scaner

Във физиката практически всяко качество има и количествено изражение, интензитетът не прави изключение. Ти май яко си проспал уроците във възрастта когато е трябвало да си развиваш мозъка, а ? Ай стига с хумореските.

Май склерозата ти забрави за каква форма става дума. Форма на съществуване на материята е например поле. Качество е интензитетът на това поле в някаква точка. Интензитетът не е форма на съществуване на материята, ако не си забелязал.

И друг път съм казвал че си невероятно тъп, що искаш да се изкачиш още в тая класация?

Точно това не е вярно. Единственото общо е пространство-времето, ма ти явно го бъркаш с пространство. Ми от там всичките ти проблеми.

.

Ми така става като бъркаш качество с форма на съществуване. Чети и учи, колко пъти да те съветвам?

Няма какво да обяснявам, защото качестваата по дефиниция не притежават свойство да взаимодействат, Ако се замислиш, ще го схванеш. Как червеният цвят взаимодейства с лявата симетрия? При взаимодействие се обменяят импулс и енергия, енергията не е свойство на качествата (дори това звучи глупаво, ако за другото не се усещаш), а е основно качество на материята - способността на материята да извършва работа. Никое друго качество няма такава способност, само материята. Затова и само тя има свойството да взаимодейства.

Няма такива работи. В абсолютното пространство-време на ОТО нищо не се случва. Там имаме статична картина, всички обекти там участват чрез своите мирови линии, които са съвкупност от техните състояния навсякъде и винаги.. Това пространство-време може да бъде разделено на пространство и време с избор на отправна система, и вече в това пространство се случва всичко, в него се разпространява светлината. За друг наблюдател деленето на пространство и време става по друг начин, съответно за него в неговото пространство се разпространява същата светлина. Но в абсолютното пространство-време светлината не се разпространява, там тя е в статична картинка.

По-правилното според мен е: материята проявява своите качества при взаимодействия.

Очевидно е че има неразбирателство, а не ми се изнасят излишни лекции, които никой не ще да слуша, щото всеки си знае своето... Всичко което наблюдаваме наоколо се управлява от четири взаимодействия и силите породени от тях: ядрено, слабо, електромагнитно и гравитационно. Всички други сили или са фиктивни (като центрбежната и кориолисовата) или са проявления на споменатите при допълнителни обстоятелства. Независимо от мащаба. Ядреното взаимодействие е отговорно за свързване на кварките в протони и неутрони, и свързването на тези протони и неутрони в атомно ядро. Извън ядрото то не действа, така че няма как да е отговорно за вихри и други щуротии. То е отговорно за наличието на атомните ядра, но не е отговорно за тяхното поведение в по-високите етажи на абстракцията за света. Слабото взимодействие е отговорно за ядреният разпад. Пространствено то също както и ядреното взаимодействие е ограничено в много малка пространствена област, и не е отговорно за това което се случва извън нея. И него отхвърляме за мащабните структури на вселената и за явленията които познаваме в ежедневието. Останаха електромагнитното и гравитационното взаимодействия. Електромагнитното е 40 порядъка (!!!) по-силно от гравитационното. Забележи, порядъци, не пъти - това е число състоящо се от 1 и 40 нули след нея пъти по-силно взаимодействие (към десет дуодецилиона пъти). На практика почти всичко което наблюдаваме в ежедневието се основава на това взаимодействие - стабилността на атомите, твърдостта на телаата, лепливостта на разни материали, сапунените мехури, водните потоци, всичко това е резултат от пряко или по-непряко взаимодействие на електромагнетизма. Това е механизма даващ налягането на течностите и газовете и отговорен задкулисно за цялата хидродинамика, включая и вихрите в разни среди и всякаква завоалирана организация в материята. Без него всички молекули щяха да се пръснат, той е механизма който спомага космическият прах да се превърне в течна или твърда материя, за да се образуват планетите, това е взаимодействието отговорно на земята да има твърда материя а не само насипи прах. Така че с пълно право може да считаш, че всичко е електромагнетизъм. И сега за гравитацията. Тъй като е много слаба сила, тя губи битката срещу електромагнетизма. Освен в много частните случаи, когато имаме електронеутрална материя - материя, в която количеството противоположни заряди е еднакво. По някаква причина материята във вселената е такава. При тази ситуация електромагнитните сили се дават "накъсо", много по-бързо намаляват в пространството от зависимостта с обратният квадрат, и на по-големи разстояния и за по-големи маси гравитацията може да стане определящата сила. И тогава могат да се заформят под нейно ръководство вихрите, които да образуват планети. Но ако липсват такива сили, никакви вихри не могат да се образуват - няма кой да задържи частиците в малък обем, те ще следват Нютоновият закон за инерцията. Това се опитвам да изкажа с прости думи - каквото и да се случва, за да има вихри трябва да има взаимодействие между частиците които участват в картинката. Не може каруцата да върви пред коня.

Поговорката за сметките без кръчмаря се отнася и за "разсъждения" без мисъл.

Шпага, взаимодействува материята. Нейните качества не притежават свойството "взаимодействие". Енергията как обменя енергия (?) и импулс с цвета?

Всъщност не съм съвсем прав. При гравитацията всяко тяло се движи свободно в пространството, геометрията на което е модифицирана от него и другите тела. По закона на Нютон то се движи по инерция, равномерно и праволинейно, по това което играе роля на права линия в това пространство - геодезичната линия (за да предотвратя въпроси - права линия в 4-мерното пространство, не проекцията и в 3-мерното, там тя може да е елипса или окръжност). Така че това не е взаимодействие между тела в класическият смисъл на думата. Лапсус от моя страна. От тук отпада и всякакво взаимодействие с пространството...

Тази идилична картинка щеше да е вярна, ако пространството можеше да взаимодействува. Но нещата са се получили по сложни именно защото липсва това качество.

Не, само споменавам, че има вариант вихри да се въведат и без класическата представа за взаимодействие, нищо повече. За пълнота. Това не отменя останалото, което съм споменал за класическите вихри.

Точно това е проблема - за да има завихряне, трябва да има взаимодействия между/върху съставящите потока, което да ограничава движението им в някаква крайна област. Няма завихряне без взаимодействие, не и според физиката (хайде, класическата за определеност). В царството на общата теория на относителността може да въведете в тензора на гравитацията допълнителен тензор на усукването, тогава да, ще се появи пространствена геометрия, в която да може да има вихри и без допълнителни ввзаимодействия, но това е дълбоко на ниво гравитация и изкривяване на пространство-времето, Ако тези явления бяха толкова силни, че и обикновените вихри да ги обясняваме с тях, светът щеше да бъде коренно различен...

Всички свойства на потока произтичат от свойствата и взаимоддействията между изграждащите го части. Поток от молекули, прашинки, вода, свойствата му зависят от взаимодействието на молекулите, на прашинките. Ако тези части не взаимодействат - няма поток - няма нещо, което да добавя нови качества в групата съставящи го частици. Те ще се разминават като в турски гробища, както се казва, без да се забелязват, без да си пречат, без да си променят една на друга поведеннието. Къде е потокът в този случай? Ако има взаимодействия, тогава е друго. Като сближиш много частиците, се появяват сили на отблъскване, защото атомите вече се опитват да заемат близки позиции и електромагнетизма отблъсква - това поражда налягането в течностите. Други сили, пак с електромагнитен произход, като повърхностното напрежение, дават сили които задържат потока от разпадане - една капка от водата придобива кълбовидна форма, а не се разпада на облак разхвърчааащи се молекули. Това кара потока да тече, а не да се разпада. При космическият прах подобна роля играят гравитационните сили - те задържат частиците да не се разбягат, и съответно да създадат планетообразуващи вихри. Ако няма никакви сили между съставките на потока, той просто не съществува - няма нещо, което да създава и управлява общо поведение на тези частици, за да го наречем това общо поведение поток, всяка частица ще е напълно независима. Препятствията само спомагат споменатите взаимодействия между частиците да се проявяват в някаква конкретика. Например, дори невзаимодействащи частици притежават момент на импулса - тази величина, чието апазване при балерината показва интересни поведения при разтягане и свиване на ръцете. Но ако тези частици взаимодействуват, тогава самото взаимодействие може да ги задържа в ограничен обем, и тогава този момент на импулса ще доведе до кръгови, елиптични и подобни траектории, в крайна сметка до вихър. Но ако няма взаимодействие между частиците, нищо не може да ги задържи в ограничен обем, те се пръскат навсякъде и безвъзвратно - представете си балерина, при положение че никаква сила не може да задържи ръцете и и те си отлитат като прах поради центробежните сили.... Взаимодействието е нужно за описание на всичките дадени примери. А вече когато имате вихър, силата която задържа частиците в ограничената област и ги кара да се въртят около някакъв център, се нарича центростреителна сила - сила, насочена към центъра, която отклонява частиците от тяхното естествено движение по инерция и по права линия според закона на Нютон. Представете си го, въртите камък завързан за въже. Камъкът иска да си върви по права линия, но вие го дърпате чрез въжето - центростремителната сила - и го отклонявате от свободното му движение. Но тази сила може да се появи само от взаимодействие. Няма отърване от това, Нютон много стриктно го е измислил... Вече друг е въпроссът, това взаимодействие как се осъществява, дали локално чрез преносител (и полетата тук), или като далекодействие. Конструкцията на физиката показва, че добре работи локалният механизъм, докато далекодействието се отрязва поради крайната скорост на взаимодействие, обоснована от теорията на относителостта. Тук има малко двусмислие, квантовата механика е нелокална, но не се основава на далекодействие. Тук доста трябва да поработи интуицията върху тези завои

Да, взаимодействие е. Например едно тяло променя геометрията на пространството и с това става причина за промяна на поведението на друго тяло. В общият случай всички тела с енергия и импулс постъпват по този начин. Но тук според ОТО няма полета, гравитацията не е поле.

Точно законът за инерция забранява такива работи. Той гласи: ако на едно тяло не му действа сила, то запазва състоянието си на равномерно и праволинейно движение. А за да има вихър, движението не е такова, отклонява се от права, следователно трябва да има някакво взаимодействие. Според закона за инерцията, такава скупщина обекти ще имат поведение като след взрив - ще се отдалечават неограничено от центъра на масата на сбирката, няма да има вихър.

А дали някой изобщо ви пита? Та ти дори не знаеш какви проблеми решава полето на Хигс, а вече си тръгнал да го отхвърляш. Ми предложи нещо по-добре работещо, тогава се изказвай по тези въпроси с такава категоричност. Щото в момента мнението ти се базира само на мокрия пръст. За гравитацията, както казах, има само спекулации на тази тема, т.е. някакви доста неуспешни за сега опити. Макар че връзка безусловно има - масата, която създава полето на Хигс е и масата, която създава и участва в гравитацията. Ако проявяваш интерес, ето два линка по тая тема от архива ми: http://arxiv.org/abs/hep-th/0503024 и http://arxiv.org/abs/gr-qc/9405013 . Във физиката винаги влизат в употреба най-простите идеи, които могат да решават някакъв проблем. Никой няма да си прави труда да измисля нещо сложно, ако проблема може да се реши просто. При простото решение всичко е по-лесно контролируемо, обозримо и управляемо. Така че механизма на Хигс, както и теорията на относителостта, и квантовата физика не са се пръкнали от добро - природата ни е наложила да усложним пътя на интуицията си, щем или не щем.

Не работи този пример. При чаените листенца за събирането им в центъра важната роля играят стените наа чашата, създаващи градиент от налягане по посока на центъра. При космическият прах няма стени, и всеки вихър която не се удържа от други сили, се разнася из пространството, вместо да гради планети.

Това няма никакво значение по въпроса който разглеждаме. Гравитационните сили, проявявани от електрона са твърде нищожни, за да може чрез тях да се удържи едноименен разпределен заряд в такава област, изисквана от концепцията за гравитационната маса. Какво разбираш под "структура? Две пространствено отделени различаващи се части? Или може да са пространствено разделени, но да са еднакви по всичко друго? По моите представи, пространствената отделеност е достатъчно, за да говорим за структура. А вече наличието на такава структура ще кара електронът да има поведение не на една частица, а на различни части. Което излиза от границите на елементарността. Елементарността е точно това, липса на вътрешна структура. Колкото до линка, по-добре внимателно си подбирай източниците на аргументи. Това е една книга, изразяваща личната теория на своя автор, един от хилядите подобни в Русия, и не само. Той може и да се изявява в амплоато на Айнщайн (работещ някога в патентно бюро), докато чака славата си работейки като аналитик в център за недвижими имоти, но и това не е достатъчно... Няма да коментирам книгата, само няколко забележки по класическата теория на електромагнетизма. Според нея, електрически заряд, който се движи ускорено, трабвва да излъчва. По този механизъм, праволинейно ускоряван заряд обаче ще излъчва такова поле, което създава индуцирано поле с обратна посока на движението, дърпайки електрона назад. Тоест създава сила на съпротивление, и от там това се оприличаваа с масата, с която заряда се съпротивлява на ускоряващата го сила. Това е концепцията на електромагнитната маса. Обаче веднага, още в класическата електродинамика, възниква проблема: каква е енергията на полето на този заряд? Ако е точков, енергията трябва да се смята от нула до безкрайност, и се получава като резултат безкрайност. По физически съображения обаче енергията не може да е безкрайна. По тази причина, не трябва да се смята от нула, а от някакъв краен размер, т.е. зарядът не трябва да е съсредоточен в точка, а да е разпределен, например по някаква сфера или обем. Радиусът на тази сфера се нарича класически радиус на електрона, и е така подбран, че масата в резултат електромагнитната сила да съответства на масата която наблюдаваме. От тук и следващият проблем: еднороден заряд, разпределен по малка сфера (или в малък обем) изпитва сили на отблъскване, и електронът веднага би се разпаднал - освен ако няма някаква друга неизвестна сила, която да го удържа. При това сила от порядъка на електромагнитната, не гравитационната. Такава сила не е известна, и само за да загладим този проблем нямаме право да я въвеждаме - това ще бъде методът на Нагласьов, изключващ науката нататък. За съжаление, в класическатаа физика няма средства за преодоляване на този проблем. А в квантовата нещата съвсем загрубяват - там дори такива ефекти в много ситуации са забранени (спомни си атома на Бор, дето електронът ако излъчваше при ускорение според класическата електродинамикатрябваше отдавна да е загубил енергията си и да е паднал на ядрото - от там започва да възниква разлина теория, квантовата електродинамика, в която няма понятието електромагнитна маса). Общата теория на относителността не се омаловажава в областта си на приложимост. Но точно опитите да се прилага и в квантовият свят сочат, че там нещо не се справя хич. Именно това предизвиква опитите за създаване на нова теория, обединявайки я с квантовата физика. Същият проблем по същата причина е възнникнал и межди електродиамиката и квантовата механика. Там поне нещата ги знаем, защото обединението е успешно, пътьом убивайки концепцията за електромагнитната маса.

Не става само с философски разсъждения, философията се нуждае и от факти, които да обобщава, защото самата тя не генерира факти. Представите за частици, и взаимодействието им чрез допир, идва от еволюционнно изградената интуитивна представа за две чукащи се топчета, които после отскачат. Но знаем, че само чукане не е достатъчно... Съвременната физика издига като основен конструкт на материята полето. Всичко е поле. Но полето може да бъде в различи енергетичн състояния. Има сравнително устойчиви енергетически състояния на полето, които се наричат кванти. И тези кванти са видимата част от материята, която ние познаваме в ежедневието. По-неустойчивите състояния, в които енергията не достига за създаване на кванти, се наричат "виртуални частици". Те до известна степен имат поведение на частици, но имат инцидентно проявление - могат да се появят и да изчезнат за много кратко време. Те са проявление на квантовите флуктуации, основен носител на движението - вечна промяна в енергията на полето, нарушаваща хомогенното разпределение на енергията в него. Има различни полета: електромагнитно, с кванти фотоните, електроно, с кванти електроните, кварково, с кванти кварките, всяка така наречена "елементарна частица" е квант на съответното поле, квантите на полето на Хигс са Хигс-бозоните. Квантите на електронното, и кварковото полета създават това, което ние наричаме вещество - от което се правят чукащите се топчета... Квантите не са нито частици, нито вълни - те имат свойства на частици и на вълни. Когато говорим за частици, говорим за проявяване на определени свойства от кванта - да взаимодейства локално. Когато говорим за вълни, говорим за проява на вълновите свойства на кванта - иинтерференция и дифракция. Докато квантите са устойчивите вълни в полето, квантовите флуктуации може да се уподобят на ефекта от дъждовните капки върху гладка вода, или бълбукането по повърхността на вряща вода - ако ви трябва наглед за интуицията... Полетата са навсякъде. Празно пространство, в което няма кванти (електрони, протони, атоми) е пълно с полетта в най-низшето им енергетично съсстояние, с енергия недостатъчна за да се достигне състояние на квант. Такова празно пространство се нарича физически вакуум - във вакуума има материя, но няма вещество. Взаимодействията между квантите се осъществяват чрез виртуалните частици. Около всеки електрон например се формира облак от виртуални частици, основан на квантовите флуктуации, и плътността на този облак намалява с отдалечаването от електрона. Отдалечен електрон си взаимодейства с това море виртуални чстици, и така усеща другият електрон. При сблъсък на електрони, ако те имат достатъчно енергия (например ускорени в колайдера), на близко разстояние плътността и амплитудата на квантовите флуктуации става голяма, и с достатъчен принос от кинетичната енергия може да се надхвърли прага за създаване на квант - и да се породят двойки електрон-позитрон, или дори протон-антипротон и т.н. Така се получават новите частици в ускортелите. Накратко толкова. А за @лапландеца, добре е в живота си да прочете поне една книжка по тематиката, вместо да се изпада в такава западнала екстрасенщина... Съветвам "Първите три минути", на Стивън Уайнбърг.

Не знам, вероятно може. Ограничението идващо от квантовата механика се отнася за векторно поле, като електромагнитното. Цялата история с разпределениеето на Планк, описващо идеално черно тяло, се отнася за електромагнитното поле. От там идва идеята за кванта, която почва да има собствено съществуване и по отношение на другите полета. Полето на Хигс е скаларно, има други свойства. В случая дори минималната му енергия е отрицателна, за разлика от тази при електромагнетизма. Значи има състояяния - не минимални - с нулева енергия. Трудно е с обикновена интуиция да си представиш последствията от това.

Зап олето на Хигс може да се кажат много и все интересни неща. Но за да не предизвиквам дискусии, съпровводени отново с обвинения, че преча на "интересното и приятното прекарване компенсиращо неприятностите в реалния свят", ще се огранича до минимум. Потенциалът и енергията на полето на Хигс се описват със следната опростена крива: Това е постулирана крива, изисквана от механизма на Хигс. В реалността по нея може да има и други подробности, които сега не знаем. По вертикалата е енергията на полето, по хоризонталата е неговият потенциал. Минималното състояние на полето по графиката се характеризира с ненулева енергия, и това е в основата на механизма на Хигс, свързан със спонтанното нарушение на симетрията, водещо до появяване на масата. Важното за случая е, че енергията на полето, а следователно и потенциала му, се определят от състоянието на вакуума. В настоящата епоха вакуумът е в някакво фиксирано състояние, отговарящо на минимумът на кривата. Някога, в началото на големият взрив, енергията на полето на Хигс е била по-висока, над нулата, и това е определяло частиците които са му подвластни, - лептоните и бозони свързани със слабото взаимодействие, да нямат маса (а това много добре съвпада с модела на де Ситер за инфлационно разширяваща се вселена, предполага се че ввръзката е пряка). С развитието на процеса енергията е паднала, достигнала е нулата и при пресичането на тази граница у частицитте се появява маса. Този процес се нарича фазов преход във вакуума, на жаргон му викат "кристализация на вакуума". Това е моментът в който W и Z бозоните придобиват масса, и слабото взаимодействие се отделя от електромагнитното (чийто бозон е фотонът, останал с маса нула). Независимо че споменатите частици преди този етап не са имали маса, материята е имала маса, за която е отговорен не-хигсов механизъм. Например кварките са лептони, протонът изграден от тях е имал маса, основана на свойствата на глуоннният кондензат. Макар че в този период не е ясно дали още е имало протони... Предполага се, че подобен фазов преход на вакуума е настъпвал и преди това - когато се е отделило силното взаимодействие. На тази графика това не е обозначено, вероятно там е отговорен друг хигсов бозон (те са много). Спекулира се, че в някакъв много начален етап е имало още един фазов преход, когато се е отделило най-слабото, гравитационното взаимодействие, тоест идеята е че и неговото пораждане се основава на хигс-механизма. Но това са само спекулации. Също така се спекулира, че не е изключено в бъдеще да има и нов фазов преход на вакуума. Но и да има, няма никога да разберем защото няма да ни има след такъв катаклизъм. Никой не знае, кривата както казах е постулативна, не може да се правят такива времеви предсказания. Но в тази посока има огромно интересно поле за работа. Пък и може да си забелязала, по космологичните теории говорят за тъмни енергии и т.н., но никой не споменава ролята на полето на Хигс, което е навсякъде и то с много голяма плътност на енергията... С тези много думи искам да кажа само следното: сегашното състояние на полето на Хигс е стабилно и еднакво навсякъде (поне докъдето наблюдаваме, може да има и острови в друго състояние), и това гарантира постоянство на масите на частиците.