scaner

Докажи де, дай факти за това. Защото цялата история на физиката сочи, че такава система няма. Докажи. Покажи следствия от този постулат, които да се потвърждават от експеримента. Защото СТО се потвърждава, а този постулат и противоречи. Има ли такава система? И как имането противоречи на СТО и резултатите, които се потвърждават? И чии са тогава координатите и моментите време на събитията, които тази система отразява? Не са на пространството, по тая логика не са и на времето, какво мерят тогава часовниците в тази система? Замисляш ли се колко противоречива е такава постановка на двайсет постулата, дето не се понасят дори един с друг? Това което си написал дори не са постулати, а само безпочвени твърдения. Нали знаеш по какво се различават от постулатите? Ти изпадаш в едно приказно бълнуване. Ще го нахвърлям в по-голям мащаб Навсякъде значи имало едни малки летящи феи, дето бутат атомите и причиняват събитията, но разумът зад тях е принципно неразбираем за нас, а самите те са принципно ненаблюдаеми... Схващаш ли, с такава концепция може да си нагласиш всичко да прилича на случващото се в действителността, но такава система не можеш да потвърдиш, и с нея не можеш да предскажеш резултат. Не си пръв във форума с такъв подход. Трябва ли да набеждавам карантината за такова падение?

Чудесно, радвам се че най-сетне си проумял смисъла теоремата срещу която истерясва преди няколко дена Така, и какво за този другар? Какво общо има това със събитията които се случват наоколо, и чиято подредба до известна степен зависи от отправната система, според относителността на едновременността?

Не може, ма жалките напъни да опровергаеш СТО нещо все жалки си остават. Съмнения тук не работят, или имаш експериментални доказателства срещу СТО, или нямаш, както в случая. АМи не става дума за един и същи часовник. Ти чак сега ли се усещаш каква е постановката?' Пък и няма какво да спорим, time dilation е факт. Наблюдателят е само една мистична фигура, с която Айнщайн помага на такива като тебе да схванат как вървят разсъжденията и как се получават резултатите, да има някой да мисли вместо читателите. В този смисъл може да има не един, а много наблюдатели, за удобство. Той нищо не прави, той само обобщава резултатите, дори не е нужно да е от тази система, стига нещо да му праща резултатите по радиото. Това което е важно е какво е съотношението между събитията които се случват, и това е основната роля на отправната система, дето ги оцифрова. Оказва се, че ти опровергаваш пак сбърканите си представи? Докога?

Ти май пак падна от небето? В такава система всичко се движи, всичко мърда, всичко генерира събития с пространствени и времеви координати. Тъпкано е с пространствени и времеви интервали, и основната задача на системата е да ги опише и систематизира. Ама трябва да си махнеш капаците, дето са ти зашити отстрани.

Всяка от системите може да изберем за стационарна и тя е такава за съответният наблюдател. За единия наблюдател едната е стационарна, за другият другата. Кое е пространството? Какво описваш от отправна система, която според теб е спряла да бъде пространство? Ти имаше толкова време да се запознаеш с основните положения на СТО, що така го пропиля? Хайде пак: двете системи са напълно равноправни по закон. Коя от тях става център на вселената? Погледни го така: единият наблюдател е в едната стационарна за него система, другият е в другта стационарна за него система, и са взаимоподвижни. Кой от тях е център на вселената? В тая посока на разсъждения се отдалечаваш от нещата.

Ма няма такова нещо. Тази отправна система, както и всяка друга, описва съответната и пространствена проекция на пространство-времето. Те за това са равноправни всички отпавни системи, не за друго. И основната им дейност, когато ги съпоставяме чрез лоренцовите трансформации е, да се съпоставят съответните пространства-проекции и времена-проекции. Замисли се, всяка от две отправни системи може да се избере за стационарна. Коя тогава описва пространството? След като в едната избрана отсечка е по-къса отколкото в другата, и обратното. Няма едно пространство, което да се описва и от двете. Хубаво, въпрос на терминология - всяка отправна система е самото пространство, но пак са две пространствата значи, които се сравняват чрез лоренцовите трансформации

Кое точно си противоречи? Че пространство-времето не е нито пространство, нито време? Струва ми се, че нещата противоречат на някакви твои представи, но вече сме говорили за "ползата" от предразсъдъците във физиката...

Преди такива опити за обяснение, трябва да дефинираш "движение" в случая. Щото иначе всичко отива на кино, затова нищо не ти се получава. И пак повтарям, пътуването на сигнала няма отношение към случването на събитието. Случването се осъществява локално, самото случване бележи момент и място, и пътуване на сигнал няма никакво отношение към това. Пак повтарям, ти бъркаш дълбоко случване и наблюдение на резултат от случване, от там цялата супа.

Никой не го е еня какво се случва за сигнала. Обсъждаме отношението на събитията в отправната система на наблюдателя. Там космоса не е точка. И там се дъниш, колкото и да слагаш главни букви

Пълни глупости. Премахвайки пътя на сигнала, това означава че правиш наблюдението и регистрацията в непосредствена близост до събитието. Само толкова. Събитията пак са си много, пространство-време бол, космоса съответно не е точка. В точка са се съсредоточили представите ти. Ами когато липсва смисъл в казаното, какво разбиране очакваш? Космоса се превръщал в точка щото си съкратил пътя на сигнала при наблюдението, леле мале... Точно в тази ситуация при тези условия според СТО в друга система събитията не са едновременни. Но при СТО това лесно се илюстрира и доказва, примери бол, при тебе замръзваш още на началното твърдение (по-горе), и твърдиш небивалици от никъде. Как да ти помогне човек?

"Като ми пееш Пенке ле, кой ми те слуша?" Лапландеца е на грамофонен режим, и мисли колкото грамофон, само на монолог е.

Точно тук фундаментално бъркаш случване с по-късно наблюдение на сигнал създаден при случването. СТО работи само със случването. И там едновременността е относителна.

Пълни глупости. Сигналът е следствие, той може да бъде произведен от събитието, по тая причина няма как да е отговорен за поредността на случване. Може да бъде и причина за събитие, но не може да промени отношението между вече случили се събития. Събитие е самото случване, няма причинна връзка с наблюдението. Събитието не се случва в момента на наблюдението, а преди това. Сигналът, който закъснява между моментът на случва не и моментът на наблюдение се отразява на момента на наблюдение, не на случване. СТО описва случването, и поредността на случването на събитията, за което закъснението на сигнала не играе никаква роля. Ти това не си разбрал от край време. За какво изобщо спориш, не разбирам?

Ами аз от край време живея в квартал в почти непосредствена близост до такива групи, Но това че конкретната група се нуждае от превъзпитание не ме кара да променям отношението си към всички от тоя етнос. Опитвам се да съдя конкретно по делата, а не по предразсъдъци.

Закъснението на сигнала няма нищо общо със случая. Нещата с подредбата са същите със и без закъснения в сигнала.

Може би ако не правиш обобщение от конкретна група или индивиди към цялата етнос, нещата ще влязат в нормални граници?

"Случването" е абсолютно и в СТО - събитията са общи за всички. Всички живеят в пространство-времето, всичко се случва там, без изключение. В СТО и пространството не е общо, всеки наблюдател си има свое, така да се каже - всеки си разрязва пространство-времето по свой начин на пространство и време,. Общо казано, и пространството и времето са проекции на пространство-времето, всеки си има своя проекция. Относителността на времето се вижда в относителността на времевите интервали, относителността на пространството - в относителността на пространствените интервали, дължини и разстояния. АБсолютните неща са в пространство-времето., случването са неговите точки. Всичко това са следствия от постулатите. Всяка друга теория трябва да си изгради визията от постулатите към следтствията, а не обратно както се опитвате да мъчите тука със хаотична стрелба в тъмното - каруцата пред коня е неработеща стратегия.

Той толкова си може. За него е сериозно, за останалите, очевидно че е шега.

Събитието е събитие - момент във времето и точка в пространството, никакви интервалио няма и не може да има - по дефиниция. Процесът е нещо съвсем друго - съвкупност от свързани с причинно-следствена връзка събития, Събитие е базово понятие, процес е производно. Не мога да разбера, какво ви кара да си миксирате такава зелева чорба в главата, и да я свързвате някак с физика? Какви комплекси избивате така, вместо да попрочетете смисъла на отдавна създадените и общоприети понятия, с които е изложена физиката? Такова преименуване на понятията елементарно ще доведе до объркване, това е просто и логично, само ще ви отдалечи към задънената улица. Гледам, лапландеца е забравил да разхвърля главните букви на нужните места, то за това и се е загубил смисъла някъде...

Като гледам какво разсъждаваш, съмнявам се да ти е известно. Събитията нямат нито скорост, нито пространствени и времеви интервали. Поне тези събития за които става дума възв физиката, твоите явно не са от там.

събитие

Тъй, тъй. И какво ти помага това, освен че въвеждаш допълнителнно нарицателно на дължината, етикет без съдържание? Пак трябва измерените дължини да трансформираш от една в друга отправна система, и то пак с Лоренцовите трансформации. С какво етикетът "истинска" и "неистиннска" променят картината на света? Хората от край време са измислили общоприети методи за измерване, по които получават консенсусен резултат. Ти явно не ги знаеш, и сега се мъчиш да изобретяваш топлата вода по сакат начин... Какъв е смисъла, питам? P.S. Сега като се замислих, тук даже се получава един хубав парадокс ако се приеме твоето твърдение - крокодила може да е по-дълъg от главата към опашката, отколкото от опашката към главата А тука пък съвсем не се отваря парашута. Чие време ще е истинското? Не осъзнаваш ли, че всеки си има часовник, отговарящ на всички условия измереното от него да се приеме за верно? Ако система А и В са взаимоподвижни, и в двете се измерва моментът на едно събитие, кой е истинският момент? Ей тука ти издъхва цялата конструкция с етикетите без съдържание.

Ясно, имало някакъв моден критерии за дискриминация на отправните системи, дето аз не го знам...

По какво се различава "място" от "същинско място"? Дай пример за събтие, което се притежава от една отправна систем и не се притежава от друга, за да се разбере какво имаш пред вид. Кой събития не се транслират? Защото физиката транслира всички събития, без изключение. Така както в математиката при завъртане се транслират всички точки, така и тука - събитията тук са точките. Под "локаност" обясних какво се има пред вид, но това не ограничава събитията да бъдат транслирани. Пример? Нали се разбрахме да не избързваш със заключения, преди да си изчистиш аргументацията?

Шпага, никой не отрича, че в този случай Слънцето е главният Актьор, то генерира събитията, безусловно. В края на краищата събитията се пораждат от взаимодействието в материята, слънцето е само част от тази арена. Но ние говорим за отправна система, средство с което се описват тези събития и техните връзки. Отправната система не създава събития, следователно тя не може да бъде актьор, тя описва асъбитията създадени от някакъв актьор. Актьорите не са равнопоставени, един актьор създава едно събитие, друг друго, второто събитие не е създадено от първият актьор, тук има явна неравнопоставеност в извършването. Но в описанието неравнопоставеност няма - всичкчи отправни системи могат да опишат всички събития, изборът се свежда единствено до удобство. Отправната система описва събитията от всички актьори, а какво тя ще бъде по-неравнопоставена от друга, която прави абсолютно същото? А темата е свързана с отправните системи, и отношението на техните описания. Динамиката допринася единствено като източник на потока събития, но не влияе на средствата за описанието им - отправните системи. Категоричните обобщения в науката почиват на постулатите. В случая първият постулат и в класическата физика и в СТО посочва клас отправни системи със специфични свойства - т.е. от всички отправни системи има един клас, инерциалните системи, при които и физическите закономерности основани на връзките между събитията запазват формата си. Това ограничение посочва само определени връзки между свойствата на описанията на част от системите, но не отменя основното свойство - че всички системи са равнопоставени по отношение на събитията и имат равни възможности да ги опишат.