Отиди на
Форум "Наука"

rasate

Потребител
  • Брой отговори

    405
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ rasate

  1. Йелоустоун На 29 август 1870 г. 30-годишният лейтенант от армията Гюставъс Доун, член на изследователска експедиция до района на Йелоустоун, успял да изкачи връх Уошбърн. Погледнал на юг и установил, че в един участък на обширните Скалисти планини липсват... планини. Единствените възвишения, отдалечени на много километри разстояние, затваряли като в скоби огромен горист басейн. Доун намерил само едно обяснение за тази празнина: „Големият басейн - написал той - някога е бил огромен кратер на вече угаснал вулкан." Лейтенантът бил прав: Йелоустоун е вулкан - при това не какъв да е. Най-старият и най-прочутият национален парк в САЩ се е разположил точно върху един от най-големите вулкани на света. Доун обаче направил една грешка, при това съществена: вулканът на Йелоустоун не е угаснал. Напротив - все още е обезпокоително жив. На света има вулкани и супервулкани. За последните няма общоприета дефиниция. Терминът доби популярност след един документален филм на Би Би Си през 2000 г., но някои учени го използват като описание на изригвания с изключителна сила и мащаби. Геоложката служба на САЩ използва думата за всички изригвания, изхвърлили над 1000 куб.км пемза и пепел наведнъж - над 50 пъти повече от страшното изригване на Кракатау през 1883 г., причинило смъртта над 36 000 души. Вулканите образуват планини. Супервулканите ги заличават. Вулканите убиват растенията и животните на километри наоколо. Супервулканите излагат на риск цели видове, тъй като променят климата на цялата планета. В рамките на писаната човешка история не е имало изригване на супервулкан, но въз основа на наличните данни геолозите са успели да реконструират как е изглеждало едно такова събитие. Първоначално поток топлина се издига от дълбините на планетата и стопява скалите непосредствено под земната кора. Там се създава огромна камера, пълна с магма, полутечни скали и разтворени водни пари, въглероден диоксид и други газове под високо налягане. В хода на хилядолетията в камерата продължава да се трупа магма и земята над нея започва да се надига сантиметър по сантиметър. По краищата на купола се отварят пукнатини. Когато налягането на магмената камера бъде освободено през пукнатините, разтворените газове внезапно избухват в мощна и неконтролируема реакция. „Все едно да отвориш бутилка кола, след като си я разклатил" - казва изследователят Боб Кристиансен, поставил началото на проучването на вулкана Йелоустоун през 60-те години. Когато магмената камера се изпразни, земната повърхност рухва. Така се получава гигантска калдера - от испанската дума за котел. „Горещата точка", създала Йелоустоунската калдера, е изригвала десетки пъти в миналото, като активността й може да се проследи до 18 млн. години назад. Тъй като корените й са дълбоко във вътрешността на планетата, а тектонската плоча над нея се мести на югозапад, призрачните калдери от по-ранните изригвания са се разпрострели като наниз гигантски мъниста. Последните три суперизригвания са се случили в самия Йелоустоун, за последно преди 640 000 години. Числата не могат да опишат пълните мащаби на катастрофата. Учените са пресметнали, че стълбът пепел от изригването на Йелоустоун се е издигнал на 30 000 м и е отложил пласт отломки през целите Западни щати до Мексиканския залив. Пирокластични потоци (плътни и смъртоносни вълни от пепел, скали и газ, нагрети до 800 градуса) се понесли през пейзажа като гигантски сиви облаци. Те покрили цели долини със стотици метри вулканичен материал - толкова нагорещен и тежък, че полепнал като асфалт върху по-рано тучните склонове. А това дори не бил най-силният напън на Йелоустоун. Изригването преди 2,1 млн. години било над два пъти по-мощно и оставило след себе си кратер с площ 4000 кв.км. http://vbox7.com/play:5cca2a42&start=18&r=emb Човечеството отново е заплашено от супер вулканa Йелоустоун,чието изригване е въпрос на време. Подобно изригване ще се чуе по целия свят. Небето ще се смрачи, ще завали черен дъжд и Земята ще потъне в зима, подобна на ядрената. Той изригва в цикъл от 600 000. Последното му изригване е било преди около 640 000 години. Вулканолози са установили, че вулкана диша. Те са проследили движението на магма в парка и са установили, че някои части са се надигнали със седем см. Това може да е просто обикновено придвижване на магма от една част на астеносферата в друга. А може да е знак за нещо наистина притеснително. Учените все още не знаят какво става точно под парка в щата Уайоминг, но ако този вулкан изригне, това ще доведе до катастрофални последици за Земята. Големи територии от САЩ ще бъдат затрити от лицето на Земята. Икономиката на Щатите ще бъде затрита. Много хора ще загинат. Цялата планета ще усети ужасяващата експлозия. Климатолози установили, че при изригването на Тоба са изхвърлени тонове сяра и пепел в стратосферата. Слоя, покрил земната атмосфера не е допускал слънчеви лъчи. Това причинило рязко падане на температурите на Земята. Според повечето учени, животните измирали масово. Много от тях били на ръба на оцеляването и това може да се повтори в близко бъдеще.Три или четири дни след изригването на Йелоустоун огромен облак от пепел ще покрие цяла Европа. Това прогнозират британски учени, след като направиха компютърен модел на евентуалното изригване.Веднага след взрива три четвърти от територията на САЩ ще бъдат унищожени. Много от американците ще умрат в адски мъки, след като вдишат пепел, която в дробовете им ще се превърне в подобно на цимент вещество. Мнозинството от хората смятат, че най-голяма опасност за живота им представлява лавата, която вулканът изригва. Но истинските убийци са пепелта и сярата. Те могат да убият хора и животни, да попречат на слънчевите лъчи да достигат до Земята. Те ще предизвикат черен дъжд, който убива растенията. След изригването на Йелоустоун климатът на Земята ще се промени драстично. Температурите ще паднат рязко. Слънчевите лъчи едва ще достигат до Земята и през целия ден небето ще е покрито с облаци. В останалата част на планетата, където пепелта не е достигнала в големи количества, небето ще бъде червено. Според учените след изригването на Йелоустоун в атмосферата ще бъдат изхвърлени 2000 тона сяра. Точно след 2-3 седмици сярната киселина във вид на дъжд ще посипе земното кълбо и ефектът ще е унищожителен. Температурите ще паднат с 10 градуса и този климат може да се задържи поне 10 години. Ефектът от изригването зависи от мощността му, както и от това по кое време на годината става. Но едно е сигурно. Хиляди ще загинат, а десетки хиляди ще се разболеят. Този взрив ще промени Земята и човешкото общество завинаги. Колкото и да са редки, тези събития са неизбежни и някъде в бъдещето човечеството неминуемо ще се сблъска със супервулканично изригване. http://vbox7.com/play:ed4f1fa8
  2. Макар,че можете и мен да ме изкарате националист-то наистина съм такъв-за расизъм и дума да не става-с ромите сме все пак сме от една раса. А сега върху въпроса-мисля,че е абсурден и ще се аргументирам защо. Ромите(циганите е прекалено общо название) вероятно ще напуснат едно общество, което загива, или ще загинат заедно с него. . Аз визирам следната картина на бъдещето: 2050 година- България отдавна е в шенгенската зона,циганите са около 150-200 000 при около 2 милион българи,500 000 турци и още толкова руснаци,англичани, холандци и пр. Основната циганска общност отдавна ще се е заселила в страни като Франция,Холандия,Германия,Италия и пр. впивайки се в техните социални системи и само някой от тях ще идват да почиват на нашето Черноморие по социалните им програми,където едвам ще се разбират с преобладаващото руско езично население там. Поздрави
  3. Също известно е,че от сътвореното от българите като Кул Гали и пр. около 20 произведения до нас са достигнали късни преписи от времето на Златната орда и то на езици като тюркменски, узбекски, уйгурски,башкирски,караимски,азърбайджански и пр.,но не и в оригинал. Т.е. няма как да твърдиш,че езикът на волжките българи е тюркски,особено като негови пазители са караимите(тюрките еврей),от които според мен е и Кул Гали . И така истината е ,че Волжка България е била една конгломерация от различни етнически общности със своят език.По подобие е и Дунавска България,в която за по малко от век различните етнически общности са придобивали българско самосъзнание-например гагаузите,каракачаните,романските общности. Т.е. да бъда честен преди българите да наложат своят език по време на Богорис като един от свещените и богоугодните и в Дунавска България се е говорило и писало на различни езици,като авторите им се самоопределяли като българи. Българско самосъзнание са имали до 1953 г. и всички Каракачани , макар езикът им да се е различавал от нашият.С такова самосъзнание са били и гагаузите. Ако нямахме официализиране на старобългарският език до наши дни е можело да достигнат материали написани от тези определящи се като българи етнически елементи на гръцко или латинско писмо и това щеше да ни постави в смут-какъв език са говорили българите през втората половина на ПБЦ и ВБЦ-както се спори и днес за т.нар. древни българи. Всички тези спорове са банални поради един основен факт-а именно ,че през ПБЦ се приема един език като български и това е на основната народностна част на самоопределящите се като българи.А тези българи са се наричали и словени(словесни)-интересен факт забелязан и от Ибн Фадлан. Т.е. Всичко ни говори на какъв език са говорили българите(словените на Ибн Фадлан) и във Волжка България и в Дунавска България-а именно на езикът ,на който папата е благословил църковните книги-а именно старобългарският. Поздрави. П-с. Имах подобен прецедент свързан с езичието на българите в Холандия-там българските имигранти в редица случай са предимно представители на туркоезичните роми. И така пристигайки в един град, ме попитаха от къде съм-аз разбира се отговорих от България-тогава ме запитаха защо не говоря турски-иди им обяснявай,че езикът на българите не е турски, и че тези "българи" там всъщност не са етнически българи.
  4. Георги С. Раковски за произхода на българския език: ...„Наш български говорим язик съхранил два язика познати от ученого света Европи за най-стари на свят язици, Самъскрити и Зендски язик. На Самъсъкрит язикь къту сравним спомагатълни глагол би или бити пополнено в чърковни ни язик, щем видя с удивление си, чи няма разлика от нашаго! и дето сми мислили до сега чи сме изгубили в говорими си язик, неопределеное наклонение ся съхранило исто, както на Самъсъкрит язик; в него язик неопределное наклонение глагола ити=ида, е и както на наш говорим язик аз ща и, казва народ, глагола пи-ти-тия, е пи, аз ща пи казва Българин, дати е да и проч. В Самъсъкрит язик бъдощое время ся съставя от едносложное неупределно наклонение и от едно ща, исто както и в наш говорим язик да-ща пи-ща и проч. Ние сми мислили чи окончаящи на а, о, у, нъ и на това сми били излйгани! тии са чисти окончания имянителного падежя, както и на Зендски и Самъсъкритски язик, Вишну, Ману, Кришна, Първио и дру. С една реч в България ся говори днес Самъсъкрит и Зендски язик смесно както ся види Старо-индийско и Зендско баснословие съхранено в народни праздници, приказки и проч. Тука тряба да търсим ние отличитълная черта нашаго днешнаго язика...“ ...„Преимуществото българскаго язика над еленскаго се състои в том, че той е увардил почти цяло първобитното си гласопроизношение по сравнению със самъсъкритаго и зендскаго най-паче, кои са признати от ученаго свята за най-стари язици, досега познати на света, старий си крой, задумяваме най-паче в коренните му речи, без да отстъпва ни едному от европейских язиков в богатството, в удобоизречието и в преимуществото да съставя от свои си коренни речи не само млогосложни, но и нови йоще коренни речи за потреба изражения си и за нови предмети, без да изгубва свойството и явността на значенията им, както са в коренните му първобитни речи, кое преимущество новолатинските и други индоевропейски названи язици не могат да имат, освен еленскаго, защото и той има това богатство, но до някой си само стъпен и поради сместа от пелазгическаго, старобългарскаго. Разностъпените же сродства, които имат сичките индоевропейски язици помежду си и въобще със самъсъкрит и зендски язик, никак не могат опроверга нашите доводи за преимуществото и най-голямата старина над тях българскаго язика. Първо, защото наш язик, както и више казахме, увардил и удържал до днес почти сичките гласове и изменението им един в други, както се виждат и четат в самъсъкритий и зендски език; второ, че наший язик като се разглоби до коренните си слогове, става същий почти както тях язици; трето, че тии коренни слогове, и сами уединени, изражават явни и цели мисли, както и млого коренни речи във вишеречените язици, а най-паче в глаголите и в неопределените наклонения, кои се нахождат в българский говорен язик едносложни, подобно както в самъсъкрит и зендски език“.... ...„Най-после казваме: че коренните слогове в българский язик почти сичките са съставени по самото действие природи и показват като през едно прозрачно стъкло впечатленията, които, размислени от първите человеци, произвели са язика.“ „Ние сме говорили и другаде с примери в настоящее си съчинение, че наший писмен и говорен български язик има свойството при коренните първобитни слогове да прибавя по няколко си окончания, кои окончателни слогове додават на първобитните значения увеличителни, събирателни, притежателни и пр., а тии първобитни коренни слогове, като се отделят от додадените им отпосле, остават пак речи, имеющи цяло особно значение, свойство, кое има самскритий язик в най-голяма обширност, както е доказано от най-учените индиянисти. По това свойство язика си ние щем разложи народното си име българи и щем доказа как е съставено и що значи. Коренная реч е бълг или бльг, коя съответствува с образуваната от нея благ, благий и пр.; с окончанието же на слога ар става бльгар или бльгар, попълнено с удвоений ъ става бьлгаръ, бльгаръ; а с додадений йоще слог на инъ блъг-ар-инъ, кой слог дава на тоя реч йоще едно по-обширно, по-разпространено значение. Подобно съставени речи в язика си имаме млого, от които забележваме следния: от овць (овца) става прилагателно овчь (овче месо казваме); от овчь же с додаденое ар става овч-ар, а йоще додадений слог на инъ става овч-ар-инъ и значи онзи, който притежава и пасе овце. От грьнцъ става грьнчъ – грьнч-ар – грьн-ар-инъ, и значи онзи, който има заведение и прави грънци, и други млого. Нека сравниме и от самскрит язик една реч, коя се съставя в него язик по истий крой, както и в наш язик. На самскрит язик коренная реч на земята е зем, от коя става прилагателна земен или земено, както ния пишат учените индиянисти; от земен же става с окончанието на ат земен-ат, а с окончанието на ар става земен-ат-ар, коя учените ни представлят съкратена зементар и тълкуват я, че значила: онзи, който наема земя да я работи, равно с fermier. Тая же реч и днес е в употребление в Хиндистан, т.е. наемающите земи за работане се назовават зементари. Сега, като видяхме как се е съставила тая реч бльг-ар-инъ, по истото свойство самскритаго язика, нека видиме и що значи. Видяхме, че коренная реч е бльгъ, равна с речта благъ, благий; речта же благ има няколко си значения преносни, кои са: кроткий, мирний, питомий, счастлив (благополучний), богатий, имотний (сравн. благо и благайница), благо-родний и друг., щото, ако я тълкуваме по тия значения, тряба да я разтълкуваме: бьлгаринъ = онзи, който принадлежи на кротките, мирните, опитомените, счастливите, богатите, имотните, благородните. Това е значението на българин в преностна смисъл.... Учените признават за най-стар народ, познат на света, ариите (les aryas) и тяхното име произвождат от корений слог ар, кое тълкуват ор-ачи, сеящий, а после благородни, в отношение на черното индийско племе, което ойще не е било облагородено, и пр. Ние в наш язик имаме речи ора, орач, кое няма никаква разлика от Aryia, както го тълкуват днес учените индиянисти, и кое е едно и исто с речта бьлгарин, както я разложихме и разяснихме! Нека кажеме йоще нещо си. Първите арии = орачи, не са тутакси почнали да мелят житото на брашно и да си месят хляб, но яли са го тъй сурово, после са почнали да го варят цяло, после да го чукат по-дребно, да го правят на булгур и да варят и млого по-после да го мелят на брашно, да си варят каша или мамалига* и най-после да си месят пресен безквас хляб и тъй постепенно са дошли до днешното съвършенство, но не пак йоще сичките, защото има йоще млоги племена, които живеят по старому. В наш язик имаме речта булгурь, бльгурь, бългурь, кое някак си съотвествува с народното ни име, в изменението българинь, бльгаринь и булгаринь. А бългур е счуканото жито на дребно, кое варят и ядат българите и кое се види, че значи българско ядене, т.е. българско изобретение. В народните ни же обреди бългуря и вареното жито играят едно твърде обширно тайнствено действие. Когат се роди дете, на понудата му (понуда = принос богу) варят бългур, кога гуждат име на детето, варят бългур, кога му напиват година, творят истое. Сватбите почват от засевки на жито, т.е. чисти се жито за бългур, кого варят на сватбата. На мъртвеца варят и раздават жито първий ден, в третините, деветините и так дале. Тука се крие една голяма тайна коя никак не е от християнскаго века, но остатка явна от най-древните времена, когато е изнайдено орачеството и житото е било твърде драгоценно нещо, щото е увело в религиозните тайнства!...“ „История вкратце о Болгаро – Словенском народе” на Георги Сава Раковски: Помислете над идеите на този наш забележителен революционер!
  5. Здравейте, Както виждам прекалено се вглеждаме в един надпис. Ще задам няколко въпроса: -Колко са лингвистичните остатъци в съвременният български език произтичащи от алтайската езикова среда и колко са от иранската езикова среда ? -Към кой език могат да се причисли българската именна система от ПБЦ и преди това- имена като Исперих,Тривелии,Алцек,Кормес,Севар,Сабин,Персиян,Курт и пр. -Как се създава алтайското езиково семейство и кои езици му повлияват най силно ? -И за накрая дали тюркските военни термини са изконно тюркски ? Поздрави
  6. Не съм съгласен,че бошнаците говорят сръбски.Богомилството е ерес насочено не толкова срещу православната църква,а срещу гърцизма въобще.Негов основател в сянка е Боян Магесник-вторият син на Бори-Михаил и е един вид реакция на българите срещу гръцкото влияние. Ето какво пише Симон Лехаци за Босна и босненците: ".....Оттуда за пять дней мы достигли Босна-Сарая. Это был большой город, построенный на высокой горе. Через него протекала широкая река, еще большая, чем остальные. Это был благоустроенный и торговый [город] и место купцов. Там сидел беглербек Румелии. Мы разыскали там четырех армянских купцов, которые, утешив нас, с любовью встретили и почтили у себя дома, за что да вознаградит их Господь! Там мы пробыли два дня. Люди той страны – здоровые богатыри, сильные и могучие, рослые и мускулистые; они совсем не знают турецкого языка, но только болгарский.Говорят, что в Румелии, кроме городов, есть 80 тысяч болгарских сел; по исповеданию они греки, а их архиепископ сидит в Атране. Почему же они всем округом приняли мусульманскую веру? Говорят, что как-то прибыли к ним хараджчи, и они из-за нищеты отреклись от веры, чтобы не платить харадж. Тогда хараджчи, собравшись, отправились в Высокую Порту ("Высокие Врата" или "Высокая Порта" (Баб и-Али), так называли Стамбул) и дали понять хондкару, что боснийцы приняли мусульманство не во имя бога, а из-за хараджа. Тогда царь повелел: «Пусть платят [все], хоть и стали мусульманами, кроме хаджи, которые ходили в Мекку». Увидели они, что и веры лишились и харадж платят, стали ходить из-за хараджа в Мекку. Все они хаджи; среди них очень мало платящих харадж, таких называют румелийскими газиями. В Боснии повсюду есть также много болгарских монастырей. В пяти милях [от города] на высокой горе стоит большой известный и великолепный монастырь; нам сказали, что в эту епархию входит триста сел. Войдя внутрь, мы обошли его и благословили бога. Рядом с монастырем находился большой горячий источник, который приводил в движение 12 мельниц. В другом месте, около Хулупа, мы увидели построенные царями большие бассейны и каменные украшения, подобные источникам Бурсы. В Боснии все люди говорят по-болгарски и если клянутся, то, кроме имени Мехмета, ничего по-турецки не знают, поэтому говорят: «Такоми бога и вира Мехметская», то есть «Вот те бог и вера Мехметова», и т. д......" С две думи-бошняците са имали българско самосъзнание-поне така твърдят пред Симон Лехаци. Източник: http://vostlit.narod.ru/Texts/rus/Lechaci/text1.htm Мисля,че този цитат отговаря на въпросите ти. Поздрави
  7. Има косвени източници,които показват съществуването на Аварският хаганат по време на придвижването на Жужаните.Т.е. няма как жужаните и аварите да са един народ. Потърси и ще ги найдеш. Поздрави
  8. Вместо да се излагаш с незнанието си по търси материали за свещеният език авеста в Тибет. Което за разлика от предположенията е бил своего рода дипломатическият език за античността в района,както е латинският или гръцкият за Европа. В Тибет са запазени доста източници описващи миналото,но тепърва ще видят бял свят. Тук вече пак е необходимо историческо познание- В Скандинавия и Балтика текат процеси на държаво образуване с навлизане на католическите ордени в областта. От друга страна сблъсъкът на норманските наемни отряди с държавната традиция на изтока водят до постепенното обособяването на скандинавските държави, които заемат място на Европейската политическа сцена осигурявайки си фортпостове по целият Европейски континент на базата на които си осигуряват приток на приходи. Но това вече е друга тема.
  9. Съпоставете думите на Димитри Хоматиан и долният цитат. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия. В свете этого особого внимания заслуживает сообщение комментатора Адама Бременского о том, что на восточном побережье Балтики «живут алланы или албаны, которые сами себя называют wizzi».
  10. Тук трябва да се направи аналогия с няколко пастирски народа от областта-а именно власи,каракачани,сърби,юруци и българи от Рупчоса.За тези общности Балканският полуостров е бил совего рода поле. Но тук е нужно да разгледаме даденият бит-докато българите живеят в огромни гъсто населени селища от събран градски тип,то власите,сърбите и каракачаните живеят в слабо населени селища от разпръснат-влашки тип. Второ при българите има строга специализация на трудът-т.е. съществува определен занаят-пастири,които са се занимавали с добитъкът на цялото село,докато при власите,сърбите и каракачаните това е семейно занимание. Т.е. при българите наравно със земеделието,което е било основно,съществували и различни занаятчийски и пр. общности,които имали различен произход на своят доход. При сърбите и власите не е имало килимари,пчелари,строители и пр.-те са били на един изначален етап на социалното развитие,което е описано и в някой трудове от по миналото столетие. Трето Занетов цитирайки доста сръбски източници изтъква,че сърбите са населявали основно планинският и полупланинският масив в Шумадия,докато равнината е заета изцяло от българи. Изхождайки и от местообиталищата на каракачаните,на куцовласите и арумъните,можем да заключим,че власите са малцинство във Влашко и са обитавали основно карпатите.(capra-carpa ) Четвърто- сърбите,както и хърватите са народ с произход от Галиция и Буковина,което си е до Влашко. Пето-През 18 и 19 век населението в равнините на Влашко е напълно закрепостено,което улеснило налагането на нов език и идентичност.Подобно е и съотношението на българите в Белградският пашалък,което според редица изследователи е било мнозинство спрямо сръбското.Както пише Грашанин в ПРЕДНАЧЕРТАНИЕТО " -Перефразирам по памет-"...българите са необходимият строителен материал,който камък по камък ще изградим сръбската нация....." Шесто- В началото на 19 век Влашко е слабо населено,което довело до изселнически вълни на власи от Малка и Голяма Влахия плюс редица албанци християни от Арбанашко,Тесалия и Епир към Влашко.От друга страна България навлиза в демографски срив поради множеството сътресения.През 1900 година естественият приръст за Румъния е 14.6,а за България е 3.94 . Поздрави
  11. Ще те оспоря-румънският език е създаден във Франция-като пиша румънски език имам предвид изцяло - т.е. лексика и граматика Интересно какво мисли Владо Берян по въпроса. Ще ти цитирам: "...Лексикално книжовният румънски език е около 30% полатинчени български думи,като във влашките диалекти този процент достига до 50%...." Граматически езикът претърпява множество реформи-последната през 50 години на миналият век-т.е. съвременният румънски е претърпял огромно развитие от 1822 година до днес.През по миналият век българин и влах са се разбирали по между си без преводач-това за днес не е валидно. Освен власи в Румъния има и огромен % албанци християни изселили се от Арбанашко и Епир,унгарци,немско и словенско говорещи общности* и пр. Съвременният румънски език(лексика и граматика) е следствие на създаденият във Франция румънски език претърпял огромно развитие до днес. И накрая един анекдот от по миналият век-казан ми от дядо(от стар плевенски търговски род): Решили власите да си сменят езика с латински и започнали да го чистят от български думи-чистили една година,чистили две-чистили 20 години,чистили 50 години и накрая си казали- Се свършит :tooth: :tooth: Поздрави * В Румъния съществува българска немско говореща общност-по съзнание българи-по език немци.Моравците от Буковина до средата на миналият век са били с българско самосъзнание,сега са или със словашко или с украинско.
  12. Точно!!! По правилно е даже да допуснем ,че езикът Сянби е познатият ни Авеста -който в античността е доста разпространен в тази част на света и особено надолу в Тибет.Т.е. разглеждайки проблема с това предположение ирано-езичността на рураните е неоспорима. :tooth: :tooth: Казано с други думи трябва да обърнем по специално внимание на тибетските манастирски източници,които хвърлят по специфична светлина на района в този период. За Скандинавските източници- те са разтеглени от 11 до 14 век,но това се обяснява с възникването на държавността и навлизането на латинската писменост в тази част на света по това време. От друга страна трябва да се съпоставят и с другите източници с които разполагаме,което ни навежда на мисълта,че българите са в района на Балтика най малкото от 5 век. Потърси и ще намериш-източници за придвижването на Руран и от кога е Аварският хаганат. Поздрави.
  13. Хипотезата за обвързването на китайското "Хвар" с аварите е абсурдно,свързването се дължи на тангентата на придвижване на Жужаните и пристанът им някъде в Аварският хаганат достигащ по това време до Волга. Второ Аварският хаганат е бил вече изградена политическа структура в Предна Азия по време на придвижването на Жужаните-т.е. няма как Жужаните да са го образували. От друга страна старата индоевропейска дума за селище е Вар(Варг).Оттук вече тълкуванието на "Хвар" е широко спрямо убежденията на самите тълкуватели.(Подобие със славянско-немското Венгри ) Моята хипотеза се основава на тангентата на придвижване на Жужаните,която в западната си част съвпада с тази на хазарите. За Аварският хаганат- много от съвременните и миналите историографи не са се занимавали задълбочено с изучаването на източниците за Аварският хаганат-той е проследяван между другото-покрай историята на съвременните политически субекти в Европа-Унгария и Украйна,при което е създадена погрешна престава за неговата структура,територия,език и произход. Имаме източници,които определят в общи линии територията на Аварският хаганат-а именно ,че през 5 век той се простира от Панония до Волга и граничи с ИРИ и в Кавказ. Т.е. имаме политическа структура не само съперничеща на ИРИ в региона по сила,но и надвишаваща я.Спасението на ИРИ през този период е нахлуването на Тюркутите и политическото им интригантство(ухажването на българите) довело до гражданската война в Аварският хаганат и независимостта на българите-образуването на Стара България. За езикът Сянби има редица хипотези-затова заключението,че е протомонголски или протоалтайски е нон сенс.Мога да кажа,че езикът на Сянби е ирански-езикът на Саките,поради китайските описания на хората Сянби(бели) Поздрави п-с Наблегнах на думата СТАРА защото според ромейте България е стара държава в Европа. Т.е. няма как на едно пристигнало дивашко племе държавата да им се нарече СТАРА Както и преди съм изтъквал българите са вече изграден народ в Понтика- смес между два етнически елемента с фонетично близко етносно име.Едните с произход от Фергана,а другите от Източна Европа. :!!!: :!!!: :!!!: Ще помоля всички участници във форума да разгледате руската публикация за скандинавските източници за българите публикувана по преди и да датете мнение. :!!!: :!!!: :!!!:
  14. Недоказана хипотеза. Хипотезата възниква на базата на лингвистични подобия между монголският и хазарският език. Да разгледаме Хазарейският език-той е ирански език,съчетаващ в себе си от 20% до 30% монголо-алтайски думи.Т.е. подобно на българският език хазарейският език е хибриден -монголо-ирански.(българският е ирано-славянски с подобно съчетание.) Затова защитавам тезата ,че хазарите са наследници на Жужаните,чийто произход е в Алтай и Вътрешна Монголия. Както знаем от източниците във Вътрешна Монголия и Алтай се сблъскват ирано-езичните скити с тонгузко- и енисейско- и пр. езични монголоиди при сблъсъкът се оформя алтайската езикова група. Както знаем от археологическите разкопки на гробните могили в този район -през античността тече двойна метисация- първата между тесоносите китайци и европоидните скити и втора-между тези метиси и широконосите тонгусо-енисейци.Освен антропологичната метисация се образува и лингвистична метисация - хибридизация на изначалните езици-така се появява алтайското езиково семейство. Ако подредим разположението на получените метиси до изначалните лингвистични маси ще забележим,че съществува определена лингвистична преходност.Т.е. Жужаните са били свързващото звено между ираноговорещите скити и метисите алтайци(тунгусо-енисейо-ираниди) . Поздрави.
  15. Няма нищо подобно. Разглеждайки геополитическата карта на ранното средновековие съгласно източниците и отчитайки процесите протичащи в района стигам до извода,че хазарите(това е правилното им име) в Афганистан,както и аварите в Кавказ са наследници на народите образували двата могъщи хаганата в Източна Европа и Предна Азия.Т.е. както българите са наследници на древните българи,така и аварите в Дагестан(Авария) и хазарите в Афганистан(мнозинство в Афганистан до избиването и прокуждането им от Абдул Рахман Кан) са наследници на аварите от Аварският и хазарите от Хазарският хаганат. Тангентата на предвижване на хазарите е през Афганистан на юг през иранското плато и от там в Южен Кавказ.Аз смятам,че те са наследници на жужаните подгонени от тюркутите и намерили пристан в Аварският хаганат. След разпадането на Аварският хаганат благодарение на българите подкрепени от ИРИ,хазарите плюс остатъците от нахчийските племена начело с кавказките авари образуват своя държава,която в последствие завладява центъра на Стара България разделяйки българското землище на две.Тази Хазарска държава се простира до Западен Афганистан. Т.е. След разбиването на Хазарският хаганат техни остатъци са се оттеглили в източна част на своята държава,където постепенно попадат под властта на Хорезм. Поздрави.
  16. Приятно четене: Из "КРАТКО ЖИТИЕ НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" на ДИМИТРИ ХОМАТИАН Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия. Скандинавские источники о гуннах, булгарах и татарах Автор Рустам Набиев В данной статье автор предлагает вниманию читателя небольшую выборку сведений из опубликованных в России скандинавских источников, могущих послужить основанием для постановки проблемы, отдельные направления которой, несомненно, потребуют дальнейших исследований. В основном это скандинавские саги, квиды и тулы — эпические произведения. Сведения эти многослойны как по составу, так и по времени возникновения тех или иных сюжетных линий или оборотов. Некоторые из них признаются специалистами весьма архаичными. В сопоставлении с ними мы рассматриваем сходную информацию южногерманских эпических произведений, карело-финской «Калевалы», а также отдельные цитаты из хроник, географических описаний, подкрепляющих сведения вспомогательных исторических наук. К одним из наиболее древних мы относим сведения о тюрках и былом родстве династий тюрков и скандинавов. Так, примечательно, что сами германцы сумели сохранить вплоть до ХIII в. информацию о своей былой Родине и древних обычаях. Известный скальд С. Стурлусон, в частности, записал сказание о том, что своей исторической родиной предки современных шведов считали «Асгард» и «Великую Светьод», располагавшуюся «восточнее Дона». Оттуда и пришли, по его мнению, предки правителей в Скандинавию. В «Младшей Эдде» он же уточняет, что Один вывел свой народ «из страны турков», основал древнюю столицу шведов — Сигтуну и установил законы, «к каким были привычны турки». В «Саге об Инглингах» из «Круга земного» законы асов включали сжигание трупов умерших и установление надмогильных камней. Скальдами не раз упоминалось об отличии современного им языка скандинавов от языка предков. И это отличие явно не сводится к отличию датского языка от норвежского, о чем им упоминалось отдельно. В «Младшей Эдде» С. Стурлусон приводит интересную фразу: «Язык этих людей из Азии стал языком всех тех (европейских) стран». О характере этого древнего языка предполагается судить по древним именам предков, сохранившимся в родословных, древним топонимам. Таким образом, самими германцами была сохранена память об «азиатской»I родине и ином «древнем языке», на котором разговаривали предки. По всей видимости, другим языком пользовалась лишь знать, которая позднее, как это часто бывало в истории, растворилась среди своих подданных. Некоторые современные исследователи, стремясь отделить древних асов от азиатов (в основе обоих терминов, по всей видимости, одна и та же морфема), отмечают средневековую моду удревлять свою генеалогию, «привязав» ее к известным событиям и сильным народам. Подобная тенденция действительно наблюдалась, в том числе и у скандинавов. Но эта тенденция в Европе скорее обратная зафиксированной нами, проявляется в стремлении обязательно сблизиться с Троей, Древним Римом или Грецией. Что мы, собственно, и видим у С. Стурлусона (ХIII в.), когда страну асов он видит в римской Асии, а Асгард в модной тогда Трое, поэтому, вероятно, и древний Тюркланд у него южнее Черного моря6, где в его время уже проживали турки. В этом сообщении мы сможем выделить скорее иной аспект: несмотря на многие века, когда к азиатским культурам и народам относились в Европе презрительно, в сагах сохранилась противоположная тенденция, которую следует считать отвечающей реалиям более древнего периода. Чего стоит, например, фраза о том, что Азия «во всем прекраснее и лучше», а люди, ее населяющие, выделяются «мудростью и силой, красотой и всевозможными знаниями». Поэтому нежелание некоторых исследователей использовать указанные сведения мы относим к пережиткам европоцентризма в историографии. Скальды подчас прямо заявляют о былом соседстве и родстве с тюрками. Так, например, в «Саге о Скъельдунгах» четко указывается местонахождение Великой или холодной Свитьод — «к северу от Меотийского болота». В «Саге об Инглингах» (первой династии скандинавов) указывается, что север Великой Свитьод не заселен «из-за мороза и холода». Она отделялась от Тюркланда горным хребтом, «который тянется с северо-востока на юго-запад»II. Саги утверждают, что в Тюркланде у предка и бога скандинавской знати — Одина (Вотана) были обширные владения. Более того, есть упоминания, что один из инглингов — Ари Мудрый Ингви — был конунгом тюрков, а один из его потомков — Свейгдир — много позже, побывав в Тюркланде и в Великом Свитьод, «встретил там многих своих родичей». Вероятно, об этом ведет речь В. Н. Татищев в первом томе своей «Истории Российской…», где указывает, что шведские историки Иоган Магнус и Рутберг написали родословную шведских королей, первый из которых взял «точно татарских ханов имена, ибо они с татарами единородными почитаются». Хронист ХII в. анналист Саксон («Грамматик») также указывал, что предки скандинавов пришли с юга, с Дона примерно в 166 г. под предводительством Роллона. Это сообщение находит определенные подтверждения в находках Тура Хейердала в низовьях Дона в 2001 г. Очень интересна в этом отношении цитата из работы константинопольского историка Менандра Византийца, которая не могла быть ранее достойно оценена без базы вышеприведенного сопоставления письменных данных и вещественных находок. В ней тюркский правитель Дизавул, возвеличивая могущество тюркской державы и перечисляя свои завоевания, отмечает Скенди, располагавшиеся, судя по тексту, вблизи Дона и Северного Кавказа. В средневековом скандинавском географическом произведении «Какие земли лежат в мире» указывается, что в Тракии (рядом указывается Унгараланд и Болгараланд) некогда жил Фирас — сын Иафета, внук Ноя. «От него произошел народ, который называется тюрками… Из этих земель заселялась Свитьод, а Норвегия — из Свитьод». Указания на Болгараланд имеются и в сборнике «Хаймскрингл» («Круг земной»). По всей видимости, речь идет о черноморской Болгарии. Интересно, что «Мурфатларские руны» Румынии (область былого господства кара-булгар неподалеку от указанной выше «Тракии») содержат те знаки, которые отличают старшие германские руны от донских и кубанских булгарских. В отдельную проблему может вылиться вопрос о династийных связях скандинавских династий и гуннов, которым посвящено немало строк в сагах. В легендах ряда скандинавских народов в качестве одного из основателей некоторых династий указывается Атилла («шведский» король Атилс (Адилс)). Причем здесь маловероятно простое созвучие с именем великого завоевателя. По одноименной легенде могущество «Атилса Черное Сердце» было столь велико, что он отправлял некоторым европейским державам в качестве королей псов или вестовых. Многочисленные описания правителя Атли (Атилса, Адилса) в сборниках «Младшая» и «Старшая Эдда» не оставляют сомнений в том, что речь идет об Атилле и его гуннах. В ряде произведений прямо говорится об «Атли (Атилсе) из Хуналянда», упоминается и Хунмарк. Комментатор также в этом не сомневается. Атилле посвящены и так называемые «Гренландские квиды», «Atla guida», «Atlamal», по которым, кстати, нибелунги — одновременно и гунны, и бургунды. В «Nibelungslied» (Песне о нибелунгах) и «Valtaris Aguitanus» дается более подробное описание женитьбы Атиллы на бургундской и иных европейских принцессах. В некоторых сагах и тулах описываются династийные связи между правителями гуннов, готов и нифлунгов (нибелунгов). В большинстве саг гунны — свои герои, что, возможно, связано с многозначностью этого термина в германских языках. Гунны противопоставляются готам лишь в наиболее архаичных из саг, но и там отмечаются родственные связи правителей. Отмечаются и некоторые отличительные признаки гуннов: «черные, как вороново крыло, волосы нифлунгов». Более того, даже сам Сигурд (Зигфрид) — символ германского рыцарского духа — многократно указан «гуннским конунгом». И это далеко не единичный подобный случай. Так, в результате сопоставления сведений ряда источников английский исследователь Говард Рейд доказывает восточное (не исключая и гуннское) происхождение всем известного короля Артура «из южно-русских степей». И в самом деле, кому у нас непонятно старинное княжеское имя Яр-тур, применявшееся, кстати, у татар до ХХ в. Таким образом, древние скандинавы отмечали не только былые контакты с тюркским миром, но и указывали на известное родство своих династий с тюркамиIII. Интересны сведения о прибалтийском Гунналанде. В «Саге об Эгиле одноруком и Асмунде убийце берсерков» Гунналанд (страна гуннов) локализуется западнее Руссии и Гардарики. В некоторых легендах отмечается, что замок Атилса располагался в Упсале. Мы также обратили внимание на интересные термины из «Готского альманаха», где для определения язычников применялись термины «thiudos» (чудь?) и «haithns», «haidan», «haidano» — «предположительно со значением “дикий (некрещеный) народ”». Это тем более интересно, что за «белыми» (восточными) гуннами-эфталитами сохранилось и иное название — «hatan (heitan)». В контексте проблемы выявления природы «европейских гуннов» нам видятся далеко не случайными эти совпадения этнонимов в среднеазиатском и прибалтийском «гунналандах». Следы господства этих гуннов сохранились и в родословных славянских князей и даже в некоторых русских летописях. Многочисленные топонимы и гидронимы алтайского типа на Балтике позволяют примерно локализовать прибалтийский Гунналанд побережьем Померании, Пруссии, Литвы, Ливонии. В этой связи обращают на себя внимание результаты раскопок гуннского могильника на горе, которая тысячелетиями сохраняла название «Hunnenberg» — «Гора гуннов»IV. Ряд письменных свидетельств и результаты археологических изысканий позволяют предположить, что интенсивное сообщение между Идель-Уралом и Скандинавией происходило не только по Волго-Балтийскому пути, но и по северным речным и морским путям. Более того, прямое восприятие информации ряда восточных источников позволяет утверждать, что некоторые тюркские народы временами проживали далеко на севере Восточной Европы. Примечателен в этом отношении, например, тот факт, что и в карело-финской «Калевале» указываются турьи в Лапландии. А мать главного героя считала, что для успеха похода нужно знать язык турьи, которого он не знал V. Сами скандинавы подтверждают участие номадов в боевых действиях в Скандинавии и Прибалтике. Так, легенды, описывая противостояние Ховарта и Хрольфа, отмечают, что первый нанял бойцов «со всего Севера… и кочевников из земли полуденного солнца и почитателей кобыльего молока из племен Востока». Между тем в Средневековье кроме Хунналанда на востоке Прибалтики современниками указывались «держава ориентов» (восточные) и некие «геллеспонтцы». По сведениям некоторых источников, области сарматов и аллан когда-то достигали Балтики. Там же имеются и археологические находки салтовского (хазаро-булгарского) типа. Не эти ли «ориенты» являлись жителями Балгарасиды (Балагардсида Снорри Стурлусона), которая располагалась в Финляндии. Под Балгарасидой мы можем осторожно предполагать западные форпосты булгар, о присутствии которых до Х в. в северо-западном озерном крае (на Ладоге, Онеге — «в двух шагах» от Балтийского побережья) довольно уверенно утверждают археологи VI. Это указание скандинавов перекликается со сведениями средневековых восточных географов. Так, анонимный источник Х в. «Ахбар-аз-Заман» описывает «сладкое море», принадлежащее славянам и текущее с запада на восток до соединения с другим морем (Белым?), простирающемся со стороны булгар. В сочинении ал-Хараки, датируемом 30-ми годами ХII в., обобщившим древнейшие географические сведения, сообщается о «великом заливе на севере страны славян, называемом морем варанк… Простирается этот залив до земли мусульманских булгар». Махмуд ибн Вали вторит: «Область Булгар расположена поблизости к стране ифрандж» (франки, европейцы. — Р. Н.). Весьма примечательно, что и географические представления автора «Повести временных лет» не противоречат сведениям восточных хронистов. Указывается, что варяги живут по Варяжскому морю «вплоть до пределов симовых» (напомним, что волжских булгар и хазар древнерусская география относила к народам симовым, т. е. восточного происхождения). Среди целого ряда интересных балтийских ойконимов привлекает, например, название кашубской деревни «Bulgardzew» (1335 г.). Особую значимость это название приобретает на фоне целого ряда топонимов «поволжского» типа, которые можно расценивать как возможный след булгарского присутствия. В числе восточных находок на островах Балтики периода 800-1100 гг., по данным Тунмарка, указываются «секиры, булавы, топор, бронзовые основания поясных сумок, аналогичные находкам Волжской Булгарии, восточная керамика…». При этом учеными отмечается малочисленность типично восточных находок. Тем ценнее обнаруженные в г. Бирке (Швеция) «глазчатые» булгарские бусы. Надо сказать, что исследователи обращали внимание на широкое распространение аллан в Европе, на то, что они неоднократно проникали на европейский северо-запад со II в. н. э. Так, сотрудники Института истории РАН РФ Е. С. Галкина и А. Г. Кузьмин утверждают, что могильники аллан четко выявляются даже «во Франции и Бельгии». «Примерно с VIII в. н. э… просматривается движение с Северного Донца и Дона по Волго-Балтийскому пути в Балтийский бассейн…», «салтовцы проникают на Днепр… как бы окружным путем: сначала — на север Волго-Балтийским путем, потом на юг — путем “из варяг в греки”». В свете этого особого внимания заслуживает сообщение комментатора Адама Бременского о том, что на восточном побережье Балтики «живут алланы или албаны, которые сами себя называют wizzi». К следующим столетиям можно отнести единственное обнаруженное нами упоминание, которое следует однозначно относить к Волжской Булгарии. В одной из саг описывается разговор Эрика с «конунгом Яроцлайвом», который уговаривал Эрика остаться у них и стать правителем страны, которая называется Вульгария. «Она составляет часть Гардарики VII, и народ в ней некрещенный». Но Эрик не согласился VIII. К более поздним временам относятся сообщения о нашествии татаро-монгол. Относительно к 20-50-х гг. ХIII в. в «Саге о Хаконе IX Старом» описываются следующие события: «Хакон конунг… велел построить церковь на Севере в Трумсе и окрестил весь тот приход. К нему пришло много бьярмов, бежавших от татар, и окрестил он их, и дал им фьорд, называемый Малангр». В 1251 г. в Норвегию прибыло посольство Александра (Невского?). Затем последовало ответное посольство на Русь из Норвегии, во главе которого стояли Виглейк и Боргар. Имя Боргар интересно в аспекте его близости к «правильному» наименованию болгар — баргар (боргар). Считать ли простым совпадением тот факт, что руководителем восточного посольства был послан человек с таким значимым в регионе именем, или делать иные выводы? Вопрос остается открытым. Но при этом нельзя не отметить, что русские княжества к тому времени находились под прямым сюзеренитетом Великой Монгольской империи X и не имели права дипломатической инициативы, следовательно, по существу, за обоими посольствами просматривается политика великих ханов на северо-западных окраинах своих земель. Также сохранились и прямые письменные свидетельства норвежцев середины XIII в. о непосредственных контактах скандинавов и татар. Под 1286 г. в анналах отмечается посольство татар к Эйрику — конунгу Норвегии. Известно, что посольствами, как это принято, оформляется уже сложившийся комплекс отношений. Учитывая мощь Татарской империи и мизерный экономический потенциал Норвегии, речь могла идти только о транзитной торговле, ее условиях и маршрутах. Известно, например, что к тому времени Сарай уже дал разрешение немецким купцам на беспошлинный проезд через Владимиро-Суздальскую Русь. Вероятно, к этому периоду относятся сведения скандинавского географического сочинения «Какие земли лежат в мире», где страна Тартарики (страна тартар) указана восточнее и севернее Русаланда. Примерно там же на скандинавской условной карте мира располагался район проживания бьярмов. Отмечая северную границу Тартарики побережьем Северного Ледовитого океана, автор произведения, таким образом, практически указывает на возможность отдельного морского пути к «тартарам». Ведь даже в ХVII в. Карское море — «море у Вейгата» (остров Вайгач) — еще продолжало называться «татарским». ХI Надо сказать, что кроме прямых указаний на тюркские народы в сагах и тулах имеются интереснейшие косвенные данные (о глазчатых бусах, экзотичности чугуна, восточных мечах, коврах, стекле и пр.). Не меньшего внимания заслуживают архаичные сюжеты, которые находят параллели в восточных легендах. Их довольно много, и целый ряд из них широко известен. К еще не обозначенным исследователями общим мотивам можно, на наш взгляд, отнести сведения саги «Видение Гюльви» о дальнем предке Бури — создателе человека. Особый интерес этого персонажа для нашей темы выявляется в сопоставлении с легендами урало-алтайских народов о происхождении правящих родов от волка. Крайне важное значение имеет и утверждение «Тулы о Риге» о том, что основой термина «конунг» было слово «кон». Еще одним перспективным направлением исследования для поиска общих черт может стать сопоставление кельтских элементов в германоязычных скандинавских произведениях с алтайскими (разумеется, на фоне общемировых). Таким образом, приведенные в данной статье сведения позволяют не только заявить о проблеме наличия необработанной информации о гуннах, булгарах и татарах в европейских средневековых источниках, но и выделить в качестве отдельной темы древнейшие прямые контакты предков современных европейцев и тюрков. I Согласно античной географической традиции граница между Европой и Азией проходила по Дону. II Один из первых исследователей ХIХ в. П. А. Мунк полагал, что это горы — Урал. К такой же точке зрения склонялся и М. И. Стеблин-Каменский. Мы считаем, что описание Тюрклянда и гор гораздо больше напоминает Кавказ. III Интересно в этом плане мнение антропологов. Так, Т. И. Алексеева утверждает: «…Население (раннесредневековых? — Р. Н.) Швеции и Дании не находит прямых аналогий среди германцев… Отличаясь размерами головы и лица, особенно у средневековых датчан встречаются формы, тяготеющие к широколицым формам бассейна Дуная, и с собственно германцами в своем генезисе не связаны…» (см.: Алексеева Т. И. Славяне и германцы в свете дополнительных антропологических данных // Вопросы истории. – 1974. – № 3. – С. 62-65). IV Калининградский археолог Е. А. Тюрин рассматривает эти захоронения почему-то как балтские, а явно степные признаки обряда захоронений объясняет лишь «влиянием державы Атиллы». Он, по-видимому, предпочел идти за немцами в трактовке топонима — «Гора великанов», но не следует забывать, что степные захоронения с конями производились за столетия до захвата Сембии немцами, то есть название горы, вероятнее всего, перешло к ним от ассимилированных балтов-сембов, у которых термин «gunn (hunn)» не имеет такого многозначия, как у германцев. V Это весьма существенное замечание, так как означает, что указанные туры не относились к финской общности. А существование особого этноса объясняет и наличие на северо-западе топонимов, содержащих основу «tur (turk)» (например, «Тurku» в Финдяндии). В арабоязычных и еврейских источниках также имеются сведения о тюрках на Крайнем Севере. VI Так, на р. Оять А. М. Линевским в курганной группе Нюбиничи был обнаружен булгарский салтово-маяцкий кувшин начала VII В этом отношении стоит обратить внимание на наблюдение специалистов еще ХIХ в., отмечавших, что оппозиция понятий «Руссаланд» — «Гардарики» встречается неоднократно. Их слияние — результат позднейших представлений. Пользу в оценке местонахождения Гардарики нам может оказать следующая фраза: возвращаясь в Скандинавию «из (Великой) Свитьод он направился сначала на запад — в Гардарики…». VIII По всей видимости, отношения Эрика с Булгарией были совсем иного плана. Примечательны сведения о нападении Эрика на Ладогу в период, приходящийся на время походов Святослава на обе Болгарии. IX Само это имя можно оценивать как свидетельство былых контактов с тюрками. Здесь явно прослеживается тенденция перехода титула в имя: хакан — Xакон, так же, как и харунг(а) — король — Кароль — Карл; чжоу пань — жупан — чупан, хан и т. д. X Золотая Орда джучидов еще не выделилась. ХI в. (Полубояринова М. Д. Русь и Волжская Булгария в Х-ХV вв. – М., 1993. – С. 6-106). Район Ладоги примечателен тем, что на ее западных берегах синхронны дославянские древности скандинавского и булгарского происхождения. Так, Е. А. Рябинин отмечает, что по данным археологии в конце IХ — начале Х вв. «на западной окраине Приладожья оседают выходцы из Ладоги — скандинавские торговцы» (Рябинин Е. А. Славяно-угорские контакты // Uralo-indogermanica. – M., 1990. – С. 47). Кроме того, в этом районе, так же как и на Белозере проживала ранее и легендарная весь (вепсы). Примечательно, что весь в качестве торговых партнеров и данников Булгара упоминалась еще Ибн-Фадланом. Исследователи отмечают, что «…к Х веку относится проникновение древностей северо-западного и скандинавского происхождения в земли летописной веси (Белозерско-Шекснинский край), сочетающееся с появлением арабского (в значительной мере булгарского — Р. Н.) серебра и булгарской керамики» (Рябинин Е. А. Указ. соч. – С. 46-47; Голубева Л. А. Белоозеро и волжские булгары // Материалы и исследования по археологии СССР. – 1979. – № 169. – С. 41, 131-137; Богуславский О. И. Южное Приладожье в системе трансевропейских связей IX-XII вв. // Древности северо-запада. – СПб., 1993). Поздрави
  17. Тук ще те оспоря! Румънски език няма преди неговото създаване във Франция по време на бащата на румънската нация и език-Наполеон 3. Във Влашко,както и в Мегало Влахия и Малка Влахия в Тесалия,Епир и Македония има влашко говорещи общности с различна степен на романизация на езикът си,но в случаят българизмите са от 1/3 до 2/3 от говоримият език. От друга страна Влашко и Трансилвания(Запланинска) са слабонаселени(във Влашкото княжество има огромна миграция на Арумани,Куцовласи от Мегало-и Малка Влахия,както и доста Албанци-християни) със население с различна романизация на влашките говори.Във Влашко с център Букурещ и Буковина говорите са с 70% българско лексикално съдържание,докато в Трансилвания българизмите намаляват до 50%.Подобно е съотношението на арумънският и куцовлашкят в Македония,Епир и Тесалия само,че българизмите на юг към Атика се заместват с гърцизми.(самият албански език е смесен език-българо-романо-гръцки). Т.е. новият език създаден във Франция с благословията на Русия и наложен и с австрийски ентусиазъм от Австро-Унгария,българизмите са намалени на 40 до 50 % ,но с романизирана графична и диалектична форма.След още няколко реформи българските лексикални форми се намаляват до 30% съдържание,което е валидно и за днешният румънски език,който е с латинизирана граматика. Примери: Въпрсителни-Чекавски,Щокавски,Кекавски. Че-Ке-Ко-К'во-Какво-Шо-Що-Защо Похващам- като правя Хваща-Фаща-Фата-Фача И така: Какво хващаш-К'во фащаш,Що фаташ,Шо фатяш,Че фаче Благодарение на Османската империя-отпадането на българската държава като регулатор и капсулираното на отделните общности води до разпадане на българското езиково пространство на няколко Щокавски,Чекваски,Кекавски и К'вокавски говори. В българският книжовен за разлика от диалектите става диференциране на масовите Щокавски и К'вокавски говори-Какво(К'во) се възприема за одушевена форма,а Що(Защо) за неодушевена форма,Чекавските и Кекваските отпадат-в диалектите се срещат техни слаби наченки(Шопският и Македонският,но като подформи на Ще-Ке,Че,а не на К'во-Що) Новият румънски език се вкарва в учебните форми след 1822-23 година благодарение на синонимната форма и на противопоставянето-диалект-правилен(книжовен)-диалектна българска дума-правилна латинска.Това доведе до постепенното отпадане на огромен брой българизми в езиковата култура на власите. Това е забележимо и в България-противопоставяне между диалекти и книжовен български език-всеки се старае да говори правилно(за да не стане за подигравка),което води до отпадане на диалектни лексикални форми и намаляване на лексикалното богатство на българският език. Като заключение: Възникването на румънската нация е благодарение на: Османска Империя Русия (мечтата за възстановяването на ИРИ) Австрия (Руски съюзник,но и преследваща собствени цели- деславянизацията на Влашко,Трансилвания и Молдова) Франция (Егоцентризмът на Наполеон 3 в преследване на славата на дядо си-участва основно в създаването на книжовният румънски език) Ако нямаше Османска империя нямаше да има Гърция и Румъния днес!!!Гръцката нация е създадена върху разноетническа общност около Цариградската патриаршия,а румънската нация е Австро-Френско-Руски проект,като и в двете има огромно българско етническо участие Поздрави
  18. Равен-това много добре ми е известно.Всъщност отричам тюркският характер на Хазарите,но не отричам монголоидността им. А както и Аварският хаганат,Стара България и всички империи с разрастването си и Хазарският хаганат става полиетносен-в него се включват много и различни етноси и раси,които са подчинени на хазарите.Тюрките огузи,аланите,българи,грузинци,парси,арменци и пр. Аз предполагам,че хазарите са потомци на ираноезичните,но монголоидни метиси жужаните,които гонени от Тюркутите намират пристан при аварите и като българите стават техни васали.С българската независимост и хазарите добиват своя и благодарение на стечение на обстоятелствата завладяват и подчиняват предишните си съседи в Аварският хаганат,простирал се от Волга до Панония.Тук мисля,че изиграват роля семитско юдейско племе изтеглило се в подножието на Кавказ прогонено от набиращите сили мюсюлмани. Както и при аварите, и хазарите имат оцелели живи потомци,но намиращи се в Афганистан и Пакистан.Техните потомци -хазарите(Hazara) се различават от заобикалящите ги ираноезични племена по своята монголоидност. http://en.wikipedia.org/wiki/Hazara_people http://en.wikipedia.org/wiki/Persecution_of_Hazara_people От друга страна Хаз/ар,може да е транскрипсция на персийската дума за Хиляда-асар(ас-хиляда,ар-човека,или от авеста-аси/яси-светли,ар-човек-аналогия с бълг-ясно) и оттук руското наименование на аланите-Аси,Яси или грузинското Осети. Поздрави
  19. Не мисля- хазарите завладяват уседнал народ-те са монголоидни номади-Източниците ни дават малко противоречива ситуация-хем на север само българите имат каменни градове(Псевдо-Захарий Ритор),хем Оногурите живеят в палатки и са номади.Т.е. имаме едно разграничаване на българи и оногури(унгари).Ако споменем и Исиодор Севилски,който в прав текст казва,че българите носят името си от бурговете си(градовете),които те наричали на простонароден език или Михаил Мокса-който нарича Александър-цар на българите и градовете(в едно с цар на славяните ) Т.е. стигаме до извода ,че около гражданите(бург/ари) се формира и ядро от едноезични селяни номади ,като оногурите,кутригурите и пр. селяци ,от които по късно се оформят т.нар. славяни,като номадите сърби,хървати,поляци,русини,власи и пр.(полската Шляхта от шлае-скита ) http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/zaharii_ritor_-_glava_3_ot_kniga_7_i_glava_7_na_kniga_12.html http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/hronikaMMoksa.htm http://www.youtube.com/watch?v=T9PYkaIgpMI Поздрави
  20. Историята е циклична и всяко нейно проявление е възможно да се обясни с подобно,но на друго място или през друго време. Да вземем нарочването на българите за скити,хуни,мизи,мирмодонци и пр. Да вземем няколко съвременни положения: Унгарците,Балкарците,Азерите и пр.-които носят името на народи населявали преди тях областите в които живеят. Шопи,Торлаци,Загарци,Рупчоси,Мърваци,Мизийци,Тракийци и пр. близкоезични етнографски общности изграждащи един народ. Чрез първото положение можем да обясним свързването на българите със скити,хуни,мизи и пр.,то на второто ще обърна малко повече внимание. Да предположим,че всички етнографски общности имат свои владетелски фамилии-те ще се титулуват като владетелят на Шопите,Загарците,Тракийците и пр. Т.е. при дипломатическа мисия да кажем на Барозу при шопите ще се опише Барозу пристигна при владетелят на шопите Стоянка Фандъкова -поради това,че тя е само техен владетел,а не на всички българи. Подобен е случаят с траките-един народ-множество племена(етнографски групи),с Германия преди обединението.С княжество България и Източна Румелия,България и Македония(макар,че тук имаме външно влияние- Удбашка управленческа класа) Т.е. няма как преди обединението на българите при Орган и Кубрат да се говори и пише за България и българите,като народ. Поздрави.
  21. А Аварският хаганат в Кавказ през 10 век какво е-или не го виждаш?!
  22. До някъде се съгласявам-но не в примера за ПБЦ -визираният от теб период е късен-според мен нещата се случват няколко века по рано в причерноморската степ. Защо мисля така?! В арабските извори-особено на Ибн Фадлан ясно се вписва титлата на кан Алмуш- емир на сакалибите. В случаят Ибн Фадлан използва паралелно две имена- емир на сакалибите,емир на българите,като синоними.Т.е. процесът е завършен. Поздрави П-с. В последствие след приема на исляма при разширението си Волжка България ще включи повече башкирски(тюркски) племена на територията си,което ще доведе до известна тюркоризация. Булгар ще стане синоним на мюсюлманин,като турчин на Балканите по време на Османската империя. (Интересно ми е ако Темучин не бе убил брат си-и нямаше монголска експанзия-сигурно всички мюсюлмани в Азия щяха да се наричат булгар -нямаше да има тюрски етноси :tooth: ) Подобен е примерът с разноезичните гагаузи и каракачани,които до началото на миналият век са имали българско самосъзнание независимо от територията на която са се намирали-визирам Гърция и Русия. След монголската инвазия-известна част от българите ще се влеят в московският етнос известен днес като руснаци,други ще се претопят от башкирите в съвременните татари,трети ще бъдат избити.
  23. Южняк ето и моята версия: Хазарите са част от племената на малките юеджи преследвани от тюркутите до Аварският хаганат - .т.е. те са пост хунско явление. Българите никога не са били част от Тюркутският хаганат,а аварски васали-до гражданската война за аварският престол- т.е.Алцек предшества Орган,Кубрат и Еспор.Според мен Аварският хаганат може да се възприеме като пост хунската държава на Ирник(Ернак) оцеляла след разпада на съюза и включваща в себе си алани,сармати,българи,нохчи,дахи и пр. скити Поздрави П-с. Т.е. съдбата на аварите и съдбата на българите макар и преплетена имат някаква аналогия-българите разцепват аварският хаганат на две- Панонска и Кавказка част,а хазарите- Голяма България-на Дунавска и Волжка.
  24. Интересен поглед,но направи аналогия с маджарското име на Белград- Nándorfehérvár(Bolgárfehérvár).Както знаем маджарите са силно повлияни от хазарите. Поздрави

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...