scaner

И как реши че тези хора са прави? Че може да се считат за експерти в тази област? Че необосновано са обявявани за каквито там са обявявани? Ами виж причините по които са обявявани де. Там ясно може да се проследи кой крив и кой прав. Но ти и в тази област куцаш. Съответно каква логика може да изградиш само на база засегнати емоции и сбъркани предразсъдъци? Никаква, дори свястно оправдание не може да се пръкне от такава смес. Точно темата е за такива като тебе, дето пърхат да повярват на първия, който има същите възгледи каквито ти си си измислил, без да навлизаш изобщо в съответната материя. Това че има и други заблудени като тебе прояснява ли изобщо нещо по отношение на истината? Ми не става само с вяра, колкото и пламенна да е

А отправно събитие има винаги, защото материята съществува променяйки се, т.е. в неспирен поток от неограничен брой събития.Тоест времето е относително по природа. Глупости. Напомних ли за предразсъдъците? С тези осмокласни представи за физика, засипани с толкова предразсъдъци, не виждам какво може да се коментира изобщо... Човече, запомни: твърденията на Нютон доказано не са верни. Наблюдаем факт е, че времето не е абсолютно, както и пространството. Остави Нютон на спокойствие, не си оправдавай куците разбирания с него. Как не те сърби да се пързаляш по такава лавина от логически грешки?

Пак ли трябва да ти изнасям лекции? Когато наблюдаваш дадено събитие, ти винаги го наблюдаваш директно - то се случва или в окото ти ако наблюдаваш с него, или в уреда с който наблюдаваш. Ти явно искаш да кажеш, че когато наблюдаваш събитие, предизвикано от светлината излъчена при случване на друго събитие, ти си на разстояние от това друго събитие. Само че тази каскадна ситуация се различава от първата, нали? Така че или трябва да се съобразяваш че не наблюдаваш това което искаш, или да вземеш мерки да наблюдаваш това което искаш. Тогава разстоянието няма да влияе на резултата от наблюдението. И разстоянието е обективно съществуващо, при времето негов аналог е интервалът между събития, който също е обективно съществуващ Напротив, "мястото" на обекта, както и "кога"-то на събитието, са относителни - зависят от субективният избор на начало на отчитане. Тези характеристики са основни и за времето, и за пространството - ако ти по някаква причина се лишиш от тяхното познаване, това с нищо не променя ни времето ни пространството - защото те са обективни по отношение на субекта. Часовникът измерва времето. Той за това е и правен. Това че на тебе ти изглежда пропаст технологичната разлика межди метър и чсовник, си е твой проблем. Липсата на часовник е еквивалентна на липсата на метър - не можеш да кажеш "кога" и "къде" в твоята отправна система. Това не прави нито времето субективно, нито пространството. Защото те са обективни качества на материята, отразяват различни аспекти от проявата на нейното съществуване - и двете отразяват промяна, но на различни аспекти. Дадено събитие не е изолирано, то е част от целият ансамбъл събития които материята произвежда, и неговото място е отношение в този ансамбъл - винаги може да го свържеш преди/след други събития, освен ако си си зарил главата в пясъка, което не е проблем на времето. Същото е и с пространството - местата, маркирани от обекти, винаги са в отношение на отстояние едно спрямо друго, или самите обекти са в отношение на протяжност, Това е неунищожима система от отношения, която не зависи от това какъв метър си избрал и избрал ли си изобщо. И събитията, и местата, се определят в отношение едно спрямо друго. Това е и идеята на чассовника, едно събитие да се съпоставя с друго, както и на разстоянието, една дистанция да се съпоставя с друга, еталон. Защото растоянието (а и дължината) е число, отдалечеността на два обекта съпоставена с протяжността на еталона който сме избрали. Числата нали знаеш че са абстракция? Ако ти е спрял часовника, проблемът си е само твой, не и на времето - потокът събития ще продължи да се произвежда, просто ти няма да можеш да получиш определени количествени знания за него. Дрън-дрън предразсъдъци. Нито един смислен аргумент до сега не даде в това отношение, само тръшкане. Не става с повтаряне на несъстоятелни твърдения тая работа. Относително не значи субективно, а "по отношение на" друг обект от същият тип. В случая на време това са други събития маркиращи "момент", в случая на пространството това са други обекти маркиращи "място". В случая имаме относително време и пространство които са обективни дотолкова, доколкото отразяват обективни качества на материята. Тъй като такава обективност е спорна дефиниционно, може да се спреш, че те са просто абстракции, какъвто статут имат във философията и с какъвто статут са влезли във физиката. Абсолютността няма нищо общо с тоя разговор, тя също е някакъв предразсъдък който влачиш. Неспасяем си.

Времето съществува, защото можеш едно събитие да съпоставиш с друго - преди него, след него. "Кога" е патерица, когато ти използваш допълнителен поток на събитията, в който те са нумерирани (1 секунда, 2 секунди, ...) и ти съпоставяш случващите се събития с него, за да получиш числото което ти трябва - "кога". Да, ама време има и без този поток, нали? Не е почнало времето с изобретяването на първият часовник от човека, нито ще свърши след последният. И без да знаеш "кога", едни събития се случват преди други ии след трети, и това е фундаменталната характеристика на време - цялата система от такива отношения на подредба.

Само да вметна, ако нещо в казаното от Айнщайн беше "фалшива истина", за сто години все щеше да се намери някой експерт да го опровергае. Ама на, само хора с познания до осми клас се пънат да го опровергават, и разбира се, безуспешно

Отношението "кога" е чисто субективно, изисква консенсус за някакво уаловно и чисто субективно "начало". Ако няма такъв консенсус, времето изчезва ли? Например ако аз, въпреки тебе, използвам момента на изгрева на лънцето за нулев час, времето изчезва ли? Или ако изобщо не използвам часовник, а чисто субективно регистрирам последователността изгрев, обед, вечер, влремето изчезва ли? Не, не изчезва. Времето е система от отношеения на предходност и продължителност, система с която организираме събитиятаа кое преди кое се е случиило, и интервалите кой е по-дълъг или по-къс от друг. Твоята станция съдържа тази информация,я тя е регистрирала време. Точният час е нещо чисто услоовно, и то не прави времето. Пространствените координати на събитието също са чисто условни. Като си използваш метъра за подпалки и се лишиш от него, изпадаш в същата ситуация по отношение на координатите, като да ти е спрял часовника по-горе. Може да регисстрираш само отношенията: нещо е по-близо от друго и по-далеко от трето, пръчкаа е по-дълга от гвоздей и по-къса от река. Същото и с времевите отношения, Пространствената координата "спрямо тебе" също е чисто условна. В стъпки е една, в лакти е друга, в крачки е трета, ти като се преместиш хептен се променя. Ако те гръмнем и разкъсаме на парчета, съвсем си губи смисъла. Пространствените отношения не се градят спрямо единствен обект във вселената, те се градят между всички обекти, независимо тяхната динамика и промени, напротивв, абстрахирайки сее от нея. Затова пространствените отношения са конкретно насочена абстракция от реалните проявления на материята..Както и времевите. Така че е добре да си мислиш: като си счупиш часовника, времето не спира. Като си счупиш метъра, пространството не изчезва. Те са неща, много по-обширни от самият тебе и от еталоните и начинът им на измерване. Те са обективни качества на материята. И самият обект можем да наблюдаваме, без да знаем къде се намира. Например ако около него няма други обекти, които да познаваме като относитено положение. Тоест и пространствените координаати могат да са напълно недефинирани. Но забележи, тази недефинираност (както и по отношение на времето) се дължи на мързел, на перде в главата, ограничаващо ни да развием по-сериозна система за околичествяване на тези две качества на материята Предразсъдъци, Младденовв... Кога ще се научиш да мислиш рационално като стане дума за наука?

Винаги може да се избере и по-конкретен глагол за конкретната ситуация. Но да се върнем към лошата действителност. Ей на, теорията на относителността, там главното действащо лице е "наблюдател". Работата му не е да стои, да възприема действителността и да преживява възприетото, а да измерва, да събира данните, да наблюдава събитията и фиическите процеси, с цел да провери и обобщи в крайна сметка физическите ависимости и да провери физическите закони. Още тук се вижда, че "наблюдение" е много широк термин, и като дейност във физиката е единственият начин на събиране на фактите - чрез регистрация, претегляне, проследяване, преписване на показанията на уредите ако щеш. Ето един списък какво значи наблюдение в различни направления. Или по-конкретно: Там ясно е казано: "научният метод изисква наблюдение на природните явления за формулиране и тестване на хипотези". Без наблюдение нямаш потокът факти, липсва ти връзката между моделите и действителността, нито може да градиш модели, нито може да ги проверяваш. А как ще наблюдаваш: качествено, има/няма, или количествено, във всичките му разцветки на претегляне, проследяване, регистрация и т.н.има ли значение ако се върши работата? Всички тези процеси добиват и проверяват фактите. Е, някой може да се ограничат само до възприемането, кой колкото може Но във физиката основното му значение е добиване на фактите и проверка на предположенията от моделите.

Наблюдението освен "възможност за възприемане", е и "способ за осигуряване на фактите", при това единствен. Във физиката това му е единственият смисъл който се влага, не се подвеждайте от използването на този термин в психологията. Наблюдения могат да правят и автоматизирани системи, едва ли някой може да ги обвини че те "възприемат" информацията Един термометър дето реагира на температурата е далеко от "възприемане", но пък осигурява факти, следейки за промените, и това е също наблюдение. Общата култура играе голяма роля в комуникациите и не трябва така да се подценява...

Аз пък се чудя как други хора се губят във формата и пропускат смисъла. Фактите се добирват чрез наблюдението и това е смисъла в който това понятие се ползва наоколо.

Ти май още не си усещаш диагнозата Мисли, Младенов, мисли, какъв напън те кара нищото да наричаш пространство? Гледаш на някъде, нищо няма там, и му даваш име "пространство" на това нищо? Пространството нищо ли е? За тебе очевидно е Баси манджата от понятия която ти е в главата...

Да бе да, част от материята били, ама от друга страна не били материя. Каква част са, половин материя, 10% материя, колелото или ръчката за спирачката? И изобщо част ли са или не са част, след като изобщо не са материя Или искаш да кажеш, че качествата са също субстанция? Къде ви намират такива бе... И ти не си се освестил...

Извинявай, между "нищо няма" каквато е информацията която получаваш, и "съществува" каквото и да било има разлика от небето до земята. Трябва ти физически процес с който да докажеш съществуването в случая. не става само с игра на думи, физиката не го допуска. То за това не разбираш физиката, защото ти се губи таи фундаментална разлика. Това че не са нагъчкани, е конкретната проява на качеството отделеност на материята. Повтаряй си: качество на материята. Качество на материята. Качествата не са материя, те са идеална характеристика, абстракция от общия хаос на проявление на материята. Но това още не е пространство. Да избързам, дори да го наречем по някаква причина пространство, както виждаш, вече сме стигнали до това че е абстракция Е, в нашият случай "пространство" е нещо много повече от конкретно това наблюдение, така че няма как да го видиш, по принцип. Намери дефиницията що е пространство, тръгни от нея и тогава пак ела. Аз ти дадох една дефиниция. Но е добре да тръгнеш от там - пространството няма свойство "видимост", няма никакъв физически процес с който да го видиш или почувстваш. Питах те - каква е разликата между пространството и невидимият Бог - мълчиш като талпа. Е как реши че е пространство тогава? Ми не става само с игнориране на неудобните въпроси и повтаряне на някакви мантри. Между впрочем, и материята няма такова свойство "видимост" в обикновеният смисъл на думата, то се изразява само чрез движението, промяната, с която се изразява съществуването и. Не е ли време да спреш да се тръшкаш и да почнеш да ползваш главата по предназначение? Или предразсъдъците не позволяват?

По какво се различават наблюдаването на празнините между звездите от ненаблюдаването, стоенето със затворени очи, от физическа гледна точка? По нищо - и в двата случая в очите ти не влиза светлина, носеща информация. Физиката разчита точно на обратното, за да диференцира и класифицира нещата. Наблюдение винаги изисква получаване на информаци. В случая имаме информация която сочи че нищо не виждаме, че там няма нищо, поне за достъпните ни уреди. Това нищо обаче не можем да го наречем пространство, само защото ти кипиш от предразсъдъци за това. Що пък да не го наречем невидим Бог? Или Константната Същност На Спагетеното Чудовище? Или още куп неща? Та, с какво невидимият Бог можеш да отличиш от пространството в случая, по физичен начин разбира се? Защо нищото трябва да носи име "пространство"? Човече, заеби тея предразсъдъци, прецакали са те отвсякъде... Аха, значи щом не виждаме Бог който е невидим, той съществува? Голема логика, нема що... Аз казах ли ти, че с предразсъдъци е невъзможнно да се мисли? Ако не съм ти казал, трябва сам да си стигнал до този извод, очевадно е.

От моята лична дефиниция има нужда дотолкова, доколкото от целият обкръжаващ ни хаос от откриваеми обекти, явления и отношения на свойствата им да отделим какво наричаме "пространство". Без такава дефиниция разговорът нататък е повечче от безсмислен. Какво виждаш с очите си, пак питам? Освен че нищо не виждаш? Липсата на нещо нещо ли е? Онзи пример дето ти дадох, самотна материална точка във вселената, около нея накъдето и да погледнеш нищо не се вижда (същата чернота за която говориш), има ли простраанство или няма, и защо? Като си отговориш на тоя въпрос ще схванеш колко глупавв подход сси избрал и как си се затрупал с предразсъдъци Айде слез на земята и си научи уроците.

Аха, значи телескопът "Кеплер" не работи в режим автоматично наблюдение за търсене на екзопланетите, а възприема действителността? Не знаех, ми то направо сме минали оттатък изкуствения интелект

Всяко нещо във физиката трябва да се доказва. Особено "съществуване". Приема, но на база сума ти доказателстваа. Всички наблюдения до момента сочат, че това пространство - при малка или никаква гравитация, е евклидово. И сочат, че за голям мащаб може да не е, например геометрията около слънцето и големите звезди, гравитационните лещи и т.н. Но всичко трябва да идва от наблюдението, не от изсмукани мазни пръсти. Защо трябва да му се държи сметка? Той е изказал едно предположение, което обяснява всичките натрупани до момента проблемми. И предсказва какви ще са следствията му. А съвсем скоро започват да се появяват и експериментална подкрепа за това предложение и следствия, и нещата си тръгват по правилният път, появява се теория Айнщайн просто е съкратил труда и времето на множество физици доближавайки ги по-бързо до правилен модел, за което всички трябва да са му благодарни. Погледни се ти. Имаме общоприет модел, че пространството е абстракция на свойствата на материята. Явяваш се ти, и твърдиш, не, то има "физическо съществуване". Без да е ясно какво имаш пред вид, ама не било това което е общоприетото. Е, за какво протестираш като те гледат с насмешка? Ми вложи някакъв смисъл в твърденията си, покажи експериментална подкрепа за тях която изключва другото виждане, тогава може да има някакъв разговор. А така, с понятие лишено от смисъл, ти сам не можеш да видиш че нищо ново не предлагаш. Предлагаш общоприетата концепция, ама твърдиш че не била

Напротив, много добре си го разбрала. Но това е само в част от моделите, моделите на пространство тип "решетка" като този на Малоум2. Там се нарушава лоренц-инвариантността, получава се абсолютна отправна система свързана с такава решетка. Или проблеми които дискутира цитираната статия. Разбира се, може да има и вариант в който лоренцовата инвариантност не се нарушава в големите мащаби, а само в малките, но никой не знае това до какво би довело. Това е ясно още от първите такива модели, техен родилен дефект. Но има и друг подход, споменах го, на струнната теория. Там материята има минимални размери. Тогава минималната протяжност на материалните обекти - струните - ще бъде лимитирана, т.е. безсмислено става да се говори за пространство в което да има по-малки рзмери. Получаваме пространство, в което минималният размер е ненулев, това също води до форма на дискретно пространство, която пък е и лоренц-инвариантна, по законите по които живеят струните. Тук няма фиксирана решетка, която да чупи тази инвариантност. Сигурно може да се измислят и са измислени и други варианти, не ми е от областта на интересите и не знам. Но това са само модели, на този етап все още сме много далеко от ситуация, в която някак можем да разграничим такъв модел от настоящият. Макар че нищо не се знае, въможно е дискретността да проявява някакво макроскопично свойство което да е лесно наблюдаемо и да обясни нещо от сегашната физика, нагледали сме се с подобни макроефекти от квантовата механика...

Грешка. Наблюдението е факт, то не се приема за аксиома. То винаги дава някакъв резултат, който, при съответните условия, е верен. Обратно, законът е този който се приема за аксиома. Той не се доказва, а само може да бъде потвърден от направените до момента наблюдения. За да бъде доказан, трябва да се направят всички възможни свързани с него наблюдения, което е невъзможно. Затова и законът е абстракция, екстраполация от крайният брой потвърждения, че е валиден за всички. Не се доказва, потвърждава се от наблюденията. И тъй като за сега се потвърждава от всички направени наблюдения, приемаме това свойство за постулат. Първо, как установи че имаме 3-измерно "физическо пространство" (тоя термин така и не ни обясни какъв смисъл има, сега се опитваш по метода на кръговата аргументация). Защо това да не е 4-мерно пространство-време, както по ннякаква неизвестна за тебе причина предлагат едни умни хора? Или да не е 11-мерното пространство на струнната теория, където тези 11 измерения също имат сериозна обосновка? Кой предразсъдък те спира да мислиш? 3-мерното пространство има само геометрична обосновка, с прости средства можем да изградим такава координатна декартова система, само че физикатаа по-сериозни причини налагат още измерения. На какво да вярваме, само на очите си (които доказано не виждат всичко, в много случаи дори умишлено го правят), или на моделите които добре обясняват света но само при повече измерения? Да не говорим, че има варианти за нецелочислена мерност, за динамична мерност, за фрактална мерност. Може някога някой от тях да пробие. Та това е въпросът, защо рзчиташ на някаква първосигналност, а не се задълбочиш в това отношения? Защо не проучиш какви са причините за въвеждане на още измерения? Защото 3 са измеренията придобити от силно ограничен опит. А ако не си способен да проучваш, защо не се доверяваш на експертите? Второ, какво показва наблюдението? Показва ли наблюдението разпространение на светлината? Не, не ни показва. Фотонът, основната градивна частица на светлината, може да бъде регистриран като излъчен, може да бъде регистриран като погълнат, но не може да бъде регистриран някъде по средата. Така че пак се връщаме на абстракциите - едно абстрактно пространство в което фотонът минава през различните му точки в някакъв времеви интервал. Един модел, в който ние доизмисляме междинните точки, измисляме понятието траектория и понятието разпространение. Но какво се оказва, квантовата механика реже тоя клон. Няма траектория, коя да е частица в конкретен момент не може да се намира на конкретно място. Значи моделът на пространство който градим (абстракция, да напомня) има вече проблеми. Нищо физическо няма в това пространство, чиста абстракция. Разбира се, в рамките на абстракцията която представлява пространството, ние можем да говорим за разпространение - за удобство, така моделът който градим става по-интуитивен, и за сега все още корелира добре с действителността. Но се задават тъмни облаци и за този модел, квантовата механика. Ако се наложи, идеята за "разпространение в пространство" може да умре, а самото пространство също, или да се преобразува до неузнаваемост. Което ще е по приина че реаалността го налага, а не от някакви предразсъдъци. Когато една абстракця престане да върши работа, тя бива заменена с нещо друго. Както виждаш, ти работиш с абстракция, надаряваш я със свойства идващи от наблюдението, коригираш я ако се налага за по-адекватно описание, и толкова. Къде тук е "физическото пространство" и какво му е физическото? какво видя, тази дефинициия издъхна Аз вече ти дадох много по-мощна и детайлна одефиниция (не е моя, едни добри хора са я мислили): пространството е качество на материята (която е единственият наблюдаем обект), и включва цялата система на отношения основани на качествата откраниченост и протяжност, т.е. абстракция, обединение на общото което проявява материята с тези качества. Анализирай следната постановка: например, във вселената има само един обект, една материална точка, и това си ти. Накъдето и да погледнеш нищо няма. Има ли пространство в такава вселена? По твоите предразсъдъци трябва да има, но имането винаги се доказва. Е, как ще докажеш че има пространство, след като материята тук не проявява качествата "произвеждащи" пространството? Младенов, безсмислено е колците от собственатта си глава да бодеш в нашата градина. Явно, още не знаеш какво е това отправна система и за какво се ползва. И съотвеният жаргон, който се поражда край нея Мисля че е безсмислено вече да ти каззвам: учи, мисли преди да се изказваш. Каруцата е счупена непоправимо...

Младенов, очаквам разяснение на смисъа на този термин по отношение на пространството. Не се крий.

Ако модела предсказва някои качества, които се потвърждават експериментално, то аргументите ти отиват на кино - реалността потвърждава модела. А идеята на модела е да предсказва коректно. Само от реалността зависи какви качества има, така че предварителни тъпи ограничения като твоите предразсъдъци нямат никакъв смисъл. И как ще разберем че пространството всъщност не било дискретно, ако дискретният модел работи по-добре? Усещаш ли как се спъваш в собственият си предразсъдък? Защо си го причиняваш толкова систематичо?

Не е такава парадигмата. Аз до сега набивах на лапландеца канчето, докато клекна, че съществуват много нематериални неща които ние ползваме - цвят, твърдост, число, геометрия, права линия, кръг и да не изброявам. Физиката ползва всичките тези понятия. Но нея я интересува основно материята и нейното съществуване, защото моделите които тя изгражда (също абстракция, също нематериални, дали са несъществуващи след като ги има?) са пряко свързани с нея. И основата на парадигмата в момента е, че материята не може да не взаимодейства, ако не взаимодейства тя не съществува. По ред прости логически съображения. Казано по друг начин, материята съществува взаимодействайки. А правата линия може да съществува и без да взаимодейства. Ми чети по-съвременни книжки, това твърдение още Маркс го причисляваше към пещерния материализъм Цялата история на философията от 17-19 век е развитие по тези въпроси, а до средата на 20-ти век има голям бум именно с философски разработки от физиципо тези въпроси. Ако се добереш до Станфордската енциклопедия по физика (тя е със свободен достъп), так е истинско систематизирано съкровище на теми по философията на физиката. Всичките въпроси над които сега циклиш и тормозиш тоя форум ги има там разгледани най-подробно. Поне може да попълниш нужните ти първи седем години... Ами реално съществуващо е дотолкова доколкото съществува и правата линия, която е чиста абстракция Но аз това го повтарям последните пет страници в тая и другата тема. Пак да повторя, чети повече книжки, а не говори с измислици. Парадигмата му била виновна... Ако беше похарчил от загубените усилия по тоя форум една хилядна да се запознаеш със съвременната физика както трябва, СТО, ОТО, КМ, сега нямаше да приказваш тея глупости. Ама на.

Празни приказки, лапландец, какво друго може да се каже?

Във физиката всяка теория описва модел на материята, който се подлага на експериментална проверка. В случая работата е да се изгради вътрешно-непротиворечив модел, после ще се проверява. Но когато тръгне проверката, ще се види кдобър ли е модела. Тоест доколко добре обясява реалното поведение на материята. И ако модел с дискретно пространство обяснява нещата по-добре от модел с непрекъснато пространство, дискретният модел печели. Това значи че качествата на материята в това отношение са дискретни. Или просто казано, пространството абстрахирано от тези качества е дискретно. Не се иска голяма философия, ако знаеш кухнята на нещата, ако знаеш че физиката работи само с абстракции и модели, и основната цел е да се провери доколко те работят с реалната обективна материя. Така се разширяват знанията.

Не, в СТО не може. Именно в другата тема ти набивах канчето защо не може. А това, че ти нищо не разбра, не засяга с нищо СТО. Е, да си разбрал. Е за какво спореше до сега? Значи пространството попада в нематериалният свят на идеите. Добре дошъл, от кога настоявам че е абстракция? Първо покажи в какво се проявява това "физическо съществуване". Щото по отношенние на идеите и абстракциите то няма отношение и смисъл. Та, какъв е смисъла на това понятие свързан с пространството? За да знам какво отричам и отричам ли нещо? Ама виж сега, аз непрекъснато те питам за смисъла на това и подобни понятия, ти продължаваш да ги повтаряш като че ли нищо не е било. Е що за дискусия се опитваш да правиш? Та? Разстоянието не е пространство. В случая то е проявление на качеството на материята обектите да се отграничават, да отстоят. Понятието "пространство" се гради на системата отношения изградени на обобщение по отношение на това свойство между (гранично) всички обекти. както виждаш, то е понятие, не е физически съществуващ обект. Как прилагаш геометрията да смяташ разстояния обеми и повърхнини, след като и тя и тези обекти са абстракции? Никакъв проблем, нали? Е, значи става някак , ама ти не си наясно как. Ми работи в тази посока, а не философствай.

Бъркаш причини с прояви. Причината винаги е свързана с взаимодействие на материята. Как това ваимодействие ще се прояви зависи какви качества на материята в какво отношение ще влязат с други нейни качества. А тези качества не са материя, не са материални. Поне за сега не е доказано да не е качество на материята, а обратно. Корелацията материя-гравитация е железна. Просто ти не си в течение Аха, самата материя не ги проявява когато взаимодейства, така ли? Е за какво ни е материята изобщо? Материята не проявява протяжност, т.е. обектите нямат размери, а само наблюдателят си ги измисля? Какво си пил пак? Не ми изказвай предположения. Може или не може ще се види от крайната реализация на такава теория, до тогава не можеш да изкажеш нито едно смислено съждение, а сега си в положение само се надяваш морето само да се закваси