Пeтков

Здравейте физици, Здравейте фенове на физиката, Откривам тая нова тема поради новите представи които са следствие от предлаганата от St.Jordan идея за въвеждане на СВ като Сфера на Влияние която е светоносна среда и от параметрите на която зависи скороста на светлинната вълна във тази среда. По долу помествам една статия на г-н St.Jordan без каквито и да било предварителни корекции от моя страна .. Разбира се ние със г-н St.Jordan впоследствие ще стиковаме мненията си по близко тъй като новите моменти които са свързани със Сферата на Въздействие (СВ) внасят нов ракурс в самата ХСВ от където следват и променени следствия .. Тези моменти ние със г-н Ст.Йордан заедно внимателно ще ги огледаме.. Това което предварително мога да кажа е че този ракурс на СВ ми изглежда доста интересна основа(при положение че не противоречат на опитните резултати свързани със скороста на светлината спрямо инерциален наблюдател) за развитието на ХСВ колкото и да води до отпадане на идеята за многопроцесност на светлината и различна скорост на светлината в различни посоки спрямо инерциален наблюдател подвижен спрямо Сферата на Влияние Другото което искам да декларирам категорично че при такова развитие на представите на ХСВ ние със г-н Ст.Йордан ще работим в равноправен тандем и всички мнения свързани с теорията промените в ХСВ ще се считат дело на нашия колектив и ще ги съгласуваме без да има приоритет относно теорията ХСВ за когото и да било от двама ни.. По долу следва статията на г-н St.Jordan, моля за вашите коментари : (В поредица от няколко файла ще се опитам да развия математическата част на хипотезата за сподвижния вакуум (СВ). Преди това искам да отбележа, че темата ще бъде систематизирана и редактирана от st_jordan, но авторските права над материала са изцяло собственост на инж. П. М. Петков. Следва откъс от уводната част, предстои редактиране) НЮТОН И ПЕТКОВ СРЕЩУ АЙНЩАЙН Гравитационното взаимодействие на телата е невъзможно без посредничество на материална среда. Уводна част Въпреки многото възражения против хипотезата на СВ, най-същественият и съзидателен момент от хипотезата (научно предположение, подлежащо на развитие и доказване) остана незабелязан от всички, именно: А) „Така стигаме до идеята, че всяка частица вещество се съпътства в движението си от полева форма на материята, която ние ще наричаме сподвижен вакуум (СВ)". Б) „Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството, докато в по- отдалечените зони тази сподвижност се нарушава ..." В) „Ми то пришки ми излезоха на езика да повтарям дека СВ (сподвижния вакуум), който се разглежда в ХСВ е светоносната среда и качествата на тая среда определят скоростта на светлината..." За изясняване, уточняване и математическо претворяване на тази идея е необходимо да се съгласува терминологията на автора с известните физични постановки, например понятията за математическо (геометрическо) и физическо пространство (физически вакуум), полева и веществена форма на материята, гравитационно поле, силова характеристика на полето, реално и относително движение, и най-вече с въведеното от Пиер Симон дьо Лаплас понятие сфера на активност (сфера на въздействие) на гравитационното поле, което по форма и съдържание се покрива напълно с така наречения от Петков СПОДВИЖЕН ВАКУУМ (СВ). За илюстрация на понятието СВ (сподвижен вакуум, сфера на въздействие), прибягваме до следващата контурна графика, гдето са изобразени петте Лагранжеви точки. За нашата работа обаче по-съществени са изобразените на графиката еквипотенциални повърхности около масата на Слънцето и най-вече около Земята. Графика на ефективните потенциали на Слънцето и Земята. Земята (и всяко друго материално тяло, веществена частица) въздейства по особен начин на заобикалящото я физично пространство (физическия вакуум) и създава гравитационно поле около центъра на своята маса. Както показва графиката, затворените еквипотенциални линии около Земята не се простират до безкрайност а са ограничени в една крайна област. Лаплас е нарекъл тази крайна област (КО) сфера на активност, може да се нарече и сфера на въздействие (СВ). Радиусът ( ) на СВ се определя в зависимост от интензивностите на земното гравитационно поле и обграждащото го поле на Слънцето. По-точно казано, на границата на областта, интензивностите на слънчевото и земното поле се изравняват, откъдето следва равенството: (1) , където е гравитационната константа, , са съответно маса на Слънцето и маса на Земята, е разстоянието от центъра на Слънцето до Земята, е неизвестният за сега радиус на сферата на въздействие (СВ). От горното равенство се изчислява радиусът на крайната област (2) След заместване с числените стойности на известните величини, за радиуса на СВ се получава . Както се вижда на дадената по-горе графика, Луната, чиято орбита (оцветена в червено) има радиус , и значи се намира извън СВ. Това означава още, че Луната е по-здраво свързана със Слънцето, отколкото със Земята, което е добре известно на запознатите с теоретичната астрономия. (Н. Бонев, Теоретична астрономия). Според автора на ХСВ, тази крайна пространствена област (сфера на въздействие, сподвижен вакуум, СВ) около центъра на Земята се възпроизвежда непрестанно, има строго определена физическа характеристика и може да се каже, че същата конфигурация е все едно неразривно свързана и следва, съпътства частицата (в случая Земята) при нейното движение около центъра на слънчевата система, откъдето идва понятието сподвижен вакуум (СВ). И най-важно, от силовата характеристика на средата в дефинираната област зависи скоростта на светлината. Казано по друг начин, полевата среда (съпътстващият вакуум) има способността да предава енергията на лъченията със строго определена скорост (С), зависеща от свойствата, най-вече от потенциала на полето в същата област. Координатната система, спрямо която се отчита тази скорост е с начална точка в центъра на земното поле и неизменно ориентирани в пространството координатни оси, която може да се нарича централна система и съвпада с абсолютната система на Нютон. Същевременно, съгласно общата ТО, в дадения случай Земята се разглежда като инерциална система, чиято крайна област свободно пада в полето на Слънцето и по този начин се изолира напълно от действието на външните сили. Според Айнщайн откриването на тези сили, както и постъпателното движение на Земята с локални механични и оптични опити е невъзможно. Приливните сили обаче поставят под съмнение, и по-право отхвърлят постановката на Айнщайн. Но както Нютон, така и Айнщайн не са казали докъде се простира тази крайна област, което е основен проблем на двата модела. Ето защо, от изнесения до тук фактически материал и следващата част ще се уверим, че хипотезата на Петков допълва абсолютния модел на Нютон и може да обясни непротиворечиво почти всички известни механични и оптични процеси. Нютон и Петков срещу Айнщайн.doc

Здравей Шпага , Ще се вслушам в съветите ти и веднага щще отворя нова тема .. Благодаря ти за пожеланията и те моля да се включваш в обсъжданията. За новите редове ще се старая да ги слагам за да се отделя един абзац от друг.. Дай боже да не забравям.. В новата тема текстът ще го дам по дребен..

Това според досегашните представи в ХСВ означава че скороста С=300000 км /сек е скорост спрямо средата в зоната в която се разпространява светлинната вълна.. Сега вече след направените поправки от Ст.Йордан тази скорост ще е функция от потенциала в зоната на СВ където се разпространява светлинната вълна..При това положение скороста на светлината спрямо средата също е променлива величина и зависи от параметрите на средата.. Скороста е относително понятие, защо те учудва това ? Надявам се че под понятието "собственна скорост " имаш впредвид скороста на светлинната вълна спрямо средата в която тя се движи..Ако ли е така то собственната скорост не е равна на скороста спрямо някакъв наблюдател в най общия случай , а за неинерциалния наблюдател е категорично С=/=300000 км/сек.. Айнщайн твърди че спрямо всяка ИС скороста на светлината е една и съща С=300000 км/сек .. Според ХСВ това е невярно тъй като скороста е относително понятие и зависи от изборът на отправна система.. Ти казваш че корабът се движи със скорост 300000 км/сек но не уточняваш спрямо какво се движи с тая скорост.. При това положение не мога нищо да ти отговоря тъй като задачата ти е непълно зададена.. Когато си дадеш сметка че скороста е относително понятие тогава сам ще разбереш че понятието движение със скорост 300000 км/сек е безсмисленно понятие .. Нещо повече , взяко тяло на което не действат неуравновесени външни сили може да бъде прието за покоящо се..

Здравейте физици, Здравейте фенове на физиката, По долу помествам една статия на г-н St.Jordan без каквито и да било предварителни корекции от моя страна .. Разбира се ние със г-н St.Jordan впоследствие ще стиковаме мненията си по близко тъй като новите моменти които са свързани със Сферата на Въздействие (СВ) внасят нов ракурс в самата ХСВ от където следват и променени следствия .. Тези моменти ние със г-н Ст.Йордан заедно внимателно ще ги огледаме.. Това което предварително мога да кажа е че този ракурс на СВ ми изглежда доста интересна основа(при положение че не противоречат на опитните резултати свързани със скороста на светлината спрямо инерциален наблюдател) за развитието на ХСВ колкото и да води до отпадане на идеята за многопроцесност на светлината и различна скорост на светлината в различни посоки спрямо инерциален наблюдател подвижен спрямо Сферата на Влияние Другото което искам да декларирам категорично че при такова развитие на представите на ХСВ ние със г-н Ст.Йордан ще работим в равноправен тандем и всички мнения свързани с теорията промените в ХСВ ще се считат дело на нашия колектив и ще ги съгласуваме без да има приоритет относно теорията ХСВ за когото и да било от двама ни.. По долу следва статията на г-н St.Jordan, моля за вашите коментари : (В поредица от няколко файла ще се опитам да развия математическата част на хипотезата за сподвижния вакуум (СВ). Преди това искам да отбележа, че темата ще бъде систематизирана и редактирана от st_jordan, но авторските права над материала са изцяло собственост на инж. П. М. Петков. Следва откъс от уводната част, предстои редактиране) НЮТОН И ПЕТКОВ СРЕЩУ АЙНЩАЙН Гравитационното взаимодействие на телата е невъзможно без посредничество на материална среда. Уводна част Въпреки многото възражения против хипотезата на СВ, най-същественият и съзидателен момент от хипотезата (научно предположение, подлежащо на развитие и доказване) остана незабелязан от всички, именно: А) „Така стигаме до идеята, че всяка частица вещество се съпътства в движението си от полева форма на материята, която ние ще наричаме сподвижен вакуум (СВ)”. Б) „Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството, докато в по- отдалечените зони тази сподвижност се нарушава ...” В) „Ми то пришки ми излезоха на езика да повтарям дека СВ (сподвижния вакуум), който се разглежда в ХСВ е светоносната среда и качествата на тая среда определят скоростта на светлината...” За изясняване, уточняване и математическо претворяване на тази идея е необходимо да се съгласува терминологията на автора с известните физични постановки, например понятията за математическо (геометрическо) и физическо пространство (физически вакуум), полева и веществена форма на материята, гравитационно поле, силова характеристика на полето, реално и относително движение, и най-вече с въведеното от Пиер Симон дьо Лаплас понятие сфера на активност (сфера на въздействие) на гравитационното поле, което по форма и съдържание се покрива напълно с така наречения от Петков СПОДВИЖЕН ВАКУУМ (СВ). За илюстрация на понятието СВ (сподвижен вакуум, сфера на въздействие), прибягваме до следващата контурна графика, гдето са изобразени петте Лагранжеви точки. За нашата работа обаче по-съществени са изобразените на графиката еквипотенциални повърхности около масата на Слънцето и най-вече около Земята. Графика на ефективните потенциали на Слънцето и Земята. Земята (и всяко друго материално тяло, веществена частица) въздейства по особен начин на заобикалящото я физично пространство (физическия вакуум) и създава гравитационно поле около центъра на своята маса. Както показва графиката, затворените еквипотенциални линии около Земята не се простират до безкрайност а са ограничени в една крайна област. Лаплас е нарекъл тази крайна област (КО) сфера на активност, може да се нарече и сфера на въздействие (СВ). Радиусът ( ) на СВ се определя в зависимост от интензивностите на земното гравитационно поле и обграждащото го поле на Слънцето. По-точно казано, на границата на областта, интензивностите на слънчевото и земното поле се изравняват, откъдето следва равенството: (1) , където е гравитационната константа, , са съответно маса на Слънцето и маса на Земята, е разстоянието от центъра на Слънцето до Земята, е неизвестният за сега радиус на сферата на въздействие (СВ). От горното равенство се изчислява радиусът на крайната област (2) След заместване с числените стойности на известните величини, за радиуса на СВ се получава . Както се вижда на дадената по-горе графика, Луната, чиято орбита (оцветена в червено) има радиус , и значи се намира извън СВ. Това означава още, че Луната е по-здраво свързана със Слънцето, отколкото със Земята, което е добре известно на запознатите с теоретичната астрономия. (Н. Бонев, Теоретична астрономия). Според автора на ХСВ, тази крайна пространствена област (сфера на въздействие, сподвижен вакуум, СВ) около центъра на Земята се възпроизвежда непрестанно, има строго определена физическа характеристика и може да се каже, че същата конфигурация е все едно неразривно свързана и следва, съпътства частицата (в случая Земята) при нейното движение около центъра на слънчевата система, откъдето идва понятието сподвижен вакуум (СВ). И най-важно, от силовата характеристика на средата в дефинираната област зависи скоростта на светлината. Казано по друг начин, полевата среда (съпътстващият вакуум) има способността да предава енергията на лъченията със строго определена скорост (С), зависеща от свойствата, най-вече от потенциала на полето в същата област. Координатната система, спрямо която се отчита тази скорост е с начална точка в центъра на земното поле и неизменно ориентирани в пространството координатни оси, която може да се нарича централна система и съвпада с абсолютната система на Нютон. Същевременно, съгласно общата ТО, в дадения случай Земята се разглежда като инерциална система, чиято крайна област свободно пада в полето на Слънцето и по този начин се изолира напълно от действието на външните сили. Според Айнщайн откриването на тези сили, както и постъпателното движение на Земята с локални механични и оптични опити е невъзможно. Приливните сили обаче поставят под съмнение, и по-право отхвърлят постановката на Айнщайн. Но както Нютон, така и Айнщайн не са казали докъде се простира тази крайна област, което е основен проблем на двата модела. Ето защо, от изнесения до тук фактически материал и следващата част ще се уверим, че хипотезата на Петков допълва абсолютния модел на Нютон и може да обясни непротиворечиво почти всички известни механични и оптични процеси. Нютон и Петков срещу Айнщайн.doc

Здравейте физици, Здравейте фенове на физиката, По долу помествам една статия на г-н St.Jordan без каквито и да било предварителни корекции от моя страна .. Разбира се ние със г-н St.Jordan впоследствие ще стиковаме мненията си по близко тъй като новите моменти които са свързани със Сферата на Въздействие (СВ) внасят нов ракурс в самата ХСВ от където следват и променени следствия .. Тези моменти ние със г-н Ст.Йордан заедно внимателно ще ги огледаме.. Това което предварително мога да кажа е че този ракурс на СВ ми изглежда доста интересна основа(при положение че не противоречат на опитните резултати свързани със скороста на светлината спрямо инерциален наблюдател) за развитието на ХСВ колкото и да води до отпадане на идеята за многопроцесност на светлината и различна скорост на светлината в различни посоки спрямо инерциален наблюдател подвижен спрямо Сферата на Влияние Другото което искам да декларирам категорично че при такова развитие на представите на ХСВ ние със г-н Ст.Йордан ще работим в равноправен тандем и всички мнения свързани с теорията промените в ХСВ ще се считат дело на нашия колектив и ще ги съгласуваме без да има приоритет относно теорията ХСВ за когото и да било от двама ни.. По долу следва статията на г-н St.Jordan, моля за вашите коментари : (В поредица от няколко файла ще се опитам да развия математическата част на хипотезата за сподвижния вакуум (СВ). Преди това искам да отбележа, че темата ще бъде систематизирана и редактирана от st_jordan, но авторските права над материала са изцяло собственост на инж. П. М. Петков. Следва откъс от уводната част, предстои редактиране) НЮТОН И ПЕТКОВ СРЕЩУ АЙНЩАЙН Гравитационното взаимодействие на телата е невъзможно без посредничество на материална среда. Уводна част Въпреки многото възражения против хипотезата на СВ, най-същественият и съзидателен момент от хипотезата (научно предположение, подлежащо на развитие и доказване) остана незабелязан от всички, именно: А) „Така стигаме до идеята, че всяка частица вещество се съпътства в движението си от полева форма на материята, която ние ще наричаме сподвижен вакуум (СВ)”. Б) „Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството, докато в по- отдалечените зони тази сподвижност се нарушава ...” В) „Ми то пришки ми излезоха на езика да повтарям дека СВ (сподвижния вакуум), който се разглежда в ХСВ е светоносната среда и качествата на тая среда определят скоростта на светлината...” За изясняване, уточняване и математическо претворяване на тази идея е необходимо да се съгласува терминологията на автора с известните физични постановки, например понятията за математическо (геометрическо) и физическо пространство (физически вакуум), полева и веществена форма на материята, гравитационно поле, силова характеристика на полето, реално и относително движение, и най-вече с въведеното от Пиер Симон дьо Лаплас понятие сфера на активност (сфера на въздействие) на гравитационното поле, което по форма и съдържание се покрива напълно с така наречения от Петков СПОДВИЖЕН ВАКУУМ (СВ). За илюстрация на понятието СВ (сподвижен вакуум, сфера на въздействие), прибягваме до следващата контурна графика, гдето са изобразени петте Лагранжеви точки. За нашата работа обаче по-съществени са изобразените на графиката еквипотенциални повърхности около масата на Слънцето и най-вече около Земята. Графика на ефективните потенциали на Слънцето и Земята. Земята (и всяко друго материално тяло, веществена частица) въздейства по особен начин на заобикалящото я физично пространство (физическия вакуум) и създава гравитационно поле около центъра на своята маса. Както показва графиката, затворените еквипотенциални линии около Земята не се простират до безкрайност а са ограничени в една крайна област. Лаплас е нарекъл тази крайна област (КО) сфера на активност, може да се нарече и сфера на въздействие (СВ). Радиусът ( ) на СВ се определя в зависимост от интензивностите на земното гравитационно поле и обграждащото го поле на Слънцето. По-точно казано, на границата на областта, интензивностите на слънчевото и земното поле се изравняват, откъдето следва равенството: (1) , където е гравитационната константа, , са съответно маса на Слънцето и маса на Земята, е разстоянието от центъра на Слънцето до Земята, е неизвестният за сега радиус на сферата на въздействие (СВ). От горното равенство се изчислява радиусът на крайната област (2) След заместване с числените стойности на известните величини, за радиуса на СВ се получава . Както се вижда на дадената по-горе графика, Луната, чиято орбита (оцветена в червено) има радиус , и значи се намира извън СВ. Това означава още, че Луната е по-здраво свързана със Слънцето, отколкото със Земята, което е добре известно на запознатите с теоретичната астрономия. (Н. Бонев, Теоретична астрономия). Според автора на ХСВ, тази крайна пространствена област (сфера на въздействие, сподвижен вакуум, СВ) около центъра на Земята се възпроизвежда непрестанно, има строго определена физическа характеристика и може да се каже, че същата конфигурация е все едно неразривно свързана и следва, съпътства частицата (в случая Земята) при нейното движение около центъра на слънчевата система, откъдето идва понятието сподвижен вакуум (СВ). И най-важно, от силовата характеристика на средата в дефинираната област зависи скоростта на светлината. Казано по друг начин, полевата среда (съпътстващият вакуум) има способността да предава енергията на лъченията със строго определена скорост (С), зависеща от свойствата, най-вече от потенциала на полето в същата област. Координатната система, спрямо която се отчита тази скорост е с начална точка в центъра на земното поле и неизменно ориентирани в пространството координатни оси, която може да се нарича централна система и съвпада с абсолютната система на Нютон. Същевременно, съгласно общата ТО, в дадения случай Земята се разглежда като инерциална система, чиято крайна област свободно пада в полето на Слънцето и по този начин се изолира напълно от действието на външните сили. Според Айнщайн откриването на тези сили, както и постъпателното движение на Земята с локални механични и оптични опити е невъзможно. Приливните сили обаче поставят под съмнение, и по-право отхвърлят постановката на Айнщайн. Но както Нютон, така и Айнщайн не са казали докъде се простира тази крайна област, което е основен проблем на двата модела. Ето защо, от изнесения до тук фактически материал и следващата част ще се уверим, че хипотезата на Петков допълва абсолютния модел на Нютон и може да обясни непротиворечиво почти всички известни механични и оптични процеси. Нютон и Петков срещу Айнщайн.doc

Здравей г-н Б.Богданов, Ни най малко не се сърдя за офф топика.. Аз самия много ценя Шпага като човек .. Тя притежава много положителни качества и аз също се радвам че е тук между нас .. Не ми пука на коя страна на барикадата е .. Взажното е че със хора като Шпага винаги е приятно да се беседва..

Здравей Шпага , Това си го запомнила от някаква стара версия на ХСВ в която СВ нямат връзка със веществен обект а са самостоятелни полеви форми на материаята .. В сегашната версиа на ХСВ СВ са полевата форма на материята която е свързана неразривно със вещевия обект.. също както електростатичното поле е свързано с електрическия заряд и както гравитационното поле е свързано със масивната частица.. Моля те изчакай малко за този отговор , Ст.Йордан пише в момента математичаската част на взаимодействие на СВ със външни гравитационни полета .. надявам се че скоро ще видим резултатът .. Ако иска г-н Ст.Йордан може в аванс да ти каже няколко думи по въпросът..

Здравей aleksandar, Всеки покоящ се кораб спрямо който някакъв материален обект се движи със скорост С=300000 км/сек може да се нарочи за движещ мсе а другия обект за покоящ се .. С това нищо няма да се промени .. Покоят е равностоен на кое да е инерциално движение.. Това го е дпказал още Галилей.. Според ХСВ нищо няма да се случи в кораб спрямо който се движи инерциално със скорост С=300000 км/сек друго материално тяло .. Това движение по нищо не влияе на корабът а съгласно първия постулат на СТО които е верен разбира се спокойно можем да нарочим другото тяло за покоящо се и тогава коръбът ще се движи спрямо него с 300000 км/сек .. От това нарочване нищо няма да се промени във корабът , всичко ще си бъде като че е в покой.. Светлината в СВ на всеки инерциален наблюдател се движи във всички посоки със С=300000 км/сек

Да де.. там дето релативистите не са забъркали каша нещата за щастие вървят добре..

Здравей Малоум 2, Приятелю , цитатите ти са безобразни , не си личи кой цитат на когое , от кога е и т.н. Просто поднасяш в насипно състояние цитати ит всички клунари в клубът и който си нема работа да разплита обърканата прежда на цитатите .. В клубът има прекрасен редактор на цитати, ми научете си да си служите с тоя иснструмент като ората !.. С грешка си !.. Отговорил съм на Шпага напълно акуратно и изчерпателно.. Помня като компютър !.. В огледалото брато с се вселили два духа : 1.Дух -наблюдател 2.Дух источник Духът наблюдател влияе на скороста на светлината спрямо интерференчния екран докато Духът источник не влияе на скороста на вълната спрямо интерференчния екран.. .. Сложнотий бе брато !.. да се побърка чиляк!.. Абе пак сложнотии бе брато .. Хич не е лесна пустата му ХСВ.. Че и в тая жега !, хептен!.. Но нека все пак ти обясня па колкото схванеш.. Тук става въпрос за источника въртящо се огледало .. То като се върти има периферна скорост спрямо интерференчния екран.. Освен това то като огледало излъчва такава честота каквато пристига при него.. Но забележи че скороста на светлината към него е С=300000 км/сек а от него нататък е С=/=300000 ким/ спрямо него.. Това води до промяна на дължината на вълната след въртящото се огледало.. При интерференчния екран това определя честота отново равна на излъчваната и на улавяната от въртящото се огледало .. Трудно ли е това да го разбереш че макар ин да се променя дължината на вълната то честотата улавяна от въртящото се огледало не се променя , не се променя и честотата при интерференчния екран .. Всите честоти остават равни помежду си макар и дължината на вълната да е различна ч различните СВ..Ама ше речеш трудно е .. Ми трудно ще е като е жега.. Като позахладнее ше го схванеш.. Айде , айде! .. къде е казано от честотата на фотон .. Казано е от честотата на вълната , цитирам : Константа на Планк — основна константа в квантовата механика, свързваща енергията на електромагнитна вълна с нейната честота. Наречена в чест на Макс Планк, един от основоположниците на квантовата механика. За справки тук Така че според ХСВ фотони нема брато, има само светлинни вълни.. Гледай къде забладя в смесени вълни .. !! На другаде няма ли да се отплеснеш ?.. Това са твой свободни съчинения .. Чети ХСВ , там е обяснено че една порция светлина не може да бъде видяна от повече от един наблюдател .. Първия наблюдател който улови светлинката и взема душицата и светлинната порцийка бива терминирана и кремирана ..

ЧЕТИ ТУКА БРАТО!

ТУК ПОМЕСТВАМ ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ СТАТИИ НА ХСВ : ---------------------------------------------------------------------- УВОД Здравейте физици, Здравейте фенове на физиката, Здравейте гости на клуб физика, Здравейте клубари от клуб физика, След като в над 1000 постинга разсиквахме по темата 'Специалната теория на относителноста е погрешна' е време да потърсим алтернативата.. Не е достатъчно да осъзнаем погрешноста на СТО изородоваща фундаменталните качестава на материята пространство и време.. Не е достатъчно да осъзнаем абсурдите на СТО , необходимо е да потърсим алтернативата.. Т.е. необходимо е да разработим научни представи които обясняват факта на константната скорост на светлинното явление спрямо кой да е инерциален наблюдател като при това съхраним неизородовани основните качества на материята , качествата пространство и време.. Това ние сме в състояние да го направим и сме с намерение в поредица от стаии да изложим на вашето внимание и критично отношение теорията ХСВ нагърбила се с разработване на алтернативните представи за които стана на въпрос по горе.. ------------------------------------------------------------------- 1.Първа статия ХСВ стъпва на постулата на Галилей според който всяко инерциално движение е равностойно на покоят и на опитният факт според който спрямо инерциалния наблюдател светлинната вълна се разпространява със скорост С=300000 км/сек.. Трябва да акцентираме на това , че в такъв случай фундаментът на ХСВ е неуспорим.. Логическо следствие от тези два фундамента на които се опира ХСВ са: 1. Многопроцесност на светлинното явление 2.Валидност на заякона за събиране на скорости при светлинното явление 3.Абсолютност на едновременноста на събитията 4.Абсолютност на времето 5.абсолютност на пространството 6.Нелокалност на светлинното явление при разпространение .. 7.Липса на частица -фотон в природата 8.локалност и квантовост на сетлинното явление при взаимодействие със веществото 9.Зависимост на енергията на светлинната вълна и честотата на вълната 10.Разпространение на светлинното явление във полевата форма на материята съдържаща се във физическия вакуум изпълващ пространството между вещевите форми на материята Нека започнем разглеждането на ХСВ от изясняване на представите за връзка между вещевата и полевяата форма на материята: Всяка материя има две форми : 1.Вещева форма 2.Полева форма Вещевата форма се характеризира със локалноста си.. т.е. със способноста си да се разполага единственно тя в даден обем на пространството Полевата форма се характеризира със способноста си да бъде нелокалнa при което споделя обема на пространството в който се разполага Вещевата и полевата форма са в единство и не могат да съществуват поотделно.. Всяка вещественна частица притежава полева форма разпростряна из всичкото пространство на вселената(За пример : Локалната електрически заредена частица и полето и във вакуумът на вселената или па локалната вещественна частица и гравитационното и поле във вселената).. Между вещевата и полевата форма на материята съществува взаимна връзка поради което когато се опитаме да ускорим дадена частица тя увличайки със себе си и полевата си форма се противопоставя на външното въздействие .. Това взаимодействие между вещевата форма и полевата ние наблюдаваме като сила на инерция.. Т.е. инерцията е стренмеж на полевата и вещевата форма да се движат съвместно противопосвтавяйки се на всяко въздействие нарушаващо съвместното движение на двете форми.. Това в най общи черти обяснява и загадъчноста на инерцията като способност на веществото.. Без да се задълбочаваме в самата структура на полевата форма(а и това не е наша задача в момента) ще отбележим само най важните моменти на вещевата и полевата форма имащи отношение към ХСВ.. Полевата форма е взаимопроникваща се материя споделяща пространството в което е разположена .. Тази полева форма е така наречения физически вакуум..Той е съставен от множество взаимопроникващи се полеви форми на вещественната материя..Ускорението на една частица предизвиква ускорението само на собственната и полева форма и затова масата на дадената частица е от значение какво количество полева форма ускоряваме съвместно със частицата..Ускорението на полевата форма не е хомогенно в цялото пространство до безкрайност .. Когато частицата се ускорява тя макар и да увлича полевата форма в своята околност то в отдалечените области на пространството същта полева форма остава неускорена все още и продължава да се движи по предишному докато взаимодействието достигне до там.. Ако приемем че дадена частица под външно взаимодействие е принудена да се движи по окръжност то в околноста на тая вещественна частица полевата форма се увлича и извършва също движение в кръг.. това движение се пренася със определена (немигновенна ) скорост към все по отдалечени зони на полевата форма..докато във по отдалечените зони на пространството полевата форма все още се движи със своята предишна инерциална скорост..При това положение ако материална частица която дълго време се е движила ускорително по окръжност премине в напълно инерциално съсстояние то полевата форма в отдалечените от частицата зони ще продължи да се движи относно вече инерциалната частица по окръжности.. Освен това ако приемем че група материални частици са част от твърдо тяло то всяко движение на това твърдо тяло е увличане на полевата форма на частиците на това твърдо тяло.. Така е и за тела от размерите на земята например.. Така стигнахме до идеята че всяка частица вещество се съпътстава в движението си от полева форма на материята която ние ще наричаме СВ (сподвижен вакуум) Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството докато в по отдалечените зони тази сподвижност се нарушава за частици които не са исконно инерциални.. По такъв начин ние стигнахме до понятието променлива скорост на светлината относно инерциални обекти които в близкото минало са се ускорявали.. Това се дължи на С=конст спрямо исконно инерциална средата което ние често бъркаяме със С= конст спрямо моментно инерциалния наблюдател.. С=300000 км/сек спрямо неперменентно инерциалния наблюдател е вярно само за зони в които СВ е сподвижен с наблюдателя..в частност това са зоните в неподредсттвенна близост до инерциалния наблюдател.. Светлинното възмущение макар и да присъства във множеството полеви форми то не взаимодейства с наблюдател във всичките полеви форми поради това че когато светлинната вълна взаимодейства със своя наблюдател то възмущенията във всички полеви форми се терминират..с улавянето на светлинната вълна се осъществява колапс на светлинното явление..Следователно един квант светлина може да бъде уловен от един единствен наблюдател -вещественна частича в мястото във което е частицата когато светлинната вълна достига до нея..Разпространението на светлинната вълна се осъществява от мястото на излъчване на источникът във СВ на наблюдателя и се придвижва към неподвижния със средаята инерциален наблюдател със скорост С=300000 км/сек.. Това място на излъчването в СВ играе важна роля в аберационните явления при ускоряващ се наблюдател..Освен това поради нехомогенноста на СВ при ускоряващ("разтягане" на полевата материя) се наблюдател имаме и промяна на дължината на вълната вследствие на което се получава доплеров ефект.. край на първа статия -------------------------------------------------------------------------------- Втора статия -ОТНОСНО СРЕДНАТА СКОРОСТ НА СВЕТЛИНАТА КЪМ ОРБИТИРАЩИ НЕИНЕРЦИАЛНИ ОБЕКТИ : Съгласно представите които въвежда Максвел за електромагнитното поле то промяната на потенциала на елекртическото поле предизвиква поява на промяна във магнитното поле и обратно.. Така електрическото и магнитното поле взаимно индуктират разпространението на промяната която се нарича електромагнитна вълна (ЕМВ) Отново без да се впускаме детайлно във представите на Максвел за ЕМВ ще акцентирама само на момента че във електромагнитното поле има едно перменентно преизлъчване в точките на (ЕМП)-електромагнитното поле в които е достигнала ЕМВ При това положение ако в даден момент наблюдателят се ускори и отново след ускорението продължи да се движи инерциално то светлинната вълна ще продължи пътя си към него със скорост С=300000 км/сек но от мястото(в СВ) до което е достигнала преди ускорението .. По такъв начин средната скорот на светлината от първоначалното излъчване до наблюдателя ще е С=/=300000 км/сек и това ще е в резултат на "разтягането" на полевата форма от ускорението на частицата на наблюдателя.. При това положение ако наблюдателят се движи неинерциално по орбита (какъвто е случая със земята) то светлинната вълна от далечните източници ще ускорява или забавя своя ход към наблюдателя в рамките на една обиколка по орбитата но в края на краищата средната скорост ще остава С=300000 км/сек спрямо центърът на орбитата.. Това показва защо когато се ускорим не виждаме светлина от друга епоха .. Това се дължи на факта че след ускоряването ни светлината продължава движението си към нас от мястото до което е била достигнала преди ускоряването .. т.е. може да е била вече съвсем близо до нас и това ускорение ще повлияе само на интервала от време за изминаване от мястото до което е била вече достигнала по време на ускорението до нас след ускорението.. Това обяснява защо към едно въртящо се огледало в което попада в периферията му светлина от далечна звезда средната скорост на светлинната вълна спрямо центърът на въртящото се огледало да остава в много голямо приближение С=300000 км/сек въпреки че периферните точки на огледалото се движат неинерциално.. край на втора статия ------------------------------------------------------------------ Трета статия - ОТНОСНО ДОПЛЕРОВИЯ ЕФЕКТ Источникът излъча светлинна вълна във даден СВ със дадена константна честота на источникът.. Дължината на вълната в СВ ще зависи от относителната скорост между источникът и СВ .. Инерциалния наблюдател ще приема честотата на тая вълна в зависимост от дължината на вълната тъй като вълната се движи към него със скорост С=300000 км/сек.. Ако иаточникът е много отдалечен от наблюдателят и промени скороста си спрямо СВ след което остане инерциален това ще доведе до промяна на дължината на вълната , но тази променена дължина на вълната няма да достигне мигновенно до наблюдателя поради което промяната на честотата (доплеровия ефект) при наблюдателя ще се осъществи след време когато удължената вълна достигне до наблюдателя .. Ако ли обаче наблюдателя сеускори моментно и след това остане отново инерциален то доплеров ефект ще се наблюдава в момента на ускорението (вследствие на разтягането на СВ в близост до наблюдателя ) и след това моментно променената наблюдаема честота ще се върне към честотата преди ускорението.. Това е проверимо опитно и може да бъде следствие за доказване верноста на ХСВ.. Това СТО не може да го обясни по никакъв начин при отдлечен много от наблюдателя источник и според СТО след ускоряването би трябвало да настъпи траен доплеров ефект поради промяна на относителната скорост на источникът и наблюдателят.. Според ХСВ трайният доплеров ефект от ускоряването на наблюдателя ще настъпи след време равно на отсоянието на источника от наблюдател по време на ускоряването разделено на 300000/2 за да може ускорението на СВ да достигне до источникът (поради забавяне на потенциала) и след това променената дължина на вълната във СВ да достигне до наблюдателя след още толкова време .. край на трета статия ---------------------------------------------------------------------- Четвърта статия - АБЕРАЦИЯТА ПО ПРЕДСТАВИТЕ В ХСВ Вече пояснихме че всетлинната вълна се излъчва в СВ в мястото в което се намира источникът по отношение на СВ и по нататък светлинната вълна преизлъчвайки се в мястото в което е достигнала в даден момент продължава да се движи спрямо СВ със скорост С=300000 км/сек и респективно спрямо перменентно инерциалния наблюдател със скорост също С=300000 км/сек.. Така светлината при улавяне от инерциалния наблюдател ще сключва ъгъл с инерциалния наблюдател такъв ъгъл какъвто е сключвала правата съединяваща источникът с наблюдателя в момент на излъчването на светкавицата..Това е паралаксов ъгъл на излъчването и той не дава информация за местоположението на источникът в момента на наблюдението на светкавицата.. Когато наблюдателят не е инерциален а се движи орбитирайки неинерциално тогава светлинната вълна бивайки постоянно преизлъчвана в СВ в мястото във което е вече достигнала тази вълна ще се движи във ИС на наблюдателя по крива линия вместо по права и това в момент на улавяне на светлината ще влияе на аберационния ъгъл под който светлината бива преизлъчена в СВ за да попадне при наблюдателя.. Това се потвърждава от наблюдаваната аберация на небесните тела и аберацията не зависи от растоянието до источникът а от орбитиращото ускорение на наблюдателя.. край на четвърта статия ------------------------------------------------------------------------ Пета статия - ЕФЕКТЪТ НА САНЯК СПОРЕД ХСВ При опитът на Саняк имаме ефект на Саняк състоящ се в наличие на подвижна интерференчна картина говореща за неравна скорост на светлинната вълна относно отразяващите огледала в двата лъча движещи се в противоположна посока..Двата лъча тръгват едновременно по двете траектории които имат еднаква дължина между источникът и интерференчната плоскост.. Но дали пътят които изминават светлинните вълни движещи се в противоположни посоки е един и същ спрямо СВ на опитната постановка (лазерния жироскоп) ??. Тъй като СВ на отразяващите огледала-наблюдатели в околноста на огледалата е приблизително сподвижен с тях и тъй като огледалата са неинерциални то пътят в двете различни направления на светлинните лъчи е различен и вследствие на това и средната скорост на светлинната вълна движеща се по крива към неинерциалните наблюдатели е различна за двата лъча и е С1=/=С2 =/= 300000 км/сек.. Тази различна скорост довежда и до променливата интерференчна картина при опитът на Саняк им скороста на отместването на интерференчната картина е пропорционална на скороста на въртене на огледалата , на честотата на светлината..При невъртящи се огледала интерференчната картина е статична и неотместена от центърът на интерференчния екран а въртящи се огледала интерференчната картина е изместена но статична .. Статичноста се дължи на това че в последния етап на двете светлинни вълни към интерференчния екран имаме движение на светлинните вълни в един и същ СВ със една и съща скорост при константна честота на двете вълни .. Когато има променлива скорост ст на въртене на уреда на Саняк интерференчната картина е динамична и това се дължи на посточнното отместване на фазата на двете вълни при преизлъчването във СВ на интерференчния екран.. ЕФЕКТС НА САНЯК Край на пета статия -------------------------------------------------------------------------- Шеста статия - СКОРОСТ НА НАБЛЮДАЕМАТА СВТЛИННА ВЪЛНА ОТ ПОДВИЖЕН НАБЛЮДАТЕЛ СПРЯМО НЕПОДВИЖНА ИС СЪГЛАСНО ХСВ В настоящата статия ще покажем че скпороста на наблюдаемата от подвижен наблюдател светлина спрямо всяка ИС взаимоподвижна със наблюдателя е С=/= 300000 км/сек .. Т.е. съгласно ХСВ вторият постулат на СТО е неверен: Съгласно изложеното в предишните статии следва че материалната среда на СВ на наблюдателя е взаимоподвижна със всяка ИС с която е взаимоподвижен наблюдателят .. Скороста на СВ спрямо дадена ИС е равна на скороста на наблюдателя спрямо тази ИС.. Но след като скороста на светлинната вълна е качество на СВ в който тя се разпространява то спрямо инерциалния наблюдател скороста на светлинната вълна е такава каквато е и спрямо самия СВ.. Но след като имаме материална среда която се движи спрямо накаква ИС приета за неподвижна със дадена скорост V и след като светлинната се движи спрямо СВ със скорост 300000 km/sek то скороста на същата тая светлинна вълна спрямо неподвижната ИС ще бъде равна на С'=300000 +V което е коренно различно от твърдението на вторият постулат на СТО..Следователно С' ще бъде равно на 300000 км/сек само когато V=0 , т.е. само в частния случай когато наблюдателя е взаимнонеподвижен със неподвижната ИС край на шеста статия ----------------------------------------------------------------------- Седма статия - НЕЛОКАЛНОСТ НА СВЕТЛИННОТО ЯВЛЕНИЕ От представата за разпространение на светлинната вълна във СВ на наблюдателя произтича следствието че ако имаме двама взаимоподвижни съвместени по време на излъчването наблюдатели то тези наблюдатели ще наблюдават в един и същ момент светлината от светкавицата тъй като пътят на светлинната вълна в ИС на съответните наблюдатели е еднакъв а освен това и скороста на светлинната вълна спрямо наблюдателите е еднаква ..Следователно в точно определен момент след излъчването двамата наблюдатели ще наблюдават светкавицата като при това се намират на дистанция помежду си която е функция на взаимната им скорост и на растоянието до источникът на което са били в момент на излъчването.. Това не би било възможно ако светлината е единен обект -частица -фотон тъй като една частица в един и същ момент не може да бъде в две много пространственно отделени места.. Но при положение че светлинното явление е многопроцесно явление нелокалноста на две вълни(породени от един и същ источник в един и същ момент) във два взаимопдвижни СВ в един и същ момент е съвсем нормално нещо.. Това следствие за нелокалност на светлинното явление се потвърждава от опитът на Саняк.. а също така и от наличието на различен доплеров ефект при взаимоподвижните инерциални наблюдатели.. край на седма статия ---------------------------------------------------------------------- Осма статия- ОБЯСНЕНИЕ ОПИТЪТ НА ФИЗО С ТЕЧАЩА ВОДА При опитът на Физо със течаща вода се налага извод за непълно увличане на ефира от течащата вода..Такъв извод е погрешен .. Нека разгледаме механизъмът на движение на светлинната вълна през вода.. Светлината бива перменентно поглъщана и преизлъчвана от частиците на водата .. По такъв начин частиците на водата се явяват както наблюдател на светлина така и источник на светлинни вълни.. Както знаем скороста на источникът е без значение за скороста на светлинната вълна спрямо наблюдателя .. Но скороста на движение на самите частици като наблюдатели е от значение защото с тези частици е сподвижен СВ в който се разпространява светлината.. И така колкото по бързо тече водата -толкова по бързо се движи СВ на водата спрямо неподвижната ИС и затова при този опит имаме промяна на скороста на светлината спрямо неподвижната ИС но не със скороста на водата.. Защо се получава така ?.. Ами защото атомите на водата преди да преизлъчат светлината изминават някакъв път и тогава преизлъчват светлинна вълна която се разпространява от мястото на преизлъчване към следващата водна частица със скорост С=300000 км/сек.. При това положение при покояща се вода пътят в тръбата се изминава със скорост w = с/п. където п е коефициент на пречупване на водата При подвижна вода пътят в тръбата се дели на участъци от път в неподвижната ИС изминаван от светлината със скорост С+V и участъци изминавани със скорост V поради това че частиците се придвижват малко преди да преизлъчат отново и в резултат средната скорост спрямо неподвижната тръбата се оказва w = c/n + v(1—1/n2). Този резултат се получава поради това че не целия път се изминава със скорост C+V а част от пътя се изминава със скорос V.. Съвсем друг би бил резултатът ако опитът се направеше във вакуумна тръба със движещо се огледало в края на тръбата , тогава целият път на тръбата би се изминал от светлината със скорост С+V защото преиьлъчването във вакуумът щеше да съвпада с мястото до където е додтигнала вече светлинната вълна и така нямаше да има част от пътя изминаван със скорост V както е при течащата вода..Т.е. такъв опит щеше да покаже пълно увличане на вакуумът от въртящото се огледало.. Край на осма страница ---------------------------------------------------------------------- Девета страница - ОПИТНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ХСВ Както вече стана на въпрос всички правени досега опити със светлината са в съгласие със ХСВ което е и потвърждение на верноста на ХСВ.. Но има необходимост от много категорично потвърждение на базата на опитна проверка на очакван според ХСВ опитен резултат.. Такъв опит е възможен и при това не е трудно осъществим .. Целта е да се докаже опитно че скороста на светлината наблюдаема от подвижен наблюдател има в неподвижната ИС скорост С=/=300000 км/сек .. Т.е. да се докаже че втория постулат на Айнщайн е погрешен и скороста на светлината наблюдаема от подвижен наблюдател е в неподвижната ИС С'= 300000 +V Това може да бъде лесно доказано със модифициране на опитът БЕКМАН И МЕНДИКС и поставяне на въртящото се огледало в края на вакуумната тръба в близост до интерференчния екран .. При това положение светлинния лъч във вакумната тръба ще се движи с различна скорост С'= 300000 +V относно вакуумната тръба докато другия светлинен лъч който минава през вакуумната тръба без да се отразява във въртящото се огледало ще има спряма вакуумната тръба скорост С=300000 км/сек.. Така върху интерференчния екран ще попаднат два лъча които са пропътували вакуумната тръба със различна скорост и това ще доведе до промяна на интерференчна картина при промна на скороста на въртене на огледалото.. Всеки желаещ имащ възможност да осъществи ткъв опит може да се пробва ..Положителния резултат от такъв опит ще открие добри хоризонти пред изпълнителят на такъв опит.. Край на девета страница -------------------------------------------------------------------------- Десета страница -За интерференчната картина при интерферометрите : Две електромагнитни вълни не могат да се движат с различна скорост в един и същ СВ .. Скороста на вълните е параметър на СВ и във всички СВ е С=300000 км сек .. Но ако ли между първичния источник на светлина и интерференчния екран има преизлъчване и преизлъчвателите са с различна взаина скорост то преди да бъде дадена вълна преизлъчена тя бива уловена от наблюдателя което ще рече че до момента на улавянето тя се е разпространявала в СВ на този наблюдател който ще я улови и преизлъчи..Това ше рече, че преизлъчвателя се явява както источник така и наблюдател на светлинната вълна.. Като източник неговата скорост спрямо интерференчния екран е без значение за средната скорост на вълната към интерференчния екран , но като наблюдател неговата скорост влияе на средната скорост на вълната към интерференчния екрн.. Така ако от първичния источник бъдат излъчени две еднакви вълни които бидейки разделени от делително огледало и по нататък едната от вълните бъде преизлъчена в близост до интерференчния екран от въртящо се огледало (играещо роля на подвижен наблюдател и източник)то ще се появи пространствен участък от първичния источник до въртящото се огледало в който участък скороста на светлинната вълна спрямо СВ на въртящото се огледало С=300000 км/сек ще се сумира според ГТ класически със периферната скорост на огледалото спрямо интерференчния екран и ще има скорост С=(300000 км/сек + V) спрямо интерференчния екран.. Това обаче не ще промени и честотата на вълната спрямо интерференчния екран и първоначално излъчените две вълни ще бъдат вече отново с еднаква честота при интерференчния екран но изместени по фаза..Еднаквата скорост на двете вълни към интерференчния екран се дължи на движението на двете вълни в СВ на интерференчния екран.. В случая енергията на двете вълни спрямо интерференчния екран ще бъде еднаква защото енергията зависи от честотата , но това е без значение за интерференчна картина която ще се наблюдава при един модифициран опит на Бекман и Мендикс при въртящо се огледало разположено в близост до интерференчния екран във вакуумната тръба. Забележете и това, че макар спрямо интерференчния екран една такава преизлъчвана вълна няма да мени честотата си и енергията и остава константна спрямо светоносната среда в която тя се разпространява..В такъв смисъл двете вълни са еднакви във двата СВ и макар и да са с разместени фази при интерференчния екран те пак са си еднакви вълни при интерференчния екран.. Ако ли въртящото се огледало във модифицирания опит на Бекман и Мендикс се ускорява то при интерференчния екран ще се наблюдава динамична интерференчна картина дължаща се на постоянно разместване на фазите на двете вълни .. Това изяснява всичко .. Изяснява кога ще имаме статична и кога динамична картина.. край на десета страница -------------------------------------------------------------------------------

Здравей Александар, СВ е полева форма на материята свързана със вещественна частица .. Това съм го описал в презантацията на ХСВ : ЗАПОЗНАЙ СЕ С ХСВ Материала не е много и съм го събрал на едно място за да се чете по удобно.. Аз не приемам теорията за Големия Взрив .. Тя намирисва на сътворение.. Според мен Големия взрив не е начало на вселената а е само етап от развитието на вечна несътворима и неунищожима материя .. Според мен не съществува никакво разширяване на вселената .. Идеята за такова разширяване е глупава и необоснована.. Не е съвсем така .. СВ е полево продължение на всяка вещественна частица без значение тя источник ли е или наблюдател.. Нещо повече , едно огледало да речем е както наблюдател така и источник и има един СВ.. Всички СВ са абсолютно проницаеми и обтекаеми както помежду си така и с вещественните форми на материята.. Как ще наречем множеството от взаимоподвижни и споделящи едно и също пространство СВ е въпрос на терминология .. Може би най правилно според мен е да се нарича вакуумно множество.. Това също е обяснено във презентацията на ХСВ линк към която ти дадох по горе.. Спомням си тази твоя идея за запълненост на пространството между две дочки със абсолютно твърди топчета които ударени от топче пренасят импулс от единия си край на другия край и там се предава импулсътна крайното топче което единственно отлита от групата топчета .. За съжаление при такъв удар имаме еластична деформация на топчетата и импулсът от удара на последното топче се пренася вълнообразно по редичката от топчета .. Същия ефект би имало ако удариш пружина .. Ето ти анимация на надлъжна вълна : АНИМАЦИЯ НА НАДЛЪЖНИ ВЪЛНИ Галилей доказва че между покоят и инерциалното движение са равностойни като състояния.. С това отпада и идеята за абсолютна отправна система.. В ХСВ не се борави с понятието инерциална система тъй като то е нереално понятие.. ХСВ борави с понятието Инерциален наблюдател което не означава че във цялото си протежение СВ свързан с този инерциален наблюдател е навсякъде инерциален.. Но понеже скороста на светлинната вълна е качество на СВ то спрямо СВ в зоната на който се разпространява светлинната вълна нейната скорост е винаги С=300000 км/сек .. За да добиеш наглед си представи как вълните в черно море се разпространяват във черно море със същата скорост с която се разпространяват в морето на една далечна планета която е взаимоподвижна със земята.. Т.е. скороста на вълната в тоя случай е качество на водата и спрямо водната повърхност вълните имат дадена скорост която не сависи от скороста на камъкът който прави вълните.. За мен движението е такова каквото е в класическата физика .. Единственно нов момент имам в твърдението си че мястото на събитието е относително понятие и зависи от изборът на отправна система.. Също така аз твърдя че пътят е относително понятие поради относителноста на мястото на събитието.. Мене ако ме питаш първият постулат на СТО че инерциалнотом движение и покоят са равностойни е неуспорим.. Единственнон различими са съсътоянията на въртеливо движение и на невъртене.. От къде толкова гориво за такава машина ?.. Според ХСВ няма разлика..отражението е също ислъчване.. Чукаш на отворена врата!.. Аз не случайно беседвам във форумите .. За мен форумите са лакмусова хартия посочваща бъговете във всяка теория .. Благодарение на творческото мислене на клубарите ХСВ изживя огромна еволюция докато стигне до сегашните представи .. Мисля даже че и някой сегашни представи могат да бъдат ревизирани ако се окаже че не се корелират с обективната действителност .. Винаги съм слагал като най важни обективните закони и винаги съм смятал че представите си трябва да ги променяме докато се скорелират с обективната действителност.. Не вярвай в абсолютни скорости !.. Всяка скорост е относителна , както и всяко движение е относително !..

За да не боксуваме в едно и също ти предлагам да се запознаеш с ето този интересен дебат със Шпага: Това изяснява всичко .. Изяснява кога ще имаме статична и кога динамична картина..

Здравей aleksandar , Радостно е че антирелативистите в клубът стават с един почече .. Не разбирам добре въпросът ти .. Нямам си идея какво е това "отправна точка абсолютната нула".. Моля те разясни това.. СВ е толкова е голям колкото е голяма самата вселена..Той е като КС която сме запълнили със полева форма на материята.. Не, не съм казвал това .. Нека за това мислят "хардуерчиците " на вакуумът.. Не, аберацията е свързана с движението на земята(на наблюдателя).. Аберацията няма връзка със гравитационните лещи.. Както казах и по горе не мога да отговоря щото не знам какво имаш впредвид понятието "абсолютна нула" Според ХСВ няма максимална скорост ..Според ХСВ има скорост на светлината спрямо СВ С= 300000 км/сек , такава е и скороста на светлината спрямо перменентно инерциалния наблюдател..Скороста на един обект спрямо друг обект според ХСВ не зависиси от скороста на светлината спрямо даден СВ.. Не, Стефан Маринов не достига до понятията за многопроцесност на светлината на които понятия е базирана ХСВ.. Идеята за многопроцесност на светлинното явление е уникална в науката , преди мен никой не е разглеждал такива представи.. Да при улавяне на кванта светлина от даден наблюдател многопроцесното светлинно явление породено при излъчването на кванта светлина престава да съществува в природата.. Нямам ясна идея по този въпрос.. СВ няма форма , СВ е като вселената .. Т.е. отвън и отвътре е ограничен от геометрична точка ако мога така да се изразя.. Т.е по същия начин по който се изерпва пространството в близката околност на една геометрична точка по същия начин се изчерпва пространството и в околноста на "периферията" на СВ и на вселената.. Но това е разговор за друга тема.. Разстоянието не е относително понятие и то не зависи от избот на инерциален наблюдател .. Растоямието съгласно всички инерциални наблюдатели е едно и също .. Пътят обаче е относително понятие и той зависи от изборът на отправна рамка (наблюдател) желая ти успех !

Здравей Doris, Много правилно !.. Ние антирелативистите сме с пипе и требва да се трудим с пипето си(като създаваме велики теории например) .. Опите да ги правят смотаните релативистчета .. да бачкат из лабораториите докто им доде акъла у тиквата .. Да бачкат по внедряване на науката във практиката докато им се изясни !.. Бачкане до дупка !.. на хляб и на вода !.. само това ше ги оправи релативистчетата , трудът облагородява и избива зомбът от тиквата !..

Здравей scaner, Браво scaner!.. Бой с канчето по тиквата на своите !.. Те го те, цял професор заглявуши и окото ти не мигна !.. Много готин си бил , ама как не съм те разбрал досеги ?.. Досущ както го обясних на Шпага на нейния готин въпрос !.. Петков нагажда .. Всички сме принудени да нагаждаме представите си към обективната действителност която пущината му не се интересува от нашите мераци да си представяме еди как си нещата (като гуруто да речем с представата си за относителна едновременност на събитията) а си кара по своему пущинската му обективна действителност и не ни бръсне за слива с нашите психомоторни представи(като на гуруто да речем) .. Затуй братци бъдете така добри да нагаждате представите си към обективната действителност .. Друг чалъм да се прави наука нема , не е имало и нема и да има !.. Ей че готино го казах!.. чекай да си го запиша в тефтерчето дето си записвам великите мисли на бай Петков !..

За да не боксуваме в едно и също ти предлагам да се запознаеш с ето този интересен дебат със Шпага: Това изяснява всичко .. Изяснява кога ще имаме статична и кога динамична картина.. Имаааа !.. Има динамична интерференчна картина .. По горе в отговорът ми с едрите букви на въпросът на Шпага съм показал как и кога се получава такава динамична интерференчна картина според ХСВ ..Същото се доказва и от опита на Саняк.. А за Петков не бързайте със смяната братци !.. Петков ше ви смени СТО-тото със ХСВ !..

Здравей Шпага, Благодаря ти за хубавия въпрос !..Този твой въпрос ме подсети че към презентацията на ХСВ трябва да напиша още една статия свързана с енергията на излъчената вълна и енергията предадена на наблюдателя от електромагнитната вълна..Това е много важен въпрос и аз се радвам, че ме подсети , че не съм го разяснил в презентацията.. Ще те черпя за това !.. Две електромагнитни вълни не могат да се движат с различна скорост в един и същ СВ .. Скороста на вълните е параметър на СВ и във всички СВ е С=300000 км сек .. Но ако ли между първичния источник на светлина и интерференчния екран има преизлъчване и преизлъчвателите са с различна взаина скорост то преди да бъде дадена вълна преизлъчена тя бива уловена от наблюдателя което ще рече че до момента на улавянето тя се е разпространявала в СВ на този наблюдател който ще я улови и преизлъчи..Това ше рече, че преизлъчвателя се явява както источник така и наблюдател на светлинната вълна.. Като източник неговата скорост спрямо интерференчния екран е без значение за средната скорост на вълната към интерференчния екран , но като наблюдател неговата скорост влияе на средната скорост на вълната към интерференчния екрн.. Така ако от първичния источник бъдат излъчени две еднакви вълни които бидейки разделени от делително огледало и по нататък едната от вълните бъде преизлъчена в близост до интерференчния екран от въртящо се огледало (играещо роля на подвижен наблюдател и източник)то ще се появи пространствен участък от първичния источник до въртящото се огледало в който участък скороста на светлинната вълна спрямо СВ на въртящото се огледало С=300000 км/сек ще се сумира според ГТ класически със периферната скорост на огледалото спрямо интерференчния екран и ще има скорост С=(300000 км/сек + V) спрямо интерференчния екран.. Това обаче не ще промени и честотата на вълната спрямо интерференчния екран и първоначално излъчените две вълни ще бъдат вече отново с еднаква честота при интерференчния екран но изместени по фаза..Еднаквата скорост на двете вълни към интерференчния екран се дължи на движението на двете вълни в СВ на интерференчния екран.. В случая енергията на двете вълни спрямо интерференчния екран ще бъде еднаква(И аз смятам да разясня това в отделна статия към презентацията на ХСВ!) защото енергията зависи от честотата , но това е без значение за интерференчна картина която ще се наблюдава при един модифициран опит на Бекман и Мендикс при въртящо се огледало разположено в близост до интерференчния екран във вакуумната тръба. Забележи и това, че макар спрямо интерференчния екран една такава преизлъчвана вълна няма да мени честотата си и енергията и остава константна спрямо светоносната среда в която тя се разпространява..В такъв смисъл двете вълни са еднакви във двата СВ и макар и да са с разместени фази при интерференчния екран те пак са си еднакви вълни при интерференчния екран.. Ако ли въртящото се огледало във модифицирания опит на Бекман и Мендикс се ускорява то при интерференчния екран ще се наблюдава динамична интерференчна картина дължаща се на постоянно разместване на фазите на двете вълни .. Ето това е моят отговор на твоят интересен въпрос.. Благодаря ти за него !.. Мисля че той ще помогне и на другите клубари да си изяснят тези моменти в ХСВ..

Абе то аз и Китай и Виетнам не съм гивиждал , но нали не си въобразяваш че това им пречи да са налични в реалноста ?.. А?.. хихихи.. От друга страна дедо Боже ни е дал пипе за да можем да мислим инндуктивно и дедуктивно .. А това означава че с тия тертипи в мисленето можем да разбираме и онова което е невидимо за очите .. от частното да постигаме всеобщото и от всеобщото да постигаме частното .. Зад познатите ни вече закони да предвиждаме наличие на следствия които не са видими досега .. Ъхъ.. Много е кефско човек да умее да мисли .. Пробвай и ти.. хахаха.. Така ти се чини , или Богородица ти е знак дала ?.. хохохо Не мога да споделям такива тайни за да не ме обложат с данъци ..

Е.. и ?.. Ще имаме ли постоянна разлика на фазите при две еднакви вълни движещи се с различна скорост към интерференчния екран ? Я се пробудете бре !.. или спите или па толкоз можете.. То ако такава математика управляваше битието немаше да има динамична интерференчна картина .. ама то има мааму стара.. Няма такава математика която да ззаповяда на обективната действителност каква требе да бъде.. Няма такава математика която може да докаже че разликата на фазите при интерференчния екран требе да е по дефолт една и съща.. Тутуууу , нема !.. Сбъркан ви е файла братци .. зомбирани сте и това ви пречи да мислите..

За да не спамим тази тема чети ето тук:

Здравей scaner, Амазон не е дал нищо което да е във подкрепа на представата му че при взаимоподвижни светлинни вълни се получава статична интерференчна картина ..Сори!.. А на теб от къде ти се привидя необходимост от постоянна разлика във фазите при две еднакви взаимоподвижни вълни?.. Айде да речем , че специално съотношение на скоростите на двете взаимоподвижни вълни е възможно да се получи "стробоскопичен ефект" на двете фази при което да се види статична интерференчна картина.. Но това брато не е правило а изключение .. За какво вреш такива изключения като че ли са правило.. А?.. И въобще какво се правиш на интересен с такива подмятания за изключения ?.. А? Правиш се на по хитър от другите клубари тука в клубът ли ?.. Айде олън !..

Здравей scaner, За да не спамим в тая тема съм ти отговорил тук:

Е ти пък къде видя да упоменавам опитт ММ в това дето съм ти го написал ?.. Неподготвения си ти щото твърдиш че две напълно еднакви вълни на монохромна светлина движещи се към интерференчния екран с различна скорост вследствие на което когато достигнат интерференчния екран ще са в различни фази във всеки момент от времето нямало да образуват динамична интерференчна картина.. Нямало ама на кукуво лето.. фазите се сумират при нинтррференчния екран а при това дередже във времето ще има разни фази и това ще довежда до динамична интерференция..