scaner

Едно си баба знае, едно си бае, релативизъм. Дори нямаш идея явно, че за скоростите които демонстрират анимациите, класическата физика работи с пълна сила. Страх, страх те е заслепил по всички линии. Но щом ти е кеф да имаш плашило, от което да пълниш гащите и да се оправдаваш за това, моля. Само че това няма общо с физиката, просто е диагноза. Не. Просто е различна в двете отправни системи. Всеки от тях може да бъде приет за стационарен, и тогава по-лесно се демонстрира тази разлика. Но тя е факт, всеки може да измери ъгъла и двамата да сравнят полученият резултат, и тогава се вижда че ъгълът е нещо като печат на системата, независимо какъв друг етикет - стационарна или подвижна и сложиш. Демек ъгълът в една система ще бъде един и същ независимо от нашето желание как да я кръщаваме, което е всъщност проява на принципът на оносителност и което демонстрират всичките ти анимации. Защото ъгълът не е физически закон, че да е един и същ в двете системи, той е обстоятелственост, която в двете системи се свързва суъс съотношение. Просто е Е как да не могат? Анимациите ти го показват - както и да ги менкаш ролите, ъгълът в едната система е раличен от другата и не зависи от ролята. Съвсем си е дефинирана. Щом знаеш ъгъла в едната система - а той зависи от обстоятелствата - така го е избра някой - то можеш да изчислиш ъгъла и в другата система. Просто ти се налага да решиш понякога една проста задачка, идваща именно от принципът на относителност - демек да направиш на ум събиране на скорости, галилеева трансформация демек , за да изчислиш какъв е той, а от там да получиш и траекторията. Предполагам, за тебе това е някаква супер дупер квадро долби висша математика, не си способен да се справяш, и като децата в детската градина веднага си търсиш оправдание - ама води до недефинираност. Ми учи бе, за да стигнеш батковците, дето за тях няма такива недефинираности в тази класическа задача

Ами там ти е проблемът, Младенов, че нищо не си разбрал. Знанието (за каквото и да било) се получава чрез наблюдението. А принципът за относителност твърди, че движещата се и покоящата се система по нищо не се различават по отношение на физическите закони. Тоест ти нямаш знание, нямаш и възможност да го получиш, имаш само предположение. Същият принцип казва, че двете предположеия - кой се движи и кой е в покой - са равностойнни и заменяеми. Така че това ти е основният проблем - като имаш обсесивни халюцинации, ти бъркаш халюцинацията съснякакво "знание" което на практика отсъства. Говорим за праволинейно и равномерно движение, въртенето е друго, и то е абсолютно. Питах те, и пак те питам - как на практика се разграничава - с експеримент - абсолютно от относителнно инерциално движение? Знам че няма такива експерименти, питам те каква е практическата разлика (не теоретическата). Не ми обаснявай "движение спрямо пространството", защото ти дори не си способен да дадеш дефиниция какво е това и как се измерва. И никой не е дал нещо по-смисленно Това че си застинал на Нютоновото абсолютно пространство - неизползвано никъде за нищо в класическата физика - се нарича обсесия. И това е много сериозно състояние, водещо надолу, ако не се вземат мерки. Не му е мястото чрез него да "аргументираш" каквото и да било във физиката. Физиката ясно говори и употребява един единствен вид движение - относителният, и е закрепила това със закон. Всякакви дриуги мислими, но несрещащи се в реалността конструкти (като абсолютното движение), не са физика.

В класическата физика движението е относителнно - принцип на относителнността на Галилей, залегнал като първи принцип в Нютоновата класическа физика. Няма абсолютно движение. Даже са търсили всячески и не са намерили. Нютоновата физика няма нито едно следствие, визиращо абсолютно движение, няма описани практически откриваеми своййства на такова движение, за да може то да бъде определено на практика, тоест няма дефиниция за такова. Но както обикновен, нещо си чел, ама нищо не си разбрал. Колко пъти да ти казвам, че това което ти имаш за класическа физика с "абсолютно движение", е просто твоя сбъркана и болна халюцинация, някакви езотерически градски легенди? Абе научи се да четеш и мислиш. Така нямапш никакъв шанс. Ей на: Принцип относительности "Требование (постулат) принципа относительности и преобразования Галилея (представляющиеся достаточно интуитивно очевидными) во многом определяют форму и структуру ньютоновской механики (и исторически также они оказали существенное влияние на её формулировку). Говоря же несколько более формально, они накладывают на структуру механики ограничения, достаточно существенно влияющие на её возможные формулировки, исторически весьма сильно способствовавшие её оформлению. " Този принцип е сърцето на класическата физика. Ограмоти се малко, а и си вземи лекарствата за да нямаш такива сбъркани халюцинации. Дори СТО за малки скорости изцяло преминава в класическата физика. Анимацията на твоите картинки е с малки скорости, значи отразява само класическата картинка. Но ти си я обясняваш изключително предвзето, куцо и сакато, че - според тебе - имало парадокс и в класическата физика. В този пример, дори (някак!) да се знае кой се движи, във всяка отправна система трябва да има всички случващи се събития. А чертежите са ти тооква калпави, че няма смисъл да се обсъждат в това отношение... Източикът и да се движи и да не се движи, щом се нацелва мишената, и в системата на другият тя ще се нацелва. Тоест това не определя кой се движи или не се движи. Просто е, ама трябва да се мисли... Така че тук ти изобщо нямаш ннищо общо с физика. Чисто психиатричен медицински феномент ни демонстрираш.

До известна степен ме интересува и психиатрическата страна на въпроса, аспектът "до колко още може" да не се разбере нещо очевидно... Тук всичките лимити които бях установил в краткото си земно съществуване бяха разбити напълно...

Дори според СТО ако един обект има нулева скорост по Х в дадена система, то в друга, подвижна система неговата скорост по Х ще бъде различна от нула, на което се основават различните ъгли за които дискутираме. Но няма нужда да се намесва СТО - същите "проблеми" се виждат и в класическата физика, и аз от много време твърдя, че тук обсъждаме класическа физика - нищо от законите на релативизма не участва в анимациите на Младенов. А при класическата физика нещата са ясни, или поне би трябвало да са ясни. Така че не се крийте зад СТО, а ползвайте законът за събиране на класическата физика. И обяснете по кой закон участва инерцията в ъгълът на съответната траектория, за да разберем защо светлината правела изключение. Защо ме карате да повтарям въпроса си?

Всеки човек може да мери скорост в своята отправна система. Единият наблюдател измерва за себе си скорост НУЛА, другият измерва за първия скорост която не е нула. Това реално физическо явление ли е или не е? Какво е обяснението? Ще кажеш, движат се? И защо трябва да има разлика в този параметър, обясни. Каквото и да ми обясняваш, накрая ще опреш до следствие от основните физически закони - само това може да бъде обяснение, всичко друго са недоизказани интуитивни съображения на тяхна база. Е, същото е обяснението и за всяка друга разлика, която се наблюдава между две отправни системи, включително и за относителността на едновремеността. Така работи физиката.

Тъй, това твърдя и аз, за всеки обект включая светлината. Но тук се твърди, че ъгълът ще е различен, ако тялото нямало маса в сравнение със случая, когато има. Тоест светлината (без маса) се твърдеше, че ще нарушава това правило, и то "спорред физическите закони". Та питам, по кои физически закони това трябва да се случва?

Ако имаше гравитация в анимациите на Младенов, траекториите нямаше да са прави. Самото условие изключва гравитация. Ако включваше, трябваше задължително да се укаже в каква посока е тя, защото това допълнително ще изкриви траекториите и е усложни задачата. Затова забравете гравитация и сили. Имате обект, пуснат с някаква скорост в някаква посока. Условие изпълнимо и за тухла, и за светлина. Чиста кинематика. Как инерцията влияе на кинематиката, освен че запазва посоката и скоростта на обекта, ако не му действат сили ( принцип на относителността, първи принцип в класическата физика на Нютон)?

Това е поради гравитацията. В случя няма гравитация, за да се опрости максимално задачата. И така, бихте ли написали физическите закони, според които тяло с инерция ще се движи под един ъгъл спрямо вертикалата, а тяло без инерция - под друг. Без гравитации и други сили, които да влияят на тялото.

Инерцията не участва. Всичко е следствие на галилеевите трансформации - обектът се движи по причина, че се движи гледната точка която го наблюдава, а не някаква приложена сила. Тоест движението му не се повлиява от никакви външни фактори, само се отразява по друг начинн, без намеса на инерции. И това води до всички последствия - вертикална орбита в едната система и наклонена в другата. Коментирах вече вариантите - ситуацията е същата, наклонът на траекторията е различен в различните системи - именно за да се получи във всяка от тях уцелване.

Не следва такова нещо. Ако обекта е неподвижен в една отправна система, движи ли се в другата? Движи се, поради закона за събиране на скорости, който е интуитивната форма на галилеевите трансформации. Има ли някаква роля тук инертности и подобни? Няма. По-общият случай - обекта има движение по вертикалата, но няма по хоризонталата. Образно казано, той върви от източика към сянката която източикът хвърля вертикално в тази система (вместо сянка може да сложиш допълнителен обект, неподвижен спряо източика). В подвижната система какво имаме? И източика, и сянката му по по-горният вариант ще имат ненулева хоризонтална скорост. Следователно тухлата/светлината ще има също хоризонтална скорост в новата система за да попадне в сянката - независимо от инертността си. Законите на физиката за случая са именно тези - закон за събиране на скорости. В случая той напълно описва ситуацията, без инертности, без маси, без импулси (светлината всъщност има импулс, но не от него е споменатият ефект). "Инерция" в случая има друг смисъл - обекта се движи без да му действат сили, които да му променят посоката. Светлиният импулс е подвластен на същата инерция. И именно при такава инерция работи закона за събиране на скоростите. Тази инерция се запазва във всички отправни инерциални системи, но в тях наклона на траекторията е различен. Инерция и инертност имат съвсем различен смисъл.

И сто чертежа да нарисуваш, като не влагаш смисъл, ползата е никаква. Така изобразеното на чертежа, светлината може да заместиш с тухла. Ще се получи същото изображение, щото състоянието на ракетата не влияе какво пада и какво не и как то пада. Пък и на чертежа то пада достатъчно бавно, за да не е светлина а каквото се сетиш. Поведението няма да се измени. Проблемът е подд какъв ъгъл е пуснат обекта в системата на източника, който може да се установи при покадров анализ. Така че проблемът не е светлината, а неразбирането какво си нарисувал. По-точно предразсъдъка че си нарисувал нещо, което всъщност не е такова. И тръшкането в опит да не разбереш какво ти се обяснява къде си сбъркал. Дадох ти препоръка: анализирай всяка анимация кадър по кадър. В кадъра се съдържа моментна снимка на случващото се, която може да бъде изтълкувана от гледна точка на всяка от двете системи - времето е общо, само да разположиш Х-координатата за всяка система. И всяка анимация дава погледът от към и двете системи, не водейки до противоречия. Само показвайки, че това което си мислиш че си нарисува, не се отнася за подвижната система (която и да е тя на картинката). Ей на, на първата анимация и при двата източника обектът (светлина или тухла) е пуснат по вертикалата в системата на източника - не се отмества от тази вертикала, на която е източика и която по условие е началото на системата му Х'=0. Показал си двете гледни точки на една и съща ситуация - стационарен източник и подвижна ракета (ляво) и стационарна ракета и подвижен източник (дясно). На втората аниация си показал обект (светлина или тухла) пуснат под различни ъгли от двата източника, тоест си демонстрирал две различни ситуации. Лявата картинка показва вертикално движение на обекта в системата на източника (обектът не напуска координатата Х'=0 на която е източика в собствената си система), докато дясната картинка показва обект пуснат под ъгъл спрямо източника в системата на източника - този обект се отдалечава по хоризонталата от мястото на източник (маркиращо началото на неговата подвижна координатна система), т.е. движението му в тази система не е вертикално. Вертикално е само в лявата картинка. Изобщо, всички анимации до тук сочат, че ъгълът на траекторията на обекта (светлина или тухла) в системата на източнника е различен от този ъгъл в системата на ракетата. Което ти обяснявам от началото. Изобщо, в случая имаме елементарно приложение на галилееви трансформации: X = X' + V.t Обект който в едната система има нулева скорост по Х' (винаги се намира на фиксирана координата, в анимациите Х'=0), в другата ще придобие скорост V по Х (в тая ситуация тази скорост се нарича преносна). Вертикалният лъч в едната система ще придобие движение и по хоризонталата в другата, т.е. очевадно ще стане наклонен там. Законите на физиката го изискват, и колкото и да се тръшкаш, спасение нема. Без значение светлина или тухла разглеждаме, галилеевите трансформации не ги интересува импулси или маси.. Предразсъдъци, основната болка от която страдаш. Изобщо, винаги когато те засърби за някакъв "парадокс" във физиката, направо тръгвай да търси предразсъдъка лежащ в основата. Ще си спестиш маса време за по-полезни неща. Такава неадекватност не съм срещал...

Не се бъзикам, съвсем просто е, правил съм го и сега бих го повторил (за минута става), но шоколада ми свърши

Това са твои сбъркани очаквания. Тъпчо, нали ти показах как да си анализираш картинката и в двете системи? Кадър по кадър. Разглеждаш единия кадър, като го ориентираш долу да е стационарната система, а подвижната система да е горе. Например ракетата да е долу, източникът горе. Вадиш си съотношенията за системата на ракетата. После обръщаш същият кадър на 180 градуса. Източикът идва долу, разглеждаме го като стационарна система, ракетата горе разглеждаме като подвижна система, правим си заключенията от тази гледна точка. Кадърът изобразява момент от сцената на случването, с информация и за двете системи. И веднага виждаме, че в различните системи се случват различни неща. Ако по този начин анализираш втората картинка, дето става улучването, ще видиш, че на последният кадър, и от двете системи погледнато, имаш улучване (естествено, нали кадърът е един и същи?). Което напълно противоречи на безсмисленото ти завление по-горе. И пак във всяка система ъгълът на траекторията е различен. Но ти приказваш без изобщо да мислиш... Както обикновено. Ха да видим кога честността ти ще надделее над честолюбието, и има ли я изобщо...

Явно нищо читаво не си измислил, след като все нещо се налага да променяш Знаеш ли как в кухнята, с подръчни кухненски прибори и парче шоколад може да се измери скоростта на светлината? Ето ти задачка, има просто решение.

Кое му е доброто утро? Че показах че парадокс няма? Ми смени си очилата де. Ами видя, че не е парадокс. Просто това е естествеото на нещата. Това което наричаш парадокс е просто две несъпоставими картинки, за които неизвестно защо очакваш да показват някакво съответствие. Демек проблемът е в неадекватните и сбъркани очаквания и представи които демонстрираш. Реалността се видя при кадровото разглеждаме - имаме по физически закони два различни ъгъла на траекториите на светлината в две системи - щом лъчът в едната е вертикален, в другата по необходимост е наклонен. Два ъгъла, повтаряй си, не един . Никакви инертности, никакви дяволи и простотии. Всъщност само геометрия. Е, ако за тебе всичко което не знаеш, е парадокс, работата ти върви на много зле.

Разгледай анимацията кадър по кадър. Всеки кадър ще покаже разположението на обектите в един и същи момент и в двете системи. Всеки кадър е моментна снимка, и можеш да го интерпретираш и за двете системи, поради абсолютността на времето. Ккадър 1: момент t=t'=0. Източникът и светлинният фронт са на координата Х'=0, ракетата е на кордината Х=0, и още условие Х=Х' в този момент (=0). Кадър 2: момнт t=t'=1 (примерно). Светлинният фронт е слязъл по Y спрямо източика. Но е на същата вертикала на която е и той. Тоест ще бъде на същата Х' координата, Х'=0. Обаче в системата на ракетата и двамата, източникът и светлинният фронт, вече ще са на Х=1 (примерно), изместени надясно на картинката. Кадър 3: момент t=t'=2. Светлинният фронт още се е отдалечил от източникът по вертикалата. Но продължава да остава на същата вертикала на която е източникът, тоест на координата Х'=0 в системата на източника. В системата на ракетата обаче тази вертикала се е преместила още по Х, на Х=2. Кадър последен: t=t'=N. Светлинният фронт по вертикалата достига нивото на ракетата. Но продължава да е на същата вертикала, на която е и източникът, т.е. на координата Х'=0 в системата на източника. В системата на ракетата преместването по Х е още по-надясно от предишните кадри. Какъв е изводът? В системата на източникът светлинният фронт през цялото време остава на кордината Х'=0, т.е. се движи вертикално спрямо източника (очевидно е излъчен така, според условието). В системата на ракетата траекторията е наклонена, както добре се вижда и от самата анимация. Ето, цялата информация извлечена от едната картинка. Имаме какво се случва и в двете системи - и това е така, защото галилеевите трансформации които неявно ползваме (от Х'=0 да получаваме растящи Х) са прости и интуитивни. НАрочно използвам класическата физика, защото абсолютността на времето ни позволява лесно да сравняваме двете системи, а ефектът го има и там. Звездна аберация Същата информация можеш да извлечеш и от другата картинка. И там ъглите ще се окажат други, и това е причината за разликата в двете картинки. Но ако само тъпо се дзвериш в картинките, нищо няма да видиш и ще продължаваш да се тръшкаш.

Ти изобщо не четеш какво ти обяснявам аз. Е, как мислиш да поумнееш при това положение запълвано с маргинални фантазии? Демонстрираш че си прост чукча - само пишеш, без да четеш. Е това си е простотия. После съм те бил обиждал. Какво, трябва да преиначавам истината ли? Ми то тъпащината ти е на обществен показ тука, аз само поддържам огъня И ще е така, докато не започнеш да четеш и осмисляш нещата.

Само че пропускаш като направиш втората смяна, да осигуриш същите условия, които би осигурил първият избор. Те обратните трансформации са точно за това, за да са съите условия. А тука си взбрал две системи с произволни различни ъгли на излъчване в тях, и естествено е да получиш дръжки...

Така си мислиш. На чертежа е очевадно, че и източникът, и фронтът на лъча надолу са на една и съща вертикала във всеки момент (координата по Х в системата на източнника, Х' я обозначавам). А това ясно сочи, че там лъча се движи вертикано, защото времето е абсолютно и моментите са същите и в системата на източника. Елементарна физикаи геометрия Поне класическата физика ни позволява да си представим просто нещата, интуитивно, без сметки. Зарежи втората анимация, първата носи всичката нужна информация. Просто гледай.

Обясних ти по-горе как от чертежа се вижда, че в еднартта система Vx е нула, в другата не е. Ти обаче не мислиш. А Айде пробвай пак. В първата ти анимация, в системата на източника Vx=0. Там обекта винаги е по вертикалата на източника, винаги пада надолу, винаги е на същата Х' координата с източика. В системата на ракетата, която си приел за неподвижна в картинката, източникът - заедно с вертикалата по която пада обекта там, се движи. Тоест и източнникът, и обектът имат ненулева Vx в системата на ракетата, защото от чертежа се вижда, че във всеки момент Х е различно и за двата обекта. И това следва от закона за събиране на скорости в класическата физика: ако в една система имаш два взаимонеподвижни обекта, в една друга подвина система система и двата ще се движат с еднакви скорости. В случая това се отнася за проекциите по Х - в системата на източника и двата обекта са взаимонеподвижни по Х (движението там е само по Y). В системата на ракетата и двата обекта ще имат еднакви Х-компоненти на скоростта, ненулеви, и в случая това ще е скоростта с която се движи източника в тази система. Затова в тази система лъчът е наклонен, а в другата пада вертикално. Не знам, това е твърде елементарно изобщо да се дискутира, просто елементарно положение от основните учебници по физика. Какво ти е станало с главата?

Това че няма маса няма никакво значение. Ти не сумираш импулси (за тях е от значение масата) а сумираш скорости, за тях масата не участва. Ефектът е още на ниво кинематика, а не динамика. Проблемът е, че знанията не ти достигат, и почваш да си фантазираш произволно. Стрелба в тъмното, и то гарантирано погрешна.

Няма парадокс, повтарям. Ти показваш само колко си заблуден. Форумът тесен за твойта заблуда е...

Има, има. В първата аниация, в системата на източника нали обекта пада вертикално? Тоест през цялото време на падане се запазва координатата му Х'=0. Е, тази координата (Х') трябва да се запазва, когато обектът се движи спрямо друга система (или обратно), т.е. когато източникът (също на Х'=0) е във всеки момент на различно Х. Значи във всеки момент падащият обект ще лежи на моментната вертикала спусната от източника (Х'=0), независимо на кое Х по другата система се намира. И затова първата картинка е верна. Не става улучване имено защото в системата на източнника обектът се движи по вертикалата, (винаги на Х'=0), докато в системата на ракетата във всеки момент е на различно Х, т.е. се движи под ъгъл, както се вижда. Два различни ъгъла в различните системи. По същата причина работи картинка 2. Там обектът не стои на вертикалата спусната от източника, т.е. в неговата система той има движение по Х' (видимо на картинката), т.е. в системата на източнника той се движи под ъгъл. Чиста геометрия и галилееви трансформации

Анимациите са грешни. Нали това установихме единодушно, след като двете не достигат до един и същи резултат? Грешкаединствено на твоите представи, защото нито един физически закон не си използвал в тях. И от това стават още по-смешни тръшканията ти, че класическата физика и СТО били грешни Нищо което да зависи от инерция не си използвал в диаграмите. Айде по-сериозно, вече е скучно.