scaner

Експериментът е напълно адекватен да различи пълно увличане, от едно съвсем слабо увличане, каквото той е забелязал. Тук не може човек да се заблуди по никакъв начин.

Не е пълно увличане. Пълно увличане би било, ако сумирането на скоростите става по законите на класическата физика. .Само че резултатът от експеримента сочи, че това не е така. Което, от сегашното ни положение, очевадно сочи, че класическата физика не работи добре при скорости близки до тази на светлината . Напротив, не можем да надхвърлим скоростта на светлината във вакуум при това сумиране, така че принципно не може да съществува пълно увличане. И ако на някой му се е присънило, фактите показват само че самата идея з увличане води до противоречия и трябва да се отхвърли. Както и са направили умните хора. Да, въпросът е до колко. И точно тук се получават разликите между желанието и действителността. Искаш пълно увличане, но природата не го дава Ще трябва някак да свикнеш.

Не, не се разтваря. Светлината си взаимодейства с атомите, защото те имат пространствено некомпенсиран електрически заряд. Това определя коефициента на пречупване, съответно забавянето на светлината в резултат на това взаимодействие. Когато средата се движи, имаме просто събиране на скоростта на движение на средата плюс скоростта на светлината в нея. Просто е. Тази диаграма идейно демонстрира принципа на опита, тя няма отношение към неговата точност. Точността е съвсем друга бира.

Пълни глупости на пълен невежа. Мисля че вече си на зомби-стадии, повтаряш някакви заучени мантри без взаимодействие с околната среда...

Айде да променим малко постановката на нещата: Не се изказвай неподготвен. Щото си абсолютно неосведомен за опита. Дадох статията на Физо като линк, да я беше поне погледнал, а? Да си съставиш сам мнение какво е направил, а не да търсиш чужди мнения. Впрочем изчетох статията на линка който си дал. Вътре няма нищо конкретно за точостта на опита на Физо, разглежда се единствено в светлината на аргумент на теорията на Лоренц и Айнщайн, т.е. като факт. Митовете явно ти си специалист по измислянето им Ако етерът се увличаше напълно, Физо щеше да получи съвсем различна стойност на очакваният резултат за коефициента за увличане на Френел 1, а той е получил към 0.4. В смисъла на този коефициент разликата е огромна и няма как да се скрие чрез грешка в експеримента (да беше получил 0.8-0.9, да се съмняваш). Но като нямаш практически умения в тая област, излишно е да ти обяснявам.

Но тази неточност не е свързана с неточност на размери. А наличието на известна зависимост само облекчава работата, мериш и после по най-малките квадрати минимизираш грешката, и индиректно вдигаш точността. И наличието на пълно увличане щеше да цъфне веднага. Ама не цъфва. Така че запознай се с опита му за да не твърдиш такива глупости за нуждата от микронна точност. Неточостта е съвсем другаде. Интерференчните измервания за това са точни - че не изискват някакви точни механични конструкции. Те работят на база разлики. Например, имаш две рамена с различни размери. Пускаш лъчите, и получаваш интерференция - набор линии на екран. Ако по някакъв начин промениш пътя на светлината, пак ще получиш интерференция, само че линиите ще се преместят в едната посока. Ако преброиш колко линии (и особено части от линии, стигат до 1/60 и надолу) са се изместили, по тяхната дължина може да определиш с колко се е променил оптичният път. Тоест правиш два експеримента - нулев, без да се движи вода, и засичаш интерференчните линии. После пускаш бавно вода, и броиш изместването на линиите. Като докараш нужната скорост, записваш пълното изместване, това ти е резултата - и той не зависи от точостта на твоят параетър d. При Майкелсън и Морли е било почти същото. В някакво направление отчитат интерференчната картина. После завъртат интерферометъра на 90 градуса, и броят с колко се е изместила картината. Или мерят през няколко месеца, за да проследят годишният оборот. Пак не зависи точността от това, дали двете рамена са еднакви или не. Чак когато разликата им надхвърли дължината на кохерентност на източика, вече не можеш да получиш интерференчна картина и не можеш да измериш нищо.

Не. Не се изисква микронна точност. Изобщо не се изисква точност в това отношенние - вземаш тръби с близка дължина, каквито има в магазина или в склада, свързваш ги и почваш да мериш. Не си ли се замислял, че и при опита на Майкелсън и Морли би трябвало двете рамена на интерферометъра да са еднакви с микронна точнност, с точност до един полупериод от вълната? Ми никой не си е давал зор в тая насока, защото няма такова изискване. Схемата и на двата опита елиминира разликите в размерите съвсем успешно. Единственото важно изискване е разликите в дължините на рамената/тръбите да са по-малки от дължината на кохерентност на източника, която може да достигне метри. Разбери принципът на измерването, и ще схванеш, че не трябва да се контролира нищо в тази посока. Ти съвсем подценяваш хората. Ама те са се занимавали с практиччески неща, докато ти само с болни безполезни фантазии. А това не произвежда практически навици

Може. Но той вече е лишен от свойствата които са му придавали в миналото в опит да опишат поведението на светлината в рамките на класическата физика. Има и други кандидати за "етер"-и, полето на Хигс също изпълва цялото пространство и е лоренц-инвариантно, тъмната енергия има същото свойство. Може да е нещо четвърто, което да ги обединява всичките, ще видим. Сега няма смисъл да гадаем.

Е, за крайния етап е ясно, те все едно със завързани ръце са се запътили да скачат от същата скала... Ножицата от възможности пред тях се затваря, и те бягат по останалата степен на свобода. Това са съвсем различни неща. Не ти трябва светоносен етер за това. Мю0, епсилон0 и подобни вече трябва да са характеристики, еднакви за всяка система, лоренц-инвариантни както им се вика, и квантовата механика ги свързва с поляризуемостта на вакуума, който по сегашният модел е нулево енергетично състояние на полетата, лоренц-инвариантно. Но там нагазваме в друга губерния.

И двата опита почиват на общ принцип, интерференчна картина, и в това отношение точността им е сравнима. Останалите параметри, точността с която е определена скоростта на водата, е еквивалентна на точността на самият опит. Да е 10% грешка, точността на опита ще е 10% (оценяват я на 3-6% и надолу). Други точно определени параметри не се изискват в схемата, както и при ММ. А частично увличане дори определено при такава точост, не може да се сбърка с пълно увличане. Ти идея си нямаш какво е направил Физо, пак се изказваш от позиция на халюцинациите. Не, аз просто съм способен да сравня тъй като имам нужната информация, за разлика от тебе, дето отхвърляш без да си запознат. "Не съм чел, ама не съм съгласен с написаното..."

Опитът на Физо показва само частично увличане от атмосферата. За пълно не може и дума да става. Следователно резултаът на ММ противоречи на резултата на Физо. Извод - обяснението свързано с "увличане" води до парадокс. Просто е

Напротив, има. Но ти защото още не познаваш явлението на звездната аберация, не знаеш. То не става само с четене на Уикипедията, а и с разбиране... Както вече споменах, за да измерим звездната аберация се правят две измервания, в точки от орбитата на земята, в която тя се движи с противоположни скорости. Двете измервания се правят, за да се елиминира скоростта на източника спрямо земята, и да остане известната величина, орбиталната скорост. Всяко от измерванията дава видимият ъгъл на наклона на звездата, който не е истинският наклон на падащата от нея светлина. Само че за звезди, близки до вертикалата, истинският наклон може да се сметне съвсем лесно по тези измеренни данни, защото формулата за аберацията (има я в Уикипедията) се опростява. Например, ако едното измерване ти дава отклонение от вертикалата +10.25 ъглови секунди, а другото измерване ти дава -10.25 ъглови секунди, то цялото аберационно отклонение ще е 20.5 ъглови секунди, равни на аберационната константа, а средното положение, което в този пример е точно по вертикалата, ще бъде истинският ъгъл към източника. Е, той може да се сметне и при други наклони, но по-сложно. Значи ако се водим по измерванията, лъчите падат вертикално, но ние измерваме под наклон, защото имаме относително движение между източника и земята. Тоест с двете измервания имаме пълна информация за наклона на лъчите и в двете системи, на земята и на източника.

Абсолютно верни са, а в класическата физика, поради абсолютността на времето, са верни едновременно. Само че в различнни отправни системи. Споря, защото това е елементарно следствие от базовите положения на физиката. Ти не си се научил що е това галилееви трансформации и с какво се яде, а си седнал да фантазираш някакви глупости. Ми как да ти се изяснят нещата, като с фантазиране само стават по-мътни?

Да, когато телескопът е неподвижен. Обикновено е по-удобно да се гледа през неподвижни телескопи. Нали правиш разлика между подвижен и неподвижен телескоп? В системата, в която телескопът е подвижен, измерването показва че лъчите са вертикални (и това е дадено по условие, и е изобразено по картинките. Бива ли да не правиш чак толова разлика между подвижен и неподвижен телескоп? Тръгни от основите, че нагоре е стръмно

Напротив, няма грешка, ако лъчите падат върху движещ се телескоп. Но ти както обикновено пропускаш важните детайли

Още по-зле, значи не се усещаш даже... АМи приеми и наклона придаден от увличането. Защо само такъв частичен подход? Като си тръгнал, спазвай правилата без изключения.

Светлинният лъч, най-общо, е поток от енергия, движещ се по някаква траектория. И като такъв поток той е физически обект, характеризира се с много физически параметри. Нас ни интересува само траекторията му. Но ти беше спец нищото да си представяш като нещо, щото било по-удобно? Сега защо се опитваш нещото да представиш за нищо? Щото иначе ти пропада цялата конструкция Не дават така. Може. Или поне, че увличането е нищожно. Естествено че имаме увличане като по опита на Физо, но то е достатъчно пренебрежимо за въздух. Защото величината на звездната аберация зависи от скоростта на земята, която е известна, и всяко отклонение, свързано с увличане, ще се отрази на величината и която може да се оцени и теоретично. И такова отклонение няма. Докато самото увличане, придавайки импулс на светлината в хоризонтално ннаправление, е длъжно да промени векторът и на разпространение, т. е посоката. Ми точно наблюдението на звездната аберация отхвърля това. Младенов, плати си за един базов курс физика, там що е импулс и как се запазва и какво го променя. Защо светлината е материална, и какво е поведението на материалните обекти, и т.н. Така ставаш скучен с това тръшкане. Явно искаш по-твърд подход? За осъзнаване? Ок.

Да, но когато илюстративно рисуваме телескопа как се движи, лъчите са вертикални. Така всъщност на една и съща картинка показваме лъчите и в двете системи. Или имаш прблем? Както ти показа, светлината влиза в атмосферата на една координата Х1, а бива уловена на друга координата Х2, по-надясно от входната. Тоест в системата на земята тя има хоризонтална съставка на скоростта (от увличането) и затова се движи под наклон. Точно както при земната аберация, само че ъгълът е обратен. Колкото и да се тръшкаш, този наклон е факт. А вече това което си показал на картинката като крайна посока, е с отчитане на аберацията - само тогава картинката е вярна. Тръшкай се още, нищо няма да се промени. От там нататък, както обикновено, правиш заключения без кръчмаря. Но такова въздухарско мислене ти е станало норма.

Нищо подобно. Това че си затваряш очите пред фактите не променя нищо. Само ги прави още по-неразбираеми за тебе Както обикновено, не четеш а само щипваш по думичка от тук от там. Прочети пак в какъв контекст е вертикалното падане, и в какъв контекст е наклоненото. Може след 50-100 прочитания да влезе нещо? Стига да влезе където трябва, а не другаде...

Какво значи да забравим? Аберацията свързва двата наклона в двете отправни системи. Вертикалните в едната са избрани само за удобство, по условие, нищо принципно не променят. Следствието от това е само, че в другата система лъчите са наклонени. Защото обратната ситуация, като имаш наклонени лъчи в другата система, не означава че в първата система те ще са вертикални - може пак да са наклонени, но под друг ъгъл, което ще усложни мисленото съобразяване. Затова вертикалността в едната система се държи по условие, за опростяване. Но без нея не може.

Разбира се че не сменя посоката си , както ти си го обсняваш. В отправната система на телескопа тя изначално е под такъв ъгъл. А е вертикална в отправната система на източика. Във всяка отправна система тя запазва посоката си, защото запазва импулса си в нея (по причина, че нищо не и въздейства). Мда, ясно e, че си се овъртял в някакви кълчища, опитвайки се да интерпретираш Уикипедията без да имаш нужните знания... Ей така се раждат конспиративните теории После ходи да убеждаваш...

Ако беше прочел какво ти пиша, а не само едно изречение, щеше да схванеш, че наклонът който се наблюдава от телескопа е такъв в тази отправна система по начало. Тоест че в нея източикът е излъчил под талъв наклон. Никъде не се случва промяна, наклонът изначално е такъв какъвто сочи телескопа. Може да не ползваш телескоп, само бленда и огледало - ще установиш наклонен ъгъл на падане и отражение. Нищо не си разбрал. Нищо не се случва в телескопа. Дори топчета да са, ако сложиш ламарина за да отскачат, ще ги хванеш да отскачат под ъгъла под който падат, без никакви телескопи. Например дъждовните капки отскачащи ит кабината при движещ се камион, ако си виждал. Частиците/светлината в тази система изначално се движат под наклонен ъгъл. Телескопът само е за по-привична демонстрация. Няма разлика. Нищо не се случва в телескопа. Телескопът по никакъв начин не повлиява физически на каквото и да било, което не се допира до него. Той само визуализира посоката. За това е достатъчно и само една бленда (симулираща отвора на телескопа), закрепена някак с тел, през която да влезе светлината, и някъде далеко детектор на светлината, който да регистрира наклоненият път. С материални тела същият експеримент ще свърши работа. Изначално ъгълът на обектите/светлината е такъв, под такъв наклон идват от източника. Тц. Както се видя до тук, ти пък хептен нямаш разбиране. Човек ти разправя кое как и от къде идва, ти си се втренчил в пъпа си телескопа... То за това и не можеш да зацепиш аргументите срещу халюцинациите си.

Повтарям, твърдението беше, че измерва скорост. Каквото и друго да прави, не измерва скорост. Май нещо не успяваш да направиш разлика Нанагорно е сигурно...

Глупости. Това го забранява електродинамиката, специално за светлиннни вълни. За светлината векторът на скоростта съвпада с вълновият вектор, който е перпендикулярен на вълновият фронт и определя посоката на движение на енергията и импулса. А тази посока е от мястото където е влязъл лъча в твоята картинка до мястото на приемане, което е отместено. Тука просто е безсмисленно да спориш, освен ако не го докажеш като решение на вълнорите уравнения. Но не мисля че можеш. Така че твърдениет ти няма аргументация никаква. Защото това е следствие от уравненията, които описват поведението на светлината. Затова никакви уловки няма, защото те не са следствие, а са само въображаеми. Лоренц и Поанкаре също не са могли да получат нужните им следствия, затова са стигнали до където са стигнали. А ти дори не си тръгнал В случая нямаш никакви аргументи. Една врачка предупреждаваше хората да внимават, че като им се отвори третото око, после не може да се затвори. Та и при тебе така, като си повярваш на такива глупости, нещата могат да станат много неуправляеми с времето, и няма връщане назад... Но запомни едно базово положение. Физиката установява факти. На база тези факти прави модели, от моделите вади следствия, и чрез тях проверява моделите. В случая имаме електродинамиката, един от най-сериозно проверените дялове на физика в експериментално отношение. Всичко в нея трябва да е съгласувано с уравненията които описват поведението на полето, защото тези уравнения са проверени жестоко. Ти, естествено, нямаш отношение към тези уравнения, твоите идеи се идват от астрала и от акаша Там физиката е безсилна, там само гласове нашепват... Навремето, когато Айнщайн е тръгнал да създава СТО, е видял, че трябва да се направи сериозна промяна във физиката. Пред него е стояла дилема - да промени електродинамиката, за да нагоди поведението на светлината някакси, или да промени класическата физика. Той е познавал много добре електродинамиката, познавал е колко добре е доказана от експеримента, и е предпочел да запази законите и, а да промени законите на класическата физика. И така се ражда СТО. Негов състудент, Валтер Ритц, приема обратната хватка - той запазва класическата физика, но за сметка на това въвежда една малка промяна в уравненията на Максуел. В резултат на това, неговата хипотеза (наречена балистическа хипотеза), в много голям диапазон от скорости предсказва стойности, неотличими от предсказваните от СТО. И едва в началото на 60-те години се появяват експерименти, които да различат двете теории и да потвърдят само СТО. Така че мисълта ми е, всяка промяна в електродинамиката, дори направена от разбиращ човек, накрая се наказва. А ти дори не правиш такива поправки, а само фантазираш. И "следствието" от такива фантазии може да дойде само от предразсъдъците. Което и става, поток напълно безпочвени твърдения, на всичкото отгоре лишени от логиката която дават известните закономерности.

Разбира се. Това си личи особено при атомите. Откатът отнася част от енергията на излъченият фотон, с което му намалява честотата, и леко го измества от спектралната линия. Но има и хитра ситуация, когато откатът не се отнася от отделен атом, а от цялата кристална решетка. Тогава имаме ефект на Мьосбауер, и тогава енергията на излъчените кванти точно съвпада със спектралната линия. При това положение може да измерваш доплеров ефект дори ако източикът се движи с някаква нищожна скорост, единици сантиметра в секунда.