scaner

Излагаш се вече. Жената ти дава сериозна натрупана статистика, ти се тръшкаш щото ти опровергава тезите. Това било говорене наизуст? А твоето, трябва да е бълнуване тогава... Айде по-сериозно, не си дете.

Не е сериозен такъв подход. АКо тръгнем от племената, всяка територия е била населена някога с племена, България също. Става дума за доста след като тези племена са се претопили в някаква общност. Путин се впуска в миналото и говори за Киевска Рус като исконно руска област, населена от руснаци (на кого друг да е кръстена, а ) Само че в средните векове които Путин визира "Россия" са били земите на Украйна и Беларус, а това което сега е Росия, се е наричало Московия. Прекръстването е станало по-късно, след разширението на Московията. Така че в това отношение думите му са чиста манипулация. Национално самосъзнание у украинците се заражда някъде 16-18-ти век, по времето на Иван Грозни. И езикът им се различава съществено от руският, по онова време дипломаатите в Москва са се нуждаели от преводачи за украинският. Самото твърдение че са един народ е некоректно. Един народ биха били, когато цялата общност се осъзнава като народ. А в конкретният случай пределно ясно е, че украинците се осъзнават за отделен народ от руснаците, въпреки въжделенията на Путин. Това, че украинците и руснаците са различни народи, стана кристално ясно след 2014 г., и Путин сам си го натресе. Путин набляга на това къде преди 1000 години е царувал княз Владимир, или какво са искали преди 500 години казаците на Богдан Хмелницки. Това за сегашното съвремие няма никакво значение. И при нас беше така, 500 години друг владееше земите ни, и сега какво?. Изобщо, в статията прозира някаква прогресираща истерия. Искането Украйна да се върне в границите преди 1922 г. много прилича на сегашното искане НАТО да се върне в границите преди 1992 г. Или някой да поиска България да се върне в границите преди 1878 г? В тоя контекст "историческото единство на руснаци и украинци" ми звучи все едно Ердоган да говори за "историческо единство на турци и българи", след като сме живяли толкова време заедно, и да настоява че по тая причина сме един народ... Някак не съвсем на място. Така че не виждам нещо в което да е прав Путин, освен че се мъчи да привлича внимание, щото Русия съвсем издребня на международната сцена, а вътре няма накъде повече да се надува пропагандата...

Така е, вероятно няма да им се налага да решават конкретно такива уравнения в явна форма. Но решаването на уравнения развива способността да формулираш какво търсиш и как да го намериш, да разрешаваш и проследяваш проблеми с един или повече неизвестни фактора в непознат контекст, а това най-малкото открива нови хоризонти в инициативността, извън природно заложеният алъшвериш. Ние живеем във физически свят, в който взаимодействието на обектите има и количествено измерение. Математиката е езикът, с който говорим тези количествени връзки. Приемете уравненията като нужен език, без който не може да просъществувате в природата. И вместо да го напипвате смисъла му с проби и грешки, образованието ви дава съкратена схема с която да го научите в достатъчна пълнота. Както английският например. Само трябва да си седнете на буквите и да се постараете. Вземете един първокласник и един десетокласник, и им дайте някаква количествена практическа задача, кой ще се справи по-добре? Това, че вие като човек, минал през образованието и развил тези способности не ги осъзнавате макар да може да ги ползвате, има ли някакво значение за случая? Образованието за това е общо, защото не се знае кой с какво ще се занимава после, за да се набляга само на неговите заложби. Като се научи да мисли и си стъпи на крака и знае къде го сърби, може да специализира, вече има нужният инструментариум да се справи. Като учите чужд език, защо учите голям набор думи и правила, а не само една две готови фрази? Тук е съвсем същото. Решаването на всякакви задачи и уравнения само изгражда и развива тоя инструментариум. Затова го правим така, а като се развие машинно-мозъчният интерфейс, може да го правим и по друг начин, ама за сега само този е известен. Ако мислите за математиката като необходим език, всичко ще си дойде на мястото. Който знае повече езици, ще има повече възможности, питайте внучката си за това.

Ако беше толкова просто, химичните уравнения нямаше да са ти проблем и сега нямаше да повдигаш въпроса То същият въпрос възниква и с това - след като сме решили една алгебрична задача, защо продължаваме да решаваме други. Че и в най-различни разцветки...

По какво едно химично уравнение се отличава от алгебрично такова? Единствено по това, че е свързано с практиката, с реални обекти, докато алгебричното е само с абстракциите. А това е полезно, да свържеш абстрактните знания с практическо приложение, усвояването е много по-добро. Балансирането на химичните уравнения те учи на пропорции, а това нататък е полезно къде ли не. Преобразуването на формулите е също работа с уравнения, и когато тези формули се свържат с практиката, усвояването им е много по-плодотворно, защото добавяш и пространственото мислене в друг аспект към чорбата. При нас в девети клас учехме машинно чертане, базово смятане на шкафче и воден кран, това са все прилагане на форма на уравнения към практиката. Ако няма тази връзка, накрая децата наистина ще са съвсем безпомощни, само с абстрактни знания. За какво са им такива? Интегралите в десети клас също, това е просто друга версия на езика, показва други възможности за връзки, т.е. пак стреля в нужното направление. Но не се задълбава на него, защото така и така време няма за останалото, а и само с това си изиграва ролята.

Ти как ще отидеш в десети клас ако не можеш да четеш и да разбираш прочетеното? То за това е цялата градация и класове, за да се придобият знанията постепенно, в някаква връзка, и тази връзка да се запази, иначе имаш дефрагментирано и безполезно знание. Навремето е имало разделно обучение, мъжки гимназии и девически училща. Там е можело да има различно темпо, но по ред причини са се отказали от тая схема. Което не пречи на сегашната да върши добре работа. За натоварената учебна програма може да се спори, затова и често се променят програмите в търсене на някакъв оптимум. Но прекалено олекотена програма също не е добре - няма да развиеш смислени умения в децата, и смисъла се губи. Тя идеята на образованието е да създаде и развие тези умения, които не са вродени, а те хич не са малко, и времето преди и в пубертета е най-подходящо за това. След пубертета мозъкът започва да се учи много по-трудно, и ако не си създал нужните връзки преди това, майка ти жалка примерно в университета... А уменията искат последователност и време, времето значи е малко, и от тука конфликтът в баланса свързан с натоварването.

Напротив, точно обратното прави. След като за момчетата това е по-трудно, системата ги принуждава да положат съответният труд за да придобият нужните умения, докато са още във възрастта в която могат да го направят. Тоест, системата е по-полезна за момчетата в тази ситуация - иначе те щяха да останат недоразвити в тази област Всичко е точно пресметнато, останалото е мързел и оправдания.

Ако искате да научите как се работи с конкретни прогрми, никой не ви ограничава да се запишете за някакъв допълнителен курс по компютърна грамотност - има много такива, и от бюрата за безработни се предлагат. Проблемът е, че има милиони всякакви програми, и не може в системното образование за всички ученици да се изучават всички програми. Целта е там да се дадат базови навици за мислене и справяне, така че после който желае да учи някаква програма, да се справя по-лесно с това. Затова образованието е общо. Който иска от рано да специализира нещо - има специализирани паралелки, специализирани техникуми и ПТУ, записваш фризьорски техникум и докато връстниците ти учат корен квадратен, ти ще учиш как се правят къдрици. Или как се транжира месо, за да си подготвен за мечтата си в живота. Но общо образователният курс за това е общообразователен, защото дава основни общи навици за да можеш по-лесно да се специализираш в каквото ти хрумне по-късно. Специализацията става след средното образование. Тогава и човекът вече има някакви предпочитания, и възможностите му са се очертали - кеф ти висше, кеф ти полувисше, кеф ти стругар или хамалин. Всичко създава нужните връзки, за това и образованието до определена възраст не е сециализирано. Той калкулатора може да смята всичко, но този който го ползва трябва да знае какво прави калкулатора, и самият той какво иска да направи с него. Вземете един калкулатор, и го дайте на първият срещнат, да ви изчисли с него определен процент - рядко ще срещнете човек който да се справи За това, че за да се ползват и калкулаторите, трябва някаква обща математическа грамотност, има един виц по реален случаай. Българин, минал нашето средно образование, работи като програмист в американска фирма. Възниква разговор за училището, и той подхвърля един стар номер - - колко е 2+2х2. Повечето му колеги смятайки на глас, първо събират, после умножават. Резултатът - 8. Нашият човек твърди, че е 6, дори им го разписва на хартия и обяснява подробно, приоритети на операциите, нужда от скоби за исключенията, че според приоритета на операциите изразът изглежда 2+(2х2). И става една... Оказва се, че по правилата които знаят колегите му, всичко се прави строго от ляво на дясно, и той е глупак.... Ха сега де? Съветват го да вземе да го сметне на калкулатор, за да се научи как се смята - калкулаторът работи от ляво на дясно, първо ще сумира, после ще умножи. Човекът няма под ръка калкулатор, за това пуска Exel и демонстрира: 2+2х2 = 6! Цялата фирма се втрещава, работата спира за няколко часа. По едно време идва заместник главният счетоводител с калкулатора и гордо демонстрира - 2+2х2 = 8! Ходят по компютрите и сравняват - тук Екселът получава 6, там калкулаторът получава 8, ужас... Както и да е, разотиват се по някое време по работните си места, но главната изненада предстои. В обедната почивка заместни главният счетоводител се приближава към нашият човек и ехидно му заявява: сега вече знам защо хората не обичат Майкрософт, на тях и Екселът им е бъгав! Това е, за да сравните как подобреното щатско образование се съотнася с нашето изостанало такова.Там отдавна готвят успешно изпълнители дето да правят без много да мислят. Но и ние вече успешно ги гоним Предполагам, вече сме го докарали до там вашата внучка успешно да се впише в щатските изисквания. Но много хора това ги удовлетворява, вас също, нали? Така че пак съвет - пратете я на някакви съкратени курсове по нужните и програми, и да се хвърля да ги ползва...

Да, и това, че напоследък от училищата излизат деца, които, дето се казва, на две магарета сено не могат да разделят, се оказва не по причина че много ги товарят с неща дето не им трябват, а обратно, облекчават програмата непрекъснато и ги товарят все по-малко, лишавайки ги от възможността да придобият такива умения... Така че да не се оплакват дядовците на внучките...

Повтарям, не е това целта. Целта е като гледаш новините по телевизията, да се ориентираш за какво става дума. Да осмисляш нещата и да можеш да вземаш адекватни решения, а не да се пускаш по течението на тълпата. Това е нужно за всички. и тази способност е вродена за много малка част от хората, останалите го придобиват учейки се. Читанките не са успешен модел. Всякакви читанки, пръкнали се в средното образование, увяхват в университета. Читанките разчитат на запомнянето, а това не е верният начин за обработка на информацията - тогава всеки хард диск щеше да е професор. И като отидат в университета, където знанията се изучават в цялата им свързаност и многомерност, или трябва да положат труда който са пропуснали в училище, или трябва да си ходят. Или, една много малка част от тях, научили нещата не със зубрене а с разбиране, успяват - но това са в рамките на оня 5% дето допълва 95-те процента по-горе. Читанките са дефект в средното образование, при тях то се дъни. Хубавото е, че това е много малък процент. Роля на учителите и родителите е да се обясняват, че зубренето не е учене, макар да изглежда по-лесният път на някакъв етап. Зубренето също развива някакви умения, но това е най-бавният, непродуктивен път за това.

Абсолютно всички имате нужда от това умение. Без изключение. Защото основното предизвикателсто сега и в бъдещето, е растящият поток информация. Ей го на, дядото на внучката по-горе иска да учели някакви конкретни програми, които се търсели в обявите за работа. Хубаво, кои? Фотошоп? Да де, ама в една фирма ползват Photoshop CS3, в друга Photoshop CS5. В училище ще те научат на тази която имат, вероятно по-евтината. Да, ама разликата между двете версии е от небето до земята. И за да може внучката успешно да парадира със някакви знания, тя трябва да е придобила умения да обработва информацията - как със знания за CS3 с нужното количество труд да си подобри сама уменията за работа с CS5, весто да учи още пет години новата програма. И после още пет години следващата версия, с която фирмата в която работи се ъпгрейдне. И това не е само за тоя случай. Това че в училище те тормозят да учиш какво е квадратен корен и да влагаш труд и нерви да го разбереш, е по причина да ти се изградят допълнителни невронни връзки, с помоща на които после по-лесно да се ориентираш и като минимум да си попълниш молбата за безработен. Всичката тая мъка с "безполезни знания" е за да придобиеш способност сам да се справяш с голям кръг от проблеми, а не за всеки проблем да ходиш на вечерни курсове в ПУЦ и да си губиш времето. Е, който има много време, може да си го позволи, тогава може да рита срещу "излишните неща" дето го учели. Основното и средното образование е за това - не да ти налее знания, а да придобиеш умения да работиш със знанията. Няма голямо значение какво ще учиш през тези години, може да цитираш Корана или да зубриш латински, важното е да има подходящо профилирани трудности които да преодоляваш за да изграждаш умения и дисциплина. Знанията ще си ги учиш после в университета, който иска. Но ако нямаш базовите умения да се оправяш с информацията, шансът ти става все по-никакъв в това забързано време. А вече в наше време всяка образователна система си има свой облик - вместо да те учи на латински, може да е нещо даващо и по-широк светоглед с повече общи ползи, и българското образование в това отношение е съвсем на място. За това е образованието, не е академически насочено, а е анти-аутсайдерско. Тези умения са нужни на всички. Проблемът е, че в тая възраст на 95% от учениците това не им е ясно, протестират, а дядовците им вместо да ги окуражат, им пригласят - да не се мъчели децата... И после децата до 40 години на издръжка на мама и тате. Не го приема Дора автоматично, опитът го е показал че е нужно.

Изобщо никаква наука не може да е икономиката, след като дори психиатър може да вземе нобелова награда за нея (Даниел Канеман, 2002 г.) (то с толкова образование е трудно да се прави разлика между психолог и психиатър, но нейсе )

Седемдесетте години нямаше интеграли в образованието (математическите гимназии бяха друга бира). Освен в математическите паралелки, всяка нормална гимназия имаше такива. Там последната година ги изучаваха, макар и не много интензивно. Но помня, че ги даваха на матурите им, имаше задачи с тях на черните дъски след изпитите. По-късно, 80-те години, ги въведоха информативно за всички паралелки в края на последната година. Но това беше основно за запознаване, не се разчиташе за никакви сериозни знания. Тогава все още имаше бум на естествените науки за университетите, така че си беше оправдано.

Точно това.

Хм, мисля че при тях емпатията се допълва с допълнителен рационален пълнеж, и не е точно същата емпатия...

Това за аутизма е добро попадение Но е проблем за тези които го нямат. И аз при разговори с моят човек го питам - добре де, след като откровено си наясно със своите възможности, за какво са ти нужни оценките и признанието на другите? Не че може да ми отговори, но става прекалено емоционален на тая тема, и не се разбираме

НАТО е дежурният враг. Доколко разширението на НАТО на изток по желание на новите членки може да се разглежда за някакъв агресивен акт, може да се дискутира, но това определено е стара новина от преди повече от десетилетие, няма как да е причина за сегашната криза. Само че положението вътре в самата Русия се променя не в изгодна за Путин посока. Доскоро той затягаше гайките с отработени средства - наричаше определени групи от нелоялното население я иноагенти, я екстремисти и терористи, и по този начин ги маргинализираше в очите на самото население. Само че последната година и това престана да работи. Според Левада Център над 60% от населението е благосклонно към обявените за "иноагенти" СМИ и ги поддържа с дарения, на обявените за терористи Навални и неговият ФБК се гледа много благосклонно, и тая тенденция за сега няма пречупване. Допълнително общото недоволство от властите по управление на кризата с коронавируса и т.н. QR-кодове за достъп не намаляват напрежението, а обратно. Тази загуба на вътрешна поддръжка някак трябва да се компенсира от властта, нали? Въпреки че НАТО и САЩ не са правили някакви предизвикателни стъпки в последно време. От друга страна, в последните години Путин почна да се прави на историк с няколко статии, общо взето преразказващи учебниците от 60-те години, по които е учил самият той... Последната статия - Русия и Украйна са един народ, няма украински народ и украинска държавност, от миналото лято. Всичко това очертвава, че Украйна му е един забит пирон в раната, и той не може да го преодолее... Ясно личи, че Украйна му е недовършена работа. Ето статията, а това е в Уикипедията за нея. САЩ и НАТО не са направили нищо "ей така, изневиделица". Напрежението расте в последните десетина години, когато се видя че анексията на Крим силно повиши нивото на омраза на украинците към Русия, консолидира ги, вместо да ги направи по-покорни и сговорчиви, както се очакваше. Сегашната криза се готви активно още поне от април миналата година, когато имаше подобно струпване на руски войски край Украйна. Сега, още от ноември по телеграм-каналите текат потоци снимки на придвижване на руска военна техника към границите на Украйна. САЩ и НАТО само споделят ранна разузнавателна информация, тя е следствие а не причина за кризата. Дежурните приказки, че Русия никога не е нападала някой, а доктрината и е само отбранителна, никога не са се основавали на някаква истина. В тая връзка самите руснаци имат няколко вица. Единият е, че Русия винаги само се е отбранявала, и между другото в резултат на тая отбрана е увеличавала териториите си... Напоследък се отбраняваше и в Сирия, получавайки там военна база на морето. Другият е следният, от 19-ти век: "нашите гранични военни гарнизони, защитаващи исконните руски земи, успешно отблъскват набезите на местното коренно население...".

В началото беше ясно, че война няма да има. Русия помпаше напрежение, за да получи някакви отстъпки от НАТО и САЩ, и така да покаже на руснаците поредната победа на Путин над външните врагове.. Сега обаче, като се видя че такива отстъпки никой няма да даде, положението се променя. От една страна, една открита война вещае тежки последици за самата Русия. От друга страна, ей така да си прибере войските след всичко това за Путин означава поражение във вътрешно политически план. При това сриване на рейтинга му в последно време, на него му е нужна някаква външнополитическа победа - или да принуди Запада на отстъпки, или някаква кратка победоносна война... Така че тук логически смислени прогнози трудно могат да се правят, всичко е в това с кой крак от кревата ще стане утре Путин...

Да, за Великобритания това е известен проблем... Едното от момчетата, за които споменах, упорито се опитва да се катери по техните кариерни стълбици. И разправя същото - ако не си от тяхната група, той ги нарича "яздещите коне в свободно време" (характера черта на аристокрацията), гледат те студено, мълчаливо ограничават достъпа до добри позиции, независимо че знаеш повече от тях, че имаш повече публикации и че заплатата ти е почти колкото тяхната. Някаква прикрита но общоприета надменност. Високите длъжности са само за "яздещите коне", ако си нямаш кон, си никой Неговият първи шеф, замдекан на университета, също се е издигнал със собствени усилия от работническата среда, затова и намериха общ език, нещо като приятелство. Този човек пръв видя, че момчето може, и му даде възможности в началото. Англичаните са доста студени хора, много рядко ще поканят непознат на гости например. Та този шеф го кани на гости у дома си, и откровено му разказва за цялата дискриминационна схема. Че въпреки че се е издигнал до това положение, въпреки високата заплата и хубавата къща, няма как да пробие по-високо, и на него гледат студено като на чужденец. И сериозно съветва момчето да си помисли за пренасочване към бизнеса, където нещата са много по-демократични. Още повече че последните му разработки са свързани със невронни мрежи и статистически методи за ранно диагностициране на Паркинсон.. И сега нашият човек е пред дилема - дали да става велик само с научна дейност, дали да отиде в частният сектор при парите, или някак може да съчетае и двете... Тук вече решенията са много индивидуални.

Да, за същият случай

Насила хубост не става. Дадох пример, че ако има желание, има и решение. Но ако няма желание, то няма и решение, нали? Не може някой насила да пожелае нещо от чуждо име, дори финансовите благодетели.

Ти остави тези картинки от времето на Чарлз Дикенс... Сега, стига да има желание човек, може да учи. Точно с помоща на тези кредити, дето ги дава държавата. Ще ти разкажа истинска история, на която съм свидетел. Преди известно число години имаме самотна майка на двама близнаци, тук, в София. Жената е на практика безработна, изхранва децата само на база наем от второ жилище. Децата завършват гимназия, и тя има желание да ги прати в добър университет. Проучват университетите в Англия (не най-скъпите, защото няма начин в тях), избират два (децата имат различни предпочитания) и кандидатстват за заеми в тях, от България. Одобряват ги, освен за университетската такса и заем за издръжка, защото те тук нямат никакви пари и доходи. И децата заминават там да се учат. Проблемът е, че заемът за издръжка е малък, не достига, при това не е в големият Лондон. И майката отива там и четири години гледа деца в негърски семейства, за да може с получените пари да подпомогне децата. Децата завършиха. И двамата са преподаватели в университети. Работят в научни направления. Единият пише статии по математика дето аз не ги разбирам, макар че съм му помагал в началото Търсят ги за конференции и участие в международни колективи. И спокойно си изплащат заемите. Така че приказките дето сравняват нещата с времето на Оливър Туист не са много на място. Звучат като комунистическата пропаганда навремето...

Отново се пуйчиш да интерпретираш в някаква измислена посока... Примерът е по въпроса на Шпага, нима има филантропи които да дават частните си пари на университетите. Но според сбърканите ти представи всичко си е на мястото - университетите освен че източват от държавата, смучат и от глупавите богаташи

Ами нямат проблеми тогава. Заемът е за учебната такса, а те не са станали студенти като не са се класирали, съответно не го получават. Кандидатстват си на общо основание. Скалата има само две нива - нормални деца и особено даровити. Например Великобритания и САЩ.

А после някои се чудят, защо споровете във Физика достигат такова ниво на градуса... Защото разбирането на основнни положения е на същата абсолютна нула, както и тука.