. Дали обаче това е така? В древността е имало една велика цивилизация-римската. При нейния разпад се стига до невероятно западане на запада. Впоследствие по подобен начин запада и изтока. Въпроса е, а дали пък развитието на човечеството не върви циклично, от възход към падение и после отново възход, но до голяма степен стъпвайки на разгромените стари империи. Днес например сме свидетели на твърде интересна част от световната история, да не кажем уникална. След ВСВ за пръв път в световната история имахме силни врагове САЩ и СССР които не разрешиха своите проблеми с оръжие в ръка, а чрез изчакване кой първи ще се разпадне. А днешното време с възхода на съвременната либерална цивилизация е направо уникален. Най важната черта на 19 и 20 век беше техническия прогрес. През 19 век се формира една вяра в техниката, в прогреса, една може да се каже почти религиозна вяра че със всичко старо е свършено, че идва едно време. Едно ново време когато машините ще направят живота на човека по лек и обществото по справедливо. Когато ще изчезне гладът, тежката физическа работа, несправедливостта и всички ще заживеят в един земен рай с лека работа, изобилие и щастие. Обаче, като че ли в последно време тази вяра е в застой, и даже се е откатала назад. Като че ли цялата цивилизация е тръгнала назад, сякаш се намираме в предверието на едно ново средновековие. В миналото е била много популярна научната фантастика. Безброй творци рисуват един свят на космически кораби, пътешествия между звездите, срещи с извънземни, … Надеждата е че в най скоро време техническия прогрес ще направи това възможно. Но какво виждаме в реалността? Първия човек полита в космоса през 1961. Следващата стъпка също е безпрецедентна, човек стъпва на луната още през 1969. Всички очакват продължението, а такова оказва се няма. Полети до луната няма, а не се и планират, совалките, едно голямо постижение също днес вече са спомен и май скоро няма да бъдат замененени. Авиацията, другия водещ отрасъл във високите технологии също бележи застой. Най показателно е че пътническите самолети днес са всъщност претоплени варианти на първите реактивни самолети. Най голямото достижение, конкорда днес вече не лети, и няма планове да бъде заменен. Идеята за пътуване със скорост 3 и повече скоростта на звука беше и си остана мечта, все още няма технологии за това. Какво остава пък за космо самолетите, които трябваше да излитат в космоса и там вече да летят до мястото за приземяване, всичко това си остава фантастика. Но нека погледнем военните, всички водещи технологии винаги са ставали достояние първо в армията. САЩ разработват новия си самолет Ф-22 още от началото на 80 те. Отказаха се от новия си вертолет, от новия си танк. Същото правят и всички останали държави по света. Нищо революционно ново не се създава. Новите оръжия са всъщност претоплени варианти на старите. Атомните електроцентрали са пример за настъпващия технологичен регрес. Вместо да се мисли за термоядрени централи, за усъвършенстване на съществуващите … те се закриват и света се връща към безкрайно стари технологии познати още от 19 век. Нещо подобно наблюдаваме при рухването на една друга цивилизация-римската. Между събитията днес и падането на Рим има много паралели. Намаляване раждаемостта на римските граждани, прииждането на новите варвари в империята. Много интересен е факта че запада научната фантастика, но за сметка на това има бум в жанра фентъзи. Сякаш хората се умориха да четат за далечни звезди и извънземни, може би защото инстинктивно възприемат че технологията тръгнала назад няма да ни доведе до звездите, поне в обозримо бъдеще. От друга страна днес окултното е във възход. Врачки, баячки, екстрасенски, лечители, световни спасители и прочее окултни личности уверяват хората че те имат връзка с извънземните, с Бога, които са им дали свъхестествени сили да познават бъдещето, да лекуват и т.н. И много хора вярват в това. Дали не е дошло времето на новото средновековие, на нови тъмни векове, време когато цивилизационното развитие на човека тръгва назад.

Торн, хубаво ги говориш тия работи ама ... Нали се казва че маджарите понесли такъв удар че се налагало да отвличат жени които да вземат за съпруги. И в същото време водят хипер агресивна политика веднага след разгрома. И то срещу същия Симеон който им е докарал печенегите на главата. Какви тежки войни с Византия? Айде да не си измисляме. Последния път когато България напряга сили е във войната с маджарите и после в битката при Ахелой. Битката при Ахелой трае няколко месеца барабар с подготовката. През останалото време цар Симеон окупира някакви територии и води дълги преговори с византийците. От време на време, профилактично им нанася някое малко поражение, колкото да се научат с кого говорят. Реално и при Симеон още повече при Петър, България е свободна да прави каквото си иска. Цар Петровото време е известно като мирно време, ще рече войните с маджарите са малки и се развиват надалеч от важните области на царството. Забележете какво казва цар Петър "Когато ние (има предвид себе си) воювахме срещу тях (унгарците) и те повикахме, ти не дойде, и бяхме принудени да сключим мир, а сега ни караш отново да тръгнем на война с тях." Къде в анонима го има тоя момент? Война с българския цар, мир и разрешение да минат през България за да грабят ромейска Тракия. Унгарския аноним е същото "рупане на фафли" както и османското завоевание. Някакъв вожд напада, разгромява някакъв местен владетел и превзема земите му, и така няколко пъти. Типичен литературен похват, когато се разказва за завоюване на територия.

http://www.blitz.bg/news/article/114501

Дайте да се въздържаме от произволни твърдения. Това, че Симеон иска да стане Василевс и хвърля там много усилия не значи, че напълно е зарязал севера. Просто на ромеите не им пука за севера и не пишат по въпроса. Вече не помня кой, но се твърдеше, че в анонима се разказва, как Симеон пратил против унгарците гръцка армия от военопленници.

Руските танкове са подготвени да преодоляват блата (къде на балканите има блата), да действат в гъсти гористи масиви (къде на балканите има гъсти гори), да преплават големи реки (къде на балканите има дълбоки реки), предвидени са да са бързи, за да минават през равнините на Германия и Франция до Ла Манш, (къде на балканите има обширни равнини). На балканския твд изобилстват планини и хълмисти райони, доколко добре руските машини се справят в планините? Доколко на балканите танковете могат да развият блицкриг при положение че няма големи равнини.Дали не може да се каже че при нас танковете са по скоро поддръжка на пехотата, отколкото мощен клин който се врязва дълбоко и пехотата го поддържа. Война България -Гърция. Да настъпват от Родопите няма смисъл, равнинната крайбрежна ивица е твърде тясна и просто няма къде танковете да се разгърнат. Единственото място където танковете могат да се разгърнат е сярско-солунското поле, но това може да стане едва след като плацдарма от другата страна на Кулата е достатъчно широк за да не се забива с техника. От друга страна, ако гърците са изтласкани от Сяр, то къде ще се развива настъпление с толкова много танкове? До Солун, Кукуш и Воден съвсем не е така далеч. Гръцкото настъпление. Да се вкарват много танкове в Родопите няма смисъл, там те ще са просто удобна мишена и силно спъвани. Има смисъл въвеждането им едва след овладяване на Хасково и Асеновград, за да се овладее Тракия с класически блицкриг. Долината на места е път без изход, След малкото гоце делчевско поле следват Рила, Ихтиманска средна гора стара планина. Да се заема Ихтиман, че оттам да се развие настъпление към София и Пазарджик няма смисъл. Долината на струма е по краткия път направо към София. Чак до Благоевград това е тясно дефиле където използването на големи маси танкове е ненужно. Оттам почти до самата София района е хълмист, но вече по възможен за използване. Софийското поле е равно, но е твърде малко за стратегическо настъпление. В общи линии, нито българи, нито гърци има къде да използват масирано танкове. България –Югославия. Ако настъпват сърбите: На север е стара планина, невъзможна за бърз танков удар. Едва след като сърбите завладеят района на Видин, Берковица, Лом и Враца могат да организират истински блицкриг през Мизия. Централния район - тук се очаква че българската армия ще защитава София както може. Тоест ще има прогризване на отбрана, а не блицкриг. Близоста на българската столица изключва всякакъв шанс за внезапен удар и бързо придвижване. На юг са планински вериги чието щурмуване с танкови маси е безсмислено. България против Сърбия: На юг има няколко малки изолирани полета - Прилепско и Струмишко, които са обградени от планини. Ако нападат българите: Северният район е невъзможен за настъпление заради непроходимата Стара планина. В центъра е по удобно, но все едно районът е полупланински и не знам доколко е удобен за масирано танково настъпление. Май чак до долината на Морава няма къде да се разгърнат танковете. На юг Македония е планинска и неудобна за масирано танково настъпление. Турция. Ако Турция напада е в много добро положение, защото сакар е ниска планина, а откъм долината на марица е съвсем открито. Тук може да се осъществи почти класически блицкриг. Само не знам доколко местността в Сакар и Странджа позволява бързо танково напредване. От друга страна на турска територия е основния масив на Странджа планина. Доколко тя може да блокира струпването и маневрата с големи танкови сили не съм наясно. Ако това е така, то турците ще са принудени да напредват по сравнително тесен коридор по долината на Марица. Тоест класическия блицкриг се отлага до заемането на плацдарм. Пак ще подчертая, не знам каква е ситуацията в Странджа планина. Ако България напада. Откъм Странджа е планински район, не става. Остава да се заеме Одрин и от този плацдарм да се развива настъпление към Истанбул. В светлината на по горните ми мисли си представям един български танк така. Много здрава броня. Тя ще е нужда докато танковете заедно с пехотата щурмуват плацдармите или отбраняват плацдарми. Мощно въоражение, за да може да възпира врагът, или да пробива отбраната ми, мощен двигател, за да катери баири. Скоростните характеристики тук са на заден план, ТВД е малък и няма къде да се бърза. В идеалния вариант е нужно едно танково шаси което да послужи за база на цяло семейство бойни машини. Специално танковете трябва да имат широки вериги и мощен двигател, за да има висока проходимост сред изобилстващия на балканите хълмист терен. Двигателя задължително да е отпред, за да пази екипажа който е отзад. Техниката е по лесно възстановима от обучените екипажи. Незнам доколко противотанковите машини биха имали роля в съвременния свят, но може би към 50 те би било добре на базата на този танк да се създаде и щурмгешутце с неподвижно закрепено по голямо от танковото по калибър оръдие. В съвремието би било добре да има на танково шаси противотанкова машина с ракети. Все пак живота на противотанкистите трябва да бъде пазен. Добре е да се помисли и за самоходна минохвъргачка но с мощно оръжие, за да може в отбрана из зад склоновете да попилява враговете и да е защитена. Един тежък БТР на танково шаси, за взаимодействие с танковете би било идеално си мисля. Добре ще е да има и някаква машина за огнева поддръжка, нещо на по леко шаси с по-голямо оръдие да прикрива пехотата. Разбира се и самоходни гаубици калибър 122 и 152 мм. На леко шаси задължително някакво БМП за пехотата, лек танк за огнева поддръжка и лека минохвъргачка. Трябва да прибавим и лек колесен БТР, разузнавателна машина, джипки и камиони и то това е).

Ми няма как да стане. Защото пръстите на ръката ти са повече от изворите. Ромеите въобще не се интересуват от отвъддунавска българия, за немците сме далечна страна и малко пишат за нас, маджарите няколко века са диваци които не пишат хроники. До нашествието на маджарите, там където свършва франкската граница почва нашата. И предвид на това че и за двете държави това е заден двор силно се съмнявам да е имало буферни зони от по няколкостотин километра. Значи, като идват маджарите започват нападения на запад. Стигат даже до Париж! По това време те са варвари без държава и не може да се каже че са установили власт над влашко и са заминали за западна европа. Варварите просто прижеят на територия, те не установяват контрол над земи където не живеят. По скоро са оставили бедните отвъддунавски земи на спокойствие и заминат да грабят на запад. След като са отбити и започват да изграждат държавата си, едва тогава се случват събитията описани в анонима.

http://vbox7.com/play:2d171c41 Владо Черноземски е български национален герой отдал живота си, за да спаси македонските българи от жестокия сръбски терор.

Не е важно колко са дебели и непристъпни крепостните стени, а колко войници стоят върху тях. В този смисъл, не е важно колко непристъпни са карпатските планини и колко обшина е панония, важното е кой населява тези земи и кои са ни съседите. След погрома на аварската държава франките задържат горедолу района до Виена. С моравците е малко по сложно да се каже докъде е стигала държавата им, но едва ли до белград. Пита се в задачата, след като франките са до Виена, а моравците до горното течение на тиса чии са земите между Виена и Днестър? Имаме недвусмислени данни че България има непосредствен контакт с франки и моравци, тоест, имали са обща граница. Местното население е малобройно, и едва ли е било в състояние да изгради самостоятелни държави, поне няма никакви данни за това. Поради това може с чисто сърце да смятаме че там където свършва немското кралство и Моравия започва България.

Въпроса е некоректен. Сръбска държава няма, те са няколко. Първата кога е създадена ... По това време сръбските държави се състоят от жупании, а титлата на владетеля е отново жупан. Князе по това време нямат. Данни за Рашка има до толкова доколкото расците са се навирали между шамарите на България и Византия. Прочее критиките към цар Петър че изоставил Рашка са необосновани, по това време това е малка, много слабо населена и крайно бедна страна.

Тоя не е автор гей, а си е чист педераст. Сигурен съм, че и в България и в Чехия има много по талантливи и по четени писатели хомосексуалисти, които обаче не тикат в носа на обществото сексуалните си предпочитания. Затова най правилно е да се каже най продавания гей активист. В тоя смисъл ако аз издам книга и продам 1 бройка ще съм най продавания активист на АТАКА, просто защото още не се е появил друг).

Е как да функционира. Теоретично Борис си остава цар. Самуил като един истински сепаратист не посмява да се обяви за независим. Фактически властта се владее от комитопулите. Чисто теоретично, те управляват от името на царя докато той се върне. Но само теоретично, защото не са назначени за регентски съвет. Едва след смъртта на царя трябва да се решава кой да е новия цар. Защото Самуил и Арон не могат да управляват цяла държава само в качеството си на частни лица без титли и признание. Властта е тяхна, цар няма, престолонаследник няма, силен човек който да им оспорва властта няма. До убийството на Борис Самуил и Арон могат да играят номера "Царя е в плен, ние изпълняваме задачата да управляваме докато той се върне". В това си качество, те могат да разговарят почти на равна нога със всеки друг владетел и да укрепят властта си в страната. След това обаче губят всякакви права над властта в България, защото са частни лица, без титли и длъжности. И въобще какво се чака? Да слезе ангел и да зашие топките на Роман? Да дойдат извънземните и да коронясът нов цар? Царство без цар не бива. И затова Роман става цар, без много реална власт, в нарушение на обществените норми, но законно и избавя Самуил и Арон от позицията им на частни лица. Самуил е вече гулям и като такъв има и юридеческата власт след фактическата.

Глишев, Борис е детрониран от кого? От византийския император. Да де, ама развенчаването на Борис в очите на българите има нулева стойност. Хиатус няма. Ако Самуил беше истински сепаратист щеше да се обяви за цар още по времето на Петър. Защо Борис бяга в България? Защото знае че там той още е цар. Едва след неговата смърт настъпва хиатус. Направо си представям как българските пратеници обясняват в Квидлинбург на немския император. Техния господар Самуил е областен управител, но не е получавал законно корона и достойнство (именно като полунезависим феодал, последно те са най много областни управители пряко подчинени на царя) от никого, а в същото време царя е в плен. И Самуил хем не се е обявил за владетел, хем не признава и законния цар. Цирк. Как се водят преговори от името на частно лице, което само признава, че не признава предишния си господар, но не се и обявява за самостоятелен?