
scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16829 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
670
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Ами той май загуби битката с квантовата механика Неговият локален реализъм, за който настоява, се провали с изучаване на сплетените двойки. Аспект и другите последващи експерименти са доста красноречиви. Какво има да се изказвам? Там базата няма да мръдне независимо дали този модел се провали или не. Базата е квантовата теория. Просто ще са нужни допълнителни принципи тогава. Тя квантовата физика постъпва хитро, не се гради на фундаментални принципи както СТО, а всяко направление си има частни такива. Това дава много голяма гъвкавост, както за развитие на всяко направление, така и за обединяването им. Не знам дали си виждал пълното уравнение, което описва този модел, то е няколко страници сравнително дребен шрифт. Не е някакъв сериозен проблем да му се добавят нови членове, просто никой не го прави без нужда. Ако се зачетеш по научните статии, много хора експериментират, добавят, променят, получават нови частици с нови свойства, изучават дали не пасват тези свойства с нещо наблюдаемо, спекулации всякакви. Така че такъв модел не е някаква икона, ако рухне, това ще покаже в коя посока е перспективно да се натиска, и е много вероятно някоя вече публикувана статия да се окаже "прозрението" направено преди години Отдавна се разработва суперсиметрията, MSSM, търсят се частици като протиното, неутралиното и т.н. в колайдера. Идеи има много, не е свещена крава стандартният модел. Но експериментът трябва да си каже думата тук, посоката в която да се работи. P.S. Ето как изглежда част от лагранжиана с който се работи в стандартния модел:
-
Нищо подобно. Имаш уравнения, формулираш задача, получаваш резултат, и той много добре ще си пасне с експеримента. Обикновено разликите са щото нещо не си догледал на някоя стъпка, я на решение, я на експеримент. Това не пречи да дава резултати с точност, несравнима с никоя друга теория. Именно неразрешимостта на дуализма се заобикаля с инструментализма. Физиката не разчита на такиива надежди. Ако, тогава да. Само че това положение още не е дошло, а никой няма да стои да го чака, е много вероятно и да не дойде. Любопитното е, че сегашното положение всъщност не пречи на нищо, реализмът се оказва само излишно желание, неудовлетворяването на което не пречи да се получават отговорите, които се очакват от една теория. То и сега се работи така. Понятието квант е такова въображаемо математичсеско понятие, вълновата фунция, суперпозицията и вероятностите също. Просто нямаме - и никога повече няма да имаме напримеер - идеята за траектория, на която обектът в някакво положение да се чупка в кръста Резултат който да показва че обектът е в цялото пространство с определена вероятност, а не на конкретно място, вече е доста привичен сред по-младото поколение физици, което не е закърмено с реализма. Има го и този момент, кой как изначално е възпитан, с инструментализма или реализма, това силно влияе на мисленето и способността за работа с моделите, а това с времето прераства в школи...
-
Това оправдание ли е, че нищо не разбираш? Що не се опиташ да прочетш и осмислиш какво съм написал, вместо да повтаряш глупости?
-
Интерпретациите изобщо не са насочени към някаква предсказателна сила. Тес е опитват да дадат реалистическа представа, и са толкова много именно по причина, че такава представа може да се изгради по много начини, което пък показва че всяка интерпрертация не е пълна. Изобщо, особено в средата на миналия век, във философията на науката се затвърждават две основни течения: реализъм и инструментализъм. Тях ги е имало и преди, но инструментализмът за пръв път получава сериозна подкрепа. Казано просто, инструментализмът залага, че целта на науката е да може да опише наличните експерименти и да създаде модел, който да предскаже при дадени условия какви резултати ще се получат. Реализмът от друга страна почива на изискването да се разбере явлението, да се достигне до същността му, да изучи взаимодействието на частите във всеки момент, и чак като страничен резултат от това разбиране да се постигнат и целите на инструментализма. Описанието на характеристиките на теорията по-горе е, дадено от Гравити, е минималистичното, на база инструментализма. Физиката от преди Нютон още се развива главно следвайки реализма. Затова допринася силно интуицията и механистичният начин на мислене, всеки обект може да бъде "разглобен", изучен и пресъздаден, като часовник например. Инструментализмът води началото си от прагматизма, познат от работите на Джон Хюи, Чарлз Пърс и Хайдегер, и се оформя като силно течение през миналия век, с възникването на квантовата механика. Тя поставя силно ограничение - трябва да се работи с обекти имащи силно противоречиви до този момент свойства, като вълни и частици, реализмът не може да вложи по-дълбок смисъл и разбиране и забуксува, изискването му да се познават детайлите на процесите не работят. Напротив, имаме уравнения, решаваме ги и получаваме точно решение, това е с което разполгаме, какво точно се случва в междинните етапи не знаем. А това е точно инструменталистическият поглед - това което можем, е да получим резултатите, не интуитивен модел. Това е точно онова, от което някои физици се оплакват като млади - "млъкни и смятай"задачата им се свежда до изчисляване на резултата който дават уравненията, без да се разбира нещо повече. Този инструменталистски подход, от който са се оплаквали преди над 70 години, с времето само се утвърждава като правило, и изглежда това е максимумът който съвременната физика може да даде Реализмът остава в миналото...
-
Ок, съгласен съм. Той и Гравити го е написал точно в този смисъл. Решаването на проблема е да се получи решение, не какъв да е резултат. Е една методология, когато не дава физически достоверен резултат, очевадно не е верна. Точно това е изискването към методологията, а не да даде какво да е като резултат Физическата смисленост няма място тук. Това е субективна характеристика, тя зависи от способността на индивида да осмисля, някои не са способни на това, други са способни, факт, това няма общо с достоверността на резултата който дава теорията. Не подменяй тезата в движение, става дума за достоверност, не за смисъл. А така, достоверност, а не смисъл. Ако е достоверен резултатът че гравитацията отблъсква (както се обяснява действието на тъмната енергия), ще трябва да го приемем, въпреки че за някой той няма смисъл, нали?
-
Айде да задълбоча още малко мистерията Значи, в системата на покой на телескопа на Ейри, който е пълен с вода, светлината влиза перпендикулярно в отвора му, т.е. перпендикулярно на слоят вода, защото телескопът е наклонен по посока на лъчите, и се движи по оста му. В системата на източника, в която обаче телескопът се движи, наклонът на лъчите е друг, следователно ще имаме попадане на лъча под наклон в отвора на телескопа, а следователно под ъгъл на водата в него. И в резултат ще имаме пречупване, което ще отклони лъча от оста на телескопа леко по посока на движението. Така че и пълно увличане да има, няма да помогне. Е ква стана тя?
-
Тези свойства са потвърдени експериментално, така че съвсем не са фантастични. Занчи това е най-реалистичният вариант
-
Не съм сменял нищо. Броят ракии на който се опитваш да четеш ти е бил различен. Това неминуемо води до разлики.
-
Изприказвахме достатъчно теми по тези въпроси. Имаш обширно поле за ориентация.
-
Предпочитам сам да си седнеш на четирите букви, да постигнеш нужното знание, да се поучиш от грешките си - защо не четеш внимателно а само приказваш, и да промениш на тази база поведението си за в бъдеще. Ще има полза за всички, вместо сега на парче да ти казвам неща, които веднага ще изчезнат в небитието ти. Пробвай.
-
Порови, може да ти е поучително.
-
Както обикновено, нищо не си разбрал.
-
Аз тук нищо не съм твърдял, ти правиш заключението, не аз. И защо да е абсурд?
-
Не. Какво значи нехомогенно и анизотропно разпределение?
-
А защо трябва да се променя броят фотони? Нужно е само посоката на импулса им да се промени. Векторна сума, просто е.
-
Да де, ама се държат и като частици. Значи не са вълни? Какво правим тогава? Ами то за това е измислено името "фотон" а не "фотонна вълна" - защото фотоните не са вълни. Те само проявяват свойства на вълна в определени ситуации, в други - свойства на частица. Не са нито едно от двете, затова едностранното описание само като вълна не работи. Ей на, Комптън е показал, че както и да се разпространява светлината, фотоните са си там. Което елементарно обяснява аберацията например Уилчек е прав, но това вече отнася разговора в друга посока. Не е за някои гумени глави тук...
-
Единствената наблюдавана ситуация, в която фотоните могат да си взаимодействат и да "отскочат" един от друг е при изключително силни електрически полета, при специални условия в колайдера или при най-мощните лазери. Затова в нормална ситуация такова не се случва.
-
Кое би спомогнало да повлияят взаимно квантовите си състояния ?
-
Фотоните не взаимодействат един с друг. Нито интерференцията, нито дифракцията, нито поляризацията се основават на взаимодействие между фотони.
-
Ей сега случайно се зачетох за поляризацията в английската Уикипедия, и веднага се набива в очите следният цитат: "According to quantum mechanics, electromagnetic waves can also be viewed as streams of particles called photons. When viewed in this way, the polarization of an electromagnetic wave is determined by a quantum mechanical property of photons called their spin.[7][8] A photon has one of two possible spins: it can either spin in a right hand sense or a left hand sense about its direction of travel. Circularly polarized electromagnetic waves are composed of photons with only one type of spin, either right- or left-hand. Linearly polarized waves consist of photons that are in a superposition of right and left circularly polarized states, with equal amplitude and phases synchronized to give oscillation in a plane.[8]" Написано е за глупаци като Младенов, в съвсем прав текст се казва че светлината е поток от частици и с какво е свързана поляризацията при тях. Има и препратки към сериозни книги. Само че Младенов не чете, а само си търси цитати с търсачката... Интересното е че и електроните, и другите частици, протоните, неутроните и някои малки атоми, се държат по същият начин: интерферират, дифрактират, демонстрират поляризация, т.е. се държат като вълна. Дали някой ще се намери да отрича, че вълната от електрони е всъщност поток от електрони, проявяващи вълнови свойства? Който няма желание да научи нещо ново, което би могло да разчупи вкостеняли предразсъдъци и да отвори нов поглед към света, винаги ще си търси оправдание Те такова животно немало...
-
Хахаха, ти ни цитира Файнман, а като ти показаха какво казва по въпроса той, почваш да се мяташ като риба на сухо Ще си изгниеш с това твърдоглавие. Тоя шопски манталитет не става за физика. Дадоха ти дори цитати от Файнман, как светлината най-близо може да се уподоби на дъжд от частици - не, ама Файнман другаде бил казал друго. Ми научи се да четеш, къде какъв контекст ползва, вместо да се тръшкаш безсмисленно, когато виждаш че нямаш аргументи. Тая работа не става с тъпи картинки измислени от болен мозък и повтаряне на глупости. Поредният закъснял предразсъдък... Точно това трябва да се приеме, и точно това приемат хората - уравненията на Максуел не описват коректно електромагнитното поле. Много причини има за това, най-очевидната - те не допускат поглъщането и излъчването като кванти. Също не може да обяснят и ефекта на Комптън и още милиони експерименти. Затова и възниква нова наука - квантовата електродинамика, един от авторите на която е Файнман, в която вече не се ползват уравненията на Максуел, а други, по-точни. И тези уравнения описват всички наблюдаеми до сега ситуации, включая и тази на разпространение на светлината като "дъжд" от фотони А както вече споменах, тази наука е най-точната, създавана от човек, дава предсказания които за сега се потвърждават до 12-тия десетичне знак. И не, не може да се обясни с болни картинки. Ама ти с твоите предразсъдъци няма как да ги схванеш тея работи. Щото ти е малко прозорчето, и не се вижда нищо през него... А вътре е непрогледна тъмнина.
-
Какво значи "вълново разпространение" в случая? Каква е ролята на вълната и как се разпространява вълна в случая? Защо използваш неизвестна за тебе терминология? Комптъновият ефект се проявява и при единични фотони, просто защото те са тези които носят импулс. Те не са вълна, няма "вълново разпространение" каквото и да значи това. А след като се проявяват и при вълни от фотони, това само показва че вълната е форма върху потока от фотони. При това участват същите фотони които са излъчени, със същата енергия, не друга. Няма други изводи от тук, фотоните определят характера на потока. Същото е и при интерференция, и при дифракция, и при поляризация - единичен фотон притежаваа тези свойства, щом той ги проявява, ще ги проявява и колектив. Вълната пак е организация над потока. И това не е мое търсене, казали са го хора много по-умни ит мене и тебе. Затова са дали и наградата. Това е чисто нова физика, класическото мислене тук не поммага, даже пречи. Коренно различни процеси протичат, които при "огрубяване" - много фотони, дават класическата вълна. Даже има едно съотношение на неопределеност между броят фотони и фазата на тази вълна - фазата е толкова по-определена, колкото повече фотони има в потока, . При един фотон няма фаза. А фазата е най-важната характеристика на една вълна, ако не е определена, и вълна няма. Но за да има вълна, трябва да има много фотони в потока Задължително.
-
Той още не може да вдене, че квантовата теория се различава от калсическите по нещо. Мисли ги за еднотипни. Ужас...
-
Няма защото не знаеш? Ега ти смахнатата логика. Учи, Младенов, без учене в тая теория ще създаваш само клоунади
-
По-точно, като поток от частици. Което е достатъчно за аберацията Ами аз какво ти набивам до сега в кратуната бе? Вълната е организацията на фотоните - имаш поток от частици с допълнителни качества, който поток наричаме електромагнитна вълна, това е "вълновото" разпространение. Фотоните не си взаимодействат помежду си, не могат да се слеят и да изчезнат и да се превърнат в нещо друго, там са си в потока. Нямаш вълна като отделен феномен, без потока фотони, затова не работи вълновата теория в случая. Винаги трябва да се помни, че вълната е frontend на потока фотони, не нещо самостоятелно. А при аберацията е важно че имаме поток от фотони, вълната е без значение.