scaner

Ох боже, пак не си разбрал. Ми чети втори, трети път... На картинката както е, имаш посоката на вълната която идва на неподвижния зрител (вертикано) и истинското направление към източника (той е в дясно). Аберацията е разликата в тези два ъгъла. Неподвижният спрямо източника наблюдател който въведох (и който е подвижен спрямо зрителя) вижда истинската позиция на източника, и получава директно от нея вълните. Той не вижда аберация, защото видимата позиция на източника съвпада с истинската (или аберацията е нула). Другият, в другата система (покоящ се спрямо чертежа) е този който вижда аберация. Но ползата от този пример е двойна. Едната е, че очевадно демонстрира че в две различни отправни системи видимата позиция на източника е различна. Втората е, че и в двете отправни системи вълната е насочена директно към наблюдателя, фронтът и е перпендикулярен на посоката на движение, независимо че в двете е под различен ъгъл спрямо оста Х. Демек без проблем аберацията да се обяснява и с вълни. И двете твърдения Младенов неизвестно защо отрича и продължава да отрича и продължава да спами наоколо с тъпи безсмислени картинки. Просто показвам че той не може да е прав

Виж сега, забрави за връзка между ДЕ и аберацията. Двете са съвсем различни ефекти, не си влияят един на друг, имат различни причини за възникването. Наклонът на вълната не е по причина на ДЕ, а по причина векторната сума на скоростите - т.е. ще го има и при частици и при вълни. Евентуално върху него ще оказва и допълнителен член към тая сума - скоростта на самата среда, ако се увлича или има собствени движения. Независимо дали светлината е вълна или чстици, щом движението и е свързано със среда, поведението на среда ще влияе и в двата случая. Тоест увличането на вълната/частиците от средата е възможен механизъм ъгълът да бъде променен. Но както обясних, това ще ни прати в противоречие с експеримента. То това е което е вкарало и етера в беля навремето, хем не трябва да се увлича (според аберацията), хем трябва да се увлича напълно (според ММ), хем само частично може да се увлича (Физо).

Никъде не съм говорим за ДЕ от частици, нещо ме бъркаш. Изобщо не виждам защо намесваш ДЕ при аберацията. Аз използвах само готовата картинка, защото на нея бяха изобразени вълновите фронтове и всичко е разбираемо.

Точно за тази ситуация Френел издига хипотезата за неподвижният етер. Значи, не че той е неподвижен спрямо нещо, а че отделните му части не се местят една спрямо друга, не е увлекаем. С такава среда аберацията се обяснява както и до сега, наблюдаемите ъгли са отношение на скоростта на наблюдателя спрямо източника разделено на скоростта на светлината, с други думи всичко произлиза от векторната сума на скоростите. Или просто казано, този неподвижен етер не пречи на аберацията да се случи така, както и ако го нямаше (тогава не са го мислели точно по тоя начин). Другият вариант, увлекаема среда, ще изкриви аберацията в горния вариант. И както до сега дискутирахме, напълно увличаща се среда (противоположното на неподвижния етер) ще елиминира напълно аберацията - видимият наклон на източника винаги ще съвпада с истинският. Частично увличаща се среда ще постигне междинно резултати. Сега помисли върху нещата от следната гледна точка. Значи неподвижният етер не пречи на аберацията да се случва по закона за събиране на вектори (скоростите) и резултатът е точно съвпадащ с резултатът от наблюденията. От друга страна, всяко увличане, частично или пълно, трябва да доведе до предсказване на друг резултат, който очевидно ще се различава от този който сега наблюдаваме. Тоест ако имаме среда, тя трябва да има свойствата на неподввижния етер - задължително. Аберацията има това изискване към средата. Разбира се, може да нямаме среда. Законът за събиране на вектори по скорост работи и за частици, и при тях имаме подобно на аберацията явление (наклона на дъжда например). А за частиците не е нужна изобщо среда. Е, в СТО за светлината също не е нужна среда, и аберацията при нея пак се обяснява със събирането на скорости, и пак дава това което наблюдаваме. Тоест събирането на скорости е перфектният модел който обяснява аберацията и за светлина и за частици (забележи, за друг тип вълни не работи, другите среди в които се разпространяват такива вълни нямат свойстата на неподвижния етер).

Къде в обясненията ми видя доплер при частици? Всичко си се обяснява с вълни, и именно с вълни се вижда как в картинката се появява аберация, независимо колко се пъне Младенов да отрича. Виж сега, имаш някакво недоразбиране за аберацията. Това което се нарича звездна аберация и което е мерил Брадли, това е разлика между два наклона към мястото на видимият източник, измерено в две отправни системи. Във всяка има такъв наклон, и няма никакъв проблем. Няма значение чстици или вълни, не се стига до такава детайлизация. Това което е само аберация, това е разликата в наклона между истинското положение на източника и видимото му положение. Това не може да се измери в една система, ако не се познава взаимната скорост наблюдател-източник, а тя обикновено не се познава (представи си, една галактика на милиард светлинни години, за да определиш нейната напречна скорост, тя трябва да направи някакво значимо преместване върху небето, за да е значим ъгълът на който се премества, което значи да се движи с голяма скорост, което пък е много рядка ситуация, а по времето на Брадли не са и сънували за такива измервания). Така че на практика тази аберация в рамките на една отправна система не може да се определи, тя е ненаблюдаема без познаване на относителната скорост. Неподвижен с източника наблюдател ще определи (ако може) за нея НУЛА, което е съвсем легитимна стойност. Тук никакви вълни не трябва да се намесват - принцип на Окам.

Ами просто става. Най-простото класическо обяснение на доплеровият ефект е, като разглеждаш например как източника се приближава към тебе и на всеки свой тик излъчва по един фронт от вълната. Тъй като източника се приближава, разстоянието му до тебе ще намалява, и всеки нов вълнов фронт ще изминава по-кратък път, т.е. ще идва по-бързо отколкото ао източника не се движеше. Така между два поредни фронта времето намалява, и това е точно промяната в честотата. Не трябват никакви среди.

Да, картинката е за среда, и според класическата физика това е бил неувлекаем етер. Но в етера светлината не търпи никакви деформации Иначе картинката перфектно описва светлината според СТО, светлината не зависи от движението на източнника. Така че и в двата случая наклона на вълната не се обяснява със среда.

Това пък от къде? От къде се взе среда в примера в който няма никакви среди?

Нищо екстремно няма. Ъгълът зависи от отношението на скоростта на сигнала и скоростта на източника, и е толкова голям за да се види от всички. В реалният случай той ще е много по-малък, въпреки всичко Брадли успява да го измери. Така че това си успокоение го хвърли в канавката. Именно. И тъй като тя се движи с много по-малка скорост, за това и Брадли е намерил доста слаба величина за аберацията, 20.5 ъглови секунди. Ако беше по картинкатаа, щеше да е към 45 градуса. Всичко зависи от отношението на скоросттаа на източникаа и скоростта на сигнала. Картинката само илюстрира кое как става, а реалните данни идват от измерванията.

Разстоянието е без значение... и един ден, като осъзнаеш аберацията, ще разбереш че и вълните идват перпендикулярно на оста на телескопа Правилно, разстоянията нямат значение. За колкото време светлината идва от източника, толкова време и земята ще се мести спрямо него, така че ъгълът между истонското и видимо положение ще зависи само от отношението на скоростта на земята и скоростта на светлината. То от тази връзка и Брадли е измерил скоростта на светлиата, знаейки скоростта на земята и мерейки само наклони И това се потвърждава, аберация от далечните галактики е същата както и от сравнително близките звезди - определя се от стабилен параметър, орбиталната скорост на земята.

От къде знаеш? Нали не знаеш как се получава аберацията, следователно нямаш обяснение кое е верно и кое не. Ето, аз предлагам модел, който теоретично обяснява аберацията и практически се потвърждава. А ти само празни приказки предлагаш: "не знам, ама не било вярно"... Предразсъдъци, пиле шарено, пресушили са те като чироз... Нищо полезно не е останало.

Ти май нищо не схвана от примера дето ти дадох, а? Тъпак на квадрат се пишеш Баси нещастника... ВЪлни бе, вълни. И в двата случая са вълни. Че ако искаш и плоски да бъдат. В първият случай - чертежа - вълната попада вертикално, но истинското положение на източника не е там по вертикалата - той вече е заминал, защото на вълната и трябва време да дойде от мястото на излъчване поради крайната си скорост. Вторият случай - неподвижен с източника наблюдател, моментно е съвпадащ (прелитащ) с този на чертежа - при него светлината (пак като вълни!) ще идва от истинското положение на източника, което сключва наклон както е и на чертежа. Извади си очите и си сложи дьоптри - наклон!. Факт.

Нищо подобно. Ефектът на аберацията зависи от отношението на скоростта на източника и скоростта на светлината, и ако това отношение се нанесе на горния чертеж, нищо няа да се види. Идеята на чертежа е илюстративна, в това отношение перфектно си върши работата и това е достатъчно да се види причината за аберацията. Нема мърдане тука, кьошето е много тясно

Значи това което обсъждаме до тук е видимият наклон на източника, и той го има винаги, и е различен за всяка отправна система. Аберацията е разликата между видимия наклон и истинският наклон (тя може и да е нула тази разлика). Но тъй като в рамките на една система, ако не знаеш относителната скорост на наблюдателя спрямо източника не можеш да определиш истинският наклон, за целта се ползват данните от двама различни наблюдателя. При Брадли това е измерване през лятото, когато земята се движи в някаква посока около Слънцето, и през зимата, когато се движи в противоположна. И това е звездната аберация която Брадли е измерил.

Това което всеки наблюдател може да наблюдава и да определи в случая, е видимият наклон на източника. Както се вижда, той ще е различен в различни отправни системи. Ако в случая наблюдателят знае и скоростта си спрямо източника - супер, с тези данни може да определи истинското положение на източника. Но и да не знае тази скорост (както в нашият случай) не е болка за умиране - просто трябва да се ползват данните и от двамата наблюдатели, това го дъвкахме в съседна тема. В случая дадох примера с нарочно неподвижен спрямо източника наблюдател, за да цъфнат в цялата си прелест грешните обяснения на Младенов с вълните и техните посоки.

Винаги съм прав. Доплеров ефект не знам дали произвежда, но аберация произвежда със сигурност, защото Брадли я е измерил И принципът на аберацията е точно същият - относително движение на наблюдател и източник, плюс краайната скорост на светлината. Ти нали твърдеше, че светлинният фронт не си променял направлението? Я да видим... Ей ти сега горната картинка. Както видя, ако източника се движи, ти получаваш вълна която е с посока идваща вертикално, когато източикът вече не е в тази посока. Сега нека ситуацият е същата, но с леки изменения: когато източникът е максимално в ляво, край наблюдателят дето е в точката 0 прелита друг наблюдател (2) който се движи със скоростта на източнника и паралелно на него в същата посока по оста Х (т.е. се намира в друга отправна система от първият наблюдател). Източникът за този наблюдател е неподвижен, нали? И вълните които ще получава този наблюдател ще бъдат по линията свързваща източика с този наблюдател(2), т.е. вълновият им вектор е под наклон с оста Х различен от вертикалата. Е, ето ти я аберацията - първият наблюдател в първата отправна система получава вълните вертикално, вторият получава същите вълни (то няма други) под наклон. Това са същите вълни дето се мъчи толкова безуспешно да ги рисуваш Аберация като слънце, и обяснението за нея е като за детска градина. Пък ти дали ще го разбереш, не знам

Много хубава картинка, става и за аберацията Нека имаш наблюдател в точката 0 долу, неподвижен в системата в която източникът е нарисуван подвижен. Когато дойде светлината до него, той в каква посока ще трябва да погледне към източика? В посоката в която източникът е бил перпендикулярно на него (пак в координата Х=0 и от където идва вълната която се докосва до него), или към истинското положение на източника, някъде вляво на Х координата 5? Ей това е аберацията. Вълната идва от "видимото" положение на източника, не от истинското. И причина за всичките ти неразбирания е крайната скорост на светлината. Ако беше безкрайна, истинското и видимото положение на източика щяха да съвпадат. И само в този случай С какво ти е пълна главата че не го проумяваш до сега (и предполагам, няма да събереш сили да го проумееш и по-нататък)? Малко хигиена трябва да извършиш над предразсъдъците си, да освободят място

Може, и в класическата физика не е така. Но причината не е в самият доплеров ефект, а в други изисквания на съответната теория. Доплеровият ефект означава приемникът да измери изместена честота. ВЪв формулата за тази честота участва скоростта на светлината в системата на приемника. От системата на излъчвателя във формулата влиза само честотата която там се излъчва, не влиза скоростта на светлината. Следователно за доплеровият ефект не се подразбира някаква промяна на тази скорост. И да се настоява че винаги трябва да има промяна на тази скорост, е предразсъдък.

Доплеровият ефект винаги се регистрира от наблюдателя и е по причина движение на източника спрямо него. Без да се променя скоростта на светлината. Тъпи и изнасилени обяснения, Младенов.

Ти така и не разбра, че това е обяснение според класическата физика? Само си търсиш оправдание със СТО на базово неразбиране на физиката. Не, не ти е виновна СТО, проблемът ти е съвсем другаде. А с такива проблеми мислиш ли че нещо струват обясненията ти тук?

Никога, защото не това е причината за аберацията. Ти това кога ще го вденеш?? Ей тази ти умствена ограниченост ти пречи да осъзнаваш нещата. До сега се мъчи като плужек на припек да доказваш че с вълновата теория не можело да се обясни. Ми не може, естествено. Признаваш си че нямаш идея каква е причината. Ми няма да имаш, от къде ще ти дойде идеята като кръгозора ти е нулев? Отвори някой учебник, прочети нещата по-подробно а не само първото изречение, всичко си е описано и изведено, и е съвсем очевадно. ЕЙ на, дори в обикновените речници хората са казали каква е причината. Който има желание за повече, ще си намери.Но ти ще си останеш потънал в невежеството, да рисуваш тук безсмислени картинки и да обясняваш че нищо не можеш да обясниш Например ЦЪК "... причиной аберрации является конечность скорости света. " Или ТУК: "While classical reasoning gives intuition for aberration, it leads to a number of physical paradoxes observable even at the classical level (see history). The theory of special relativity is required to correctly account for aberration. The relativistic explanation is very similar to the classical one however, and in both theories aberration may be understood as a case of addition of velocities. " Чаках аз, чаках да се опиташ поне веднъж да прочетеш и да разбереш написаното, но не четеш. Предразсъдъците, Пенке ле, са ти изсушили ума...

Точно това се оспорва.

Не разбираш. Виж картинката горе. Картинката не помага. Плоска вълна принципно няма смисъл при обяснения с аберацията. Потретвам, причината за аберацията е крайната скорост на светлината. Кога ли ще достигне до тебе?

... или достатъчно-далечен източник. Безкраен по размер източник където и да го слжиш, няма да е точков. А и няма такива

Този ъгъл в примера няма никакъв смисъл. Смисъл има ъгъла, под който е поставена примерно тръба така, че червените фотони по пътя си да не закачат стените на тая тръба, т.е. тръба която да визуализира пътя им. И в двата случая наклонът на тази тръба е различен, както изисква аберацията. Изобщо, разглеждането на плоски вълни в случая с аберацията е издънка, Плоската вълна изисква безкраен по размер източник, който няма как да се вижфа като точков от където и да било, което е изискване за да гледаш аберация. Така че с плоска вълкна не става. А всяка друга вълна се характеризира с особена точка, с която наблюдателя контактува първо (например допирната точка на сферичната вълна). СЪщата роля в случая ти играят и червените фотони. И такава точка има поведението на корпускулата, прядизвиква събитие което се трансформира с галилеевите трансформации и всичко се обяснява както Брадли го е обяснил. А причината да се обяснява така е, че скоростта на светлината е крайна, а не че била вълна или корпускула.