scaner

Стефан Маринов ряпа да яде. Експериметът му е твърде примитивен, механика която има куп проблеми, копирана и дискутирана още от Физо преди над 120 години, единствено подобрена с фотодиоди за детектори. Отдавна са ясни многото проблеми в такъв експеримент и съответно изключително ниската му точност и качество на резултатите. Много порядъци по-точен съвременен експеримент: Ragulsky, “Determination of light velocity dependence on direction of propagation”, Physics Letters A, 235 (1997) (и това е само един от многото, просто е характерен) определя анизотропия в скоростта на светлината в рамките на 0.10 м/с (10 сантиметра за секунда грешка!) независимо от направлението в пространството. При това е правен доста след като светлината е приета за основа на еталона за дължина през 1983 г., когато е измерена с точност 1.5 м/с независимо от направлението. Все по-задълбочаващи се доказателства, че скоростта на светлината не зависи от направлението в пространството и е константа. Затова и никой не си прави труда да коментира опитите на Маринов - те са някакво дървено занаятчийство в тая област, след като всички последващи експерименти ги опровергават.. Но са се превърнали в градски легенди от разни маргинали. Вторият постулат на СТО е приложим само за вакуум, не за атмосфера. В атмосфера поведението на светлината се проявява чрез коефициента на пречупване на въздуха, n=1.0003, който в рамките на точността на опита на Майкелсън и Морли не указва никакво наблюдаемо влияние, затова е игнориран и приет за 1. Но хубаво е да се знае какво гласи вторият постулат, че да не се получават такива издънки Хубаво е да се знае и какво приема СТО и каква е разликата с приумиците на Младенов. Последното е просто глупост по дефиниция. Майкелсън и Морли очакват светлината да има различна скорост +- 30 км/с, отчитането на горният коефициент на пречупване води до очаквана скорост +- 29.991..30.009 км/с, опитът показва +- 6 км/с и то в рамките на грешката. Няма как въздухът да е причина за такава разлика междуу очаквано и резултат. Но човек като получи обсесия за нещо, положението е неспасяемо, просто престава да съобразява... После релативизма му бил вииновен.

Анимациите отдавна стана ясно какъв им е "проблема" - липсата на такъв и напразните усилия на автора им да не разбере за какво става дума. Със етера е даже по-просто - след като физиците са създали теория, която за разлика от етерната, обяснява коректно реалността, то очевадно те са отстранили грешките, налагани от етерната теория. Няма как детайлно да отстраниш грешките, без да знаеш какви са те. Това не е като да рисува анимации и да не знаеш какво показваш с тях

Естествено че е нонсенс. Но той вече си призна, че пространството не може да има отправна система. Сега ще видиме след колко минути ще включи отново грамофона на старата плоча...

Въображаемите среди и за чеп за зеле не стават, няма как да се използват за каквото и да било. Тва е положението. И фактите това показват Видя се, че концепцията е неработоспособна. Концепция, изградена върху понятия без смисъл - а те все още са такива - не може да се използва за нищо. Но ти лесно се заблуждаваш. Това че Лоренц нещо е правил, само показва че ти не си в час. Аз ти казах, етерът може да е стационарен и едновременно подвижен, и това е в пълно съгласие с концепцията на Лоренц. Но смисълът в понятията стационарен и подвижен не е този който ти циклиш да влагаш Е, ако беше чел повече, а не само да търсиш цитати с гугъла, щеше да знаеш.

Мда, гроздето е кисело...

Тоест нямаме "собствено движение" спрямо пространството, защото понятието "спрямо" пространството няма смисъл. Значи няма начин да прикрепим за него отправна система. Това се искаше да се докаже. А ти от къде се беше натъпкал с такива глупости? Всяко удобство, което използва терминология без смисъл, е вредно и не трябва да се ползва. Въображението не е способно да работи с несъществуващи неща, то винаги се опитва измамно да им изфабрикува несъществуващи свойства по некоректна аналогия. Така че забрави за такива удобства, не могат да доведат до нищо смислено. Е, погребахме ли "собственото движение"? Тогава може да се върнем на диполната анизотропия да видим какво движение се открива там чрез доплеровият ефект?

То е едно и също. Като не си чел, нямаш и познания, само мъгла, нищо сигурно. Всичките цитати се опитваш да компенсираш чрез чичо Гугъл, а това не демонстрира познания. Ей на, задавам ти вече десет пъти един конкретен въпрос, дето отговор не можеш да намериш с гугъла, и ти увяхна веднага. Всичко лъсна и не може да се прикрие А има много прост отговор на този въпрос - как етера е хем стационарен, хем в същото време подвижен.

Ами не е същото. Докато за светлината се вижда, че не може да е неподвижна, за пространството не се открива нито подвижност, нито неподвижност. Защото и двете понятия искат отговор на въпроса спрямо какво (докато за светлината винаги може да се отговори на този въпрос). Ти колкото и да се пъна до сега, не успя да изясниш това. Единственият изход е, че пространството не притежава качеството движение (то си е така по определение ) тоест не е нито подвижно нито неподвижно. Ако можеш да обосновеш друга гледна точка, пак се пробвай. Но ще е провал за енти път вече... Би имало такива свойства, ако има качеството "движение". Но ако го няма, то не участва в картинката като репер. И всички наблюдения подкрепят тази гледна точка, включая цялата класическа физика - и теоретично, и практически. Единствен ти настояваш за нещо различно, но не можеш да обясниш за какво всъщност настояваш. Ползването на безсмислени понятия, както правиш до сега, не се брои Това само демонстрира колко малко си чел и колко нищо не си разбрал дори от класическата физика. Това ще го мислим след като изясниш какво значи подвижно или неподвижно пространство - спрямо какво? Или не си способен? О не. Ти истерясваш, погледни всичките теми наоколо. Релативистите са си рахат с пространството като качество на материята, което няма свойство "движение". Та, ще обясниш ли на края какво значи "стационарно пространство"? Или само се тръшкаш тука с някакви понятия без смисъл, за да въвеждаш други понятия без смисъл и да правиш циркове? Знам вече че ставаш за клоун, ама тука си твърде скучен.

Младенов, не завиждай на хората за знанията. Ти клекна още в началото - настояваше за доплеров ефект, ама без източнник. Ми не дават, затова май ще трябва да забравиш изобщо за диполната анизотрпия Няма как да намесваш скоростта спрямо източника и неговата отправна система като "собствено движение" на приемника - това са съвсем несъвместими твърдения.

Теоретически няма проблем. Проблемът е практически, и точно това е порутило цялата конструкция на класическата физика барабар с етера. Всяко движение продължава да е относително, но движение спрямо светлината става безсмислица и отпада от списъка Но не разбрах, след като пространството не е материално, за него не е приложимо понятието стационарност и неподвижност, или ти продължаваш да настояваш за тях? Ако настояваш, какъв смисъл влагаш - подвижност/неподвижност спрямо какво? Защото ако пространството няма качество "движение", отправните системи не могат да се свързват с него нито подвижно, нито неподвижно.

Човече, преди да ползваш някакви неприсъщи термини, обяснявай какъв е смисъла. Какво значи светлината да е стационарна? Но няма и как да е неподвижно Тоест "стационарност" губи смисъл по отношение на пространството? Да го считаме ли това за напредък?

Божееей, ела си прибери вересиите...

Нищо не му пречи. Освен, че е леко странно, нищо друго не му пречи. Значи няма проблем етера да е подвижен. Тогава какъв е смисълът на неподвижен и стационарен за който настояваше? Или вече не е такъв? Пространството и то ли вече може да е "подвижно"?

В покой спрямо какво? Какво му пречи да се движи, и скоростта на светлината в него пак да е постоянна? Пак не стана ясно какво е стационарен? Неподвижен спрямо какво? Толкова ли ти е трудно, или просто не знаеш и сега се пънеш само?

Обясни какво значи "стационарни" в случая, това питам? Какъв смисъл влагаш в това понятие? Да те видим, колко ти е плитка фантазията Всеки постулат трябва да има смисъл, да се изразява в понятия които имат смисъл, и да е проверим на практика. Как се проверява този постулат? И се опитай да обясняваш, без едно понятие без смисъл да "обясняваш с друго такова. Какъв смисъл се влага в него? Хайде.

То не е материален обект и е лишено от качество "движение". И ти учи материалната част, не се заяждай с батковците.

В пространство-времето няма движение, нищо не е подвижно. Движение има само когато имаме разделяне на пространство и отделно време. Та отговорът?...

А какво значи "подвижен" или "неподвижен" питам? Подвижен относно какво? Първо уточни базовите понятия, после разсъждавай какво следва от тях. А така използваш понятия без даден смисъл, затова се получават безсмислици като следствия.

А ти като как си представяш тази неподвижност? Липса на движение спрямо какво?

"Неподвижен етер" означава, че пространствено раздалечените му части не се движат една спрямо друга. Това не отменя относителното му движение. Затова и се говори за етерен вятър от всички поддръжници на "неподвижният етер", това са търсили и Майкелсън и Морли. Ха се сети що за вятър е това. Много има да четеш, усещаш ли как издишаш на всяка стъпка?

И ако не вадиш текста от контекста, а продължиш един абзац по-долу, ще разбереш, че малко по-късно човекът се е осъзнал и се е отрекъл от тези думи: "В 1864 году вышла следующая статья Максвелла «Динамическая теория электромагнитного поля» (A dynamical theory of the electromagnetic field), в которой была дана более развёрнутая формулировка его теории (здесь впервые появился сам термин «электромагнитное поле»). При этом он отбросил грубую механическую модель (подобные представления, по признанию учёного, вводились исключительно «как иллюстративные, а не как объясняющие»[69]), оставив чисто математическую формулировку уравнений поля (уравнения Максвелла), которое впервые трактовалось как физически реальная система с определённой энергией[70]. По-видимому, это связано с первым осознанием реальности запаздывающего взаимодействия зарядов (и запаздывающего взаимодействия вообще), обсуждаемого Максвеллом[71]. В этой же работе он фактически предсказал существование электромагнитных волн, хотя, следуя Фарадею, писал лишь о магнитных волнах (электромагнитные волны в полном смысле этого слова появились в статье 1868 года). Скорость этих поперечных волн оказалась равна скорости света, и таким образом окончательно оформилось представление об электромагнитной природе света" А всичко това много добре е обосновано по-късно в крайния труд 1871 г. Както виждаш, човекът продължава да се учи и усъвършенства, не е закостенял в мозъка като тебе. Младеновм, чети задълбочено, иначе нищо няма да научиш Кармата е за тези които вярват в нея. Пък и ако забелязваш, обиждам само хора които първи започват подобна дейност. Явно им харесва, да опитат и те Така че както е казал Христос, не прави другиму това, което не искаш да ти правят на тебе.

Да си дойдем на думата. Точно така. А като вземеш пред вид и качествата с които е надарен етера - среда, само в покой на която уравненията на електродиннамиката да имат даденият от Максуел вид, за да бъде скоростта такава каквато е според тези уравнения, всичко си идва на мястото - те са търсели скоростта спрямо абсолютната система. И както гласи заглавието, тази скорост е скорост на относително движение Аз от кога ти набивам в канчето, че всяко инерциално движение е относително, а етикетът за абсолютност не отменя тази относителност а носи друг допълнителен смисъл? Е, същото е и при диполната анизотропия. Естествено. Айнщай познава физиката преди него, знае какво е абсолютна система (пак да напомня, че тя няма общо с абсолютно пространство) и защо се търси. И затова във връзка с релативизма се набляга, че той отхвърля абсолютната система. А лишавайки етера от тази абсолютност, той става просто потенциална среда, която обаче се оказва че дори я няма. Но ти четеш само нещата на повърхността, не можеш да направиш връзките, и от тук цялата мъгла в която си изпаднал... Ами нали като открие това движение, той ще определи и самата абсолютна система с каква относителна скорост спрямо земята се мести? Нещата са свързани, нема мърдане тука.

Похвално е че си тръгнал да се образоваш. Сега е добре да се зачетеш как отравните системи са се наричали преди 1885 г. Това не е вярно, това е градска легенда. В основният си труд по електродинамиката от 1871 г. Максуел специално пояснява, че въведените от него потоци и ротации не са поведение на някаква специална среда, а са само илюстрация на математическите похвати, които той ползва - похвати, влязли в официална употреба 15 години о-късно с основополагането на векторната математика. Пространството няма общи точки с етера. Етера е материална среда, пространството не е материална среда. От там нататък няма смисъл да спориш - очевидно си в заблуда. Когато знаеш цялата история, ти става жал за нещастниците, които се опитват да свържат отправна система с пространството В известен смисъл това чувство дори носи успокоение

Трябва да се чете повечко, Младенов, това предпазва от безполезни и безсмислени фантазии, нямащи общо с физиката. Само когато си чел много, кръгозорът ти се разширява достатъчно, за да почнеш да правиш смислови връзки между отделните части на действителността. А така безпрогледно ще продължиш да се мъчиш с отправни системи свързани с пространството Покажи ми нещо от това което съм разказал, което да не съответства на историческата истина.

А знаеш ли произходът на това твърдение? Преди да бъде открита електродинамиката, под абсолютна система се разбира сситема, в която законите на физиката са различни от законите, които тя има в инерциалните системи. Защото всички инерциални системи според класическият принцип на относителността трябва да имат едни и същи физически закони. Следователно, в класическата физика под абсолютна система се е разирало неинерциалните системи. Съвсем естествено така е и в релативизма (СТО) - и там неинерциалните системи са абсолютни. И едва ОТО намира форма на законите, еднакваи в инерциалните и в неинерциалните системи. След откриване на уравненията на Максуел, в които се появява странната константа за скорост на светлината, несвързана с относителното движение, възниква проблемът - дали няма една единствена система, в която уравненията на електрдинамиката да имат известната форма, и в нея и само в нея скоростта на светлината да е получената величина, а във всички други отправни системи законите на електродинамиката да са други, и там скоростта на светлината да търпи закона за събиране на скорости на Галилей. Тоест първата система, отличаваща се от всички останали по формата на законите на електродинамиката, няма да е инерциална и трябва да е абсолютна, макар че тя от друга страна не е неинерциална. Всичко е на база предположение, една хипотетична система. Както виждаш, няма нищо общо с абсолютно пространство и отправна система на самото пространство - такова нещо никога не е имало в класическата физика дори като идея. В този смисъл опитът на Майкелсън и Морли е не търсене на етер, а търсене на скорост спрямо такава абсолютна система. И провалът на този експеримент (и всички подобни на него по-късно) показва, че няма абсолютна система. А проблемът съъс скоростта на светлината, който е причина за тази колизия, Айнщайн решава съвсем елегантно - идеята му е дошла от тук. Така че реално предположение за такава система е имало (то за какво ли е нямало предположение) но реално тази хопотеза се отхвърля, и то на доста ранен етап - от създаване на идеята за такава абсолютна система до смътртта и има около 40 години време. И да се върнем на твърдението за многото абсолютни системи. След като се появява реативизма, във всички инерциални системи законите на електродинамиката придобиват обща форма, те са изпълнени там. Тоест можем да разпространим етикета "абсолютна система" на всички инерциални системи. Да, вече имаме много абсолютни системи, но абсолютността пък се е изпразнила от смисъл