scaner

Така е, така е. Няма линк, защото пеоблемът е елементарен и всеки средноинтелигентен човек, имащ претенциите да познава физиката, трябва да може да го съобрази. Да си видял някъде линк колко е сумата 72563 + 83249? Нямаааа, щото май няма такава сума? Тръшкай се. Кефиш.

Младеннов, не знам защо участваш в тея форуми, като не четеш какво се пише, а само зацикляш на вече отговорени въпроси. Нали знаеш африканската поговорка: може да закараш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие. Е, и ти сега си в ролята на кон... Не, няма да ти дам линк. Ако много настояваш, ЦЪК. Едно, че физиката не е Библията и не работи с цитати, и две, че физиката дава средства, с които като ги прилагаш, може да разрешаваш конкретни проблеми. Проблеми, които ги няма в учебниците, защото учебниците са само илюстративно средство, спомагат да се структурират проблемите и знанията, а не са справочници с техните решения. Няма линкове за всичко. Така че си сядаш на буквите, изучаваш средствата, и ги прилагаш за конкретните проблеми, както аз ги приложих в съответния случай. И си готов. Ако не ти е ясно - повтаряш, докато получиш просветление. Цитатите после, като потърсиш утеха другаде. А ако търсиш учители - за обучение се плаща. Тук не е училище. Никой не е длъжен да ти налива знания, ти, ако имаш желание, трябва да си ги събираш сам.

При над петстотин коментара в темата за парадокса на светлинният интензитет ти още не си схванал за какво става дума там? Толкова ли си вдлъбнат? Там ставаше дума за осветеност на площ от точков източник. При такава геометрия лъчите не са насочени директно към площа, а под ъгъл, оформят пространствен ъгъл свързан с тази площ. Именно тези лъчи - дето не са директно към площа а сключват ъгъл с нааправлението на движение - се подлагат на аберация и се появява ефект на "фокусиране" или обратно, зависи от посоката на движение. Но когато вместо мозък имаш гьон в главата, нямаш шансове Нещастник пълен.

СЪщата аберация която обсъждаме и тука. Ти още ли не си разбрал? Не, но тъпоумците имат проблем да схванат за какво се спори тук. Разликата е малка, но съществена, и казва всичко.

И какво от това? Земната скорост е насочена перпендикулярно на правата, която свързва звездата, и в рамките на половин година си обръща посоката. Това е причината за аберацията. Директно ако е насочена към звездата, няма да има аберация - винаги звездата трябва да сключва ъгъл с направлението на движение. И при 90 градуса ъгъл ефекта е максимален. В случая визирам популярната картинка от учебниците, за да се набие в някоя тъпа глава накъде е отклонението и как зависи от движението на земята, защото това е масовият случай, а Гама Дракон е изключение. Може би малко неясно съм се изразил, но след толкова дъвкане би трябвало на всеки да е ясно за какво става дума. Или още не ти е ясно на тебе? А ако не дай боже ти се изясни, какво ще правим с онези тъпи анимации, дето рисуваше халюцинациите си оправдавайки ги с "инерция" и ги кръщаваше "физика"?

За далечните обекти паралаксът може да се пренебрегне, за близките ще даде наслагване върху резултатите. При това ще даде различен ефект, примерно през март-септември да се наслагва, през юли-декември да не дава принос. Много начини има, в зависимост от далечината на обектите. Съвременните методи позволявват да се определя паралакс някъде до 1/100 от ъгловата секунда, което не покрива дори нашата галактика. . Например ТУК са добре описани методите на едно място.

Какъв е смисъла? Симулация се прави на база сложно уравнение, чието решение се получава неочевидно. В случая имаме проста формула, която е сдъвкана и опростена на повечето места до прости примери, например картинките с наклонения телескоп или дъжда. Правилото е просто: когато земната скорост е насочена към звездата, нейният ъгъл спрямо хоризонта намалява, когато е насочена в обратна посока, тя се издига над истинското си положение. Разликата в тези ъгли мери Брадли и се нарича звездна аберация. Реално няма голямо значение кога избираш да мериш (март-септември,юли-декември,февруари-август), разликата ще я има, тя търпи лека вариация само. В случая за толкова близка звезда като Алфа Кентавър паралаксът ще скрие аберацията и е безсмислено. Свръхновите са далече, там паралаксът не работи, няма го, има си други методи за определяне на разстоянието до тях. Докато аберацията им е същата както и на по-близките зведи. Аберация и паралакс нямат нищо общо, не трябва да се смесват.

Знае го, изчислява се по формулата за абетация. Този ъгъл указва истинското положение на звездата. Може да се изчисли на база резултати от измерванията, но тук става дума че не може да се определи в процеса на самото измерване, както Младенов се мъчи да показва в чертежа. Защото Господ не е говорил знания на Брадли, за разлика на някои тук присъстващи

Няма значение вертикала или хоризонтала, двата ъгъла са свързани и от единия се знае другия. В случая обаче както казах, Брадли не може да измери този ъгъл, защото не знае истинският наклон на лъчите от звездата (вертикалата в случая). Така че нещо си се замотал в някаква друга посока Но така става когато се опитваш да получиш знания ползвайки търсачки А проблемът е, че не правиш разлика между аберация и звездна аберация,. Но някога може да пораснеш...

Брадли не знае истинският наклон на идващите лъчи (в случая вертикално), следователно принципно не може да измери този ъгъл. А кой ъгъл мери - ми трябва да се чете повечко.

Попаднал си на кофти учебници.

И той не е, защото Брадли не мери това дето си нарисувал. Просто е Следвай Конфуции - "търси грешката първо в себе си".

Първо трябва да се научиш да мислиш, после да оценяваш. Засега си много бос по тая наука И темата го доказва еднозначно.

Ами тук спорят само хора дето са го проспали.

Не е логично. Защото не зависи от величината на тази скорост. Аберация щеше да има и ако тази скорост беше константа по величина. Логиката тук произтича от модела, който обяснява причината за аберацията, а на тебе той ти се губи.

Двойка. Разликата в орбиталните скорости на земята в тези дни е около 60 км/с. Именно. Не тази цикличност участва, друга е. На практика, не са интересни минимумите и максимумите които намира Брадли, а това, че разликата която те формират на практика се запазва за всеки други два произволни дни в годината, разделени със 180 дена (диаметрално противоположни точки от орбитата на земята). Това и формира елипсата на Брадли, която с добро приближение е окръжност и следва формата на орбитата на земята. Цикличността която си споменал горе само дава елиптичната форма - ако я нямаше (константна по величина скорост на земята), елипсата на Брадли щеше да е точен кръг. Е, причината за тази елипса е цикличността на скоростта на земята, но не в нейната големина, както си се вторачил.

И без това е очевадно, че няма идея за аберацията.

А кой е казал че е една и съща?

Защо не четеш какво ти се отговаря, а зацикляш на реторични въпроси?

Именно. И остава другият цикличен параметър - земната скорост като вектор. И това е причината за аберацията

Млааденов, научи първо материалната част, преди да се изказваш. Произзволните ти твърдения както обикновено нямат общо с фактите и истината. Скоростта на земята в отправната система на слънцето в полугодието се различава с 60 км/с, 0.0002 от скоростта на светлината, което е напълно достатъчно за да се наблюдава ефекта от това преди 300 години. Когато се опитваш да пренебрегваш една величина, трябва много да знаеш и да мислиш преди да я пренебрегнеш. А ти не мислиш изобщо, затова не ти се получава. Не. Има значение скоростта на земята. През март тя е в противоположна посока на септември. И ефекта се отнася за всички звезди, като допълнителният параметър е наклона на звездата над еклиптиката. Докато паралакса е различен за всяка отделна звезда. Именно тук е разковничето - аберацията няма нищо общо с паралакса, двете явления са на различни принципи. Може. Но трябва да четеш повечко, а не само първите изречения в Уикипедията, и да заместиш реторичните въпроси с осмисляне на материала. Разковничето е, че паралаксът и аберацията нямат нищо общо. Аберация има за всяка звезда независимо разстоянието до нея (освен за лежащите на еклиптиката) и е по причина скоростта на земята, паралаксът зависи от разстоянието до звездата и не зависи от скоростта на земята. Учи материалната част. Колко пъти да ти казвам тази проста истина? Вместо да се тръшкаш тук с глупави съждения, първо осмисли за какво става дума.

Орбиталната позиция няма значение за аберацията. Има значение скоростта на земята в тази позиция. Спри се и почни да мислиш над това което ти казват хората.

Позицията и да се променя, в случая няма значение. Променя се скоростта. А тя лежи в основата на аберацията. Аберацията не е паралакс. Именно, Брадли е търсел паралакс, но е открил аберацията. Различни ефекти са, едно са противоположни по ъглово отклонение, и две различно зависят от скоростта на земята. Това оззначава, че въпросът изобщо не ти е ясен.

Сменя, сменя. Земят при орбиталното си движение се намира в неинерциална система, в която векторът на орбитата и в пеоменлив. Ако например през януари векторът и на скоростта е перпендикулярен на оста Слънце-Сириус, то през март тя ще се движи с +300 км/с към Сириус, а през септември щесе движи в обратна посока, със скорост -30 км/с към Сириус (демек се отдалечава). И менно тази разлика в скоростите лежи в основата на аберацията. Това обяснение съвпада и количествено с наблюденията, а друго обяснение няма. Етерните теории разчитат на същото обяснение, и за целта етера, ако го има, трябва да не е увлекаем - противно на тълкувания резултат от ММ Знам че е така. Капаците изградени от предразсъдъци не допускат смислени мисли към главата. Но това е проблем само на полазеният от предразсъдъците Лекува се с изучаване на материалната част, до мазоли и посиняване на буквите...

То това е единственото им предназначение - да се избере една точка за начало на отправната система. Задължително една, както виждаш и от примерите които даваш - защото това е необходимото и достатъчно условие за отправно начало. "Достатъчно условие" означава, че повече точки не са нужни, напротив, могат да внесат неопределеност, както и става. Защото в общият случай телатат се въртят, няма точка от самото тяло която да върши работа. Затова обемността не служи за отправна система, тя е пречка за тази цел Това вече го повтаряме многократно, и ти по същество това казваш посочвайки конкретна точка, но продължаваш да се тръшкаш, че обемността била нужна. щото не било задължително да е една точката. Ама ще построиш отправна система с две взаимоподвижи точки от обеното тяо на кукуво лято.... Глупости. Виждам, че не разбираш изобщо за какво спориш.