scaner

Не се обиждай, но това е глупаво изявление. Ако не искаш да уцелиш, няма и да уцелиш. Но в случая имаме условие - ти уцелваш приемника. Значи трябва да се напънеш да наклониш лазера в системата на източника толкова, колкото изисква уцелването. Тука няма мърдане. Играта на шах, с цялото мислене тактики и стратегии, ми е допринесла много Противникът трябва да ти е ясен няколко хода напред, тогава е просто. А това изисква търпение, и да си подготвен.

"Устройството" което мисли за това Нали искаш да уцелиш движещият е наблюдател? Как се уцелва? Прицелваш се не точно към него, а пред него, за да може светлината, която се движи с крайна скорост, да пресрещне някъде по траекторията наблюдателя. Ако се прицелиш точно към него, докато стигне мястото му светлината, той вече ще е подминал тая точка. Това е разковничето - крайната скорост на светлината. Ако беше безкрайна, и в двете системи ъгълът щеше да е вертикален и да следва тръбата. Но не е. И това се получава като резултат: в системата на източника лазера е наклонен, и в тази система лъчът се движи по наклонена траектория. Но в системата на наблюдателя, независимо че лазерът е наклонен, лъчът се движи вертикално. И причината е крайната скорост на светлината, няма друга причина.

Показанията на часовник са самодостатъчни, не е нужен друг часовник за да бъдат отчетени (нужен е за да бъдат сравнени). А в нашият случай по подразбиране всичко се отчита по системата неподвижни часовници, съставящи общото време. В конкретният случай, по общото време на системата на източника е сравнен подвижният часовник в системата на наблюдателя. Чрез това сравнение получаваме информация за сравняване на интервалът време, описващ движението на светлината през тръбата, и в двете системи. Много просто. Като се наклони лазера на подходящ ъгъл (който се формира от правоъгълният триъгълник, с който и двамата смятаме). Нали при тебе някаква светлина минава? От светлината която източникът ти излъчва във всички направления, едно от тях успешно съвпада с нужния наклон. Е, защо от лазера тогава да не мине, ако е наклонен както трябва? То това лежи в основата на аберацията, различен наклон на лъчите в двете системи. Проблемът е, че и в твоя пример, и при лазера, ще мине само импулс. Защото и в твоя пример, и при лазера, контакта с входният отвор на тръбата ще е само инцидентен, защото нали той е подвижен по условие в системата на източника. Но това не е болка за умиране, нали? Така че може да си представиш импулса светлина като някаква енергийна "топка", която се движи под наклон (значи има и някаква хоризонтална съставка на скоростта по оста Х). И тази топка като рече да се доближи до стената на тръбата за да се удари в нея, тръбата със същата скорост се измества, за да мине топката по-надолу, и така до изхода. Това е хватката, хоризонталната съставна на вектора на скоростта на светлината да съвпада с хоризонтаната скорост на тръбата, т.е. светлиата да е излъчена по посоката давана от векторната сума на движението и по вертикала и скоростта на движение на тръбата. Значи какъв е наклона, зависи от скоростта на тръбата.

Нещо се опитваш да кажеш, но не можеш да го формулираш? Пробвай по-късно. Часовникът който се забавя, ако бъдем точни, е този който се намира на далечният от наблюдателя край на тръбата, при източника - за него са трансформациите. Но тъй като се намира на една вертикала с наблюдателя - на едно и също Х - ходът му съвпада с този на часовника на наблюдателя в системата на източника. Всичко е точно, просто трябва да се осмисля овреме.

Както и друг път съм казал, винаги трябва да се мисли: какъв е смисъла на формулите и в частност числата с които се работи? Кое време се забавя? Времето показвано от часовник, който се движи в някаква система, подвижен часовник. В случая това е часовникът в точката на набалюдателя, който се движи в системата на източника. Имаме като резултат че за една негова секунда според общото време на системата на източника ще изтече 1.1547 секунди. А какво се скъсява/удължава? Съвсем друг обект - това е отсечката, която се движи в системата на наблюдателя Трябва да се внимава, СТО не е догма, а средство за обяснение, което трябва да се прилага в зависимост от ситуацията.

Младенов си твърди какво ли не. Вгледай се в кртинката. С трансформацията до тук - от системата на наблюдателя към системата на източника - получаваш, че "пръчката" в системата на източника не е "станала" по-дълга, а си е била такава в тази система. Сега ако направиш пак трансформация на същата пръчка, но от тази система в системата на наблюдателя, ще получиш скъсяване и изходните резултати - 150000 км. Та се пита в задачката, трансформацията удължава или скъсява пръчката? Кое от двете, или единият от вариантите в зависимост от конкретният случай, както е според релативистите?

Никъде не съм твърдял, че тръбата е наклонена. Не си дочел до края това което съм написал Айде по-сериозно.

Кой се крие зад формули? Формулите са велико изобретение, те позволяват да изобразиш и да разиграеш всички възможни ситуации, само манипулирайки просто върху тях. И след като за две различни ситуации - чрез лоренцовата трансформация, и чрез правоъгълният триъгълник, получавам едни и същи формули, всяко заместване в тях за конкретно число ще дава тъждествени резултати. Докато твоят начин е непроверим на практика - в крайното число не се съдържа нищо нито от изходните зависимости, нито от прилаганите междинни стъпки. Ако стане някакво разминаване - гориш, както в случая. Така че аз няма какво да добавя - при мене всичко е вързано, проверимо и непротиворечиво. Ти трябва да обясниш от какво се е получила разликата при тебе, която теорията не предсказва, което и аз потвърждавам - пак да добавя, лесно проверимо.

Прочети внимателно какво съм написал. Работил съм с формули. Който иска конкретни числа, накрая може да си замести. И това беше целта на доказването - времето за което стига светлината от източника до приемника, получено чрез лоренцовите трансформации, съвпада напълно със същото време, изчислено по правоъгълният триъгълник в самата система на източника. Може да провериш формулите ми. А ти защо получаваш различни числа, не знам. Не е проблемът в СТО.

За всеки конкретен пример, на който може да му хрумне на човек, едва ли може да се намери сериозна литература, в която да е описан. Затова и хората преподават съответните предмети, за да може заинтересованите сами да си решават конкретните задачи. Просто провери сметките, аз за това съм ги написал в общ вид, да са проверяеми, а не да са само с числа. Така ще разбереш, че не съм ги изсмукал от пръстите. Но и ти си стигнал до същите изводи - в системата на източнника светлината ти катери един триъгълник, и след като - според СТО - трябва да е със същата скорост, явно това катерене ще отнеме повече време Без тръбата да си променя нищо в размерите, просто в системата на източника светлината има и хоризонтална съставка на скоростта, което прави вертикалната и съставка по-малка, за да се съхрани големината., което път е това което отнема допълнително време.

"Там "където се показвало" са много оплетени конци... Най-малкото, има някакви безсмислени картинки които не следват някаква логика, а само субективни нагласи на автора им И всичко посолено с много тръшкане. Нали се сещаш, ситуация в която нещо се случвало само в една система е срам за автора и, не за някакви теории. Ако внимателно се вчетеш в това, което съм написал, аз дори не съм избирал стационарен. Само съм избрал координатите на едно събитие в една от системите, и съм ги трансформирал. Изобщо, във втората част на това, което съм написал - проверката на резултата - аз решавам обратната задача - изчислявам координатите на това събитие в системата на източника, приемайки него за неподвижен, за да направя проверката, И тя е успешна. Всичко си е така както трябва да бъде, и не разбирам за какви проблеми става дума.

Фантазираш си. Празни приказки.

Ами смятай от обратната страна, никой не ти пречи. Ето, имаш вече събитията в К', направи трансформация обратно. Трябва да получиш (и ще получиш) това което е дадено по условие в системата на наблюдателя. Проблемът тук е, че параметрите в системата на източика може да се получат по-лесно разглеждайки системата на наблюдателя. Тоест изборът е само за удобство, не е определящ. Пробвай.

Само в системата на наблюдателя. В системата на източника не е, затова и там пътува по-дълго време.

Там си е. Разликата между наклона, под който се разпространява светлината в системата на източника (по хипотенузата на триъгълника) и вертикалата в системата на наблюдателя.

Не, това не е проблем на релативизма, а на мислителите на примерите А дали е така? Или всичко е продукт на криви сметки? Да видим. Тъй като не съм любител на директните сметки с числа, ще въведа съответни обозначения. Система на наблюдателя К, система на източника К' (всичко за нея с примове). Краят на тръбата, който е при наблюдателя, стои неподвижно в системата К на координата х=0. Източникът се намира неподвижно в системата К' на координта x'=0, краят на тръбата който е близо до него в тази система се движи със скорост v. Всичко това е по условието. Дължината на тръбата H = 300000 км. Времето за което светлината изминава пътя през тръбата със скоростта на светлината c в система К: (1) Т = H/c = 1 секунда. Скорост на източника v = 150000 км/с. Значи светлината ще достигне до наблюдателя след време Т. Тоест в този момент източника ще се е отместил по оста x на координата (2) Нека за удобство обозначим лоренцовият член Така... Нека за този момент на пристигане на светлината до наблюдателя направим лоренцова трансформация на далечният за наблюдателя край на тръбата, тоест на събитие в момент t=T, x=0 (по Y не правим трансформации, те не променят там нищо). Имаме: (3а) (3b) X' е координатата, на която се е отдалечил краят на тръбата от източника в момента когато светлината достига другият край на тръбата, Т' е моментът в тази система когато това се е случило. Какво виждаме? Виждаме, че в тази система |X'| > |X| (по абсолютна стойност, като дължини на отсечки спрямо нначалото на отправната система), тоест наблюдателят в системата К наблюдава отсечката Х' скъсена, като Х. Но виждаме и как часовникът на наблюдателя от К се забавя в системата на източника (предишното му показание го имаме в момента на сверяване, 0) Съвсем естествено, в системата на източника този часовник е подвижен. Да направим обратна проверка. В тази система (К') светлината се движи по наклонена траектория: докато единият край на тръбата се отдалечава от източника, светлината напредва нагоре по тръбата. Тоест тя реално ще се движи (със скорост с) по хипотенизата на правоъгълен триъгълник, единият катет на който ще е дължината на тръбата Н, а другият катет ще е дистанцията на отвора на тръбата от източника (по хоризонтала). Тоест, когато светлината достигне наблюдателя след време T' от момента на излъчване, то хипотенузата ще има дължина c.T', единият катет Н, а другият катет (отдалечеността на тръбата от източика) ще е v.T'. Значи имаме следната питагорова теорема: (4) , за междинните резултати се правят замествания с (2) и (3а) Виждаме съвпадение с резултата от трансформациите, (3b), което потвърждава правилността на сметките. Та, кое не било вярно?

Хохохо, като те сгащис с отрицателни знания по физика, се опитваш да компенсираш някак, ама пак не ти се получава И няма да ти се получи, с полиран мозък до тука.

Ми от задачата се видя, ти даже не знаеш какво се търси, и тея жалки опити да "разсъждаваш" и да се дуеш са само комични, показват че всичките ти опити за оценки са въздух под налягане Когато се научиш да решаваш задачите от пети клас, пак ела, дотогава - долу в тинята!

Мнооого умно заключение, няма що. Така стават издънките, като се опитваш да свързваш неща дето нямат връзка Носел значи човека палто от зааешки кожи, значи бил заек... Явно не осъзнаваш колко си зле.

Патките са много по-напред по коефициент на интелигентност от тебе. Дишаш им прахта

Правилно, не си струва усилията да ти бръчкам гладкия мозък...

Не, това е осреднена скорост, не средната скорост. Средната скорост се определя от пълният път за пълното време, осреднената скорос е осредняване на междинни скорости. Добре е да научиш базовите положения от физиката, преди да се буташ с батковците тука. Включи поне малко мисъл, имаш следната ситуация. Моторист пътува 10 часа с 50 км/час, и накрая за 1 минута форсира и вдига на 150 км/час. По твоята логика средната му скорост трябва да е (50+150)/2 = 100 км/час? Не е ли твърде тъпо дори за неграмотник?

Ами елементарно, Уотсън. Нека разстоянието между двете точки, за определеност, е 100 км (може да е всяко друго, същият резултат ще получиш). Значи в едната посока пътуваш със скорост 50 км/час за време 2 часа. В обратна пътуваш със скорост 100 км/час - съответно за 1 час. Значи си изминал общо 200 км за 3 часа. Е, колко е средната скорост? Средна скорост, по определение е общият път за сумарното време, 200/3 = 66.67 км/час,. Нали ти казах, задача за пети клас. Но мисля, че пак няма да видиш нищо?

Това е елементарна задача за пети клас, и средната скорост в тоя пример е 66.67 км/час, никакви 75 км/час. Това само демонстрира устойчиво ниво на неграмотност... Това че не знаеш какво търси ММ експеримента си е само твой проблем.

На тебе винаги нещо ти липсва за да схванеш, явно нещо с главата ще да е... Не става с тръшкане тая работа, като си сбъркал трябва да си признаваш, а не да се правиш на клоун.